МОТИВИ към присъда по НОХД№2298/17г.по описа на
Окръжен съд - П.
Окръжна прокуратура –П. е повдигнала обвинение срещу Г.А. П. и същият е предаден на съд за извършено
престъпление по чл. 255, ал.3, вр. с ал.1, т.2, предл.1, т. 6, т.7, вр. с чл.
26, ал.1 от НК, за това, че в периода м.юни 2009г.-01.04.2012г. в гр.П., при условията на продължавано
престъпление, като управител и представляващ
***,ЕООД, П. с ЕИК *** е избегнал установяването и плащането на данъчни
задължения в особено големи размери - 24
264,28 лева / от които 19
683,74 лева ДДС и корпоративен данък в размер на 4580,54
лв./ за ***, ЕООД, П. с ЕИК ***,
представляващи дължим данък върху добавената стойност и корпоративен данък,
като при водене на счетоводството е съставил
документи с невярно съдържание - отчетни регистри - дневници за
покупките на ***, ЕООД, П. с ЕИК ***, съгласно чл.124, ал.1 от ЗДДС и чл.113,
ал.1, ал.3 от ППЗДДС, в които е отразил данъчни фактури по неполучени доставки
с право на пълен данъчен кредит и е избегнал плащането на данъчни задължения в
особено големи размери като е потвърдил неистина в декларации, които се
изискват по силата на закон и правилник за приложението му (чл.124, ал.1 от ЗДДС и чл.116, ал.1 от ППЗДДС и чл.92,
ал.1 от ЗКПО), и е приспаднал неследващ
се данъчен кредит в размер на 19 683,74
лева както следва:
1. През *** г. при водене на счетоводството е съставил
документ с невярно съдържание – дневник за покупките на ***, ЕООД, П. с ЕИК ***
за *** г., в който е отразил данъчни фактури с №
№**********/30.06.2009г. с начислен данък при доставки
с право на пълен данъчен кредит в размер на 583,34 лв. с посочен доставчик
„Е.П.С.И“ЕООД с ЕИК ***, без да е налице
доставка по смисъла на чл.9 от ЗДДС,
№ **********/20.06.2009г. с начислен данък при
доставки с право на пълен данъчен кредит
в размер на 833,34лв с посочен доставчик *** ЕТ с ЕИК ***, без да е
налице доставка по смисъла на чл.9 от
ЗДДС,
№ **********/22.06.2009г. с начислен данък при
доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 750,00лв с посочен
доставчик „***“ ЕООД с ЕИК ***, без да е налице доставка по смисъла на чл.9 от ЗДДС ,
№ **********/02.06.2009г. с начислен данък при
доставки с право на пълен данъчен кредит
в размер на 750,00 лв. с посочен доставчик „***“ ЕООД с ЕИК ***, без да
е налице доставка по смисъла на чл.9 от
ЗДДС ,
А на 14.07.2009г. е избегнал установяването и
плащането на данъчни задължения в размер на 2916,68 лева като в СД за ДДС с
вх.№ 16001322179/14.07.2009г.за данъчен период ***г., подадена пред ТД на НАП
гр.П. по електронен път, е потвърдил неистина в раздел „Б“ от декларацията
относно размера на получени доставки и начислен ДДС по доставките с право на
пълен данъчен кредит в размер на 2949,63 лева, а действително установения е
32,95 лв. и е променил резултата за периода като в раздел „В“ е декларирал ДДС
за внасяне в размер на 50,37 лв., а действително установения е ДДС за
внасяне в размер 2967,05 лева, като е приспаднал и неследващ се данъчен кредит в размер
на 2916,68 лева;
2. През месец юли 2009г. при водене на счетоводството
е съставил документ с невярно съдържание – дневник за
покупките на ***, ЕООД, П. с ЕИК *** за месец юли 2009г., в който е отразил
данъчна фактура с № **********/22.07.2009г. с начислен данък при доставки с
право на пълен данъчен кредит в размер на 2150,00лв. с посочен доставчик „***“ЕООД
с ЕИК ***, без да е налице доставка по смисъла на чл.9 от ЗДДС ,
А на 14.08.2009г. е избегнал установяването и
плащането на данъчни задължения в размер на 2150,00 лева като в СД за ДДС с
вх.№ 16001341021/14.08.2009г.за данъчен период месец юли 2009г., подадена пред
ТД на НАП гр.П. по електронен път, е потвърдил неистина в раздел „Б“ от
декларацията относно размера на получени доставки и начислен ДДС по доставките
с право на пълен данъчен кредит в размер на 1995,89 лева, а действително
установения е 292,72 лв. и е променил резултата за периода като в раздел „В“ е
декларирал ДДС за внасяне в размер на 4,11 лв., а действително установения е
ДДС за внасяне в размер 2154,11 лева/2000-292,72=1707,28лева
+ сумата от ДКИ в размер на 446,83 лева/, като е приспаднал и неследващ
се данъчен кредит в размер на 2150,00лева;
3.През месец ***г. при водене на счетоводството е
съставил документ с невярно съдържание –дневник за покупките на ***, ЕООД, П. с
ЕИК *** за месец ***г., в който е отразил данъчни фактури с №
№ **********/16.12.2009г. с начислен данък при
доставки с право на пълен данъчен кредит
в размер на 1536,00лв с посочен
доставчик „***“ЕООД с ЕИК ***, без да е налице доставка по смисъла на чл.6 от
ЗДДС ,
№**********/16.12.2009г. с начислен данък при доставки
с право на пълен данъчен кредит в размер
на 1760,00лв с посочен доставчик „***“ЕООД с ЕИК ***, без да е налице доставка
по смисъла на чл.6 от ЗДДС ,
№**********/18.12.2009г. с начислен данък при доставки
с право на пълен данъчен кредит в размер
на 1770,00лв с посочен доставчик „***“ЕООД с ЕИК ***, без да е налице доставка
по смисъла на чл.6 от ЗДДС ,
№**********/18.12.2009г. с начислен данък при доставки
с право на пълен данъчен кредит в размер
на 1814,40лв с посочен доставчик „***“ЕООД с ЕИК ***, без да е налице доставка
по смисъла на чл.9 от ЗДДС ,
А на 14.01.2010г. е избегнал установяването и
плащането на данъчни задължения в големи
размери- 6880,40 лева като в СД за ДДС с вх.№ 16001429478/14.01.2010г.за
данъчен период месец ***г., подадена пред ТД на НАП гр.П. по електронен път, е
потвърдил неистина в раздел „Б“ от декларацията относно размера на получени
доставки и начислен ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит в размер
на 6889,25 лева, а действително установения е 8,85 лева и е променил резултата
за периода като в раздел „В“ е декларирал ДДС за внасяне в размер на 869,95
лв., а действително установения е ДДС за внасяне в размер
7750,35 лева, като е
приспаднал и неследващ се данъчен кредит в размер на 6880,40 лева;
4. През месец *** г. при
водене на счетоводството е съставил документ с невярно съдържание –дневник за
покупките на ***,ЕООД, П. с ЕИК *** за месец ***г., в който е отразил данъчни
фактури с №
№**********/13.07.2011г. с начислен данък при
доставки с право на пълен данъчен кредит
в размер на 2216,67 лева с посочен доставчик „***“ ЕООД с ЕИК *** без да
е налице доставка по смисъла на чл.9 от
ЗДДС ,
№**********/14.07.2011г. с начислен данък при доставки
с право на пълен данъчен кредит в размер
на 2283,33 лева с посочен доставчик „***“ ЕООД с ЕИК *** без да е налице доставка
по смисъла на чл.9 от ЗДДС ,
А на 15.08.2011г. е
избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в големи размери-
4500,00 лева като в СД за ДДС с вх.№ 16001782109/15.08.2011г.за данъчен период
месец ***г., подадена пред ТД на НАП гр.П. по електронен път, е потвърдил
неистина в раздел „Б“ от декларацията относно размера на получени доставки и
начислен ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит в размер на 4504,11
лева, а действително установения е 4.11 лв. и е променил резултата за периода
като в раздел „В“ е декларирал ДДС за внасяне в размер на 135,89 лв., а
действително установения е ДДС за внасяне в размер 4635,89 лева, като е
приспаднал и неследващ се данъчен кредит в размер на 4500,00 лева;
5.През месец ***г. при водене на счетоводството е съставил
документ с невярно съдържание –дневник за покупките на ***,ЕООД, П. с
ЕИК *** за месец ***г., в който е отразил данъчна фактура с №
**********/14.08.2011г. с начислен данък
при доставки с право на пълен данъчен кредит
в размер на 593,33 лева с посочен доставчик „***“ ЕООД с ЕИК ***, без да е налице доставка по смисъла
на чл.9 от ЗДДС ,
А на 14.09.2011г. е избегнал установяването и
плащането на данъчни задължения в размер на 593,33 лева като в СД за ДДС с вх.№
16001799948/14.09.2011г.за данъчен период месец ***г., подадена пред ТД на НАП
гр.П. по електронен път, е потвърдил неистина в раздел „Б“ от декларацията
относно размера на получени доставки и начислен ДДС по доставките с право на
пълен данъчен кредит в размер на 597,06 лева, а действително установения е
3,73 лева и е променил резултата за
