О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

                                                                 № 260779

16.12.2020г., гр. Пловдив

ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, VII състав, в закрито заседание в състав:

 

    ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФКА  МИХОВА                                  

             ЧЛЕНОВЕ:  БОРИС  ИЛИЕВ

                                   МИРЕЛА  ЧИПОВА

като разгледа докладваното от съдията Илиев в.ч.гр.дело №3042  по описа за 2020г. на ПОС, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 и  сл.  във връзка  с  чл.413, ал.2  от   ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от „Ай  тръст" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. "Витоша" №146, ет.4, чрез процесуален представител юрисконсулт  В.М., срещу разпореждане  от  13.10.2020г.  на  Районен съд- Пловдив  по ч.гр.д. №13065/2020г. по описа на ПРС,  V гр.с-в, с което е отхвърлено заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410  от  ГПК срещу длъжника  А.Х., ЕГН **********, в частта  му  за сумите от 58,47 лв.-   административни  разноски  във  връзка с опити  за извънсъдебно  погасяване  на задължението;  204,18  лв.-  възнаграждение  по  договор  за предоставяне  на  поръчителство  от  22.07.2018г.  и  100,13  лв.-  обезщетение  за  забава  върху дължимото  възнаграждение по  договор  за предоставяне  на  поръчителство  от  22.07.2018г.   В жалбата са релевирани подробни оплаквания за неправилност на обжалваното  разпореждане, като се настоява за отмяната му и връщане на делото на PC-Пловдив с указания за издаване на заповед  за изпълнение  за  посочените  суми.

Съгласно разпоредбата на чл,413, ал.2 ГПК препис от жалбата не е връчен на насрещната страна.

Частната жалба е подадена в законоустановения срок от легитимирано лице, което има правен интерес от обжалването, и против подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима и следва да се разгледа по същество.

Районен съд-Пловдив е бил сезиран от „Ай  тръст" ЕООД, ЕИК *********, със заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу  А.Х., ЕГН **********, с предмет вземания, произтичащи от встъпването  му  в  правата  на кредитора  по  договор за кредит №1109544 от 22.07.2018г.,  сключен между длъжника  и  „Кредисимо“  ЕАД,  вземания,  произтичащи  от  договор  за предоставяне на  поръчителство  от  22.07.2018г.,   сключен  с  длъжника  А.Х..   За да откаже издаване на заповед за изпълнение  по отношение  на претендираните  вземания  за  административни  разноски  във  връзка с опити  за извънсъдебно  погасяване  на задължението,  възнаграждение  по  договор  за предоставяне  на  поръчителство  от  22.07.2018г.  и  обезщетение  за  забава  върху  него, първоинстанционният съд е приел, че в  тази  му част искането  противоречи  на  закона и  се  основава на неравноправни клаузи  в сключения  с  потребителя  договор.  Жалбата  срещу  така  постановеното  разпореждане  е    неоснователна.

Съгласно  разпоредбата  на  чл.411, ал.2, т.2  и  т.3  от ГПК  не  може да  се  издаде  заповед  за изпълнение,  ако  искането  е  в противоречие  със закона  или с  добрите нрави,  както  и  ако  искането се основава  на неравноправна  клауза  на  договор,  сключен с потребител,  или  е  налице  обоснована вероятност за това. 

Съгласно разпоредбата  на  чл.10а, ал.2  от  ЗПК  кредиторът  не  може да изисква  заплащане  на такси  и комисиони  за действия,  свързани  с  усвояване  и  управление  на кредита,  а  съгласно  разпоредбата  на  чл.33, ал.1  и  ал.2  от  ЗПК  когато  потребителят  забави  дължимите  от него плащания  по кредита  кредиторът има  право  само  на  обезщетение  за  забава,  което  не може да надвишава  размера  на законната  лихва.  В случая  заявителят  претендира  издаване  на заповед  за изпълнение  за  административни  разноски  във  връзка с опити  за извънсъдебно  погасяване  на задължението, за  които  действия,  доколкото  са такива  по управление  на кредита  и  са свързани  с допусната  от  потребителя  забава, от негова  страна не  се  дължат  каквито  и  да  са  плащания  на кредитора,  различни  от  обезщетението  за  забава в  размер  на законната  лихва.  Ето защо  в тази му  част  искането  за  издаване  на заповед  за изпълнение  е  в  противоречие  със закона  и правилно  е  било  отхвърлено.

По отношение  на  претенцията  за заплащане  на възнаграждение  по договор  за предоставяне  на  поръчителство  от  22.07.2018г.  и  обезщетение  за  забава  върху  него настоящият  състав  на съда намира  следното:

От приложените по делото писмени  доказателства се установява,  че съгласно предвиденото  в общите  условия  на „Кредисимо“  ЕАД  във  връзка  с  кредита  е били сключен  договор  за предоставяне на поръчителство  между  длъжника  и  „Ай  тръст“  ЕООД,  по силата на който  „Ай  тръст“  ЕООД  е поело задължението  да  сключи  договор за поръчителство  с  „Кредисимо“  ЕАД, а  длъжникът  да  му заплати  възнаграждение.  Посоченото възнаграждение  съгласно уговорките  между страните  се  заплаща на  „Кредисимо“  ЕАД, който  е  овластен  да го приеме,  заедно  с погасителните  вноски по договора,  като  размерът на същото  не  е  бил взет предвид  при  изчисляване  на годишния процент  на разходите  по кредита.      Съгласно разпоредбата  на  чл.19, ал.1  от ЗПК  годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит,  а  съгласно  §1, т.1  от  ДР  на  ЗПК  "общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит.  Независимо  че  възнаграждението  по  договора за предоставяне  на поръчителство  се дължи на друго  лице,  различно  от кредитодателя,  същите  са пряко свързани  с  договора  за кредит и съобразно  императивните разпоредби  на  чл.19, ал.1  от  ЗПК  и  §1, т.1  от ДР на ЗПК  следва  да  бъдат включени при изчисляване  на  ГПР.    Съгласно  разпоредбата  на  чл.19, ал.4  от ЗПК  годишният процент  на  разходите по кредита  не може  да  бъде  по- висок от пет пъти  размера  на законната лихва  по просрочени  задължения,  а   съгласно  чл.21, ал.1  от  ЗПК  всяка клауза  в  договор  за потребителски  кредит,  имаща  за цел  или резултат заобикаляне на изискванията  на закона,   е  нищожна.   Разпоредбата  на  чл.19, ал.4  от ЗПК  е създадена  за защита  на  икономическите  интереси  на  потребителя  като  по- слабата  страна  в правоотношението  при  сключване  на договор  за потребителски  кредит  и  целта  на  същите  е  да  не допуснат  той  да  заплати  за предоставения  му кредит  необосновано  високо  възнаграждение.  В случая  настоящият състав  на съда  намира,  че при сключването  на  договора  за потребителски  кредит  чрез предвиждане  на  обезпечение  под формата  на  поръчителство,  което  е свързано  с допълнителни разходи за потребителя  за заплащането  му, е  направен  опит  за  заобикаляне  на  императивната  разпоредба  на  чл.19, ал.4  от  ЗПК,  ограничаваща  максималния  размер  на  годишния процент  на разходите  по кредита.  Според настоящия състав  на съда уговореното  в договора  за предоставяне  на  поръчителство  възнаграждение  за  поръчителя  в действителност  съставлява  допълнително  възнаграждение  за кредитора  за  предоставянето  на  сумата /т.нар.  скрита  възнаградителна  лихва/,  уговорено в  противоречие  с  принципите  на справедливостта  в гражданските  и  търговските  отношения  и  с разпоредбата  на  чл.19, ал.4  от  ЗПК,  тъй  като  кредиторът  „Кредисимо“  ЕАД  е  едноличен собственик  на капитала  на  поръчителя  „Ай  тръст“  ЕООД.  Предвид  горното  претендираните  вземания  за възнаграждение  по договор  за поръчителство  и  обезщетение  за забава  върху него  също  са  в противоречие  със  закона  и  следва  да  се  отхвърлят.  Предвид  горното  обжалваното  разпореждане  следва  да  бъде потвърдено.

Водим от горното, Пловдивският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА  разпореждане  от  13.10.2020г.  на  Районен съд- Пловдив  по ч.гр.д. №13065/2020г. по описа на ПРС,  V гр.с-в, с което е отхвърлено заявлението на „Ай  тръст" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. "Витоша" №146, ет.4, за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410  от  ГПК срещу длъжника  А.Х., ЕГН **********, в частта  му  за сумите от 58,47 лв.-   административни  разноски  във  връзка с опити  за извънсъдебно  погасяване  на задължението;  204,18  лв.-  възнаграждение  по  договор  за предоставяне  на  поръчителство  от  22.07.2018г.  и  100,13  лв.-  обезщетение  за  забава  върху дължимото  възнаграждение по  договор  за предоставяне  на  поръчителство  от  22.07.2018г.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                         ЧЛЕНОВЕ: