Р Е
Ш Е Н
И Е
№
гр. Пирдоп, 11.06.2021 година
В И М Е
Т О Н А Н А Р О Д А
Районен съд-Пирдоп (РСПп),
I-ви състав, в публичното заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет
и първа година, в състав:
Председател: Симеон Гюров
при участието на
съдебния секретар М.Н., като разгледа докладваното от съдия Гюров гр. дело № 100
по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание
чл. 422, ал.1, вр. чл.415 от ГПК.
Производството в Районен съд-Пирдоп е образувано по изпратено
по подсъдност гр.д.№37847 по описа на СРС за 2019 г., по искова молба на ...с
ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.„...4 чрез
пълномощника: Т.А.Х., юрисконсулт на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, със
съдебен адрес по чл. 39, ал. 1 от ГПК: гр.София, бул.„...4 срещу Б.А.Ч. с ЕГН **********,***,
в качеството на Заемател по Договор за потребителски заем.В исковата молба се
твърди, че на 27.11.2017 г.между „..." АД /Заемодател/ и Б.А.Ч. /Заемател/
е сключен Договор за паричен заем с № 3088922, в съответствие с разпоредбите на
Закона за потребителския кредит и на основание Стандартен европейски формуляр,
предоставен предварително на Заемателя и съдържащ индивидуалните условия на
бъдещия заем и предложение за сключване на договор за паричен заем, направено
от Заемателя. С подписването на договора Заемодателят се е задължил да предостави
на Заемателя парична сума в размер на 500,00 лева, представляваща главница и
чиста стойност на кредита. Редът и условията, при които Кредиторът е отпуснал
кредит на Кредитополучателя, се уреждат от Договора и Общите условия към него.
Съгласно клаузите на договора, страните са постигнали съгласие, че договорът за
заем има силата на разписка, видно от което заемната сума по договора е била
предоставена от Заемодателя на Заемателя при подписване на договора, т.е.
реалното предаване на заемната сума е на датата на сключване на договора. Така
предоставянето в собственост на посочената в договора сума от Заемодателя на
Заемателя, съставлява изпълнение на задължението на Заемодателя да предостави
заема и създава задължение на Заемателя да заплати на Заемодателя погасителни
вноски, указани по размер и брой в Договора. Погасителните вноски, които
Заемателят се задължава да изплаща на Заемодателя, съставляват изплащане на
главницата по кредита, ведно с надбавка, покриваща разноските на заемодателя по
подготовка и обслужване на заема и определена добавка, съставляваща печалбата
на заемодателя, като лихвеният процент е фиксиран за срока на Договора и е
посочен в него, при което общата стойност на плащанията по кредита е договорена
в размер на 548,34 лв. Така, договорната лихва по кредита е уговорена от
страните в размер на 48,34 лв. Съгласно разпоредбите на Договора за паричен
заем, Заемателят се е задължил да върне кредита в срок до 31.05.2018 г. на 13
равни двуседмични погасителни вноски, в размер на 42,18 лева всяка, като
падежът на първата погасителна вноска е 14.12.2017 г., а падежът на последната
погасителна вноска е 31.05.2018 г. В исковата молба се твърди, че с
подписването на Договора за заем Заемателят удостоверява, че Заемодателят го е
уведомил подробно за всички клаузи от този договор, съгласява се с тях, и че
желае договорът да бъде сключен. В исковата молба се твърди, че на основание
сключения Договор за паричен заем, в случай че Заемателят забави заплащането на
падеж на погасителна вноска, включваща главница и договорна лихва по заема, с
повече от 30 календарни дни, дължи на Заемодателя заплащането на такса за
разходи (изпращане на напомнителни писма, електронни съобщения, провеждане на
телефонии обаждания, лични посещения и др.) за събирането на просрочените вземания
в размер на 9,00 лв. Таксата за направени разходи се начислява за всеки следващ
30 дневен период, през който има погасителна вноска, чието плащане е забавено с
повече от 30 календарни дни, като всички начислени разходи за събирането на
просрочените погасителни вноски, които трябва да заплати заемателят, не може да
надхвърлят 45,00 лв. В исковата молба се твърди, че на основание цитираните
по-горе разпоредби на длъжника е начислена такса разходи за събиране на
вземането в размер на 45,00 лв. В исковата молба се твърди, че съгласно чл. 4,
ал. 1 от договора, Заемателят се е задължил в 3-дневен срок от подписване на
договора за заем да предостави на Заемодателя обезпечение на задълженията му по
договора, а именно: две физически лица - поръчители, всяко от които да отговаря
на следните изисквания: да представи на Заемателя служебна бележка за размер на
трудовото възнаграждение, нетният размер на осигурителния му доход да е в
размер над 1000,00 лв.; да работи по безсрочен трудов договор; да не е заемател
или поръчител по друг договор за паричен заем, сключен с „..." АД; да няма
неплатени осигуровки за последните две години; да няма задължения към други
банкови и финансови институции или ако има - кредитната му история в ЦКР към
БНБ една година назад да е със статус не по-лош от 401 „Редовен", като
поръчителите подпипсват договор за поръчителство ИЛИ банкова гаранция с
бенефициер - Заемодателя, която е издадена след усвояване на паричния заем,
в размер на цялото задължение на
Заемателя по договора, която да е валидна 30 дни след крайния срок за плащане
на задълженията по договора за заем. Предвид обстоятелството, че Заемателят не
е представил на Заемодателя нито едно от договорените обезпечения, съгласно
уговореното от страните в чл. 4, ал. 2 от договора, на същия е начислена
неустойка за неизпълнение в размер на 225,94 лева, която страните са постигнали
споразумение да бъде разсрочена на 13 равни вноски, всяка в размер на 17,38
лева, платами на съответните падежни дати на погасителните вноски по договора
за заем. Начислената неустойка е с конкретно определен размер в договора за
заем, като не е изчислена в процентно съотношение. Така, погасителната вноска,
която следва да заплаща Заемателят е в общ размер на 59,56 лева. В исковата
молба се твърди, че на основание Закона за потребителския кредит и в
съответствие с разпоредбите на сключения договор на длъжника е начислена лихва
за забава в размер на действащата законна лихва за периода от 15.12.2017 г. до
датата на подаване на заявлението в съда. Общият размер на начислената лихва е
52,06 лева, който е съвкупност от лихвите за забава, изчислени за всяка отделна
падежирала, неплатена погасителна вноска, включваща главница и договорна лихва.
В исковата молба се твърди, че Длъжникът не е извършил плащане по дължимия
паричен заем към Дружеството. В исковата молба се твърди, че срокът на договора
е изтекъл с падежа на последната погасителна вноска, а именно 31.05.2018 г. и
не е обявяван за предсрочно изискуем. В исковата молба се твърди, че на
1.06.2018 г. е подписано Приложение 1 към Рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.11.2010г., сключен между „...“ АД и „Агенция
за събиране на вземания“ ООД, по силата на което вземането на „...“ АД,
произтичащо от договор за паричен заем № 3088922/27.11.2017 г. , е прехвърлено
в собственост на „Агенция за събиране на вземания“ ООД, ведно с всички
привилегии и обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви.
Договорът за заем съдържа изрична клауза, която урежда правото на кредитора да
прехвърли вземането си в полза на трети лица. „Агенция за събиране на вземания“
АД /понастоящем „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД/, ЕИК ... е правоприемник
на „Агенция за събиране на вземания“ ООД, ЕИК *********. Длъжникът е уведомен
по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД за станалата продажба на вземането с
Уведомително писмо от страна на „...“ АД, изпратено с известие за доставяне. В
исковата молба се твърди, че извлечение от Приложение № 1/01.06.2018 г. към
Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ съществува
единствено в електронен вариант. В § 2 Предмет, т. 2.1., изр. 2 от Рамков
договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 16.11.2010 год. между
„...“ АД и „Агенция за събиране на вземания“ ООД изрично е записано, че
„....Приложение № 1 ще бъде съставено във вид на електронен документ по смисъла
на чл. 3, ал. 1 от Закона за електронния документ и електронния подпис (ЗЕДЕП).“
В исковата молба се твърди, че съгласно чл. 3 от Закона за електронния документ
и електронния подпис: „електронен документ е електронно изявление, записано
върху магнитен, оптичен или друг носител, който дава възможност да бъде
възпроизвеждано“ - ал. 1, и „писмената форма се смята за спазена, ако е
съставен електронен документ“ - ал. 2. Електронният документ се смята от закона
за писмен документ. В исковата молба се твърди, че в извадката от Приложение №
1, която представя, фигурират само данните и името на ответника Б.А.Ч.. Данните
на останалите длъжница са нарочно заличени, с оглед разпоредбите на Закона за
защита на личните данни. В исковата молба се твърди, че Продавачът „..."
АД упълномощава купувача „Агенция за събиране на вземания" ООД, да изпраща
писмени уведомления до длъжниците по вземанията, предмет на Договора за цесия
от 16.11.2010 г., от името на продавача, с които да ги уведомява за
прехвърлянето на техните задължения по смисъла на чл. 99, ал.З от ЗЗД. За тази
цел „...“ АД предоставя на „Агенция за събиране на вземания“ ООД пълномощно,
подписано от изпълнителния директор на „...“ АД. В исковата молба се твърди, че
Длъжникът е уведомен по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД за станалата продажба на
вземането. „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД е изпратила Уведомително писмо
до длъжника за извършено прехвърляне на вземания (цесия) - с изх. №
УПЦ-П-ИАМ/3088922, писмото се е върнало като недоставено. Ищецът моли съда да
приеме като доказателство към настоящата искова молба - Уведомително писмо с
изх. № № УПЦ-П-ИАМ/3088922 от „...“ АД чрез „Агенция за събиране на вземания“
ЕАД за извършената цесия между „...“ АД и „Агенция за събиране на вземания“ ООД,
по Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 16.11.2010 г.,
което да бъде връчено на ответника ведно с исковата молба и приложенията към
нея документи. В случая следва да се има предвид и че съгласно пълномощното,
подписано от Изпълнителния директор „..." АД, с което се упълномощава
„Агенция за събиране на вземания" ООД да уведомява длъжници от името на „..."
АД, съгласно Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от
16.11.2010 г. Позоваваме се и на Решение № 123 от 24.06.2009 год. на ВКС по
т.д. № 12/2009 год., II Т.О., ТК, постановено по реда на чл. 291 от ГПК,
съгласно което „доколкото закона не поставя специални изисквания за начина, по
който следва да бъде извършено уведомлението, то получаването на същото в
рамките на съдебното производство по предявен иск за прехвърлено вземане не
може да бъде игнорирано ". В исковата молба се твърди, че от
гореизложените обстоятелства, за "Агенция за събиране на вземания"
ЕАД е възникнал правен интерес от подаване на заявление за издаване на Заповед
за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК срещу Б.А.Ч.. В исковата молба се
твърди, че съдът е уважил претенцията им и по образуваното ч.гр.д 16440 /2019
год. е издадена Заповед за изпълнение от Районен съд София. Срещу заповедта е
входирано възражение, което от своя страна обуславя подаването на настоящата
искова молба.
Ищецът моли съда да постанови
съдебен акт, по силата на който да признае за установено по отношение на Б.А.Ч.,
ЕГН **********, че същия дължи на „Агенция за събиране на вземания" ЕАД
сума в размер на обща сума в размер на 871,34 лв./осемстотин седемдесет и един
лева и тридесет и четири стотинки/, от конто главница 500.00 лв. /петстотин
лева/, ведно със законната лихва за забава от датата на входиране на заявлението
в районен съд до окончателното изплащане на задължението Договорна лихва: 48.34
лв. (четиридесет и осем лева и 34 стотинки) от 14.12.2017 г. до 31.05.2018 г.
(падеж на последна погасителна вноска), неустойка за неизпълнение 225.94 лв.
/двеста двадесет и пет лева и 94 стотинки/ за периода от 14.12.2017 г. до
31.05.2018 г. (падеж на последна погасителна вноска), обезщетение за забава в
размер на 52,06 лв. (петдесет и два лева и 06 стотинки) за периода от
15.12.2017 г. до датата на подаване на заявлението в съда и такса разходи в
размер на 45.00 лв./четиридесет и пет лева/.
Ищецът моли също така да му бъдат
присъдени и направените съдебно-деловодни разноски за заповедно производство и
за настоящата инстанция, както и юрисконсултско възнаграждение за настоящата
инстанция в размер на 300,00 (триста ) лева, представя писмена защита.
На 16.09.2020 г. е постъпил
отговор на искова молба от ответника Б.А. Пенев, чрез пълномощник адв.В.С.П. от
САК, с който изразява становище, че искът е частично основателен и моли съда да
постанови решение, с което да признае за установено, че ответникът дължи на
„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД сумата от 500,00 лева – главница по
договор за паричен заем с № 3088922/27.11.2017 г., ведно със законната лихва
върху главницата от датата на завеждане на исковата молба до изплащане на
сумата, за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, като
отхвърли иска по чл. 422 от ГПК като неоснователен и недоказан в останалата му
част. Ответникът моли на основание чл.78, ал.1 от ГПК дължимите към ищеца
разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение по заповедното
производство и в исковото производство да бъдат намалени съразмерно на
уважената част от исковете, като прави възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на процесуалния представител. Ответникът моли да му
бъдат присъдени направените разноски в настоящото производство съобразно
отхвърлената част от иска, за което е представил списък по чл. 80 от ГПК.
Районен съд-Пирдоп,
като взе предвид доводите на страните, прецени събраните по делото
доказателства, съгласно чл. 235 ГПК, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
По делото са представени и Договор за
паричен заем с № 3088922 от 27.11.2017 г.; 2.Предложение за сключване на
Договор за паричен заем;Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания
(цесия) от 16.11.2010 год. между „..." АД и „Агенция за събиране на
вземания" ООД; Потвърждение за склю-чена
цесия на основание чл. 99, ал. 3 от ЗЗД; Пълномощно от Изпълнителния директор на „..." АД, с което „Агенция за събиране на
вземания" ООД е упълномощено да уведомява длъжници от името на „..."
АД; Извлечение от Приложение № 1 от 01.12.2016 г. към Договор за продажба и
прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.11.2010 год.;эТарифа на таксите на „Изи
Асет Менидмънт“ АД; Уведомително писмо с изх. №УПЦ-П-ИАМ/3088922 от „...“ АД,
чрез „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД; Известие за доставяне №
PSSDTS0090C5SP, Разпечатка от дигитална карта снети от монтираното тахографско
устройство – оригинал / 8 бр./, приложено е ч.гр.д.№ 16440/2019 г. по описа на
СРС, по което на 01.04.2019 г. е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 410 ГПК, предмет на настоящото
производство, от което се установява, че
иска по чл.422, вр.чл.415 ГПК на ищеца „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, е
предявен срещу ответника Б.А.Ч. в
законоустановения срок. С оглед на изложеното от ответника, настоящия съдебен
състав намира, че не следва да изключва представените Разпечатки от дигитална
карта снети от монтираното тахографско устройство – оригинал / 8 бр./, от
доказателствения материал по делото, като относими към процесния период за
твърдяно от кредитора неизпълнение на задължението на длъжника. От назначена и
приета по делото съдебносчетоводна експертиза, и изслушано вещо лице в съдебно
заседание, се установява, че Дължимите суми от Б.А.Ч. са както следва: 500,00
лв. представляваща неизплатена главница по договор за паричен заем №3088922 от
27.11.2017 година. 48,34 лв. договорна лихва за периода от 14.12.2017 г. до
31.05.2018 г. /падеж на последната погасителна вноска/; 225,94 лв. неустойка за
неизпълнение на договорно задължение за периода от 14.12.2017 г. до 31.05.2018
г. /падеж на последната погасителна вноска; 45,00 лв. такса разходи; 52,06 лв.
лихва за забава за периода от 15.12.2017 г. до датата на подаване на
заявлението в съда.
По делото е представен Договор за паричен
заем № 3088922, сключен на 27.11.2017г. между ищеца ...- от една страна и
ответника Б.А.Ч., от друга. От договора е видно, че страните са се споразумели
за следното: ищецът, в качеството си на заемодател, да предостави в заем на ответника
- заемател, сумата от 500,00 лева, представляваща главница по посочения
договор. От своя страна, заемателят се задължил да върне сумата в указания
срок, както и да заплати на ответника възнаградителна лихва в размер на 40,18%
годишен лихвен процент и лихвен процент на ден при отказ от договора- 0, 10%.
Общият размер на всички плащания по кредита е уговорен от страните – 548,34
лева, а годишния процент на разходите на заема е посочен в размер на 47,18%.
Съгласно чл. 9, ал. 1 от ЗПК Договорът за
потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или
се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем,
разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с
изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от
един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят
заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на
периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне. Ал. 2, 3 и 4 на същия член посочва, че (2) страни по
договора за потребителски кредит са потребителят и кредиторът, (3) потребител е
всяко физическо лице, което при сключването на договор за потребителски кредит
действа извън рамките на своята професионална или търговска дейност, (4)
Кредитор е всяко физическо или юридическо лице, което предоставя или обещава да
предостави потребителски кредит в рамките на своята професионална или търговска
дейност. Предвид изложеното, съдът намира, че възникналото правоотношение между
страните попада в приложното поле на ЗПК, като не са налице основанията за
изключване на неговото приложение, посочени в чл. 4 на същия закон.
По отношение на противоречието на договора
за паричен заем с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК (в редакцията му към момента на
сключване на договора за кредит), съдът намира, че такова е налице. Съгласно
посочената норма, в договора за потребителски кредит трябва да е посочен
годишният процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от
потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се
посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния
процент на разходите по определения в приложение № 1 към закона начин. В договора
за заем изрично е посочен размерът на ГПР - 40,18%, като са определени следните
допускания - договорът ще бъде валиден за посочения в него срок, всяка от
страните ще изпълнява точно и в срок задълженията си, съответно няма да бъдат
начислени разходи за събиране, лихви за забава и неустойки за неизпълнение на
някое от задълженията по настоящия договор. В същия е посочен общият размер на
всички плащания, дължими от заемателя, а именно сумата от 548,34 лева. Въпреки
това обаче, от посочените клаузи не става ясно какво включва ГПР, определен в
горепосочения размер. Действително, в приложение 1 към ЗПК е посочен
механизмът, по който се изчислява ГПР, както и параметрите, които се включват
при неговото изчисляване. Това обаче не освобождава кредитора от задължението
да посочи конкретните параметри поотделно. В сключения между страните договор е
посочен годишен лихвен процент в размер на 35,00 %, който неминуемо се включва
в ГПР. Други величини, включени в ГПР обаче не са посочени, което създава
неяснота относно начина, по който заемодателят е определил ГПР в размер на 40,18%.
Не случайно правилата, предвидени в ЗПК са императивни, предвид
неравнопоставеността на страните при определяне на условията, касаещи възникващото
между тях правоотношение. В този смисъл, законът изисква "яснота"
относно съдържанието на договора и не може да се поставя в тежест на
потребителя чрез тълкуване на договорните клаузи да "разбере" какво
се включва в съществените постигнати договорки, каквато е тази за определяне на
ГПР. Ето защо, съдът намира, че на основание чл. 22, във връзка с чл. 11, ал.
1, т. 10 от ЗПК сключеният между страните договор се явява недействителен.
За пълнота, следва да бъдат обсъдени и
останалите посочени в отговора исковата молба основания за недействителност.
Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК, в договора за потребителски кредит трябва
да е посочен лихвения процент по кредита, условията за прилагането му и индекс
или референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент,
както и периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент; ако
при различни обстоятелства се прилагат различни лихвени проценти, тази
информация се предоставя за всички приложими лихвени проценти. В настоящия
договор действително е посочен фиксиран лихвен процент по заема в размер на 35
%. Въпреки това, обаче, никъде не е посочено каква е базата, върху която следва
да се начислява така посочената лихва - дали върху цялата дължима сума или
върху остатъчната главница. Не е посочена и обща сума на дължимата
възнаградителна лихва. Предвид изложеното, и на основание чл. 22, във връзка с
чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК, сключеният между страните договор за потребителски
заем се явява недействителен и на това основание.
По приложението на чл. 11, ал. 1, т. 11 от ЗПК следва да се посочи, че липсва
погасителен план, който следва да е неразделна част от сключения между страните
договор. Изискването за наличие на погасителен план е императивно, поради което
същият следва да бъде скрепен към подписания между страните договор. Освен
това, в него трябва да са посочени изрично параметрите на кредита - размер на
погасителна вноска и как тя се разпределя между дължимата главница и лихва. По
делото не е представен погасителен план(посочен в чл.5 от Договора като
„индивидуален погасителен план”) към сключения между страните заем, който да
отговаря на изискванията на закона, досежно съдържащата се в него информация и
да е подписан от двете страни. При тези данни не може да се приеме, че той
ищецът бил запознат с погасителен план към момента на сключване на договора.
Предвид изложеното, договорът е недействителен и на основание чл. 22, във вр. с
чл. 11, ал. 1, т. 11 от ЗКП.
По отношение на претенцията за заплащане на
сума от 225,94 лв. неустойка за неизпълнение на договорно задължение за периода
от 14.12.2017 г. до 31.05.2018 г., за да се произнесе съобрази следното:
Съгласно разпоредбата на чл.92 от ЗЗД, неустойката обезпечава изпълнението на
задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е
нужно те да се доказват. От текста на цитираната разпоредба следва, че
неустойката е определена имуществена ценност, най- често парична сума, която
длъжникът се задължава да престира на своя кредитор в случай на виновно, от негова
страна, неизпълнение на поето с договора задължение. Фактическият състав на
неустойката съдържа изрична неустоична клауза, неизпълнение и вина, като тук
вината се презюмира оборимо. Неустойката се дължи в уговорения размер без оглед
на конкретните вреди, ако са настъпили такива, т.е. при неустойката следва да
бъде доказан фактът на неизпълнение на задължението. Неустойката е винаги
проявление на принципа на автономия на волята в частното право /чл.9 от ЗЗД/.
Автономията на волята означава предвидена от законодателя възможност на
страните свободно да определят съдържанието на договора, в това число и на
неустойката, като се съобразяват с повелителните разпоредби на закона и добрите
нрави. Добрите нрави са морални норми, на които законът е придал правно
значение, защото правната последица от тяхното нарушаване е приравнена с тази
на противоречието със закона. Добрите нрави са критерии и норми на поведение,
които се установяват в обществото, поради това, че значителна част от хората,
според вътрешното си убеждение, ги приемат и се съобразяват с тях. Те не са
писани, систематизирани правила, а съществуват като общи принципи или
произтичат от тях, като за спазването им, при риск за присъждане на неустойка,
съдът следи служебно /Тълкувателно решение №1 от 15.06.2010 на ВКС по тълк.
дело №1/2009 г. на ОСТК/. В цитираното тълкувателно решение се приема, че
нищожна, поради накърняване на добрите нрави е клауза за неустойка, уговорена
извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, като преценката
за нищожност следва да се прави за всеки конкретен случай при сключване на
договора. В мотивите на същия съдебен акт са изброени примерно някои от
критериите, въз основа на които следва да се извършва тази преценка, а именно:
естеството на задълженията, изпълнението на които се обезпечава с неустойка,
обезпечено ли изпълнението на задължението с други правни способи, вид на
уговорената неустойка, вид на неизпълненото задължение- съществено или
незначителна част, съотношението между размера на уговорената неустойка и
очакваните от неизпълнението на задължението вреди. В разглеждания казус, не е
спорно, че в договора/чл.4/ е предвидено задължение на кредитополучателя, в
срок от три дни след падежа на текущото
си задължение, да предостави посочено обезпечение на задълженията му по
договора за кредит, при неизпълнение на което е уговорена компесаторна
неустойка в размер на 225,94лв., като е предвидено неустойката да се начислява
за всяко отделно неизпълнение на задължението „разсрочено, заедно с всяка от погасителните
вноски, като към размира на всяка от вноските се добавя сума от 17,38 лв. Но
така уговорената неустойка, на основание чл.26, ал.1, предл. трето, нарушаване
на добрите нрави, съдът приема за нищожна, поради необосновано висок размер.
Соченото води до значително неравновесие между правата и задълженията на
кредитополучателя и кредитора. В случая неустойката е извън присъщите ѝ
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Задължението за заплащане на
неустойка за неосигурено обезпечение, не обезщетява някаква претърпяна загуба и
пропусната полза, а води единствено до неоснователно разместване на блага.
Съобразявайки размера на неустойката с размера на главното задължение, съдът
стига до извода, че в случая така договорената компесаторна неустойка позволява
на кредитора да реализира значителен приход, без последният да полага
допълнително каквито и да било усилия за изпълнение на някакви насрещни
задължения. Ето защо стига до извода, че в случая неустойката не цели да
задоволи имуществения интерес на кредитора, обезщетявайки го за вредите при
неточно изпълнение от длъжника, а да го обогати неоснователно. На следващо
място, видът на задължението, за което е предвидена неустойката, не предпоставя
обезпечение изпълнението на основно и съществено задължение на заемателя по
договора за кредит. Безспорно, както е посочено по-горе, една от основните
функции на неустоичната клауза е да обезпечава изпълнението на главното
задължение. Главното задължение на длъжника по договор за кредит /договор за
заем/ е връщане на предоставената в заем сума, ведно с възнаградителната лихва,
ако е уговорена такава. Поради изложеното, настоящия съдебен състав намира, че
този иск е изцяло неоснователен и недоказан и следва да се отхвърли.
По същите мотиви съдът счита за недействителна
и клаузата, с която е предвидено кредитополучателят да заплати сума от 45.00
лева, представляваща такса разходи. Така уговорена тази сума отново има смисъла
на неустойка, съвпадаща с неустойката по чл.4 от договора, т.е. съдът приема,
че са уговорени няколко неустойки за обезщетявани на едни и същи вреди, поради
което, на основание чл.26, ал.1, предл. трето от ЗЗД, нарушаване на добрите
нрави, счита за нищожна. Същата е начислена на основание Тарифата за таксите на
„..." АД, която предвижда, че в случай на забава от страна на заемателя с
повече от 30 дни, той дължи заплащането на такса за разходи (за изпращане на
напомнителни писма, електронни съобщения, телефонни обаждания лични посещения и
др.), която започва от 9 лв. за всеки 30 дневен период, но не повече от 45 лв.
При всички случаи е клаузата за заплащане на подобни разходи е нищожна на
основание чл. 21, ал. 1 ЗПК, съгласно който всяка клауза в договор за
потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на
закона, е нищожна. Визираната има за цел да заобиколи ограничението на чл. 33 ЗПК, съгласно което при забава на потребителя кредиторът има право само на
лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата, като тази лихва за
забава не може да надвишава законната лихва. Така въведената такса се явява
допълнително плащане, чиято дължимост е изцяло свързана с хипотези на забава на
длъжника т.е. представлява прикрита неустойка за забава. Разноските, необходими
за събиране на всяко конкретно вземане, при настъпила забава, не могат да бъдат
определени предварително. Посочено, че разноските са за телефонни разговори,
ел. съобщения, изпращане на писма и т.н, от която следва, че те ще варират
според конкретните обстоятелства. Ето защо, от начина по който те са
определени, се налага извода, че са установени с цел да се избегне
ограничението на закона свързано с размера на дължимото обезщетение при забава.
Отделно от това според чл. 10а ЗПК кредиторът не може да изисква заплащането на
такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита.
Разходите за телефонни разговори, напомнителни писма и другите действия,
представляват разходи за управление на кредита. Те са свързани с неговото
събиране, а всяко действие по събирането му е действие по управление на
кредита, с което съдътъ изцяло се солидаризира
със станвището на процесуалния представител на ответника.
От представения по делото частно заверен
препис от Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/, на
основание чл. 99 от ЗЗД, се установи, че на 16.11.2010 г. „... “ АД е
прехвърлило на ищеца всички, дължими на цедента и станали ликвидни и изискуеми
вземания, като вземанията са индивидуализирани в Приложение №1 към договора. От
официално заверен препис от Приложение №1 към този договор от 01.11.2018 г.
става ясно, че в кръга на цедираните вземания, под пореден номер 712(л.17 от гр.д.№37847
по описа на СРС за 2019 г.) са включени и задълженията на ответника по
процесния договор. В това приложение ясно и конкретно е индивидуализиран
ответникът, като длъжник по договора, размера на заемната сума и общото
задължение по договора, към датата на приложението. По делото не е спорно, а и
oт справка в Търговския регистър се установява, че ищецът ...е правоприемник на
“Агенция за събиране на вземания” ООД, като по делото са представени
доказателства за това, че ищеца е уведомен за извършеното прехвърляне на
задължението му на новия кредитор. С уведомление изпълнителният директор на ищцовото
дружество е съобщил на длъжника за извършена цесия. Уведомяването е извършено
по силата на упълномощаване - от „...“ АД за ищеца. По силата на
упълномощаването съобщаването за цесията е направено от стария кредитор, в
съответствие с изискването на чл. 99, ал. 4 от ЗЗД. Уведомленията са изпратени
на всеки един от посочените в договора адреси на длъжника, съгласно известията за доставяне по делото.
Установената съдебна практика приема
категорично, че за неравноправния характер на клаузите в потребителския договор
съдът следи служебно и следва да се произнесе независимо дали страните са
навели такива възражения или не, като служебното начало следва да се приложи и
при преценка дали клаузите на договора са нищожни - т. 1 и т. 3 от Тълкувателно решение 1/9.12.2013 г. по
тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Съгласно чл.22 от ЗПК, договорът за
потребителски кредит е недействителен когато не са спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл. 11 ал. 1 т.
7 – 12 и т. 20, ал.2 и чл. 12 ал. 1 т. 7 – 9 от ЗПК. За процесния договор е
неприложим чл.12 от ЗПК, тъй като кредитът не е предоставен под формата на на
овърдрафт. Разпоредбите относно формата /чл.10 от ЗПК/ са спазени. По отношение
на договора следва да се установи дали са спазени изискванията на чл.11 от
закона, като от гореизложеното процесния договор не отговаря на тези изисквания,
следователно договорът за заем е недействителен на основание чл. 22 от ЗПК.
За
пълнота следва да се отбележи, че горепосочените обстоятелства водят и до извод
за противоречие на клаузата за възнаградителна лихва на добрите нрави, което е
основание за нищожност и по чл.26 ал.4 във вр. с ал.1, предл. трето на Закона
за задълженията и договорите. Съгласно чл. 26, ал. 4 ЗЗД нищожността на отделни
части не влече нищожност на договора, когато те са заместени по право от
повелителните правила на закона или когато може да се предположи, че сделката
би била сключена и без недействителните й части. В случая не е налице нито една
от тези две хипотези – нищожните клаузи на процесния договор относно
определянето на процента възнаградителна лихва и ГПР да бъдат заместени по
право от повелителни норми на закона или че договорът за потребителски кредит
би бил сключен и ако в него не са включени двете клаузи, като
се изходи и от характера на този договор, който е възмезден и включването
на клаузи за договаряне на лихвен процент по кредита и ГПР по него е въведено
като изрично изискване в чл.11, ал.1, т.9 и 10 от ЗПК. Предвид
на това в случая не е приложима нормата на чл.26, ал.4 ЗЗД и нищожността
на посочените по-горе клаузи на процесния договор обуславя
недействителността на целия договор. В случая следва да бъде взета предвид и
разпоредбата на чл.22 ЗПК, която е приложима за процесното договорно
правоотношение. Тази норма изрично посочва, че когато не са спазени
изискванията на конкретни разпоредби от закона, то договорът за
потребителски кредит е изцяло недействителен, като между изчерпателно
изброените са и тези по чл.11,ал.1, т.9 и т.10 от ЗПК – за определяне на
възнаградителна лихва и на ГПР. Предвид на това и след като калузите в
процесния договор, като нищожни не пораждат правно
действие, то договора на основание чл.22 ЗПК във вр. с
чл.11, ал.1, т.9 и т.10 във вр. с чл.26, ал.1, пр.3 ЗЗД се явява недействителен.
Съгласно разпоредбата на чл. 23 от ЗПК,
когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен,
потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или
други разходи по кредита. В случая е установено, че ответника не е върнал никаква
сума, която следва да се приспадне от получената от него чиста сума по договора
за кредит в размер на 500,00 лв., като следва да върне на ищеца, на основание чл.23 ЗПК, сумата от 500,00 лв., като извън
нея не дължи на кредитора заплащане на никакви лихви, такси и др. под.
плащания, поради недействителността на процесния договор за потребителски
кредит. Изводът е, че се дължи чистата получена сума от 500,00 лв.главница, и
до този размер следва да бъде уважен искът. Не би следвало да се дължат
включително и лихвите за забава върху погасителните вноски, а лихва за забава
върху остатъка от главницата следва да се присъди от поискването, т.е. от
датата, на която искът се счита за предявен, а именно от 02.07.2019г.
Макар задължението да се върне получената
като кредит сума при недействителен договор по същество е частен случай на
правилото за връщане на полученото без основание, практиката приема, че няма
пречка при констатиране на недействителност на договора, длъжникът да бъде
осъден да върне само главницата на основание чл. 23 от ЗПК, вместо искът да
бъде отхвърлен на договорно основание, а сумата да се търси по правилата за
неоснователното обогатяване.
Относно разноските:
При този изход на делото и с
оглед заявените от страна на ищеца, респективно и от ответника прекомерност на
заплатено адвокатско/юрисконсултско възнаграждение, които настоящия състав,
съобразявайки разпоредбата на чл.7, ал.2, т.1 от Наредба №1 за минималните
размери на адвокатските възнаграждения по предявения иск от ищеца в размер на
871,34 лв., счита за основателно по отношение на запратеното от ответника и
следва да редуцира същото в размер на 300,00лв., на ищеца и на ответника следва
да се присъдят разноки съобразно разпоредбата на чл.78, ал.1 и ал.3 ГПК, като
на ищеца следва да се присъдят общо разноски за настоящото и заповедното
производство в размер на 344,29 лв., а на ответника в размер на 94,42 лв., като
на осн. чл.78 ал.1 ГПК с оглед изхода от спора, ответника следва да бъде осъден да заплати на ищеца
разноските му, в размер на 249,87 лв. /изчислен след служебно
прихващане на неговите разноски, дължими от ищеца/, които след влизане на решението в сила, да бъдат изплатени по посочената
банкова сметка.
***, Районен
съд-Пирдоп, първи състав
Р Е
Ш И :
Признава за
установено по предявения от ...с ЕИК ... против Б.А.Ч. с ЕГН ********** положителен
установителен иск по чл.415, ал.1, т.1 от ГПК, че съществува
вземане в полза на ...с
ЕИК ... срещу Б.А.Ч. с с ЕГН ********** на следните суми по заповед за
изпълнение от 01.04.2019 г., издадена
по ч.гр.д.№ 16440/2019 г. по
описа на СРС, както следва: сумата от 500,00 лв. – предоставена главница
по Договор за паричен заем
№ 3088922, сключен на 27.11.2017г., сключен между ответника Б.А.Ч. с ЕГН ********** и „... “ АД с ЕИК:********* и прехвърлено на
ищеца ...с ЕИК ... чрез цесия,
заедно със законната лихва върху сумата, считано от 02.07.2019 г. до
изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ иска за останалите суми по заповедта за
изпълнение, а именно: Договорна лихва: 48.34 лв. (четиридесет и осем лева и 34 стотинки) от
14.12.2017 г. до 31.05.2018 г. (падеж на последна погасителна вноска),
неустойка за неизпълнение 225.94 лв. /двеста двадесет и пет лева и 94 стотинки/
за периода от 14.12.2017 г. до 31.05.2018 г. (падеж на последна погасителна
вноска), обезщетение за забава в размер на 52,06 лв. (петдесет и два лева и 06
стотинки) за периода от 15.12.2017 г. до датата на подаване на заявлението в
съда и такса разходи в размер на 45.00 лв./четиридесет и пет лева/.
ОСЪЖДА Б.А.Ч. с ЕГН **********, да заплати на ...с с ЕИК ...,
сумата от 249,87 лв., представляваща направените по делото, включително и в
заповедното производство, разноски,
съразмерно с уважената част от исковете.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Софийски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: