О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ ............../ 16.06.2020г.,
гр. Варна
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - ви състав, в
закрито заседание, проведено на шестнадесети
юни през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
КРАСИМИР ВАСИЛЕВ
НЕВИН
ШАКИРОВА
като разгледа докладваното от съдия Н.
Шакирова
въззивно гражданско дело № 1270 по
описа за 2020г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава
ХХ от ГПК.
Образувано е по повод въззивна
жалба на Р.И.Д. срещу Решение № 1457 от 18.03.2020г. по гр.д. № 14882/2019г. по
описа на ВРС, XXVI-ти
състав, с което на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК е отхвърлен, предявения от
въззивницата срещу С.С.К. с ЕГН ********** иск за приемане за установено в
отношенията между страните, че ищцата е собственик на 1/2 ид.ч. от недвижим имот, находящ се в гр. Варна, кв. „Галата“,
м. „Боровец-Юг“, представляващ ПИ с
идентификатор 10135.5404.1628 по КК и КР на гр. Варна, трайно
предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско
застрояване /до 10м./, с площ от 784 кв.м. и при граници: имоти с ид. 10135.5404.1627, 10135.5404.1633,
10135.5404.3893, 10135.5404.4729, 10135.5404.4725, 10135.5404.4724, 10135.5404.9748
и 10135.5404.1625, на основание придобивна
давност, при владение упражнявано в периода от 2004г. до 2019г.
Въззивната жалба е основана на оплаквания
за неправилност на решението, като постановено в нарушение на материалния закон
и на съдопроизводствените правила, както и необоснованост. Съдържа доводи, че първоинстанционният
съд не е обсъдил редица доводи, наведени в исковата молба и не е съобразил
съобразно с това всички събрани по делото доказателства. Така, твърденията на
ищцата са, че владението е установено от смъртта на баща й – 03.12.2004г.,
когато заедно с брат й Славчо К. се разбрали този имот да остане в нейна
индивидуална собственост, за положените от нея грижи за родителите си. Посочила
е, че е подала корекционна декларация по л. 14 от ЗМДТ на 19.06.2019г. в Община
Варна, в която заявила, че е единствен собственик на имота на основание
давност. Невъзможността да финализира инициираната обстоятелствена проверка за
пълния обем на правото на собственост е именно обстоятелството, обосноваващо
правния й интерес от установителния иск. От показанията на свидетелите Матеви,
непосредствени съседи на имота се установяват елементите на владението. В
случая не е необходима демонстрация на изменение на намерението да се дължи
имота като свой, доколкото от момента на установяване на владението –
03.12.2004г. намерението на ищцата е било да държи целия имот като свой. В
случая не е приложимо преобръщането на държането във владение, доколкото
упражняването на фактическата власт е започнало от съсобственика – ищец с
намерението да държи целия имот като свой и е станал владелец на идеалните
части на съсобственика. В този случай намерението се предполага. Презумпцията
на чл. 69 от ЗС не е оборена от ответника. Наред с това, необоснован е изводът,
че наследственото право не е годно основание за придобиване на имота от единия
съсобственик на основание кратка давност /обратното е застъпено в ТР № 1/2012г.
на ОСГК на ВКС/. Молив заключение, да се отмени обжалваното решение и да се
постанови друго, с което предявеният иск бъде уважен.
В срока и по реда на чл. 263, ал. 1
от ГПК отговор на жалбата не е депозиран от въззиваемата страна С.С.К..
На основание чл. 267, ал. 1 от ГПК
при служебна проверка съдът констатира, че въззивната жалба е допустима. Депозирана
е от активно легитимирани страни по делото, имащи правен интерес от
обжалването, в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК и отговаря на съществените изисквания
за редовност по чл. 260 и чл. 261 от ГПК. В жалбата не са обективирани искания
по доказателства. Делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито
съдебно заседание.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски окръжен
съд
О П Р Е
Д Е Л И :
НАСРОЧВА производството по делото за
разглеждане в открито съдебно заседание на
17.08.2020г. от 09:30 часа, за която дата и час да се призоват
страните по делото чрез процесуалните им представители по телефона.
НАПЪТВА на основание чл. 273 вр. чл. 140, ал.
3 от ГПК страните към медиация или
към спогодба, като указва на същите, че постигането на спогодба посредством
взаимни отстъпки от страна на всяка от тях ще доведе до бързото и ефективно
уреждане на спора по между им и ще благоприятства процесуалните и бъдещите
извънпроцесуални взаимоотношения по между им. При приключване на делото със
спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца, на основание
чл. 78, ал. 9 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.