№ 150
гр. Пловдив, 15.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, II СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Нина Ив. Кузманова
Членове:Славка Г. Димитрова
Веселин Д. Хаджиев
при участието на секретаря Гергана Пр. Спасова
в присъствието на прокурора Галин П. Гавраилов (ОП-Пловдив)
като разгледа докладваното от Нина Ив. Кузманова Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20215300601747 по описа за 2021 година
С присъда, постановена по НОХД № 366/2020г., Карловският районен
съд, 1-ви н.с., е признал подсъдимия Т.С.Т. за ВИНОВЕН в извършване на
престъпление по чл.209, ал.1 вр. чл.26, ал.1 от НК, като на основание чл.58а,
ал.1 във вр. чл.54, ал.1 от НК го е осъдил на „лишаване от свобода” за срок от
ОСЕМ МЕСЕЦА. На основание чл.66, ал.1 от НК изпълнението на така
наложеното наказание е отложено с изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ,
считано от влизане в сила на присъдата.
Против присъдата в законоустановения срок е постъпил протест от
Районна прокуратура –Пловдив, ТО-Карлово, с искане за нейното изменение
в частта, относно наложеното наказание и увеличаване на същото от осем
месеца на една година и шест месеца лишаване от свобода, както и отмяна
приложението на чл.66 от НК и постановяване на ефективно изтърпяване на
това наказание. В този смисъл основното възражение в протеста е за
несправедливост на наложеното наказание, като са изложени бланкетни
доводи за несъответствие на определеното на подсъдимия наказание с
обществената опасност на деянието и на дееца.
1
Представителят на Окръжна прокуратура-Пловдив пред въззивната
инстанция заяви, че не поддържа подадения от РП-Пловдив,ТО-Карлово
протест, като счита, че искането за увеличаване на наказанието на подс.Т. е
необосновано. Предлага присъдата на първоинстанционния съд да бъде
потвърдена като правилна и законосъобразна, като се излагат доводи за
справедливост на определеното от съда наказание, предвид невисоката степен
на обществена опасност на извършеното, определяща се от виския размер на
сумите, с които отделните пострадали лица са били ощетени.
В съдебно заседание пред въззивната инстанция подсъдимият Т.Т.,
както и неговият защитник се явяват, като изразяват становище за правилност
и законосъобразност на постановената първоинстанционна присъда, която
молят да бъде потвърдена.
Пловдивският окръжен съд, след цялостна проверка на присъдата,
независимо от основанията, посочени от страните и в предмета и в пределите
на въззивната проверка по чл. 313 и чл. 314 НПК, намира следното:
Първоинстанционният съд въз основа на събраните на досъдебното
производство писмени и гласни доказателства и направеното от подсъдимият
самопризнание, е приел за установена следната фактическа обстановка:
Подсъдимият Т.С.Т. и пострадалият свидетел П.П. от с. В., обл.
Пловдив се познавали от дълги години. През 2019 г. св. П. запознал подс. Т. и
с другите пострадали по делото лица, а именно- свидетелите М.М.Р. и В.Б.Т.,
и двамата от с. В., обл. Пловдив.
На неустановена по делото дата през м. август 2019 г., подс. Т. посетил
св. П. в дома му в с. В., обл. Пловдив. При проведената среща св. П. споделил
с Т., че имал проблеми по дело, по което бил осъден за палеж по
непредпазливост и му показал изпълнителният лист, издаден във връзка с
влязлата в сила присъда по това дело. Подс. Т. прочел съдържанието на
изпълнителния лист и без да имал изначално намерение да осигури на
пострадалия св. П. съдействие от адвокат, който да осигури благоприятно
развитие за св. П. по това дело, го уверил, че познава адвокатка от Пловдив,
сестрата на която работела в Апелативен съд- Пловдив и която адвокатка би
могла да му окаже такова съдействие. За да подсили ефекта на думите си Т.
провел фиктивен разговор по мобилния си телефон с мнимата адвокатка, като
впоследствие уверил пострадалия П., че въпросната адвокатка щяла да
провери делото на компютъра си, след което подсъдимият щял допълнително
да му се обади. На следващият ден - неустановена по делото дата през месец
август 2019 г. подс. Т. отново посетил св. Т. и му казал, че адвокатката, за
която говорели, поискала пари за придвижване на документите по делото му
и за заплащане на такси във връзка с това като необходимата сума била 100
2
лева. Изявлението на Т. пред пострадалия свидетел П., че ако последният му
даде сумата от 100 лева, същите ще бъдат предадени на адвокатка от гр.
Пловдив за придвижване на документите по делото, по което св. П. бил
осъден с цел тази адвокатка да осигури благоприятно развитие за св. П. на
това дело, формирало у св. П. невярна представа за този факт, в резултат на
което св. П. дал на поде. Т. сумата от 100 лева. В действителност, тези пари
подс. Т. не употребил по заявеното от него пред св. П. предназначение, а
запазил за себе си.
На неустановена по делото дата през 2019 г. подс. Т. пак посетил
пострадалия св. П. в с, В., обл, Пловдив, при което без да имал изначално
намерение да се задължи, му поискал паричен заем от двеста лева като го
уверил, че тази сума му била необходима за ремонт на камион, какъвто
твърдял, че имал, а фактически нямал. Изявлението на подс.Т. пред
пострадалия свидетел П., че ако последният му даде в заем двеста лева за
ремонт на камион, ще му възстанови изцяло тази сума, формирало у св. П.
невярна представа за този факт, вследствие на което св. П. дал на поде. Т.
сумата от 200 лева. В действителност до края на разследването по делото обв.
Т. не възстановил на св. П. тази заета сума.
На неустановена по делото дата през 2019 г. подс. Т. отново посетил
пострадалия св. П. в с. В., обл. Пловдив, при което, без да имал изначално
намерение да се задължи, му поискал паричен заем от сто и осемдесет лева
като го уверил, че след два дни ще му възстанови изцяло тази сума и че тя му
била нужна за части, необходими за ремонт на камион, какъвто твърдял, че
има, а фактически нямал камион. Изявлението на Т. пред пострадалия
свидетел П., че ако последният му даде в заем сто и осемдесет лева за части,
необходими за ремонт на камион, след два дни ще му възстанови изцяло тази
сума, формирало у св. П. невярна представа за този факт, вследствие на което
св. П. дал на обв. Т. сумата от 180 лева. На практика не само два дни след
това, но и до края на разследването по делото подс. Т. не възстановил на св.
П. тази заета сума.
На неустановена по делото дата през 2019 г., Т. пак посетил
пострадалия св. П. в с. В., обл. Пловдив, при което без да имал изначално
намерение да се задължи, му поискал паричен заем от шестдесет лева като го
уверил, че до няколко дни ще му възстанови тази сума и че тя му била
необходима за покупка на раздатъчна кутия на камион, какъвто твърдял, че
имал, а фактически нямал. Изявлението на подс. Т. пред пострадалия свидетел
П., че ако последният му даде в заем шестдесет лева за покупка на раздатъчна
кутия на камион, до няколко дни ще му възстанови изцяло тази сума,
формирало у св. П. невярна представа за този факт, вследствие на което св. П.
дал на поде. Т. сумата от 60 лева. Не само до няколко дни след това, но и до
края на разследването по делото подс. Т. не възстановил на св. П. тази заета
сума.
На неустановена по делото дата през 2019 г. подсъдимият Т. Т. отново
посетил пострадалия П. в с. В., обл. Пловдив, при което без да имал
изначално намерение да се задължи, му поискал паричен заем от тридесет
лева като го уверил, че до няколко дни ще му възстанови тази сума и че тя му
3
била необходима за покупка на верига на камион, какъвто твърдял, че имал, а
фактически нямал такъв. Изявлението на Т. пред свидетеля П., че ако
последният му даде в заем тридесет лева за покупка на верига на камион, до
няколко дни ще му възстанови изцяло тази сума, формирало у св. П. невярна
представа за този факт, вследствие на което св. П. дал на подс. Т. сумата от 30
лева. Не само до няколко дни, но и до края на разследването по делото поде.
Т. не възстановил на св. П. тази заета сума.
На неустановена по делото дата през 2019 г. поде. Т. за пореден път
посетил пострадалия св. П. в с. В., обл. Пловдив, при което без да е имал
изначално намерение да се задължи, му поискал паричен заем от петдесет
лева като го уверил, че до няколко дни ще му възстанови тази сума и че тя му
била необходима за закупуване на нафта. Изявлението на подс. Т. пред
пострадалия свидетел П., че ако последният му даде в заем петдесет лева за
закупуване на нафта, до няколко дни ще му възстанови изцяло тази сума,
формирало у св. П. невярна представа за този факт, вследствие на което св. П.
дал на обв. Т. сумата от 50 лева. Сумата не била върната и до края на
разследването по делото.
На неустановена по делото дата през 2019 г. Т. пак посетил
пострадалия св. П. в с. В., обл. Пловдив, при което без да имал изначално
намерение да се задължи, му поискал паричен заем от двеста лева като го
уверил, че тази сума му била необходима за закупуване на нафта. За да
придаде достоверност на казаното, поде. Т. заявил на пострадалия св. П., че се
касаело за „нелегална нафта“, която могъл да закупи на изгодна цена и си
заслужавало такава да се закупи докато все още имало възможност.
Изявлението на поде. Т. пред пострадалия свидетел П., че ако последният му
даде в заем двеста лева за закупуване на нафта, ще му възстанови изцяло тази
сума, формирало у св. П. невярна представа за този факт, вследствие на което
св. П. дал на поде. Т. сумата от 200 лева. Фактически до края на
разследването по делото поде. Т. не възстановил на св. П. тази заета сума.
На неустановена дата през месец август 2019 г. при едно от идванията
на подс. Т. в село В., обл. Пловдив св. П. го запознал със своите съселяни-
свидетелите М.М.Р. и В.Б.Т.. При това подс. Т. провел разговор със свидетеля
Р., в хода на който разговор без да е имал изначално намерение да се задължи,
го уверил, че може да му достави изгодно дърва за огрев от вида дъб. За да
подсили ефекта на думите си подс. Т. заявил, че имал камион /какъвто
всъщност нямал/ и се занимавал с извозване на дърва от гората, както и че
щял да представи официален документ, удостоверяващ законният произход
на дървата, които уж щял да достави. Между двамата била постигната
договорка подсъдимият да достави до края на месец декември 2019 г. 15
кубически метра дърва за огрев на св. Р., който трябвало да заплати за тях
общо 980 лева. Изявлението на подс. Т. пред пострадалия свидетел Р., че ще
му достави до края на месец декември 2019 г. 15 кубически метра дърва за
огрев на обща стойност деветстотин и осемдесет лева, формирало у св.Р.
невярна представа за този факт, вследствие на което Р. дал на подс. Т. още
същият ден сумата от 400 лева, а остатъкът от 580 лева му дал на части в
рамките на няколко седмици след това. Фактически, както до края на месец
4
декември 2019 г., така и до края на разследването по делото поде. Т. не
доставил на св. Р. договорените 15 кубически метра дърва за огрев, за които
св. Р. му заплатил общо 980 лева, нито пък му върнал парите, в какъвто
смисъл било едно от обещанията му при водените впоследствие разговори
между тях.
На неустановена дата през месец август 2019 г. в с. В., обл. Пловдив
подс. Т., който вече бил представен на св. В. Т. дошъл заедно със св. Р. в дома
й, при което без да имал изначално намерение да се задължи, поискал от нея
паричен заем от двеста и шестдесет лева като я уверил, че до вечерта на
същият ден ще й възстанови изцяло тази сума, както и че тази сума му била
необходима спешно за извършване на неотложна операция на пострадало при
рязане на дърва в гората лице. Изявлението на Т. пред пострадалата Т.,
формирало у св. Т. невярна представа за този факт, вследствие на което тя
дала на поде. Т. сумата от 260 лева. На практика, както до края на деня, така и
до края на разследването по делото подс. Т. не възстановил на св.Т. тази заета
сума.
В началото на 2020 г., след многократни неуспешни опити да получат
дължимото от подс. Т. и след като узнали за други случаи на измамени от
същия лица, пострадалите свидетели П., Р. и Т. окончателно се убедили, че са
станали жертви на измами от негова страна, поради което на 26.02.2020 г.
подали жалба в Районна прокуратура - Карлово. Още същият ден вечерта Т.
се обадил на св. М. Р. и му обещал, че ще възстанови дължимото и на тримата
пострадали срещу разписка, нещо, което не неправил до края на
разследването по делото.
Подсъдимият не работил по трудово правоотношение във сферата на
дърводобива. Видно от характеристичната справка е безработен от няколко
години.
При така изяснената фактическа обстановка, първостепенният съд е
направил законосъобразни правни изводи за доказаност на обвинението по
несъмнен начин. Правилно като кореспондиращи помежду си, са били
кредитирани показанията на разпитаните в досъдебното производство
свидетели, които се подкрепят и от изготвените писмени доказателства и
направените в хода на съдебното производство самопризнания на подс.Т..
Настоящата инстанция намира, че между събраните по делото гласни
доказателствени средства, няма съществени противоречия, които да
разколебават приетите за установени факти. И тримата пострадали, в
показанията си подробно обясняват начина на контакт с подс.Т., повода за
запознанство с него, начина на мотивирането им да предоставят сумите, както
и липсата на изпълнение на поетите от подсъдимия задължения и
ангажименти. Така че, правилно районният съд е приел, че всеки един от
разпитаните свидетели последователно и обективно излага обстоятелствата,
5
които е възприел, като между обсъдените доказателства няма никакви
противоречия.
Безспорно е, че с действията си подсъдимият Т.С.Т. е осъществил
съставомерните признаци на престъплението по чл.209 ал., 1във вр. чл.26, ал.1
от НК, тъй като на неустановена дата през 2019 г. и на неустановена дата
през месец август 2019 г., при условията на продължавано престъпление, с
девет отделни деяния, които осъществяват поотделно състав на едно и също
престъпление, като отделните деяния са извършени през непродължителни
периоди от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината,
при което последващите се явяват от обективна и субективна страна
продължение на предшестващите, с цел да набави за себе си имотна облага
възбудил и поддържал заблуждение у различни лица и с това им причинил
имотна вреда в размер на 2060 /две хиляди и шестдесет/ лева, както следва:
- на неустановена дата през месец август 2019 г. в с. В., обл. Пловдивска
с цел да набави за себе си имотна облага възбудил заблуждение у П.К. П. от с.
В., обл. Пловдивска за това, че ще му осигури съдействие от адвокат който ще
осигури благоприятно развитие за П.К. П. на дело, по което същият бил
осъден и с това причинил на П.К. П. от с. В., обл. Пловдивска имотна вреда в
размер на 100 /сто / лева;
- на неустановена дата през 2019 г. в с. В., обл. Пловдивска с цел да
набави за себе си имотна облага възбудил заблуждение у П.К. П. от с. В., обл.
Пловдивска, за това, че ако същият му даде в заем 200 /двеста/ лева за ремонт
на камион, ще му възстанови изцяло тази сума и с това причинил на П.К. П.
от с. В., обл. Пловдивска имотна вреда в размер на 200 /двеста/ лева;
- на неустановена дата през 2019 г. в с. В., обл. Пловдивска с цел да
набави за себе си имотна облага възбудил заблуждение у П.К. П. от с. В., обл.
Пловдивска, за това, че ако същият му даде в заем 180 /сто и осемдесет/ лева
за части, необходими за ремонт на камион, след два дни ще му възстанови
изцяло тази сума и с това причинил на П.К. П. от с. В., обл. Пловдивска
имотна вреда в размер на 180 /сто и осемдесет / лева;
- на неустановена дата през 2019 г. в с. В., обл. Пловдивска с цел да
набави за себе си имотна облага възбудил заблуждение у П.К. П. от с. В.,
обл.Пловдивска, за това, че ако същият му даде в заем 60 /шестдесет/ лева за
покупка на раздатъчна кутия на камион, до няколко дни ще му възстанови
6
изцяло тази сума и с това причинил на П.К. П. от с.В., обл.Пловдивска имотна
вреда в размер на 60 /шестдесет/ лева;
-на неустановена дата през 2019 г. в с. В., обл. Пловдивска с цел да
набави за себе си имотна облага възбудил заблуждение у П.К. П. от с. В., обл.
Пловдивска, за това, че ако същият му даде в заем 30 /тридесет/ лева за
закупуване на верига на камион, до няколко дни ще му възстанови изцяло
тази сума и с това причинил на П.К. П. от с. В., обл. Пловдивска имотна вреда
в размер на 30 /тридесет / лева;
- на неустановена дата през 2019 г. в с. В., обл. Пловдивска с цел да
набави за себе си имотна облага възбудил заблуждение у П.К. П. от с. В., обл.
Пловдивска, за това, че ако същият му даде в заем 50 /петдесет / лева за
закупуване на нафта, до няколко дни ще му възстанови изцяло тази сума и с
това причинил на П.К. П. от с. В., обл. Пловдивска имотна вреда в размер на
50 /петдесет/ лева;
- на неустановена дата през 2019 г. в с. В., обл. Пловдивска с цел да
набави за себе си имотна облага възбудил заблуждение у П.К. П. от с. В., обл.
Пловдивска, за това, че ако същият му даде в заем 200 /двеста/ лева за
закупуване на нафта, ще му възстанови изцяло тази сума и с това причинил на
П.К. П. от с. В., обл. Пловдивска имотна вреда в размер на 200 /двеста / лева;
- на неустановена дата през месец август 2019 г. в с. В., обл.
Пловдивска с цел да набави за себе си имотна облага възбудил заблуждение у
М.М.Р. от с. В., обл. Пловдивска, за това, че ще му достави 15 кубически
метра дърва за огрев на обща стойност 980 /деветстотин и осемдесет/ лева и с
това причинил на М.М.Р. от с. В., обл. Пловдивска имотна вреда в размер на
980 /деветстотин и осемдесет / лева;
- на неустановена дата през месец август 2019 г. в с. В., обл.
Пловдивска с цел да набави за себе си имотна облага възбудил заблуждение у
В. Б. Т. от с. В., обл. Пловдивска, за това, че ако тя му даде в заем 260 /двеста
и шестдесет/ лева вечерта на същият ден ще й възстанови изцяло тази сума и с
това причинил на В. Б. Т. от с. В., обл. Пловдивска имотна вреда в размер на
260 /двеста и шестдесет/ лева.
От обективна страна е установено, че на инкриминираните дати,
подсъдимият, използвайки доверието на пострадалите и демонстрирайки пред
тях възможности да съдейства за различни услуги, е възбудил заблуждение у
7
свидетелите П., Р. и Т., че ще осигури адвокат за благоприятно развитие по
изпълнително дело, че ще достави дърва за огрев и ще върне сумите, взети
под предлог за ремонт и нафта на камион и за лечение на работник , като в
действителност подсъдимият е бил наясно, че не е в състояние да изпълни
това и не се е занимавал с дейности по доставяне на дърва, както и не е
притежавал камион, който да се ремонтира. Установена е и користната цел в
действията на подсъдимия-набавяне на облага за себе си и причиняване на
имотна вреда за другиго- в случая на пострадалите П.К. П., М.М.Р. и В. Б. Т..
Налице са и предпоставките на чл.26, ал.1 от НК за квалификация на
извършеното като продължавано престъпление, тъй като от подсъдимия са
извършени девет отделни деяния, които осъществяват състав на едно и също
престъпление- по чл.209, ал.1 от НК, извършени в непродължителен период
от време, в една исъща обстановка и при еднородност на вината, така че
последващите от обективна и субективна страна се явяат продължение на
предшестващите.
Обосновани са изводите на първата инстанция, че престъплението е
извършено при форма на вината пряк умисъл-със съзнавани и целени от
подсъдимия обществено опасни последици.
С оглед приетата правна квалификация и изискването на чл.373, ал.2
от НПК, правилно първоинстанционният съд е определил наказание при
условията на чл.54 от НК- при превес на смекчаващи отговорността
обстоятелства. Като такива са отчетени чистото съдебно минало на
подсъдимия към инкриминирания период, добрите характеристични данни,
изразеното съжаление за извършеното и семейна ангажираност. Затова,
определеното за престъплението по чл.209, ал.1 във вр. чл.26, ал.1 от НК
наказание от една година „лишаване от свобода”, намалено с 1/ 3 на ОСЕМ
МЕСЕЦА, с оглед изискванията на чл.58а, ал.1 от НК, според настоящата
инстанция се явява правилно, законосъобразно и съответстващо на
обществената опасност на извършеното. Настоящата инстанция не споделя
доводите, изложени във въззивния протест относно проявеното снизхождение
от страна на съда и определеното по-ниско по размер, и несъответстващо на
обществената опасност на деянието наказание. Всички относими смекчаващи
и отегчаващи обстоятелства са отчетени от първата инстанция, но те не
налагат определяне на по-тежко по размер наказание. Всъщност, нито деецът
8
се отличава с по-висока степен на обществена опасност, предвид всички
отчетени смекчаващи отговорността му обстоятелства, нито деянието, макар
и извършено при условията на продължавано престъпление, тъй като се касае
за едни битови отношения и по-ниски суми, с които пострадалите са били
ощетени от действията на подс.Т. в случая. Поради всичко изложено
настоящата инстанция намира, че правилно и обосновано районният съд е
определил наказанието по отношение на подсъдимия, включително и с
приложение на чл.66, ал.1 от НК и определения изпитателен срок от три
години, който ще съдейства адекватно за реализиране целите на наказанието
и за поправянето на подсъдимия Т.Т.. Ефективно изтърпяване на наказанието
„лишаване от свобода“ в случая, както се иска от представителя на Районната
прокуратура, е необосновано и некореспондиращо на данните за личността на
подсъдимия.
Поради изложеното по-горе, въззивната инстанция намира, че не са
налице основания за изменение на присъдата и определяне на по-тежко
наказание на подсъдимия. В този смисъл и на основание чл.338 от НПК,
атакуваната първоинстанционна присъда ще следва да бъде потвърдена, като
правилна и законосъобразна. При въззивната проверка не са констатирани
нарушения, даващи основание за отмяна на атакувания съдебен акт. Предвид
горното, Пловдивският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 260018 от 10.06.2021 год., постановена
по НОХД № 366/2020 год. по описа на Карловски районен съд, I наказателен
състав.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване,
като съгласно чл.340, ал.2 пр.2 от НПК за изготвянето му да се съобщи на
страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9
10