№ 14589
гр. София, 14.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 74 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ Т. ДОЛАПЧИЕВА
при участието на секретаря ПЕТЯ Н. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ Т. ДОЛАПЧИЕВА Гражданско дело
№ 20221110127142 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано въз основа на искова молба на „з“ АД срещу „зд“ АД, с
която е предявен частичен иск с правно основание чл. 411 КЗ за заплащане на сумата в
размер на 880,28 лева /след допуснато изменение на иска/, представляваща неплатена част
от регресно вземане за платено от ищеца застрахователно обезщетение по имуществена
застраховка „Каско“ и ликвидационни разноски, за вреди на МПС „Форд Мондео“ с рег. № ,,
причинени при ПТП, настъпило на 11.06.2020 г. в гр. София, по вина на водача на МПС
„Опел Астра“ с рег. № 1, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, ведно
със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 25.05.2022 г. до
окончателното плащане.
Ищецът основава претенцията си на твърдения, че на 11.06.2020 г. в гр. София,
водачът на МПС „Опел Астра“ с рег. № 1 предизвикал пътнотранспортно произшествие, в
резултат на което било увредено имущество на трето лице – лек автомобил марка „Форд
Мондео“ с рег. № ,, със собственика на което ищецът имал сключена имуществена
застраховка „Каско“, въз основа на която заплатил обезщетение в размер на 1427,71 лева.
Поддържа, че въпреки получената от ответника покана за сумата в размер на платеното
обезщетение и ликвидационни разноски в размер на 15 лева, ответникът изплатил само част
от дължимата сума – сумата в размер на 562,43 лева. По така изложените съображения
предявява разглеждания иск. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който
оспорва предявения иск. Поддържа, че платеното от ищеца обезщетение е в завишен размер
и не съответства на действителните вреди. Счита, че с плащането на сумата от 562,43 лева е
изпълнил задължението си по повод процесното събитие. Претендира разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира за установено
от фактическа и правна страна следното:
За възникване на регресното вземане по иска с правно основание чл. 411 КЗ е
необходимо да се установят следните факти: да е сключен договор за имуществено
застраховане между ищеца и водача на увредения автомобил, в срока на застрахователното
1
покритие на който и вследствие виновно и противоправно поведение на водач на МПС,
чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, да е настъпило събитие, за
което ответникът носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение ищецът да е
изплатил на застрахования застрахователно обезщетение в размер на действителните вреди.
Съобразно разпоредбата на чл. 154 ГПК ищецът следва да установи горепосочените
обстоятелства, а в тежест на ответника е да докаже възраженията си, а при установяване на
посочените обстоятелства, че е заплатил процесната сума.
С оглед становището на ответника и на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4, вр. чл. 153
ГПК с доклада по делото са отделени като безспорни между страните и ненуждаещи се от
доказване обстоятелствата, че на 11.06.2020 г. в гр. София между водача на МПС „Форд
Мондео“ с рег. № ,, застрахован при ищеца по застраховка „Каско“ и водача на МПС „Опел
Астра“ с рег. № 1, застрахован при ответника по застраховка „Гражданска отговорност“, е
реализирано ПТП по вина на водача на МПС „Опел Астра“ с рег. № 1, както и че ищецът е
изплатил застрахователно обезщетение на пострадалия в размер на 1427,71 лева, а
ответникът е възстановил на ищеца сумата в размер на 562,43 лева. Ето защо и на основание
чл. 153 ГПК осъществяването им следва да се приеме за доказано. Нещо повече - посоченото
се установява и от събраните по делото писмени доказателства – двустранен констативен
протокол от 11.06.2020 г., застрахователна полица „Каско“, опис на щета, преводно
нареждане, справка от информационната система на Гаранционен фонд за сключена
застраховка „Гражданска отговорност“ на МПС с рег. № 1.
Спорният въпрос по делото касае размера на вредите, причинени на застрахования при
„з“ АД автомобил, респ. в какъв размер е възникнало регресното вземане на ищеца.
Размерът на това вземане следва да бъде установен при спазване на установените в
съдебната практика правила. При съдебно предявена претенция съдът следва да определи
застрахователното обезщетение по действителната стойност на вредата към момента на
настъпване на застрахователното събитие. Действителната стойност на вредата е пазарната
стойност, на която може да бъде закупено същото имущество към момента на настъпване на
вредата, или пазарната стойност на ремонта за отстраняване на настъпилата вреда.
Изключение от принципа, че размерът на обезщетението при деликтна отговорност се
определя по средни пазарни цени е предвидено в правилото на чл. 17, ал. 1 от Методиката
към Наредба № 24/08.03.2006 г. за задължителното застраховане по отношение на
задължението на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“. Цитираната
норма посочва при кои случаи се приема за действителна стойност на вредата тази по
фактури – само когато те са издадени от официален вносител и то за МПС със срок на
експлоатация до 3 години, като това се отнася и за нормовремената и стойността на
сервизния час, които се приемат изцяло съгласно чл. 19, ал. 1 от Методиката. В същия
смисъл е и практиката на въззивната инстанция (вж. напр. Решение № 442 от 18.01.2019 г.
на СГС по в. гр. д. № 1053/2018 г., ІІ-Д с-в, Решение № 469 от 22.01.2018 г. на СГС по в. гр.
д. № 11675/2017 г., IV-Г с-в, Решение № 3145 от 18.04.2016 г. на СГС по в. гр. д. №
11658/2015 г. IV-Г с-в, Решение № 1308 от 12.02.2016 г. на СГС по в. гр. д. № 9781/2015 г.
ІІ-Г с-в и др.). Посоченото изключение намира приложение и в случаите, когато към датата
на ПТП увреденият автомобил е бил в гаранционен срок, след като отстраняването на
вредите в оторизиран сервиз е от значение за запазване на правата по гаранцията (в този
смисъл Решение № 159 от 28.01.2022 г. на СГС по в. гр. д. № 9193/2021 г., III-Б състав).
В изслушаното по делото заключение на автотехническата експертиза са определени
два варианта на размера на щетите – по пазарни цени на официалния представител на
марката на увреденото МПС и по средни пазарни цени. Съгласно изложеното от вещото
лице при изслушване на заключението и предвид представените от ищеца писмени
доказателства се установява, че процесното МПС „Форд Мондео“ с рег. № , към датата на
ПТП е било в експлоатация от 3 години и 7 месеца, но с удължена гаранция до 5 години от
датата на първоначалната регистрация, поради което следва да се приложат специалните
правила на чл. 17, ал. 1 и чл. 19, ал. 1 от Методиката към Наредба № 24/08.03.2006 г. за
задължителното застраховане по отношение на задължението на застрахователя по
застраховка „Гражданска отговорност“. Предвид изложеното, при определяне на дължимото
от ответника обезщетение следва да бъдат взети предвид посочените в заключението
стойности на щетите по пазарни цени, определени при съобразяване на представената
фактура за извършения ремонт на вредите, които са в причинна връзка с процесното ПТП, а
2
не по средни пазарни цени. Следователно стойността на причинените щети на процесния
автомобил към датата на ПТП възлиза на сумата в размер на фактурираното от
оторизирания сервиз извършил ремонта на увреденото МПС и платено от ищеца
обезщетение в размер на 1427,71 лева (в какъвто смисъл е заключението на вещото лице).
Към тази сума следва да бъде добавено и дължимото на основание чл. 411 КЗ обезщетение
за направените обичайни разходи във връзка с щетата, като съдът намира, че претендираната
сума от 15 лева е в обичайния размер за такива. Ето защо общият дължим от ответника
размер възлиза на сумата от 1442,71 лева. От същата следва да бъде приспадната платената
преди предявяване на иска сума от 562,43 лева, поради което дължимият от ответника
остатък възлиза на сумата в размер на 880,28 лева, в какъвто размер е и претенцията на
ищеца. При това положение предявеният от ищеца иск се явява основателен и следва да
бъде уважен в пълен размер.
По разноските:
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да
бъдат присъдени направените и претендирани от него разноски по делото в общ размер на
700 лева, от които 50 лева за платена държавна такса, 290 лева за платен депозит за вещо
лице и 360 лева за платено адвокатско възнаграждение с включен ДДС. Ответникът релевира
възражение за прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение, което
е неоснователно, тъй като претендираното възнаграждение е съобразено с минимума,
предвиден в Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Така мотивиран, СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД
РЕШИ:
ОСЪЖДА „зд“ АД, с ЕИК . и със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „хк“
№ 43, да заплати на „з“ АД, с ЕИК . и със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „с“
№ 16, на основание чл. 411 КЗ сумата в размер на 880,28 лева, представляваща неплатена
част от регресно вземане за платено от ищеца застрахователно обезщетение по имуществена
застраховка „Каско“ и ликвидационни разноски за вреди на МПС „Форд Мондео“ с рег. № ,,
причинени при ПТП, настъпило на 11.06.2020 г. в гр. София, по вина на водача на МПС
„Опел Астра“ с рег. № 1, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, ведно
със законната лихва от 25.05.2022 г. до окончателното плащане, както и на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК сумата в размер на 700 лева – разноски по делото.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3