Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. София, 10.01.2019
г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, І-21 състав, в публичното
заседание на тринадесети декември две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СИЛВАНА ГЪЛЪБОВА
при
секретаря Снежана Апостолова, като разгледа гр.д. №1508 по описа на СГС за 2018 г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Предявен
е иск с правно основание чл.405 ал.1 КЗ.
Ищците
Р.В.В. и Е.К.В. твърдят, че ответникът е застраховател по договор за застраховка
„Б.К.С.” на собствения им лек автомобил „БМВ” с рег. № ******. Сочат още, че от настъпило в периода 28.10.2017 г. –
29.10.2017 г. застрахователно събитие – кражба на автомобила, са претърпели
имуществени вреди. Считат, че ответникът им дължи изплащане на застрахователно
обезщетение за претърпените имуществени вреди, поради което предявяват
настоящия иск за сумата от 33 000,00 лв., ведно със законната лихва, считано от
датата на предявяване на иска до плащането. Претендират и направените разноски.
Ответникът
З. „Б.В.И.Г.” в сроковете за отговор по чл.367 и чл.373 ГПК оспорва предявения
иск. Оспорва настъпването на процесното застрахователно събитие, както и че
същото представлява покрит риск по застраховката. Твърди, че са налице
основания за освобождаването му от отговорност, поради нарушение на общите
условия по застрахователния договор. Релевира и възражение за съпричиняване.
Оспорва и размера на претендираното обезщетение. Претендира разноски.
С
определение, постановено в о.с.з., проведено на 04.10.2018 г., съдът на
основание чл.214 ал.1 ГПК е допуснал изменение в размера на предявения иск,
като същият вече е предявен за сумата от 36 000,00 лв.
Съдът, след като се запозна със
становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира следното от
фактическа и правна страна:
За
основателността на предявения иск в доказателствена тежест на ищците е да
установят, че е налице валидно сключен договор за застраховка „Автокаско”, в
срока на застрахователното покритие на който, да е настъпило събитие, за което
застрахователят носи риска, както и да докажат размера на причинените от това
събитие вреди.
По делото е обявено за безспорно и
ненуждаещо се от доказване, а и се установява от представената по делото
застрахователна полица №4704170220000203 от 29.03.2017 г., че ответникът е бил
застраховател по имуществена застраховка „Б.К.С.” за л.а. „БМВ” с рег. № ******,
собственост на Е.К.В., като срокът на застраховката е от 29.03.2017 г. до
29.03.2018 г.
Представено е удостоверение за
граждански брак №002285, от което се
установява, че ищците са сключили граждански брак на 02.08.1981 г.
Установява се от представените протокол за
доброволно предаване от 29.10.2017 г., постановление за спиране на досъдебно
производство от 21.12.2017 г. на Районна прокуратура – Дупница, удостоверение,
изх. №УРИ245000-2285/06.12.2017 г., издадено от МВР, ОД на МВР – Кюстендил, РУ
– Бобов дол, че процесният автомобил е бил противозаконно отнет за периода от
19:00 часа на 28.10.2017 г. до 10:40 часа на 29.10.2017 г. от с. **********.
При ответното дружество по повод
процесното застрахователно събитие е образувана щета №4794-01310-116/17, видно
от представения по опис на документи по щета.
От
представения по делото приемо-предавателен протокол на веществени доказателства
по ДП №112/2017 г. по описа на РУ на МВР – Бобов дол, се установява, че
представител на ответното дружество е предал 1 бр. ключ, черно-сив на цвят, с
емблема с надпис „БМВ“, имобилайзер МЕТА 43, състоящ се от 2 бр. трансподера,
сив на цвят, със залепени оранжеви лепенки с цифрите 1 и 2, и предадени от
ищеца Е.К.В. на ответника на 22.12.2017 г.
По
делото е представено удостоверение, издадено от „А.Б.“ ООД, изх. №1/08.01.2018
г., в което се сочи, че последната актуализация на ключа на процесния л.а.
„БМВ“ е от 28.10.2017 г. в 23:52 часа.
Представено
е по делото и уведомително писмо, издадено от „МАК – 06“ ООД, изх.
№73/08.01.2018 г. относно имобилайзера, монтиран в процесния л.а. „БМВ“.
Представени
са и ОУ по застраховка „Б.К.С.“.
От
показанията на свид. С.В. се установява, че на 28.10.2017 г. процесният л.а.
„БМВ“ е бил паркиран от свидетеля в с. Мламолово, а на следващия ден свидетелят
се е прибрал и е установил, че автомобилът го няма. Свидетелят сочи още, че
автомобилът е имал проблем с електрониката – неизправност на акумулатора, не е
могъл да пали, и акумулаторът е бил подменен 7-8 дни преди кражбата, като в
деня на кражбата автомобилът е бил в движение.
От
приетото по делото заключение на САТЕ, което съдът кредитира напълно, се
установява, че действителната стойност на процесния л.а. „БМВ“ към датата на
настъпване на процесното застрахователно събитие е 36 000,00 лв. Вещото лице сочи още, че при
смяна на акумулатора на процесното МПС е възможно да се повлияе на датата и
часа, както и да бъдат нулирани временните настройки, а за да бъде извършен
запис за текущото състояние на превозното средство по време на движение на
ключа на автомобила е необходимо да са изминати най-малко 10 км. и ключът да е
поставен в патронника, като информацията, извлечена от ключа, показва кога е
бил извършен последният ъпдейт и при какви условия. От заключението се
установява още, че имобилайзерът е устройство, което прекъсва ел. захранването
в превозното средство или подаването на гориво в двигателя и служи за
предотвратяването на възможността за привеждане на автомобила в движение без
ключа на превозното средство, като от трансподера /дистанционното устройство/
не може да се установи неизправност на имобилайзера, но ако същият е изправен,
автомобилът не може да бъде приведен в движение, тъй като не може да бъде деактивирана
защитата на имобилайзера, но технически е възможно заобикалянето на
имобилайзера на автомобила, а ако дистанционното на имобилайзера е неизправно,
автомобилът не може да бъде приведен в движение. Имобилайзерът може да бъде
преодолян механично, като дори и поставен допълнителен, втори такъв, той също
може да бъде преодолян, ако се установи неговото местоположение в автомобила, а
имобилайзерът не може да предотврати кражбата на превозното средство, ако
същото бъде изключено от скорост или репатрирано. В нормален режим на експлоатация при изтощаване
на батерията на дистанционното устройство имобилайзерът не позволява стартиране
на двигателя и автомобилът не може да бъде приведен в движение, като
автоматичните скоростни кутии имат възможност за изключване от положение
„паркинг“ чрез специален бутон, предназначен за тази цел. Последният ъпдейт
/обновяване на информацията/, съдържаща се в ключа на МПС, е 28.10.2017 г.,
23:52 часа, а в заключващото устройство е отразено напрежението на акумулатора
към момента на последното обновяване на информацията – 14,12 волта.
От
приетото по делото допълнително заключение на САТЕ, което съдът кредитира
напълно, се установява, че при имобилайзерът, монтиран в процесното МПС,
централата му, монтирана в автомобила, излъчва код и ако намери трансподер в
обхвата, разрешава запалването на превозното средство, а ако трансподерът не е
в обхвата на централата, не се осъществява запалване. Вещото лице сочи още, че
при изтощаване на батерията трансподерът не подава сигнал към централата и
автомобилът не може да бъде стартиран и приведен в движение. От заключението се
установява още, че вариантите за заобикаляне на имобилайзера са два: чрез трансподера
и ако се намери централата, като за целта след установяване на местоположението
трябва да се изолира правилния кабел, а действието на имобилайзера може да се
елиминира за 20-40 мин. При откачане на акумулатора не може да се елиминира
действието на централата, а е необходимо същата да бъде открита и да бъдат
изолирани необходимите кабели, като процесният имобилайзер не позволява да бъде
стартиран двигателя на автомобила, ако не се доближи трансподера в обхвата на
колата – 2-3 м., а имобилайзерът не може да предотврати кражба на превозно
средство чрез изключване от скорост, дърпане, бутане, репатриране. При
изтощаване батерията на трансподера същият не комуникира с централата и
двигателят на превозното средство не може да бъде стартиран.
Други
относими доказателства не са ангажирани.
При тези данни, настоящият
съдебен състав намира настъпването на събитието и датата на осъществяването му -
за периода от 19:00 часа на 28.10.2017 г. до 10:40 часа на 29.10.2017 г. от с. **********,
за доказано от представеното и
описано по-горе постановление
на прокурор от Районна прокуратура -
Дупница,
което като официален документ има обвързваща съда доказателствена сила. Освен
това, осъществяването на удостоверените в този документ факти се доказва и от
показанията на разпитания по делото по делото свидетел С.В., който също
посочва, че процесното МПС е било откраднато в
посочения по-горе период.
Съгласно
разпоредбата на чл.408 ал.1 КЗ, застрахователят може да откаже плащане на
обезщетение само: 1. при умишлено причиняване на
застрахователното събитие от лице, което има право да получи застрахователното
обезщетение; 2. при умишлено причиняване на застрахователното събитие от
застраховащия с цел получаване на застрахователното обезщетение от друго лице;
3. при неизпълнение на З.ължение по застрахователния договор от страна на
застрахования, което е значително с оглед интереса на застрахователя, било е
предвидено в закон или в застрахователния договор и е довело до възникване на
застрахователното събитие; 4. в други случаи, предвидени със закон.
В
настоящия случай застрахователят е отказал да изплати претендираното от ищеца
застрахователно обезщетение, тъй като застрахованият не е изпълнил задълженията
си, визирани в т.1 и т.2 от раздел „Предохранителни мерки“ и в т.1.4 и т.1.19
от подраздел „Общи изключения“ от ОУ – към момента на настъпване на събитието
автомобилът не е бил снабден с функционираща и изправна алармена система и
имобилайзер.
Съгласно
трайната практика на ВКС – решение №15/12.04.2012 г. по т.д. №454/2011 и
решение №18/05.03.2014 г. по т.д.
№350/2012 г., решение №49/29.07.2013 г. по т.д. №840/2012 г. и др., не
всяко задължение на застрахования, скрепено с договорна санкция за отказ от
заплащане на застрахователно обезщетение, може да се приеме за договорено в
съответствие с нормата на чл.211 т.2 КЗ отм., аналогична на разпоредбата на
чл.408 ал.1 т.3 КЗ, и да аргументира отказа единствено на основание факта на
неизпълнението му от страна на застрахованото лице - без установяване на
причинна връзка с конкретното застрахователно събитие. Само неизпълнението на
задължение, което по своето естество би могло да обуслови като закономерна своя
последица настъпването на застрахователното събитие, респ. увеличаване на
размера или разширяване обхвата на вредите или се явява препятстващо
доказването им следва да може да се поставя в основата на подобен отказ за
плащане на застрахователното обезщетение. Условието за значителност следва да
се преценява във всеки конкретен случай - с оглед това да не се допуска
посредством договорни клаузи да се уговарят правни последици в ущърб на
интереса на застрахования, когато не може да се констатира накърняване на
легитимния интерес на съответния застраховател. Приложението на чл.408 ал.1 т.3 КЗ е обусловено от установяването на пряка причинно-следствена връзка между
неизпълнението на конкретно задължение, визирано в ОУ към застраховката, като
значително с оглед интереса на застрахователя, и настъпването на
застрахователното събитие, респ. възможността да бъдат предотвратени вредите от
същото.
Следователно,
ако конкретното неизпълнено договорно задължение на застрахования не се е
отразило неблагоприятно върху проявлението на риска или върху възможността за
ограничаване и предотвратяване на вредите, респ. на техния обем, до степен,
която не позволява застрахователят да го носи, то липсва основание да се приеме,
че за последния е възникнало правото на отказ да плати застрахователната сума
или обезщетение.
В
рамките на производството по настоящето дело, ответникът, чиято е
доказателствената тежест за това, не доказа при условията на пълно и главно
доказване възражението си, че процесният л.а. „БМВ“ е бил с неизправна алармена
система и имобилайзер, вкл. и от
приетите по делото заключения на САТЕ. Освен това, по делото от страна на ответника няма
представени никакви доказателства, от които да се установява, че кражбата на
автомобила е станала поради повреда в имобилайзера.
Напротив – по делото се установи безспорно и категорично от
заключенията на САТЕ, че
без транспондера за деактивиране на монтирания имобилайзер двигателят на автомобила
не може да бъде запален, но въпреки това автомобилът може да бъде приведен в
движение и преместен от мястото, на което е паркиран, като бъде дърпан или
бутан, както и че съществува
възможност имобилайзерът да бъде заобиколен. След като съществува възможност процесното
МПС да бъде придвижено, без да бъде стартиран неговият двигател, и при липсата
на каквито и да е други доказателства, установяващи, че отнемането на
автомобила е осъществено чрез запалване на двигателя, то следва да се заключи,
че дори и при изправен имобилайзер процесното
застрахователно събитие е можело да настъпи.
С
оглед на изложеното, настоящият съдебен състав намира, че по делото не се установи наличието на неизправни имобилайзер и алармена система при
процесния л.а. „БМВ“, респ. тази неизправност по какъвто и да е начин да е
довела до настъпване на процесното застрахователно събитие.
Съдът приема, че в случая не се установи да е
налице риск, който да е изключен такъв по волята на страните, нито пък се
доказа да е налице неизпълнение на такова договорно задължение от
застрахования, което да изпълва фактическият състав на чл.408 ал.1 т.3 КЗ и да води до възникване на правото на ответника да
откаже да заплати обезщетение при кражба на автомобила, което събитие безспорно
е покрит риск по процесния договор за имуществена застраховка.
С
настъпването на застрахователното събитие застрахователят дължи заплащането на
застрахователно обезщетение в уговорения размер - действителния размер на
откраднатото имущество, като действително претърпени вреди към деня на
настъпване на събитието, съответно на чл.386
ал.2 вр. чл.400 ал.2 КЗ, и уговорките по застрахователния договор с общите
условия – чл.405 ал.1 КЗ. Действителната стойност на
МПС към датата на застрахователното събитие, съгласно приетата по делото и
неоспорена от страните САТЕ, е в размер на 36 000,00 лв. При имуществена
застраховка обезщетението е до размера на застрахователната сума, която е в
настоящия случай, съгласно представената по делото и описана по-горе застрахователна полица, е в размер на 36 960,00 лв.
Поради изложените съображения, съдът
намира, че предявеният иск се явява изцяло основателен и като такъв следва да
бъде уважен за пълния претендиран размер.
С оглед изхода на делото и
направеното искане, на ищците на основание чл.78 ал.1 ГПК следва да се присъдят
разноски в размер на сумата от 1440,00 лв., представляваща държавна такса,
сумата от 400,00 лв., представляваща депозит за вещо лице и сумата от 1600,00 лв., представляваща адвокатско
възнаграждение.
Воден от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА ЗАД „Б.В.И.Г.” ООД, ЕИК ******, седалище и адрес на управление:***,
пл. „******, да заплати на Р.В.В.,
ЕГН **********, адрес: ***, и Е.К.В., ЕГН **********, адрес: ***, на основание чл.405 ал.1 КЗ сумата от
36 000,00 лв., ведно със законната лихва, считано от 02.02.2018
г. до окончателното изплащане, представляваща застрахователно обезщетение по застраховка
„Б.К.С.” за имуществени вреди – кражба на л.а. „БМВ” с рег. № ******, настъпили
в резултат на застрахователно събитие, осъществено в периода 28.10.2017 г. – 29.10.2017
г., а на основание чл.78 ал.1 ГПК сумата от 3440,00 лв., представляваща
разноски по делото.
Решението
подлежи на обжалване пред САС с въззивна жалба в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: