№ 12777
гр. София, 30.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 73 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЕМИЛИАН ЛЮБ. ЛАКОВ
при участието на секретаря ЕМИЛИЯ АНТ. СОПОТСКА
като разгледа докладваното от ЕМИЛИАН ЛЮБ. ЛАКОВ Гражданско дело
№ 20241110155224 по описа за 2024 година
Предявени са обективно, кумулативно съединени осъдителни искове по
чл.432, ал.1 КЗ, вр. чл.45, вр. чл.52 ЗЗД и по чл.86, ал.1 ЗЗД.
Ищецът Д. К. Ч. моли за осъждането на ответника ЗАД ДАЛЛБОГГ:
ЖИВОТ И ЗДРАВЕ АД да й плати следните суми: на осн. чл.432, ал.1 КЗ, вр.
чл.45, вр. чл.52 ЗЗД – 12000,00 лв., претендирана като обезщетение за
претърпените неимуществени вреди – болки и страдания и битови неудобства
от телесните й увреждания от предизвиканото на 5.4.2024 г. от водача на л.а. с
рег. №******** пътно транспортно произшествие, за което ответникът е
отговорен като застраховател по договор за застраховка Гражданска
отговорност със собственика на същия автомобил, ведно със законната лихва
от подаване на исковата молба – 17.9.2024 г., до изплащане на сумата; на осн.
чл.86, ал.1 ЗЗД – 364,22 лв. – обезщетение за забава за плащане на сумата по
чл.432, ал.1 КЗ, вр. чл.45, вр. чл.52 ЗЗД /за неимуществени вреди/ за периода
14.6.2024 – 17.9.2024 г.
Ответникът ЗАД ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ АД оспорва
твърденията на ищеца с изключение на договора за застраховка Гражданска
отговорност, изцяло оспорва исковете и моли за отхвърлянето им. Твърди
още, че претенцията на ищеца не е справедлива по смисъла на чл.52 ЗЗД, тъй
като не е съобразена с обстоятелството, че ищцата е допринесла за настъпване
1
на произшествието и последвалите от него вреди.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства по отделно и
в съвкупност приема за установено следното от фактическа страна.
От приетите по делото протокол за ПТП от 5.4.2024 г. /който е изготвен
от длъжностно лице в кръга на службата му по установения за това ред,
поради което представлява официален удостоверителен документ за
отразените с него факти, които са възприети и отразени от полицая/, САТЕ,
СМЕ и част от показанията свидетеля И. Й. /очевидец, причинител на
произшествието - водач на л.а. с рег. №********/ се установява, че на 5.4.2024
г. е настъпило твърдяното от ищеца ПТП, при което водачът на л.а. с рег.
№******** в нарушение на правилата за движение по пътищата при маневра
завой наляво не пропуска движещия се в противоположната посока в най-
дясната част на пътното платно, но не по алеята, която е предназначена за
колоездачи, ищцата, която е управлявала велосипед, блъска я и й причинява
телесни повреди. От протоколът за ПТП е съставен в отсъствието на водача на
автомобила, който е напуснал произшествието и е откарал пострадалата в
дома й. От показанията на свидетеля Й. се установява, че се е движел по
булевард Ломско шосе от периферията на града към надлез Надежда, а не в
противоположната посока, както се сочи в протокола за ПТП. И водачът е
извършвал маневра завой наляво, а не завой надясно, както е записано в същия
протокол. В тези пунктове протоколът за ПТП не представлява
удостоверителен документ, тъй като съставителите му не са видели отразените
в него обстоятелства, а са се опитали по косвени данни в отсъствието на дееца
и пострадалата да възстановят фактическата обстановка. В тази връзка по
реда н чл.214, ал.1 ГПК с протоколно определение от 12.5.2025 г. е допуснато
изменение на иска по отношение на обстоятелствата касаещи посоката на
движение на автомобила и предприетата от него маневра.
Не се спори по делото, че ответникът и собственикът на л.а. с рег.
№******** към момента на произшествието са обвързани от договор за
застраховка Гражданска отговорност на автомобилистите по отношение на
същия автомобил.
От приетата по делото съдебно-медицинска експертиза се установява, че
непосредствено след претърпения инцидент на 5.4.2024 г. пострадалата, като
велосипедист, блъснат от автомобил е е транспортирана и приета за лечение.
2
При прегледи и изследвания са установени данни за следните увреждания:
данни за мекотъканна травма в областта на ляво рамо – палпаторна болка;
травма на таза с охлузване на кожата, над проекционно място на предна
изпъкналост на хълбочна кост; данни за мекотъканна травма на дясно коляно;
контузия на долната част на гърба, приета като травма на поясната област на
гръбначен стълб, която обаче вещото лице счита, е не може да се приеме да е
изкълчване на гръбначния стъб.
От показанията на свидетеля Г. се установява, че e майка на ищцата.
Скоро след произшествието е видяла състоянието на дъщеря си и я
придружила за преглед от лекар. Споделя, че ищцата е активен състезател по
колоездене в отбора на „Левски“. Травмите от произшествието са й попречили
да се състезава, пропуснала е подготвителни лагери и участия в състезания, за
които по-рано се е готвела. Имала болки, страдания, притеснения и битови
неудобства. Нуждаела се е от чужда помощ и подкрепа за възстановяване от
травмите, станала затворена, не била вече жизнерадостна както преди
катастрофата. Преживявала случилото се и невъзможността да спортува
активно. Дори потърсила помощ от психолог и психиатър. Изпитвала страх от
подобни произшествия.
От приетата по делото застрахователна претенция от 14.6.2024 г. се
установява, че ищцата е поканила ответника да й плати обезщетение за
претърпените от нея неимуществени вреди в размер на 12000,00 лв.
По делото не се събраха доказателства ответникът да е погасил за
задълженията си по чл.432, ал.1 КЗ и по чл.86, ал.1 ЗЗД.
При така установените факти съдът стигна до следните правни
изводи:
Относно исковете по чл.432, ал.1 КЗ, вр. чл.45 ЗЗД и по чл.52 ЗЗД.
Увреденото лице, спрямо което застрахователят е отговорен, има право
да иска обезщетението пряко от застрахователя по договора за застраховка
„Гражданска отговорност“ при спазване на изискванията по чл.380 - (чл.432,
ал.1 КЗ).
Ето защо, правото на обезщетение по този текст е обусловено от
доказването от страна на ищеца на договора за застраховка „Гражданска
отговорност“ между ответника и причинителя на вредите, действието му към
3
датата на произшествието, застрахователното събитие, произшествието,
деянието на застрахования при ответника в нарушение на правилата за
движение по пътищата, причинените неимуществени и имуществени вреди в
пряка и непосредствена причинна връзка с деянието на водача, като вината му
се предполага на осн. чл.45 ЗЗД. Ответникът носи тежестта да докаже
твърдените правоизключващи факти.
Разпоредбата на чл.45 ЗЗД гласи, че всеки е длъжен да поправи вредите,
които виновно е причинил другиму. Във всички случай на непозволено
увреждане вината се предполага до доказване на противното. Съгласно чл.52
ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя по справедливост от
съда по справедливост.
Ответникът е оспорил всички елементи на фактическия състав с
изключение на договора за застраховка Гражданска отговорност.
В случая анализът на доказателствата показва, че ищцата доказа фактите
в нейна доказателствена тежест. Размерът на обезщетението за
неимуществените вреди на осн. чл.52 ЗЗД следва да се определи по
справедливост, който в случая се равнява на претендираното обезщетение от
12000,00 лв. Това следва от претърпените от ищцата физически болки и
страдания, притесненията и физически и психически дискомфорт и битови
неудобства за продължително време, както и създаването на съществени
трудности за спортното развитие, участия и изяви на ищцата
Така определеното обезщетение на осн. чл.51, ал.2 ЗЗД следва да се
намали, тъй като ответникът доказа възражението се, че ищцата е допринесла
за настъпване на произшествието. От приетата САТЕ се установява, че ищцата
е управлявала велосипед по пътното платно в най-дясната му част, но не по
наличната в този участък на пътя алея, която е предназначена за движение на
велосипедисти.
Съгласно чл.15, ал.4 ЗДвП Когато има път, платно за движение, пътна лента или
алея, предназначени за движение на определени пътни превозни средства, водачите на тези
превозни средства са длъжни да се движат по тях. В настоящия случай ищцата в
нарушение на това правило не е управлявала велосипеда си по велоалеята, а
по пътното платно, с което е допринесла за настъпване на пътното
транспортно произшествие и свързаните с него телесни увреждания на
колоездачката. Ето защо, следва да се приеме, че е налице хипотезата по чл.51,
4
ал.2 ЗЗД, според която, ако увреденият е допринесъл за настъпването на
вредите, обезщетението може да се намали. При разпита си вещото лице сочи,
че произшествието е причинено преди всичко поради деянието на водача на
автомобила, поради което съдът приема, че следва да намали размера на
посоченото обезщетение с 1/6 от размера му – до сумата от 10000,00 лв., в
която част искът е основателен, а за разликата до пълния предявен размер от
12000,00 лв. – не и следва да се отхвърли.
Относно исковете по чл.86, ал.1 ЗЗД.
Според чл.86, ал.1 ЗЗД при неизпълнение на парично задължение,
длъжникът дължи обезщетение в размер на законовата лихва от деня на
забавата. Ето защо, този иск е обусловен от доказването от страна на ищеца на
фактите по главния иск, периода на забава и размера на обезщетенията за
забава, както и - от ответника – на възраженията срещу главния иск или
погасяването на обезщетението за забава.
В процесния случай ищецът доказа фактите по главния иск и че на
14.6.2024 г. е предявил застрахователната си претенция към ответника.
По въпроса за началния момент на дължимата лихва за забава в
хипотезата на предявен пряк иск по чл. 432, ал. 1 КЗ от увреденото лице срещу
застрахователя е налице практика на ВКС – решение № 128 от 4.02.2020 г. по
т. д. № 2466/2018 г. по описа на ВКС, ТК, I ТО, решение № 72 от 29.06.2022 г.
по т. д. № 1191/2021 г. по описа на ВКС, ТК, I ТО, и решение № 50110 от
12.03.2024 г. по т. д. 1108/2022 г. по описа на ВКС, ТК, II ТО, Решение № 153
от 10.10.2024 г. на ВКС по т. д. № 1965/2023 г., II т. о., ТК. Според
възприетото в тази практика, в хипотеза на предявен пряк иск от увреденото
лице срещу застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите, застрахователят, покривайки отговорността на
застрахования, е задължен и за лихвите за забавата на делинквента, които се
включват в застрахователното обезщетение, съгласно чл. 493, ал. 1, т. 5, вр. чл.
429, ал. 2, т. 2, вр. ал. 3 КЗ, но не от датата на увреждането, а в съответствие с
възприетото от законодателя с разпоредбата на чл. 429, ал. 3, изр. 2 КЗ /в сила
от 1.01.2016 г./ разрешение – от по-ранната от двете възможни дати -
уведомяването на застрахователя за настъпването на застрахователното
събитие или предявяването на претенцията на увреденото лице пред
5
застрахователя. След предявяване на претенцията по чл. 498 КЗ за
застрахователя е налице нормативно предвиден срок за произнасяне по чл. 496
КЗ, като непроизнасянето и неизплащането в срок на застрахователно
обезщетение е свързано с изпадане на застрахователя в забава – чл. 497, ал. 1,
т. 1 и т. 2 КЗ, в който случай той дължи лихва за собствената си забава.
Ето защо, искът по чл.86, ал.1 ЗЗД е доказан по основание. По
отношение на размера му съдът изчисли по реда на чл.162 ГПК, че размерът
на законната лихва се равнява на 364,22 лв. а исковия период 14.6.2024 -
17.9.2024 г., поради което и този иск следва да се уважи в тази част, респ. – да
се отхвърли за разликата над нея до пълния предявен размер то 437,06 лв.
Относно направените по делото разноски:
Ответникът е задължен на осн. чл.78, ал.1 ГПК, вр. чл.38 ЗА, вр. чл.7,
ал.2 от Наредба 1/2004 г. на ВАдвС на процесуалния представител на ищеца –
адв.Я. Д. Д. от САК сумата от 1332,78 лв. - възнаграждение за оказаната
безплатна правна помощ за ищцата по настоящото дело да плати на ищеца
направените по делото разноски, съразмерно на уважените части от исковете
/83,33% от минималния размер/.
Ответникът е задължен още на осн. чл.78, ал.6 ГПК да плати по сметка
на СОФИЙСКИЯ РАЙОНЕН СЪД следните суми: 414,57 лв. – държавна
такса и 749,97 лв. – обезщетение за направените по делото разноски от
бюджета на съда, съразмерно на уважените части от исковете /83,33 % от
таксата и разноските.
Предвид изложеното, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА ответника ЗАД ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ АД с ЕИК
********* и адрес в гр.София, бул.Г.М.Д. 1 да плати на ищеца Д. К. Ч. с ЕГН
********** и адрес в гр.София, ул.***************** и съдебен адрес в
гр.София, ул.Алабин 36, ет.2, вляво, чрез адв.Я. Д. от САК, следните суми:
на осн. чл.432, ал.1 КЗ, вр. чл.45, вр. чл.52 ЗЗД – 10000,00 лв.,
представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди – болки
и страдания и битови неудобства от телесните й увреждания от
6
предизвиканото на 5.4.2024 г. от водача на л.а. с рег. №******** пътно
транспортно произшествие, за което ответникът е отговорен като
застраховател по договор за застраховка Гражданска отговорност със
собственика на същия автомобил, ведно със законната лихва от подаване на
исковата молба – 17.9.2024 г., до изплащане на сумата;
на осн. чл.86, ал.1 ЗЗД – 364,22 лв. – обезщетение за забава за плащане
на сумата по чл.432, ал.1 КЗ, вр. чл.45, вр. чл.52 ЗЗД /за неимуществени вреди/
за периода 14.6.2024 – 17.9.2024 г.
ОТХВЪРЛЯ частично иска по чл.432, ал.1 КЗ, вр. чл.45, вр. чл.52 ЗЗД
само за разликата от уважената част до пълния предявен размер от 12000,00
лв., както и – частично иска по чл.86, ал.1 ЗЗД – само за разликата от
уважената част до пълния предявен размер от 437,06 лв.
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.1 ГПК, вр. чл.38 ЗА, вр. чл.7 от Наредба
1/2004 на ВАдвС ответника ЗАД ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ АД с ЕИК
********* да плати на адв. Я. Д. Д. с ЕГН ********** сумата от 1332,78 лв.,
представляваща възнаграждение за оказаната безплатна правна помощ за
ищеца, съразмерно на уважената част от иска.
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.6 ГПК ответника ЗАД ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ
И ЗДРАВЕ АД с ЕИК ********* да плати по сметка на СОФИЙСКИЯ
РАЙОНЕН СЪД следните суми: 414,57 лв. – държавна такса и 749,97 лв. –
обезщетение за направените по делото разноски от бюджета на съда,
съразмерно на уважените части от исковете.
Решението подлежи на обжалване по реда на Глава двадесета от ГПК
– с въззивна жалба пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Преписи от решението да се връчат на страните!
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7