РЕШЕНИЕ
№
гр. Плевен, 04.03.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, VІІІ състав, в публично заседание на четвърти февруари през две
хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНА И.
при секретаря Лилия Димитрова като разгледа
докладваното от съдията гр.дело № 4461 по описа
за 2019 год., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството по
делото е образувано по предявени от „Т.П.“
ЕАД
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от
изпълнителния директор ***, срещу П.Г.Д. ЕГН **********,***, съединени в условията на първоначално обективно кумулативно съединяване на
положителни установителни искове с
правно основание чл. 415, ал. 1 вр. чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр.чл.79, ал.1, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД за признаване за установено в отношенията между
страните, че
ответникът дължи на ищеца обща сума в размер на 299,13 лева за консумирана
топлинна енергия, от които 270,12 лева – главница, представляваща стойност за
незаплатена топлинна енергия за периода от 01.10.2016 г. до 31.01.2019 г.,
както и 29,01 лева, представляващи лихва за забава за периода от 02.12.2016 г.
до 06.03.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК,
до окончателното погасяване на задължението, както и направените в заповедното
производство разноски.
Твърди се в исковата молба, че ищцовото дружество е депозирало
заявление по реда на чл.410 ГПК срещу ответника по делото. Сочи се, че с
определение по ч.г.д. № 1572/2019 г. по описа на ПлРС е уважено искането му и е
издадена заповед за изпълнение срещу длъжника, срещу която в срок е депозирано
възражение, поради което и предявява настоящия иск. В обстоятелствената част на
исковата си молба навежда доводи, че ответникът като собственик /ползвател/ на
топлоснабден имот- апартамент с абонатен №***, находящ се в *** е клиент на топлинна енергия по см. на чл.153 от ЗЕ,
според който текст всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в
сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. Сочи се, че именно
поради това за него важат разпоредбите на действащото законодателство в
областта на енергетиката. Навеждат се доводи, че съгласно разпоредбата на
чл.150 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносно предприятие на
клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично
известни ОУ, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕР към
МС. Сочи се, че съгласно ал.2 от ЗЕ същите влизат в сила 30 дни след първото им
публикуване в един централен и един местен ежедневник и имат силата на договор
между топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна енергия без да е
необходимо изрично писмено приемане от клиентите. Твърди се, че ОУ от 2007 г.
са публикувани във в. „Нощен труд“ от 13-14.12.2007 г. и във вестник „Посоки“
бр.239/13.12.2007 г. Сочи се, че с ОУ се регламентират търговските
взаимоотношения между клиентите на топлинна енергия и дружеството, в това число
и правата и задълженията на двете страни; редът за измерване, отчитане,
разпределение и заплащане на топлинна енергия; отговорностите при неизпълнение
на задълженията и др. в раздел VІІ от ОУ от 2007 г.-
„Заплащане на топлинна енергия“ е определен реда и срока, по който купувачите
на топлинна енергия / в това число и ответника/ са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за ТЕ, а именно: в 30- дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнасят. Излага се, че в този случай задължението на ответника за
заплащане на дължимите от тях суми в размера, посочен в ежемесечно получаваните
фактури е най- късно до края на текущия месец, следващ месеца на доставката на
топлинна енергия. Излага се, че с
изтичането на последния ден от месеца ответника е изпаднал в забава за тази
сума, като на осн. чл.31, ал.6 от ОУ ежедневно е начислявана законна лихва
върху дължимата сума. Твърди се, че от приложената по ч.г.д. № 1572/2019 г.
извлечение от сметка за абонатен номер № *** ответника е използвал доставяната
от ищеца топлинна енергия, но е са погасил задължението си. Сочи, че сумите за
топлинна енергия за процесния период са изчислявани от ищеца по изготвяни
отчети на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с
разпоредбата на чл.61, ал.1 от наредба №16-334/06.04.2007 г. на
Топлоснабдяването. Излага се, че процесната сума включва: сума за отопление
отдадена от сградна инсталация в размер на 228,82 лева, сума за отопление с ИРУ
за процесния период в размер на 21,19 лева и сума за услуга дялово
разпределение в размер на 20,11 лева. Твърди се, че в имота на ответника има
монтиран един брой ИРУ. Сочи, че въпреки че в НА за прехвърляне на недвижим
имот срещу задължение за издръжка и гледане № 137, том ІІІ, рег. №2376, дело №101/2002 г. по описа
на нот. *** на НК София, с район на действие ПлРС, да е посочено, че на
ответника са прехвърлени 6/10 ид. части от апартамент №47, находящ се в *** то се касае за същия имот, за който се претендира доставена и
незаплатена топлинна енергия. Излага, че при сборуване на апартаментите, от
първия до четиринадесетия тежа, апартамента на ответника е с №***. Поради изложеното моли съда да уважи предявения иск.
Претендират се и сторените в настоящето и в заповедното производство разноски.
В проведеното по делото о.с.з. процесуалният представител на ищеца моли
съда да уважи предявения иск като основателен и доказан. Претендира
присъждането на разноски.
В рамките на
предоставения му срок по чл. 131 от ГПК особеният представител на ответника е
депозирал отговор.Твърди, че липсват доказателства, че общите условия отговарят
на чл.150, ал.1 и ал.2 от ЗЕ. Сочи, че представеното съобщение от вестник „Посоки“
няма качество на доказателство съгласно ГПК. Оспорва верността на препис –
извлечение от сметка. Излага, че няма представени доказателства, че ответникът
е ползвал претендираната сума. Твърди, че по делото не са представени
доказателства дали в имота на ответника има монтирани ИРУ, както, ако има колко
са те на брой, кога са монтирани и от какъв вид са. Счита за недоказано
твърдението за извършване на дялово разпределение на ТЕ в сградата за исковия
период на база реален отчет на уредите за дялово разпределение, за което
развива подробни съображения. Сочи, че ищецът не е доказал и каква енергия по
количество и качество е доставил до имота на ответника. Твърди и, че не са
представени доказателства, че ответникът е собственик на процесния имот. Излага
и, че претенцията за лихва за забава е неоснователна. Поради изложеното моли
съда да отхвърли предявения иск.
В проведеното по
делото о.с.з. особеният представител на ответника моли съда да отхвърли
предявения иск като неоснователен и недоказан. Излага, че по делото не са
представени доказателства, че ответникът е собственик на процесния имот. Сочи,
че от представената по делото справка от Община Плевен, отдел „Местни данъци и
такси“ е установено, че имотът има и други собственици.
След съвкупна
преценка на доказателствата по делото, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
По делото е присъединено ч.гр.д. № 1572/2019 г. по описа на ПлРС, от
което е видно, че е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК от ищеца срещу ответника за следните суми: сума в размер на 270, 12
лева, представляваща стойност на доставена, но незаплатена топлинна енергия за
периода от 01.10.2016 г. до 31.01.2019 г; сума в размер на 29,01 лева,
представляваща лихва върху главницата за периода от 02.12.2016 г. до 06.03.2019
г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване
на заявлението, ведно със сторените в заповедното производство разноски в
размер на 75,00 лева. Въз
основа на подаденото заявление е издадена заповед за изпълнение № 926/14.03.2019
г., за която длъжникът е уведомен по реда на чл.47, ал.5 ГПК, поради което и
ищецът е депозирал искова молба за установяване на съществуващото си право,
предмет на разглеждане в настоящето производство.
Приобщени като част
от исковото производство са Общите условия за продажба на топлинна енергия за
битови нужди от „Топлофикация – Плевен” ЕАД на потребители в гр. Плевен,
публикувани във в. Посоки, от които се установява какви са общите условия,
които действат по отношение на потребителите на топлинна енергия в гр. Плевен.
От приложената по делото препис - извлечение
от сметка за задълженията на консумирана топлинна енергия се установява и какви
задължения са начислени на ответника по делото за исковия период.
Видно
е от представената по делото справка за
лице от Служба по вписванията гр. Плевен, че ответницата по делото *** е
собственик на тополснабдения недвижим имот.
Установява се от представения по делото НА за прехвърляне на недвижим
имот срещу задължение за издръжка и гледане № 137, том ІІІ, рег. №2376, дело №101/2002 г. по описа
на нот. *** на НК София, с район на действие ПлРС, че на ответника са продадени
срещу задължение за издръжка и гледане 6/10 ид. части от следния недвижим имот,
а именно: апартамент №***, находящ се в ***.
Представено като доказателство по
делото е и писмо от Община Плевен, отдел „Местни данъци и такси“, с което уведомяват ответника
за задълженията, които има към общината по отношение на имот, находящ се в ***.
Установява
се от приложената по делото справка от Община Плевен, отдел „Местни
данъци и такси“, че за имот, находящ се в *** като собственици са записани ответникът и ***.
Видно е от Договор от 28.10.2002 г., сключен
между етажна собственост, находяща се в ***, представлявани от ***, в
качеството на възложител и „Нелбо инжинеринг“ ООД, в качеството на изпълнител,
от който се установява, че възложителите са възложили на изпълнителя монтаж на
ИРУ и термостатни винтили, както и извършване на услугата дялово разпределение.
Установява се от приложения договора списък на етажните собственици на
топлоснабдената сграда, че като собственик на *** е записана ***.
Приобщени
като доказателство по делото са и фактури, издадени от ищеца, касаещи процесния
период.
В хода на
производството е изслушано заключението по назначените съдебно – техническа експертиза и съдебно – счетоводна
експертиза, които съдът кредитира
като обективно и компетентно изготвени и неоспорени от страните.
От заключението
по допуснатата ССЕ се установява, че: главницата
за периода от 01.10.2016 г. до 31.01.2019 г. е в размер на 270,12 лева;
размерът на лихвата върху главницата за периода от 02.12.2016 г. до 31.01.2019
г е в размер на 29,01 лева; че в имота
има един измервателен уред; че претендираната сума е за ТЕ от отдадена сградна
инсталация и от отопление от щранг лира в банята.
От заключението по допуснатата СТЕ се
установява, че: в сградата има изградена абонатна станция, присъединена към
топлофикационната мрежа; като до имота на ответника е доставяна ТЕ; че при
изготвяне на индивидуалните сметки от топлинния счетоводител са спазени изискванията
на Методика за разпределение на ТЕ към чл.61, ал.1 от Наредбата за
топлоснабдяване №16-334/06.04.2007 г.; че в имота на ответника няма монтирана
щранг лира, а има отоплително тяло, оборудвано с топлоразпределител; че
начислените суми за ТЕ са на базата на действащите цени на ТЕ в рамките на
процесния период и определени от фирмата за дялово разпределение; че
изградената ВОИ е с вертикално щрангиране, тъй като е въведена в експлоатация
преди 30 години.
Въз основа на изложената фактическа обстановка
и съобразявайки становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи:
За успешното провеждане на предявените искове, в тежест на ищеца е да
установи, че учреденото
по негова инициатива заповедно производство по реда на чл. 410 от ГПК и издадена
в негова полза Заповед за изпълнение; спазване на срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК; качеството си на кредитор спрямо ответника, че етажната
собственост на посочения адрес е присъединена към топлопреносната мрежа на
„Топлофикация-Плевен” ЕАД, съответно че ответникът има качеството потребител на
топлинна енергия
изискуемост и ликвидност на вземането, както и размерът на задължението -
главница и лихви, както и фактът на реалното доставяне на начислената
топлоенергия - по количество и качество.
Не се спори по делото, че в
полза на ищеца срещу ответницата е издадена по реда на чл.410 ГПК заповед за
изпълнение за претендираните суми, връчена на ответника по реда на чл.47, ал.5 ГПК и в изпълнение указанията на съда заявителят в законоустановения преклузивен
срок е предявил иск за установяване на вземането, което поражда правния интерес
за ищеца от водене на настоящото производство и неговата допустимост.
Спорно по делото на първо място е дали ответникът е собственик на
процесния топлоснабден имот. Видно е от представения документ за собственост,
че на ответника са прехвърлени срещу задължение за издръжка и гледане 6/10 ид. части от апартамент №***,
находящ се в ***. Претендирата от ищеца сума за
ТЕ се отнася за топлоснабден имот, находящ се в ***, ***. От така представените доказателства настоящият състав на съда
приема, че по делото е доказано, че ответникът е собственик на процесния
недвижим имот. Разликата в изписването на № на апартамента не може да обоснове
извод за несъответствие на собствения на ответника недвижим имот и този, за
който се претендира ТЕ. От представения по делото нот. акт е видно, че както
административния адрес, така и номера на етажа съвпадат с този, за който се претендира
ТЕ. Различни са само номерата на апартаментите. Установява се обаче от списъка
на собствениците в сградата етажна собственост, че ако номерата на апартаментите
се броят общо за всички етажи, а не започват с №1 за всеки етаж, то номера,
който би се получил за процесния имот е №***, именно този, който е вписан в НА.
Поради изложеното съдът приема, че ответника има качеството на потребител на
ТЕ.
Спорно по делото на
следващо място е и дали ответника, доколкото е собственик на идеални части следва
да отговаря за цялото задължение или само за припадащата му се част. В случая е без значение това, че
имотът има и друг собственик, защото дори и да е съсобственик ответникът,
самият факт, че той е носител на вещно право върху имота, го прави потребител.
Какви са квотите между отделните съсобственици, какви са вътрешните им
отношения досежно изпълнение на общите им задължения по плащане на
консумативните разходи за техния имот и кой от тях каква отговорност и в какъв
размер пред третите лица- кредитори носи, са въпроси, които не оказват никакво
влияние върху качеството на ответника като потребител на услугите, предоставяни
от ищеца, защото не касаят качеството абонат, а уреждат облигационни отношения
между съсобственици. След като от една страна нормативната база- ЗЕ и ОУ на
оператора, не изискват абонат да бъде само едноличният собственик на
топлоснабдения имот, а от друга- ищецът не е предявил иска против ответника в
качеството му на съсобственик само досежно неговата квота, лицето остава
задължено към дружеството за целия размер на дълга.
Установява се от приложените по делото доказателства и, че сградата, в която се намира имотът е
присъединена към топлопреносната мрежа на „Т.П.“ ЕАД. Поради изложеното съдът
приема, че ответникът е потребител на топлинна енергия по см. на чл.153 ЗЕ според който текст всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на топлинна енергия.
Съгласно
разпоредбата на чл.150, ал.1 ЗЕ /обн. ДВ 74/2006г./, продажбата
на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна
енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. Между
страните за процесния период е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично
известни Общи условия за продажба, като видно от събраните доказателства,
същите са публикувани и влезли в сила по реда на чл.150, ал.2 ЗЕ, без да е
необходимо изричното им писмено приемане от клиентите. Спрямо ответника са
влезли в сила ОУ за продажба на топлинна енергия от „Т.П.“ ЕАД на потребители
за битови нужди, доколкото същият не е упражнил правата си по чл.150, ал.3 от
ЗЕ. В чл.31, ал.1 от ОУ е определен реда и срока, по който купувачите на
топлинна енергия, какъвто безспорно е ответника са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за топлинна енергия, а именно: в тридесет дневен срок след
изтичане на периода за който се отнасят. Уредена е и отговорността на
потребителя при неизпълнение в срок на задължението за заплащане на дължимите
суми, а именно: да заплаща на продавача обезщетение в размер на законната лихва
от деня на забавата до момента на заплащането на топлинната енергия, за
плащането, на която не е необходимо изпращането на покана. От представената по
заповедното производство препис – извлечение от сметка за задълженията за
заплащане на консумирана топлинна енергия, както и от изслушаната ССЕ,
неоспорени от длъжника се установява и каква е главницата и лихвата в
посочените от ищеца размери.
Въз основа на представените
доказателства настоящия състав на съда приема за доказано, че за ответника, в
качеството си на потребител на топлинна енергия по реда на чл.153 ЗЕ е
възникнало задължението да заплаща месечните дължими суми за ползването на
топлинната енергия. Неизпълнение на задължението в предвидения в чл.31, ал.1 от
ОУ срок мотивира, съдът да приеме за безспорно доказано, че ответницата дължат
процесните в исковото производство суми – главница и лихва.
Предвид изложеното съдът намира, че
към датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК и съответно датата на
подаване на исковата молба, с която е предявен установителният иск по чл.422,
ал.1 ГПК за ответниците е съществувало задължение към ищеца за заплащане на
процесната сума.
С оглед изхода на спора и отправеното искане в
петитума на исковата молба за произнасяне по направените по делото разноски и
съгласно задължителните указания, дадени с т.12 на ТР 4/2013г., ответниците
следва да бъдат осъдени да заплатят на ищеца сторените в заповедното и исковото
производство разноски.С депозиране на възражение в заповедното
производство и незаплащане в рамките на срока за възражение на дължимите суми
изцяло или частично, ответникът е станал повод за водене на делото, поради
което не е налице основание разноските да останат в тежест на ищеца така, както
ги е направил и същите следва да бъдат понесени от ответника. На заявителя
следва да бъдат присъдени за заповедното производство разноски за заплатена
държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в размер от 75.00 лв.
За исковото производство, в полза на ищеца
следва да бъдат присъдени разноски в общ размер от 715,00 лв, от които 75,00 лв.
заплатени държавни такси, 240 лева за допуснати и изслушани по делото СИЕ и СТЕ
и 100 лв. юрисконсултско възнаграждение
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш
И:
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО в
отношенията между страните, че П.Г.Д. ЕГН **********,*** дължи на „Т.П.“ ЕАД ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано
от изпълнителния директор ***, обща сума в размер на 299,13 лева за консумирана топлинна енергия, от които 270,12 лева –
главница, представляваща стойност за незаплатена топлинна енергия за периода от
01.10.2016 г. до 31.01.2019 г., както и 29,01 лева, представляващи лихва за
забава за периода от 02.12.2016 г. до 06.03.2019 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, до окончателното погасяване на задължението,
на основание
чл. 415, ал. 1 вр. чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр.чл.79, ал.1,
вр. чл.86, ал.1 ЗЗД.
ОСЪЖДА П.Г.Д. ЕГН **********,*** да заплати на „Т.П.“ ЕАД ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от изпълнителния директор ***, сумата от 75,00 лева, представляваща сторени в
заповедното производство по ч.гр.д. № 1572
по описа за 2019 г. на Плевенски районен съд, разноски, на осн. чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА П.Г.Д. ЕГН **********,*** да заплати на „Т.П.“ ЕАД ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от изпълнителния директор ***, сумата от 715,00 лв., представляваща сторени в
исковото производство разноски, на осн.
чл.78, ал.1 ГПК.
Решението
подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му на страните, пред Плевенски
окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: