№ 46
гр. Малко Търново, 06.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МАЛКО ТЪРНОВО, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:ЧАНКО П. ПЕТКОВ
при участието на секретаря Дора Ж. Папуджикова
като разгледа докладваното от ЧАНКО П. ПЕТКОВ Гражданско дело №
20232140100043 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по повод искова молба
депозирана от М. В. С., ЕГН: **********, с постоянен адрес гр. Бургас, ж. к.
„И" бл. **, вх. *, ет. *, ап. *, Т. В. С., ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр.
Бургас, ж. к. „И" бл. ***, ет. *, ап. **, И. Т. С., ЕГН: **********, с постоянен
адрес гр. Бургас, ж. к. „И" бл. **, вх. *, ет. *, ап. * и тримата чрез
пълномощник - адвокат Т. И. съдебен адрес: гр. Бургас, ул. „Иван Богоров“ №
1, ет. 1 адв. Т. И., тел. ***/*** ***, **** *** ***, ПРОТИВ С. Г. С., ЕГН:
**********, с постоянен адрес: гр. Бургас, ж. к. „С" бл. **, вх. *, ет. *, с която
се иска от съда на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК да бъде признато за
установено по отношение на ответника С. Г. С., ЕГН: ********** с постоянен
адрес: гр. Бургас, ж. к. „С" бл. **, вх. *, ет. *, че ищците М. В. С., ЕГН:
**********, с постоянен адрес гр. Бургас. ж. к. „И" бл. **, вх. *, ет. *, ап. *, Т.
В. С., ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр. Бургас, ж. к. „И" бл. ***, ет. *,
ап. ** И. Т. С., ЕГН: **********. с постоянен адрес гр. Бургас, ж. к. „И" бл.
**, вх. *, ет. *, ап. *, и тримата чрез пълномощник - адвокат Т. И., съдебен
адрес: гр. Бургас, ул. „Иван Богоров“ № 1, ет. 1, тел. ***/*** ***, **** ***
***, са собственици в равни части на ½ ид. ч. от недвижим имат в с.
Граматиково, община Малко Търново, представляващ: 20 кв. м. от
МАСИВНА ЖИЛИЩНА СГРАДА, цялата със застроена площ от 57 кв. м.,
която е построена в поземлен имот № 110042, целия с площ от 936 кв. м. по
плана на с. Граматиково, община Малко Търново, местността „Голямо
Динковци".
МОЛЯТ на основание чл. 537, ал. 2 ГПК да бъде отменен като неверен
констативен нотариален акт за собственост № 112, том I, peг. № 898, дело №
110 от 15.07.2016 година на нотариус Мариета Трошева, peг. № 684 по
1
регистъра на НК, с район на действие PC - Малко Търново, вписан в АВ вx.
peг. № 356 от 15.07.2016 година, акт 59, том II, дело 142 само по отношение
на ½ ид. ч. от процесния имот представляващ: 20 кв. м. от МАСИВНА
ЖИЛИЩНА СГРАДА, цялата със застроена площ от 57 кв. м., която е
построена в поземлен имот № 110042, целия с площ от 936 кв. м. по плана на
с. Граматиково, община Малко Търново, местността „Голямо Динковци".
Молят да бъдат присъдени на ищците направените в хода на
настоящото производство сьдебно-деловодни разноски, включително
адвокатско възнаграждение за предявения иск.
В срока за отговор е постъпил такъв от ответната страна за
неоснователност на така заявените претенции. Излагат се твърдения, че
единствено ответника се грижел за леля си Радка и той бил този, който
единствено поддържал тази и собственост, от благодарност леля му завещала
същата - саморъчно завещание от месец ноември 2002 г., което представя.
Още през 2005 г. когато лелята починала, казал на брат си за волята на лелята
и за завещанието, което тя е направила в полза на ответника. Ето защо и
обратно на заявеното в исковата молба, в отношенията с брат му той бил
напълно наясно още от 2005 г., че „вече аз съм собственик по силата на това
завещателно разпореждане на имота на леля - на северната част на сградата, а
съвместно с него и с майка ни М. В. А. сме съсобственици по наследство от
баща ни, който почина през 2004 г. - на южната част на сградата“. Твърди, че
брат му нито е влизал в северната част на сградата, нито е участвал със
средства или труд в нейното поддържане, защото той знаел, че ответника е
собственик, приемайки завещателната воля на лелята. Твърди, че не е вярно
твърдението за съвместно електрифициране и водоснабдяване на сградата.
Оспорва твърдението на ищците, че тримата ищци имали достъп до цялата
сграда.
Правят възражение за придобиване по давност на процесната северна
част от сградата, на основание чл. 79, ал. 1 от ЗС, за периода от момента на
нейното обособяване при изграждането на сградата още в началото на
осемдесетте години на миналия век до момента на предявяване на исковата
молба. На основание чл. 82 от ЗС, присъединяват към своето владение и
владението на праводателя Р. С. В. за периода от момента на обособяването
северна част от сградата при нейното изграждане до смъртта на праводателя
Р. С. В. на 27.10.2005 г. от когато и произвежда действие извършеното от нея
в негова полза завещателно разпореждане за съответната собственост.
Молят за присъждане на разноски.
От ищците, редовно призовани, се явяват М. С. и Т. С.. Ищцата И. С.,
редовно призована, не се явява. Защитата пледира да се уважи исковата молба
така както е предявена.
Ответникът, редовно призован, не се явява. Защитата пледира да се
отхвърли исковата молба като неоснователна.
В съдебно заседание, по молба на защитата на ищците, съдът допусна
2
изменение на фактическата обстановка, изложена в абзац предпоследен на
исковата молба, като същото се чете вместо “свързани с врата на обща стена“
– „свързани с обща тераса на външна стена“.
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Тримата ищци са наследници на В. Г. С., б. ж. на гр. Бургас, починал на
10.10.2015 година.
Наследодателя на ищците В. Г. С. е брат на ответника Ст. Г. С., като
двамата са синове на Г. С. А., б. ж. на с. Граматиково, община Малко
Търново, починал на 20.10.2004 година.
В полза на Г. С. А. е издадено разрешение за строеж № 7 от 02.07.1979
година, за построяването на сезонна постройка върху 20 кв.м. в собствено
дворно място в с. Граматиково, местността „Динковци“.
По същото време, в полза на сестрата на Г. С. А. - Р. С. В., е издадено
разрешение за строеж № 8 от 02.07.1979 година, за построяването на сезонна
постройка върху 20 кв.м. в собствено дворно място в с. Граматиково,
местността „Динковци“ .
Разрешените сезонни постройки са изградени по едно и също време, и
макар да са с отделни входове, представляват една сграда, доколкото между
тях няма калканен зид, имат общ покрив, свързани с врата на общата стена и
се ползват заедно от всички обитаващи постройката.
Постройката представлява масивна жилищна сграда око от 57 кв.м., с
две огледални части, всяка със собствен вход. Вътрешното разположение е
еднакво -антре с камина и по две стаи. В южната част на сграда, която по
разрешение за строеж е предоставена на Г. С. А., е изградена веранда около
16 кв.м., като твърдят, че се ползва както от ищците, така и от ответника.
През 2005 година частта от сградата, предоставена на Г. А., е
електрифицирана, като В. Г. С. и брата на съпругата му И. С. основно са
изграждали инсталацията.
Северната част от постройката, която съгласно разрешение за строеж е
предоставена на Р. В., се е ползвала от В. до нейната смърт през 2005 година,
а след нейната смърт, т. к. В. не е имала съпруг или деца, съгласно
предварителна договорка с Р. В., е останала да се владее и ползва от двамата
братя - В. Г. С. и С. Г. С.. Двамата съвместно са поддържали сградата,
електрифицирали са и северната част на сградата, която се е ползвала до 2005
година от В.. За времето 2008 - 2009 година, с общи средства и труд, двамата
братя са правили ремонт на покрива; 2009 - 2010 година съвместно са
затворили с дограма верандата, изградена в южната част на сградата, 2010 -
2012 година е направен навес на цялата страна откъм лицето на къщата и
външна камина с пещ.
Със съвместни усилия на двамата братя В. Г. С. и С. Г. С. през 2006 -
2007 година са поставени портални врати на дворното място, подобрено е
водоснабдяването на сградата, поставен е съд за съхранение на вода (бидон 1
тон).
3
Всичко това В. С. и С. С. са извършвали със съзнанието на владелци и
собственици, като до смъртта на В. С. през 2015 година заедно са ползвали
цялата сграда и дворното място, без да правят разлика дали е южната част на
сградата или северната част на сградата.
След смъртта на В. С., макар и по рядко, излагат се твърдения, че
тримата ищци са продължили да посещават имота, да участват в сезонното
почистване и поддръжка, както на дворното място, така и на цялата сграда,
включително на северната част, построена съгласно разрешението за строеж,
издадено на Р. В.. И до подаването на исковата молба тримата ищци имат
достъп до цялата сграда, независимо от кой вход ще се влезе. През април 2022
година, при разговор за имота между ищците и ответника е станало ясно, че
С. Г. С. претендира да е изключителен собственик на северната част от
сградата, а южната част е съсобствена между ищците и ответника, като С. С.
притежава 1/2 ид. ч. от нея, а наследниците на В. С. - общо ½ ид. ч.
Представен е нотариален акт № 112, том I, рег. № 898, дело № 110 от
15.07.2016 година на нотариус Мариета Трошева, рег. № 684 по регистъра на
НК, с район на действие PC - Малко Търново, вписан в АВ вх. рег. № 356 от
15.07.2016 година, акт 59, том II, дело 142. С този акт нотариусът е признал С.
Г. С. за собственик по давностно владение на недвижим имот в с.
Граматиково, община Малко Търново, представляващ: 20 кв.м. от МАСИВИ
А ЖИЛИЩНА СГРАДА, цялата със застроена площ от 57 кв.м., която е
построена в поземлен имот № 110042, целия с площ от 936 кв.м. по плана на
с. Граматиково, община Малко Търново, местността „Голямо Динковци".
Представени са към исковата молба писмени доказателства, че Р. С. В. е
почината на 27.10.2005 година. Твърди се, че след нейната смърт, съгласно
договореностите, постигнати приживе с В., до смъртта на В. Г. С. - на
10.10.2015 година, двамата братя заедно са упражнявали владението на вещта.
Двамата заедно са извършвали всички подобрения и ремонти на сградата,
както на северна, така и южна част и двамата са имали съзнанието за
владелци, като никога и по никакъв начин С. Г. С. не е претендирал
еднолично владение, не е завявал открито претенция и не е отблъснал
претенцията на В. С. за владелец на процесната част от сграда. Липсва
упражнявано спрямо наследодателя на ищците, а след неговата смърт и
спрямо ищците на явно, спокойно и непрекъснато владение.
По делото бяха разпитани свидетели както от страна на ищците - Д. Ж.
и св. Д. П., така и от страна на ответника - св. Г. С..
По делото бяха допуснати и изслушани два броя експертизи. Съдът
прие експертизите като правдиви и обективно извършени. Видно от съдебно-
техническата експертиза се дава заключение относно техническото състояние
на вилата и нейната функционалност. Видно от съдебно-почерковата
експертиза двата подписа в „моето завещание“, оставено от Р. В., са
поставени от нея.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до
следните правни изводи:
4
Доказателствената тежест в гражданския процес се разпределя
съобразно правилото на чл. 154 от ГПК, като всяка страна в процеса носи
тежестта да докаже положителните твърдения за факти, от които извлича
благоприятни за себе си правни последици и на които основава исканията и
възраженията си.
При положителен установителен иск за собственост ищеца следва да
докаже правото си на собственост, породено на твърдяното основание.
Ищецът следва да докаже и фактите, които изключват, унищожават или
погасяват правото на ответника.
Предявеният положителен установителен иск по чл. 124, ал. 1 от ГПК се
преценя от съда за допустим, тъй като ищците претендирайки положително
установяване на правото си на съсобственост върху недвижим имот, върху
който твърди, че упражняват фактическа власт, може да предяви иск за
защита на претендираното от него право на собственост против лицето,
ползващо се от нотариален акт за собственост по отношение на същия
имот. Правният интерес от воденето на предявения положителен
установителен иск против ответника, ищците обосновават с издаването
на констативен нотариален акт № 112, том I, рег .№ 898, дело № 110 от
15.07.2016 година на нотариус Мариета Трошева, рег. № 684 по регистъра на
НК, с район на действие PC - Малко Търново, вписан в АВ вх. рег. № 356 от
15.07.2016 година, акт 59, том II, дело 142, с който ответника е признат за
собственик на процесния недвижим имот на основание давностно
владение. От преценката на ищеца зависи в какъв обем да потърси искова
защита и в зависимост от това да предяви положителен или отрицателен
установителен иск по смисъла на чл. 124, ал.1 от ГПК. В случая ищците искат
да се установи по отношение на ответника, че те са собственици в равни
части на ½ ид.ч. от недвижим имат в с. Граматиково, община Малко Търново,
представляващ: 20 кв.м. от МАСИВНА ЖИЛИЩНА СГРАДА, цялата със
застроена площ от 57 кв.м., която е построена в поземлен имот № 110042,
целия с площ от 936 кв.м. по плана на с. Граматиково, община Малко
Търново, местността „Голямо Динковци".
Предявявайки положителен установителен иск, ищците се стремят и
целят да получат по-пълна по обем защита, тъй като в случай, че претенцията
им бъде уважена, едновременно с признаването на претендираното от тях
право на собственост, ще бъде отречено и правото на собственост на
ответника.
Тежестта на доказване при този иск е на ищеца по делото, който следва
да установи правата си, които претендира върху имота. От своя страна
ответниците по предявения положителен установителен иск могат само да
отричат правото на ищеца, като по предвидения процесуален ред чрез
възражения могат да сочат фактите, които опорочават твърдяното
придобивно основание, като изключват възникването на правото.
Съгласно разпоредбата на чл. 77 от ЗС правото на собственост се
придобива чрез правна сделка, по давност или по други начини, определени в
закона. За да се приеме, че едно лице притежава правото на собственост
5
върху недвижим имот, следва да бъде установено по категоричен начин, че е
придобило това право чрез един от изброените в закона придобивни способи,
а ако съответният придобивен способ изисква осъществяването на определен
фактически състав, следва да се установи наличието на всички елементи от
този фактически състав.
От разпитаните от страна на ищеца свидетели Д. Ж. и св. Д. П. заявяват:
Св. Ж. заявява, че е правил инсталацията, както и че от „В. знае, че втората
вила е наследническа и я получават В. и С.. Аз съм гостувал в тази вила преди
смъртта на госпожата“. Св. П. заявява, че „познава двамата ищци от детските
години. Ходил е и отсядал във вилата. Заявява, че е мислил, че вилата е обща -
на В. и С..“ Впечатленията на свидетелите относно имота са инцидентни и се
отнасят единствено до период от време, когато са учавствали в ремонта на
къщата или са я посещавали на гости.
От страна на ответника бе разпитан св. Г. С., който заявява: че
„посещавал редовно вилата има повече от десет години. Посочва как е
разпределена вилата, както и, че канализацията е правена от баща му, като
той също е участвал като е закупил два водни контейнера“. Показанията на
този свидетел съдът кредитира изцяло, т. к. същите са логични,
непротиворечиви, последователни. Показанията на свидетеля са точни и
конкретни. Същият описва имота с голяма точност, включително намиращите
се в него постройка, за която останалите свидетели въобще не дават
показания. Заявява, че е закупил два водни контейнера, което се установява и
от извършената експертиза, че се намират в имота.
Видно от съдебно-почерковата експертиза, ръкописният текст и
подписът поставени под завещанието е на Р. В.. В това завещание същата
недвусмислено изразява волята си, че процесния имот в м. "Динковци"
оставя на С. Г..
Съдът споделя тезата на ответната страна, доколкото от събраните в
хода на производството доказателства се установи, че ответникът е
собственик на процесните имоти на основание давностно владение. Изводът
на нотариуса в този смисъл не бе опроверган със средствата на ГПК. Като
резултат от специално уредено в закона производство за проверка и
признаване съществуването на правото на собственост, констативният
нотариален акт, издаден по реда на чл. 587 ГПК, притежава задължителна
обвързваща доказателствена сила за третите лица и за съда и правният извод
на нотариуса за съществуването на това право се счита за верен до доказване
на противното с влязло в сила решение. Поради тези съображения за
доказателственото значение на издадения по реда на чл. 587 ГПК нотариален
акт, възприети и в мотивите на ТР №11/2012 г. от 21.02.2013 г. по тълк. д. №
11/2012 г. на ОСГК на ВКС, следва да се приеме, че в исковото производство
съдът не извършва проверка на верността на извода на нотариуса за
осъществяване на удостовереното с нотариалния акт право, нито преповтаря
извършената от нотариуса проверка на правата на поискалото издаването на
акта лице, а е длъжен да зачете обвързващата го доказателствена сила на
нотариалния акт. Ако оспорващата страна не докаже твърденията си, съдът не
може да отрече осъществяването на удостовереното с нотариалния акт
6
придобивно основание.
В случая изводите на нотариуса в този нотариален акт
относно принадлежността на правото на собственост не бяха оборени със
средствата на ГПК.
С оглед изложеното по - горе, съдът приема, че ищците не са провели
пълно доказване на релевантните за спора факти, което безспорно налага
извода, че предявения положителен установителен иск с правно основание чл.
124, ал.1 от ГПК за признаване за установено, че са собственици на описания
в исковата молба недвижим имот, е неоснователен и недоказан и като такъв
следва да бъде отхвърлен.
Като естествена последица от неуважаването на иска и по аналогия на
разпоредбата на чл. 537, ал. 2 изр. последно от ГПК, не следва да се уважава и
искането за отмяна на констативен нотариален акт № 112, том I, per. № 898,
дело № 110 от 15.07.2016 година на нотариус Мариета Трошева, peг. № 684
по регистъра на НК, с район на действие PC - Малко Търново, вписан в АВ
вx. per. № 356 от 15.07.2016 година, акт 59, том II, дело 142 само по
отношение на ½ ид. ч. от процесния имот представляващ: 20 кв.м. от
МАСИВНА ЖИЛИЩНА СГРАДА, цялата със застроена площ от 57 кв.м.,
която е построена в поземлен имот № 110042, целия с площ от 936 кв.м. по
плана на с. Граматиково, община Малко Търново, местността „Голямо
Динковци".
От нормата на чл. 537, ал. 2 от ГПК следва, че отмяната на Констативен
нотариален акт за право на собственост няма самостоятелно значение, а
зависи от изхода по иска, с който е разрешен спора за удостовереното в него
материално право. В настоящият случай отхвърлянето на предявения
положителен установителен иск за собственост като неоснователен и
недоказан, обуславя отхвърлянето и на искането по чл. 537, ал. 2 от ГПК за
отмяната на издаденият в полза на ответниика констативен нотариален акт.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК следва да бъдат осъдени ищците да
заплатят на ответниика солидарно направените по делото разноски в размер
на 500,00 лв. за адвокатско възнаграждение и 890 лв. за експертизи.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан предявеният от М. В. С.,
ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр. Бургас, ж. к. „И" бл. **, вх. *, ет. *,
ап. *, Т. В. С., ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр. Бургас, ж. к. „И" бл.
