№ 3035
гр. София, 05.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 99 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ПЕТРОСЛАВ В. КЪНЕВ
при участието на секретаря СТАНИСЛАВА ИЛ. ЧЕРВЕНЯКОВА
като разгледа докладваното от ПЕТРОСЛАВ В. КЪНЕВ Административно
наказателно дело № 20221110207931 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „***“ ЕООД, ЕИК *** срещу наказателно
постановление № 595405-F622297 от 24.08.2021 г., издадено от зам. директор на ТД на
НАП-София, с което за нарушение на чл.86, ал.1, т.2 и т.3 от Закона за данъка върху
добавената стойност (ЗДДС), на дружеството-жалбоподател е наложена имуществена
санкция в размер на 2000 лева на основание чл.182, ал.1 от ЗДДС.
С жалбата се иска преразглеждане на нарушението, което се дължало на
техническа неточност и това било първо провинение на жалбоподателя.
В съдебно заседание за дружеството-жалбоподател, нередовно уведомено, не се
явява представител. Призовката е била върната в цялост с отбелязване, че на адреса е
открита бившата съпруга на управителя на дружеството, като по нейни данни същият
вече не живеел на този адрес. Съдът е дал ход на делото на основание чл.61, ал.4 от
ЗАНН, тъй като жалбоподателят не е бил намерен на посочения от него адрес.
Процесуалният представител на ТД на НАП-София оспорва жалбата. Моли съда
да потвърди наказателното постановление като правилно и законосъобразно. Посочва,
че нарушението било правилно санкционирано на основание чл.182, ал.1 от ЗДДС, а
санкцията била във фиксиран размер. Претендира разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Жалбата е подадена от надлежна страна, в законовия срок, срещу подлежащ на
обжалване акт, съдържа необходимите реквизити и производството е редовно
1
образувано пред РС-София, поради което се явява процесуално допустима.
Съдът, с оглед на събраните по делото доказателства, преценени поотделно
и в тяхната съвкупност, намира за установена следната фактическа обстановка:
На 17.06.2021 г. била извършена насрещна проверка по документи относно
спазването на данъчното законодателство от страна на „***“ ЕООД. При анализ на
информацията, съдържаща се в подадените от страна на проверяваното дружество в
НАП - дневници за продажби, Справки-декларации по ЗДДС и на представените
счетоводни документи, било установено, че дружеството-жалбоподател е регистрирано
по ЗДДС лице и е издало фактура № ********** от 01.03.2020 г., с предмет на
доставката „Аванс по договор“, с данъчна основа 10000,00 лева и ДДС 2000,00 лева, с
получател „***“ ЕООД с ЕИК ***. Представено било и Банково извлечение № 3 от
01.03.2020 г. за получено плащане на 26.02.2020 г. - аванс в размер на 12000,00 лева,
във връзка с което била издадена фактура № ********** от 01.03.2020 г. Дружеството
„***“ ЕООД било включило посочената фактура в дневника за покупки през данъчен
период месец октомври 2020 г. и е ползвало право на приспадане на данъчен кредит. В
същото време дружеството-жалбоподател „***“ ЕООД не е включило горепосочената
фактура в дневника за продажби и справката декларация през съответният данъчен
период – месец март 2020 г. и не е начислило изискуемия ДДС за извършената от него
облагаема доставка, каквото е изискването на чл. 86, ал.1 т. 2 и т. 3 от ЗДДС. Данъкът е
дължим от регистрираното лице за данъчния период, през който е издаден данъчният
документ, като неизпълнението на посоченото задължение е довело до определяне на
данъка в по-малък размер за данъчен период месец март 2020 г. с размера на
неначисления данък от 2000,00 лева по описаната фактура № ********** от 01.03.2020
г.
Дружеството-жалбоподател „***“ ЕООД е включило фактурата в дневника за
продажби за данъчен период месец юни 2021 г. и съответно размерът на данъка от
2000,00 лева е включен при определяне на резултата в справката-декларация за ДДС за
месец юни 2021 г., тоест със закъснение от 453 дни.
На 06.08.2021 г. срещу дружеството-жалбоподател бил съставен АУАН №
F622297. Нарушението, описано в АУАН, било квалифицирано по чл.86, ал.1, т.2 и т.3
от ЗДДС. Актът бил подписан от актосъставителя и двама свидетели, след което бил
предявен на представляващ дружеството-нарушител, който го подписал без
възражения.
АНО счел изложените в акта фактически констатации за доказани и въз основа
на него било издадено атакуваното понастоящем наказателно постановление №
595405-F622297 от 24.08.2021 г., с което за нарушение на чл.86, ал.1, т.2 и т.3 от Закона
за данъка върху добавената стойност (ЗДДС), на дружеството-жалбоподател е
наложена имуществена санкция в размер на 2000 лева на основание чл.182, ал.1 от
2
ЗДДС.
Изложената фактическа обстановка се доказва по категоричен начин от
показанията на свидетелката С.П., както и от приложените по делото писмени
доказателства. Свидетелката П. подробно разказа за извършената проверка и
констатациите от нея, като показанията й са логични, последователни и
непротиворечиви, поради което съдът ги кредитира напълно, а от друга страна те
изцяло кореспондират и със събрания по делото писмен доказателствен материал.
Самият жалбоподател също не оспорва установените от АНО факти, но иска
преразглеждане на случая.
От всичко изложено до тук може да се направи извод за категорична доказаност
на изложените по-горе фактически констатации, въз основа на събраните по делото
гласни и писмени доказателства.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът направи
следните правни изводи:
При съставяне на АУАН и при издаване на атакуваното НП са спазени
изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. АУАН и НП са
издадени от компетентни органи, съдържат всички изискуеми от ЗАНН реквизити –
описано е нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено, посочени са
дата и място на извършване на деянието, нарушените законови разпоредби и нормата,
въз основа на която е определена санкцията. Спазени са сроковете по чл.34 от ЗАНН за
съставяне на акта и издаване на НП. Актът е съставен в тримесечен срок от откриване
на нарушителя и в двугодишен срок от извършване на нарушението, а срокът е
двугодишен, понеже се касае за данъчно нарушение. В случая не са налице формални
предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на
административнонаказателната отговорност на търговеца не са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, които да накърняват правото му на защита до
степен, даваща основание на съда да отмени оспореното НП само на това основание,
без да разглежда спора по същество.
Разпоредбата на чл.86, ал.1, т.2 и т.3 от ЗДДС предвижда, че регистрирано лице,
за което данъкът е станал изискуем, е длъжно да го начисли, като: включи размера на
данъка при определяне на резултата за съответния данъчен период в справка-
декларацията по чл.125 за този данъчен период и посочи данъчния документ в
дневника за продажбите за съответния данъчен период. Съгласно чл.86, ал.2 от ЗДДС,
данъкът е дължим от регистрираното лице за данъчния период, през който е издаден
данъчният документ, а данъчният документ в случая е процесната фактура №
********** от 01.03.2020 г. По делото категорично се установи, че на 01.03.2020 г.
дружеството-жалбоподател „***“ ЕООД е издало процесната фактура № ********** с
предмет на доставката „Аванс по договор“, с данъчна основа 10000,00 лева и ДДС
3
2000,00 лева, с получател „***“ ЕООД, като е издало данъчен документ, в който е
посочило данъка на отделен ред, но не е изпълнило задълженията си да включи
размера на данъка при определяне на резултата за съответния данъчен период в
справка-декларацията по чл.125 за този данъчен период и да посочи данъчния
документ в дневника за продажбите за съответния данъчен период. Съгласно чл.125,
ал.5 от ЗДДС, тези задължения е трябвало да бъдат изпълнени до 14-о число
включително на месеца, следващ данъчния период, за който се отнасят, тоест до
14.04.2020 г. включително, понеже данъчният период е бил месец март 2020 г.
Следователно нарушението е било извършено на 15.04.2020 г., а неизпълнението на
посочените задължения е довело до определяне на данъка в по-малък размер за
данъчен период месец март 2020 г. с размера на неначисления данък от 2000,00 лева по
описаната фактура № ********** от 01.03.2020 г. Посочените задължения са били
изпълнени едва през данъчен период месец юни 2021 г. и съответно размерът на данъка
от 2000,00 лева е бил включен при определяне на резултата в справката-декларация за
ДДС за месец юни 2021 г., тоест със закъснение от 453 дни. Предвид на изложеното
съдът приема, че от обективна страна е била нарушена разпоредбата на чл.86, ал.1, т.2
и т.3 от ЗДДС, понеже посочените в нея задължения не са били изпълнени в
законоустановения срок. Тези обстоятелства се установяват както от показанията на
свидетелката П., така и от приложените по делото писмени доказателства.
Отговорността на юридическите лица е обективна и безвиновна, поради което не
е необходимо да бъде изследван въпросът за субективната страна на нарушението и
евентуалното наличие на вина. Достатъчно е единствено да е налице нарушение от
обективна страна. Без значение са също така причините и мотивите довели до
извършване на нарушението, тъй като те също спадат към субективната страна на
деянието. Нарушението е било извършено поради бездействие на служителите на
дружеството, но то е следвало така да организира дейността си, че да не допуска
нарушения на ЗДДС. В тази връзка са неоснователни възраженията, че била допусната
техническа неточност, тъй като това спада към причините за извършване на
нарушението, които са част от субективната страна и в случая са ирелевантни.
Деянието е подробно и пълно описано, правилно квалифицирано и
законосъобразно съотнесено към санкционната разпоредба на чл.182, ал.1 от ЗДДС,
предвиждаща, че регистрирано лице, което не отрази издадения данъчен документ в
отчетните регистри за съответния данъчен период, което води до определяне на данъка
в по-малък размер, се наказва с имуществена санкция - за юридическите лица и
едноличните търговци, в размер на определения в по-малък размер данък, но не по-
малко от 1000 лева. Неизпълнението на посочените задължения е довело до определяне
на данъка в по-малък размер за данъчен период месец март 2020 г. с размера на
неначисления данък от 2000,00 лева по описаната фактура № ********** от 01.03.2020
г., тоест размерът на имуществената санкция правилно е отмерен на 2000 лева, който
4
съответства на размера на определения в по-малък размер данък. Наказанието е във
фиксиран размер, поради което съдът не може да го изменя.
Нарушението не следва да бъде квалифицирано като маловажен случай по
смисъла на чл.28 от ЗАНН, тъй като все пак трябва да бъде отчетен срокът на
закъснение от 453 дни, който многократно е надхвърлил законоустановения срок за
изпълнение на задълженията. Освен това нарушението не се отличава с по-ниска
степен на обществена опасност в сравнение с други деяния от същия вид. Самото
нарушение е резултатно и е довело до вредни последици, а именно до определяне на
данъка в по-малък размер за данъчен период месец март 2020 г. с размера на
неначисления данък от 2000,00 лева, а това е причинило вреди на фиска, които са били
отстранени едва през месец юни 2021 г. По изложените съображения съдът намира, че
обжалваното наказателно постановление е законосъобразно и следва да бъде
потвърдено.
При този изход на спора и с оглед направеното искане от процесуалния
представител на наказващия орган за присъждане на юрисконсултско възнаграждение,
съдът намира същото за основателно. Съгласно чл.63д, ал.4 от ЗАНН, в полза на
учреждението или организацията, чийто орган е издал акта по чл.58д, се присъжда и
възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от
юрисконсулт или друг служител с юридическо образование. Размерът на присъденото
възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело,
определен по реда на чл.37 от Закона за правната помощ. На основание чл.27е от
Наредбата за заплащането на правната помощ, възнаграждението за защита в
производства по Закона за административните нарушения и наказания е от 80 до 150
лв. Съдът намира, че следва да се присъди такова в минимален размер, а именно 80
лева, тъй като делото не се отличава с правна и фактическа сложност, беше проведено
само едно открито съдебно заседание и беше разпитан един единствен свидетел.
Мотивиран от горното и на основание чл.63, ал.2, т.5 и чл.63д, ал.4 от ЗАНН,
Софийският районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 595405-F622297 от 24.08.2021
г., издадено от зам. директор на ТД на НАП-София, с което за нарушение на чл.86,
ал.1, т.2 и т.3 от Закона за данъка върху добавената стойност (ЗДДС), на „***“ ЕООД,
ЕИК *** е наложена имуществена санкция в размер на 2000 /две хиляди/ лева на
основание чл.182, ал.1 от ЗДДС.
ОСЪЖДА дружеството-жалбоподател „***“ ЕООД, ЕИК *** да заплати на
Териториална дирекция на Национална агенция за приходите - София (ТД на НАП-
5
София) сумата от 80 /осемдесет/ лева, представляваща юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд –
София град в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6