№ 5241
гр. София, 24.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 145 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:В.
при участието на секретаря Б.
като разгледа докладваното от В. Гражданско дело № 20221110102719 по
описа за 2022 година
Производството е по ГПК, част ІІ „Общ исков процес“, дял І „Производство пред
първата инстанция“.
Предявен е от „З. срещу С. установителен иск с правна квалификация чл. 422 ГПК вр.
чл. 410, ал. 1 КЗ вр. чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД, с който се иска да се признае за установено, че
ответникът дължи на ищеца сумите по издадената заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по
ч.гр.д. № 67175/2021 г. по описа на СРС, 145 състав, а именно – сумата от 149,18 лв. –
застрахователно обезщетение по щета № . и ликвидационни разноски за определянето му,
ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК /25.11.2021
г./ до окончателното плащане, както и сумата от 45,46 лв. – лихва за забава за периода от
24.11.2018 г. до 24.11.2021 г. Претендират се и сторените по делото разноски.
Ищецът твърди, че на 04.05.2018 г. в гр. С., управляван от ЕВГ. Р. П., при движение в
ж.к. „О., преминава през несигнализирана и необезопасена неравност/шахта на пътното
платно, като реализира пътно-транспортно произшествие /ПТП/ и материални щети по
автомобила – скъсана предна лява гума. Поддържа, че към момента на ПТП-то за процесния
автомобил била сключена застраховка „Каско на МПС“ с период на застрахователно
покритие, включващ 04.05.2018 г. По повод ПТП-то при ищеца била образувана
застрахователна преписка (щета) № ., като във връзка с това било изплатено застрахователно
обезщетение в размер на 149,18 лв., вкл. били сторени ликвидационни разноски в размер на
10 лв. Излага съображения, че с плащането на застрахователно обезщетение е встъпил в
правата на увредения срещу делинквента. Твърди, че ответникът е имал задължение да
стопанисва пътя, където било настъпило ПТП-то, като и понастоящем въпреки изложеното
ответникът бил отказал да заплати претендираната сума. Ето защо, моли за уважаване на
предявените искове.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на искова молба, с който същата се
оспорва като неоснователна. Не били установени по безспорен начин елементите от
фактическия състав на вземането. Твърди, че застрахователят не следвало да изплаща
застрахователното обезщетение поради липсата на покрит застрахователен риск. Не било
вярно, че С. е бездействала във връзка със задължението си по текущо поддържане на пътя в
съответствие с нормативната уредба. Твърди, че претенцията е недоказана. Евентуално,
счита, че е налице съпричиняване на вредите от страна на водача на процесния автомобил.
Ето защо, моли за отхвърляне на предявените искове. Претендира разноски.
1
По делото е постъпил отговор от третото лице „С.. В него се посочва, че с оглед
причината за настъпилото застрахователно събитие не следва да бъде ангажирана
отговорността на „С.. Твърди, че собственик на пътните съоръжения на процесния участък е
С.. Сочи, че дъждоприемните шахти не са част от водопроводната и канализационна мрежи,
а са част от улицата/пътя и служат за неговото отводняване и нормално ползване.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
По иска с правна квалификация чл. 422 ГПК вр. чл. 410, ал. 1 КЗ вр. чл. 49 вр. чл.
45 ЗЗД:
Основателността на суброгационния иск с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 410,
ал. 1 КЗ вр. чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД, респ. ангажирането на гаранционно-обезпечителната
отговорност на ответника се обуславя от доказване на следните материални предпоставки
(юридически факти): 1. наличие на застрахователно правоотношение между застрахователя
– ищец и пострадалото лице досежно увреденото имущество; 2. плащане от застрахователя
на дължимото застрахователно обезщетение за настъпилите вреди; 3. за увредения да е
възникнало право на деликтно вземане срещу ответника, като в приложимата в настоящия
случай хипотеза на чл. 49 ЗЗД следва да се установи противоправно поведение (бездействие)
на работник или служител във връзка с работата, която ответникът му е възложил, без да е
необходимо персоналният причинител да бъде установен; 4. настъпили вреди и причинна
връзка между противоправното поведение и вредите. В настоящия случай, следва да се
установи и дали ответникът е имал задължение да поддържа пътя и дали процесните вреди
са в причинна връзка с това неизпълнение. Разпоредбата на чл. 45, ал. 2 ЗЗД установява
оборима презумция за вина във всички случаи на непозволено увреждане.
В тежест на ответника е да докаже плащане, както и възражението си за
съпричиняване.
