РЕШЕНИЕ
№ 281 20.02.2020 година, град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - БУРГАС, XIX АДМИНИСТРАТИВЕН СЪСТАВ, на
шести февруари, две хиляди и двадесета година, в публично заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧАВДАР ДИМИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: 1. ХРИСТО ХРИСТОВ
2. МАРИНА НИКОЛОВА
секретар:
Й. Б.
прокурор:
Андрей Червеняков
сложи
за разглеждане докладваното от съдия М.Николова КАНД номер 24 по
описа за 2020 година.
Производството е по реда на чл. 63, ал. 1 от
Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), във вр. чл. 208 и сл.
от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано
е по касационна жалба от ЕТ „ВИТО-Г.Н.“, с ЕИК: *********, със седалище и адрес
на управление: гр.Бургас, ул. „Отец Паисий“, бл.25, ет.3, представлявано отГ.Н.Н.,
чрез адв. С. М.– БАК против решение № 317/19.11.2019 г. постановено по н.а.х.д
№ 691/2019г. по описа на Районен съд – Несебър, с което е изменено наказателно
постановление (НП) № 402893-F395229/02.01.2019 г. издадено от началник отдел
„Оперативни дейности“ – Бургас, в ЦУ на НАП, с което за нарушение на чл.33,
ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ във вр. с чл.118, ал.4 от Закона за
данъка върху добавената стойност (ЗДДС), е наложена на основание чл.185, ал.2
от ЗДДС, имуществена санкция в размер на 3 000 лв., като Районен съд –
Несебър е намалил на основание чл.185, ал.2, изр.2, във вр. с ал.1 от ЗДДС,
наложената имуществена санкция на 500 лева.
В
касационната жалба са изложени възражения, че оспореното съдебно решение е
неправилно, незаконосъобразно, поради противоречие с материалния закон и
съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Иска се отмяна на решението
и на НП.
В
съдебно заседание касаторът, редовно призован, не изпраща процесуален
представител.
Ответникът – Дирекция „Фискален контрол“
сектор „Оперативни дейности“ - Бургас, редовно призован, не изпраща процесуален
представител.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Бургас дава становище за неоснователност на
касационната жалба.
Административен
съд - Бургас, ХІХ-ти състав след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди
направените в нея оплаквания, становището на прокурора в съдебно заседание,
събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение
съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено
следното:
Касационната
жалба е процесуално ДОПУСТИМА като подадена в срока по чл. 211 от АПК, от
надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването по смисъла на чл. 210,
ал.1 от АПК.
Разгледана
по същество и в пределите на касационната проверка по чл.218 АПК, настоящият
съдебен състав намира жалбата за НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:
С
оспореното наказателно постановление отговорността на санкционираното дружество
е ангажирана за това, че при извършена проверка на 08.07.2018 г., около 16:00
часа на търговски обект – магазин, находящ се в с.Равда, ул. „Св. Кирил и
Методий“ №1, стопанисва от ЕТ „ВИТО-Г.Н.“ е установено, че последния не е
изпълнил задължението си, извън случаите на продажби, да отбележи всяка промяна
на касова наличност на ФУ чрез опциите „служебно въведени“ или „служебно
изведени“ суми. При проверката е установено, че общия оборот е в размер на
32,60 лв., фактическата наличност в касата на обекта е 227,09 лв., с чрез
функциите „служебно въведени/изведени суми“ за деня са отразени – 60,50 лв.
служебно въведени. Установената промяна в касовата наличност е в размер на
133,99 лева и представлява въвеждане на пари от касата, която не е отразена на
ФУ в момента на извършването й с точност до минута.
Резултатите
от проверката са обективирани в протокол за извършена проверка, а за
установеното нарушение е съставен акт за установяване на административно
нарушение (АУАН), връчен на управителя на дружеството и подписан от него без
възражения. Такива са подадено по реда на чл.44 от ЗАНН.
За да
постанови оспореното съдебно решение въззивният съд е приел, че както АУАН,
така и НП са издадени от компетентни органи и съдържат изискуемите съгласно
чл.42 и чл.57 от ЗАНН реквизити. Според съдът нарушението е описано с всички
негови съставомерни признаци. Районният съд е счел, че не са налице
предпоставки за прилагане на чл.28 от ЗАНН. Първоинстанционният съд е приел, че
доколкото липсва изрично посочване в НП, че нарушението е довело до
неотразяване на приходи, то този факт не е налице, поради което е счел, че
неправилно е определен размерът на имуществената санкция и същия следва да бъде
изменен и определен на основание чл.185, ал.2, изр.2 във вр. с ал.1 от ЗДДС.
Така
постановеното решение е правилно.
Първоинстанционният
съдебен състав е възприел правилно фактите по делото, съобразно събраните в
хода на производството доказателства и е направил въз основа на тях правилни и
обосновани правни изводи за наличие на процесното нарушение по чл.33, ал.1 от
Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ. Настоящият касационен състав напълно
споделя изложените от съда мотиви, поради което счита, че същите не следва да
се преповтарят.
В
разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ е
предвидено задължение търговците да регистрират във фискалното устройство всяка
промяна на касовата наличност извън случаите на продажби (начална сума,
въвеждане и извеждане на пари във и извън касата), чрез операциите
"служебно въведени" или "служебно изведени" суми. Несъмнено
в случая това задължение не е било изпълнено от касатора. Установената промяна
в касовата наличност в размер на 133,99 лева не е била регистрирана във
фискалното устройство чрез посочените операции, при техническа възможност за
това.
За
нарушение по чл. 118 от ЗДДС или на нормативен акт по неговото прилагане е
предвидено в нормата на чл. 185, ал. 2 от същия закон административно наказание
имуществена санкция в размер от 3000 до 10000 лева за юридическите лица и
едноличните търговци, а когато нарушението не води до неотразяване на приходи,
се налагат санкциите по ал. 1- имуществена санкция от 500 до 2000 лева
(изречение второ). В обстоятелствената част на обжалваното наказателното
постановление се съдържа констатация, че установените суми не са от продажби и
следователно неизпълнението на задължението по чл. 33 от Наредба №
Н-18/13.12.2006 г. не води до неотразяване на приходи. При тези данни районният
съд напълно обосновано е приел, че санкцията е следвало да бъде наложена в
границите, посочени в чл. 185, ал. 1 от ЗДДС, а не съгласно чл. 185, ал. 2 от ЗДДС, поради което последната действително е неправилно определена от
наказващия орган. В съобразителната част на наказателното постановление нарушението,
за което е ангажирана отговорността на касатора, е описано с всички
съставомерни признаци, а именно неизпълнение на задължението, извън случаите
на продажба, да отрази чрез операциите "служебно въведени" или
"служебно изведени" суми промяната в касовата наличност. Едноличният
търговец – по представения АУАН и НП не е санкционирано за продажба, извършена,
без издаването на фискален бон, а за установено различие между парите, отчетени
с фискалното устройство в обекта и фактическата наличност. Дали при самата
проверка е извършена контролна покупка, неотчетена по съответния ред, е
обстоятелство, нямащо никаква връзка с нарушението, за което е санкциониран
търговеца с обжалваното НП.
С оглед на изложеното, постановеното решение от
Районен съд - Несебър, като правилно и законосъобразно, следва да се остави в
сила.
Ето защо
и на основание чл.221, ал.2, предл. 1 от АПК във вр. чл. 63, ал. 1, изр.2 от ЗАНН, Административен съд гр. Бургас, ХIX-ти състав,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение №
317/19.11.2019 г. постановено по а.н.д № 691/2019г. по описа на Районен съд –
Несебър.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.