Р Е
Ш Е Н
И Е
№
.................../…………………….. ,гр. Варна
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен съд – Варна, ІІ състав, в
открито съдебно заседание на осемнадесети октомври 2022 година, в състав:
Председател:
Веселина Чолакова
при секретаря Добринка Долчинкова, като
разгледа докладваното от административния съдия Административно дело № 1471 по
описа за 2022 година на Административен съд - Варна, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, във вр. с чл. 40 от Закона за достъп до обществена информация
/ЗДОИ/.
Делото е образувано по жалба на В.А. В. с ЕГН ********** ***, против Решение №
1020-03-4#1 от 27.05.2022 г. в частта, в която е постановен отказ за предоставяне на обществена информация,
представляваща заповед за назначаване на служителя Н. Б..
В проведеното открито съдебно заседание
отказът на ответника да предостави на заявителя В. В. заповед за назначаване на
Н. Б. за служител във ведомството се оспорва като незаконосъобразен като се
сочи, че същият е немотивиран. Застъпено е становище, че ако ответникът е счел,
че исканата информация съдържа лични данни за лицето (служителя), то искания
документ е можело да бъде предоставен със заличени лични данни, но това в
случая не е сторено. Сочи, че ако за органа волята на заявителя не е била
достатъчно ясна, е следвало да проведе процедурата по чл. 29 от ЗДОИ като му
укаже с допълнителна молба да уточни заявлението си, в това число – да посочи и
начина, по който предпочита да получи информацията. Като друго нарушение на
процедурата се сочи това, че като е приел, че изисканият документ съдържа лични
данни за лицето Н. Б., е следвало да поиска изрично нейно писмено съгласие за
предоставяне на документа, а в случай, че тя откаже, да предостави информацията
като преди това заличи съдържащите се в акта лични данни. Настоява се решението
на директора на ТП - Варна на НОИ в обжалваната част да се отмени и да се върне
като преписка на ответника за ново произнасяне в определен от съда срок. Моли
със съдебното решение в полза на оспорващия В. В. да се присъдят сторените по
делото разноски, за които представя списък.
Ответникът – директорът на ТП – Варна на НОИ,
чрез своя процесуален представител - гл. юрисконсулт Л. оспорва жалбата с
доводи за нейната неоснователност. Счита, че решението е законосъобразно
издадено, обосновано и достатъчно мотивирано в оспорената част. Намира за
правилен извода на органа, че търсената информация съдържа лични данни за
служителя и не попада в приложното поле на разпоредбите на Закона за достъп до
обществена информация. Моли съда да отхвърли жалбата и да осъди жалбоподателя
да заплати на ответника юрисконсултско възнаграждение.
Административен съд - Варна, като обсъди
доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства, приема за
установена следната фактическа обстановка:
Административното производство е започнало
пред ответника във връзка със заявление на жалбоподателя В.А.В. вх. №
1020-03-4/от 13.05.2022 г. В заявлението е посочено, че на 04.05.2022 г. В. В. ***
на НОИ, които били приети и обработени от г-жа Н. Б.. Доколкото същите били
приети от служителя на входа на административната сграда, както се твърди в
жалбата до съда, същият е поискал от директора на ТП – Варна на НОИ да му бъдат
предоставени: 1/ заповед за назначаване
на Н. Б. за служител в Териториалното поделение – Варна на НОИ и 2/ длъжностна
характеристика на същия служител.
Както се посочи по-горе в изложението, по заявлението на В. В. от 13.05.2022
г. ответникът е постановил Решение № 1020-03-4#1 от 27.05.2022 година. С него
искането на В. В. е уважено в частта по т.2 от искането - досежно
предоставянето на длъжностната характеристика на Н. Б., на длъжност
"младши експерт" в отдел "Административен" в ТП – Варна на
НОИ, и е отказан достъп в частта от заявлението, с която от ответника е
поискано да му се предостави заповед за назначаване на същия служител (т.1 от
заявлението) . За да постанови отказа, ответникът приел, че исканата информация
не е служебна обществена информация по смисъла на чл. 2 от ЗДОИ. Исканата
информация касае лични данни за лицето, а не данни за самата длъжност. На осн.
чл. 2, ал. 5 от ЗДОИ е посочено, че приложението на този закон е изключено по
отношение на информация, съдържаща лични данни. Заповедта за назначение касае
единствено лицето, назначено на длъжността и възникналите правоотношения между
него и органа по назначаването, не представлява обществена информация, а засяга
лични данни. По изложените доводи е постановен отказ да се предостави заповедта
за назначаване на Н. Б. за служител в ТП на НОИ-Варна.
При така установената фактическа обстановка,
съдът прави следните правни изводи:
По допустимостта на жалбата:
По делото не са представени доказателства за
датата на съобщаване на Решение № 1020-03-4#1 от 27.05.2022 г. за достъп до обществена информация
на Директора на ТП- Варна на НОИ, поради което съдът приема, че жалбата е
подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК против акт, който подлежи на съдебен контрол, от лице
което има правен интерес от оспорването, поради това, че част от исканата
информация не е предоставена. Изложеното мотивира настоящия състав на съда да
формира извод за допустимост на жалбата.
По основателността на жалбата:
Правото на всяко лице да
търси, получава и разпространява информация е конституционно гарантирано с
разпоредбата на чл. 41, ал. 1 от Конституцията на Република България. В
разглеждания случай ответникът не оспорва правото на жалбоподателя да получава
обществена информация. Това обаче не е достатъчно. Условие за предоставяне на
такава информация е да се установи наличието на всички останали положителни
материални предпоставки на закона, както и отсъствието на която и да е от
отрицателните материални предпоставки, предвидени от законодателя, при наличие
на които задълженият субект по чл.3, ал.1 от ЗДОИ може да откаже достъп да
обществената информация.
Предвид горното, настоящият състав на
Административен съд – Варна приема, че заявителят В. А. В. е лице, което има
право на достъп до обществена информация и относно това между страните в
производството липсва спор. Същият е сезирал със заявление по ЗДОИ директора на
ТП- Варна на НОИ, който има качеството на задължен субект от категорията на
визираните в разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от ЗДОИ като териториално поделение на държавен орган, което се ръководи и
представлява от директор. С разпоредбата на чл. 28, ал. 2 от ЗДОИ, законодателят е предвидил, че решение за
предоставяне или отказ за предоставяне на обществена информация, вземат
органите или изрично определени от тях лица. В конкретния случай не се налице
данни, а и не се твърди ответникът да е прехвърлил правомощията си по ЗДОИ на
друго лице. С оглед тези установявания се налага извод, че актът е издаден от
компетентен орган.
В административното производство не са
допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила –
изпълнена е процедурата и са спазени сроковете по раздел ІІ на глава ІІІ на ЗДОИ. По аргумент от чл. 34,
респективно чл. 38 от ЗДОИ,
компетентният административен орган се произнася по искане за достъп до
обществена информация с акт в писмена форма - решение, който следва да съдържа
определен минимум от реквизити. Съгласно чл. 38 от ЗДОИ
в решението за отказ се сочат правното и фактическо основание за издаването му.
Решението в оспорената му част съдържа изложение на онези отрицателни
материалноправни предпоставки, които, според преценката на органа, са
предвидени в приложимата норма като пречки за предоставяне на достъп до обществена
информация и представляват фактически основания за постановяване на издадения
отказ.
Изложеното по-горе налага извод, че не са
налице законови основания по смисъла на чл. 146, т.1 и т.2 от АПК за отмяна на
Решение № 1020-03-4#1 от 27.05.2022 г. в оспорената част.
Съдът не споделя доводите на процесуалния
представител на жалбоподателя, че е допуснато нарушение на чл. 29 от ЗДОИ.
Съгласно сочената норма в случай, че не е ясно точно каква информация се иска
или когато тя е формулирана много общо, заявителят се уведомява за това и има
право да уточни предмета на исканата обществена информация. Срокът по чл. 28,
ал. 1 от приложимия закон започва да тече от датата на уточняването на предмета
на исканата обществена информация. В депозираното заявление В. ясно е посочил с
копия от какви документи иска да се снабди, поради което съдът приема, че не е
налице неяснота относно заявеното искане и не е допуснато съществено
процесуално нарушение при постановяване на оспорения акт. По наведените доводи,
че жалбоподателят желае да се запознае с документ, удостоверяващ, че лицето,
което е приело негови документи за обработка, представяйки му се за служител на
ТП на НОИ- Варна, в действителност заема длъжността и упражнява служебно
правоотношение, следва да се посочи, че с решението е предоставен достъп до
длъжностната характеристика на конкретно посочения в искането служител – Н. Б.,
като при това ответникът недвусмислено е заявил, че същата е служител на ТП на
НОИ – Варна. Ясно е посочил заеманата от нея длъжност, както и отдела в който
работи. Следователно липсват законовите предпоставки за отмяна на решението в
оспорената част по смисъла на чл. 146, т.3 от АПК.
По материалната законосъобразност на акта,
съдът прецени следното:
За да е налице задължение за предоставяне
определена информация тя трябва да е обществена по смисъла на чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ, т. е. свързана с обществения живот в Република България и даваща
възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на
задължените по закона субекти. С разпоредбата на чл. 10 и чл. 11 от ЗДОИ
е дадено законово определение на понятията "официална" и
"служебна" информация. Официална е информацията, която се съдържа в
актовете, издавани от държавните органи и на органите на местно самоуправление
при осъществяване на техните правомощия - чл. 10 ЗДОИ.
Служебна е информацията, която се събира, създава и съхранява във връзка с
официалната информация, както и по повод дейността на органите и на техните
администрации - чл. 11 ЗДОИ.
Със заявление за достъп до обществена
информация вх. № 1020-03-4 от 13.05.2022 г. е поискано предоставяне на заповед за
назначаване на лицето Н. Б. за служител в ТП – Варна на НОИ. Ответникът е приел, че
исканата информация попада в приложното поле на чл. 2, ал. 5 от ЗДОИ, съгласно който законът не се прилага за достъпа до лични данни.
Съгласно § 1, т. 2 от ДР на ЗДОИ "Лични данни" е понятието по смисъла на чл. 4, т. 1 от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016
г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични
данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО (Общ регламент относно защитата на данните) (ОВ, L 119/1 от 4 май 2016 г.). Според Общия регламент за защита на
данните лични данни е всяка информация, която се отнася до
идентифицирано или идентифицируемо физическо лице. Процедурите за събиране,
достъп и другите форми на обработване на лични данни са уредени в Общия
регламент за защита на данните.
В случая на жалбоподателя е предоставен
достъп до длъжностната характеристика на Н. Б., на длъжност "младши
експерт" в отдел "Административен", като е отказано предоставяне
на заповедта за назначаване на лицето. Съгласно чл. 11 от Закона за държавния служител, акта за назначаване съдържа - наименованието му,
наименованието на органа, който го е издал; правното основание за
назначаването; трите имена на назначаваното лице; наименованието на длъжността,
на която лицето се назначава, и ранга, който му се определя; длъжностното ниво,
нивото на основната месечна заплата и размера на индивидуалната основна месечна
заплата; дата на издаване и подпис на лицето, издало акта. Исканата от
заявителя заповед съдържа конкретна информация относно правния статут на лицето
заемащо длъжността "младши експерт" в ТП – Варна на НОИ. Информацията
не е такава, която да даде възможност на гражданите да си съставят собствено
мнение относно дейността на задължения по закон субект. Данните обективирани в
исканата заповед не притежава характера на информация, свързана с обществения
живот, представляват лични данни по смисъла на § 1, т. 2 от ДР на ЗДОИ, поради което правилно ответника е отказал
предоставянето ѝ. /В тази насока и решение на ВАС, постановено по адм. д.
№ 13513/2018 г. /
От изложеното следва, че процесното решение в
оспорената част е постановено в съответствие с изискванията и на чл. 146, т. 4 и т. 5 от АПК,
поради което жалбата като неоснователна следва да се отхвърли.
Единствено за пълнота на изложението следва
да се отбележи, че със заявление вх. № 1020-03-4/13.05.2022 г. оспорващият В. В.
не е поискал да получи достъп до обществена информация по смисъла на чл.25,
ал.1, т.2 от ЗДОИ, а е поискал да се снабди с копие от документ, имащ отношение
единствено към служебното правоотношение на конкретно посочения служител на цитираната
разпоредба на ТП – Варна на НОИ Н. Б.. Видно от разпоредбата на чл. 25, ал. 1,
т. 2 ЗДОИ, всяко искане за достъп по ЗДОИ следва да съдържа описание на
исканата обществена информация. Следователно, по реда на ЗДОИ може да се иска
достъп до информация в очертания по-горе смисъл, но не и само достъп до
документи като материализиран носител на информацията. Документите са
материални носители на информация, но ако същата не се претендира като описание
на сведение или знание за някого или нещо, а само като искане за предоставяне
на документ, то такава информация не се дължи. Настоящият състав на
Административен съд – Варна намира за недопустимо при разширително тълкуване на
закона това право да се упражнява за постигане на цел, извън посочената от
закона.
Дори и да се приеме за вярна тезата на
оспорващия, че със заявлението от 13.05.2022 г. В. В. е поискал достъп до
обществена информация, то следва да се съобрази легалната дефиниция на това
понятие, съгласно чл. 2, ал. 1 ЗДОИ. Според тази правна новела, обществена
информация е всяка информация, свързана с обществения живот в Република
България и даваща възможност на гражданите да си съставят собствено мнение
относно дейността на задължените по закона субекти. Настоящият случай не е
такъв. Правото да се получава обществена информация гарантира осведомеността на
гражданите за протичащите обществени процеси, но това право не е абсолютно, а
упражняването му зависи от наличието на всички положителни материални
предпоставки за това и от отсъствието на отрицателни такива, както вече се
посочи по-горе в изложението.
На основание чл.143,ал.1 от АПК в полза на
ответника, следва с настоящото съдебно решение да бъдат присъдени разноски за
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК
вр. чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащането на
правната помощ и съобразно сложността на делото.
Мотивиран от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд- Варна, втори състав
Р Е Ш
И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на В.А.В. с ЕГН **********,
против решение № 1020-03-4#1 от 27.05.2022
г., на Директора на ТП – Варна на НОИ, в частта, с която е отказано да му се
предостави достъп до обществена
информация, представляваща заповед за назначаване на Н. Б. за служител в ТП –
Варна на НОИ.
ОСЪЖДА В.А.В., ЕГН **********, адрес: *** да
заплати в полза на Национален осигурителен институт сума в размер на 100 лева
(сто лева).
На основание чл. 40, ал.3 от ЗДОИ решението е
окончателно и не подлежи на оспорване.
СЪДИЯ: