№ 1986
гр. Пловдив, 24.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Силвия Л. Алексиева
при участието на секретаря Величка Ст. Илиева
като разгледа докладваното от Силвия Л. Алексиева Административно
наказателно дело № 20225330203288 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН
Образувано е по жалба на „ЗПойнт“ ЕООД против Наказателно постановление
№ 16-2200036/05.04.2022 г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по
труда“, гр. Пловдив, с което на основание чл. 414, ал. 3 от Кодекса на труда КТ) на
„ЗПойнт“ ЕООД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление – с. Цалапица,
общ. Родопи, ул. „Пирин“ № 1а, е наложена имуществена санкция в размер на 1600 лв.
за нарушение на чл. 62, ал. 1 вр. с чл. 1, ал. 2 от Кодекса на труда.
С жалбата се навеждат съображения за незаконосъобразност на наказателното
постановление поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,
както и поради разлика в описаната фактическа обстановка. В съдебно заседание
процесуалния представител на жалбоподателя, поддържа доводите в жалбата.
Въззиваемата страна счита жалбата за неоснователна, в съдебно заседание чрез
процесуален представител поддържа доводи за неоснователност на жалбата и наличие
на трудовоправни отношения.
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана
страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради, което се явява
процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди
доводите изложени в жалбата и служебно провери правилността на атакуваното
постановление, намери, че са налице основания за неговата отмяна по следните
съображения:
От фактическа страна съдът установи следното:
От събраните по делото доказателства се установява следната фактическа
обстановка: На 15.02.2022 г. в с. Радиново в комплекс Терес, Д. К. С. извършвал работа
по изработка и вграждане на арматурни заготовки. Около 10:30 часа на обекта дошли
1
проверяващи от Инспекцията по труда и между които и свид. Т. Д. Б.. В хода на
проверката били установени 5 лица, едно от които свид. С.. Лицата били поканени да
попълнят декларация по чл. 402, ал. 2 от КТ, в която С. посочил че работи от
14.02.2022 г., че получава седмично възнаграждение от 0,30 лв./кг арматура и работи
от 08:30 до 16:00 ч. и че има сключен граждански договор с „ЗПойнт“ ЕООД. Срокът
на договора бил един месец и завършвал на 20.02.2022 г. Свид. С. работил по трудово
правоотношение с друга фирма – Пловдивстройресурс АД на пълно работно време.
От представения граждански договор се установява, че С. бил с платен данък по
ЗДФЛ и осигуровки от ЗПойнт ЕООД по граждански договор № 20 от 20.01.2022 г. за
осигурителен доход от 187,50 лв. при получавано възнаграждение от 250 лв.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
издадения по преписката АУАН; на следващо място от гласните доказателствени
средства - показанията на актосъставителя Б., частично от показанията на свид. С.,
както и писмените доказателства договор от 20.01.2022 г., Сметка за изплатени суми
по чл. 45, ал. 4 от ЗДФЛ, извадка за подадени до ТД на НАП осигурителни декларации,
декларация от Д. С., писмени възражения, обратна разписка, заповед № 3-
00157/16.02.2022 г. Писмените доказателства съдът цени изцяло като непротиворечиви
и взаимнодопълващи се.
Съдът кредитира изцяло показанията на свид. Т. Б. и частично на свид. Д. С..
Показанията на актосъставителя кореспондират с установената от писмените
доказателства фактическа обстановка, подкрепени са от тях и не съдържат
противоречия едни с други или с останалите събрани доказателства. Същите са
последователни, логични, обективни и без следа от заинтересованост по конкретното
производство. От тях се установяват фактическите параметри на обстановката, както и
подробности относно начина на протичане на проверката. .
Съдът кредитира показанията на свид. С. частично, тъй като същите в частта
относно каква работа е извършвал на обекта, не кореспондират нито с представения
граждански договор нито с констатациите в АУАН, които пък съвпадат. Поради което
съдът дава вяра на писмените доказателства, а именно че точно към момента на
извършване на проверката С. е връзвал арматура, а не е кофрирал.
Съдът не кредитира и показанията на сивдетеля в частта им за това че
посоченото работно време е относно „Пловдивстройресурс“ АД, тъй като това
противоречи на житейската логика. В останалата част съдът кредитира показанията на
свидетеля, тъй като кореспондират с писмените доказателства, включително и фактите,
описани в АУАН.
Относно приложението на процесуалните правила:
При съставяне на АУАН и издаване на атакуваното НП са спазени
изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Не се констатираха
нарушения на процедурата по съставянето на АУАН и НП, които да са съществени, да
опорочават административнонаказателното производство или актове и да нарушават
правата на нарушителя.
Актът е съставен изцяло в съответствие с разпоредбата на чл. 42 и чл. 43 от
ЗАНН, като нарушението е изчерпателно описано и подробно са посочени
обстоятелствата, при които е извършено. В акта е посочено кога, къде, кой и за какво
нарушение е бил съставен, посочени са бланкетно характеристиките на отношението с
дружеството, които според администратинонаказаващия орган го определят като
трудово, което удовлетворява изискването за изчерпателно и точно описание на
фактите на нарушението.
2
Актът е съставен от компетентно лице и в същия е дадена правна квалификация
на установеното нарушение.
Не е ограничено правото на жалбоподателя по чл. 44 от ЗАНН в тридневен
срок от съставяне на акта да направи и писмени възражения по него и същият се е
възползвал. Спазено е условието чл. 40 от ЗАНН актът да се състави в присъствието на
свидетел и на представител на нарушителя, а именно в присъствието на управителя на
дружеството жалбоподател, което се доказва от разписката неразделна част от АУАН.
Постановлението е издадено от компетентен орган в кръга на неговата
компетентност, в предвидената от закона форма, при спазване на материалноправните
и процесуални разпоредби и е съобразено с целта на закона. Спазени са сроковете по
чл. 34 от ЗАНН. Атакуваното НП съдържа реквизитите по чл. 57 от ЗАНН и в него не
съществуват съществени пороци, водещи до накърняване правото на защита на
жалбоподателя.
Нарушението е описано надлежно в НП от фактическа страна, като
административнонаказващият орган е посочил ясно и подробно в обстоятелствената
част всичките му индивидуализиращи белези (време, място, авторство и обстоятелства,
при които е извършено). Не е засегнато правото на защита на нарушителя и последният
е имал пълната възможност да разбере за какво точно е ангажирана отговорността му –
за допускане до работа на работник без да е сключен писмен трудов договор.
За яснота съдът намира за нужно да разграничи приложното поле на
разпоредбите на чл. 61, ал.1 КТ и чл. 62, ал.1 КТ. Видно от текста на двете разпоредби
чл. 61, ал.1 КТ намира приложение, когато между работодателя и работника има
сключен трудов договор в писмена форма, но това е сторено несвоевременно, след
като работника вече е допуснат до работа. Приложното поле на чл. 62, ал.1 КТ е в
случаите, когато работникът е приет на работа, но между страните изобщо не е
сключен трудов договор макар и със закъснение. Точно такъв е и настоящия случай.
(Решение № 2693 от 14.12.2018 г. по к. адм. н. д. № 2942 / 2018 г. на XXI
ПАдмС;Решение № 2325 от 09.11.2018 г. по к. адм. н. д. № 2017 / 2018 г. на XXII
ПАдмС, Решение № 2290 от 08.11.2018 г. по к. адм. н. д. № 2701 / 2018 г. на XXIII
ПАдмС; Решение № 2281 от 07.11.2018 г. по к. адм. н. д. № 1822 / 2018 г. на XXII
състав на ПАдмС).
От правна страна съдът намира следното:
Тъй като на база на събраните доказателства страните не спорят по фактите, а
единствено по правото, то съдът намира за нужно да изтъкне спорния момент в делото
а именно какво представлява правоотношението между свид. С. и жалбоподателя, а
именно дали чрез сключването на граждански (облигационен) договор, който най-
често и в конкретния случай е под формата на договор за изработка се прикриват
трудовоправни отношения в ущърб на работника и държавната здравно и социално-
осигурителна система.
Съгласно правната теория и практика двете правоотношения – трудовото и това
по договор за изработка, или т.нар. граждански договор имат някои обективни разлики
:
На първо място това е предметът на договора. При трудовия договор работникът
дължи престиране на труд, а при договора за изработка неговия резултат. В настоящия
случай не се доказа безспорно от въззиваемата страна, че свид. С. е дължал
престирането единствено на работната си сила като връзване на армировка или
сглобяване на кофраж. Ако същият беше извършвал и други дейности на обекта
необхванати от приложното поле на търсения с договора за изработка резултат, като
например общ работник, строителство, зидария или друго, то това можеше да послужи
3
като отличителен критерии между двете правоотношения. В настоящия случай
фактически извършената дейност е признак, както на едното –тъй като дължи
изработването именно на армировка и кофраж, така и на другото правоотношение,
където престира единствено работна сила в тези две области.
На следващо място това е възнаграждението. При трудовите правоотношения
има два варианта за определяне на възнаграждението: на време или на норма (според
изработеното). В конкретния случай съдът намира че посоченото в декларацията
попълнена от С. за начин на изплащане на възнаграждението а именно седмично, по
0,30 лв./кг армировка е неточно и не кореспондира с доказателствата по делото, тъй
като остава изолирано и от гласните и писмените доказателства. Видно от подадените в
ТД на НАП декларации лицето е получило по сключения договор за изработка 250 лв.
в протокола си за разпит свид. С. посочва, че е получил двеста и няколко лева, което си
кореспондира с описаното в декларацията пред ТД на НАП и договорът за изработка
еднократно възнаграждение от 250 лв. Т.е. по самото възнаграждение и начина му на
формиране не може да се направи извод за това дали се касае за трудови или
облигационни отношения.
По отношение на мястото на работа – същото е определено с договора и е
нетипично, както за трудовите правоотношения, а именно в база на работодателя, така
и за договора за изработка, а именно база на изпълнителя. С оглед спецификата на
работата съдът намира, че местоизпълнението на правоотношението, а именно
строителния обект, също не може да служи за разграничителен критерий за
правоотношението.
На следващо място попада работното време – същото е посочено в декларацията
от 8:00 до 16:30 часа, което нито е осем часов работен ден, нито спазването му е било
контролирано от някого, нито има регламентирани почивки за обяд или отпуск.
Уговорката в договора от 20.01.2022 г. е да се изработи армировка и кофраж за срок от
30 дни, които към момента на проверката не са изтекли. Видно от показанията на свид.
С. той сам, заедно с останалите работници са определяли кога да идват на обекта, и
това е ставало възможно, когато са били в почивка от трудовите си договори с другото
дружество Пловдивстройресурс АД. Това съдът определя по-скоро като елемент от
облигационното правоотношение, отколкото като такова на трудово на първо място
тъй като фиксирано работно време на втори трудов договор би могло трудно да се
съвместява с това на първото работно място. Не са се установили лица на обекта, които
да следят за спазването на работното време. Не са посочени почивки или отпуски от
страна на свид. С. или лице, което да раздава възнагражденията, както в типичните
случаи на прикрити трудовоправни отношения.
По отношение на защитата на правата на работника и вземанията на фиска,
видно от подадените данни в ТД на НАП Пловдив, лицето е било осигурено на дохода,
който сам твърди че е получил, както и са декларирани необходимите плащания към
държавния бюджет, така че това също не може да послужи като аргумент за това, че се
прикрива трудово правоотношение като облигационно. Още повече че правата на
работника са вече били гарантирани от сключения с друго юридическо лице трудов
договор, което не е в ущърб на работника, тъй като работата се е извършвала в едни и
същи граници на определения като работен ден.
Съдът намира, че не се доказва по един безспорен и категоричен начин,
отговарящ на стандарта за ангажиране на административнонаказателната отговорност
на жалбоподателя, че Д. С. е бил в трудово правоотношение със ЗПойнт ЕООД, което е
било прикрито, чрез сключването на договор за изработка (Така Решение № 2512 от
20.11.2014 г. по н. д. № 2449/2014 г. на XXIV състав на Административен съд –
Пловдив).
4
Въз основа на правилно установена фактическа обстановка, административно
наказващия орган е счел, че с действията си жалбоподателят е допуснал нарушение на
чл. 62, ал. 1, вр. с чл. 1, ал.2 от КТ, но е оставил без детайлно обсъждане елементите
които отличават трудовото правоотношение от облигационното такова, за да се
установи, дали действително са налице едните или другите правоотношения. По този
начин съдът намира, че не е доказано по делото да са налице трудови правоотношения,
тъй като липсват някои от елементите на трудовото правоотношение, т.е. не е доказано
необходимостта и задължението за сключване на трудов договор от страна на „Зпойнт“
ЕООД със свид. С.. Така издаденото и атакувано наказателно постановление № 16-
2200036/05.04.2022 г. от ДИТ Пловдив се явява необосновано и съответно
незаконосъобразно. По горепосочените причини съдът намира, че същото следва да се
отмени
По разноските:
На основание чл. 63д, ал. 3 от ЗАНН вр. с чл. 143, ал. 1 от АПК право на
разноски възниква за жалбоподателя, като същият доказва направени такива в размер
на 350 лв. по договор за правна защита и съдействие от 18.07.2022 г., в какъвто и
размер следва да му бъдат присъдени. По изложените съображения и на основание чл.
63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
министративен съд Пловдив по реда на АПК на касационните основания по НПК.
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 16-2200036/05.04.2022 г., издадено от
Директора на Дирекция „Инспекция по труда“, гр. Пловдив, с което на основание чл.
414, ал. 3 от Кодекса на труда (КТ) на „ЗПойнт“ ЕООД, ЕИК:*********, със седалище
и адрес на управление – с. Цалапица, общ. Родопи, ул. „Пирин“ № 1а, е наложена
имуществена санкция в размер на 1600 лв. за нарушение на чл. 62, ал. 1 вр. с чл. 1, ал.
2 от Кодекса на труда.
ОСЪДЖА Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, София, да заплати
на „ЗПойнт“ ЕООД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление – с.
Цалапица, общ. Родопи, ул. „Пирин“ № 1а, сумата от 350 лева – разноски за адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в 14–дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му пред Ад
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
5