№ 903
гр. гр. Добрич, 21.10.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в закрито заседание на двадесет и първи
октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Галатея П. Ханджиева Милева
Членове:Диана Г. Дякова
Галина Д. Жечева
като разгледа докладваното от Галатея П. Ханджиева Милева Въззивно
частно гражданско дело № 20223200500624 по описа за 2022 година
и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274 и сл. от ГПК и е образувано по частна жалба на
собствениците от етажната собственост на жилищен комплекс „***“ в гр.Б.,
ул.“П.“№8, чрез управителя на етажната собственост „Би Ар Мениджмънт“ООД, чрез
упълномощения адвокат, срещу определение от 17.01.2022г. по гр.д.№2536/2021г. на
ДРС, с което производството по делото е прекратено.
Според частната жалба, приетото от първоинстанционния съд наличие на
основание по чл.238 ал.2 от ГПК за прекратяване на делото е неправилно. Застъпено е
становище, че частният жалбоподател и ищец в първоинстанционното производство не
се е явил в първото съдебно заседание, не е взел становище по отговора на исковата
молба и не е поискал разглеждане на делото в свое отсъствие, защото не е бил редовно
призован и книжата не са му били връчени надлежно. В подкрепа са изложени
подробни доводи за опорочаване на призоваването и връчването, извършено за
ищцовата страна чрез адвокат, който не е бил упълномощен за първоинстанционното
исково производство. Настоява се за отмяна на обжалваното определение и за връщане
на делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените
действия.
В писмен отговор насрещната страна Н. С. Д. от гр.Добрич, чрез адвоката си,
оспорва жалбата като неоснователна и иска определението на районния съд да бъде
потвърдено.
Третото лице, конституирано да подпомага ответника, „***“ЕООД – гр.София,
чрез законния си представител, също изразява становище за неоснователност на
частната жалба.
1
Частната жалба е редовна, подадена е в срока по чл.275 ал.1 от ГПК и е
допустима, като изходяща от страна по делото, за която обжалваното определение е
неизгодно.
Разгледана по същество, частната жалба е основателна.
Първоинстанционното производство е образувано по предявен от собствениците
от етажната собственост на жилищен комплекс „***“ в гр.Б., ул.“П.“№8, чрез
управителя на етажната собственост „Би Ар Мениджмънт“ООД, срещу Н. С. Д. иск по
чл.422 ал.1 от ГПК за установяване съществуването на вземанията на етажните
собственици от ответника, за които по ч.гр.д.№1111/2021г. на ДРС е издадена заповед
№199/09.04.2021г. за изпълнение и съставляващи дължими от ответника суми за такси
за управление и поддръжка и за фонд „реконструкция и обновяване“ за общите части
на сградата, в която ответникът притежава самостоятелен търговски обект, както и
обезщетения за забавено изпълнение на главните парични задължения в размер на
законната лихва върху тях, като всички вземания са конкретизирани по основание,
размер и период на дължимост по години.
Исковата молба е депозирана чрез адвокат П. С., но с нея не е представено
пълномощно за този адвокат за предявяване на иска и за процесуално
представителство по делото. Пълномощно за адвоката да представлява ищеца по това
дело не е представено и в последствие.
Към делото е изискано и приложено ч.гр.д.№1111/2021г. на ДРС, по което е
издадена заповедта по чл.410 от ГПК срещу ответника, за вземанията, чието
установяване се търси в исковото производство. На л.8 от частното дело е приложено
пълномощно от дружеството - управител на етажната собственост, с което адвокат П.
С. е упълномощен да представлява етажната собственост, „като заведе съдебен иск към
длъжника на етажната собственост: Н. С. Д. с ЕГН /изписано/ - да заведе съдебно
производство по чл.410 от ГПК, да представлява пред всички съдебни инстанции до
приключване на съдебното производство, като извършва всички съдопроизводствени
действия, свързани с процесуалното представителство, включително действия по
обезпечаване на вземането“. Съдържанието на така даденото пълномощно е твърде
неконкретно и не може да обоснове категоричен извод, че е дадено на адвоката не само
за подаване на заявление по чл.410 от ГПК, но и за предявяване на иска по чл.422 ал.1
от ГПК. Макар и свързани, касае се за две отделни съдебни производства, като
заповедното не означава непременно развитие и на исково по чл.422 ал.1 от ГПК.
Пълномощното трябва да бъде формулирано ясно и недвусмислено, както трябва да
бъде посочено и спорното право за защитата на което се дава. Иначе, само с посочване
на вида на съдебното производство и името на насрещната страна, пълномощното
може да послужи в множество съдебни производства от същия вид и срещу същия
ответник, основани единствено на преценката и решението на пълномощника.
2
В случая пълномощното на л.8 от ч.гр.д.№1111/2021г. на ДРС не отговаря на
гореизложеното, поради което не може да се приеме, че с него адвокат П. С. е
упълномощен за предявяване на иска и за процесуално представителство на ищеца по
гр.д.№2536/2021г. на ДРС. Друго пълномощно за този адвокат в исковото
производство, както вече се отбеляза, не е представено. Следователно този адвокат не е
надлежен пълномощник на ищеца по делото.
Независимо от последното, призовката за първото съдебно заседание и книжата
за ищеца са изпратени за връчване чрез този адвокат на адрес в гр.Варна, както е
посочено в исковата молба. Връчването е извършено чрез друг адвокат от същия офис,
но е нередовно, предвид, че адвокатът, до когото са адресирани призовката и книжата,
не е надлежен пълномощник на ищеца. Той не е и надлежен съдебен адресат на ищеца,
както е посочено в исковата молба, защото самата искова молба е изготвена от
неупълномощен адвокат и защото съдебен адресат по чл.40 от ГПК може да бъде само
лице от седалището на съда, което също не е изпълнено в случая.
В първото съдебно заседание по делото, проведено на 17.01.2022г. ищецът
/негов надлежен представител/ не се е явил; ищецът не е бил взел становище по
отговора на ответника по исковата молба; и ищецът не е бил поискал делото да се
разгледа в негово отсъствие. Но, след като не е бил редовно призован за заседанието и
книжата /отговорът на ответника/ не са му били редовно връчени, ищецът не може
носи негативните последици от това, че не е извършил горните процесуални действия.
Предпоставките за прилагане на разпоредбата на чл.238 ал.2 от ГПК срещу ищеца са
налице само при редовното му призоваване за съдебното заседание и връчване на
отговора на исковата молба. В случая това не е така и първоинстанционният съд
неправилно е приел, че са налице условията по чл.238 ал.2 от ГПК за прекратяване на
делото.
Следователно обжалваното прекратително определение следва да бъде отменено
и делото да се върне за продължаване на съдопроизводствените действия, поради което
и въззивният съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определението от 17.01.2022г., с което е прекратено производството
по гр.д.№2536/2021г. на Добричкия районен съд и ВРЪЩА делото на
първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
3
Членове:
1._______________________
2._______________________
4