Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 262332 11.10.2021 година град Пловдив
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, II - ри граждански състав,
в публично заседание на девети септември две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИЛЯНА СЛАВОВА
при участието на секретаря Десислава Кръстева,
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 14120 по описа на
съда за 2020 г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени
са от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД с ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление в гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис сграда “Лабиринт“,
ет. 2, офис 4, чрез пълномощника му- юрк. Г.Г. против С.Н.Ц. с ЕГН: **********
и Н.В.Ц. с ЕГН: ********** ***, обективно кумулативно съединени установителни
искове с правна квалификация чл. 422, във вр. с чл. 415 от ГПК, вр. с чл. 240,
чл. 79, ал. 1 и чл. 92 от ЗЗД и при условията на евентуалност- осъдителен иск
за същите суми.
Ищецът твърди, че на 19.02.2018г.
бил сключен Индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания към
Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 20.12.2016г. между
„УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД и „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, по
силата на който вземането срещу С.Н.Ц. и Н.В.Ц. произтичащо от Договор за
потребителски кредит № ****/05.05.2015г. било прехвърлено в полза на ищцовото
дружество, ведно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности. Общите
условия на „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД съдържали изрична клауза, която
уреждала правото на кредитора да прехвърли вземането си в полза на трети лица.
Длъжникът бил уведомен по реда на чл. 99, ал. 3 за продажбата на вземането чрез
****. Отделно от това ищецът представя копия от уведомление за извършената
цесия и обявената предсрочна изискуемост от страна на „УниКредит Кънсюмър
Файненсинг“ ЕАД, което да се връчи на ответниците, ведно с преписа от исковата
молба.
Ищецът
твърди, че по силата на Договора за потребителски кредит на кредитополучателя
била предоставена в заем сумата от 15000 лева, преведена по негова сметка на
07.05.2015г. Страните постигнали съгласие, че общия размер на дължимата сума
възлизал на 15450, който представлявал сбора от чистата стойност на кредита
15000 лева и такса за разглеждането му 450 лева, платима на 72 равни месечни
вноски. Постигнато било и съгласие кредитополучателят да бъде включен в групова
застраховка, по която застрахователната премия възлизала на сумата от 1172,16
лева, за което кредитополучателя подписал декларация за приемане на
застраховане. Застрахователната премия била разделена на 72 броя месечни плащания,
дължими на падежните дати на съответните месечни погасителни вноски. Съгласно
условията на сключената застраховка, при неплащане на текуща месечна
застрахователна премия на падежа на съответната вноска, се предоставял
едномесечен гратисен период, след изтичането на който застрахователното
покритие се прекратявало автоматично, предвид което за периода, считано от
14.12.2017г. по задължението не били начислявани застрахователни премии.
Съгласно клаузите на договора
усвоената парична сума по кредита се олихвявала с възнаградителна лихва,
месечния размер на която бил фиксиран за целия срок на договора, като бил
договорен лихвен процент-7,56%. Така подписвайки договора страните постигнали
съгласие възнаградителната лихва за срока на договора да бъде в размер на
4015,92 лева, а общо дължимата сума по договора възлизала на 20638,08 лева,
платима на 72 броя месечни погасителни вноски в размер на 286,64 лева, като
първата вноска била дължима на 14.05.2015г., а последната била с падеж на
14.04.2021г.,съгласно погасителния план.
Твърди се, че кредитополучателят
не изпълнил задължението си да заплаща в
срок погасителните вноски, поради което кредитът бил обявен за предсрочно
изискуем на основание чл. 12,ал. 2, б. „а“ от ОУ, неразделна част от договора.
На кредитополучателя било изпратено уведомително писмо за предсрочната
изискуемост чрез ****.
С подписване на договора за
кредит Н.В.Ц. в качеството си на поръчител се задължила солидарно за всички
задължения на кредитополучателя.
Съгласно ОУ към договора за
кредит при забава в плащанията на кредитополучателят същият дължал и
обезщетение за забава в размер на законната лихва, разделена на 360 дни, за
всеки ден на забава върху просрочената главница, поради което на длъжника било
начислено и обезщетение за забава в размер на 295,36 лева за периода от
14.05.2017г. до 12.03.2020г.
Тъй като кредитополучателят и
поръчителя не заплатили дължимите суми, ищецът подал заявление по реда на чл.
410 от ГПК и съдът издал заповед, с която задължил солидарно двамата ответници
да му заплатят сумата от 10532,4 лева главница, възнаградителна лихва в размер
на 453,32 лева и обезщетение за забава в размер на 255,60 лева или общо сумата
от 11241,32 лева.
В изпълнение на указанията на
заповедния съд ищецът предявява настоящия иск за установяване дължимостта на
сумите, за които е издадена заповед за изпълнение срещу двамата ответници.