периода като в раздел „В“ е декларирал ДДС за внасяне в размер на 2,94 лева, а
действително установения е ДДС за внасяне
в размер 596,27 лева, като е приспаднал и неследващ се данъчен кредит в
размер на 593,33 лева;
6.През месец ***г. при водене на счетоводството е съставил
документ с невярно съдържание –дневник за покупките на ***, ЕООД, П. с
ЕИК *** за ***г., в който е отразил данъчна фактура с № **********/17.11.2011г. с начислен данък
при доставки с право на пълен данъчен кредит
в размер на 2253,33 лева с посочен доставчик „***“ ЕООД с ЕИК ***без да
е налице доставка по смисъла на чл.9 от
ЗДДС ,
А на 14.12.2011г. е избегнал установяването и
плащането на данъчни задължения в размер на 2253,33 лева като в СД за ДДС с
вх.№ 16001850920/14.12.2011г.за данъчен период месец ***г., подадена пред ТД на
НАП гр.П. по електронен път, е потвърдил неистина в раздел „Б“ от декларацията
относно размера на получени доставки и начислен ДДС по доставките с право на
пълен данъчен кредит в размер на 2293,33 лева, а действително установения е
40,00 лв. и е променил резултата за периода като в раздел „В“ е декларирал ДДС
за внасяне в размер на 43,67 лв., а действително установения е ДДС за
внасяне в размер 2297,00 лева, като е приспаднал и неследващ
се данъчен кредит в размер на 2253,33 лева;
7.През месец ***г. при водене на счетоводството е съставил
документ с невярно съдържание –дневник за покупките на ***,ЕООД, П. с
ЕИК *** за месец ***г., в който е отразил данъчна фактура с № **********/25.01.2012г. с начислен данък
при доставки с право на пълен данъчен кредит
в размер на 390,00лв с посочен доставчик „***“ ЕООД с ЕИК *** без да е
налице доставка по смисъла на чл.9 от
ЗДДС ,
А на 14.02.2012г. е избегнал установяването и
плащането на данъчни задължения в размер на 390,00 лева като в СД за ДДС с вх.№
16001887172/14.02.2012г.за данъчен период месец ***г., подадена пред ТД на НАП
гр.П. по електронен път, е потвърдил неистина в раздел „Б“ от декларацията
относно размера на получени доставки и начислен ДДС по доставките с право на
пълен данъчен кредит в размер на 390 лева, а действително установения е 0,00
лв. и е променил резултата за периода като в раздел „В“ е декларирал ДДС за
внасяне в размер на 10,00 лв., а действително установения е ДДС за внасяне в размер
400,00 лева, като е приспаднал и неследващ се данъчен кредит в размер на
390,00 лева;
8.На 31.03.2010г. в гр.П. е избегнал установяването и
плащането на данъчни задължения в размер на 907,21 лв. като в Годишна данъчна декларация по чл.92 от ЗКПО за данъчния
финансов резултат и дължимия годишен корпоративен данък за 2009г. с вх. №
1600И0029629/31.03.2010г., подадена пред ТД на НАП, гр. П. по електронен път, е
потвърдил неистина, като в част VI
–„Определяне на данъчния финансов резултат и дължимия корпоративен данък“ е
декларирал данъчна печалба за 2009год. на ***,ЕООД, П. с ЕИК *** в размер на 33
272,84лв, а действително установената печалба е в размер на 42 344,93 лв. и е декларирал и внесъл корпоративен данък/данък
печалба/ в размер на 3 327,28 лв.,
а действително установения данък е 4234,49 лв.
9.На 01.04.2012г. в гр.П. е избегнал установяването и
плащането на данъчни задължения в големи размери- 3 673,33 лв. като в Годишна данъчна декларация по чл.92 от ЗКПО за данъчния
финансов резултат и дължимия годишен корпоративен данък за 2011г. с вх. №
1600И0078454/01.04.2012г., подадена пред ТД на НАП гр. П. по електронен път, е
потвърдил неистина, като в част VI
–„Определяне на данъчния финансов резултат и дължимия корпоративен данък“
е декларирал данъчна печалба за 2011год.
на ***,ЕООД, П. с ЕИК *** в размер на 33 524,85 лв., а действително
установената печалба е в размер на 70
258,19 лв. и е декларирал и внесъл корпоративен
данък/данък печалба/ в размер на 3 352,49 лв., а действително установения
данък е 7025,82 лв.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция
представителят на Окръжна прокуратура – П. поддържа повдигнатото обвинение със
същата фактическа обстановка описана в обвинителния акт и квалификация на
деянието.Счита обвинението, за което подсъдимият е предаден на съд, за доказано
по несъмнен и категоричен начин от събраните в рамките на наказателното
производство доказателства, както и от самопризнанието на подсъдимия направено
по реда на чл.371 т.2 от НПК на съдебното следствие.Пледира за постановяване на
осъдителна присъда и определяне на наказание лишаване от свобода при условията на чл.55 от НК по отношение на
подсъдимия, предвид наличието на многобройни и изключителни по своя характер смекчаващи
отговорността обстоятелства, с приложението на чл.66 от НК.
Подсъдимият Г.А.П., по реда на чл.371 т.2 от НПК, признава изцяло фактите изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт и изразява съгласие да не се събират
доказателства за тях.В последната си дума моли за минимална присъда.
Защитникът на подсъдимия адв.П.К. се солидаризира с
представителя на обвинението досежно правната квалификация на престъплението.
Счита, че направеното от подсъдимия признание по реда на чл.371 т.2 от НПК се
подкрепя изцяло от събраните на досъдебното производство доказателства. Пледира
съдът да определи наказанието спрямо подзащитния му при условията на чл.55 от НК, като отчете изключително тежкото му семейно положение и здравословно
състояние.
Пловдивският Окръжен съд, след като се запозна със
събраните по делото доказателства, обсъди доводите и съображенията на страните
,намира за установено следното от фактическа и правна страна :
Подсъдимият Г.А.П. е роден на ***г***, българин,
български гражданин, женен, неосъждан, със средно образование, безработен, с
ЕГН**********.
***, ЕИК ***, било вписано в ТР към Агенцията по
вписвания на 27.02.2009г. със седалище и адрес на управление гр. П., ул. „***“
№ 2, ет.4, оф.4. Като едноличен
собственик на капитала и управител бил вписан Г.А.П..
*** било регистрирано по ЗДДС /Закон за данък върху
добавената стойност/ на 30.03.2009г. На 25.02.2013г. дружеството е било
дерегистрирано за целите на ЗДДС по инициатива на данъчен орган.
*** декларирало основна дейност – търговия на едро с
дървен материал, материали за строителството и санитарно оборудване.
Подсъдимият П.
бил вписан и като управител на „***“ ЕООД с решение № 1932 от 2005г. на Пловдивски
окръжен съд по ф.д. № **** г./т.1, л.153/.
Подсъдимият Г.П.
в качеството си на управител на *** поверил счетоводното обслужване на св. М.
У. /т.1, л. 42-44/, която била вписана като управител на „***“ ООД гр. П. с
предмет на дейност – счетоводни услуги и консултации. Счетоводството на ***
било водено от момента на сключване на договора - 04.03.2009г. до 2013г. -
момента на започване на ревизионното производство на дружеството. Успоредно с
воденето на счетоводството на ***, св. У. обслужвала и „*** „ЕООД, управлявано
от подсъдимия, което дружество било с предмет на дейност – дърводобив, почистване
на горски масиви и фондове, както и поречия на реки и речни корита.След
сключване на договора за счетоводно обслужване подсъдимият П. издал пълномощно
на св. У., която преди това подготвила и документите на дружеството за
регистрация по ДДС, за подаване по електронен път на изискуемите по ЗДДС –
справки-декларации и отчетни регистри – дневници за покупки и дневници за
продажби на ***.
Задълженията на св. У. в качеството й на счетоводител
на *** били да обработва и въвежда първичните счетоводни документи в
изискуемите се вторични счетоводни документи, изготвяне на оборотни ведомости,
ведомости за заплати, справки декларации по ЗДДС и отчетните регистри –
дневници за покупки и продажби по ДДС, осчетоводяване на банкови извлечения,
съставяне и подаване на ГДД по ЗКПО /Закон за корпоративното подоходно
облагане/.
*** притежавало офис в гр. П. на ул. „***№ 2, ет.4,
офис 4, в който работила св. И.К.като секретар, а впоследствие и като оператор
на компютър. В периода 2009г. – 2012г. за осъществяване на дейността си
дружеството *** е било осигурител на работници по трудови правоотношения, като
за периода 2009г. са били две лица, за 2010г. – две лица, за 2011 г. - четири
лица и за 2012г. пет лица.
Св. Н. Б. Ф. /т.1, л. 49/, по професия инженер-лесовъд
по горско стопанство бил назначен в *** като лесовъд през 2010г. Задълженията
му били единствено да извършва маркировка на насаждения на територията на ДЛС“****“,
община Б.. Освен св. Ф. в *** бил назначен и св. Т. А. /т.1, л. 51/, като секач
на дървен материал.
Във връзка с осъществяваната дейност от името на ***,
подсъдимият П. предавал първичните счетоводни документи на св. У., която имала
задължението технически да ги опише в дневниците за покупки и продажби, като
съдържанието им било предопределяно единствено от подсъдимия П..
В качеството си на управител на регистрираното лице – ***,
П., чрез св. У., която притежавала електронен подпис подавал редовно и в срок
справки – декларации в съответствие с изискванията на чл. 125, ал.1 от ЗДДС и
чл. 116, ал.1 от ППЗДС, дневници за покупки и продажби, съгласно изискванията
на чл. 124, ал.1 от ЗДДС и чл. 113, ал.1 от ППЗДДС
Съгласно чл. 125 от ЗДДС – за всеки данъчен период
регистрираното лице подава справка-декларация, съставена въз основа на
отчетните регистри по чл. 124, с изключение на случаите по чл. 157.
Според чл. 116, ал.1от ППЗДДС – регистрираното лице е
длъжно за всеки данъчен период да подаде справка – декларация по чл. 125, ал.1
от закона по образец.
Регистрацията по ЗДДС изисквала воденето на
аналитични, отчетни регистри - дневник за покупките и дневник за продажбите. По
силата на чл.124, ал.1 от ЗДДС и чл. 113, ал.1 от ППЗДДС – регистрираните лица
по този закон водят задължително регистри – дневник за покупките и дневник за
продажбите, съдържащи информацията за всички издадени и получени данъчни
документи и отчети, които следва да бъдат издадени съгласно изискванията на
закона или този правилник.
Подсъдимият П.
като управител на регистрираното по ЗДДС лице е следвало да води счетоводството
на търговеца съгласно изискванията на закона за счетоводството –“Чл. 3. (1) Текущото счетоводно отчитане се
организира по реда на този закон и се извършва по способа на двустранното
счетоводно записване.(2) Предприятията осъществяват текущото счетоводно
отчитане на всички стопански операции, които водят до изменения на имущественото
и финансовото им състояние, финансовите резултати от дейността, паричните
потоци и собствения капитал, в хронологичен ред.(3) Предприятията осъществяват
текущото счетоводно отчитане на основата на документална обоснованост на
стопанските операции и факти при спазване изискванията за съставянето на
документи по този закон.
Чл. 4. (1) Счетоводният документ
е хартиен или технически носител на счетоводна информация, класифициран като
първичен, вторичен и регистър.
(2) Първичният документ е носител
на информация за регистрирана за първи път стопанска операция.
(3) Вторичният документ е носител
на преобразувана (обобщена или диференцирана) информация, получена от
първичните счетоводни документи.
(4) Регистърът е носител на
хронологично систематизирана информация за стопански операции от първични и/или
вторични счетоводни документи.
(5) Счетоводен документ по ал. 1
може да е електронен документ, който съдържа информацията, изисквана по този
закон, издаден и получен в какъвто и да е електронен формат при спазване на
изискванията на Закона за електронния документ и електронния подпис.
Въз основа на правата, произтичащи от договореното
между подсъдимият П. и св. У. за
инкриминирания период задълженията на ***
били технически описани от св. У., с подаване на справки-декларации по ЗДДС,
основани на аналитични регистри- дневници за покупки и продажби. Съдържанието
на дневниците и информацията съдържаща се в справките-декларации по ДДС било предопределяно
само от подсъдимия.
При описаните условия за ревизирания период такива
справки-декларации /СД/, дневници за покупки и продажби били подавани в срок, в
ТД- НАП – П..
В дневниците за продажби и в подаваните декларации
винаги били отразявани реални продажби на ***. Съответно върху тези облагаеми
продажби като регистрирано по ЗДДС дружеството начислявало и събирало косвен
данък – ДДС, който бил дължим към републиканския бюджет. За да минимизира
данъчния резултат в подаваните справки-декларации с цел редуциране на дължимия
косвен данък, посредством ползването на данъчен кредит по „фиктивни“ данъчни
фактури, от които реално *** не е получавало доставки и по които не е
извършвано плащане,подсъдимият П. искал промяна на данъчния резултат, каквато
била и крайната му цел.
Това било водено систематично, с цел привидно да се
увеличи данъчния кредит, който да превиши начисления данък, като разликата да
представлява – данък за възстановяване, съгласно нормата на чл. 88, ал.3 от ЗДДС или данък за внасяне, но в много по-малък размер.
Съгласно нормата на чл. 88 от ЗДДС /ал.1. Резултатът за данъчния период е
разликата между общата сума на данъка, който е изискуем от лицето за този
данъчен период и общата сума на данъчния кредит, за който е упражнено правото
на приспадане през този данъчен период., ал.2 Когато начисленият данък
превишава данъчния кредит, разликата представлява резултат за периода – данък
за внасяне., ал.3 Когато данъчният кредит превишава начисления данък, разликата
представлява резултат за периода – данък за възстановяване., ал.4
Регистрираното лице само определя резултата за всеки данъчен период- данък за
внасяне в републиканския бюджет или данък за възстановяване от републиканския
бюджет.“
Подсъдимият П. бил наясно, че всяко Регистрирано по
ЗДДС лице само определя резултата за всеки данъчен период и че с така
включените „фиктивни” фактури за данъчните периоди ще постигне желания
резултат.Това било водено систематично, с цел привидно да се увеличи размерът
на „ДДС” по доставките към дружеството и така завишената сума да се извади от
начисления ДДС по продажбите, под формата на приспадане на данъчен кредит.Подсъдимият
П. бил и наясно, че за да се приспадне пълен данъчен кредит, необходимо условие
съгласно разпоредбата на чл. 68, ал.1, т.1 от ЗДДС е да е получена от регистрираното
лице стоката или услугата по облагаема доставка. Независимо от това /както бе
описано по-горе/ с цел да намали данъчните резултати за данъчните периоди, в
които е осъществявал дейност предавал на св. У. „фиктивни фактури“, за които е
знаел че няма получени доставки да бъдат отразявани в дневниците за покупки и
като резултат в подаваните по електронен път справки-декларации.
Дейността на *** за правилното прилагане на ЗДДС и
ЗКПО е била обект на данъчна ревизия, приключила с издаването на Ревизионен
доклад № 1301455/09.05.2013г. и РА № *********/28.05.2013г. Ревизирания период
на „*** по ДДС е за периода 30.03.3009г. до 31.01.2012г. и по ЗКПО за периода
27.02.2009г. – 31.12.2011г.Данъчната ревизия била извършена от св. М. Л. /т.1,
л. 53-55/, която била определена и за ръководител на екипа. Повода за отпочване
на ревизионно производство на *** било писмо на ТД-НАП-С. относно намерени в
района на базар“ ***“ гр. С. кашон с кочани фактури, част от които на фирмите“
ЕТ“*****“, „****“ ЕООД, „ *****“ ЕООД.
Подсъдимият знаейки, че данъчните задължения се
установяват по принцип въз основа на декларираните от данъчно задължените лица
данъчни задължения, удостоверени в представените от тях по закон отчетни
счетоводни регистри и изискуеми по закон декларации, предопределял и
съставянето на дневниците за покупки и продажби и справки декларации,
технически изпълнявано от св. У., с което потвърдил неистина в подадените по
електронен път СД по ЗДДС, водил е
счетоводна отчетност с невярно съдържание и е приспадал данъчен кредит, както
следва:
1. Данъчен период м. юни 2009г.
За м. юни 2009г. подсъдимият П. предал за
осчетоводяване данъчни фактури с №№ 2 и 3 за извършени продажби от името на ***
на услуги към „***“ООД на св. У. за включването им в дневника за продажби. Общо
събрания и начислен от него ДДС бил в размер на 3000.00 лева, който бил дължим
от регистрираното лице – *** към фиска. /т.5, л.98/.
За да намали резултата за този период, обв. П. предал
„фиктивни фактури“ знаейки че не е получил услуги от „***“ЕООД, “*****“ ЕТ,
„***“ ЕООД и „***“ ЕООД, на св. У. за отразяването им в дневника за
покупки.
Свидетелката У. преди отразяването им извършила
проверка на доставчиците дали имат валидна регистрация по ЗДДС на НАП или
такива с прекратена регистрация или на фирми без регистрация по ЗДДС.По
отношение на „***“ ЕООД установила, че е с прекратена регистрация, за което
уведомила подсъдимият , но същият и казал да я включи на негова отговорност.
Така за този данъчен период св. У. включила в дневника за покупки /т.5, л.98/
следните данъчни фактури с №№**********/30.06.2009г. с начислен данък при доставки
с право на пълен данъчен кредит в размер на 583,34лв с посочен доставчик „****“ЕООД
с ЕИК ***, № **********/20.06.2009г. с
начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 833,34лв с посочен доставчик “****“
ЕТ с ЕИК BG ***, № **********/22.06.2009г. с начислен данък при доставки с
право на пълен данъчен кредит в размер
на 750,00лв с посочен доставчик „***“ ЕООД с ЕИК ***, № **********/02.06.2009г.
с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 750,00лв с посочен доставчик „***“ЕООД
с ЕИК ***. Всички доставки били с предмет услуги по смисъла на чл. 9 от ЗДДС.
Данъчните фактури с посочен доставчик „****“ ЕТ били
включени като “****“ ЕТ, като ЕИК отговаря на „****“ ЕТ.
Подсъдимият П. не е имал търговски отношения със св. Л.
П., управител на „*****.И“ЕООД.
Дружеството представлявано от св. П. било с предмет - консултантска дейност и
никога не е издавало данъчна фактура на ***. /т.12, л. 109-113/. Не е имал
бизнес отношения и със св. Д. Г., управител на “****“ ЕТ с ЕИК BG ***, чиито
предмет на дейност бил продажба на маркучи и аксесоари за коли от магазин в гр.
С../т.12, л. 51-53/. Включената фактура в дневника за покупки на *** не била
издадена от св. Г. и поради тази причина липсва отразяване в дневника й за
продажби на едноличния търговец./ Св. Т. М., вписан като управител на „***“
ЕООД с ЕИК *** не е развивал търговска дейност от името на дружеството, нито е
издавал данъчни фактури. Дружеството било регистрирано на негово име от негов
първи братовчед от гр. В.. /т.12, л. 142/. Не е имал и търговски отношения със
св.П. М., управител на „***“ ЕООД, който не е развивал дейност от 2008г. и не е
издавал данъчни фактури. /т.12, л.158/.
По този начин дневника за покупки за този данъчен
период придобил вид на съставен при воденето на счетоводството документ с
невярно съдържание, понеже отразявал информация за „фиктивни“ сделки, по които
нямало реални по смисъла на чл. 9 от ЗДДС доставка на услуги /“ доставка на услуга е всяко извършване на
услуга“. По смисъла на чл. 8 от ЗДДС услуга е всичко, което има стойност и е
различно от стока, от парите в обръщение и от чуждестранната валута, използвани
като платежно средство“/.
Отразените в дневника за покупки данъчни фактури от „****“ЕООД, “****“ ЕТ,
„***“ ЕООД и „***“ ЕООД , повлияли на съдържанието на справката -
декларация за периода м. юни 2009г., като в нея подсъдимият П. в качеството си на управител на ***
потвърдил неистина в раздел „Б“ в който посочил ДДС с право на пълен данъчен
кредит в размер на 2949.63 лева, знаейки че действителния резултат е 32.95
лева. Това дало отражение и в получения данъчен резултат за периода /раздел В/,
в който декларирал ДДС за внасяне в размер на 50.37 лева, знаейки че
действителния размер е 2967.05 лева. Така съставени документите – дневника за
покупки, справката декларация и дневника за продажби били подадени от св.У. на 14.07.2009г.
по електронен път в ТД-НАП гр. П., като СД била заведени с вх. №16001322179 /л.96/. С подаването на справката – декларация,
ведно с дневниците за покупки и продажби за този данъчен период данъчно
задълженото лице ***, управлявано от подсъдимия П. избегнало установяването и
плащането на данъчни задължения в размер на 2916,68 лева.
Съгласно заключението на вещото лице изготвило
ССЕ/т.11, л.38-57/изчислената разлика на дължимия ДДС за вноска е в размер на
2916.68 лева. Установената разлика от 2916.68 лева /между декларираното от данъчно задълженото лице – 50.37 лева
като резултат за периода вместо сумата от 2967.05 лева се явява и избегнатото
данъчно задължение. /2967.05 лева – 50.37 лева/.
Сумата от 50.37 лева като резултат за периода
деклариран от данъчно задълженото лице, представлявано от подсъдимия П. е
получена след като от сумата на начисления ДДС от продажбите 3000.00 лева е
приспаднал неследващия му се данъчен кредит в размер на 2916.68 лева /3000 лева
– 2916.68 лева./
2. Данъчен период м. юли 2009г.
За м. юли 2009г. подсъдимият П. предал за осчетоводяване данъчна фактура с
№ 4 за извършена продажба от името на *** на услуга към „***“ООД на св. У. за
включването й в дневника за продажби. Общо събрания и начислен от него ДДС бил
в размер на 2000.00 лева, който бил дължим от регистрираното лице – *** към
фиска. /т.5, л.95/.За да намали резултата за този период, подсъдимият предал „фиктивна“ фактура знаейки че не е
получил услуга от „*** “ЕООД на св. У. за отразяването й в дневника за
покупки.Така за този данъчен период св. У. включила в дневника за покупки
данъчна фактура с №
**********/22.07.2009г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен
кредит в размер на 2150,00лв с посочен
доставчик „***“ЕООД с ЕИК ***, без да е налице доставка по смисъла на чл.9 от ЗДДС./т.5, л.94/.
Подсъдимият П.
не е имал търговски отношения със св. Л. Д., управител на „***“ ЕООД. Дружеството представлявано от св.
Д. било с предмет – международна спедиция и никога не е издавало данъчна
фактура на ***. /т.12, л. 30-32.
По този начин дневника за покупки за този данъчен
период придобил вид на съставен при воденето на счетоводството документ с
невярно съдържание, понеже отразявал информация за „фиктивна“ сделка, по която
нямало реална по смисъла на чл. 9 от ЗДДС доставка на услуги /“ доставка на услуга е всяко извършване на
услуга“. По смисъла на чл. 8 от ЗДДС услуга е всичко, което има стойност и е
различно от стока, от парите в обръщение и от чуждестранната валута, използвани
като платежно средство“/.
Отразената в дневника за покупки данъчна фактура от „***“
ЕООД , повлияла на съдържанието на справката - декларация за периода м. юли
2009г., като в нея подсъдимият П. в
качеството си на управител на *** потвърдил неистина в раздел „Б“ в който
посочил ДДС с право на пълен данъчен кредит в размер на 1995.89 лева, знаейки
че действителният резултат е 292.72 лева. Това дало отражение и в получения
данъчен резултат за периода /раздел В/, в който декларирал ДДС за внасяне в
размер на 4.11 лева, знаейки че действителния размер е 2154.11 лева. Така
съставени документите – дневника за покупки, справката декларация и дневника за
продажби били подадени от св.У. на 14.08.2009г. по електронен път в ТД-НАП
гр. П., като СД била заведена с вх.
№16001341021. /т.5, л.92/. С подаването на справката – декларация, ведно с
дневниците за покупки и продажби за този данъчен период данъчно задълженото
лице ***, управлявано от подсъдимият П.
избегнало установяването и плащането на данъчни задължения в размер на 2150.00
лева.
Според заключението на вещото лице изготвило ССЕ
/т.11, л.38-57/ изчислената разлика на дължимия ДДС за вноска е в размер на
2150.00 лева. Установената разлика от 2150
лева /между декларираното от данъчно задълженото лице – 4.11 лева като
резултат за периода вместо сумата от 2154.11 лева се явява и избегнатото
данъчно задължение. /2000-292.72=1707.28 лева + сумата от ДКИ№
489/19.05.2009г., издадено от „***“ ЕООД в размер на 446.83 лева/.
3. Данъчен период м. ***г.
За м. ***г. подсъдимият П. предал за осчетоводяване
данъчна фактура с № 6 за извършена продажба от името на *** на стока към „***“
ЕАД, № 9 и 14 към „***“ ЕООД, № 10 към „*** 1“ ЕООД, № 11 към „***“ ЕООД, № 12 и
13 към „***“ ЕООД на св. У. за включването им в дневника за продажби. Общо
събрания и начислен от него ДДС бил в размер на 7 759.20 лева, който бил
дължим от регистрираното лице – *** към фиска. /т.5, л.81/.
За да намали резултата за този период, подсъдимият П.
предал „фиктивни“ фактури знаейки, че не е получил услуги от „*** “ЕООД на св. У.
за отразяването им в дневника за покупки.
Така за този данъчен период св. У. включила в дневника
за покупки данъчни фактури с №
**********/16.12.2009г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен
кредит в размер на 1536,00лв с посочен доставчик „***“ЕООД с ЕИК ***, без
да е налице доставка по смисъла на чл.6 от ЗДДС , №**********/16.12.2009г. с
начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 1760,00лв с посочен доставчик „***“ЕООД
с ЕИК ***, без да е налице доставка по смисъла на чл.6 от ЗДДС, №**********/18.12.2009г. с начислен данък при доставки
с право на пълен данъчен кредит в размер
на 1770,00лв с посочен доставчик „***“ЕООД с ЕИК ***, без да е налице доставка
по смисъла на чл.6 от ЗДДС,
№**********/18.12.2009г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен
кредит в размер на 1814,40лв с посочен
доставчик „***“ЕООД с ЕИК ***, без да е налице доставка по смисъла на чл.9 от ЗДДС. /т.5, л.80/.
Подсъдимият П.
не е имал търговски отношения със св. Л. Д., управител на „***“ ЕООД. Дружеството представлявано от св.
Д. било с предмет – международна спедиция и никога не е издавало данъчни
фактури на ***. /т.12, л. 30-32/.
По този начин дневника за покупки за този данъчен
период придобил вид на съставен при воденето на счетоводството документ с невярно
съдържание, понеже отразявал информация за „фиктивни“ сделки, по които нямало
реална по смисъла на чл. 9 от ЗДДС доставка на услуги /“ доставка на услуга е всяко извършване на услуга“. По смисъла на чл.
8 от ЗДДС услуга е всичко, което има стойност и е различно от стока, от парите
в обръщение и от чуждестранната валута, използвани като платежно средство“/и
доставка на стоки по смисъла на чл. 6 от ЗДДС /“Доставка на стока по смисъла на
този закон е прехвърлянето на правото на собственост или друго вещно право
върху стоката/..
Отразените в дневника за покупки данъчни фактури от „***“
ЕООД , повлияли на съдържанието на справката - декларация за периода м. ***г.,
като в нея подсъдимият П. в качеството си на управител на *** потвърдил
неистина в раздел „Б“ в който посочил ДДС с право на пълен данъчен кредит в
размер на 6 889.25 лева, знаейки че действителния резултат е 8.85 лева.
Това дало отражение и в получения данъчен резултат за периода /раздел В/, в
който декларирал ДДС за внасяне в размер на 869.95 лева, знаейки че
действителния размер е 7 750.35 лева. Така съставени документите – дневника за
покупки, справката декларация и дневника за продажби били подадени от св.У. на 14.01.2010г.
по електронен път в ТД-НАП гр. П., като СД била заведена с вх. №16001429478. /т.5, л.78/. С подаването на справката –
декларация, ведно с дневниците за покупки и продажби за този данъчен период
данъчно задълженото лице ***, управлявано от подс. П. избегнало установяването
и плащането на данъчни задължения в размер на 6 880.40 лева.
Според заключението на вещото лице изготвило ССЕ
/т.11, л.38-57/ изчислената разлика на дължимия ДДС за вноска е в размер на
6 880.40 лева. Установената разлика от 6880.40 лева /между декларираното от данъчно задълженото лице – 869.95
лева като резултат за периода вместо сумата от 7 750.35 лева се явява и
избегнатото данъчно задължение. /7 750.35-869.95 = 6880.40 лева/.
Съгласно легалната дефиниция на чл. 93, т. 14 от НК“Данъци в големи размери“ са тези, които надхвърлят три хиляди лева, а
данъци в особено големи размери „ са тези, които надхвърлят дванадесет хиляди
лева.“.
За данъчни периоди м.март, м. април, юни, юли,
септември, октомври 2010г., м. януари, февруари,март 2011г., подадените от ***
справки-декларации били с нулеви стойности.
4. Данъчен период м. ***г.
За м. ***г. подсъдимият П. предал за осчетоводяване
данъчни фактури с № 35 и 36 за извършени продажби от името на *** на услуги към
„***“ ЕООД и № 37 към „***“ ООД на св. У. за включването им в дневника за
продажби. Общо събрания и начислен от него ДДС бил в размер на 4 640.00
лева, който бил дължим от регистрираното лице – *** към фиска. /т.5, л.34/.
За да намали резултата за този период, подсъдимият П.
предал „фиктивни“ фактури знаейки, че не е получил услуги от „***“ ЕООД на св. У.
за отразяването им в дневника за покупки.
Така за този данъчен период св. У. включила в дневника
за покупки данъчни фактури с
№**********/13.07.2011г. с начислен данък при доставки с право на пълен
данъчен кредит в размер на 2216,67 лева
с посочен доставчик „***“ ЕООД с ЕИК ***, без да е налице доставка по смисъла
на чл.9 от ЗДДС ,
№**********/14.07.2011г. с начислен данък при доставки
с право на пълен данъчен кредит в размер
на 2283,33 лева с посочен доставчик „***“ЕООД с ЕИК ***, без да е налице
доставка по смисъла на чл.9 от ЗДДС./т.5,
л.33/.
Подсъдимият П.
не е имал търговски отношения със св. Я. Н., управител на „***“ ЕООД. Дружеството представлявано от св.
Н. било с предмет – търговия с канцеларски материали, офис консумативи,
компютърна периферия и никога не е издавало данъчни фактури на *** и
респективно фактурите не фигурират в дневника му за продажби. /т.12, л. 65-73/.
По този начин дневника за покупки за този данъчен
период придобил вид на съставен при воденето на счетоводството документ с
невярно съдържание, понеже отразявал информация за „фиктивни“ сделки, по които
нямало реални по смисъла на чл. 9 от ЗДДС доставка на услуги /“ доставка на услуга е всяко извършване на
услуга“. По смисъла на чл. 8 от ЗДДС услуга е всичко, което има стойност и е
различно от стока, от парите в обръщение и от чуждестранната валута, използвани
като платежно средство“/и доставка на стоки по смисъла на чл. 6 от ЗДДС
/“Доставка на стока по смисъла на този закон е прехвърлянето на правото на
собственост или друго вещно право върху стоката/..
Отразените в дневника за покупки данъчни фактури от „***“
ЕООД, повлияли на съдържанието на справката - декларация за периода м. ***г.,
като в нея подсъдимият П. в качеството
си на управител на *** потвърдил неистина в раздел „Б“ в който посочил ДДС с
право на пълен данъчен кредит в размер на 4504.11 лева, знаейки, че
действителния резултат е 4.11 лева. Това дало отражение и в получения данъчен
резултат за периода /раздел В/, в който декларирал ДДС за внасяне в размер на
135.89 лева, знаейки, че действителния размер е 4 635.89 лева. Така
съставени документите – дневника за покупки, справката декларация и дневника за
продажби били подадени от св.У. на 15.08.2011г. по електронен път в ТД-НАП
гр. П., като СД била заведена с вх.
№16001782109. /т.5, л.32/. С подаването на справката – декларация, ведно с
дневниците за покупки и продажби за този данъчен период данъчно задълженото
лице ***, управлявано от подсъдимият П. избегнало установяването и плащането на
данъчни задължения в размер на 4500.00 лева.
Съгласно заключението на вещото лице изготвило ССЕ
/т.11, л.38-57/ изчислената разлика на дължимия ДДС за вноска е в размер на
4500.00 лева. Установената разлика от 4500.00 лева /между декларираното от данъчно задълженото лице – 4.11 лева
като резултат за периода вместо сумата от 4504.11 лева се явява и избегнатото
данъчно задължение. /4504.11-4.11 = 4500.00 лева/.
5. Данъчен период м. ***г.
За м. ***г. подсъдимият П. предал за осчетоводяване
данъчна фактура с № 38 за извършена продажба от името на *** на услуга към „***“
ЕООД на св. У. за включването й в дневника за продажби. Общо събрания и
начислен от него ДДС бил в размер на 600.00 лева, който бил дължим от
регистрираното лице – *** към фиска. /т.5, л.31/.За да намали резултата за този
период, подсъдимият П. предал „фиктивна“ фактура знаейки, че не е получил
услуга от „***“ ЕООД на св. У. за отразяването й в дневника за покупки.
Така за този данъчен период св. У. включила в дневника
за покупки данъчна фактура с
№**********/14.08.2011г. с начислен данък при доставки с право на пълен
данъчен кредит в размер на 593.33 лева с
посочен доставчик „***“ ЕООД с ЕИК ***, без да е налице доставка по смисъла на
чл.9 от ЗДДС,./т.5, л.30/.
Подсъдимият П. не е имал търговски отношения със св. Я.
Н., управител на „***“ ЕООД. Дружеството
представлявано от св. Н. било с предмет – търговия с канцеларски материали,
офис консумативи, компютърна периферия и никога не е издавало данъчни фактури
на *** и респективно фактурата не фигурира в дневника му за продажби. /т.12, л.
65-78/.
По този начин дневника за покупки за този данъчен
период придобил вид на съставен при воденето на счетоводството документ с
невярно съдържание, понеже отразявал информация за „фиктивни“ сделки, по които
нямало реални по смисъла на чл. 9 от ЗДДС доставка на услуги /“ доставка на услуга е всяко извършване на
услуга“. По смисъла на чл. 8 от ЗДДС услуга е всичко, което има стойност и е
различно от стока, от парите в обръщение и от чуждестранната валута, използвани
като платежно средство“/и доставка на стоки по смисъла на чл. 6 от ЗДДС
/“Доставка на стока по смисъла на този закон е прехвърлянето на правото на
собственост или друго вещно право върху стоката/..
Отразената в дневника за покупки данъчна фактура от „***“
ЕООД, повлияла на съдържанието на справката - декларация за периода м.***г.,
като в нея подсъдимият П. в качеството
си на управител на *** потвърдил неистина в раздел „Б“, в който посочил ДДС с
право на пълен данъчен кредит в размер на 597.06 лева, знаейки, че
действителния резултат е 3.73 лева. Това дало отражение и в получения данъчен
резултат за периода /раздел В/, в който декларирал ДДС за внасяне в размер на
2.94 лева, знаейки че действителния размер е 596.27 лева. Така съставени
документите – дневника за покупки, справката декларация и дневника за продажби
били подадени от св.У. на 14.09.2011г. по електронен път в ТД-НАП
гр. П., като СД била заведена с вх.
№16001799948. /т.5, л.29/. С подаването на справката – декларация, ведно с
дневниците за покупки и продажби за този данъчен период данъчно задълженото
лице ***, управлявано от подсъдимия П. избегнало установяването и плащането на
данъчни задължения в размер на 593.33 лева.
Според заключението на вещото лице изготвило ССЕ
/т.11, л.38-57/ изчислената разлика на дължимия ДДС за вноска е в размер на
593.33 лева. Установената разлика от 593.33
лева /между декларираното от данъчно задълженото лице – 2.94 лева като
резултат за периода вместо сумата от 596.27 лева се явява и избегнатото данъчно
задължение. /596.27-2.94 = 593.33 лева/.
6. Данъчен период м. ***г.
За м. ***г. подсъдимият П. предал за осчетоводяване
данъчна фактура с № 45 за извършена продажба от името на *** на стока към „***“
ЕООД№, № 46 на стока към „***“ ЕТ, № 47 на стока към „***“ ЕООД и № 48 на
услуга към „***“ ЕООД на св. У. за включването й в дневника за продажби. Общо
събрания и начислен от него ДДС бил в размер на 2337.00 лева, който бил дължим
от регистрираното лице – *** към фиска. /т.5, л.22/.За да намали резултата за този
период,подсъдимият П. предал „фиктивна“
фактура знаейки, че не е получил услуга от „***“ ЕООД“ ЕООД на св. У. за
отразяването й в дневника за покупки.
Така за този данъчен период св. У. включила в дневника
за покупки данъчна фактура с №**********/17.11.2011г.
с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 2253.33 лева с посочен доставчик
„“***“ ЕООД с ЕИК BG *********, без да е налице доставка по смисъла на чл.9 от ЗДДС,./т.5, л.21/.
Подсъдимият П. не е имал търговски отношения със св. Г.
К., управител на „***“ ЕООД. Дружеството представлявано от св. К. било с
предмет – автосервизна дейност по договори със застрахователни компании-
доверен сервиз. През 2011г., м. ноември „***-клон П.“ не е извършвало никаква
дейност, тъй като с Решение на ПОС, клона бил заличен и търговската дейност в
гр. П. била преустановена. Св. К. никога не е издавал данъчни фактури на ***.
/т.12, л. 7-9/.
По този начин дневника за покупки за този данъчен
период придобил вид на съставен при воденето на счетоводството документ с
невярно съдържание, понеже отразявал информация за „фиктивна“ сделка, по която
нямало реална по смисъла на чл. 9 от ЗДДС доставка на услуги /“ доставка на услуга е всяко извършване на
услуга“. По смисъла на чл. 8 от ЗДДС услуга е всичко, което има стойност и е
различно от стока, от парите в обръщение и от чуждестранната валута, използвани
като платежно средство“/и доставка на стоки по смисъла на чл. 6 от ЗДДС /“Доставка
на стока по смисъла на този закон е прехвърлянето на правото на собственост или
друго вещно право върху стоката/..
Отразената в дневника за покупки данъчна фактура от „***“
ЕООД, повлияла на съдържанието на справката - декларация за периода м.***г., като
в нея подсъдимият П. в качеството си на управител на *** потвърдил неистина в
раздел „Б“, в който посочил ДДС с право на пълен данъчен кредит в размер на
2293.33 лева, знаейки, че действителния резултат е 40.00 лева. Това дало отражение
и в получения данъчен резултат за периода /раздел В/, в който декларирал ДДС за
внасяне в размер на 43.67 лева, знаейки че действителния размер е 2 297.00
лева. Така съставени документите – дневника за покупки, справката декларация и
дневника за продажби били подадени от св.У.
на 14.12.2011г. по електронен
път в ТД-НАП гр. П., като СД била заведена с вх. №16001850920. /т.5, л.20/. С подаването на справката –
декларация, ведно с дневниците за покупки и продажби за този данъчен период данъчно
задълженото лице ***, управлявано от подсъдимият П. избегнало установяването и плащането на
данъчни задължения в размер на 2253.33 лева.
Според заключението на вещото лице изготвило ССЕ
/т.11, л.38-57/ изчислената разлика на дължимия ДДС за вноска е в размер на
2 253.33 лева. Установената разлика от 2253.33 лева /между декларираното от данъчно задълженото лице – 43.67 лева
като резултат за периода вместо сумата от 2 293.33 лева се явява и
избегнатото данъчно задължение. /2293.33-40.00 = 2253.33 лева/.
7. Данъчен период м. ***г.
За м. ***г. подсъдимият П. предал за осчетоводяване
данъчна фактура с № 54 за извършена продажба от името на *** на услуга към „***“
ООД на св. У. за включването й в дневника за продажби. Общо събрания и начислен
от него ДДС бил в размер на 400.00 лева, който бил дължим от регистрираното
лице – *** към фиска. /т.5, л.16/.За да намали резултата за този период,
подсъдимият П. предал „фиктивна“ фактура знаейки, че не е получил услуга от „***“
ЕООД на св. У. за отразяването й в дневника за покупки.
Така за този данъчен период св. У. включила в дневника
за покупки данъчна фактура с
№00000010424/25.01.2012г. с начислен данък при доставки с право на пълен
данъчен кредит в размер на 390.00 лева с
посочен доставчик „***“ ЕООД с ЕИК ***, без да е налице доставка по смисъла на
чл.9 от ЗДДС,./т.5, л.15/.
Подсъдимият П.
не е имал търговски отношения със св. Я. Н., управител на „***“ ЕООД. Дружеството представлявано от св.
Н. било с предмет – търговия с канцеларски материали, офис консумативи,
компютърна периферия и никога не е издавало данъчни фактури на *** и
респективно фактурата не фигурира в дневника му за продажби. /т.12, л. 65-78/.
По този начин дневника за покупки за този данъчен
период придобил вид на съставен при воденето на счетоводството документ с
невярно съдържание, понеже отразявал информация за „фиктивна“ сделка, по която
нямало реална по смисъла на чл. 9 от ЗДДС доставка на услуги /“ доставка на услуга е всяко извършване на
услуга“. По смисъла на чл. 8 от ЗДДС услуга е всичко, което има стойност и е
различно от стока, от парите в обръщение и от чуждестранната валута, използвани
като платежно средство“/и доставка на стоки по смисъла на чл. 6 от ЗДДС
/“Доставка на стока по смисъла на този закон е прехвърлянето на правото на
собственост или друго вещно право върху стоката/..
Отразената в дневника за покупки данъчна фактура от „***“
ЕООД, повлияла на съдържанието на справката - декларация за периода м.***г.,
като в нея подсъдимият П. в качеството си на управител на ***
потвърдил неистина в раздел „Б“ , в който посочил ДДС с право на пълен данъчен
кредит в размер на 390.00 лева, знаейки, че действителния резултат е 00.00
лева. Това дало отражение и в получения данъчен резултат за периода /раздел В/,
в който декларирал ДДС за внасяне в размер на 10.00 лева, знаейки, че
действителния размер е 400.00 лева. Така съставени документите – дневника за
покупки, справката декларация и дневника за продажби били подадени от св.У. на 14.02.2012г.
по електронен път в ТД-НАП гр. П., като СД била заведена с вх. №16001887172. /т.5, л.14/. С подаването на справката –
декларация, ведно с дневниците за покупки и продажби за този данъчен период
данъчно задълженото лице ***, управлявано от П. избегнало установяването и
плащането на данъчни задължения в размер на 390.00 лева.
Съгласно заключението на вещото лице изготвило ССЕ
/т.11, л.38-57/ изчислената разлика на дължимия ДДС за вноска е в размер на
390.00 лева. Установената разлика от 390.00
лева /между декларираното от данъчно задълженото лице – 10.00 лева като
резултат за периода вместо сумата от 400.00 лева се явява и избегнатото данъчно
задължение. /400.00-10.00 = 390.00 лева/.
По Закона за корпоративното
подоходно облагане
*** е данъчно задължено лице по смисъла на чл. 2,
ал.1, т.1 от ЗКПО. „Данъчно задължени
лица са местните юридически лица. Съгласно чл. 3, ал.1, т.1 и ал.2 от ЗКПО
„Местни юридически лица са юридическите
лица, учредени съгласно българското законодателство. Местните юридически лица
се облагат с данъци по този закон за печалбите и доходите си от всички
източници в Република България и в чужбина.„
Съгласно чл. 20 от ЗКПО „данъчната ставка на
корпоративния данък е 10 на сто“.На основание чл. 92 от ЗКПО юридическите лица
подават ГДД и декларират дължимите данъци за съответната финансова година.
За финансовата 2009г.
На 31.03.2010г. в ТД на НАП – П. била подадена от св. У.
ГДД по чл. 92 от ЗКПО за данъчния финансов резултат и дължимия годишен
корпоративен данък за 2009 г., заведена под № 1600И0029629. В нея подсъдимият П. декларирал общо приходи 80 462.93
лева, общо разходи 47 190.00 лева, печалба 33 272.84 лева и
корпоративен данък 3 327.28 лева./т.11/
Според заключението на вещото лице изготвило ССЕ е
налице увеличение на счетоводния финансов резултат за данъчни цели в размер на
9072.00 лева въз основа на отчетен разход, документално необоснован с първичен
счетоводен документ и отчетен от дружеството по сметка 602 „Разход за външни
услуги“, преценявайки разхода по фактура № 3042/18.12.2009г. с издател „***“
ЕООД с данъчна основа 9072 лева.
Според експертизата изчислената данъчна печалба е в
размер на 42 344.93 лева, изчислен 10% годишен корпоративен данък – 4234
.49 лева.
Разликата от 907.21 лева се явява и избегнатото
данъчно задължение на ***.
Съгласно разпоредбата на чл. 26, ал.2 от ЗКПО – „не се
признават за данъчни цели разходи, които не са документално обосновани.
Съгласно чл. 10 от ЗКПО – Счетоводен разход се признава за данъчни цели, когато
е документално обоснован чрез първичен счетоводен документ по смисъла на Закона
за счетоводството, отразяващ вярно стопанската операция“.
За финансовата 2011г.
На 01.04.2012г. в ТД-НАП-П. била подадена от св. У. по електронен път
ГДД по чл. 92 от ЗКПО за данъчния финансов резултат и дължимия годишен
корпоративен данък за 2011 г., заведена под № 1600И0078454. В нея подсъдимият П. декларирал общо приходи 109798.66 лева,
общо разходи 76273.81 лева, печалба 33 524.85 лева и корпоративен данък
3 352.49 лева./т.11/
Съгласно заключението на вещото лице изготвило ССЕ е
налице увеличение на счетоводния финансов резултат за данъчни цели в размер на
36 733.34 лева въз основа на отчетни разходи, документално необосновани с
първичен счетоводен документ и отчетени от дружеството по сметка 602 Разход за
външни услуги, преценявайки разхода по фактури от „***“ООД с
№№7054/14.07.2011г. с данъчна основа 11416.67 лева, № 7064/13.07.2011г. с
данъчна основа 11083.33 лева, № 5368/14.08.2011г. с данъчна основа 2966.67 лева
и данъчна фактура от „***“ ЕООД с № 6542/17.11.2011г. с данъчна основа 11266.67
лева.
Според експертизата изчислената данъчна печалба е в
размер на 70 258.19 лева, изчислен 10% годишен корпоративен данък –
7025.82 лева.
Разликата от 3673.33 лева се явява и избегнатото
данъчно задължение на ***.
Според легалната дефиниция на чл. 93, т. 14 от НК“Данъци в големи размери“ са тези, които надхвърлят три хиляди лева, а
данъци в особено големи размери „ са тези, които надхвърлят дванадесет хиляди
лева.“.
Съгласно разпоредбата на чл. 26, ал.2 от ЗКПО – „не се
признават за данъчни цели разходи, които не са документално обосновани.
Съгласно чл. 10 от ЗКПО – Счетоводен разход се признава за данъчни цели, когато
е документално обоснован чрез първичен счетоводен документ по смисъла на Закона
за счетоводството, отразяващ вярно стопанската операция“.
Съгласно чл. 92, ал.1 от Закона за корпоративното
подоходно облагане „Данъчно задължените лица, които се облагат с корпоративен
данък, подават годишна данъчна декларация по образец за данъчния финансов
резултат и дължимия годишен корпоративен данък.
Гореописаната фактическа обстановка съдът прие за
установена от самопризнанието на подсъдимия Г.А.П., направено по реда на чл.371
ал.1 т.2 от НПК на съдебното следствие, както и на събраните на досъдебното
производство гласни и писмени доказателства, които го
подкрепят, прочетени на основание чл. 283 от НПК и надлежно приобщени към
доказателствения материал от съда,а именно показанията на свидетелите Е. Л. А.,
М. К. Л., М. К. У., Н. Б. Ф., Т. Й. А., Г. С. К., Л. Н. Д., Д. П. Г., Я. П. Н., Н. С. Н.а, Л. С.
П., Т. Ш. М., П. С. М., Д. Д. Д., и. К. В., Н. Г. Т., П. Г. М., С. Ц.Ц., Л.Л.Г.,М.
В. Т., Р. Д. К., П. Ж. Д. , С. Х. С., Д.
Г. Ж., П. В. Г., И. И. В., С. П.
Г., С. И. А., от
заключението на съдебносчетоводната експертиза,от приложените писмени
доказателства, а именно заверени преписи т информационните масиви на ТД на НАП-П.,
заверени копия от подадени СД по ЗДДС , ведно с отчетните регистри /т.1 д.п./ ;
заверени копия от данъчни документи/ т.6 д.п./, заверени копия от данъчни
документи / т.7 от д.п./ протоколи за насрещни проверки и др. данъчни документи
/ т.8 от д.п./заверени копия от данъчни фактури и извлечения от аналитични
регистри /т.9 от д.п./Годишни данъчни декларации, протоколи за извършени
насрещни проверки , данъчни документи /том.10 д.п./Заверени копия от ГДД по
чл.92 от ЗКПО за 2009, 2010, 2011 г., / том 11 д.п./протоколи за доброволно
предаване ведно със заверени копия от документи / т.12 д.п.фирмени досието,
справки от ГРОА, фирмени досиета с разпечатки към тях, писма, и др./том 13 от д.п./;протоколи за доброволно
предаване ведно със заверени копия от документи, заверени копия от фактури, СД
по ЗДДС, протоколи за приемане на декларации и дневници по ЗДДС, пълномощно,
договор за счетоводно обслужване, протоколи за приемане на декларации и
дневници по ЗДДС , СД по ЗДДС, дневници покупки, продажби, фактури, квитанции,
уведомления и др./ т.14 от д.п./ фирмени досието и разпечатки към тях, справки
ГРАО / том 15 д.п./писма от банки, справки в Централна база КАТ-П.,характеристични
справки / т.16 от д.п./ данъчни документи / том4 от д.п./ копия от подадените
СД по ЗДДС ведно с отчетните регистри към тях и приемо-предавателните протоколи
/ том 4 от д.п./, както и от събраните на съдебното следствие писмени
доказателства- 2 бр. амбулаторни листове от извършени прегледи на подсъдимия,
епикриза , удостоверение за раждане на И. П. – син на подсъдимия, ЕП на ТЕЛК на
И. П., образно изследване на подсъдимия и 2бр. амбулаторни листове, съответно
от 23.10.2006г. и от 30.03.3009г.
Между наличните доказателства, събрани и проверени по
реда предвиден в НПК не съществуват противоречия досежно основните факти
включени в предмета на доказване.Установено е по несъмнен начин по делото,
че Дружеството ***, управлявано от
подсъдимия в инкриминирания от обвинението период е осъществявало реална търговска дейност. Притежавало
е необходимата кадрова обезпеченост и
описаните по данъчни периоди продажби съдът приема за реално извършени на база самопризнанията на
подсъдимия , както и на показанията на свидетелите Г. К. – управител на „***“
ЕООД (л.9-32, т.14), С. А. – управител на „***“ ООД (л.33-34, т.14), С. г. –
управител на „***“ ЕООД (л.35-57, т.14), И. В. – управител на „*** 1“ ЕООД
(л.58-81, т.14), *** – управител на „***“ ЕООД (л.97-117, т.14), Р. К. – съдружник
и управител в „***“ ООД (л.172-217, т.14), С. С. – управител на „***“ ЕООД
(л.218-240, т.14), П. Д. и И. В. – съдружници и управители в „****“ ООД
(л.242-244, т.14).Безспорно се доказа по делото, че дружеството няма
характеристиката „липсващ търговец“, дефинирано за целите на Регламент (ЕО) 1925/2004 г.на Комисията от
29 октомври 2004 г. за определяне на подробни правила за прилагането на някои
разпоредби на Регламент (ЕО) 1798/2003на Съвета, Съгласно определението на Член
2 параграф 1 от този Регламент, "Липсващ търговец" означава търговец,
регистриран като данъчнозадължено лице за целите на ДДС, което потенциално, с
намерение за измама, придобива или създава впечатление, че придобива стоки или
услуги, без да заплаща ДДС и доставя тези стоки или услуги с ДДС, без да
превежда дължимото ДДС на съответния национален орган".
При така установената фактическа обстановка по делото
съдът намира,че подсъдимият Г.А.П. е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.
255, ал.3, вр. с ал.1, т.2, пр.1, т.6, т.7, вр. с чл. 26, ал.1 от НК, затова
че в периода м.юни 2009г.-01.04.2012г. в
гр.П., при условията на продължавано
престъпление, като управител и представляващ
***,ЕООД, П. с ЕИК *** е избегнал установяването и плащането на данъчни
задължения в особено големи размери - 24 264,28 лева / от които 19 683,74
лева ДДС и корпоративен данък в размер на
4580,54 лв./ за ***,ЕООД, П. с
ЕИК ***, представляващи дължим данък върху добавената стойност и корпоративен
данък, като при водене на счетоводството е съставил документи с невярно съдържание -отчетни
регистри-дневници за покупките на ***,ЕООД, П. с ЕИК *** , съгласно чл.124, ал.1 от ЗДДС и чл.113,
ал.1,ал.3 от ППЗДДС, в които е отразил данъчни фактури по неполучени доставки с
право на пълен данъчен кредит и е избегнал плащането на данъчни задължения в
особено големи размери като е потвърдил неистина в декларации, които се
изискват по силата на закон и правилник за приложението му (чл.124, ал.1 от ЗДДС и чл.116, ал.1 от ППЗДДС и чл.92,
ал.1 от ЗКПО), и е приспаднал неследващ
се данъчен кредит в размер на 19 683,74 лева. Изпълнителното деяние на престъплението по чл. 255 от НК е
реализирано от подсъдимия П. в следните
форми – потвърдил неистина в подадени декларации, които се изискват по силата
на закон – ЗДДС и ЗКПО пред ТД – НАП-П.; при водене на счетоводството е
съставил документи с невярно съдържание – отчетни регистри /дневници за
покупки/, приспаднал неследващ се данъчен кредит.Според Постановление на ВС № 3
от 1982г., „невярно съдържание има,
когато изявените обстоятелства, отразени в документа, не отговарят на
обективната истина“.Подсъдимият П. на
електронен носител – СД по ЗДДС е въвел информация, съдържаща неверни
обстоятелства и факти, които не отговарят на обективната действителност. Във
вторичните документи – регистрите /дневниците за покупки на търговеца, които се
водят по ЗДДС се съдържа невярна информация, изразяваща се в техническо
описване на данъчни фактури по доставки с право на пълен данъчен кредит, без да
са налице такива по смисъла на чл. 6 и чл. 9 от ЗДДС, поради което и
счетоводната отчетност, която е водена от търговеца е такава с невярно съдържание, поради неспазване на
изискванията – принципите за водене на счетоводството на дружеството по чл.4 от
ЗСч. Фактурите са употребени с представянето им в счетоводството на
дружеството, където са били изготвени технически справките – декларации и
регистрите и представени по електронен път в ТД-НАП-П..
Размерът на
укритите данъчни задължения от страна на подсъдимия дава основание за
по-тежката квалификация на деянието, по чл. 255, ал.3, тъй като същите са в
особено големи размери.
От субективна страна престъплението е извършено с пряк
умисъл от подсъдимия с пряко целени и настъпили общественоопасни последици,намерил
обективно проявление в инкриминираните му действия - подсъдимият
е посочил в подадените месечни справки декларации за ДДС и в ГДД по чл. 92 от ЗКПО, намалени данъчни задължения като действителното, истинско положение е
друго и съзнателно, чрез невярното документиране, избягва плащането на данъчни
задължения. По този начин управляваното и представлявано от подсъдимия
дружество е ползвало неправомерно и ежемесечна преференция за данъчен кредит и
е избягвало плащането на данъчни задължения като укритите данъчни задължения са
в особено големи размери, по смисъла на чл. 93 т.14 от НК.
Престъплението се явява
продължавано по смисъла на чл. 26, ал.1 от НК, представляващо съвкупност от
извършени през непродължителен период еднотипни прояви, всяка от които
осъществяваща поотделно, състав на престъпление по чл. 255 от НК, имащи за
предмет данъчни задължения по ЗДДС и корпоративен данък и реализирани при
еднородност на вината. Съгласно ТР № 1 от 07.05.2009 г.
на ВКС по ТД № 1 от 2009 г. на ОСНК „Престъпленията по чл.255 от НК, когато има
за предмет данъчно задължение в големи или особено големи размери дължими през
непродължителни периоди от време от един и същ деец, е продължавано
престъпление когато са налице предпоставките по чл.26 от НК. Обективната
даденост на единното продължавано престъпление по чл.255 от НК не се нарушава,
когато някой или всички от отделните данъчни задължения са под установените в
чл.93 т.14 от НК размери. Установеният с данъчните закони (ЗКПО) едногодишен
период съответства на признака „непродължителен период от време“ по смисъла на
чл.26 от НК, когато деянието самостоятелно осъществява елементите от състава на
престъплението.
Предвид на изложеното съдът
квалифицира престъплението, предмета на настоящото наказателно производство по
чл.255 ал.3 вр. ал.1 т.2 пр.1 т.6, т.7 вр. чл.26 ал.1 от НК.
При индивидуализиране на
наложеното на подсъдимия наказание съдът отчете като смекчаващи отговорността
му обстоятелства- чистото съдебно минало на подсъдимия, добрите характеристични
данни, трудовата му ангажираност, изключително тежкото семейно положение , предвид представените
писмени доказателства пред настоящата инстанция, от които се установява, че
същият полага грижи за детето си, което е с тежко заболяване ,довело до
невъзможност за самостоятелно обслужване, влошеното здравословно състояние на
подсъдимия, градивното процесуално поведение , което е демонстрирал още на досъдебното производство, съдействието
на разследващите , допринесло за разкриване на обективната истина.Като
отегчаващи отговорността обстоятелства съдът отчете продължителния времеви
период на осъществената престъпна дейност.
Като анализира тези
индивидуализиращи отговорността обстоятелства, като съобрази и разпоредбата на чл.373 ал.2 от НПК съдът
прие, че по отношение на подсъдимия са налице условията на чл.55 ал.1 т.1 от НК, защото отчетените по-горе смекчаващи
отговорността му обстоятелства се явяват многобройни по своя характер и
обосновават извода,че и най-лекото предвидено в закона наказание за това
престъпление – в случая три години лишаване от свобода, се явява несъразмерно
тежко със степента на обществена
опасност на дееца и извършеното от него престъпление.Предвид на изложеното и
като взе предвид и разпоредбата на чл.58а ал.4 от НК съдът наложи на подсъдимия
наказание лишаване от свобода под минимума визиран в санкцията на чл.255 ал.3
от НК, а именно ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА лишаване от свобода.На основание
чл.55 ал.3 от НК съдът не наложи на
подсъдимия кумулативно предвиденото наказание за това престъпление –
конфискация на част или цялото имущество, като отчете от една страна данните за
влошеното семейно и здравословно състояние на подсъдимия, а от друга прие, че и
без него целите на наказанието ще се постигнат в необходимия обем. В случая
приложението на чл.55 от НК е по-благоприятно за дееца, с оглед възможната преценка
на съда по ал.3 относно налагането на кумулативно предвидената санкция и предвид визирания минимум от три години лишаване от
свобода за посоченото престъпление,
който би могъл да се намали с 1/3 при определяне
на наказанието при условията на чл.54 вр. чл.58а ал.1 от НК и който като размер
ще се яви по-голям от определеното по реда на чл.55 от НК наказание. Данните за личността на подсъдимия и извършеното от него
престъпление показват, че така определеното
му наказание и в този размер се
явява напълно справедливо и адекватно на целите визирани в чл.36 от НК и чрез
него ще се постигне необходимия поправителен и превъзпитателен ефект.
Не е налице законова пречка за приложението на чл.66 ал.1,тъй
като подсъдимият е с чисто съдебно
минало и според настоящият съдебен състав и целите на наказанието, с оглед
конкретните данни за личността му, ще се постигнат чрез института на условното
осъждане.С оглед на това съдът отложи изпълнението на наложеното наказание
лишаване от свобода на подсъдимия П. за срок от ТРИ ГОДИНИ,считано от влизане
на присъдата в сила.
С оглед изхода на делото – осъдителна присъда, на
основание чл.189 ал.3 от НПК в тежестта на подсъдимия следва да бъдат възложени
и направените по делото разноски в размер на 433,78 лева, които да бъдат
заплатени по в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Окръжен съд –П..
Причини за извършване на престъплението са незачитане на
установения в страната правов ред, стремеж към лично облагодетелстване по
престъпен начин.
По изложените съображения съдът постанови присъдата си.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ :