М О Т И В И
към Решение № 405 от 26.09.2019 год. по
АНД № 747/2019 год. на СлРС
изготвени на 30.09.2019 год.
Производството е образувано по повод постановление на
РП – Сливен, с което се иска налагане на административно наказание на
обвиняемия В.С.П. по реда на чл.78А от НК за извършено от обв. П. престъпление
по чл. 313, ал. 1 от НК.
В
с.з. РП - Сливен, редовно призована, не изпраща свой представител.
В с.з. обвиняемият П., нередовно призован, не се
явява. Представлява се от служебен защитник, който не оспорва фактическата
обстановка и моли съда обв. П. да бъде освободен от наказателна отговорност и
да му бъде наложено административно наказание „Глоба” в минимален размер.
От събраните по делото доказателства, съдът прие за
установено следното от фактическа страна:
Обвиняемият
В.С.П. е български гражданин, с основно образование, разведен, работи, неосъждан.
През
2014 год. обв. В.С.П. работел в Гърция. Пътувайки за гр. Серес, обвиняемият бил
спрян за превишена скорост и глобен 350 евро. СУМПС на обв. П. с № *********,
издадено на 28.06.2013 год. от ОД-МВР-Сливен било отнето от гръцките власти.
Обвиняемият разбрал за какво е глобен и че СУМПС му е отнето, тъй като
нарушението било в близост до българската граница и полицаите говорели
български език.
След
като се прибрал в България, на 25.07.2014 год., обв. П. се явил в сектор „ПП“
при ОД-МВР-Сливен и подал Декларация по чл. 17, ал. 1 от ПИБЛД и чл. 160, ал. 1
от ЗДвП, в която декларирал, че на 12.12.2013 год. е катастрофирал в гр. Сливен
и е загубил горепосоченото СУМПС. Декларацията била подадена лично от
обвиняемия и приета от свид. В.Д.И.- системен оператор в сектор „ПП“ при
ОД-МВР-Сливен. Същата сравнила данните на лицето, подало заявлението чрез
личната му карта. Впоследствие в сектор „ПП“ при ОД-МВР-Сливен е получено писмо
от Главна Дирекция „Национална полиция“, съдържащо информация, че СУМПС на обв.
В.П.С. е било отнето в Гърция.
От заключението
на изготвената по делото съдебно - почерковата експертиза се установява, че подписът
срещу „декларатор“ в Декларация по чл. 17, ал. 1 от Правилника за издаване на
български лични документи от 25.07.2014 год. е положен от обв. В.С.П., както и
че ръкописният текст в посочената декларация също е изписан от обв. П..
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно
установена въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства,
взети в тяхната съвкупност и поотделно като безпротиворечиви и относими към
предмета на делото.
Въз основа на така приетото за установено от
фактическа страна съдът изведе следните правни изводи:
С деянието си обв. В.С.П. е осъществил от обективна и
субективна страна състава на чл. 313, ал. 1 от НК, тъй като на 25.07.2014 год.,
в гр. Сливен, потвърдил неистина в писмена декларация, която по силата на закон
(чл. 17, ал. 1 от Правилника за издаване на български лични документи и по чл.
160 от Закона за движение по пътищата) се дава пред орган на власт (Началника
на сектор „ПП“ - КАТ при ОД-МВР-Сливен) за удостоверяване на истинността на
някои обстоятелства, че свидетелство за управление на МПС с № *********,
издадено на 28.06.2013 год. от ОД-МВР-Сливен на името на В.С.П., не му е било
отнето за нарушение в чужбина.
Деянието си обвиняемият е извършил с пряк умисъл, тъй
като е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е и е искал
настъпването на общественоопасните му последици.
Като смекчаващи отговорността обстоятелства съдът прие
чистото съдебно минало на обв. П. и добрите му характеристични данни.
Съдът не отчете отегчаващи отговорността
обстоятелства.
При
определяне на вида и размера на наказанието, което следва да наложи на обв. П.,
съдът се съобрази с обстоятелството, че са налице законните условия за
прилагане на чл. 78А от НК – чистото съдебно минало на обвиняемия, размерът на
наказанието, предвиден в НК за този вид престъпления и обстоятелството, че няма
причинени от престъплението вреди, поради което освободи от наказателна
отговорност обвиняемия като наложи на обв. П. административно наказание „Глоба”
в размер на 1000,00 лева (хиляда лева) в полза на бюджета на съдебната власт по
сметка на Районен съд – Сливен.
Така
определеното наказание на обвиняемия съдът прецени за максимално справедливо и
отговарящо в пълна степен на обществената опасност на деянието и съответстващо
на целите и значението на наказанието, визирани в чл. 36 от НК. Съдът счита, че
то ще допринесе за поправянето и за превъзпитанието на обвиняемия и ще
въздейства възпитателно и предупредително - възпиращо и върху останалите
членове на обществото.
Съгласно правилата на процеса, обвиняемият В.С.П.
беше осъден да заплати направените на досъдебното производство разноски в
размер на 109,20 лева (сто и девет лева и двадесет стотинки) в полза на бюджета
на държавата по сметка на ОДМВР – Сливен.
Ръководен от гореизложеното съдът постанови решението
си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: