РЕШЕНИЕ
№ 272
гр. Перник, 27.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК в публично заседание на осми септември
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ПЕТЪР В. БОСНЕШКИ
при участието на секретаря ИВА Н. ЦВЕТКОВА
като разгледа докладваното от ПЕТЪР В. БОСНЕШКИ Гражданско дело №
20211700100739 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по искова молба на А. З. А., с ЕГН:**********
и съдебен адрес: ***, чрез адв. Г. Й. Й., срещу „ЗД БУЛ ИНС” АД, с ЕИК:********* и със
седалище в гр. София, район „Лозенец“, бул. „Джеймс Баучер“ № 87, представлявано от
С.С.П. - изпълнителен директор, с правно основание чл.432 КЗ, с който се иска осъждане на
ответника да заплати на ищеца обезщетение за неимуществени вреди в размер на 26 000
лева, представляваща част от пълния размер на иска от 60 000лв., настъпили вследствие
ПТП от ***, реализирано от застрахован при ответника по застраховка „ГО" водач, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от 08.09.2021г. до окончателното изплащане
на обезщетението.
Ищецът твърди, че на ***, около 20:55 часа, в гр. ***, на път 1-6, км. 76+850. е
настъпил пътен инцидент, при който л.а. марка “Мерцедес”, модел “Е250Д", с peг. № ***,
управляван от К.К., движейки се с посока от гр. ***, към гр. ***, навлиза в лентата за
насрещно движение и се удря в правомерно движещия се л.а. марка “Фолксваген”, с peг. №
***, управляван от ищеца А. А., с поставен обезопасителен колан. Вследствие процесното
ПТП ищецът е получил следните травматични увреждания: Commotio cerebri (мозъчно
сътресение придружено със загуба на съзнание, гадене и повръщане); Фрактура на ЛЗ
прешлен, с наличие на костен фрагмент с размер 11 мм.;
Вследствие процесното ПТП към настоящия момент ищецът е трудно подвижен, като
продължава да ползва корсет. Към момента докторите не се ангажират със становище колко
време ще продължи възстановяването на А. А. и дали ще са нужни оперативни интервенции.
Всичко това създава за него чувство за несигурност и безизходица. Основен симптом е
силна болка, която започва от кръста и се разпространява по седалищната област, задната
половина на бедрото, прасците, стигаща до пръстите на краката. Болката е постоянна, като
се засилва се при опити от страна на доверителя ми за приклякване и навеждане, движение и
физическо натоварване. Към настоящия момент всяко натоварване на гръбначния стълб на
ищеца е забранено. Травматичните увреждания на пострадалия, получени вследствие на
процесното ПТП са му причинили силни болки и страдания и са затруднили значително
1
движенията му. Това налага близките му да му помагат при ежедневните битови нужди.
Бъдещата прогноза за състоянието на А. А. е неясна. Възможно е да останат трайни
последици за здравословното му състояние в резултат на получените травми от процесното
ПТП.
Вследствие на получената травма на главата, за период от месец, А. А., страдал от
често главоболие, загуба на памет, страда от позиви за гадене и световъртеж. Оплаквал се от
невъзможност да запомни и възпроизведе информация, което го прави нервен на моменти.
Всичко това създава за него чувство за несигурност и безизходица. Изпитва страх, че ще
остане в тежест на семейството си.
В законоустановения срок ответникът „ЗД БУЛ ИНС” АД е подал отговор на
исковата молба, с който оспорва исковете по основание и размер, поради което и иска
отхвърлянето им като неоснователни. Ответникът оспорва процесното ПТП да се е
осъществило по описания в исковата молба начин, като твърди, че няма доказателства за
механизма на процесното ПТП, като оспорва въобще наличието на деликт. Оспорва и
размера на претендираното обезщетение за неимуществени вреди, като прекомерно завишен
с оглед принципа на справедливост по чл. 52 ЗЗД. Ответникът счита, че справедливият
размер на обезщетението за неимуществени вреди е 1000лв. Твърди се, че няма годни
доказателства, установяващи наличието на черепно- мозъчна травма. Твърди се, че в
епикризата няма поставена диагноза травма на гръбначния стълб. Ответникът оспорва и
претенцията за забава като твърди противоречие с чл. 497 КЗ.
След като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235 ГПК,
Пернишкият окръжен съд приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
По допустимостта:
Съдът намира, че така предявения иск е допустим и следва да се произнесе по
същество.
От представената по делото писмена застрахователна претенция на ищеца по чл. 380,
ал. 1 от КЗ до ответното дружество от 08.09.2021г. се установява, че ищецът е предявил
претенция за изплащане на застрахователно обезщетение по задължителна застраховка
"Гражданска отговорност". В законоустановения тримесечен срок няма получен отговор от
застрахователя. Поради това и съдът намира, че е спазена рекламационната процедура по
чл.498, ал.3 вр. ал.1 КЗ, която е абсолютна процесуална предпоставка за предявяване на иск
по чл.432, ал.1 КЗ от увреденото лице.
По основателността:
С протоколно определение от о.с.з. на ПОС от 14.04.2022г., на основание чл.161 ГПК,
е прието за доказано между страните наличието на валиден договор за задължителна
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите по застрахователна полица №
***, валидна от *** до ***, сключена между ответното дружество и собственика на л.а.
марка “Мерцедес”, модел “Е250Д”, с peг. № ***, валидна към датата на процесното ПТП.
От приетата и неоспорена от страните съдебна автотехническа експертиза се
установява, че механизмът на настъпване на процесното ПТП е следният:
На ***, около 21ч., ищецът е управлявал л.а. марка “Фолксваген”, с peг. № ***, по път
1-6, в посока от гр.*** към гр.***, при суха пътна настилка и скорост от около 50 км/ч в
дясната пътна лента на прилежащото му платно. По същото време л.а. „Мерцедес“,
управляван от К.К., се движи в гр. ***, по път 1-6, в платното за движение за посока от гр.
*** към гр. ***, при суха пътна настилка и скорост от около 73-74 км/ч. Непосредствено
след края на разделителната ивица между двете платна, считано в посока към гр. ***, л.а.
„Мерцедес“ навлиза в по-близката лента за насрещно движение, откъдето насочен наляво
продължава движението си с последващо навлизане в дясната лента на обратната посока за
2
движение. На разстояние от около 11,5 метра преди мястото на удара, водачът на л.а.
„Мерцедес“ предприема действия за промяна на посоката си, отлагайки характерна следа, но
2,28 секунди след навлизането му в насрещната лента настъпва удар със срещуположно
движещия се л.а. „Фолксваген“. В последните 0,55 секунди преди ПТП водачът на л.а.
„Фолксваген“ успява да намали скоростта си от около 50 км/ч до около 42 км/ч, без да
остави следи по настилката. Коридорите на движение на двете МПС се препокриват в лявата
част на дясната пътна лента, предназначена за посоката към гр. ***, на разстояние от около
6,5 метра след приетия ориентир, като ударът е челен, с почти пълно покриване. В резултат
най-вече от разликата в скоростите на МПС, л.а. „Фолксваген“ рязко променя посоката си
на движение, насочвайки се в посока обратна на огледа, а л.а. „Мерцедес“ променя своята
посока незначително. Двата автомобила изминават сравнително кратък път, практически без
разделяне един от друг, и се установяват на мястото, където са описани при огледа на
дежурната група.
От проведения анализ следва, че основната техническа причина за настъпване на
процесното ПТП е неправилното действие е органите за управление от страна на водача на
л.а. „Мерцедес“, което е довело до отклонение на МПС наляво с последващо навлизане от
над 4 метра в насрещното платно, където в този момент л.а. „Фолксваген“ се е движил, а
действията на водача на л.а. „Фолксваген“ не могат да бъдат определени като причина за
настъпилото произшествие.
Видно от комплексната СМЕ непосредствено след ПТП ищецът е докаран в Спешно
приемно отделение към МБАЛ ***, където са обработени получените повърхностни
наранявания. След проведена консултация с невролог е настанен в „Хирурично отделение“
на същата болница, като е изписан на *** по собствено желание.
В резултат на процесното ПТП пострадалият А. получава черепно- мозъчна травма. По
отношение на описаната черепно-мозъчна травма-преценката на невролога консултирал
пациента при приемане, въз основа на клиничните и анамнестични данни, без
осъществяване на специфични невроизобразяващи изследвания е, че има данни за степенна
промяна в яснотата на съзнание с неясен спомен за събития без уточняване на тежестта.
Приемаме, че се касае за лекостепенно мозъчно сътресение без изпадане в дълбоко
безсъзнателно състояние.
Видно от компютърната томография на главния мозък на ищеца липсват данни за
нарушения целостта на черепните кости, както и за контузионни изменения на мозъчния
паренхим.
При стационарното проследяване и диагностично уточняване е прието наличие на
комоционна симптоматика, т.е наличие на временно, степенно помрачение на съзнанието.
Описаните увреждания, са в причинна връзка с процесното ПТП. Съобразно
приложената медицински документация възстановителният период на лечение и
проследяване е 32 дни, за което е приложен Болничен лист № *** за временна
нетрудоспособност на А. З. А. от 32 дни от *** с диагноза: Мозъчно сътресение без открита
ВЧТ.
През първата половина на посочения период на проследяване и лечение болката е била
с изразена острота и сила, през последващия придобива характер на хронична, тъпа с
обостряне при физическо усилие.
Съгласно КСМЕ в медицинската документация е описана и контузия на поясен отдел
на гръбначен стълб с наличие на клинични симптоми на болка и радикулерно дразнене на
Л5; скенографски данни за костен фрагмент с размер 11 мм по преден контур на тялото на
ЛЗ.
Съгласно допълнителната СМЕ на д-р Д., неоспорена от страните, няма фрактура в
лумбалния отдел на гръбначния стълб на ищеца. След изследване на компютърната
3
томография на лумбален отдел на А. А. от *** вещото лице е констатирало, че „костният
фрагмент", за който се споменава в епикризата, представлява т.нар. Limbus vertebra. Това е
несрастнало вторично ядро на вкостяване на прешленното тяло. Резултат е от херниране
на nucleus pulposus (част от междупрешленния диск) по посока на дискалната повърхност на
прешленното тяло. Има триъгълна форма и най-често е в областта на горно-предния ръб на
тялото на прешлена.
Доколкото заключението по допълнителната СМЕ е изготвено от лекар- специалист по
„Образна диагностика“ с над 15години стаж в университетска болница, както и поради
неоспорването му от страните, то и съдът намира, че ищецът не е получил фрактура в
лумбалната област вследствие на процесното ПТП. Съдът намира за установено наличието
на контузия на поясен отдел на гръбначен стълб с наличие на клинични симптоми на болка
и радикулерно дразнене на Л5.
Доколкото съдът намира, че няма счупване в лумбалната област, то и не кредитира
констатациите на Лист за преглед на пациент № *** на А. З. А. от МБАЛ*** с описание:
Основна диагноза: Счупване на гръбначния стълб в поясната област. От една страна
горепосочените образни изследвания отричат наличието на такава диагноза, а от друга
страна в самия лист за преглед е отразено, че сведенията за заболяването, са снети по данни
на пациента, т.е. на субективните му спомени, а не се основава на проведени обективни
изследвания, включително образни такива. Поради това и съдът не кредитира заключението
по КСМЕ в частта, с която е прието, че възстановителния процес при ищеца е продължил 72
дни. За да достигнат до този извод вещите лица са се позовали на консултативния преглед
при невролог, проведен 40 дни след изтичане на болничния отпуск от 32дни. От една страна
вещите лица по КСМЕ са дали заключението си преди разчитането на КТ, извършено от
вещото лице д-р Д. по допълнителната СМЕ, с която е установено, че в процесния случай
няма счупване. А от друга страна по изложени по- горе съображения същият консултативен
преглед се базира на анамнестични данни, т.е. преразказва субективните спомени на
пациента.
Видно от СМЕ през периода на възстановяване, ищецът е търпял болки и страдания за
около 32 дни от *** През първата половина на посочения период на проследяване и лечение
болката е била с изразена острота и сила, като през последващия придобива характер на
хронична, тъпа с обостряне при физическо усилие. По отношение на централната мозъчна
симптоматика има пълноценно възстановяване към настоящия момент и няма трайни
последици. По отношение на болките в поясния отдел на кръста ищецът не е представил
писмени доказателства както за обективното им констатиране чрез образни изследвания,
така и за провеждана терапия с медикаменти или рехабилитация. Поради това и съдът
намира, че същите последици са отзвучали в едномесечния срок.
По делото е разпитан свидетелят Ж.Н.А. /живуща на съпружески начала с ищеца/.
Същата е възприела ищеца непосредствено след процесното ПТП, лежащ с наранявания на
земята, като се опитала да му окаже първа помощ. Същата е придружавала ищеца по време
на тридневния му болничния престой, като му е оказвала помощ при ежедневното му
обслужване. Същата свидетелства и за болките и страданията на ищеца както в периода на
болничното му лечение, така и в този на възстановяване, така и впоследствие до настоящия
момент. Същата свидетелства за физическите и психическите болки на ищеца след
процесното ПТП, както и за промяната му в начина на живот.
Горната фактическа обстановка се установява от събраните по делото писмени
доказателства, показанията на разпитаните свидетели, както и приетите по делото
съдебномедицински и автотехническа експертизи.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът намира от
правна страна следното:
По силата на чл.429, ал.1 от КЗ с договора за застраховка "Гражданска отговорност",
4
застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в договора
застрахователна сума, отговорността на застрахования за причинени от него на трети лица
имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от
застрахователното събитие, а разпоредбата на чл.432, ал.1 от КЗ предоставя право на
увредения, спрямо когото застрахованият е отговорен по чл.45 от ЗЗД, да претендира
заплащане на дължимото обезщетение пряко от застрахователя, т.е. за да се ангажира
отговорността на застрахователя, следва да се установи наличието на валиден
застрахователен договор за застраховка „Гражданска отговорност" между делинквента и
застрахователя, настъпили вреди за третото лице, противоправно поведение на виновния
водач и причинна връзка между това поведение и причинените вреди.
По делото не се спори, че към момента на настъпване на процесното ПТП за л.а.
„Мерцедес“, е налице задължителна застраховка "Гражданска отговорност” при ответното
дружество.
От гореизложената фактическа обстановка съдът намира за безспорно установено, че
причина за процесното ПТП от *** са действията на К.К.-водач на л.а. „Мерцедес“, който е
починал в резултат на процесното ПТП.
Безспорно се установява, че в резултат на процесното ПТП на ищеца са причинени
процесните увреждания, поради което и се претендират неимуществени вреди.
Обезщетенията за неимуществени вреди вследствие на деянията следва да бъдат
определени по справедливост, съгласно разпоредбата на чл.52 ЗЗД. Съгласно константната
съдебна практика справедливостта налага претърпелият вредата да бъде възмезден за нея,
като на обезщетяване подлежат не само физически изстрадани болки, но и такива, които се
търпят в духовната и интелектуална сфера на индивида. Болките, страданията,
ограниченията и неудобствата за различните индивиди при различни обстоятелства, са
различни. За да определи справедливия размер на обезщетението за деликт, съдът следва да
преценява установените от ищеца правнозначими обстоятелства по спора. Търпените от
лицето вреди в неимуществената сфера зависят не само от обективни фактори, каквито
например са болките от физическите увреждания предвид тяхната продължителност и
интензитет, но и начина, по който лицето е преживяло подобен случай и как това се е
отразило на поведението му, на социалните му контакти, на самочувствието му и пр.
вредата в неимуществената сфера не може да бъде ограничена в рамки, а съдът следва да
вземе предвид всички относими и доказани обстоятелства в тази връзка.
В резултат на процесното ПТП пострадалия А. З. А. е претърпял черепно-мозъчна
травма- лекостепенно мозъчно сътресение без изпадане в дълбоко безсъзнателно състояние.
Това състояние е довело до степенна промяна в яснотата на съзнание с неясен спомен за
събития без уточняване на тежестта. При стационарното проследяване и диагностично
уточняване е прието наличие на комоционна симптоматика, т.е наличие на временно,
степенно помрачение на съзнанието.
В резултат на процесното ПТП пострадалия А. З. А. е претърпял силен стрес и ужас от
същото. Ищецът се е движил със съобразена скорост и при спазване правилата за движение
по пътищата, когато в лентата му за движение е навлязъл лекия автомобил, управляван от
К.К., като е предизвикан челен удар между двете МПС, при който последният е починал.
Видно от СМЕ през периода на възстановяване, ищцата е търпяла болки и страдания за
около 32 дни, като в началото болките са били с по- интензивен характер.
Показанията на Ж.Н.А. /живуща на съпружески начала с ищеца/. Същата е възприела
ищеца непосредствено след процесното ПТП, лежащ с наранявания на земята, като се
опитала да му окаже първа помощ. Същата е придружавала ищеца по време на тридневния
му болничния престой, като му е оказвала помощ при ежедневното му обслужване. Същата
свидетелства и за болките и страданията на ищеца както в периода на болничното му
5
лечение, така и в този на възстановяване, така и впоследствие до настоящия момент. Същата
свидетелства за физическите и психическите болки на ищеца след процесното ПТП, както и
за промяната му в начина на живот.
При определяне размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди на ищеца
съдът отчете следните обстоятелства: възрастта на ищеца към датата на ПТП/**г. /, вида и
характера на претърпените телесни повреди – налице е лекостепенно мозъчно сътресение
без изпадане в дълбоко безсъзнателно състояние, контузия на поясен отдел на гръбначен
стълб с наличие на клинични симптоми на болка и радикулерно дразнене на Л5 и силен
стрес и ужас от процесното ПТП, завършило със смъртта на причинителя на същото.
Съдът отчетете продължителността на възстановителния процес – около месец, през
който ищецът е търпял болки и страдания, които са били с по-голям интензитет през
първоначалния период.
Като съобрази посочените обстоятелства, социално-икономическите условия и
стандарта на живот в страната през 2021г., съдът определи обезщетението за неимуществени
вреди в размер на 10 000,00 лева. Това е пълният размер на обезщетението за причинените с
процесното ПТП неимуществени вреди.
За разликата до частично предявения размер на иска от 26 000лв., представляваща част
от общия размер на иска от 60 000лв., искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
За да отхвърли като неоснователен иска за разликата до пълния му предявен размер
съдът отчете липсата на трайни последици за физическото здраве на ищеца. Съдът отчете и
факта, че макар и ПТП, като процесното, да оставя следи в психиката на човек за цял живот,
то по делото не са събрани доказателства за наличие при ищеца на постравматично-
стресово разстройство, каквито твърдения се съдържат в исковата молба.
Относно претенцията за лихви:
В настоящия случай допустимостта на предявения иск бе установена с представената с
исковата молба писмена застрахователна претенция на ищеца по чл. 380, ал. 1 от КЗ до
ответното дружество от 18.05.2021г.
На основание чл. 493, ал. 1, т. 5 КЗ застрахователят следва да покрие спрямо
увреденото лице отговорността на делинквента за дължимата лихва за забава от датата на
предявяване на претенцията от увреденото лице, а след изтичане на срока по чл. 496, ал. 1
КЗ и при липсата на произнасяне и плащане на обезщетение от застрахователя, дължи
законната лихва върху обезщетението за неимуществени вреди за собствената си забава. В
този смисъл са Решение № 128 от 4.02.2020г. на ВКС по т. д. № 2466/2018 г., I т. о., ТК,
Решение № 60112 от 1.12.2021 г. на ВКС по т. д. № 1221/2020 г., I т. о., ТК, и др.
В случая ищецът е заявил писмената си претенция пред застрахователя на
08.09.2021г., поради което последният дължи законната лихва върху обезщетението от
посочената дата.
По разноските:
И двете страни по делото са направили искания за присъждане на разноски, за което са
представили списъци по чл.80 от ГПК.
Ищецът е бил представляван безплатно от адв. Й. на основание чл.38, ал.1 от ЗА. С
оглед изхода на делото и на основание чл.38, ал.2 ЗА на адв. Й. следва да бъде присъдено
адвокатско възнаграждение за осъщественото безплатно процесуално представителство в
полза на ищеца. Съгласно разпоредбата на чл.7, ал.2, т.4 от НМРАВ минималното
адвокатско възнаграждение в процесния случай е в размер на 1410,00лв. В съответствие с
уважената част от исковете в полза на адв. Й. следва да бъде присъдена сумата от 542,31лв.
за оказаната безплатна адвокатска помощ в полза на ищеца.
Ответникът също е претендирал присъждане на разноски. Същият е доказал разноски
в размер на 2880лв. за адвокатско възнаграждение с ДДС.
6
Ищецът обаче своевременно е правил възражение за прекомерност на заплатеното от
ответника адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК,
Съобразно правилата установени в Закона за адвокатурата страните могат свободно да
определят размера на адвокатското възнаграждение. В същото време законът не допуска
безпределно да се натоварва осъдената страна с разноските за адвокатско възнаграждение,
които е направила другата страна, поради което същите могат да бъдат намалени поради
прекомерност на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК. Сезиран с такова искане съдът е длъжен да
прецени налице ли са предвидените чл. 11 от НМРАВ действия от страна на процесуалния
представител, както и има ли такава фактическа и/или правна сложност на делото, която да
обуславя присъждането на уговореното адвокатско възнаграждение в тежест на страната,
която е осъдена. Ако прецени, че такава не е налице може да намали уговореното
възнаграждение като в този случай е ограничен от минималния установен размер на това
възнаграждение. Ограничението на пар. 2 от ДР не обвързва съда съобразно ТР № 6 от
06.11.2013 г. по ТД № 6/2012 г. на ОСГТ на ВКС.
От представените по делото доказателства е видно, че съдебното производство е
приключило в три съдебни заседания, като не се характеризира с фактическа и правна
сложност.
Предвид гореизложеното съдът намира за основателно възражението за прекомерност
на заплатеното от ответника адвокатско възнаграждение от 2880лв., на основание чл. 78, ал.
5 от ГПК, като същото следва да бъде намалено до минималния размер по чл.7, ал.2, т.4
НМРАВ от 1420лв. без ДДС или 1692лв. с ДДС.
Предвид гореизложеното съдът намира, че ответникът е доказал разноски в общ размер
на 2777лв. за адвокатско възнаграждение и експертизи, от които в съответствие с
отхвърлената част от исковете му се дължи сумата от 1708,92лв.
Ищецът е бил освободен от заплащане на разноски по делото, поради което и от
бюджета на съдебната власт са направени разноски в размер на 500лв. за експертизи. В
съответствие с уважената част от исковете ответникът следва да бъде осъден да заплати в
полза на ПОС сумата от 192,31лв.
С оглед изхода на делото ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати по
сметка на Пернишки окръжен съд държавна такса от 400,00 лева, съразмерно с уважената
част от исковете, ведно със законната лихва върху държавните вземания, считано от влизане
на решението в сила до окончателното изплащане на сумата.
Водим от горното Пернишкият окръжен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ЗД БУЛ ИНС” АД, с ЕИК:********* и със седалище в гр. София, район
„Лозенец“, бул. „Джеймс Баучер“ № 87, представлявано от С.С.П. - изпълнителен директор,
да заплати на А. З. А., с ЕГН:********** и съдебен адрес: ***, чрез адв. Г. Й. Й., по иск с
правно основание чл.432 КЗ, сумата от 10 000,00лв., представляваща застрахователно
обезщетение за претърпените неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания,
вследствие на ПТП от ***, причинено виновно от застрахован при ответника водач по
задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите по
застрахователна полица № ***, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
08.09.2021г. до окончателното изплащане на обезщетението, КАТО ОТХВЪРЛЯ КАТО
НЕОСНОВАТЕЛЕН иска за разликата му до частично предявения размер на обезщетението
за неимуществени вреди в размер на 26 000лв., представляващ част от пълния размер на
обезщетението за неимуществени вреди в размер на 60 000лв.
7
ОСЪЖДА „ЗД БУЛ ИНС” АД, с ЕИК:********* и със седалище в гр. София, район
„Лозенец“, бул. „Джеймс Баучер“ № 87, представлявано от С.С.П. - изпълнителен директор,
да заплати на адв.Г. Й. Й., САК, сумата от 542,31лв., представляваща адвокатско
възнаграждение за оказаната безплатна адвокатска помощ в полза на ищеца.
ОСЪЖДА А. З. А., с ЕГН:********** и съдебен адрес: ***, чрез адв. Г. Й. Й., да
заплати на „ЗД БУЛ ИНС” АД, с ЕИК:********* и със седалище в гр. София, район
„Лозенец“, бул. „Джеймс Баучер“ № 87, представлявано от С.С.П. - изпълнителен директор,
сумата от 1708,92лв., представляваща направени по делото разноски за адвокатско
възнаграждение и експертизи съразмерно с отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА „ЗД БУЛ ИНС” АД, с ЕИК:********* и със седалище в гр. София, район
„Лозенец“, бул. „Джеймс Баучер“ № 87, представлявано от С.С.П. - изпълнителен директор,
да заплати по сметка на Пернишки окръжен съд сумата от 400,00 лева, представляваща
държавна такса, ведно със законната лихва върху държавни вземания, считано от датата на
влизане на решението в сила до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА „ЗД БУЛ ИНС” АД, с ЕИК:********* и със седалище в гр. София, район
„Лозенец“, бул. „Джеймс Баучер“ № 87, представлявано от С.С.П. - изпълнителен директор,
да заплати по сметка на Пернишки окръжен съд сумата от 192,31лв., представляваща
направени разноски за експертизи в съответствие с уважената част от иска.
Присъдените с решението суми в полза на ищеца да бъдат заплатени по следната
банкова сметка в „ОББ“АД:
IBAN: ***.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Апелативен съд- гр.София в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Перник: _______________________
8