№ 170
гр. Тетевен, 22.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЕТЕВЕН, II - СЪСТАВ ГРАЖДАНСКИ, в
публично заседание на двадесет и осми юни през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:МАРИО Д. СТОЯНОВ
при участието на секретаря ТАТЯНА ИВ. МИНДЕВСКА
като разгледа докладваното от МАРИО Д. СТОЯНОВ Гражданско дело №
20244330100106 по описа за 2024 година
Предявен е осъдителен иск с цена 10 000.00 лева за заплащане на обезщетение за
причинени неимуществени вреди,съединен с осъдителен иск за заплащане на обезщетение
за причинени имуществени вреди в размерна 100.00 лева, посочено основание чл.45 от ЗЗД.
Ищцата излага,че на з часа,в с.,в обект №д,в който работела като служител и била на
смяна,двамата ответници в съучастие,като съизвършители,чрез употреба на сила-нанасяне
на удари с юмруци и ритници върху нея и повалянето и на земята,вследствие на което и
причинили леки телесни повреди по чл.130,ал.2 от НК,изразяващи се в охлузване на лицето
и болезнен оток в лява слепоочно-теменна окосмена част на главата,,довели до болки и
страдания,извършили грабеж на сумата 2570 лева,от владението и,които пари са собственост
на „з,с което извършили престъпление по чл.198,ал.1 от НК,във в-ка с чл.20,ал.2 от
НК.Ответниците са сключили споразумение с прокуратурата и с определение по НОХД №зг
по описа на РС-Тетевен същото е било одобрено,като са осъдени на лишаване от свобода за
срок от 1 година,чието изтърпяване е отложено с изпитателен срок от 3 години.
Вследствие на бруталното нападение над нея и нанесения и побой,от причинените и
телесни увреждания претърпяла болки и страдания и неудобства за дълъг период от
време,получила хипертонично заболяване с високо кръвно налягане,системно главоболие и
световъртеж,за„значителни психотравми и стрес,довели до посттравматично стресово
разстройство.Вече близо една година след нападението над нея продължава да изпитва
негативните последици и симптоми от физическите и психически травми,които и причинили
1
двамата ответници.
И понастоящем изпитва страх,ужас и се разтреперва,когато видя лице от мъжки пол
със суичър и качулка на главата,с каквито били нападателите и.Наложило се провеждане на
лечение от лекари специалисти по неврология и психиатрия с предписване на съответни
медикаменти.
Претърпяла и имуществена вреда в размер на 100 лева за освидетелстването и
издаване на съд.-медицинско удостоверение.
Причинените и неимуществени и имуществени вреди до настоящия момент не са
възстановени,поради което има правен интерес от предявяване на иска по чл.45 от ЗЗД.
Моли да бъдат осъдени двамата ответници да и заплатят солидарно исковата сума в
размер на 10 000.00 лева,съставляващи обезщетение за претърпените неимуществени
вреди,както и да и заплатят солидарно сумата от 100.00 лева ,съставляващи обезщетение за
претърпени имуществени вреди,които е претърпяла вследствие на престъпното им деяние
по чл.198,ал.1,в-ка с чл.20,ал.2 от НК,ведно със съответната законна лихва върху
главниците,начиная от датата на увреждането 12.02.2023г до окончателното им
заплащане,както и разноските по делото.
Позовава се на писмени и гласни доказателства.
В срока по чл.131 от ГПК е депозиран писмен отговорна исковата молба от ответника
А. Х. Я. от град д,Лов.обл.,чрез адвокат Р. М.-АК-Ловеч,в който се заявява,че искът е
допустим,подсъдимите са признати за виновни по НОХД №зг по описа на РС-Тетевен за
престъпление по чл.198,ал.1,във в-ка с чл.20,ал.2 от НК.На основание чл.300 от НК влязлата
в сила присъда е задължителна за гражданския съд относно това дали е извършено
деянието,неговата противоправност,както и виновността на дееца.Ищцата в действителност
е понесла неимуществени вреди,но ответниците не са признати за виновни за всички
посочени увреждания,не са извършили всички описани в исковата молба действия,като не е
настъпил и описания в исковата молба вредоносен резултат по отношение на ищцата,като
така определения иск се явява частично неоснователен,доколкото е предявен за сумата от 10
000.00 лева.Не са налице нито данни,още по-малко доказателства,за твърдените
физически,здравословни и психически последици в пострадалата и тяхната причинно-
следствена връзка с деянието на ответниците.Този иск не е съобразен с правилата на
справедливостта на чл.52 от ЗЗД,н есе сочат обективни доказателства за неговата
основателност в претендирания размер,не е съобразен с доходите и имущественото
състояние на ответника.Признават насочения иск до размера на сумата от 1000.00
лева,доколкото се касае и за най-леката форма на телесно увреждане по чл.130,ал.2 от НК.Не
са представени доказателства за влошено здравословно и психическо състояние,както е
посочено в исковата молба за дълъг период от време.Хипертоничното заболяване е посочено
като придружаващо заболяване.Не са приложени никакви доказателства за продължително
влошаване на психичното здраве на ищцата и съответно провеждано лечение.Счита
предявения иск за частично основателен до сумата от 1000.00 лева.Искът за претендираните
2
имуществени вреди е изцяло неоснователен.
Писмен отговор на исковата молба с идентично съдържание е депозиран и от
ответника М. А. Л. от к,Лов.обл.,представляван от адвокат Р. М.-АК-Ловеч.
От представените по делото писмени докадзателства,тези по приложеното НОХД
№зг по описа на РС-Тетевен,показанията на свидетелите з,заключението на комплексната
съдебно-психиатрична и психологична експертиза,изготвена от вещите лица д-р П. В. и М.
Д. и на съд.-медицинската експертиза,изготвена от вещото лице д-р М. С.,съдът приема за
установена следната фактическа обстановка:
С определение,постановено по НОХД №зг по описа на РС-Тетевен е одобрено
споразумение,съгласно който ответниците А. Х. Я. и М. А. Л. са признати за виновни за
това,че на 12.02.2023 година,около 22,25 часа в село с,бензиностанция „н,в съучастие,като
съизвършители,чрез употреба на сила-удари с юмрук и ритници по Н. Д. И. от село
клов.обл.-служител в бензиностанцията,с което и е причинена лека телесна повреда по
чл.130,ал.2 от НК,изразяваща се в охлузване на лицето и болезнен оток в лява слепоочно-
теменна окосмена част на главата-болка и страдание,са отнели чужди движими вещи-пари в
размер на 2570 лева,от владението на Н. Д. И.,собственост на „с ,с намерението
противозаконна да ги присвоят,поради което и на основание чл.198,ал.1 във в-ка с чл.20,ал.2
от НК ,във в-ка с чл.55,ал.1,т.1 от НК са им наложени наказание „Лишаване от свобода“ в
размер на 1 година,чието изпълнение е отложено с изпитателен срок от 3 години.
На 13.02.2023г ищцата е било освидетелствана от д-р с,съдебен лекар при МУ-
Плевен,като за обективни находки е отразено следното: Ориентирана за време,място и
собствена личност,отговаря правилно на зададените въпроси,с правилно развита костна и
мускулна системи.В областта на лявата скула се установи линейно издраскване с червенееща
коричка вертикален ход и дължина 1см.В окосмената част на главата над лявото ухо се
установи оток,който е силно болезнен при палпация.В заключението находките са
дефинирани както следва: охлузване в областта на лявата скула,оток над лявата ушна мида в
окосмената част на главата.
От приложена фактура №8/13.02.2023г/стр.11 от делото/ е видно,че за прегледа
ищцата е заплатила сумата от 100.00 лева.
В издаден/съставен/ амбулаторен лист на 21.02.2023г е вписано като придружаващо
заболяване на ищцата-хипертонично сърце без сърдечна недостатъчност.Същото заболяване
е посочено и в друг амбулателон лист,издаден на 09.03.2023г.
Приложен е амбулаторен лист ,издаден на 21.02.2023г и на 09.03.2023г,в който са
вписани,като основна диагноза: посттравматично стресово разстройство.Предписано е
медикаментозно лечение.
В показанията си свидетелят д твърди,че след инцидента ищцата не била добре,била
изплашена,изпитвала страх и започвала да реве,като видела някой облечен със суичър и
качулка,не е същият човек след инцидента,какъвто е била преди него.Затворена е,почти не
разговаря с никой,след инцидента вдига кръвно,за което вика Бърза помощ или я кара на
3
Бърза помощ.Понастоящем работи в „Петрол“,но не на същото място,тъй като има уплаха
заради нощните смени,работи в град с и „кара дневни смени“.
В показанията си свидетелката к твърди,че след инцидента ищцата била
стресирана,променила се,станала плашлива,казала и че не може да спи нощно
време,изведнъж вдига кръвно,преди инцидента участвала в читалищни дейности,сега е
затворена и не се движи сама.
От заключението на комплексната съдебно-психиатрична и психологична експертиза
се установява,че ищцата е преживяла посттравматично стресово
разстройство.Своевременното психиатрично лечение ,подкрепящата я семейна
среда,липсата на данни за прекомерна емоционална ранимост и уязвимост,са довели до
стабилизиране на нейното състояние и са копирали симптомите,свързани с констатираното
заболяване.Към момента на изготвяне на експертиза не дава оплаквания,не се отчитат данни
за спад в цялостното и социално функциониране.Способността за
комуникативност,концентрация,рефлексия и познавателни процеси са съхранени.Не е
налице семейна или социална дезадаптация.
В съдебно заседание вещите лице обясняват,че ищцата им е споделила че е приемала
съответните медикаменти за преодоляване на разстройството в продължение на 6 месеца.
В заключението на съд.-медицинската експертиза,изготвена от вещото лице д-р С. е
отразено,че се приема,на база патофизиологичните механизми,възможното влошаване на
състоянието на сърдечно-съдовата и нервна система,за което е приложено лечение.
При така описаната фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:
Предявеният осъдителен иск е квалифициран в доклада по делото по чл.45 от
ЗЗД,поради това съдът е приел, че с оглед разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК в тежест на
ищеца е възложил да установи, че са се осъществили обективните елементи от фактическия
състав на посочената правна норма, а именно: деяние, в една от двете му форми – действие
или бездействие; противоправност на деянието, причиняването на вреда и пряка причино-
следствена обусловеност на деянието с настъпилия резултат, а в тежест на ответника е да
опровергае субективния елемент – вината, по арг. от разп. на чл. 45, ал. 2 от ЗЗД.
При така разпределената доказателствена тежест,съдът приема,че ищецът успя да
проведе главно и пълно доказване на релевантните за предмета на спора обстоятелства.
Разпоредбата на чл. 45 ЗЗД предвижда, че всеки е длъжен да поправи вредите, които
виновно е причинил другиму, като според предл. 2 от същата норма във всички случаи на
непозволено увреждане, вината се предполага. За да се ангажира деликатната отговорност
на причинителя на вредата е необходимо да бъде установено деянието (действие или
бездействие), което да е противоправно, като в съдебната практика се приема, че всяко
действие или бездействие, с което се нарушава публично позитивната забрана да не се вреди
другиму, е противоправно, стига да липсват основания, които да оправдават настъпването на
вредата. Следва да се установи също, че деянието е извършено виновно и причинява вреда
другиму, както и че има причинна връзка между извършеното деяние и претърпените вреди.
4
С оглед нормата на чл. 300 от ГПК, влязлата в сила присъда на наказателния съд,е
задължителна за гражданския съд относно това, дали е извършено деянието, неговата
противоправност и виновността на дееца - елементите на деликтната отговорност. В случая
е налице влязла в сила присъда,с която ответниците са осъдени за деяние,съставомерно по
чл.198,ал.1,във в-ка с чл.20,ал.2 от НК.
Както се излага в отговорите на исковата молба,това престъпление засяга
обществените отношения свързани със собствеността,паричните средства при грабежа са
били собственост на „с,но са били във владение на ищцата и именно от нейното
владение,посредством сила-причинените и телесни увреди,двамата ответници са отнели
паричните средства,причинявайки на ищцата описаните в съд.-медицинското
удостоверение,приложено по делото увреждания,посочени и в присъдата/споразумението.
По отношение наличието на обективните и субективни признаци от състава на
непозволеното увреждане по чл.45 от ЗЗД,не е налице между страните.В отговорите на
исковата молба същите се признават,възразява се единствено срещу размера на предявения
иск,респ.срещу сочените в исковата молба факти,досежно причинените телесни увреди на
ищцата при деянието,извършено на 12.02.2023 година,както и здравословното състояние на
ищцата след инцидента и понастоящем.
В случая съществен е въпросът, свързан с тълкуването и прилагането на чл. 52 ЗЗД и
по- конкретно относно критериите, които имат значение за определяне на справедливо
обезщетение за неимуществени вреди при деликт, както и относно задължението на съда да
обсъди и анализира всички релевантни в тази връзка обстоятелства и въз основа на
съвкупната им оценка да определи паричния еквивалент на вредите. По правния въпрос, са
налице задължителни за съдилищата указания, дадени с ППВС № 4/1968 г., доразвити с
трайната практика на ВКС по реда на чл. 290 ГПК, според които понятието „справедливост”
в нормата на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно, а е винаги свързано с преценка на редица
обективно съществуващи, конкретни обстоятелства. Обезщетението за неимуществени
вреди според чл. 52 от ЗЗД, се определя от съда по справедливост - след преценка на вида и
характера на увреждането, начин на причиняването му, последиците за здравето,
продължителността на оздравителния процес, причинените морални страдания.
Съгласно задължителните за съдилищата указания, дадени с ППВС № 4/1968 г.,
понятието „справедливост“ не е абстрактно понятие, а е свързано с преценка на обективно
съществуващи конкретни обстоятелства. За да се реализира справедливо възмездяване на
претърпени от деликт болки и страдания, е необходимо да се отчете действителният размер
на моралните вреди, с оглед на характера и тежестта на уврежданията, интензитета и
продължителността на болките и страданията, както и икономическата конюнктура в
страната, към момента на увреждането. В този смисъл е и константната съдебна практика
/Решение № 25 от 17.03.2010 г. по т. д. № 211/2009 г., Решение № 206 от 12.03.2010 г. по т. д.
№ 35/2009 г. на ВКС и др./.
Съдът като взе предвид гореизложените правни доводи и проведеното от ищеца
доказване намира, че сумата от 6 000.00 лева е справедлив размер на обезщетението за
5
причинените на ищцата неимуществени вреди, изразяващи се в преживени болки и
страдания от причинените травматични увреждания,както и претърпяното постравматично
разстройство,което е овладяно за период от около 6 месеца.
Изложените факти в исковата молба и показанията на разпитаните свидетели за
това,че симптомите от претърпяната психична травма от ищцата продължават и
понастоящем,като се задълбочават,за това,че същата се е затворила,не комуникира и пр.,са в
колизия със заключението на комплексната експертиза,в което е отразено,че към момента на
изготвяне на експертизата ищцата не дава оплаквания,не се отчитат данни за спад в
цялостното и социално функциониране,способността за
комуникативност,концентрация,рефлексия и познавателни процеси са съхранени.Не е
налице семейна или социална дезадаптация.Като фактори способстващи овладяване на
състоянието на ищцата са посочените подкрепяща семейна среда,липсата на данни за
прекомерна емоционална ранимост и уязвимост на ищцата.
В колизия с данните от съд.-медицинското удостоверение и тези от приложеното
НОХД №зг по описа на РС-Тетевен и присъдата/споразумението,са изложените в исковата
молба и показанията на свидетеля Иванов данни за степента,характера и механизма на
причинените телесни увреди на ищцата от деянието,извършено от ответниците на
12.02.2023 година.
В предвид горните съображения,съдът намира,че предявеният осъдителен иск следва
да бъде уважен до сумата от 6 000.00 лева,а за разликата до претендирания размер от
10 000.00 лева,същият подлежи на отхвърляне,като неоснователен и недоказан.
Върху определения размер на обезщетението следва да се присъди и законната
лихва,начиная от датата на увредата-12.02.2023г до окончателното и заплащане.
Съдът намира за доказан и иска за заплащане на неимуществени вреди-сумата от
100.00 лева,която ищцата е заплатила за снабдяване със съд.-медицинско удостоверение,със
законната лихва от 12.02.2023г,с оглед обстоятелството,че тези разходи са сторени от ищцата
във връзка с деликта,за който са осъдени ответниците и с оглед разпоредбата на чл.84,ал.3
от ЗЗД.
Следва да бъдат осъдени двамата ответници,при условията на солидарна
отговорност,с оглед нормата на чл.53 от ЗЗД,да заплатят горните суми на ищцата,като
обезщетение за претърпени неимуществени и имуществени вреди.
С оглед изхода на делото и съгласно чл.78,ал.1 от ГПК,на ищцата следва да се
присъдят разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 604.00 лева,съразмерно
уважената част от иска.На ответниците не се следват разноски,в предвид отбелязването в
договорите за правна защита и съдействие,че са договорени отбелязаните суми, които са
платими в посочените срокове в документа и впоследствие не са представени данни за
тяхното реално плащане.
По сметка на РС-Тетевен ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят разноски в
размер на 822.00 лева.
6
Мотивиран от горното,съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА,на основание чл.45,ал.1 от ЗЗД, А. Х. Я.,ЕГН:********** от град
д,лов.обл. и М. А. Л.,ЕГН:********** от к,Лов.обл.,да заплатят солидарно на Н. Д.
И.,ЕГН:********** от село кЛов.обл.,сумата в размер на 6 000.00/шест
хиляди/лева,представляваща обезщетение за причинените и неимуществени
вреди,вследствие на извършено престъпление по чл.198,ал.1,във в-ка с чл.20,ал.2 от НК, на
12.02.2023 година в с.,за което са осъдени по споразумение по НОХД №з година по описа на
Районен съд-Тетевен,заедно със законната лихва върху тази сума,начиная от 12.02.2023
година до окончателното и заплащане,а за разликата над признатия размер на обезщетението
и до претендирания в исковата молба размер от 10 000.00 лева,отхвърля иска,като
неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА,на основание чл.45,ал.1 от ЗЗД, А. Х. Я.,ЕГН:********** от град
д,Лов.обл. и М. А. Л.,ЕГН:********** от к,Лов.обл.,да заплатят солидарно на Н. Д.
И.,ЕГН:********** от село кЛов.обл.,сумата в размер на 100.00/сто/лева,представляваща
обезщетение за причинени имуществени вреди-заплатена такса за снабдяване със съд.-
медицинско удостоверение за причинените и от ответниците телесни повреди,при
извършване на престъплението,за което са осъдени по споразумение по НОХД №зг по описа
на РС-Тетевен,заедно със законната лихва върху тази сума,начиная от 12.02.2023 година до
окончателното и заплащане.
ОСЪЖДА,на основание чл.78,ал.1 от ГПК и съразмерно уважената част от исковете,
А. Х. Я.,ЕГН:********** от град д,лов.обл. и М. А. Л.,ЕГН:********** от к,Лов.обл.,да
заплатят солидарно на Н. Д. И.,ЕГН:********** от село кЛов.обл. разноски по делото в
размер на 604.00/шестстотин и четири/лева.
Решението подлежи на въззивно обжалване,пред Окръжен съд-Ловеч,в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Тетевен: _______________________
7