Претендира и присъждане на направените разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК от
ответниците С.Н.Ц. и Н.В.Ц. не е постъпил писмен отговор, нито е изразено
становище по иска. В първото по делото съдебно заседание от пълномощника на ответните страни- адв. Н.П. се оспорва уведомяването
на ответниците за настъпилата предсрочна изискуемост на кредита, както и
уведомлението за извършената цесия от първоначалния кредитор. Моли за
отхвърляне на предявените установителни искове и претендира присъждане на
направените разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК,
обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
От приетото за послужване ч.гр.д. № 8384/2020г. по описа на 6-ти гр. състав
се установява, че ищецът се е снабдил със Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК за следните суми: 10532,40 лева главница по 48 бр. неплатени месечни
погасителни вноски за периода от 14.05.2017г. до 14.04.2021г. по договор за
потребителски паричен кредит с № **** от 05.05.2015г. сключен с „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“
ЕАД, 453,32 лева възнаградителна лихва за периода от 14.05.2017г. до
19.02.2018г., 255,60 лева обезщетение за забава за периода от 14.05.2017г. до
12.03.2020г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
15.07.2020г. до окончателното изплащане, както и за направените в заповедното
производство разноски в размер на 224,83 лева заплатена държавна такса и 50
лева юрисконсултско възнаграждение.
Това вземане е прехвърлено на 19.02.2018 г. на кредитора „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД съгласно Индивидуален договор
за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ към Рамков Договор за продажба и
прехвърляне на вземания /цесия/ от 20.12.2016г., сключен между „УниКредит
Кънсюмър Файненсинг ЕАД и „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД.
Срещу Заповедта за изпълнение са постъпили възражения от ответните страни,
поради това съдът е указал на кредитора да предяви иск за установяване на
вземането си. Искът е предявен в преклузивния едномесечен срок, поради което е
допустим и подлежи на разглеждане по същество.
От събраните по делото
доказателства се установява, че между „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД и С.Н.Ц. е сключен Договор за
потребителски паричен кредит с № ****, по силата на който на първия ответник е
предоставена в заем сумата от 15000 лева. Страните постигнали съгласие, че
общия размер на дължимата сума възлиза на 15450, който представлява сбора от
чистата стойност на кредита 15000 лева и такса за разглеждането му 450 лева,
платима на 72 равни месечни вноски. Постигнато е съгласие кредитополучателят да
бъде включен в групова застраховка, по която застрахователната премия възлиза
на сумата от 1172,16 лева, за което ответника е подписал декларация за приемане
на застраховане. Застрахователната премия е разделена на 72 броя месечни
плащания, дължими на падежните дати на съответните месечни погасителни вноски.
Съгласно условията на сключената застраховка, при неплащане на текуща месечна
застрахователна премия на падежа на съответната вноска, се предоставя
едномесечен гратисен период, след изтичането на който застрахователното
покритие се прекратява автоматично, предвид което за периода, считано от
14.12.2017г. по задължението не са начислявани застрахователни премии.
Съгласно клаузите на договора,
усвоената парична сума по кредита се олихвявал с възнаградителна лихва,
месечния размер на която е фиксиран за целия срок на договора, като договорения
лихвен процент е 7,56%. Така подписвайки договора страните са постигнали
съгласие възнаградителната лихва за срока на договора да бъде в размер на
4015,92 лева, а общо дължимата сума по договора възлизала на 20638,08 лева,
платима на 72 броя месечни погасителни вноски в размер на 286,64 лева. Съгласно
условията на договора, първата вноска е дължима на 14.05.2015г., а последната е
с падеж на 14.04.2021г.,съгласно погасителния план. Поръчител по договора е
втория ответник- Н.В.Ц..
От заключението
на приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза се установява, че на
ответника е предоставена в заем сума в размер на общо 15450 лева, за срок от 72
месеца, с месечни падежи от 14.05.2015г.
до 14.04.2021г., размер на погасителната вноска от 286,64 лева, в това число-
270,36 главница и 16,28 лв. застрахователна премия. Общият размер на
застрахователната премия е 1172,16 лева. Размерът на кредита е сформиран, както
следва: 15000 лева- чист размер на кредита и 450 лева- такса за разглеждане.
Според вещото
лице, на 01.04.2016г. има изменение в лихвения процент по кредита от 7,99% на
7.564% в следствие на промяна на пазарния индекс. Видно от изготвения от вещото
лице погасителен план е взета предвид промяната на лихвения процент,
респективно- на размера на вноската /за главница и лихва/, която считано от
падеж 15.05.2016г. намалява от 270,36 лева на 267,57 лева.
Сумата на
кредита е усвоена на 07.05.2015г., по следния начин: 450 лева- такса за
разглеждане на документи, 357 лева превод към „Кредит инс“ ООД за пълно
погасяване, 622,39 лева превод към „Неткредит“ ООД за пълно погасяване, 924,77
лева превод към „Фератум България“ ЕООД за пълно погасяване, 6895,11 лева
рефинансиран договор № 1066141 и 6200,73 лева преведени по сметка на
кредитополучателя. Извършените от кредитополучателя плащания по договора са
общо 7637,79 лева, в т.ч. 4917,60 лева главница, 2240,87 лева лихва върху
редовна главница, 39,76 лева лихва за просрочие и 439,56 лева за
застрахователни премии. Плащанията по падежи, дати, суми и предназначение
подробно са описани от вещото лице в табличен вид. От данните в Таблица 1 е
видно, че са погасени напълно всички вноски до вноска № 26 с падеж-
14.06.2017г., частично е погасена вноска с № 27 с падеж 14.07.2017г. и изцяло
непогасени са всички вноски от № 28 с падеж 14.08.2017г. до № 72 с падеж
14.04.2021г.
Общо непогасената
главница по кредита е 10532,40 лева, неплатената лихва върху редовната главница
е в размер на 453,32 лева, неплатената лихва при просрочие е 41,92 лева.
Законната лихва за забава върху на цялата неплатена главница 10532,40 лева за
периода от датата на цесията- 14.08.2017г. до датата на входиране на
заявлението в съда-15.07.2020г. е в размер на 2861,30 лева.
Съдът кредитира
заключението на съдебно-счетоводната експертиза, като компетентно извършено,
отговарящо пълно и ясно на поставените въпроси и неоспорено от страните.
Процесния
Договор за потребителски паричен кредит е сключен в писмена форма, на хартиен
носител, по ясен и разбираем начин. Липсват нарушения на формата, съгласно
специалния ЗПК. Посочена е чистата стойност на кредита, годишния процент на
разходите, годишния лихвен процент по кредитът, общият размер на всички
плащания по договора, условията за издължаване на кредита от потребителя,
елементите на общата стойност на кредита, датите на плащане на погасителните
вноски и размерът на дължимата погасителна вноска, представен е погасителен
план към договора. Предвидено е правото на потребителя да погаси предсрочно
кредита, право да получи погасителен план за извършени и предстоящи плащания
/чл. 4 от Общи условия към договора/. Не са налице нарушения на чл. 11, ал. 1,
т. 9 ЗПК – в погасителния план към договора е посочена последователността на
разпределение на вноските между различните неизплатени суми. Предоставянето,
респ. получаването на предварителна информация е удостоверено с поставянето на подпис
на договора за паричен заем, доколкото кредитополучателят е посочил, че е
получил екземпляр от Общите условия и преддоговорната информация по ЗПК. Всяка
страница от договора и от Общите условия е подписана от кредитополучателя и
поръчителя по договора.
Вземанията по
процесния договор са цедирани от „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД на
„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД на 19.02.2018 г. съгласно Индивидуален
договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ към Рамков Договор за
продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 20.12.2016г.,
Извършването на
цесията не е оспорено от длъжника, поради което и съдът намира представените
документи за достатъчни доказателства за установяването на това обстоятелство.
Представено е пълномощно от цедента, с което се упълномощава цесионера да
изпълни задължението по чл. 99, ал. 3 ЗЗД .
Досежно
възражението на ответните страни, че не са уведомени за предсрочната
изизскуемост на кредита както и, че цесията не им е била съобщена, съдът го
намира за неоснователно. Изходящото от цедента (или упълномощения цесионер)
уведомление, приложено към исковата молба на цесионера и достигнало до длъжника
с нея, съставлява надлежно съобщаване на цесията, съгласно чл. 99, ал. 3, пр. 1 ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника на
основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД. Като факт от значение за спорното право, настъпил
след предявяване на иска, извършеното по този начин уведомление следва да бъде
съобразено от съда по силата на чл. 235, ал. 3 ГПК при разглеждане на иска на
цесионера срещу длъжника /виж решение №
123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009 г. състав на ВКС, ІІ т. о., решение №
3/16.04.2014 г. по т. д. № 1711/2013 г. на ВКС, І т. о. и решение № 78 от
09.07.2014 г., т. д. № 2352/2013 г. на ВКС, ІІ т. о./. Още повече, че в
хода на настоящото производство ответните страни се представляват от
упълномощен адвокат, а в хода на заповедното производство са упражнили правото
си да възразят срещу заповедта за изпълнение.
В
процесния случай преписите от исковата молба с приложенията към нея и в
частност изявлението, обективирано в уведомителното писмо за извършената цесия,
е получено от пълномощник на ответните
страни- адв. Н.П. и уведомлението,
представено с исковата молба на ищеца-цесионер и достигнало до ответника,което
съставлява надлежно съобщаване на цесията съгласно чл. 99, ал. 3 ЗЗД и осъщественото
прехвърляне на вземането поражда действие и за длъжника на основание чл. 99,
ал. 4 ЗЗД. Следователно от датата на връчване на исковата молба и приложенията
на ответника е изпълнена разпоредбата на
чл. 99, ал. 3 ЗЗД и извършеното прехвърляне на вземането е съобщено на
длъжника. Следва да се посочи само за
пълнота, че актуалната съдебна практика стига по-далеч, като намира, че
уведомяването за настъпила предсрочна изискуемост /уведомяването за прехвърляне
на вземането/ може да се съобщи редовно и на назначения по делото особен
представител /виж решение № 198 от
18.01.2019 г. по т. д. № 193/2018 г. на I т. о. на ВКС/.
Въз
основа на изложеното, по делото са доказани в кумулативност - наличието на
сключен договор за потребителски кредит, по който на ответника е предоставена
парична сума; валиден договор за цесия между стария и новия кредитор, по силата
на който цесионерът-ищец е придобил изискуемите вземания за главница,
възнаградителна лихва, обезщетение за забава, както и, че длъжникът е уведомен
за цесията.
От ответната страна, върху която лежи тежестта да установи при условията на
пълно и главно доказване изпълнение на задължението за връщане на заетата сума
в пълен размер, ведно с лихвите, такова доказване не беше проведено.
Относно размера на задълженията и погасените суми, по делото е прието заключението на съдебно-счетоводна
експертиза, неоспорено от страните, което съдът кредитира като компетентно и
обективно дадено и от същото се установява, че са дължими и незаплатени по
договора именно претендираните от ищеца суми.
Ответната страна Н.Ц. в качеството си на поръчител се е задължила солидарно
с кредитополучателя да отговаря за всички поети задължения, поради което и
следва да се ангажира солидарната й отговорност за непогасените по договора
суми.
По отношение на предявения евентуален осъдителен иск съдът не следва да се
произнася доколкото не се е сбъднало условието, под което е предявен.
По отношение на разноските:
Предвид изхода от спора, на основание чл. 78 ал. 1 и ал. 8 от ГПК на ищеца
се дължат направените по делото разноски в пълния им размер, доколкото исковете
са изцяло уважени. Разноските надлежно се претендират, като за същите е
представен списък по чл. 80 от ГПК и са налице доказателства, че те са реално
направени. В тях се включват внесената държавна такса в размер на 296,47 лв.,
депозит за вещо лице – 150 лв., и юрисконсултско възнаграждение в размер от 150
лв. на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. с чл. 37 ЗПП, вр. с чл. 25, ал. 1 от
Наредба за заплащане на правната помощ, тъй като делото е със средна фактическа
и правна сложност. Следва да бъдат присъдени и направените по ч. гр. дело № 8384/2020
г. по описа на ПдРС разноски- 224,83 лв. за държавна такса и 50 лв. –
юрисконсултско възнаграждение.
Така мотивиран, ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН
СЪД
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО прямо ответните
страни С.Н.Ц. с ЕГН: ********** и Н.В.Ц. с ЕГН: ********** *** , че дължат
солидарно на ищеца „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД с ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление в гр. София, бул. „Д-р Петър
Дертлиев“ № 25, офис сграда “Лабиринт“, ет. 2, офис 4, чрез пълномощника му- юрк.
Г.Г. следните суми: 10532,40 лева главница по 48
бр.- неплатени месечни погасителни вноски за периода от 14.05.2017г. до
14.04.2021г. по договор за потребителски паричен кредит с № **** от
05.05.2015г. сключен с „Уникредит
Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД, 453,32 лева
възнаградителна лихва за периода от 14.05.2017г. до 19.02.2018г., 255,60 лева обезщетение за забава за
периода от 14.05.2017г. до 12.03.2020г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 15.07.2020г. до окончателното изплащане, за които е издадена Заповед
за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 8384/2020г. по описа на ПРС, 6-ти
гр. състав.
ОСЪЖДА С.Н.Ц.
с ЕГН: ********** и Н.В.Ц. с ЕГН: ********** ***, да заплатят на ищеца „Агенция
за събиране на вземания“ ЕАД с ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление в гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис сграда “Лабиринт“,
ет. 2, офис 4, направените по делото разноски в размер на 596,47 лева /петстотин деветдесет и шест лева и четиридесет и седем
стотинки/, както и сумата от 274, 83 лева
/двеста седемдесет и четири лева и осемдесет и три стотинки/, представляваща разноски по частно гр. дело № 8384/
2020 г. по описа на ПдРС, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК.
Решението може
да бъде обжалвано от страните в двуседмичен срок от съобщаването му с въззивна
жалба пред Окръжен съд Пловдив.
СЪДИЯ
:/п/ Диляна Славова
Вярно с оригинала!
РЦ