***, ет. *, ап. **, И. Т. С., ЕГН: **********, постоянен адрес: гр. Бургас, ж. к.
„И" бл. **, вх. *, ет. *, ап. *, и тримата чрез пълномощник - адвокат Т. И.,
съдебен адрес: гр. Бургас, ул. „Иван Богоров“ № 1. ет. 1, тел. ***/*** ***,
**** *** *** ПРОТИВ С. Г. С., ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр.
7
Бургас, ж. к. "С." бл. **, вх. *, ет. **, положителен установителен иск с
правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, с който се иска от съда на основание
чл. 124, ал. 1 от ГПК да бъде признато за установено по отношение на
ответника С. Г. С., ЕГН: ********** с постоянен адрес: гр. Бургас, ж. к. "С."
бл. **, вх. *, ет. **, че ищците М. В. С., ЕГН: **********, с постоянен адрес
гр. Бургас, ж. к. „И" бл. **, вх. *, ет. *, ап. *, Т. В. С., ЕГН: ********** с
постоянен адрес: гр. Бургас, ж. к. „И" бл. ***, ет. *, ап. **, И. Т. С., ЕГН:
********** с постоянен адрес: гр. Бургас, ж. к. „И" бл. **, вх. *, ет. *, ап. * и
тримата чрез пълномощник - адвокат Т. И., съдебен адрес: гр. Бургас, ул.
„Иван Богоров“ № 1, ет. 1, тел. ***/*** ***, **** *** ***, са собственици в
равни части на ½ ид. ч. от недвижим имат в с. Граматиково, община Малко
Търново, представляващ: 20 кв.м. от МАСИВНА ЖИЛИЩНА СГРАДА,
цялата със застроена площ от 57 кв.м., която е построена в поземлен имот №
110042, целия с площ от 936 кв.м. по плана на с. Граматиково, община Малко
Търново, местността „Голямо Динковци".
ОТХВЪРЛЯ и предявеното искане на осн. чл. 537 от ГПК, да бъде
отменен от съда констативен нотариален акт № 112, том I, peг. № 898, дело №
110 от 15.07.2016 година на нотариус Мариета Трошева, per. № 684 по
регистъра на НК, с район на действие PC - Малко Търново, вписан в АВ вx.
peг. № 356 от 15.07.2016 година, акт 59, том II, дело 142, само по отношение
на ½ ид. ч. от процесния имот представляващ: 20 кв.м. от МАСИВНА
ЖИЛИЩНА СГРАДА, цялата със застроена площ от 57 кв.м., която е
построена в поземлен имот № 110042, целия с площ от 936 кв.м. по плана на
с. Граматиково, община Малко Търново, местността „Голямо Динковци", като
неоснователно.
ОСЪЖДА М. В. С., ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр. Бургас, ж.
к. „И" бл. **, вх. *, ет. *, ап. *, Т. В. С. , ЕГН: **********, с постоянен адрес:
гр. Бургас, ж. к. „И." бл. ***, ет. *, ап. ** и И. Т. С., ЕГН: **********, с
постоянен адрес: гр. Бургас, ж. к. „И" бл. **, вх. *, ет. *, ап. *, да заплатят
солидарно на С. Г. С., ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр. Бургас, ж. к.
„С." бл. **, вх. *, ет. **, направените по делото разноски в размер на 500,00
лв. /петстотин лева/ за адвокатско възнаграждение и 890 лв. /осемстотин и
деветдесет лева/ за експертизи.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – гр.
Бургас в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Малко Търново: _______________________
8