№ 6068
гр. София, 08.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 70 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Н.П.Л.
при участието на секретаря С.Р.Л.
като разгледа докладваното от Н.П.Л. Гражданско дело № 20221110101216
по описа за 2022 година
Предявен е иск с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ.
Ищецът „М.“ ЕООД твърди, че по силата на договор за застраховка имущество
„Каско“ застраховал при ответното дружество собственото си имущество товарен
автомобил марка „Ивеко“, модел „30-8 Стралис“, с рег. № **********. На
25.09.2020г., при действие на застраховката, бил реализиран покрит от застраховката
риск – увреждане на застрахованото имущество. Ищецът уведомил застрахователя-
ответник за настъпилото събитие и му представил всички документи. Щетата била
тотална, предвид на което застрахователното обезщетение следвало да бъде
определено в размер на 12 490.15 лева (70% от действителната стойност на автомобила
от 18 000 лева минус 109.85 лева – четвърта вноска от дължимата застрахователна
премия). Ответникът не изпълнил в цялост задълженията си по договора за
имуществена застраховка, като платил застрахователно обезщетение в общ размер 3
879.96 лева и останал задължен за разликата от 8 610.19 лева. По тези мотиви моли
съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати последната сума,
ведно със законната лихва, считано от 12.01.2022г. до окончателното погасяване.
Претендира разноски.
Ответникът ЗЕАД „Б.В.И.Г.“ оспорва иска по размер, като твърди, че с
изплатеното обезщетение в размер на сумата 3 879.96 лева изпълнил задълженията си
по щетата. Завишен бил претендирания размер на действителната стойност на
товарния автомобил. Освен 4-та вноска от премията следвало на основание р. VI, т. 3
ОУ да се приспадне и платената по предходна щета, за ПТП от 05.08.2020г., сума от
232.28 лева, тъй като автомобилът не бил дозастрахован. Моли за отхвърляне на иска.
1
Претендира разноски.
Третото лице-помагач на страната на ответника ЗК „Л.И.“ АД оспорва
предявения иск.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните
по делото доказателства намира следното:
По иска по чл. 405, ал. 1 КЗ:
Страните по делото не спорят и от представената по делото застрахователна
полица № 4704200281000258 от 22.01.2020г., съдът приема за установено, че ищецът
„М.“ ЕООД и ответникът ЗЕАД „Б.В.И.Г.“ били обвързани от валидна облигация по
имуществена застраховка „Каско“, с дефиницията по чл. 405 КЗ, съобразно общите
правила на застрахователя, приложени по делото, за товарен автомобил марка „Ивеко“,
модел „30-8 Стралис“, с рег. № **********, с уговорена застрахователна сума от 18
200 лева и период на покритие 24.01.2020г. до 23.01.2021г., за което в изискуемата
форма на 22.01.2020г. била подписана описаната по-горе полица.
Страните по делото не са формирали спор и от доказателствата по делото се
установява, че в периода на покритие на застраховката, на 25.09.2020г., се реализирал
застрахователният риск – увреждане на застрахованото МПС от ПТП, настъпило на
главен път I-4, в района на с. Козаревец, при км. 146+000, за което по делото са
събрани писмени доказателства – констативни протоколи за ПТП с пострадали лица,
опис-заключение по претенция № 59-01600-12950/20/28.09.2020г., писма и др.
Безспорно между страните, а и от съставените описи-заключение попретенция
№ 59-01600-12950/20/28.09.2020г. се установява, че ищецът осигурил на ответника
увредения автомобил за оглед. Видно от констатациите на застрахователя по същите
документи установени били множество увреди – облицовка предна броня, спойлер
преден ляв, степенка предна лява, капак на шумозаглушител ляв, калник преден ляв
PVC задна част, калобран преден ляв, габарит страничен ляв, въздушна възглавница
задна лява на втора ос, конзоли вертикални леви на заден мост, щанги стабилизиращи
хоризонтални, конзола дясна на втора ос, щанга надлъжна дясна на втора ос, въздушна
възглавница на втора ос дясна, рама на шаси на ремарке, щанга хоризонтална на трета
ос, PVC калник на втора ос – липсващ, кожух на диференциал, калник заден ляв на
трета ос, джанта стоманена задна лява, основа на въздушни възглавници –
горни+долни, полувал диференциал, метална конзола греда заден мост на буге лява,
висящ лагер. Същите увреди, съобразно неоспореното заключение на вещото лице,
изготвило САТЕ, били причинени от процесното събитие. Безспорно между страните
ищецът определил и изплатил обезщетение по имуществената застраховка при тотална
щета по смисъла на чл. 390, ал. 2 КЗ в размер на общата сума 3 879.96 лева.
С настъпването на застрахователното събитие за застрахователя възниква
задължението за заплащане на застрахователно обезщетение. Размерът му следва да се
2
определи към момента на реализиране на застрахователното събитие и принципно е
равно на действителния размер на вредите, причинени на застрахованата вещ – чл. 386,
ал. 2 КЗ. Съобразно заключението на САТЕ в разглеждания казус е налице тотална
щета, тъй като стойността на разходите за възстановяване на МПС в състоянието
отпреди деликта надхвърля 70% от действителната стойност на самото МПС. При
формиране на дължимото застрахователно обезщетение, съдът намира, че от пазарната
стойност на увредения автомобил към датата на ПТП, която съгласно заключението на
вещото лице възлиза на 17 410 лева, следва да бъде приспадната стойността на
запазените части на автомобила, намиращи се във владение на застрахования.
Запазените части нямат качеството на увредено имущество и на застрахования не се
дължи обезщетение за тяхната равностойност. Отделно за застрахования като техен
собственик съществува възможността да реализира приход на парични средства чрез
продажбата им, което е релевантен начин за обезщетяването му за повредата на
автомобила като цяло. При запазени части, съгласно изслушаното заключение на
САТЕ, поддържано при разпита на вещото лице по чл. 200 ГПК в о.с.з. на 13.05.2022г.,
в размер на 20 % от пазарната цена на автомобила, т.е. сума в размер на 3 482 лева,
дължимото обезщетение възлиза на сумата от 13 928 лева.
Вещото лице Е. е определил размера на застрахователното обезщетение в
размер на сумата 13 928 лева без оглед дължими суми по договора за застраховка, в
частност – безспорно между страните подлежащата на приспадане на основание глава
четвърта, т. 6 ОУ от застрахователната премия в размер на сумата 109.85 лева.
Ответникът не е ангажирал никакви доказателства за установяване на
възражението си, че платил подлежащо на приспадане, поради неизвършено
дозастраховане на автомобила, обезщетение в размер на 232.28 лева по предходна
щета от 05.08.2020г. При носена доказателствена тежест, ответникът следва да понесе
неблагоприятните последици на недоказването, като съдът приеме за неоснователно
възражението му, че сума в размер 232.28 лева подлежи на приспадане от размера на
застрахователното обезщетение по процесната щета.
Доколкото вредата е настъпила в патримониума на собственика на
застрахованото имущество – ищеца, в момента на реализирането на покрития от
имуществената застраховка риск, възражението на ответника за последващо
разпореждане с правото на собственост от страна на ищеца е напълно ирелевантно към
предмета на спора. Отделно същото не се подкрепя от нито едно от доказателствата по
делото.
По горните мотиви съдът приема, че дължимото от застрахователя обезщетение
по имуществената застраховка по щета № **********, реф. № 59-01600-12950/20,
възлиза в размер на определената от вещото лице сума от 13 928 лева, намалена с
подлежащата на приспадане четвърта вноска от застрахователната премия от 109.85
3
лева, т.е. 13 818.15 лева. Преди процеса, съобразно признанието на ищеца в исковата
молба, ответникът заплатил доброволно застрахователно обезщетение за тотална щета
в размер на сумата 3 879.96 лева. Явява се разлика в размер на сумата 9 938.19 лева,
като ищецът претендира 8 610.19 лева. При носена от ответника тежест да установи
погасяването на дълга в размер на претендираната сума от 8 610.19 лева, дължимото
пълно и главно доказване не е проведено. По тези мотиви предявеният иск по чл. 405,
ал. 1 КЗ се явява основателен и следва да бъде изцяло уважен.
Налице е константна практика на ВКС по отменения КЗ, но приложима и към
настоящата уредба, тъй като същата е идентична, че изпълнението или неизпълнението
на задължението за дерегистрация и представянето пред застрахователя на
доказателства за това, има значение за началния срок на забавата, а не и за
основателността на претенцията за главницата за застрахователно обезщетение. В този
смисъл е и решение № 59/12.06.2015 г. на ВКС по т.д. № 1256/2014 г., ІІ т.о. и др.
Следователно, макар по делото да не се установява ищецът да е представил документ
за прекратяване на регистрацията на процесното МПС, това не влияе на самата
основателност на съдебната претенция, но оказва влияние на изпадането на
застрахователя в забава, а именно до изпълнението на това задължение от ищеца,
застрахователят не е изпаднал в забава и следователно не дължи обезщетение за
забавено изпълнение на заплащането на застрахователно обезщетение. Поради това
ответникът ще дължи законна лихва върху присъдената главница, считано от
изпълнението на законовото си задължение по чл. 390 , ал. 1 КЗ – от датата на
представяне на застрахователя ЗЕАД „Б.В.И.Г.“ на доказателства за прекратяване на
регистрацията на товарен автомобил марка „Ивеко“, модел „30-8 Стралис“, с рег. №
**********, до окончателното плащане. В този смисъл – Решение № 44 от 02.06.2015г.
по т. д. № 775/2014 г., I т. о. на ВКС и др.
По разноските:
При този изхода на спора право на разноски има ищецът. Същият претендира и
доказва сторени разноски в общ размер 1 414.41 лева, от които 344.41 лева – държавна
такса, 770 лева – адвокатско възнаграждение и 300 лева за експертиза. Възражението
на ответника по чл. 78, ал. 5 ГПК при съобразяване на минималния размер на
възнаграждението, определен по реда на Наредба № 1/2004г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения (760.51 лева) и фактическата и правна сложност на
делото съдът намира за неоснователно. Предвид изхода на спора, на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК, ищецът има право на разноски за сумата 1 414.41 лева.
Мотивиран от горното, Софийски районен съд
РЕШИ:
4
ОСЪЖДА ЗЕАД „Б.В.И.Г.“, ЕИК *******, да заплати на „М.“ ЕООД, ЕИК *********,
по предявения иск с правно основание чл. 405 ал. 1 КЗ, сумата 8 610.19 лева,
представляваща дължимо застрахователно обезщетение по щета № **********,
относно товарен автомобил марка „Ивеко“, модел „30-8 Стралис“, с рег. №
**********, ведно със законната лихва считано от представяне на доказателства за
прекратяване на регистрацията на товарен автомобил марка „Ивеко“, модел „30-8
Стралис“, с рег. № **********, до окончателното плащане, и на основание чл. 78, ал. 1
ГПК, сумата 1 414.41 лева – разноски по делото, сторени пред СРС.
Решението е постановено при участието на ЗК „Л.И.“ АД като трето лице-
помагач на страната на ответника.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5