Р
Е Ш Е Н И Е
№ 47
гр. Кюстендил, 09.03.2023 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - КЮСТЕНДИЛ, в открито съдебно заседание на девети февруари две хиляди
двадесет и трета година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА ТАБАКОВА
с участието на секретар: Светла Кърлова, като разгледа докладваното от
съдията адм. дело № 405/2022 г. по описа на съда, за да се произнесе взе
предвид:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, във връзка с чл.
73, ал. 4 от Закон за управление на средствата от европейските фондове при
споделено управление (ЗУСЕФСУ
- загл. изм. - ДВ, бр. 51 от 2022 г., в сила от 1.07.2022 г.).
Образувано е по жалба на община Кюстендил, срещу решение № РД-02-36-1068 от
17.11.2022 г. на заместник-министъра на регионалното развитие и
благоустройството и ръководител на управляващия орган на Оперативна програма
„Региони в растеж“ 2014-2020 г. (ОПРР) за определяне на община Кюстендил, като бенефициент
по Договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по ОПРР рег. № от
ИСУН BG16RFOP001-1.030-0008-С01/№ РД-02-37-70/02.09.2020 г., на финансова
корекция за нередност по т. 11, б. „б“ от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредба за посочване
на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции и
процентни показатели за определяне на размера на финансовите корекции по реда
на Закона за управление на средствата от Европейските структурни и
инвестиционни фондове, приета с ПМС № 57 от 28.03.2017 г., в сила от 31.03.2017 г. (наричана по-долу Наредба за
посочване на нередности).
В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на оспорения
административен акт по съображения за постановяването му при нарушения на изискванията
за форма и съдържание, както и допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила. В жалбата се оспорват изводите на
ответника, че одобрените критерии за подбор са били в нарушение на закона, както
и че разписаната методика не осигурява на участниците достатъчно информация за
правилата, които ще се прилагат при определяне на оценката по този показател, като
се излагат подробни доводи в тази насока. Жалбоподателят счита, че липсват
законови основания за налагане на корекцията. Иска се отмяна на оспорения административен
акт.
Ответната страна – заместник-министърът на регионалното развитие и
благоустройството и ръководител на управляващия орган на ОПРР 2014-2020 г., чрез
процесуалния си представител, оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде
отхвърлена.
Въз основа на съвкупната преценка на представените по делото доказателства,
съдът приема за установено следното от фактическа страна на спора:
Община Кюстендил е бенефициент по Договор за предоставяне на безвъзмездна
финансова помощ (БФП) по ОПРР 2014-2020 г. рег. № от
ИСУН BG16RFOP001-1.030-0008-С01/№
РД-02-37-70/02.09.2020 г., по силата на който ръководителят на УО по ОПРР
предоставя на общината БФП в максимален размер на 243 118,60 лв. по ОПРР
2014-2020 г., Приоритетна ос 1: „Устойчиво и интегрирано градско развитие“,
процедура BG16RFOP001-1.001-039 „Изпълнение на интегриране
планове за градско възстановяване и развитие 2014-2020 г.“ Договорът е сключен
във връзка с постъпило и одобрено проектно предложение с рег. № BG16RFOP001-1.030-0008
„Благоустрояване на пешеходна централна зона – Етап I“.
В изпълнение на проекта, община
Кюстендил е провела процедура по възлагане на обществена поръчка, като
възложител по ЗОП с предмет: "Основно обновяване на незастроени със сграда
площи в УПИ VIII, кв. 176 по плана на гр.
Кюстендил", в рамките на проект BG16RFOP001-1030-0008-C01
„Благоустрояване на пешеходна централна
зона – Етап I“, в резултат на която е подписан договор с изпълнителя
"Строителна фирма – Рила“ ЕООД. Приложено е и копие на допълнително
споразумение към договора № 1/21.09.2020 г.
В Главна дирекция „Стратегическо планиране и програми за регионална
развитие“ към Министерството на регионалното развитие и благоустройството е
получен сигнал за нередност, в който се посочва, че във връзка с изпълнението
на административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ № BG16RFOP001-1.030-0008
„Благоустрояване на пешеходна централна зона – I етап“, са установени нарушения при процедура за възлагане на обществена поръчка с
предмет: "Основно обновяване на незастроени със сграда площи в УПИ VIII, кв. 176 по плана на гр.
Кюстендил" с бенефициент община Кюстендил, като са установени две нарушения:
незаконосъобразен критерий за подбор – технически и професионални възможности“,
като в сигнала се посочва, че при проверка на критериите за подбор, поставени
от възложителя, е установено наличието на ограничително условие, както и
нарушение, свързано с наличието на незаконосъобразна методика за оценка, като в
сигнала е посочено, че по процедурата е утвърдена методика за оценка, с която в
частта „Предложение за изпълнение на поръчката“ са установени несъответствия,
които поставят участниците пред неяснота относно получаването на допълнителен
брой точки от участника, ако в техническото предложение се съдържат
определените надграждащи елементи.
Бенефициентът е уведомен с писмо изх. № 99-00-6-547/04.10.2022 г.,
изпратено чрез ИСУН относно сигнала за нередност, първоначалното становище на
УО на ОПРР и предприетите мерки, както и за правото му да представи коментари, бележки
и/или допълнителни документи, с които да мотивира искане да не се налага
финансова корекция.
В срока е постъпило възражение вх. № 99-00-6-547/1/20.10.2022 г., с което
по същество се оспорват констатациите на УО на ОП „РР“ с подробни доводи, че не
е допуснато нарушение на ЗОП.
Административният орган е счел така изложените от бенефициента възражения
за неоснователни като в мотивите на оспорения акт се обосновават изводи, че
община Кюстендил е допуснала нередности при процедура за възлагане на произтичащата от договора обществена
поръчка. Приел е, че по отношение на установените нарушения, а именно: нарушението
по т.1.1 „Незаконосъобразен критерий за подбор – технически и професионални
възможности“ – квалифицирано като такова по чл. 2, ал. 2 от ЗОП, във връзка с
чл. 3, ал. 1, т. 1, буква „а“ от ЗОП и чл. 63, ал. 1, т. 1, буква „а“ от ЗОП и нарушението по т.1.2. „Незаконосъобразна
методика за оценка“ квалифицирано като такова по чл. 70, ал. 7, т. 2 и т. 3,
буква „б“ и чл. 2, ал. 2 от ЗОП, УО на ОПРР потвърждава становището си за
наличие на нарушение с финансово влияние. Посочил е, че по този начин са
нарушени посочените разпоредби на ЗОП, както е и нарушена разпоредба на ЕС: чл.
160 от Регламент (ЕС, ЕВРАТОМ) № 1046/2018 г. на Европейския
парламент и Съвета.
Така установеното нарушение е квалифицирано като нередност по т. 11
„Използване на: основания за отстраняване, критерии за подбор, критерии за
възлагане, или условия за изпълнение на поръчката, или технически спецификации,
които не са дискриминационни по смисъла на т. 10 от Приложение 2 към чл. 2, ал.
3 към Наредба за посочване на нередности,
но ограничават достъпа на кандидатите или участниците“, буква б): „случаите, при които са приложени дискриминационни
критерии/условия/спецификации, но е налице минимално ниво на конкуренция, т.е.
получени са две или повече оферти, които са допуснати и отговарят на критериите
за подбор от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата.
Съобразявайки обстоятелството, че в конкретния случай по процедурата са
допуснати и отговарят на критериите за подбор две оферти, УО на ОПРР е приел,
че размерът на финансовата корекция за нарушението, следва да бъде определен на
5 % финансова корекция върху допустимите разходи по договор № BG16RFOP001-2.00.32-0008-С01-S-01 от 23.04.2020 г., с изпълнител
„Строителна фирма – Рила“ ЕООД, гр. Кюстендил, на стойност 11 856,00 лв. с ДДС.
Административен съд - Кюстендил, като
обсъди събраните по делото доказателства, направените в жалбата оплаквания,
доводите на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на
оспорения административен акт на основание чл. 168, ал. 1 във връзка с чл.
146 от АПК, направи
следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена
от надлежна страна с правен интерес от обжалването и в преклузивния срок по чл. 149, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество,
жалбата е основателна.
Оспореният
административен акт е издаден от компетентен орган. Съгласно разпоредбата на
чл. 73, ал. 1 от ЗУСЕФСУ, финансовата корекция се определя по основание и
размер с мотивирано решение на управляващия орган, одобрил проекта. Същевременно
разпоредбата на чл. 9, ал. 5 от ЗУСЕФСУ определя за ръководител на УО
ръководителят на администрацията или организацията, в чиято структура се намира
УО, като изрично му дава възможност да овластява друго длъжностно лице с
правомощията си на ръководител на Управляващия орган. В случая това е направено
с издадената и представена по делото заповед № РД-02-14-790/17.08.2022 г. на
министъра на регионалното развитие и благоустройството (издадена на основание чл.
25, ал. 4 от Закона за администрацията, чл. 5, ал. 4 и чл. 5,
ал. 1, т. 10 от Устройствения правилник на Министерството на регионалното
развитие и благоустройството, приет с
Постановление № 171 на Министерския съвет от 16.08.2017 г., обн. ДВ. бр. 68 от
22 август 2017 г., чл. 9, ал. 5 от Закон за управление на средствата от
Европейските фондове при споделено управление, чл. 9, ал. 1 и 2 от Закона за
финансово управление и контрол в публичния сектор, чл. 166, ал. 2 от
Данъчно-осигурителния процесуален кодекс и чл. 35, ал. 3 от Наредба №
Н-3 от 22 май 2018 г. за определяне на правилата за плащания, за верификация и
сертификация на разходите, за възстановяване и отписване на неправомерни
разходи и за осчетоводяване, както и сроковете и правилата за приключване на
счетоводната година по оперативните програми и програмите за европейско
териториално сътрудничество), с която
заместник-министърът на регионалното развитие и
благоустройството е определена за ръководител на Управляващия орган на ОПРР.
От изложеното следва, че
оспореният административен акт е издаден от компетентен орган -
заместник-министър на регионалното развитие и благоустройството
и Ръководител на УО на ОПРР, в кръга на правомощията му, съобразно разпоредбата
на чл. 69, ал. 1 от ЗУСЕФСУ.
Решението
е издадена в писмена форма. Съдържа мотиви, в които са посочени констатираните
факти и правните изводи, изведени въз основа на тях. Решението съдържа
реквизитите по чл. 59, ал. 2 от АПК.
Съдът не констатира в хода на административната процедура да са
допуснати съществени нарушения на производствените правила. Спазено е
изискването на чл. 73, ал. 2 от ЗУСЕФСУ като жалбоподателят надлежно
е уведомен от УО, че по отношение на процесния договор има регистриран сигнал
за нередност и е образувано производство по определяне на финансова корекция.
Уведомителното писмо съдържа установените във връзка с нарушението факти,
посочена е правната квалификация на нарушението, изложени са съображения
относно приемане на същото за нередност, както и предвиждания размер на
финансовата корекция. На жалбоподателя е дадена възможност в 14-дневен срок да
представи възражения и писмени доказателства във връзка с констатираното
нарушение, от което същият се е възползвал. Органът
е изложил подробни съображения защо приема, че е налице нередност, както и е
посочен начинът на определяне на финансовата корекция. Подробно са разгледани и
възраженията подадени от жалбоподателя, като същите са приети за неоснователни.
Решението обаче е издадено при неправилно приложение на материалния закон.
Съобразно
договореното между страните по договора за предоставяне на безвъзмездна
финансова помощ за община Кюстендил, в качеството й на бенефициент, е
възникнало правото по чл. 49, ал. 1 от ЗУСЕФСУ да възложи на изпълнители –
външни за нея лица, дейности по изпълнението и/или по управлението на проекта,
когато това е предвидено в него за съответната дейност.
Правилно
в изпълнение на изискването на чл. 49, ал. 2, т. 1 от ЗУСЕФСУ община Кюстендил
реализирала възлагането на дейността по изготвяне на документацията по
правилата, предвидени в ЗОП.
С оглед спецификите на предмета на настоящото дело, приложима по
отношение на първото констатирано нарушение се явява нормата на чл. 63, ал. 1,
т. 1, буква „а“ от ЗОП, според която възложителят може да определя критерии,
въз основа на които да установява, че кандидатите или участниците разполагат с
необходимите човешки и технически ресурси, както и с опит за изпълнение на
поръчката при спазване на подходящ стандарт за качество, във връзка с което
може да се изисква от кандидата или участника да е изпълнил дейности с предмет
и обем, идентични или сходни с тези на поръчката, за последните пет години от
датата на подаване на заявлението или офертата – за строителство. Основателно
органът в мотивите на оспореното решение е приел, че възможността на
възложителя по цитираната норма във всички случаи следва да се тълкува във
връзка с принципа по чл. 2, ал. 2 от ЗОП, а именно, че въведените изисквания за
опит във всички случаи не следва да имат
за резултат ограничаване на конкуренцията чрез включване на условия или
изисквания, които дават необосновано предимство или необосновано ограничават
участието на стопански субекти в обществените поръчки и които не са съобразени
с предмета, стойността, сложността, количеството или обема на обществената
поръчка.
В
процесния случай относно първата
нередност органът е приел правен извод за нарушение по чл. 2, ал. 2 от
ЗОП, като е посочил, че констатираното нарушение
се изразява в това, че с обявлението за обществена поръчка е било въведено
неясно изискване към кандидатите и това е довело до ограничаване конкуренцията.
В обявлението за обществена поръчка възложителят е поставил изискване
участниците да докажат изпълнено строителство, идентично или сходно с предмета
на поръчката за период от 5/ пет/ години, считано от датата на подаване на
офертата и изпълнени услуги за проектиране за период от 3 /три/ години, считано
от датата на подаване на офертата или да е изпълнил за период от 5 /пет/
години, считано от датата на подаване на офертата инженеринг (проектиране и строителство) на обекти, идентични или сходни с предмета на настоящата поръчка. Според
органа по този начин възложителят се е опитал да раздели опита на такъв
придобит при изпълнението на инженеринг и такъв придобит в отделните услуги по
строителство и проектиране, като по този начин е ограничил правото на
икономическите оператори да докажат опита си в областта на проектирането,
придобит в резултат на инженеринг, изпълнен през последните 5 години и отделно
да докажат опит в строителството (като отделни изпълнени
услуги). Административният
орган е приел, че дейности по проектиране, изпълнени в рамките на инженеринг
представляват строителство, поради което относимият период за доказване на опит
за същите е 5 години по арг. от чл. 63, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 3,
ал. 1, т .1, б.“а“ от ЗОП и като е предвиден посочения срок относно
доказване на опит в проектирането възложителят е въвел ограничителен критерий
за подбор.
В настоящия случай съдът намира, че такъв ограничителен критерий
не е налице. Възложителят не е указал никъде в документацията, че опит в отделните
услуги по строителството и проектирането не може да се докаже чрез инженеринг,
точно обратното.
Видно от обявлението възложителят е посочил, че участниците
следва да докажат сходен опит в изпълнение на инженеринг в рамките на пет
години преди подаване на офертата. В скобите след " инженеринг "
възложителят е уточнил, че понятието включва "проектиране и строителство
на обекти". При тълкуване на посоченото уточнение, съдът намира, че е
дадена възможност на участниците да докажат и опит в проектирането, осъществено
в рамките на строителство по договор за инженеринг. Така даденото уточнение е
недвусмислено и ясно и по същество обхваща понятието "строителство"
по смисъла на чл. 3, ал. 1 , т. 1 от ЗОП. В тази връзка, съдът намира, че
предвид посочения критерий за доказване на опит в сходна дейност, а именно
инженеринг (проектиране и строителство), възложителят е дал възможност и за
доказване на опит в проектирането в обхвата на инженеринг, за което е
предоставен законоустановения срок за доказване на опит в строителство, а
именно в рамките на пет години преди подаване на офертата (съобразно нормата на
чл. 63, ал. 1, т. 1, б. „а“ от ЗОП).
В настоящия случай обществената поръчка е с предмет инженеринг и не би било
законосъобразно възложителят да постави изискване за изпълнени дейности за
инженеринг само и единствено по чл. 63, ал. 1, т. 1, б. „а“ от ЗОП, т. е.
участниците да докажат сходен опит само чрез инженеринг, тъй като в чл. 3, т. 1
от ЗОП е посочено, че строителството включва проектиране и изпълнение на
строеж. Това би се явило ограничително условие спрямо участници, които могат да
докажат опит чрез изпълнение на отделните дейности, включени в инженеринга (а
именно изпълнен договор за проектиране и отделно изпълнен договор за строителство),
както и които не могат да докажат личен опит в проектиране, но могат да го
докажат чрез създаване на обединение или ползване на капацитета на трети лица,
или ползването на подизпълнител.
Възложителят
изрично е уточнил в документацията, че понятието включва "проектиране и
строителство", т. е. проектиране и изпълнение на строеж, следователно
възложителят е дал възможност на участниците да докажат опит в проектирането,
осъществено в рамките на строителство по договор за инженеринг. Така даденото
уточнение е недвусмислено и ясно и по същество обхваща понятието
"строителство" по смисъла на чл. 3, ал. 1, т. 1 от ЗОП.
От
друга страна, следва да се има предвид разпоредбата на чл. 3, ал. 1, т. 1, б. „а“ и б. „б“ от ЗОП,
съгласно която обекти на обществена поръчка са строителство, включително: а)
изпълнение или проектиране и изпълнение на строителство, свързано с една от
дейностите по приложение № 1; б) изпълнение или проектиране и изпълнение на
строеж. Като в ал. 2 е уточнено, че за строителство по ал. 1, т. 1, буква
"б. " се приема и изпълнение на строеж, за който възложителят има
решаващо влияние върху вида или проектирането му, без значение от формата на
сътрудничество и произхода на използваните ресурси. Съгласно общоприетото
съдържание на понятието инженеринг, същият включва съвкупност от разнородни
дейности, осъществявани в определена последователност с цел създаването
(най-общо) на един обект (в случая строеж), т.е. инженерингът представлява
смесена дейност - по проектиране, строителство и авторски надзор, в която
отделните елементи са функционално обединени за постигане на определен краен
резултат.
С оглед на горното, изводът на органа за допуснато от бенефициента
нарушение на чл. 2, ал. 2 от ЗОП, във връзка с чл. 3, ал. 1,
т. 1, б. „а“ от ЗОП и чл. 63, ал. 1, т. 1 , буква „а“ от ЗОП е неправилен, в
противоречие с материалния закон.
Втората нередност за нарушението на чл. 2, ал. 2 във вр. с чл. 70, ал. 7,
т. 2 и т. 3, буква „б“ от ЗОП, вр. с чл. 2, ал. 1, т. 2 от ЗОП, касае
утвърдената методика за оценка на подадените в процедурата оферти. Административният
орган много подробно е описал установените несъответствия досежно единият от
показателите, включени в комплексната оценка, а именно в частта „Предложение за
изпълнение на поръчката“. В процесната процедура за възлагане на обществена
поръчка възложителят е възприел да оценява подадените оферти по критерий
"оптимално съотношение качество/цена" (съобразно чл. 70, ал. 2, т. 3
от ЗОП). Прието е качеството на оферираното изпълнение на поръчката да се
определи чрез показателя „Предложение на участника за изпълнение на поръчката“,
максимална стойност 100 точки, който показател от своя страна представлява сбор
от присъдените точки по два подпоказателя: Обяснителна записка и Методология на
изпълнение, като първият показател е с максимален брой точки 40, а вторият – с
60 точки. При него се оценяват само предложения, които от една страна,
отговарят на минималните изисквания, посочени в Техническите спецификации, а от
друга - предвиждат допълнителни мерки, надграждащи тези минимални изисквания.
Надграждащите обстоятелства за подпоказателя обяснителна записка, за които
следва да се предвидят мерки, са 4 и е предвидена 4 степенна скала за оценка:
като при налично първо ниво на изпълнение се получават - 10 точки, при второ
ниво на изпълнение - 20 точки, при трето ниво на изпълнение - 30 точки, при четвърто
ниво на изпълнение - 40 точки. Надграждащите обстоятелства за подпоказателя Методология
на изпълнение, за които следва да се предвидят мерки са 3 и е предвидена 3
степенна скала за оценка: като при налично първо ниво на изпълнение се
получават - 20 точки, при второ ниво на изпълнение - 40 точки и при трето ниво
на изпълнение - 60 точки.
Административният орган е установил, че заложената в методиката за
оценяване скала за определяне на оценките и компонентите на този показател, е
направена по начин, който води до субективно и произволно присъждане на точки
от страна на комисията, и до неяснота относно начина на подготовка на техническите
им предложения.
Съдът не споделя изводите на административния орган относно извършения
анализ на приложението на утвърдената методика в тази й част.
Съгласно чл. 70, ал. 7 от ЗОП, в документацията възложителят
посочва методиката за комплексна оценка и начина за определяне на оценката по
всеки показател. Начинът трябва: да дава възможност да се оцени нивото на
изпълнение, предложено във всяка оферта, в съответствие с предмета на
обществената поръчка и техническите спецификации; да дава възможност да бъдат
сравнени и оценени обективно техническите предложения в офертите; да осигурява
на кандидатите и участниците достатъчно информация за правилата, които ще се
прилагат при определяне на оценката по всеки показател, като за: количествено
определимите показатели се определят стойностите в цифри или в проценти и се
посочва начинът за тяхното изчисляване; качествените показатели, които са
количествено неопределими, се посочва начинът за тяхното оценяване от комисията
с конкретна стойност чрез експертна оценка. По силата на чл. 70, ал. 5 от
ЗОП показателите, включени в критериите по ал. 2, т. 2 и 3, трябва да са
свързани с предмета на поръчката. Те могат да съдържат фактори, които се
отнасят до всеки етап от жизнения цикъл на строителството, доставките или услугите,
независимо че тези фактори не се отнасят до характеристиките, посочени в
техническите спецификации. Те не трябва да дават неограничена свобода на избор
и трябва да гарантират реална конкуренция.
Анализът на цитираните разпоредби потвърждава принципното
положение, че определянето на показателите за оценка на офертите е част от
оперативната самостоятелност на възложителите, които сами определят онези
показатели, които имат преимуществено значение за избора на участниците.
Въпреки това, при изготвяне на методиката възложителите трябва да спазват
основни законови положения, установени в ЗОП и ППЗОП, включително
изричната забрана по чл. 33, ал. 1, изр. второ ППЗОП да не се допуска
оценяване на пълнотата и начинът на представяне на информацията от страна на
участниците в процедурата. Следва да се отбележи, че разпоредбата не се отнася
до забрана за оценка на съдържанието на предложенията на участниците въобще, а
до обвързването на тази оценка с неговата пълнота, яснота или детайлност. Това
означава залагане на такава методика, която отчита субективното разбиране на
възложителя относно изпълнение на поставените изисквания от страна на
участниците, оценявайки степенувано възможността за пълнота на техническото
предложение, използвайки общи изрази и/или пояснения на понятия, даващи
възможност на помощния орган на възложителя да занижи или завиши оценката на
участник чрез субективна преценка, отчитайки подробното, детайлното или
формалното или недостатъчно описание на дейностите/задачите. Приемането на
коментираната разпоредба е обосновано от възможността процедурата да се проведе
по критерия за възлагане, визиран в чл. 70, ал. 2, т. 3 - оптимално съотношение
качество/цена, което се оценява въз основа на цената или нивото на разходите,
както и на показатели, включващи качествени, екологични и/или социални аспекти,
свързани с предмета на обществената поръчка. В случая бенефициентът е избрал
именно този критерий за възлагане.
В конкретния случай, спорът е относно показателя за оценка в частта "Предложение
за изпълнение на поръчката".
Показателят е ясно структуриран, като не се откриват сочените от ръководителя
на УО неясноти относно условията, на които следва да отговарят предложенията,
нито относно начина на оценяването им. Възложителят е заложил като минимални
изисквания участникът да представи описание на вижданията си за основните
принципи и правила, които да приложи по отношение на цялостния си подход за
изпълнение на проектантската задача, както и да предложи организация на работата
на проектантския си екип, като посочи как се разпределят отговорностите и
дейностите между тях, начините за осъществяване на комуникацията с Възложителя,
координация и съгласуване на дейностите и други организационни аспекти в
процеса на реализация на проекта, които са необходими за качествено и срочно
изпълнение на проектантската задача. Т.е. посочени са базовите изисквания, на
които всяко предложение следва да отговаря. Те осигуряват и минимума информация
за съпоставка и оценка на предложенията.
Така заложените минимални изисквания по този показател, не влизат в
противоречие с нито едно от предвидените надграждащи обстоятелства,
разработването, на които носи допълнителни точки, при ясното указание, че само
при разработването на всичките може да се получи максимален брой точки.
Видно от горното, неправилен е изводът на органа за противоречие на разписаната
методика с изискванията на чл. 70, ал. 7, т. 2 и т. 3, буква „б“ от ЗОП и чл.
2, ал. 2 от ЗОП, вр. с чл. 2, ал. 1, т. 2 от ЗОП. Критериите за оценка дават
възможност да се оцени начина на изпълнение, да бъдат сравнени обективно
предложенията и осигуряват на участниците достатъчно информация за правилата.
Това прави неправилен и извода за осъществена от жалбоподателя нередност,
класифицирана по т. 11, б. „б“ от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата. Следователно показателят не страда от неяснота, сочена от ръководителя на УО.
Липсата на нарушения на Закона за обществените поръчки значи липса на
елемент от фактическия състав на нередността, а това значи липса на основание
за определяне на финансова корекция.
По горните съображения, съдът намира, че оспореният административен акт е
незаконосъобразен, като постановен в несъответствие с приложимия материален
закон, поради което следва да бъде отменен като незаконосъобразен.
При
този изход на делото в полза на община Кюстендил следва да се присъдят
направените разноски – държавна такса в размер на 94,84 лв., както и на
основание чл. 78, ал. 8 от ГПК да се присъди юрисконсултско възнаграждение в
размер на 100 (сто) лв., съгласно чл.
25, ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната помощ.
Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предложение
второ от АПК, Административен съд – Кюстендил,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № РД-02-36-1068 от
17.11.2022 г. на заместник-министъра на регионалното развитие и
благоустройството и ръководител на управляващия орган на Оперативна програма
„Региони в растеж“ 2014-2020 г. за определяне на финансова корекция на
община Кюстендил в размер на 5% от стойността на допустимите разходи по сключения договор с изпълнител „Строителна
фирма – Рила“ ЕООД.
ОСЪЖДА Министерство на Регионалното развитие и благоустройство да заплати на община Кюстендил разноски общо в размер на 194,84 лв., от които 94.84, лв. държавна такса и 100 лв. юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 - дневен срок от
съобщаването му.
СЪДИЯ: