Решение по дело №11/2019 на Районен съд - Перник

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 26 юни 2019 г. (в сила от 26 юни 2019 г.)
Съдия: Гергана Иванова Кратункова Димитрова
Дело: 20191720100011
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 3 януари 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

№976

гр.Перник, 26.06.2019г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

               ПЕРНИШКИ РАЙОНЕН СЪД, ГК, 5 с-в в публично съдебно заседание на  двадесет и седми май две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                                                                                                                  СЪДИЯ: ГЕРГАНА КРАТУНКОВА

при секретаря Даниела Асенова, разгледа гражданско дело № 11 по описа за 2019 г. и взе предвид следното:

           Производството е образувано по предявени от "Обединена българска Банка" АД срещу Юлиян Р.Р. иск с правно основание чл.124,ал.1 вр. с чл.42 ГПК вр. чл.413,ал.1 ТЗ вр. чл.79, ал. ЗЗД и чл.86 ЗЗД, за признаване за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца следните суми: 12273,91лв.- главница по Договор за кредит от 19.03.2011г., сумата от 749,86лв. – договорна лихва изтекла за периода от 13.07.2016г. – 08.05.2017г., сумата от 1215,45лв. – наказателна лихва за просрочена главница дължима за периода 13.072016г. – 07.08.2017г. за които суми е издадена ЗИПЗ по чл.417 ГПК по ч.гр.д. ****/**г. на ПРС. В исковата молба е посочено, че на 08.05.2017г. поради неплащане на 10 броя погасителни вноски по кредита, същият е обявен за предсрочно изискуем, като ответникът е уведомен с нотариална покана при условията на чл.47,ал.1 ГПК. Посочено е, че е подадено заявление по чл.417 ГПК и ищецът се е снабдил с изпълнителен лист за посочените суми. В хода на образуваното изпълнително производство са дадени указания по реда на чл.415,ал.1,т.2 ГПК което обосновава наличието на правен интерес от предявяването на настоящия иск. При условията на евентуалност и ако съдът приеме, че не е налице надлежно обявена предсрочна изискуемост по договора за кредит ищецът предявява осъдителен иск за същите суми. Претендира разноски за производството.

               В законоустановения срок по чл.131 от ГПК ответникът не депозира писмен отговор.

Исковата молба е връчена на ответника на 18.02.2019 г., с указание, да подаде писмен отговор в едномесечен срок, подробни указания за задължителното съдържание на отговора и последиците от неподаването му. Ответникът в указания 1-месечен срок не е подал писмен отговор. На 02.05.2019 г. на ответника е връчено определение по чл. 140 ГПК с указание в едноседмичен срок да изложи становище във връзка с изготвения проект за доклад по делото и  дадените указания и да предприеме съответните процесуални действия. Ответникът или негов представител не се е явил в проведеното на 27.08.2019 г. съдебно заседание и не е направил искане делото да се гледа в негово отсъствие.

В проведеното открито съдебно заседание процесуалният представител на ищеца не се явява и не изпраща представител. В нарочна молба постъпила преди съдебно заседание е поискал да се приложи чл. 238, ал. 1 ГПК и бъде постановено неприсъствено решение.

Съдът, след като прецени събраните доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните и с оглед разпоредбите на чл. 238 ГПК, приема от фактическа и правна страна следното:

Налице са основанията по чл. 238, ал. 1 ГПК - ответникът не се е явил в първото заседание по делото, не е представил в срок отговор на исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие. Налице са и предпоставките на чл. 239, ал. 1 ГПК - на страните са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание. Предявените искове са вероятно основателни с оглед на посочените в ИМ обстоятелства и представените към нея доказателства.

Следва да бъде установено и че ответната страна дължи законна лихва върху неизплатената и непогасена по давност сума за главницата, след подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното й изплащане, тъй като това изрично следва от разпоредбата на чл. 422, ал. 1 ГПК и е поискано от ищеца.

По разноските:

Ищецът претендира разноски за исковото производство в размер на 284,78лв. – държавна такса, както и 300лв. юрисконсултско възнаграждение. Последното следва да бъде намалено на сумата от 100лв. предвид фактическата и правна сложност на делото.  възнаграждение, които предвид изхода на спора следва да му се присъдят изцяло.

Предвид изложеното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО  на основание чл.124,ал.1 вр. с чл.42 ГПК вр. чл.413,ал.1 ТЗ вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД, че Юлиян Р.Р., с ЕГН ********** и адрес *** дължи на „Обединена Българска Банка“ АД, ЕИК ********* и адрес:гр. София, ул. „Света София“ №5  дължи на ищеца следните суми: 12273,91лв.- главница по Договор за кредит от 19.03.2011г., сумата от 749,86лв. – договорна лихва изтекла за периода от 13.07.2016г. – 08.05.2017г., сумата от 1215,45лв. – наказателна лихва за просрочена главница дължима за периода 13.072016г. – 07.08.2017г. за които суми е издадена ЗИПЗ по чл.417 ГПК по ч.гр.д. ****/**г. на ПРС.

ОСЪДЖА Юлиян Р.Р., с ЕГН ********** и адрес *** да заплати на „Обединена Българска Банка“ АД, ЕИК ********* и адрес:гр. София, ул. „Света София“ №5  сумата от 384,78лв. – разноски по делото.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, на осн. чл. 239, ал. 4 ГПК.

Копие от решението да се връчи на страните, на осн. чл. 240 ГПК.

                                                              

                

 

           Вярно с оригинала:С.Г.                      РАЙОНЕН СЪДИЯ: