РЕШЕНИЕ
№ 12
гр. гр. София, 27.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СПЕЦИАЛИЗИРАН НАКАЗАТЕЛЕН СЪД, V-ТИ
ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми май през
две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Красимира П. Костова
Членове:Красимира Хр. Райчева
Магдалена Ат. Лазарова
при участието на секретаря Емилия Б. Н.
в присъствието на прокурора Б. Ем. Д.
като разгледа докладваното от Магдалена Ат. Лазарова Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20211010600305 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на XXI от НПК.
С присъда от 05.04.2021г. по НОХД № 4517/2019г., СНС, 16 състав, е признал:
1. Подсъдимия С. Д. Ж. за ВИНОВЕН в това че за времето от неустановена дата от
началото на м. февруари 2018 г. до 27.11.2018 г. на територията на Р България, град Б.,
к.к.„С. б." и област Б., ръководил организирана престъпна група, по смисъла на чл. 93
т.20 НК - структурирано трайно сдружение на повече от три лица, с цел да вършат
съгласувано в страната престъпления - по чл.354а ал.1 и ал.2 НК - държане с цел
разпространение и разпространение на високорискови наркотични вещества, за които
е предвидено наказание лишаване от свобода повече от три години, в която участвали
Р. Т. Т., Т. Т. А., Х. Я.. Я., П. Д. Г., Ж. Г. И., Д. Г. Д. и Д. П. Д., като групата е
създадена с користна цел - да извлича противозаконно облаги от разпространението на
високорисковите наркотични вещества, поради и което и на основание чл.321 ал.3 т.1
вр. ал.1 вр. чл.54 ал.1 НК го е осъдил на „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ за срок от
ДЕВЕТ ГОДИНИ,
На основание чл.57 ал.1 т.2 т.а и б.в ЗИНЗС е определил строг режим за изтърпяване на
1
така наложеното наказание.
На основание чл.59 НК е приспаднал времето, през което подсъдимият Ж. е бил
задържан и е бил с мярка за неотклонение „Домашен арест“ по настоящото дело.
2. Подсъдимия Д. Г. Д. за ВИНОВЕН в това че:
- за времето от неустановена дата от началото на м. февруари 2018 г. до 27.11.2018 г. на
територията на Р България, град Б., к.к. „С. б." и област Б., участвал в организирана
престъпна група, по смисъла на чл.93 т.20 НК - структурирано трайно сдружение на повече
от три лица, с цел да вършат съгласувано в страната престъпления – по чл. 354а ал. 1 и ал.2
НК - държане с цел разпространение и разпространение на високорискови наркотични
вещества, за които е предвидено наказание лишаване от свобода повече от три години,
ръководена от С. Д. Ж., в която участвали още Р. Т. Т., Т. Т. А., П. Д. Г., Ж. Г. И., Х. Я. Я.
и Д. П. Д., като групата е създадена с користна цел – да извлича противозаконно облаги от
разпространението на високорисковите наркотични вещества, поради което и на основание
чл.321 ал.3 т.2 вр. с ал.2 вр. чл.54 НК го е осъдил на ПЕТ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА;
- на 27.11.2018 г. в къща, находяща се в с. Х., общ. С. З., обл. С. З., ул. С. №**, без надлежно
разрешително държал: високорискови наркотични вещества „коноп“ с общо тегло 0.4104
грама на обща стойност 2.46 лева с процентно съдържание на тетрахидроканабинол, както
следва: 9.6% - 0.4104 грама на стойност 2.46 лева; високорискови наркотични вещества „3.4
метилендиоксиметамфетамен (MDMA)“ с общо тегло 0.381 грама на обща стойност 9.53
лева с процентно съдържание на „3.4 метилендиоксиметамфетамен (MDMA)“ 34.80% - 0.381
грама на стойност 9.53 лв.; с цел разпространение, като конопът и „3.4
метилендиоксиметамфетамен (MDMA)“ са вещества, подлежащи на контрол съгласно
Конвенция на ООН от 1961 г. за упойващите вещества, ратифицирана от Р България и
обнародвана в ДВ брой 87/96 г., Конвенция на ООН от 1988 г. за борба срещу незаконния
трафик, ратифицирана от Р България и обнародвана в ДВ бр. 89/93 г. и Приложение №1 към
чл. 3, ал. 2 от Закона за контрол на наркотичните вещества и прекурсорите – „растения и
вещества с висока степен на риск за общественото здраве поради вредния ефект от
злоупотреба с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина, поради
което и на основание чл.354а ал.1 вр. чл.54 НК го е осъдил на ЧЕТИРИ ГОДИНИ
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА и ГЛОБА в размер на 7000 /седем хиляди лева/, като го е
признал за НЕВИНЕН за това, че е действал в изпълнение на решение на посочената в пункт
1 организирана престъпна група, поради което на основание чл.304 НПК го е ОПРАВДАЛ
по така повдигнатото обвинение по чл.354 ал.2 т.1 НК
На основание чл.23 ал.1 НК е определил едно общо най-тежко наказание на подсъдимия
Д. от ПЕТ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
На основание чл.23 ал.3 НК е присъединил към така наложеното наказание лишаване от
2
свобода наказанието глоба в размер на 7000 лева /седем хиляди лева/.
На основание чл.57 ал.1 т.3 ЗИНЗС е определил общ режим за изтърпяване на така
наложеното наказание.
На основание чл.59 НК е приспаднал времето, през което подсъдимият Д. е бил
задържан по настоящото дело.
На основание чл.354а ал.6 НК е отнел в полза на държавата предмета на престъплението
по чл. 354а ал.1 НК.
Срещу така постановената присъда в законоустановения срок са депозирани въззивни
жалби от защитниците на двамата подсъдими с искане за нейната отмяна в цялост като
неправилна и незаконосъобразна и за постановяване на нова изцяло оправдателна присъда.
В писмено допълнение към жалбата на защитника на подс.Ж. се правят възражения за
липсата на яснота на базата на кои доказателства СНС е приел, че подзащитният му е
ръководил цялостната дейност на организираната престъпна група /ОПГ/ и на него са се
отчитали пари от продажбите на наркотични вещества, като в тази връзка се твърди налична
вътрешна противоречивост в мотивите – от една страна съдът е приел за достатъчни за
осъждането на лицето свидетелските показания на И.И., приобщени по реда на чл.281 ал.4
НПК и тези на свидетели с тайна самоличност № 397 и № 381, а от друга е изложил
съображения в принципен план в обратна насока, а именно че един осъдителен акт не може
да почива само на такива доказателствени източници.
Сочи се, че по неясни критерии на стр.14 в мотивите е прието, че свидетелят И. „бил
силно притеснен и затова има разминаване с неговите показания от досъдебното
производство“, като абсолютно неоснователно не са кредитирани възраженията на защитата,
че този свидетел е бил в зависимо положение, тъй като при претърсването в него са открити
наркотични вещества.
Излагат се съображения, че показанията на двамата анонимни свидетели се градят на
предположения, непроверени и неподкрепени от други доказателства, както и че „не е ясно
записаното на страница 25 от мотивите кои доказателства подкрепят обвинителната теза, за
да бъде постановен осъдителният съдебен акт“, като и от приложените ВДС, иззетите
веществени доказателства и изготвени експертизи такъв извод не може да бъде направен -
няма нито едно доказателство, което да свързва Ж. с когото и да било от останалите лица от
твърдяното сдружение във връзка с престъпна дейност.
Подчертава се, че СНС правилно е приел доказателства за трудовата заетост на
подсъдимия, подкрепящи дадените от него обяснения, без обаче да коментира същите във
връзка с неговата ангажираност в инкриминирания период на различно място от к.к. „С. б.“,
като в тази връзка е игнорирал и показанията на свид. Л. К., без да изложи каквито и да било
доводи.
Застъпва се становище, че е абсолютно несъстоятелно едно лице да бъде осъдено и
признато за виновно единствено въз основа на голословни твърдения на свидетели с тайна
самоличност и поставен в зависимост свидетел, който в съдебна зала не потвърждава тези
3
свои показания, поради което се прави искане за отмяна на обжалваната присъда и за
постановяване на нова оправдателна.
В допълнителни писмени съображения към въззивната жалба защитата на подс.Д.
също излага доводи за недоказаност на обвинителната теза и постановяване на присъдата
въз основа на предположения и противоречиви доказателства, ненавеждащи на категоричен
извод, за авторството на деяние. Не се оспорва познанството на подсъдимия с един от
участниците в ОПГ - Д.Д., но се намира за недоказано обвинението за личното му участие,
както и съпричастността му към разпространението на наркотични вещества. Акцентира се,
че основният свидетел по делото И.И. към момента на разпита му в ДП е бил задържан от
служители на ГД БОП, по повод намерено в него „известно количество кокаин“, за което не
му е било повдигнато обвинение, но му е „било обяснено, че може да се върне в затвора“,
което го е мотивирало „така обстойно и в услуга на прокуратурата“ да депозира
показанията си, които впоследствие не потвърждава при разпита му в съдебна фаза,
отричайки да е виждал Д.Д. да дава наркотични вещества на Д., да е купувал наркотични
вещества от Д. и да е чувал някой да е купувал наркотични вещества от същия.
Излагат се съображения, че минималните количества наркотични вещества намерени на
адреса, обитаван от подсъдимия по никакъв начин не могат да бъдат обвързани с
предстояща „наркосделка“, която предстои, като по делото „няма нито един разпитан
свидетел, който да твърди, че е закупувал наркотични вещества от Д.“, а по отношение на
позоваването в мотивите към присъдата на установена комуникация на подсъдимия с Т.А. се
възразява, че „няма как да се провеждат очевидно приятелски разговори между лица, които
не се познават“. В този смисъл се възразява, че намерените наркотични вещества на адреса
на Д. не следва да бъдат обвързвани с участието му в ОПГ, както и с дейност по
разпространение на наркотични вещества. В заключение се настоява за отмяна на присъдата
в цялост.
В хода на съдебните прения пред въззивния съд, представителят на АСП моли за
потвърждаване на присъдата на СНС и за отхвърляне на депозираните срещу нея въззивни
жалби. Намира за правилни и законосъобразни както доказателствения анализ, извършен в
мотивите към присъдата, така и изводите относно виновността на двамата подсъдими в
извършването на вменените им престъпления, а наложените им наказания преценява като
справедливи.
Защитниците на подс. Ж. развиват доводите, изложени в подадената въззивна жалба,
акцентирайки че е „изключително трудно и към настоящия момент да разберат кои са били
мотивите на първостепенния съд да постанови своя осъдителен съдебен акт.“ Оспорва се
достоверността на показанията на свид.И.И. от фазата на ДП, като в тази насока се
коментира и заключението на назначената и приета от въззивния съд СППЕ, определящо го
като изключително нестабилна личност, употребяващ наркотични вещества ежедневно,
намиращ се под силен стрес към момента на задържането от служители на ГДБОП, малко
след излизането му от затвора, като това задържане е възможно да е изиграло мотивиращ
ефект за даване на показания в желаната от разследващите насока.
4
На база показанията на И. пред настоящия съдебен състав и наличните по делото
доказателства се оспорва извода на СНС, касаещ емоционалното му състояние по време на
разпита му в първоинстанционното производство, послужило като мотив за некредитиране
на изявленията му в съдебна фаза. Излагат се твърдения за заобикаляне на закона при
извършеното от И.И. разпознаване, проведено по снимки, при положение, че по същото
време подс.Ж. е бил на разположение на органите на ДП, задържан с цел повдигане на
обвинение, като се правят възражения за опорочаване на резултатите от същото предвид
начина му на провеждане – чрез насочване на разпознаващия от полицейските служители
относно външния вид на подсъдимия, като в кориците по делото липсват каквито и да е
доказателства по време на извършваната оперативна дейност и проведеното разследване да
е установен контакт, връзка, познанство между двамата.
Подчертава се, че от показанията на свид.Д.Ч. не се установяват каквито и да е
противоправни действия на Ж., още по –малко по ръководство на ОПГ, като изнесената от
него информация се базира единствено на сведения, придобити по оперативен път. Освен
това от разпита му, както и от показанията на свидетелите М. и Т.Х. в хода на въззивното
следствие се установява, че в периода м.април – септември Ж. е пребивавал постоянно в
къмпинг „Г.“, изпълнявайки служебните си задължения, с което на практика се оборват
показанията на анонимен свидетел № 397, излагащ твърдения за разпространение на
наркотични вещества в курортен комплекс С. б..
Изразява се несъгласие и с аргументите на СНС относно резултатите от извършеното
претърсване и изземване в жилище в кв. „Х. Д.“, преценени като такива в подкрепа на
обвинителната теза доколкото от изготвените експертизи на иззетите мобилни телефони не
се налага подобен извод.
Навеждат се възражения за отсъствието на мотиви в обжалвания съдебен акт въз
основа на какви доказателства, СНС е приел за доказани темпоралните параметри на
обвинението. Оспорва се каквато и да е съпричастност на подс.Д.Ж. към дейност, свързана с
наркотични вещества, като фактът, че по-голяма част от участниците в инкриминираното
престъпно сдружение са сключили споразумения и са се признали за виновни, не може да
обоснове извод в обратна насока. В заключение се настоява за отмяна на присъдата и за
оправдаването на подсъдимия.
В лична защита подс.Ж. потвърждава заявеното от защитниците си и моли за отмяна на
присъдата.
В пледоарията си защитникът на подс.Д. намира за недостатъчен за постановяване на
осъдителна присъда обема на инкорпорираните по делото доказателства. Възразява, че е
поставен „в изключително трудно положение“ да разбере „точно как е мотивиран съда“ да
се произнесе с осъдителен акт по отношение на неговия подзащитен.
Противопоставя се да бъдат кредитирани показанията на И.И. от досъдебна фаза, които
намира за „доста оскъдни“ по отношение на подс.Д., акцентирайки на конкретната ситуация,
в която същият се е намирал, принудила го да заяви твърдения, неотговарящи на
5
обективната действителност под угрозата отново да влезе в затвора. Подчертава, че дори и
този свидетел е категоричен, че се е снабдявал от друго лице с наркотични вещества и не е
бил очевидец на действия на Д., свързани с държане и разпространение на забранени
субстанции, като от събраните по делото доказателства, включително и от показанията на
свид.Д.Ч. не може да бъде направен извод за участие на подзащитния му в разследваната
ОПГ и разпространение от негова страна на наркотични вещества в изпълнение на нейно
решение, като в хода на проведеното разследване дори не са установени „клиенти“ които да
са купували такива от двамата подсъдими. Изтъква добрите характеристични данни на Д.,
като същевременно не отрича факта на намереното минимално количество наркотици в
дома му, за което не възразява да бъде санкциониран.
В лична защита подс.Д. потвърждава казаното от адвоката си и моли за оправдателна
присъда.
В последната си дума подс.Ж. моли за оправдателна присъда, а подс.Д. изразява
съжаление за намереното наркотично вещество в дома му, като твърди че по това време е
употребявал наркотици, но отрича да е участвал в престъпна група.
АСНС след като прецени релевираните доводи във въззивните жалби и допълненията
към тях, становищата на страните от съдебно заседание и материалите по делото, намери за
установено следното:
Предметът на въззивния контрол включва и проверка относно спазването на
процесуалните правила за формиране на вътрешното убеждение на контролирания съд и
съответността на правните му изводи на установените фактически положения. Несъмнено
мотивите на съдебния акт обективират волята на съда по фактите и правото, правейки по
този начин видим процеса на формиране на вътрешното му убеждение и осигурявайки
възможност на страните по делото да разберат приетите за установени от съдебния състав
фактически и правни основания за взетото решение и при несъгласие с тях да упражнят
пълноценно процесуалните си права, включително това по неговото
обжалването.
Изискването за мотивиране на съдебните актове е закрепено в чл.123 ал.4 от
Конституцията на Република България, като елемент от справедливостта на наказателния
процес и гаранция за защита на интересите на всички участници в него.
Същевременно осъществяването на дължимия инстанционен контрол е възможно само
при категорично и ясно обективирани изводи на съда по въпросите, визирани в
разпоредбата на чл. 305 ал. 2 от НПК, поради което липсата на мотиви е възведено от
закона като абсолютно процесуално нарушение, имащо за последица отмяна на
постановения съдебен акт, доколкото въззивният съд разполага с компетентността и
правомощията на „втора първа инстанция“ само при надлежно проведено
първоинстанционно производство, приключило с годен съдебен акт и съответни на него
мотиви относно всички съставомерни елементи на инкриминираните деяния, авторството и
вината на подсъдимите.
6
В конкретния случай мотивите на обжалваната присъда, касаещи престъплението по
чл.354а НК, включено в обвинението на Д., СНС е приел същото за доказано по
категоричен начин, с изключение на квалифициращия признак по т.1 на чл.345а ал.2 НК -
подсъдимият да е действал в изпълнение на решение на ОПГ, по който го е оправдал,
отчитайки „че по делото не са налице нито гласни, нито писмени доказателства в тази
посока“ /л.31 от мотивите/.
Същевременно при обсъждане на доказателствената обезпеченост на обвинението по
чл.321 НК, съдът се е позовал и на иззетите от подсъдимите веществени доказателства, в
това число и на иззетите наркотични вещества от обитавания от подс.Д. имот в с.Х., общ.С.
З., обл.С. З., ул.“С.“ № **, предмет на обвинението му по чл.354а НК, от които е извел извод
за налични „връзки и отношения между подсъдимите по повод извършване на престъпна
дейност, в случая престъпления по чл.354а НК, доколкото въпросните веществени
доказателства „могат да бъдат съотнесени не само към обвиненията на подсъдимите по
чл.354а НК, но и към това по чл.321 НК, с оглед осъществяваната вторична престъпна
дейност по държане и разпространение на наркотични вещества“ / л.26 от мотивите/.
Тези свои разсъждения първостепеният съд е продължил и при обсъждане на трайността
на отношенията и времевия период на участие в ОПГ от страна на двамата подсъдими, Ж.
като ръководител, а Д. като участник, позовавайки се и на протокола за претърсване в с.Х.,
наред с други доказателствени източници, формирайки заключение, че се касае за „дейност
на продължително, системно извършване, като са налице създадени рутинни форми на
комуникации между дилърите и ръководителя -„снабдител“, използвани са кодови
наименования на инкриминираните наркотични вещества, рутинни форми на снабдяване,
разфасоване и разпространение на наркотичните вещества. Налице са данни за снабдяването
на „редовни клиенти“ – наркозависими лица - като всичко това сочи на трайност и
устойчивост на изградената структура.“ /л.27 от мотивите/.
Така допуснатите противоречия в изложението на аргументацията, касаеща двете
престъпни прояви, включени в обвинението на подс.Д., на практика поставя въззивната
инстанция в невъзможност да разбере действителната воля на решаващия съд - дали в
случая престъплението по чл.354а НК е проявление на деятелността на инкриминираната
престъпна група или е такова на самостоятелно извършване от конкретния подсъдим,
нямащо връзка с нейното функциониране. Тази част от мотивите, според които участието Д.
в престъпното сдружение е обвързано и с намерените на горепосочения адрес наркотични
вещества, е в явна конфронтация с оправдаването му по квалифицирания състав по чл.354 а
ал.2 т.1 НК /неточно изписан в мотивите и в диспозитива на присъдата като чл.354 ал.2 т.1
НК, дължащо се вероятно на допусната техническа грешка/.
На следващо място въззивният съд констатира и отсъствие на надлежна обосновка в
становището за съставомерност на деянието по чл.354а ал.1 НК, в частта относно приетата
за налична специална цел за разпространение на процесните наркотични вещества.В
мотивите си първостепенният съд се е позовал единствено на „тяхната
разфасовка……………..разпределени на дози, готови за употреба и продажба“, като изобщо
7
не са били предмет на обсъждане пространните възражения на защитата в тази насока,
свързани с липсата на събрани доказателства за извършвана разпространителска дейност от
конкретното подсъдимо лице, както и заявеното от самия Д., че иззетите наркотици са били
предназначени за лична употреба, предвид неговата „зависимост от марихуана“ по време на
процесните събития.
Същите е следвало да бъдат преценени от съда в светлината на конкретните
количества и стойност на иззетите наркотични вещества – под половин грам коноп на
стойност 2,46 лв. и част от таблетка МDМА на стойност 9,53 лева, за които в съставения
протокол за претърсване и изземване е отразено, че са намерени поставени съответно в
„прозрачна полиетиленова част от пликче“ и „станиол златист от едната страна и сребрист
от другата“ / том 10 л.12-13 от ДП/, която опаковка на практика не изключва
предназначението им, както за разпространение, така и за лична употреба, като се изложат
съответни съображения относно тяхната основателност респ. неоснователност. Доколкото
това не е сторено, подсъдимият и неговият защитник, на практика са били лишени от
възможността да разберат становището на съда по релевираните от тях доводи за
несъставомерност на деянието поради отсъствие на изискуем елемент от субективната му
страна.
На л.17 от мотивите е посочено, че „писмените доказателства по делото, съдържащи се
в протокол за претърсване и изземване от 27.11.2018г. на къща, находяща се в с.Х., ул. С. №
**“ се вземат предвид не само по отношение на подс.Д., но и по отношение на подс.Ж., без
обаче да изясни връзката им с последния. Вероятно в случая съдът е имал предвид иззетите
от дома на подс.Д. и приобщени по делото веществени доказателства, сред които и
процесните наркотични вещества, за които обаче предвид постановения оправдателен
диспозитив на присъдата по чл.354 ал.2 т.1 НК, на практика сам е отрекъл възможността да
бъде направен подобен извод за каквато и да е съпричастност на подс.Ж. към същите.
Независимо, че се е позовал на ВДС от прилаганите СРС, първостепенният съд не е
направил необходимия анализ на отразената в тях телефонна комуникация, като единствено
се е задоволил да обсъди спазването на процедурата по тяхното разрешаване и прилагане, и
при липса на констатирани нарушения на същата е приел, че получените от тях резултати
„притежават годна доказателствена сила“. На л.25 от мотивите е конкретизирал единствено
два разговора №22 и №28 от м.11.2018г. т.е. в края на инкриминирания период на Т.А.
/неясно защо посочен като подсъдим, при положение, че за него наказателното производство
е приключило по реда на чл. 384 НПК и същият е бил разпитан в качеството на свидетел в
хода на първоинстанционното съдебно следствие в с.з. на 05.04.2021г./, които обаче са
проведени с лица различни от двамата подсъдими и в този смисъл не е ясно какво е
отношението им към техните обвинения, още повече предвид последвалата констатация в
мотивите , че „тези кратки разговори, както и другите, на пръв поглед са без конкретно
съдържание и не съдържат преки доказателства за разпространение на наркотични вещества,
но следва да бъдат разгледани в контекста на другите доказателства“, без обаче да бъдат
посочени последните. Веднага след това накратко са цитирани части от отделни разговори
8
неясно между кои лица, записано е „между двамата“, окачествени като „кратки и
конспиративни“. Същевременно от прегледа на ВДС не се установяват данни за засечена
телефонна комуникация между двамата подсъдими, както и между подс. Д. и Т.А..
Тук е мястото да се отбележи, че в материалите по делото се съдържа информация, че
посочените в исканията за използване на СРС телефонни номера като ползвани от подс.Д.,
както и част от тези, посочени като ползвани от подс.Ж. и други участници в групата, са
регистрирани на други физически и юридически лица, което е задължавало съда да изложи
съображения поради какви причини и въз основа на какви данни и доказателства приема, че
те са ползвани именно от лицата, участващи в ОПГ и то в периода на прилагане на СРС.
В мотивите към присъдата изобщо липсва обсъждане и анализ на ВДС, относими към
обвинението на подс.Ж., които са били дължими от съда, предвид факта на поставянето им в
групата на доказателствените източници, установяващи съставомерни признаци от състава
на престъплението по чл.321 ал.3 НК, в извършването на което подсъдимият е бил признат
за виновен /л.28 от мотивите/.
В този смисъл за недостатъчно, от гледна точка на стандарта за обоснованост на
съдебните актове, се преценява посочването единствено на броя на проведените разговори
от останалите лица, участници в ръководеното от Ж. престъпно сдружение, както и факта на
иззетите два мобилни апарата от жилище в ж.к. Х.Д. бл.*** вх.* ет.* ап.*, при липса на
анализ на съдържащата се в тях информация и относимостта й към предмета на
обвинението.
Изложението на фактическата обстановка в мотивите в по-голямата си част съдържа
факти относно процеса на сформиране на ОПГ от подс.Ж. на неустановена дата през
м.02.2018г., като приетите от съда факти, относими към последващите роля и функции на
подс.Ж. като ръководител на същата са сведени до няколко изречения и общата
формулировка „Подсъдимият С. Д. Ж. осъществявал ръководство върху цялостната дейност
на организираната престъпна група. Р. Т. Т. бил свързващото звено между участници в
организираната престъпна група - подсъдимите Т. Т. А., Х. Я. Я., П. Д. Г., Ж. Г. И., Д. Г. Д. и
Д. П. Д. и нейния ръководител - подс. С.Ж., като продължавал да поддържа интензивни
контакти с всички участници в сдружението, с цел осъществяване на престъпната дейност
на групата.“, които изпълнявали функциите си, съобразно първоначалната уговорка
помежду им – „работели като „дилъри" - продавали наркотичните вещества на крайните
клиенти, като отчитали парите от продажбите на наркотичните вещества лично на подс.С.Ж.
или на Р. Т. Т.“. На практика с това се изчерпва и фактическото изложение на персоналното
участие на подс.Д. в процесното престъпно формирование.
Така приложеният формален подход от СНС няма как да бъде споделен, тъй като не е
равностоен и не може да замести дължимото от съда посочване на възприетата фактология
относно изпълнителното деяние на престъплението по чл.321 НК, в случая изразяващо се
съответно в ръководство и членуване в ОПГ чрез извършване на определени активни
действия, чрез които всеки от подсъдимите се свързва в определени трайни
взаимоотношения с другите лица от групата.
9
Отсъствието на ясно изразено вътрешно убеждение на съда по установените факти
ограничава правото на страните да разберат фактическите основания на постановения
съдебен акт, в който липсват изводи за конкретно поведение на двамата подсъдими, извън
посочената по-горе лаконична и изключително обща формулировка.
Това е било необходимо и предвид направената констатация от СНС, че „групата
възникнала преди осъществяване на първото престъпление от вторичната престъпна дейност
и продължила да съществува сравнително продължителен период от време - до 27.11.2018 г.,
когато участниците й били установени и задържани от органите на полицията“ т.е. съдът е
приел, че са били реализирани и конкретни вторични престъпления от предмета на дейност
по чл.354а НК, за които обаче в мотивите не се открива информация. Такава липсва и за така
посоченото „първо престъпление от вторичната престъпна дейност“.
От съдържанието на анализа на кредитираната доказателствената съвкупност, в това
число и гласните доказателствени източници - показанията на двамата анонимни свидетели
№ 381 и 397 и свид.И.И., не става ясно въз основа на какви доказателства е изведена
посочената по-горе фактология, касаеща персоналната деятелност на всеки от двамата
подсъдими, съответно Ж. като ръководител, а Д. като участник в това сдружение, както и
времетраенето на същата - от неустановена дата през м.02.2018г. до 27.11.2018г., връзките и
контактите помежду им, както и на всеки от тях с Р.Т..
Съдържанието на гласните доказателствени източници е обсъдено твърде схематично,
повърхностно и избирателно. Така например, въпреки наведените от защитата доводи,
показанията на анонимен свид.№ 381 не са били обсъдени в цялост, и по-точно в частта в
която сочи друго лице като ръководител на групата, отрича да е присъствал „на конкретен
случай, при който С.и да е давал наркотици на Р., който да ги даде на останалите“, както и
на отчитане на пари от продажбите, мълчаливо е игнорирано и твърдението му, че за
наркоразпространението в курортен комплекс С. б. е отговаряло друго лице – Т. Г.,
подпомаган от дилъри, чиито имена не може да посочи, като в проведения разпит изобщо
не споменава сред участниците в групата имената на подс.Д. и Д.Д..
На следващо място в показанията на анонимен свидетел № 397 се съдържат твърдения,
единствено за връзка между подс.Ж. с лице на име „З.“, от които закупувал наркотични
вещества през м.май и лятото на 2018г., като свидетелят е категоричен, че от имената на Р.
Т. Т., Т. Т. АТ., П. Д. Г., Ж. Г. И., Х.. Я. Я., Д. Г. Д. и Д. П. Д., е чувал единствено това на
последния, но не го познава, а имената на останалите лица не му говорят нищо.
Според съдържанието им показанията на свид.И.И. са относими единствено до
контактите между подс.Ж. и Д.Д. „Д.“, като относно деятелността на подс.Д. свидетелят
излага твърдения различни от възприетата от съда фактология – „Д. се зарежда от Д. и
съответно на него след това отчита парите“, като в хода на проведения разпит пред СНС
поддържа показанията единствено по отношение на Д.Д., но не и относно двамата
подсъдими.
В този смисъл направените възражения от защитата са напълно резонни, доколкото
10
подсъдимите са били поставени в невъзможност да разберат въз основа на какви
доказателствени източници, съдът е приел за установена и доказана изложената в мотивите
към присъдата фактическа обстановка и съображенията, поради които счита за доказани
оспорените от защитниците и подсъдимите обстоятелства.
Съдът е имал задължението да изследва доказателствената обезпеченост на
темпоралните и териториални параметри на повдигнатите обвинения, установеността на
трайни връзки и взаимоотношения между ръководителя и членовете на групата, между Р.Т.
и т.нар. „дилъри“, в това число и подс.Д., разпределението на дейностите, сочещо на
съгласуваност за осъществяване на вторичните престъпления, мястото, ролята и функциите
на всеки от тях в йерархията на сдружението по повод осъществяваната обща цел, за която
то е било създадено, като при налични несъответствия и противоречия, вътрешни респ.
между отделни доказателствени източници, е следвало да извърши внимателна съпоставка
на изводимата от тях информация и да изложи убедителна аргументация относно нейното
кредитиране респ. некредитиране, съответно в кои части и поради какви причини.
В мотивите на присъдата, освен единствено констатация за наличие на противоречия в
показания на свид.И.И., дадени на досъдебното производство /приобщени на основание чл.
281 НПК/ и тези, дадени в хода на съдебното следствие, не се откриват никакви доводи и
съответно становище по направените защитни възражения във връзка с кредитирането на
първите, въпреки подробно изложената аргументация от защитниците в тази насока,
включително с посочване на конкретни факти и обстоятелства при които същите са били
депозирани. Тези доводи на защитниците не са били задълбочено обсъдени в съпоставка с
останалите относими доказателствени материали и не са получи дължимата оценка и
удовлетворителен отговор от първостепенния съд, който се е задоволил единствено да ги
отхвърли декларативно, поставяйки в основата на осъдителната си присъда, именно тези
показания на свид.И. от ДП, наред със съобщеното от двамата анонимни свидетели.
Неустойчивата процесуална позиция на единствения явен свидетел, преценена в
светлината на процесуалната рестрикция на разпоредбата на 177 ал.1 НПК, несъмнено е
изисквала извършването на внимателен, детайлен и задълбочен анализ на депозираните от
него показания, причините за настъпилата промяна при разпита му в съдебна фаза, при
даване на ясен и аргументиран отговор на защитните доводи за възникнали съмнения
относно възможността първоначалните му изявления да са били повлияни от външна намеса,
както и наличието на „процесуална изгода“ от депозирането им, предвид конкретната
ситуация в която се е намирал. Това е било наложително още повече, че по делото са налице
доказателства в подкрепа на твърденията му, че на 27.11.2018г. във владението му е
намерено и иззето наркотично вещество – 1,18 гр. кокаин, във връзка с което обаче не е
било инициирано наказателно производство /протокол за претърсване и изземване на л.12
том 11 от ДП; експертна справка на л.30 том 2 от ДП и химическа експертиза на л.37-38 том
20 от ДП/. Като същевременно на същата дата са били проведени множество разпити в
качеството му на свидетел и разпознавания с негово участие във времевия интервал от
15.30ч.-19.55ч. в продължение на близо четири часа и половина, през които същият на
11
практика е бил на разположение на разследващите органи, задържан в сградата на ГДБОП –
МВР.
Констатирането на противоречия, колебливост и непоследователност в свидетелските
показания и обсъждането на надеждността и достоверността на тези, дадени на досъдебното
производство и на депозираните в съдебна фаза, не е било направено от СНС по начин,
позволяващ както на страните, така и на въззивната инстанция, да провери правилността на
процеса на формиране на вътрешното му убеждение относно релевантните обстоятелства,
свързани със съществените въпроси по делото, каквито изисквания поставя принципа по
чл.14 НПК. Съдът най-общо, формално е посочил в какво се изразява установеното
несъответствие в проведените разпити в двете фази на процеса, отдавайки го лаконично на
„силното притеснение“ на И. при разпита му в съдебно заседание, без обаче да изпълни
задължението си да обоснове становището си за кредитиране на приобщените по реда на
чл.281 НПК, като изложи ясни и аргументирани съображения по въпроса защо съобщеното
от свидетеля в съдебно заседание в състезателен процес е пренебрегнато за сметка на
събраната по реда на чл.223 НПК информация. Този пропуск сочи на съществени
недостатъци при изграждане на вътрешното убеждение на решаващия съд и поставя под
основателно съмнение направените от него изводи, доколкото предвид придадената им
доказателствена тежест в мотивите на важен източник на достоверна информация, същите е
следвало да бъдат подложени на всестранен, прецизен и задълбочен анализ и внимателна
преценка, позволяващи да бъде проследен начина на формиране на изразената воля.
В този смисъл на практика не става ясно от кои доказателствени източници съдът е
черпел информация за ролята и действията на всеки от подсъдимите в сдружението,
наличието на устойчива връзка помежду им и с други участници в него, и то не по принцип,
а с оглед извършването на конкретни престъпления, които да позволяват изграждането на
достоверен извод, изключвайки всякакво съмнение, че обстоятелствата от предмета на
доказване са именно такива, каквито е приел за установени и поставил в основата на
заключението си за вината и отговорността на подсъдимите по вменените им обвинения.
В постановения съдебен акт не се открива надлежен отговор на поставените от защитата
въпроси от кои доказателствени източници се установява конкретната деятелност на всеки
от подсъдимите, въз основа на какви доказателства, като сигурна основа за фактически
изводи, се основава направеният извод, че всеки от тях е бил част от процесната престъпна
структура и е съзнавал принадлежността си към нея, и то в конкретно очертания
инкриминиран период.
Констатираните по-горе слабости си дали своето отражение и при санкционирането на
подсъдимите, като при коментара на тази част от мотивите, въззивната инстанция намира за
нужно да отправи няколко допълнителни забележки, от гледна точка на прецизността на
настоящото изложение.
Така за престъплението по чл.321 НК като отегчаващо отговорността е било отчетено
обстоятелството, че на подс.Д. „са повдигнати две обвинения за различни престъпления – по
чл.321 и чл.354а НК, за които съдът го е признал за виновен“, а за престъплението по
12
чл.354а ал.1 НК – „високата степен на обществена опасност на деянието и обществената
опасност на подсъдимия с оглед конкретните действия от негова страна при осъществяване
на деянието, което го характеризира като личност с висока степен на обществена опасност“,
като отново е маркирано наличието на „две обвинения по чл.321 и чл.354а НК“. Като
смекчаващи отговорността обстоятелства са съобразени и при двете престъпления
необремененото съдебно минало и изрядното процесуално поведение на подс.Д..
Несъмнено липсата на надлежна конкретизация на „конкретните действия“ на подс.Д.
при осъществяване на деянието по чл.354а ал.1 НК, приети от СНС като завишаващи
личната му обществена опасност, правят невъзможно да бъде разбрана правораздавателната
му воля за индивидуализиране на наказателната отговорност и да бъде преценена
правилността на изведеното заключение, още повече че лицето е било оправдано по по-
тежко квалифицирания състав на чл.354а ал.2 т.1 НК, да е действало в изпълнение на
решение на ОПГ, и осъдено за държане на минимални количества наркотични вещества на
конкретно посочена дата.
На следващо място броят на включените престъпления в обвинението не подлежи на
съобразяване при определяне размера на наказанието, доколкото санкционирането на дееца
е за всяко отделно инкриминирано престъпно проявление, за което е признат за виновен, при
отчитане на относимите към него смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства.
Броят на квалифициращите признаци на даденото престъпно деяние могат да обосноват по-
тежкото му санкциониране, но не и броя на престъпленията, за които лицето е предадено на
съд, като последните биха имали тежест единствено при приложение на нормата на чл.24
НК – при увеличаване на определеното общо най-тежко наказание.
Процесуалното поведение на подсъдимия също не следва да бъде отчитано като
смекчаващо отговорността му обстоятелство, доколкото всяко привлечено към наказателна
отговорност лице дължи коректно процесуално поведение, най-малкото произтичащо от
прилаганата спрямо него мярка за неотклонение, включваща и задължението за явяване пред
органите на досъдебното производство респ. пред съда, при призоваването му в съответната
фаза на процеса.
В контекста на гореизложеното, настоящият въззивен състав намира, че
непоследователното, непълно и нееднозначно изложение на мотивите от една страна е
довело до засягане на процесуалните права и интереси на подсъдимите, чрез ограничаване
на гарантираното им от закона право да научат с достатъчно яснота и пълнота за какви
точно престъпни деяния, в това число за какви точно съставомерни действия и въз основа
на какви доказателства са признати за виновни и съответно санкционирани /което ясно личи
и от съдържанието на депозираните въззивни жалби и от пледоариите на защитниците пред
въззивната инстанция/, а от друга страна липсата на коректен доказателствен анализ в
подкрепа на приетата от съда фактология, прави невъзможно осъществяването на дължимия
инстанционен контрол по същество върху постановения съдебен акт, който е предпоставен
от установяване на начина, по който е формирано вътрешното убеждение на съда, за да се
отговори аргументирано и адекватно на защитните възражения за несъставомерност и
13
недоказаност на предявеното обвинение.
Липсата на достатъчна яснота и изчерпателност в изложението на мотивите към
постановената присъда, в това число и в отговор на изрично наведени от подсъдимите и
техните защитници възражения и правни доводи, засяга справедливостта в процеса, без
дори да е необходимо да се изследва подробно как конкретно това се е отразило на техните
права и интереси, като тези пропуски могат да бъдат пълноценно отстранени единствено
при ново разглеждане на делото от първата съдебна инстанция.
Упражнявайки процесуалното си задължение по смисъла на чл.335 ал.2 вр. чл.348 ал.3
НПК, при констатация за допуснати отстраними съществени нарушения на процесуалните
правила, изразяващи се в липса на мотиви, настоящият съдебен състав намира, че
постановената присъда от СНС следва да бъде отменена, а делото следва да бъде върнато за
ново разглеждане от друг съдебен състав, като с оглед на това отпада и необходимостта от
обсъждане и произнасяне по останалите доводи на страните, относими към съществото на
правния спор.
Водим от горното и на основание чл.334 т.1 вр. чл.335 ал.2 вр. чл.348 ал.3 т.1 и 2 НПК,
АСНС
РЕШИ:
ОТМЕНЯ присъда от 05.04.2021г. по нохд № 4517/2019г. по описа на
Специализиран наказателен съд, 16 състав.
ВРЪЩА делото на СНС за ново разглеждане от друг съдебен състав от стадия на
разпоредителното заседание.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14