№ 1248
гр. София, 02.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Ася Събева
Членове:Елена Тахчиева
Кристина Филипова
при участието на секретаря Павлина Ив. Христова
като разгледа докладваното от Ася Събева Въззивно гражданско дело №
20241000501717 по описа за 2024 година
э
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение № 1610/ 20.03.2024г. постановено по гр.д. № 4871/2022г. по описа СГС,
ГО, 9 състав, е отхвърлен изцяло предявения от Д. К. К., срещу „БТВ Медиа Груп“ ЕАД
осъдителен иск с правно основание чл.49 вр.чл.45 ЗЗД, за заплащане на сумата от 100 000
лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в
накърняване на честта, достойнството и репутацията на ищеца, в резултат на излъчени по
телевизия БТВ на 08.06.****г. от репортера М. Ц. в предаването „Тази сутрин“, водено от А.
Х., кадри, ведно със законната лихва, считано от 14.10.2021г. /датата на депозиране на
исковата молба/ до окончателното изплащане на сумата.
Със същото решение Д. К. К., е осъден да заплати на „БТВ Медиа Груп“ ЕАД, сума в размер
на 100 лева - разноски за производството пред СГС.
В срока по чл.259 ГПК срещу решението е депозирана въззивна жалба от ищеца по
делото.
Жалбоподателят-ищец Д. К. К. оспорва решението изцяло и моли съда да го отмени и
уважи предявения от него иск. Посочва, че само името на Д. К. е казано в национален ефир в
предаването Шок и ужас в Затвора *** от госпожа М. Ц., за което заснемане не е давал
съгласие. Абсолютно недопустимо е да се излъчват кадри и то по една от водещите
телевизии, като самите представени кадри представляват най - малко НАРУШЕНИЕ НА
1
ПРАВИЛАТА ЗА ЗАТВОРА АКО НЕ Е И ПРЕСТЪПЛЕНИЕ СПОРЕД НК. На следващо
място твърди, че г- жа Ц. в своите свидетелски показания , споделя че никога не е ходила в
„Затвора в ***“ и била взела снимки от фейсбука на Д. К. . Г- жа Ц. споделя , че Д. К. не е
давал съгласие да бъде излъчван по Телевизия „БТВ“, в този смисъл БТВ въобще не е
трябвало да допуска до излъчване предаването Шок и Ужас в затвора ***. По безспорен
начин се установява, че в репортажа изготвен от М. Ц. има факти и обстоятелства, които са
опозоряващи името на Д. К., както в Затвора, така и в обществото. Вредите, които е
претърпял са в пряка връзка с излъчването на абсолютно нерегламентираният репортаж
„Шок и ужас в Затвора“ с водещ госпожа М. Ц. и то по една от най - гледаните телевизии в
България. Видно от разпита на двете свидетелки М. Ц. и Е. Г. става ясно, че съставеният
репортаж „Шок и Ужас в Затвора“ цели дискредитиране на затвора като институция, както и
на него лично. След излизането си от затвора е постоянен обект на заплахи от страна на
малцинствени групи, гледали репортажа. Бившата му съпруга вследствие извършените
заплахи от страна на хора от малцинствен произход спрямо живота на К. и живота на
неговите деца, освен че е напуснала К., не му позволява да вижда своите деца. С излъчването
на репортажа „Шок и Ужас в Затвора“ името му е опетнено, както от хората от малцинствен
произход, така и от негови съседи, които му се присмиват. Преди година заради репортажа
излъчен по БТВ и несвален от интернет пространството К. е бил обект от нападение с нож ,
който е бил забит в гърдите му и само бързата лекарска намеса е спасила живота му. Има и
причинно следствена връзка между излъченият репортаж „ Шок и ужас в Затвора и опита за
убийство спрямо него.
Въззиваемата страна „БТВ Медиа Груп“ ЕАД,оспорват жалбата и молят съда да потвърди
решението като правилно и законосъобразно. Считат, че СГС правилно е съобразил, че
видно от събраните по делото доказателства, за всеки един от определените като
клеветнически изрази е налице основание - признание на ищеца в ИМ, че му е наложено и е
изтърпял наказание за насилието над други затворници, съответствие с установената от
официалните източници информация - потвърждение от ГДИН на наложеното наказание за
насилие над затворници от К., ясен преразказ на думите на трети лица, потвърждение по
телефона от ищеца, включително от неговата майка и съпруга, разпитани по делото като
свидетели на ищеца. В този смисъл, СГС правилно е приел за доказано, че изнесената
информация е вярна, изнасянето и е в обществен интерес, породила е обществен дебат и е
проверена от поне два независими източника, вкл.официален такъв. СГС правилно е
възприел, че при изготвянето на репортажа, разследващият репортер М. Ц. е положила
дължимата грижа. Като журналист в една от най-гледаните телевизионни медии тя е
предприела журналистическо разследване по повод няколко сигнала от потърпевши и други
затворници, че в затворите се извършва насилие с изключителна жестокост и садизъм над
по-слабите физически затворници. Информацията е потвърдена от многобройни независими
източници. М. Ц. е направила всестранно и пълно проучване на случая, като е включила
всички гледни точки, в това число е получила тази на К. в няколко телефонни разговори,
който потвърждава включително в ИМ извършеното от него насилие, дори се «хвали» с
общодостъпни за неограничен брой лица снимки с «впрегнати» като кучета затворници в
2
своя Фейсбук профил. Твърдят, че СГС правилно е възприел, че процесните предавания
касаят тема от висок обществен интерес и затова излъчването им е законосъобразно, дори
без съгласието на ищеца: Насилието над затворници, извършено от други затворници
безспорно е тема от обществен интерес, и в случай, че подобна тема е проследена от
Телевизията, още повече предвид признанието на ищеца за верността на тази информация,
то липсва противоправно поведение.
Изтъкват факта, че когато упражняването на свободата изразяване е свързано с въпрос от
обществен интерес, значимостта й натежава, което оправдава определена степен на
ограничаване на правото на личен живот на лицата. ЕСПЧ и приложимото законодателство
не дават ясна дефиниция на понятието „обществен интерес. В своята практика ЕСПЧ сочи,
че съществуването на обществен интерес е въпрос на оценка на обстоятелствата във всеки
конкретния случай. С оглед оценката на съществуването на обществен интерес е необходимо
да се прави разграничение между информация, което е от обществен интерес, и информация,
която е интересна, в смисъл на любопитна, за обществото. Според практиката на ЕСПЧ
публичният интерес е свързан с въпроси, които засягат обществото до степен, че то има
правото да се интересува от тях, които привличат неговото внимание или загриженост в
значителна степен, особено когато засягат благоденствието на гражданите или обществения
живот-сериозни дебати, които засягат важен обществен въпрос или проблем, от
информирането за който обществото има интерес. Считат, че поведението на обвиняем за
сексуално посегателство срещу непълнолетни представлява тема, имаща значение за
обществения дебат и за обществото като цяло. В процесния случай, ищецът сам е направил
публични излъчените кадри като ги е публикувал без ограничение в достъпа в своя фейсбук
профил, поради което е нелогично неговото твърдение за откраднат телефон, тъй като
противоречи на събраните доказателства, а и на логиката, предвид че е заснет самият той, а
публикацията е на неговия фейсбук профил, а не на трето лице. Претендира разноски.
Софийски апелативен съд, действащ като въззивна инстанция, след като разгледа
жалбите и обсъди събраните доказателства, приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск с правно основание чл.49 вр.чл.45 и чл.84
ал.3 ЗЗД.
Ищецът Д. К. К. твърди, че на 08.06.****г. в предаването „Тази сутрин“, водено от А. Х.,
заснетите кадри на ищеца като затворник, излежаващ присъдите си в затвора „***“, са
излъчени по телевизия БТВ от репортера М. Ц., без негово знание и съгласие. Твърди, че в
предаването шок и ужас от затвора *** е преразказан случай, в който той е главно
действащо лице, заради което получил вътрешна присъда, която е изтърпял. Показаното по
БТВ и качено в интернет ужасило съгражданите му и след излизането му от затвора не
можел да си намери работа, хората минавали покрай него и го гледали с насмешка и
подигравка. Въпреки, че е извършил това, което е излъчено в предаването, то не би станало
обществено достояние, ако не било излъчено по телевизия БТВ. Винаги е живял в гр.***, в
кв.“***“, който е близо до циганската махала, но сега се страхува поради постоянни заплахи
3
от страна на хора от малцинствени групи към него и жената, с която живеел. Последната го
напуснала и двете им деца живеят при нея. Твърди, че не е позволил на г-жа Ц. да го снима,
както и да разпитва и снима жената и децата му. Твърди, че с излъченото предаване и филм
няма право на втори шанс в живота след излизането му от затвора и е провален личният му
живот. Претендира обезщетение за неимуществени вреди в размер на 100 000лева,
настъпили в резултат от противоправни действия на длъжностни лица на ответника „БТВ
Медия груп“ ЕАД, изразяващи се в снимане на ищеца като затворник, излежаващ присъдите
си в затвора „***“, без негово съгласие и оклеветявайки го пред обществото, ведно със
законните последици, считано от датата на деликта.
Ответникът „БТВ Медия груп“ ЕАД оспорва иска по основание и размер. Счита, че ищецът
признава верността на изнесената информация в предаването за извършено от него насилие
над затворници, за което е получил вътрешна присъда. Твърди, че насилието над затворници
е тема с обществен интерес и в случай, че такава е проследена от ответника, то липсва
противоправно поведение на репортера. Твърди, че практиката им е при разглеждане на
подобни обществено значиими теми да не сочат имената на участниците в предаванията.
Затова, ако е имало такова предаване, то същото отразява вярна информация.
От фактическа страна се установява безпротиворечиво, че на 08.06.****г. в предаването
„Тази сутрин“, водено от А. Х., е излъчен репортаж със заглавие „Шок и ужас в затвора в
***“, заснет от репортера М. Ц. със заглавие „Блудства и потресаващи мъчения пред очите
на надзирателите“, който се намира на интернет страница ********.bg. Безспорно
журналистката М. Ц. е в трудово правоотношение с ответното дружество, като журналист в
същата медия т.е. притежават пасивна материално правна легитимация.
От заключението на депозираната на л.62 съдебно-техническа експертиза, прието от съда
като обективно и компетентно дадено и неоспорено от страните, се установява, че
видеозаписът от процесното предаване е с продължителност 23 минути и 08 секунди.
Възпроизведените от експерта откъси от видеозаписа, относими към предмета на спора са
следните: „М. Ц.: здравей Т. наистина повече ще говорим и по- малко картина ще показваме,
защото дори малкото картина, която можем да си позволим да покажем, наистина дава
представа за това какво се случва зад решетките. Затворът е ***, с нас се свързаха хора,
които вече са на свобода, част от тях други пък са в затвора и ни предоставиха видеокадри,
които дават образ и звук на всичко това, което ти каза: гаври физически сексуални
посегателства и блудства психологически тормоз посегателства между затворници в този
затвор не изглежда да има надзиратели поне по това, което виждаме в огромното количество
видеозаписи, с които разполагаме там, силата е в ръцете на част от затворниците, други са
техните жертви и всъщност тази йерархия определя реда. Виждаме хора, които са лишени от
свобода, но те изпълняват присъди, произнасят се, определят кой какво наказание да понесе,
друг път просто се забавляват, изтезавайки хората около себе си. Наистина присъствието на
хора, които да контролират реда в затвора, не личи по никакъв начин.
М. Ц.: тази снимка е от затвора в *** там комуникацията със затворниците вътре трябва да
уверя всички, че изключително лесна през последните дни общувам и през интернет и по
4
телефона с няколко човека в затвора. Времевите ограничения са изключително малко -
сутрин се чуваме, на обяд понякога, вечер, така че общувай свободно от затвора може
наистина да го кажем спокойно
Водещ: А чух част от оправданията са били, че тези хора, които са подложени на мъчение, са
педофили, че също са извършвали много грозни престъпления, за това се намират в затвора
в ***. Някой ще каже нека им хак да им е. Но не смятам, че пък когато в крайна сметка,
когато съда и закона е отредил подобно наказание, може би трябва да се държат с тях по
този начин в затвора в.. зад рещетките.
М. Ц.: този мъж, до скоро е лежал в затвора *** за кражба. Той и негови приятели, които са
все още зад решетките, искат да разкрият тайните на живота вътре.
М. Ц.: Мога да ти покажа снимка на човека, който ми обясни това по телефона: този
гръб е на Д. К. един от кората, които са наказани, заради тези кадри, са заснети заради
мъченията, които виждаме на тях, сега можем да погледнем и лицето му: Той прие да
даде интервю и да разкаже какво се е случвало в затвора, на какво е бил подложен самият
той, да бъдат скрити кадрите, с които сега вече ние разполагаме. След като е изтърпял и това
наказание за участието си в тези сцени преди няколко дни 22 април е точната дата, на която
той излиза на свобода, можем да видим следващи негови снимки: ето тази снимка е била
профилна в социалните мрежи на този човек. Кучета вързани на каишки, а той покатерен на
тях.
М. Ц.: Но нещо, което ще даде една характеристика след като той се съгласи да даде
интервю от неговият телефонен номер с мен се свърза майка му и с много строг и остър тон
зави, че нейният син няма да дава никакви интервюта Това беше обратът и след това
последваха редица неформални разговори с него.“
Досежно деликта и обема неимуществени вреди по делото са ангажирани гласни
доказателствени средства, а именно - разпит на св.Ц. /деликвент/ и св.Г., кредитирани
напълно като логично обосновани и вътрешно непротиворечиви, както и тези на св.К. и К.
/съответно майка и фактическа съпруга на ищеца/, чийто показания съдът преценява при
условията на чл.172 ГПК.
От показанията на св.Ц. /л.75/ се установява следното: ищецът и свидетелката провели
телефонен разговор, в който той е потвърдил, че е участвал и тормозел хората, показани във
видеоклипа; самият ищец, докато бил в затвора публикувал в интернет своя профилна
снимка, на която се вижда как унижава други затворници, като се е качил върху тях,
третирайки ги като животни; Ц. взела снимките, излъчени в процесното предаване именно
от Фейсбук- профила на ищеца; в телефонния разговор, проведен с него, последният
потвърдил извършените от него действия и бил готов да разкаже за тях в интервю;
интервюто не се е състояло, доколкото се е намесила майката на ищеца, която заявила, че
синът й няма да участва в телевизионен материал под каквато и да било форма; Уточнява, че
не се е срещала с ищеца на живо; целта на репортажа, излъчен в телевизионното предаване
била да се запознае обществеността с издевателствата, които се извършват върху
5
настанените в Затвора в *** затворници, доколкото лице, излежало присъдата си там, се е
свързало с нея и е заявило, че разполага с видеоматериали, които онагледяват наистина
брутални сцени на насилие от всякакъв вид - и физически тормоз, и психически, и
сексуален, упражняван между затворници. Твърди, че журналистическата практика не само
в България, но и по света е свързана с разобличение на насилниците, доколкото след
излежаване на присъдите си и на последващото насилие в затвора, осъдените лица се
връщат в обществото и влияят върху цялостния социален облик на същото.
От показанията на св.Г. се установява, че Ц. е получила записите от хора, които са във или
извън затвора; обичайните журналистически практики са да се потърсят всички засегнати от
материалите лица; което в случая било направено. Заявява, че излъченият репортаж бил
изключителен ценен и сериозен от журналистическа гледна точка, предвид приноса да бъдат
разобличени пред обществото и пред отговорните институции насилието върху
затворниците и нарушението на правилата, приети за лишените от свобода.
От показанията на св.Колева става ясно, че тя е говорила със св.Ц. преди да се излъчи
процесния репортаж като изрично се е противопоставила да бъде проведено интервю със
сина й, но Ц. заявила, че и без интервюто ще пусне материала по БТВ.
От своя страна св. К. - съпруга на ищеца, потвърждава факта, че Ц. е поискала разрешение
от мъжа й за излъчване на процесното предаване с негово участие, но той не го е дал; нито е
давал съгласие да се представят видео и снимки с негово участие в телевизионен ефир;
репортажът е направен въз основа на публикувани снимки във Фейсбук /л.120/; като отрича
мъжът й да ги е качвал във Фейсбук профила му. Телефонът на ищеца е бил откраднат.
Няма новопредставени доказателства пред настоящата инстанция.
При така описаната фактическа обстановка съдът намира решението на СГС за
правилно по същество по следните съображения:
Никой не може да черпи права от собственото си неправомерно поведение. Ищецът не
отрича верността на изнесеното в процесния репортаж, а единствено факта, че не е дал
съгласие за излъчването му. Правилно е съобразен факта, че той сам и напълно доброволно е
публикувал на своя профил във Фейсбук снимки, отразяващи насилие над други затворници
от Затвора в ***. Информацията е потвърдена от многобройни независими източници преди
излъчване на репортажа т.е. М. Ц. е направила всестранно и пълно проучване на случая, като
е включила всички гледни точки, в това число е получила тази на К. в няколко телефонни
разговори. Последният потвърждава извършеното от него насилие, дори се «хвали» с
общодостъпни за неограничен брой лица снимки с «впрегнати» като кучета затворници в
своя Фейсбук профил. Насилието над затворници, извършено от други затворници
безспорно е тема от обществен интерес, който не само предполага, а задължава всяка медия
да го отрази надлежно и доведе до знанието на неограничен кръг от лица. Цялата изнесена
информация е потвърдена от представители на Министерство на правосъдието и ГД
„Изпълнение на наказанията" и преди излъчване на репортажа и впоследствие като гости в
последващите репортажи. В този смисъл репортажът би могъл да причини вреди по-скоро на
6
надзирателите и директора на затвора за неосъществен надзор и неспазване на вътрешните
правила, но не и на ищеца. Следователно липсва елемент от фактическия състав на деликта,
а именно противоправност на деянието. Това води до липсата на отговорност за
възложителя, в лицето на БТВ.
В обобщение - въззивният съд констатира, че е налице съвпадение на крайния резултат от
изводите на първата и настоящата инстанции, поради което решението следва да бъде
потвърдено.
На основание чл.78 ал.3 ГПК жалбоподателят-ищец дължи в полза на въззиваемата страна
направените разноски, но такива няма. На осн.чл.78 ал.8 ГПК е дължимо юрисконсултско
възнаграждение в размер на 300 лв.
Воден от горното и на основание чл. 272 ГПК, съдът
РЕШИ:
ээ
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1610/ 20.03.2024г. постановено по гр.д. № 4871/2022г. по описа
СГС, ГО, 9 състав.
ОСЪЖДА Д. К. К., ЕГН **********, гр. ***, жк „***“, бл. *, вх. *, ап. * ДА ЗАПЛАТИ В
ПОЛЗА НА „БТВ Медиа Груп“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, административна сграда на НДК, пл. България 1, сумата от 300 лв. /триста лева/,
юрисконсултско възнаграждение за въззивна инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от съобщението с
касационна жалба.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7