Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 11.06.2020 г.
В И М Е
Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, втори въззивен
състав, в публичното заседание на трети юни две хиляди и двадесета година в
състав:
Председател:ИРИНА СЛАВЧЕВА
Членове:ИВАЙЛО ГЕОРГИЕВ
БОРЯНА ГАЩАРОВА
при участието на секретаря Цветанка Павлова, като
разгледа докладваното от съдията СЛАВЧЕВА гр. дело № 182 по описа за 2020 год.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
С решение № 1 от 03.01.2020 г. по
гр. д. № 797/2019 г. по описа на РС-Елин Пелин е изменен размерът на
присъдената с решение № 9 от 16.01.2015 год. по гр. д. № 309/2014 г. на Районен
съд – Елин Пелин, влязло в сила на 14.01.2016 год., месечна издръжка в размер
на 130 лв., която Б.К.С. *** е осъден да заплаща в полза на детето си Б.Б.К. чрез неговата майка и законен представител С.С.Г., като същата е увеличена от 130 лв. на 220 лв. месечно,
считано от датата на предявяване на иска – 01.10.2019 год. до настъпване на
основание за изменение или прекратяване на издръжката, ведно със законната
лихва върху всяка просрочена вноска. С решението съдът е изменил и размера на
месечната издръжка, която ответникът е осъден да заплаща на детето си С. Б.К.
чрез нейната майка и законен представител С.Г., като същата е увеличена от 120
лв. на 200 лв. месечно, считано от предявяване на иска, ведно със законната
лихва върху всяка просрочена вноска. Ответникът е осъден да заплати на С.Г.
сумата 400 лв., представляваща направените по делото разноски, както и да
заплати по сметка на ЕлПРС държавна такса в размер на
501,75 лв.
Решението е обжалвано от ответника
с доводи, че същото е постановено в нарушение на закона и в противоречие със
събраните по делото доказателства. Сочи, че е безработен и няма доходи и
имущество, които да му позволяват да заплаща издръжки в определения от съда
размер. Твърди, че редовно изпълнява задължението си да заплаща издръжка на
двете деца, предоставя им и парични средства на ръка за дрехи и др. нужди,
въпреки че майката възпрепятства личните му контакти с тях. Случвало се е да
закъснява с месечните вноски, като причина това са финансовите му затруднения.
Признава исковете до определения от закона минимум, а именно – 1/4 от
минималната работна заплата за страната, като оспорва исковете над този
размер. Счита също така, че съдът
неправилно е определил дължимата държавна такса върху увеличения размер на
издръжките.
Ищците оспорват жалбата, както и
твърдението на ответника, че не работи и не получава доходи. Сочат, че при
определяне издръжката на децата следва да се вземат предвид не само нуждите им
от храна, облекло, разходи за домакинството, но и допълнителните разходи на
майката, която не само полага непосредствените грижи за ищците, но и заплаща
задължения на ответника по договори за банкови кредити, както и това, че
жилището, което е било нейна лична собственост е било продадено на публична
продан отново заради неплатени от ответника задължения. Поради това се наложило
майката да се премести да работи във военно формирование в гр. Х. пред 2017
год. Молят съда да потвърди обжалваното решение.
Софийският окръжен съд, за да се
произнесе, съобрази следното:
Предявените искове са с правно
основание чл.150 СК.
Твърди се в исковата молба, че с
решение № 9 от 16.01.2015 год. по гр. д. № 309/2014 г. на Районен съд – Елин
Пелин, влязло в сила на 14.01.2016 год., ответникът Б.К.С. е осъден да заплаща
в полза на детето си Б.Б.К. чрез неговата майка и
законен представител С.С.Г. месечна издръжка в размер
на 130 лв., считано от 14.01.2016 год., а в полза на детето си С. Б.К. чрез
нейната майка и законен представител С.Г. месечна издръжка в размер на 120 лв.,
считано от 12.05.2014 год. до настъпване на основания за нейното изменение или
прекратяване. Иска се увеличение на определената издръжка от 130 на 220 лв. за
детето Б. и от 120 лв. на 200 лв. за детето С., поради настъпили нови
обстоятелства: увеличаване на необходимите средства за храна, облекло, учебни
пособия и др. Непосредствените грижи по отглеждането и възпитанието на децата
се осъществяват от майката.
Ответникът в срока по чл.131 ГПК
е подал отговор на исковата молба. Оспорва исковете по размер с твърдението, че
са завишени и исканата издръжка не кореспондира с възрастта и нуждите на децата.
Сочи, че трудовото му възнаграждение в размер на 592 лв. не позволява изплащане
на издръжки в претендираните размери, като се има
предвид и обстоятелството, че не могъл да обслужва изтегления от него ипотечен
кредит, което довело до публична продан на единственото му жилище.
Софийският окръжен съд, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:
Видно от удостоверения за раждане, издадени от Столична община – район „М.“, ищцата С.К. е родена на *** г., а детето Б.К. – на *** год. от майка С.С.Г. и баща Б.К.С..
С решение от 16.01.2015 год. по гр.
д. № 309/2014 г. на Районен
съд – Елин Пелин, влязло в сила на 14.01.2016 год., ответникът Б.К.С. е осъден да заплаща
в полза на детето си Б.Б.К. чрез неговата майка
и законен представител С.С.Г.
месечна издръжка в размер на 130 лв.,
считано от 14.01.2016 год., а в полза на детето си
С. Б.К. чрез нейната майка и законен представител С.Г. месечна издръжка в размер на 120 лв., считано
от 12.05.2014 год. до настъпване
на основания за нейното изменение
или прекратяване.
Детето С.К.
е ученичка в VII клас през учебната 2019/2020 год. в Основно училище „Св.
И.Р.“, гр. Х. /удостоверение № 111/19.09.2019 год./.
Б.К. е
ученик в IX клас за учебната 2019/2020 год. в Професионална гимназия
по дървообработване и строителство „Ц. И.А. II“, гр. Х.
/служебна бележка № 8/18.09.2019 год./.
През
периода 01.08.2018 год. – 01.07.2019 год. майката С.Г. е получавала брутно
трудово възнаграждение в размер около 1460 лв. средномесечно
на длъжността „военнослужещ“ във Военно формирование 54270, гр. П..
С.Г. е
длъжник по изпълнително дело, образувано въз основа на издадена заповед за
незабавно изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 407/2014 год. на РС-Елин
Пелин по молба на „Р. Б.“ ЕАД срещу длъжниците С.Г. и
Б.С.. Съгласно удостоверение изх. № 3202/03.04.2019 год. на ЧСИ рег. № 928 с
район на действие СОС длъжникът С.Г. е погасила изцяло задължението към взискателите, като по изпълнителното дело от запор на
трудово възнаграждение и запор на банкови сметки е постъпила сума в общ размер
на 8447,85 лв.
Видно
от изпълнителен лист от 08.02.2017 год., покана за доброволно изпълнение и
съобщение от 28.11.2017 год. на ЧСИ рег. № 927 с район на действие СОС Б.С. и С.Г.
са осъдени да заплатят по силата на заповед за незабавно изпълнение по ч.гр.
дело № 86/2017 год. на ЕлПРС в полза на „У. Б.“ АД
сумата 42 333,80 евро главница, сумата 22 316,80 евро лихва и
разноски. По образуваното изпълнително дело е изнесен на публична продан
недвижим имот, собственост на С.Г. *** със застроена площ 83,20 кв.м., като с постановление
от 23.11.2017 год. имотът е възложен на третото лице, обявено за купувач за
сумата 62 000 лева.
Видно
от удостоверение изх. № 340/18.10.2019 год., издадено от «П.» ЕООД, гр. В. ответникът
Б.С. през периода м. октомври 2018 год. – м. август 2019 год. е получавал средномесечно брутно трудово възнаграждение в размер на 630 лв.
средномесечно на длъжността
«шофьор тежкотоварни
автомобили и автотранспорт» .
Според показанията
на свидетелката Б. – майка на С.Г., грижите за двете деца от години се полагат само от тяхната майка, без чужда помощ. Бащата се вижда само със сина си, тъй
като С. се страхува от него
след случай на насилственото й вземане
от ответника и отвеждането
й в с. М.. Свидетелката знае
от дъщеря си, че повече от две години
ответникът не е изпълнявал задължението си да заплаща издръжка на децата. С. си
намерила по-добре платена
работа в гр. Х. и се преместила там преди две години, където живее с децата. Двете деца са
големи и имат нужда от
средства за облекло, развлечения, спортни
и извънкласни занимания, почивки
през ваканциите сред природата. Ползват интернет за обучението си и мобилни телефони. Разходите по домакинството се поемат изцяло от С.Г..
Във въззивното
производство е приета заповед
№ 26/30.04.2020 год. на управителя на «Одесосстрой»
ООД, с която на основание
чл. 325, ал. 1, т. 1 от КТ – по взаимно съгласие е прекратено трудовото
правоотношение с Б.К.С., считано от 04.05.2020 год. от длъжността
«шофьор».
При
така установените обстоятелства съдът прие следното от правна страна:
Настоящият състав споделя доводите на
районния съд за това, че в случая са налице предвидените в чл.150 във вр. с чл.143 СК основания за изменение на издръжките, определени
с решение по гр. д. № 309/2014 г. на Районен съд – Елин Пелин, чрез
увеличението им – трайно и съществено изменение на потребностите на децата от храна,
облекло, учебни пособия предвид тяхната възраст и увеличените разходи на
домакинствата. Следва да се отчете и настъпилото в изминалия период от определяне на
предходната издръжка на децата увеличение
на цените на всички стоки
и услуги. Същевременно обаче
доходите на ответника не са нараснали. Към момента на
определяне на първоначалния размер на дължимите издръжки същият е получавал
доход, малко по-висок от минималната работна заплата. По
настоящото дело се установи, че до м. август 2019 год. ответникът е получавал
средномесечно брутно трудово възнаграждение в размер
на 630 лв., което също е близко до размера на МРЗ за страната.
Съдът намира, че и занапред ответникът има възможност да реализира доход в този и по-висок размер, независимо от представените
във въззивното производство
доказателства за прекратяване
на последното му трудово правоотношение, считано от 04.05.2020 год. Това е така, тъй
като прекратяването на
договора с ответника е по взаимно съгласие,
т.е. ответникът сам се е поставил в невъзможност да реализира доходи като шофьор при този работодател. Същият е в трудоспособна възраст
и може да продължи да реализира доход поне в размер на трудовото възнаграждение, което е получавал до доброволното напускане на досегашната работа.
Като взе предвид размера на
МРЗ за страната – 610 лв. и
обстоятелството, че долната
граница на размера на издръжката е определен
нормативно – чл. 142, ал. 1 от СК и е в размер на 1/4 от МРЗ /т.е. 152,50 лв./ съдът намира,
че ответникът следва да заплаща издръжка на детето С. /на 14 год. / в размер на 160 лв. месечно, а на детето Б. /17 год./
– 180 лв. месечно, което кореспондира както с нуждите на децата, така и с възможностите на родителя, чието задължение за издръжка е безусловно. По делото не се
установи ответникът да полага
грижи и да дължи издръжка на друг
член на семейството, а обстоятелството,
че същият има финансови задължения към банкови институции, е ирелевантно за настоящия спор, тъй като задължението
за издръжка към непълнолетни низходящи е на първо място. Бащата следва при избора на работодател да съобрази предлаганото трудово възнаграждение, като след напускане на досегашната работа се очаква, че ще намери по-добре
заплатена такава, която да му
позволи да осигури дължимата издръжка на своите деца, която
и след увеличението й от съда
е в близък до минималния
размер. С оглед данните
за получавания през
последите години от ответника
сигурен доход от трудово възнаграждение в размер малко над
МРЗ и нуждите за собствената
му издръжка, съдът намира, че исковете за увеличение на дължимата
издръжка за разликата над 160
лв. месечно за детето С. и над 180 лв. месечно за детето Б., са неоснователни.
Тъй
като изводите на настоящата инстанция не съвпадат изцяло с тези на районния съд,
първоинстанционното решение следва да бъде отменено в частите, с които
ответникът е осъден да заплаща издръжка на детето С. за разликата над 160 лв.,
а за детето Б. – за разликата над 180 лв. месечно, ведно със законните
последици и вместо него съдът следва да постанови друго, с което да отхвърли
исковете за заплащане на издръжка на двете деца над тези размери. Решението
следва да бъде потвърдено в частите, с които издръжката за детето С. е
увеличена в размер от 120 лв. до 160 лв. месечно, а за детето Б. – от 130 лв.
до размера от 180 лв. месечно.
При този изход на спора ответникът
дължи държавна такса за първоинстанционното
производство върху увеличения размер на издръжките в размер на 130 лв. С оглед
това и обжалваното решение следва да бъде отменено в частта, с която същият е
осъден да заплати държавна такса за разликата над 130 лв. до 501,75 лв. Ответникът
дължи на ищците и сумата 210 лв., представляваща направените в първоинстанционното производство разноски съобразно
уважената част от исковете. Това налага решението да бъде отменено в частта, с
която ответникът е осъден да заплати на ищците разноски за разликата над 210
лв. до пълния присъден размер от 400 лв.
Въззивникът
следва да бъде осъден да заплати на С.Г. и сумата 126 лв., представляваща
направени разноски във въззивното производство,
съобразно отхвърлената част от жалбата.
Воден
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
решение № 1 от 03.01.2020 г. по гр. д. № 797/2019 г.
по описа на РС-Елин Пелин, с което е изменен размерът на присъдената с решение №
9 от 16.01.2015 год. по гр. д. № 309/2014 г. на Районен съд – Елин Пелин,
влязло в сила на 14.01.2016 год., месечна издръжка, която Б.К.С. *** е осъден
да заплаща в полза на детето си Б.Б.К. в ЧАСТТА за
разликата над 180 лв. до пълния присъден размер от 220 лв., както и размерът на
месечната издръжка, която ответникът е
осъден да заплаща в полза на детето си С.
Б.К. в ЧАСТТА за разликата над 160 лв. до пълния присъден размер от 200 лв.,
считано от датата на предявяване на иска – 01.10.2019 год. до настъпване на
основание за изменение или прекратяване на издръжката, ведно със законната
лихва върху всяка просрочена вноска, както и в ЧАСТТА, с която Б.К.С. е осъден да
заплати на С.С.Г. разноски за разликата над 210 лв.,
както и държавна такса по сметка на РС-Елин Пелин за разликата над 130 лв.,
като ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ
иска на Б.Б.К., лично и
със съгласие на неговата майка и законен представител С.С.Г.,
за изменение размера на издръжката, определена с решение № 9 от 16.01.2015 год.
по гр. д. № 309/2014 г. на Районен съд – Елин Пелин, която Б.К.С. *** следва да
заплаща в полза на детето си Б., роден на *** год., за разликата над 180 лв. месечно до
пълния предявен размер от 220 лв., както и иска на С. Б.К.,
лично и със съгласие на нейната майка и законен представител С.С.Г., за изменение размера на издръжката, която Б.К.С. ***
следва да заплаща в полза на детето С., родена на *** год.,
за разликата над 160 лв. месечно до пълния предявен размер от 200 лв., считано
от датата на предявяване на иска – 01.10.2019 год. до настъпване на основание
за изменение или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва върху
всяка просрочена вноска.
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 1 от 03.01.2020 г. по гр. д. № 797/2019 г. по описа на РС-Елин Пелин,
с което е изменен размерът на присъдената с решение № 9 от 16.01.2015 год. по
гр. д. № 309/2014 г. на Районен съд – Елин Пелин месечна издръжка от 130 лв.,
която Б.К.С. е осъден да заплаща в полза на детето си Б.Б.К.,
лично и със съгласие на неговата майка и законен представител С.С.Г., в ЧАСТТА, с която същата е увеличена от 130 лв. до размера от 180 лв. месечно, считано
от 01.10.2019 год. до настъпване на законна причина за нейното изменение или
прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, както и
размерът на присъдената със същото решение месечна издръжка от 120 лв., която Б.К.С.
е осъден да заплаща в полза на детето си С. Б.К., лично и със съгласие на
нейната майка и законен представител С.С.Г., в
ЧАСТТА, с която същата е увеличена от 120 лв. до размера от 160 лв. месечно, считано от 01.10.2019 год. до
настъпване на законна причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната
лихва върху всяка просрочена вноска, както и в ЧАСТТА, с която ответникът е
осъден да заплати държавна такса по сметка на ЕлПРС
до размера от 130 лв., както и да заплати на С.С.Г.
разноски до размера от 210 лв.
ОСЪЖДА
Б.К.С. *** да заплати на С.С.Г. *** сумата 126 лв.,
представляваща направените във въззивното
производство разноски.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.