Като доказателство по делото е приета застрахователна полица № ., от която се
установява, че процесният автомобил е застрахован по застраховка „Каско“ на МПС, като
застраховката е с период на валидност от 02.03.2018 г. до 01.03.2019 г. Като собственик на
процесния автомобил в нея е посочено дружеството „Е., като в останалите документи по
делото като собственик на процесния автомобил е посочена Г., което е причина ответникът
да оспори валидното застрахователно съглашение, както и фактът, че ищецът е платил
застрахователно обезщетение на годно правно основание. Съдът намира възражението за
неоснователно, доколкото не са установени по делото изключения, предвидени в глава IX от
представените Общи условия, приложими към застрахователния договор. Видно от
застрахователната полица, същата е сключена при Клауза 1- всички рискове, вкл. и
процесният случай. Представен е по делото Протокол за ПТП /л. 6/, поради което не е
налице хипотезата на изключението по Раздел IХ, т.27.5 от ОУ.
Ирелевантно за изхода на спора е обстоятелството кое лице е записано като собственик
на автомобила към датата на сключване на договора за застраховка и дали това е
лизингодателят или не, доколкото от значение е да се установи валидно възникнало
застрахователно правоотношение по договор за застраховка „Каско на МПС“. От
показанията на свидетеля Е.П. се установява, че по всяка вероятност дружеството „Е. е
фирмата-лизингодател, от която съпругата му Г. е придобила автомобила. В допълнение на
това, следва да се посочи, че ищецът е представил платежните вноски по процесната
застраховка, от които е видно, че застрахователната полица е заплащана именно от Г., като в
тях е посочено, че същата е застраховано лице по застрахователна полица № .. Съгласно чл.
410 ГПК с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата
на застрахования до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за
неговото определяне. В случая безспорно се установява, че увреденият автомобил е имал
валидно сключена застраховка „Каско“ към момента на настъпване на процесното ПТП,
като съдът счита, че в случая е налице валидно застрахователно правоотношение и с
плащането застрахователят се е суброгирал в правата на застрахования. Възможно е при
закупуване на автомобил на лизинг като собственик в застрахователната полица да бъде
вписан лизигодателят, като това са отношения между застрахован и лизингодател, поради
което третото лице-деликвент не може да черпи изгода от вътрешните отношения между
трети лица в случай на валидно заплатено застрахователно обезщетение.
Между страните не се спори, че при ищеца е била образувана щета № ., като във връзка
с това било изплатено застрахователно обезщетение в размер на 149.18 лв., вкл. сумата от 10
2
лв. - ликвидационни разноски.
Като доказателства, във връзка с възникването на процесното ПТП са събрани
Протокол за ПТП № 1652516, уведомление до застрахователя за настъпилото ПТП подадено
от ЕВГ. Р. П., докладна записка от Р. – младши контрольор в 02. Гр 01-ви сектор „КПД“ при
О „ПП“ – СДВР, приета е и съдебно – автотехническа експертиза, както и са събрани
свидетелски показания чрез разпит на водача на автомобила по време на настъпилото ПТП –
Е.П.. Съдът счита, че от тях безспорно се установява, че на 04.05.2018 г. около 15:00 часа е
настъпило ПТП с лек автомобил марка „Х., управляван от ЕВГ. Р. П., който, движейки се в
гр. София, ж.к. „Обеля 1“ пред бл. 106, преминава през неравност /шахта/ на пътното
платно, следствие на което се уврежда предна лява гума на автомобила. В протокола от
процесното ПТП на изображението е посочено, че автомобилът е преминал през шахта, като
в тази връзка са и свидетелските показания на водача Е.Р.. В открито съдебно заседание
вещото лице посочва, че шахтата е била с оголени ръбове, като същите били остри и е било
напълно възможно при преминаване със скорост от около 50 км/ч. да бъде увредена гумата
по посочения в протокола начин.
Безспорно установено е, че процесният участък, на който е настъпило ПТП – то е
общинска собственост и се стопанисва от С..
Съгласно чл. 2, ал 1, т. 1 от Закон за общинската собственост, общинска собственост са
имотите и вещите, определени със закон, а съгласно чл. 8, ал. 3 от Закон за пътищата
общинските пътища са публична общинска собственост. Съгласно чл. 31 от Закон за
пътищата изграждането, ремонтът и поддържането на общинските пътища се осъществяват
от общините. Същото задължение е посочено и в чл. 3, ал. 1 от ЗДвП, където е поставено, че
лицата, които стопанисват пътищата, ги поддържат изправни с необходимата маркировка и
сигнализация за съответния клас път, организират движението по тях така, че да осигурят
условия за бързо и сигурно придвижване и за опазване на околната среда от наднормен шум
и от замърсяване от моторните превозни средства.
С оглед на факта, че на пътното платно е имало необезопасена неравност, за която е
липсвала сигнализация и е станала причина за ПТП, съдът счита, че ответникът не е
изпълнил предвидено в закон задължение да поддържа пътя, за който отговаря, както и да
поддържа изправна сигнализация.
Съдът счита, че при доказване на вината на ответника и доказване на механизма на
настъпването на процесното ПТП, следва да бъде разгледано възражението за
съпричиняване направено от ответника. Ответникът носи доказателствената тежест да
докаже, че със своите действия, водачът на процесното ПТП е допринесъл за настъпването
на причинените вреди. Съдът счита, че не се доказва по безспорен начин, че водачът е
превишил разрешената максимална скорост, като в допълнение на това ответникът не
ангажира никакви доказателства, с които да докаже, че Е.Р. е нарушил правилата на
движение и по този начин с поведението си да е дал повод за настъпване на процесното
ПТП, поради което съдът достига до извод, че направеното възражение за съпричиняване е
неоснователно.
От Протокол за ПТП № 1652516, уведомлението за настъпило застрахователно
събитие, както и от свидетелските показания се установява, че в резултат на настъпилото
ПТП е била спукана предната лява гума на автомобил марка „Х.. От заключението на
вещото лице по приетата съдебно – автотехническа експертиза се установява, че щетите по
лекия автомобил се намират в пряка причинно – следствена връзка с настъпилото на
04.05.2018 г. произшествие в град София.
Безспорно установено между страните е, че с платежно нареждане от 10.10.2018 г.
застрахователят е заплатил на Г. сумата в размер на 139,18 лв. като по този начин съгласно
чл. 410, ал. 1 от Кодекса за застраховането застрахователят встъпва в правата на
застрахования до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за
неговото определяне. Съгласно заключението по приетата съдебно – автотехническа
експертиза стойността, необходима за възстановяване на лекия автомобил е в размер на
140,02 лв., с оглед на което съдът счита, че така предявеният иск следва да бъде уважен
изцяло.
Като законна последица от уважаване на иска следва да се присъди и законната лихва
от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното плащане.
По иска с правна квалификация чл. 422 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Ищецът претендира мораторна лихва в размер на 45.46 лв. за периода от 24.11.2018 г.
3
до 24.11.2021 г. За основателността на акцесорната претенция за лихви е необходимо
наличието на главен дълг и изпадане в забава на длъжника, като и двете предпоставки са
установени по делото. Ищецът е отправил извънсъдебно регресна покана до ответника,
получена на 23.11.2018 г. Вземането на ищеца по регреса е изискуемо от деня на заплащане
на застрахователното обезщетение, като доколкото за същото липсва установен срок за
изпълнение, по арг. от чл. 84, ал. 2 ЗЗД ответникът-длъжник изпада в забава след покана,
като денят последващ датата на регресната покана е 24.11.2018 г., поради което съдът счита,
че акцесорната претенция следва да бъде уважена така, както е заявена.
По разноските:
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно
решение № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 12, съдът следва да се произнесе и по
разпределението на отговорността за разноски в заповедното и исковото производство.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК заявителят (ищец) има право на направените от него
разноски в двете производства съобразно размера на уважените претенции. Ищецът е
заплатил 75,00 лв. държавна такса в исковото производство и 25,00 лв. държавна такса в
заповедното производство, 300 лв. депозит за САТЕ и 40,00 лв. депозит за свидетел, като
освен това претендира и юрисконсултско възнаграждение, което следва да бъде определено
в размер на 50,00 лв. за заповедното производство и 100,00 лв. за исковото производство.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от „З.,
ЕИК ., със седалище и адрес на управление в гр. С. срещу С., с адрес в гр. С., искове с
правно основание 410, ал. 1 КЗ вр. чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че С. дължи на
ЗК „Л., сумата от 149,18 лв., представляваща изплатено от ищеца застрахователно
обезщетение в размер на 139,18 лв., както и 10 лв. ликвидационни разходи по щета № .,
ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение (25.11.2021 г.) до окончателното изплащане на
вземането, както и сумата от 45,46 лв., представляваща мораторна лихва за забава върху
главницата за периода от 24.11.2018 г. до 24.11.2021 г., за които е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 67175/2021 г. по описа на СРС, 145 състав.
ОСЪЖДА С., с адрес в гр. С. да заплати на „З., ЕИК ., със седалище и адрес на
управление в гр. С. на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 590 лв., разноски, сторени в
исковото и заповедното производство пред Софийски районен съд.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на
ответника С. – „С..
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4