Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 13.01.2021 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 19
състав, в публично заседание на девети ноември две хиляди и двадесета година в
състав:
Съдия: Невена Чеуз
при
секретаря Радослава Манолова, разгледа докладваното от съдия Чеуз гр. д. № 3 642 по описа за 2019 година и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявени обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 558 ал.5 вр. 557 ал.1 т.2 б. „а” от КЗ за
сумата от 204 729, 67 лв.
В исковата молба на П.Д.Б. се твърди, че на 27.04.2018 г.,
в гр. Бургас, до хотел „Космос“, по бул. „Стефан Стамболов“ е осъществено ПТП
от водача на лек автомобил „Мерцедес 124“ с ******, който отнел предимството на
пешеходката М.Б., майка на ищеца, и блъснал същата на пешеходна пътека. Твърди
се, че в резултат на ПТП-то същата получила тежки увреждания и черепно-мозъчна
травма. Била приета по спешност в УМБАЛ „Бургас“ АД, откъдето била изписана на
12.06.2018 г. и настанена за лечение в хоспис „Царица
Йоанна“ ЕООД – Варна. Твърди се, че по време на лечението й в болничното заведение
била заплатена сума в размер на 3 349, 67 лв. за закупуване на остеосинтезен материал за оперативни интервенции и разходи
за лечение, а впоследствие била заплатена и сумата от 1 380 лв. – такса за
престоя в хосписа в периода 01.06.2018 г. – 30.07.2018
г. Твърди се, че вследствие на тежките увреждания, пострадалата починала на
04.10.2018 г. По отношение на лекия автомобил нямало сключен договор, покриващ
риска „ГО“ към датата на ПТП-то. Твърди се в исковата молба, че след смъртта на
майка му била прекъсната съществуващата между тях силна емоционална и духовна
връзка. Страданията на ищеца били над обичайните.
Предвид изложените фактически твърдения е мотивиран правен интерес от
предявяване на иска и иска от съда да постанови решение, с което да осъди ответника
Г. ф. да му заплати сумата 200 000 лв.– обезщетение за неимуществени вреди, сумата
от 3 349, 67 лв. – обезщетение за имуществени вреди за закупуване на остеосинтезен материал за оперативни интервенции и разходи
за лечение, а впоследствие била заплатена и сумата от 1 380 лв. – такса за
престоя в хосписа в периода 01.06.2018 г. –
30.07.2018 г. , ведно със законната лихва върху претенцията за неимуществени
вреди, считано от 20.02.2019 г. Претендират се разноски.
Ответникът Г.Ф., редовно уведомен, е депозирал писмен
отговор в срока по чл. 131 от ГПК с релевирани в
същия възражения. Претендира разноски.
По делото като трето лице – помагач на страната на ответника е консититуиран В.Г.В., редовно уведомен, оспорва исковете в
открито съдебно заседание.
Исковете се поддържат в открито съдебно заседание от адв. Г. и адв. П..
Възраженията на ответника се поддържат в открито съдебно
заседание от юрк. Ш..
Възраженията на третото лице – помагач се поддържат в открито съдебно
заседание от адв. А..
Съдът, след като обсъди доводите
на страните и прецени събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност с оглед нормата на чл. 235 ал.2 и
ал.3 от ГПК и съобразно приетият доклад по делото, прие
за установено следното от фактическа страна:
По делото е представено постановление за спиране на наказателно
производство от 13.04.2020 г. на РП – Бургас, пр. № 1256/2018 г. по описа на РП
– Бургас, от което се установява, че същото се води срещу В.Г.В., затова, че на
27.04.2018 г., около 11,25 ч., в гр. Бургас, на бул. „Стефан Стамболов“ пред
бл. 132 в посока Военна болница, при управление на МПС, лек автомобил „Мерцедес
Е“ с рег. № ******нарушил правилата за движение като по непредпазливост
допуснал причиняването на средна телесна повреда на М.Д.Б..
По делото е представено удостоверение за наследници изх. № 94-01-34923/11.10.2018
г. на Община Бургас, от което е видно, че М.Д.Б. е починала на 04.10.2018 г. и
е оставила за свои наследници по закон дъщеря си И.Д.Б.и сина си П.Д.Б..
Представена е и писмена претенция от П.Д.Б. до ГФ, депозирана на 26.10.2018
г.
По делото е изслушана съдебно медицинска експертиза, изготвена от вещото
лице д-р П.С.П.. В същото вещото лице е обосновало извод, че е налице пряка и
непрекъсната причинно-следствена връзка между травматичните увреждания при
пострадалата и смъртния изход.
По делото е изслушана и САТЕ, изготвена от вещото лице инж. В.К.Д.. В
заключението си вещото лице е посочило, че произшествието е настъпило в
светлата част от денонощието, слънчева време, суха пътна настилка. Посочено е,
че ударът е настъпил на около 6 метра преди пешеходната пътека, считано по
посока на огледа и движението на автомобила. Посочено е, че скоростта на
движение към момента на удара е била около 50 км/ч като липсват данни за
промяна на скоростта на движение от водача и следи от аварийно спиране преди
удара. Обоснован е извод, че от момента на предприемане на пресичане на пътното
платно от пешеходеца, водачът е имал техническата възможност да го възприеме
като участник в движението. , както и че към момента на предприемане на
пресичане на пътното платно пешеходецът е имал техническата възможност да
възприеме автомобила. Вещото лице е разгледало в заключението си и трите
възможни начина за движение на пешеходеца /спокоен ход, бърз ход и спокойно
бягане/ като е обосновал извод, че и при трите начина, водачът на лекия
автомобил е имал техническата възможност да спре преди мястото на удара чрез
своевременно предприемане на маневра за аварийно спиране. Посочено е, че
пешеходецът е имал техническата възможност да предприеме пресичане на пътното
платно на обозначено за тази цел място, както и да възприеме автомобила, да
спре и да пропусне неговото преминаване.
По делото е допусната и изслушана и
повторна СМЕ, изготвена от вещото лице д-р А.Т.М.. В заключението на същата е обективиран извод, че съществува причинно –следствена
връзка между уврежданията, получени при процесното
ПТП, продължителното залежаване от тях на пострадалата и настъпилата белодробна
тромбемболия, която е обострила
сърдечната недостатъчност и е довела до смъртта на пострадалата.
В съдебно заседание на 10.02.2020 г. са събрани и гласни доказателства чрез
разпит на свидетеля К.С.В., фактически съжител на ищеца.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Съгласно
нормата на чл. 557 ал.1 т.2 б.”а” от КЗ Гаранционният фонд изплаща обезщетения по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите за имуществени и неимуществени вреди вследствие на смърт или
телесни увреждания, когато пътнотранспортното произшествие е настъпило на територията на Република България
и е причинено от моторно превозно средство по
отношение на което не е сключена застраховка, покриваща риска „Гражданска
отговорност”. Потестативната възможност лицата да предявят претенцията си пред съда
е поставена в зависимост от условието, претенцията
за обезщетение да е предявена по доброволен ред пред Г.Ф.. В настоящия
случай по делото са налични
доказателства, установяващи за предявяване на щетата пред ответника, с оглед,
на което са спазени изискванията на нормата на чл. 558 ал.5 от КЗ.
Страните не са формирали спор, че на 27.04.2018 г. е реализирано ПТП, при
което е пострадала М.Д.Б..
Не е формиран спор, че извършителят на ПТП-то е управлявал МПС без сключена
застраховка „ГО”.
Вината като
субективен елемент от фактическия състав на деянието от страна на извършителя
е предмет на установена от законодателя оборима презумпция. Същата се установява от изводите на вещото
лице по САТЕ, която настоящият
съдебен състав кредитира като обективна и компетентно изготвена.
Настъпилите вреди – увредите, предизвикали впоследствие смъртта на Б.,
както и причинно-следствената връзка между деянието и вредите се установяват от
двете съдебно-медицински експертизи, които съдът кредитира като компетентни и
обективно изготвени.
Ищецът е низходящ от първа степен на починал, вследствие ПТП, предвид което
притежава активна материалноправна легитимация да
претендира репарация на причинените му, вследствие смъртта на неговата майка,
вреди. Понесените от ищеца неимуществени вреди се установяват от събраните
гласни доказателства, които при спазване на условията на чл. 172 от ГПК съдът
цени като непосредствени лични впечатления, които пресъздават обективно
състоянието на същия.
Доколкото понесените от ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в болки и
страдания от загубата на родител, представляват пряка и непосредствена
последица от деянието, същите подлежат на репарация, като обезщетението следва
да се определи от съда по справедливост по арг. от
чл.52 от ЗЗД. Съгласно Постановление 4/1968 г. на ВС, при определяне на размера на
обезщетението съдът следва да има
предвид възрастта на ищеца, отношенията му с починалото лице и други обстоятелства. Под други обстоятелства
следва да се имат предвид
конкретните болки и страдания, претърпени от него. Настоящият съдебен
състав счита, че предвид възрастта на ищеца, интензитета на неговото страдание,
вследствие загуба на родител, с който са поддържали близки връзки в продължение
на дълъг период от време и взаимно са се подкрепяли, справедливо би било да се
присъди от 120 000 лв., а за горницата до пълния предявен размер същият следва
да бъде отхвърлен като неоснователен.
С оглед изводите на вещото лице по САТЕ настоящият съдебен състав намира
заявеното възражение за съпричиняване за основателно. Съгласно
разпоредбата на чл. 113 т.1 от ЗДвП при пресичане на
платното за движение пешеходците са длъжни да
преминават по пешеходните пътеки като преди да навлязат на
платното за движение, да се
съобразят с приближаващите се пътни превозни
средства. Видно от
заключението на САТЕ, пострадалата при пътното произшествие е предприела
пресичане на пътното платно на необозначено за целта място / на 6 метра преди
пешеходна пътека/ като не е съобразила факта на приближаващо се към нея МПС,
при обективна възможност да го забележи, да го пропусне и тогава да предприеме
пресичане на платното за движение и то на обозначено за целта място. С оглед на
тези изводи настоящият съдебен състав намира, че пострадалата с поведението си,
което не е съобразено със ЗДвП сама се е поставила в състояние, което застрашава
собствената й безопасност и е способствало причиняване на вредоносния резултат.
Настоящият съдебен състав намира, че съпричиняването
е 1/4 с колкото следва да се редуцира размера на обезщетението т.е. същото
възлиза на сумата от 90 000 лв. Наведените твърдения на третото лице
помагач, заявено в становището от 03.07.2019 г., изразяващо се в твърдението,
че е страдала от прогресираща форма на душевно заболяване без надлежно заявено
възражение за съпричиняване са без правно значение за
крайния изход на спора. Само за пълнота на мотивите, настоящият съдебен състав
намира за нужно да посочи, че по делото се съдържа медицинска документация, от
която се установява, че пострадалата е била с придружаващо заболяване „параноидна шизофрения“, но липсват данни дали и по какъв
начин същото се е отразило или би се отразило на поведението й с оглед процесното ПТП. Останалите твърдения в становището
съставляват преразказ на свидетелски показания, снети за целите на воденото
досъдебно производство респ. представените протоколи за разпит на свидетели,
поради което същите не могат да се кредитират като доказателства по делото.
Претенциите за обезвреда на
имуществени вреди са изцяло неоснователни доколкото по делото липсват каквито и
да е доказателства, установяващо или поне индикиращо,
че такива са изобщо са претърпени.
Настоящият съдебен състав намира, че законната лихва
върху определеното обезщетение се следва след изтичане на предвидения в нормата
на чл. 496 ал.1 от КЗ срок за произнасяне, в каквато насока е и задължителната
съдебна практика /ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 893 ОТ 20.11.2014 Г. ПО Т. Д. №
1114/2014 Г., Т. К., I Т. О. НА ВКС, ОПРЕДЕЛЕНИЕ №
105 ОТ 27.02.2015 Г. ПО Т. Д. № 1537/2014 Г., Т. К., ІІ Т. О. НА ВКС и др./. Ищцовата
претенция е заведена при ответника на 26.10.2018 г., предвид което началния
период на законната лихва следва да се счита 27.01.2019 г. /денят, следващ
изтичането на предвидения в цитираната по-горе норма тримесечен срок/, но с
оглед диспозитивното начало в гражданския процес,
същата следва да се присъди от 20.02.2019 г., както е поискано в исковата молба.
По разноските:
Ищецът е депозирал списък на разноски по чл. 80 от ГПК, в който е заявено
искане да бъде присъдено адвокатско възнаграждение на процесуалния му
представител по реда на чл. 38 ал.1 т.2 от ЗА. Искането е заявено в преклузивния по ГПК срок, в адвокатското пълномощно на
процесуалния представител на ищеца /стр. 77 в делото/ е посочено, че
представителството е на основание чл. 38 ал.1 т.2 от ЗА, поради което
настоящият съдебен състав счита, че са налице процесуалните предпоставки за
приложение на горецитираната правна норма. С оглед
размера на заявения иск и уважената част от него, извършените по делото
процесуални действия и фактическата и правна сложност на делото настоящият
съдебен състав намира, че дължимото възнаграждение на процесуалния представител
на ищеца възлиза на сума в размер на 5 530 лв. досежно
претенцията за неимуществени вредид, с оглед
определените минимални размери на адвокатските възнаграждения в Наредба 1/2004
г., а в неговата припадаща се част с оглед уважената част от иска същото е в
размер на 2 488, 50 лв.
На основание чл. 78 ал.3 от ГПК на ответника се следва сумата от 261, 25лв.
разноски, съобразно отхвърлената част от иска и съобразно списъка по чл. 80 от ГПК /стр. 247 в делото/.
На основание чл. 78 ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати
по сметка на СГС ДТ и съдебни разноски в размер на 3 791, 25 лв.,
съобразно уважената част от иска.
Въз основа на изложените
съображения, Софийски градски съд, I-19 състав
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Г.Ф., с адрес: *** да
заплати на основание чл. 558 ал.5 вр. 557 ал.1 т.2 б.
„а” от КЗ на П.Д.Б., ЕГН **********,*** – адв. Л.Г. сумата
от 90 000 /деветдесет хиляди/ лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на
ПТП, реализирано на 27.04.2018 г. в гр. Бургас, вследствие на което е починала М.Д.Б.,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от 20.02.2019 год. до
окончателното им изплащане, като отхвърля иска за горницата до пълния предявен
размер от 200 000 лв. като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявените от П.Д.Б., ЕГН **********,***
– адв. Л.Г. срещу Г.Ф., с адрес: *** искове с правно
основание чл. 558 ал.5 вр. 557 ал.1 т.2 б. „а” от КЗ
за заплащане на сумата от 3 349, 67 лв. – обезщетение за имуществени вреди
за закупуване на остеосинтезен материал за оперативни
интервенции и разходи за лечение, а впоследствие била заплатена и сумата от
1 380 лв. – такса за престоя в хоспис в периода
01.06.2018 г. – 30.07.2018 г. като неоснователни и недоказани.
ОСЪЖДА
Г.Ф., с адрес: *** да заплати на основание чл. 38 ал.1 т. 2 от ЗА на адв. Л.Г., адрес: *** сумата от 2 488, 50 лв. –
адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА П.Д.Б., ЕГН **********,*** – адв. Л.Г. да
заплати на основание чл. 78 ал.3 от ГПК на Г.Ф., с адрес: *** сумата от 261, 25 лв. – разноски.
ОСЪЖДА Г.Ф., с адрес: *** да заплати на основание чл. 78 ал.6 от ГПК по сметка на
СГС сумата от 3 791, 25 лв. –ДТ и
съдебни разноски.
Решението е постановено при участие на трето лице на страната на ответника Г.Ф.
– В.Г.В., ЕГН **********.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно
обжалване пред САС, в двуседмичен срок от съобщението до страните, че е
изготвено.
СЪДИЯ: