№ 3672
гр. Варна, 14.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Моника Жекова
при участието на секретаря Христина Ив. Христова
като разгледа докладваното от Моника Жекова Гражданско дело №
20233110105292 по описа за 2023 година
За да се произнесе взе предвид следното :
Ищцовото дружество „К. 9.“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление : *** ,
парцел *** № ***, представлявано от М. С. К., със съдебен адресат: *** - чрез адв. Й. А. -
процесуален представител на ищеца, е сезирало РС Варна с искова молба, предявена на 27 април
2023 г. против ответното дружество „Г. З.“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:
***, представлявано от С. Е. Б..
Предявения осъдителен иск е частичен, с правно основание чл. 86, ал.1 ЗЗД.
Ищцовото дружество основава исковата си молба на следните твърдени факти и
обстоятелства:
На 17.06.2020 г., в гр. Варна, ищецът сочи, че сключил застраховка „Пожар и други щети на
имущество“ на притежавания недвижим имот комплекс „***“, находящ се в ***, с ответника „Г.
З.“ ЕАД, със срок на действие от 17.06.2020г. до 16.06.2021 г. Обект на застраховката били офиси
и търговска сграда на 3 етажа, както и движимото и имущество находящо се в комплекса.
Сградата била застрахована за сумата от 200 000.00 лв., а движимото имущество за 60 000.00 лв.
Покритите рискове били: пожар, умишлен пожар, природни бедствия, земетресение, изтичане на
вода и пара, късо съединение или токов удар. Застрахователната премия, която трябвало ищецът
да заплати съгласно застрахователна полица № 8300704020006*** от 17.06.2020г. възлизала на
368.34 лева. Премията била разсрочена на четири вноски, като към момента на сезиране на съда /
27.04.2023г./ ищецът твърди, че всички вноски били платени .
Вечерта на 26.09.2020г. , сочи ищецът, че се разразила силна буря, придружена с проливен
дъжд и ураганен вятър, вследствие на което била унищожена тентата покриваща лятната градина
на ресторанта, заедно с конструкцията, както и захванатият за нея прожектор за светлинен ефект
„Sky Thriller“. Също така имало разместени и унищожени керемиди по покривите на къщата за
1
животни и сградата ресторант -търговска зала.
На 27.09.2020г. ищецът твърди, че уведомил застрахователя - ответник за настъпилото
застрахователно събитие, като същият изпратил вещо лице да опише щетите.
На 23.10.2020г. вещото лице, след като посетило обекта, констатирало, че обектът преди
събитието е бил в отлично състояние. Вещото лице изготвило подробен снимков материал на
щетите, както и съставило опис, в който описало, че сградата е след основен ремонт, извършен
през 2017г., като се извършват постоянни текущи и освежителни ремонти. В описа вещото лице
описало, че тентата покрива площ от 512,00 кв.м., която е технологично свързана и лепена като
едно парче. При бурята била увредена и съборена част от конструкцията - стоманена тръба с
дебелина 20 мм и височина 6,50 м с конусоидна форма, която била анкерирана в бетонните основи.
Други две колони били видимо наклонени, скъсани били и носещите въжета. Тентата била с
дървени напречни греди, които поддържали конструкцията - имало счупени греди. Част от тентата
била все още на покрива, като предстояло премахването й, за да се установят пораженията по
покривната конструкция на търговската зала. Имало счупени керемиди, маси и посуда. На къщата
за животни били счупени 30 бр. керемиди и било необходимо да се пренаредят около 25 кв.м. от
покрива й.
На 28.10.2020г. бил извършен втори оглед след сваляне на останалата част от увредената
тента, при който се установило, че парчетата били скъсани по дължина и са счупени носещите
греди. По цялата дължина на търговската зала били разместени и счупени турски керемиди на
ивица с ширина 1,00 м.
На 19.01.2021 г. заявява ищецът в исковата си молба, че получил сумата в размер на 2
026.01 лв., представляваща застрахователно обезщетение . Размера на сумата много го изненадал,
т.к. сумата била много малка и не можела да покрие щетите, поради което на 05.04.2021г. завел
съдебен иск срещу застрахователя за изплащане на необходимото застрахователно обезщетение.
С Решение № 2141/23.12.2021 г.. постановено по гр.д. № 20213110104929 по описа на
Варненски районен съд, 26 -ти състав, ответното дружество било осъдено да заплати на ищеца
сумата в размер на 25 000.00 лв., представляваща незаплатено застрахователно обезщетение за
имуществени вреди.
Недоволен от така постановеното решение, ответникът обжалвал същото, като с Решение
№ 626/18.05.2022г. постановено по в.гр.д. № 20223100500593 на ВОС, 4 състав,
първоинстанционното решение било отменено за разликата над 10 830.86 до присъдените 25000.00
лв.
При горните твърдения , ищецът се позовава на нормата на чл.409 от КЗ, съгласно която
застрахователят дължи законната лихва за забава върху дължимото застрахователно обезщетение
след изтичане срока по чл. 405. Според последната разпоредба при настъпване на
застрахователното събитие - застрахователят бил длъжен да плати застрахователно обезщетение в
уговорения срок, като същият не можел да е по-дълъг от срока по чл. 108, ал. 1 - 3 или 5 КЗ.
Съгласно чл. 108, ал. 1 КЗ застрахователят бил длъжен да се произнесе по претенцията по
застраховки по раздел I от приложение № 1 или по т. 1 -3,8-10 и 13 - 18, раздел II, буква „А“ от
приложение № 1, които не са застраховки на големи рискове, в срок до 15 /петнадесет/ работни
дни, считано обаче от представянето на всички доказателства по чл. 106.В т. 8 от раздел 2 /класове
общо застраховане/ на Приложение 1 /класове застраховки/ било посочено, че се обезщетява всяка
вреда или загуба, нанесена на имущество в резултат буря.
2
В случая, пояснява ищецът, на 28.10.2020г. застрахователят извършил последния оглед на
увреденото имущество и не изискал представяне на други документи, поради което от този момент
започвал да тече 15-дневен срок за произнасяне на застрахователя.
Предвид изложеното, обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
присъдената сума от 10 830.86 лева , според ищеца , следвало да се дължи за времето, считано от
15 дни след извършване на последния оглед на увреденото имущество, което станало на
28.10.2020г.След направени изчисления с електронен калкулатор за сумата от 10 830.86 лева, с
която ответното дружество изпаднало в забава и следвало да заплати на ищеца законната лихва за
периода от 19.11.2020г. до 04.04.2021г. - ден преди депозиране на исковата молба по гр.д. №
20213110104929, ищецът посочва размера на търсената законна лихва от 412.18 лева.
Във връзка с гореизложеното ищецът е обосновал правен интерес за завеждане па
настоящия иск.Желае задължението да бъде изплатено по посочената в исковата молба банкова
сметка:, специална сметка с титуляр адвокат Й. К. А., чиито реквизити съдът при насрочване на
производството по делото не вписва.
При изложеното по-горе, ищецът е сезирал РС Варна със следното искане по смисъла на
чл.127, ал. 1, т. 5 ГПК:
Желае да бъде постановено съдебно Решение по силата на което да бъде осъдено ответното
дружество „Г. З.“ ЕАД, да заплати на ищцовото дружество „ К. 9.“ ООД СУМАТА в размер на
228.00 лева, представляваща частичен иск от общо 412.18 лв., представляваща обезщетение за
забава в размер на законната лихва - мораторна лихва (съгласно уточнението от 4.5.2023 г. -л. 26
-ти от делото) за сумата от 10 830.86 лева, с която ответното дружество е изпаднало в забава за
периода от 19.11.2020 г. до 04.04.2021г. /преди депозиране на исковата молба по гр.д. №
20213110104929/, на основание чл. 86 , ал.1 ЗЗД .
Ищецът желае ответникът да бъде осъден да му заплати сторените по делото съдебно -
деловодни разноски и адвокатски хонорар.
В подкрепа на твърденията си ищецът е направил и доказателствени искания .
В уточняващата си молба, в изпълнение на дадените указания от съда, ищецът е посочил, че
предявява частичен иск с цена 228 лв. от общо 412.18 лв., както и че мораторната лихва предмет на
настоящото производство, претендирана за периода 19.11.2020 г. до 4.4.2021 г. не е била предмет
на предходното водено производство по гр.дело № 20213110104929 на ВРС, 26 състав.
В срока по чл.131 ГПК ответното дружество „Г. З.“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление : ***, представлявано от изпълнителният директор С. Б., чрез юрк.Д. З.,
изразява следното становище по предявения иск:
С отговора на искова молба, на основание чл. 131 от ГПК, заявява, че оспорва предявения
от ищцовото дружество иск срещу „Г. З.“ ЕАД по основание и размер.
Предявеният иск според ответника е недопустим, като излага съображенията си за това по-
долу.
Предявеният иск ответника намира и и неоснователен и моли да бъде отхвърлен, за което
излага своите съображения по-долу.
По допустимостта на предявения иск:
Предявеният иск за ответника е недопустим. Съгласно чл. 380, ал. 1 от КЗ цитира
ответника: „Лицето, което желае да получи застрахователно обезщетение, е длъжно да отправи
3
към застрахователя писмена застрахователна претенция. Лицето е длъжно с предявяването на
претенцията да предостави пълни и точни данни за банковата сметка, по която да се извършат
плащанията от страна на застрахователя, освен в случаите на възстановяване в натура.“
Безспорно намира ответника между страните, че ищцовото дружество не е предявило по
доброволен ред заявената с исковата молба претенция за присъждане на законна лихва,
следователно - иска за същата се явявал преждевременно заведен и недопустим.
По основанието на иска:
Оспорва предявения иск, като неоснователен и недоказан по следните съображения:
Неоснователно ответника намира твърдението на ищцовото дружество, че застрахователят
е изпаднал в забава след изтичане на 15-дневен срок от извършването на огледа по процесната
щета. Това било така, тъй като в хода на ликвидация били изисквани документи от ищцовото
дружество, като тази кореспонденция била именно с цел да се установи действителния размер на
вредите и евентуално дължимото обезщетение.
Оспорва твърденията на ищеца, че забава е настъпила по задължението на застрахователя
да плати законна лихва на твърдения от него ден - 19.11.2020г.
Оспорва и твърдението за размера на законната лихва, като посочва, че няма доказателства
за изчисляването на лихвата.
На самостоятелно основание ,ответникът е навел и следното възражение:
Законодателят в чл. 380, ал. 3 от КЗ уредил, че при неизпълнение на задължението по чл.
380, ал. 1 от КЗ, лицето което претендира обезщетение изпада в забава на кредитора. Съгласно чл.
96, ал. 1 от ЗЗД - „Когато кредиторът е в забава, рискът преминава върху него; ако и длъжникът е
бил в забава, той се освобождава от нейните последици.", следователно неизпълнението на
задължението, вменено на ищеца с разпоредбата на чл. 380, ал. 1, 2 и 3 от КЗ освобождавало
застрахователят от задължението за заплащане на законна лихва.
По доказателствените искания на ищеца, ответникът също е изразил становище.
В проведеното по делото открито съдебно заседание от 20.10.2023 г.ищцовото дружество
представлявано от адв.К. (преупълномощена от адв.Й.А. )моли съда да уважи изцяло иска, ведно с
присъждане на разноските.
В същото открито съдебно заседание ответникът не изпраща представител , но в писмено
становище с вх. рег. № 77991/20.10.2023 г. поддържа отговора на искова молба, желае отхвърляне
на иска ведно с присъждане на разноските съгласно представения списък по чл. 80 ГПК.
СЪДЪТ, на база становищата на страните, доказателствата по делото , приложимия
закон и нормите на чл.235 и чл.236 ГПК приема за установено от ФАКТИЧЕСКА И
ПРАВНА СТРАНА по делото следното :
Липсва спор между страните , че настоящото, образувано на дата 27.04.2023 г. исково
производство , е второ образувано между същите страни и по повод едно и също застрахователно
събитие .
Спорът между страните по настоящото производство се свежда до това дължи ли
ответникът - застраховател на ищцовото дружество мораторна лихва върху присъденото вече с
влязло в сила Решение застрахователно обезщетение и ако дължи - от кой начален момент, респ. и
в какъв размер .
4
Видно от приобщеното по делото като писмено доказателство гражданско дело №
4929/2021 г. по описа на Районен съд - Варна, 26 състав, ведно с приложеното към него въззивно
гражданско дело № 593/2022 г. по описа на Окръжен съд - Варна, IV състав, с влязло в законна
сила на 18.05.2022 г. Решение № 626/18.05.2022 г. постановено от ОС Варна , по в.гр.д. №
593/2022 г. по описа на ОС Варна е било частично отменено и частично потвърдено
първоинстанционното Решение № 2141/23.12.2021г. по гр.д. № 4929/2021г. по описа на РС
Варна,26- ти състав.
Решение № 2141/23.12.2021 г., постановено по гр.д. № 4929/2021 г., на ВРС, в частта, с
която „Г. З.“ ЕАД, ЕИК ***, е осъдено да заплати на „К. 9.“ ООД, ЕИК ***, разликата над 10
830,86 лева до сумата от 25 000,00 лева, заявена като частична претенция от цяла в размер на 34
973,99 лева, представляваща дължимо застрахователно обезщетение съгласно договор за
застраховка „Пожар и други щети на имущество“, сключен със застрахователна полица №
8300704020006*** със срок на валидност от 17.06.2020г. до 16.06.2021г. за причинени
имуществени вреди, изразяващи се в увреждане на прожектор за светлинен ефект „Sky Thriller“,
покривна тента и конструкцията, на която е монтирана тентата, находящи се в недвижим имот
комплекс „***" - с. ***, настъпили вследствие на застрахователно събитие от 26.09.2020г.,
представляващо покрит риск по договора за застраховка, на основание чл.405, ал.1 от КЗ, както и
в частта за разноските,е било отменено и вместо него ОС Варна е отхвърлил иска предявен от „К.
9." ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. Варна, местност ***, парцел ***, №
***, за осъждане на „Г. З." ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, да заплати
разликата над сумата 10 830,86 лева до сумата от 25 000,00 лева, заявена като частична
претенция от цяла в размер на 34 973,99 лева, представляваща дължимо застрахователно
обезщетение съгласно договор за застраховка „Пожар и други щети на имущество", сключен
със застрахователна полица № 8300704020006*** със срок на валидност от 17.06.2020г. до
16.06.2021г. за причинени имуществени вреди, изразяващи се в увреждане на прожектор за
светлинен ефект „Sky Thriller", покривна тента и конструкцията, на която е монтирана тентата,
находящи се в недвижим имот комплекс „***" - с. ***, настъпили вследствие на застрахователно
събитие от 26.09.2020г., представляващо покрит риск по договора за застраховка, на основание
чл.405, ал.1 от КЗ. Първоинстационното Решение № 2141/23.12.2021 г., постановено по гр.д. №
4929/2021 г. на ВРС в останалата част е било потвърдено.
С оглед изложеното по-горе се налага и единствения правен извод затова, че с влязло в
законна сила Решение ответникът е осъден за заплати на ищеца сумата от 10 830,86 лева -
дължимо застрахователно обезщетение съгласно договор за застраховка „Пожар и други щети на
имущество", сключен със застрахователна полица № 8300704020006*** със срок на валидност от
17.06.2020г. до 16.06.2021г. за причинени имуществени вреди, изразяващи се в увреждане на
прожектор за светлинен ефект „Sky Thriller", покривна тента и конструкцията, на която е
монтирана тентата, находящи се в недвижим имот комплекс „***“ - с. ***, настъпили вследствие
на застрахователно събитие от 26.09.2020г., представляващо покрит риск по договора за
застраховка.
В настоящото производство и двете страни не твърдят ищецът да е претендирал в
предходно воденето исково производство мораторна лихва , поради което и съдът намира, че
искът с правно осн .чл. 86, ал.1 ЗЗД за присъждане на мораторната лихва за забава върху вече
определеното със СПН застрахователно обезщетение е допустим .
В този смисъл съдът е изложил и мотиви при произнасянето си в първото открито съдебно
5
заседание по възражението на ответника за недопустимост на производството .
Както бе посочено и по -горе единствения спор между страните от правна страна е дължи
ли ответника лихва за забава върху сумата от 10 830.86 лв.
Съгласно чл. 409 от К З, застрахователят дължи законната лихва за забава върху
дължимото застрахователно обезщетение след изтичане срока по чл. 405, освен в случаите на чл.
380, ал. 3 от КЗ.
Ответникът застраховател се е позовал на нормата на чл. 380 КЗ за да обоснове
възражението си и за недопустимост и за неоснователност на предявения иск .
Според чл. 380, ал. 1 от КЗ лицето, което желае да получи застрахователно обезщетение е
длъжно да отправи към застрахователя писмена застрахователна претенция и да представи пълни
и точни данни за банковата сметка, по която да се извършат плащанията от страна на
застрахователя. Разпоредбата на чл. 380 , ал.3 КЗ предвижда , че че непредставянето на данни за
банковата сметка от страна на лицето по ал. 1 има последиците на забава на кредитора по
отношение на плащането, като застрахователят не дължи лихва по чл. 409.Съгласно разпоредба на
чл. 497 от КЗ, застрахователят дължи законна лихва за забава върху размера на застрахователното
обезщетение, ако не го е определил и изплатил в срок , считано от по-ранната от двете дати: 1.
изтичането на срока от 15 работни дни от представянето на всички доказателства по чл. 106, ал.
3; 2. изтичането на срока по чл. 496, ал. 1 освен в случаите, когато увреденото лице не е
представило доказателства, поискани от застрахователя по реда на чл. 106, ал. 3 КЗ.
Видно е от материалите по предходно воденото производство, че ищцовото дружество
своевременно е уведомило ответника - застраховател за настъпилото застрахователно събитие /л.
54 , л. 71 - ви от приобщеното гр.д. № 4929/2021 г. по описа на ВРС 26 -ти състав /.
На 28.09.2020 г. застрахователят е бил уведомен по телефон от клиента по полицата, на
28.09.2020г. е бил извършен видео-оглед, на 23.10.2020 г. извършен и оглед от в.л. на място , а с
доклад по щета №83002000171 определено застрахователно обезщетение от ответника от общо
2118,09 лв. , а на 19.1.2021 г. ответникът застраховател е превел на ищцовото дружество по
посочената от застрахования ищец банкова сметка сумата от 2 026,01 лв.
С оглед изложеното по-горе, съдът намира, че след като на 28.10.2020 г. (видно от КП от
28.10.2020 т. приложен на л. 11 -ти по гр.д. № 4929/21 по описа на РС Варна )застрахователят -
ответник е извършил последния оглед на увреденото застраховано имущество и не е поискал от
застрахования други документи, то от тази дата е започнал да тече 15 дневния срок за произнасяне
по претенцията по щета .Поради горното и застрахователят дължи законна лихва върху
застрахователното обезщетение считано от 19.11.2020 г.
Спор по делото между страните няма, че пълния и точен размер на дължимо
застрахователно обезщетение е определен в исково производство, с влязло в законна сила Решение
, както и че предходното водено производство е било образувано въз основа на предявена във ВРС
на 05.04.2021 г. искова молба от ищеца против ответника / л. 1 -ви - 3 -ти от гр.д. № 4929/2021 г.
по описа на ВРС 26 -ти състав /.
Ищецът е претендирал в настоящото производство мораторна лихва в размер на законна
лихва върху присъденото му с влязло в сила решение застрахователно обезщетение от 10 830.86
лв. считано от 19.11.2020 г.( датата на която е изтекъл 15 дневния срок за произнасяне по
претенцията за ответника ) до 04.04.2021 г. (деня преди предявяване на исковата молба по която е
6
образувано гр.дело № № 4929/2021 г. по описа на ВРС 26 -ти състав)
При така изложеното по-горе от фактическа и от правна страна , съдът намира предявения
частичен осъдителен иск с правно осн.чл. 86, ал.1 ЗЗД за доказан по основание.
Размерът на мораторната лихва за забава съизмерима със законната лихва върху посоченото
обезщетение подлежи на определяне и без специални знания. За определяне на размера на лихвата
за забава, съдът използва програмния продукт „АПИС „ изчислителни системи, като установи, че
за посочения период върху сумата от 10 830.86лв. лихвата за забава възлиза на общо 412.18 лв. -
т.е. размера изчислен и от ищеца.
Въз основа на изложеното по-горе, съдът намира предявения по праната си същност
акцесорен иск с правно основание чл. 86, ал.1 ЗЗД за доказан и по основание и по размер .
По делото липсват и твърдения от страна на ответника да погасил до края на съдебното
дирене пред настоящата инстанция, паричното вземане чрез плащане . Ето защо и предвид и
диспозитивното начало в гражданския процес, по същество на спора , съдът намира, че следва да
уважи изцяло предявения частичен иск с цена от 228 лева от общо цялото вземане за лихва от
19.11.2020 - 04.04.2021 г. в размер на 412.18 лв.
При този изход на спора съдът следва да се произнесе и по въпроса за отговорността за
разноските, така както повелява нормата на чл. 81 ГПК . Видно от приложения по делото на лист
49-ти списък за разноски по чл. 80 ГПК ищецът претендира възстановяването на два разхода -
сумата от 50 лева за платена държавна такса и 480 лв. за платено адвокатско възнаграждение с
вкл.ДДС или общо 530.00 лв. Двата разхода са установени и доказани по делото, поради което и
съдът на осн. чл. 78, ал.1 ГПК присъжда в полза на ищеца сумата от 530 лв. съдебно-деловодни
разноски сторени пред настоящата инстанция.
РЕШИ:
ОСЪЖДА ответното дружество „Г. З.“ ЕАД, ЕИК *** , със седалище и адрес на
управление: ***, представлявано от С. Е. Б. ДА ЗАПЛАТИ на ищцовото дружество „К. 9.“ ООД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление : *** , парцел *** № ***, представлявано от М. С.
К. СУМАТА в размер на 228.00 лева (двеста двадесети осем лева),частичен иск от общо 412.18
лв., представляваща обезщетение за забава - мораторна лихва в размер на законната лихва върху
сумата от 10 830.86 лева, с която ответното дружество е изпаднало в забава за периода от
19.11.2020 г. до 04.04.2021г. /преди депозиране на исковата молба по гр.д. № 20213110104929 по
описа на РС Варна за 2021 г./, на основание чл. 86 , ал.1 ЗЗД .
ОСЪЖДА ответното дружество „Г. З.“ ЕАД, ЕИК *** , със седалище и адрес на
управление: ***, представлявано от С. Е. Б. ДА ЗАПЛАТИ на ищцовото дружество „К. 9.“ ООД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление : *** , парцел *** № ***, представлявано от М. С.
К. СУМАТА от 530.00 лв. (петстотин и тридесет лева) - сторените от ищцовото дружество
съдебно - деловодни разноски пред настоящата инстанция , на основание чл. 78, ал.1 ГПК.
Присъденото парично вземане съгласно чл.127, ал.4 ГПК може да бъде изплатено от
ответника по посочения от ищеца начин - по банков път, по банкова сметка № *** с титуляр
7
адвокат Й. К. А. .
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните с въззивна жалба пред Окръжен съд
Варна в двуседмичен срок, считано от получаване на преписа .
ПРЕПИС от Решението да се връчи на страните чрез процесуалните йм представители.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
8