РЕШЕНИЕ
№ 182
гр. Сливен , 09.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, XI СЪСТАВ в публично заседание на осми
юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Ива Ил. Стойчева Коджабашева
при участието на секретаря Андреана Ст. Станчева
като разгледа докладваното от Ива Ил. Стойчева Коджабашева Гражданско
дело № 20212230101987 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 530 и сл. ГПК, вр. чл. 97 от Закона за
социалните услуги /ЗСУ/.
Образувано е по молба на Директора на Дирекция „Социално
подпомагане” - Твърдица с правно основание чл. 95, ал. 2 ЗСУ, с която се
иска настаняване в специализирана институция за предоставяне на социална
услуга на пълнолетното лице, поставено под пълно запрещение, З. Д. Б., ЕГН:
********** за срок от три години.
В молбата се излага, че лицето страда от тежка умствена изостаналост и
е поставено под пълно запрещение през 2003 г. като поради необходимостта
от непосредствен контрол върху поведението му и специализирани грижи е в
най-добър интерес на З. Б. да бъде настанен в Дом за пълнолетни лица с
умствена изостаналост - гр. Твърдица за срок от три години.
В откритото съдебно заседание по делото представителят на ДСП -
Твърдица поддържа молбата и моли съда да я уважи.
Директорът на ДПЛУИ - Твърдица се явява лично и изразява становище
за основателност на молбата.
1
Лицето, чието настаняване се иска, в съдебно заседание изразява
желание да бъде настанен в Дома.
Настойникът на лицето не се явява в о. с. з., представил е писмено
становище, с което заявява, че желае лицето да бъде настанено в ДПЛУИ -
Твърдица.
От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
Видно от приетите по делото писмени доказателства лицето З. Д. Б. е
настанен в Дом за пълнолетни лица с умствена изостаналост - гр. Твърдица
временно по административен ред със заповед от 18.05.2021 г.
З. Б. е лице с трайно увреждане, съгласно ЕР на ТЕЛК от 05.06.2001 г.
със срок - пожизнен, със заболяване с 95 % трайна неработоспособност с
чужда помощ и водеща диагноза тежка умствена изостаналост.
Установява се още от писмените доказателства по делото, че лицето З.
Б. е на 36 години, неженен. Няма близки и роднини, които да могат да се
грижат за него.
З. е поставен под пълно запрещение през 2003 г. и от 09.07.2004 г.
живее в ДПЛУИ - гр. Твърдица. С протокол от 09.08.2011 г., издаден от
Органа по настойничество и попечителство при Община Твърдица, за негов
настойник е назначена майка му - Г. П. Г.
Настойникът е изразил писмено становище лицето да продължи да
ползва социалната услуга.
Към момента З. Б. не може да извършва сам личната си хигиена,
обличане и хранене, разчита на помощ от персонала. Същият има потребност
от непосредствен контрол върху поведението и специализирани грижи, които
може да му се осигурят само от институцията и медицинския персонал.
В съдебно заседание лицето заявява, че желае да бъде настанено в Дома.
Въз основа на установеното от фактическа страна съдът направи
следните правни изводи:
2
Молбата е допустима, а разгледана по същество е основателна и следва
да бъде уважена.
В разпоредбите на чл. 96 и чл. 97 ЗСУ се съдържа уредбата на
процедурата по настаняване на пълнолетни лица, поставени под пълно
запрещение, в специализирани институции и ползване на социални услуги в
общността от резидентен тип, когато това е в техен интерес, поради това, че
за лицето не могат да бъдат полагани грижи в семейна среда. В закона е
предвидено предимство на насочването на лицата към ползване на услуги в
общността от резидентен тип (чл. 98, ал. 2 ЗСУ).
В настоящия случай, с оглед съвкупната преценка на събраните по
делото доказателства, съдът приема, че настаняването на З. Д. Б. съответства
в най-точна степен на установената конкретна негова потребност от подкрепа
чрез социална услуга по смисъла на ЗСУ. Същият е пълнолетно лице,
постановено под пълно запрещение, с поставена диагноза тежка умствена
изостаналост, за което е определена 95 % трайна неработоспособност с чужда
помощ.
В посочената специализирана институция за него е полагана и се полага
ежедневно медицинска, психологична и всякаква друга пълноценна грижа и
подкрепа, невъзможни за осъществяване в семейна среда. Освен това на
лицето се предоставя жизнена среда, близка до семейната, както и адекватна
медицинска и друга необходима помощ и индивидуална грижа от
съответните специалисти. Състоянието на лицето позволява да бъде ползвана
социална услуга в общността от резидентен тип, но на територията на
Община Твърдица и Община Сливен не се предлагат социални услуги в
общността, според профила на заболяване на лицето. Самото лице изразява
желание да продължи да живее в Дома.
Ето защо, съдът намира, че по отношение на З. Б. е налице
необходимост от прилагане на подходящ тип социална услуга, каквато в
случая се явява настаняването в Дом за пълнолетни лица с умствена
изостаналост - гр. Твърдица, където З. ще бъде под постоянната грижа и
наблюдение на персонала, които ще контролират поведението му.
На основание чл. 98, ал. 3 ЗСУ, съдът следва да определи срок за
3
настаняването, като с оглед на установените обстоятелства по делото, съдът
приема за най-подходящ срока от три години, считано от влизане в сила на
настоящото решение.
На основание чл. 98, ал. 1 ЗСУ, следва да бъде допуснато предварително
изпълнение на решението.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
НАСТАНЯВА на основание чл. 98, ал. 1, вр. чл. 97, ал. 1 ЗСУ
пълнолетното лице, поставено под пълно запрещение, З. Д. Б., ЕГН:
**********, представляван от настойника Г. П. Г., ЕГН: **********, в
специализирана институция за предоставяне на социална услуга - ДОМ ЗА
ПЪЛНОЛЕТНИ ЛИЦА С УМСТВЕНА ИЗОСТАНАЛОСТ /ДПЛУИ/ - гр.
Твърдица, ***************, за срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане
в сила на настоящото решение.
ДОПУСКА на основание чл. 98, ал. 1 ЗСУ предварително изпълнение
на решението.
Препис от решението да се връчи на Дирекция „Социално подпомагане“
- Твърдица за незабавно изпълнение.
Решението може да се обжалва пред Окръжен съд - Сливен в
седемдневен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
4