ПРОТОКОЛ
№ 492
гр. София, 03.07.2023 г.
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ВТОРОИНСТАНЦИОНЕН
НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на трети юли през две
хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Яника Т. Бозаджиева
Членове:Мариета Неделчева
Андон Г. Миталов
при участието на секретаря Е. Д. Н.
и прокурора П. Д. П.
Сложи за разглеждане докладваното от Мариета Неделчева Въззивно частно
наказателно дело № 20231800600414 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 11:45 часа се явиха:
За Софийска окръжна прокуратура, се явява прокурор П. П..
ОБВИНЯЕМИЯТ В. Н. А. – редовно призован, преведен чрез Началника
на Следствения арест РС – И., се явява лично.
ЗАЩИТНИКЪТ адв. М. Х. Т. – редовно призована, не се явява. Явява
се упълномощения защитник адв. М.
ЗАЩИТНИКЪТ адв. С. – редовно призован, явява се.
СЪДЪТ ИЗСЛУШВА СТАНОВИЩЕТО НА СТРАНИТЕ ПО ДАВАНЕ
ХОД НА ДЕЛОТО.
СТРАНИТЕ /поотделно/: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ отново предоставя възможност на страните да направят искания
за отводи към състава на съда, прокурора и съдебния секретар.
СТРАНИТЕ (поотделно): Нямаме искания за отводи.
1
СЪДЪТ,
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
СЪДЪТ ДОКЛАДВА жалба вх. 5558/29.06.2023Г.
РАЗЯСНЯВА правата в това производство на осъденото лице.
ЗАЩИТНИЦИТЕ /поотделно/: Нямам доказателства, поддържаме
жалбата по съображенията, които ще доразвием сега.
ПРОКУРОРЪТ: Оспорвам жалбата.
СЪДЪТ,
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЛАГА към настоящото ЧНД № 400 / 2023 г. в едно с ДП № 66 /
2023г. по описа на РУ МВР – И.
СЪДЪТ, счита делото за изяснено от фактическа страна, приключва
съдебното дирене,
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИИ.
ЗАЩИТНИКЪТ адв. С.: Уважаеми въззивни съдии, закона предвижда
три кумулативно дадени предпоставки, по отношение на възможността да
бъде задържан моя подзащитен. По отношение на обоснованото
предположение, както и предходния път казах в момента по делото е
приложена СМЕ на труп, която СМЕ още веднъж доказва, че моят
подзащитен не може да бъде обвинен по никакъв начин за извършването на
това деяние. Забележете в експертизата какво е посочено, какви са телесните
увреждания нанесени върху починалия и пострадалия, към онзи момент жив
пострадал гражданин. Значи той има счупване на носните костици, когато
отишъл в медицинското заведение там са направили редици изследвания,
2
които са посочени в медицинската експертиза и лекарският екип е приел, че
на него не следва да му се прави, каквато и да е била оперативна намеса с
оглед това, че в мозъка му няма никакво кръвонасядане, никакво проникване
единствено този оток на мозъка, които се явява в следствие на удара. Ако
имаше опасност за неговия живот, по медицинска експертиза и по
стандартите за лечението на такъв тип травматично увреждане, той трябваше
да бъде моментално опериран, т.е. още лекарите с приемането му не са
установили, че се касае за случай, при който се налага оперативна
интервенция и това е отразено в акта. Самите увреждания, както сочи и
съдебният експерт могат да се получат от удар с тъп или твърд предмет или
върху такъв. Всички доказателства по делото водят точно до падане от страна
на пострадалия, тъй като ударът, който е нанесен от падането се намира в
много широка предна част на лицето и предимно в носа, счупването на
костиците. По никакъв начин не се доказва участието на моя подзащитен
поради простата причина, че самия пострадал пред неговите близки не е казал
едно изречение, че е бил бит или е бил ударен. Също такова нищо не е казано
пред лекарите, които са предприели неговото лечение и забележете, ако
приемем, че е станал битов скандал 22:00 часа, той се е прибрал късно през
нощта при своите роднини и това го има по делото неговия вуйчо и
братовчед, пред който е казал, че е паднал, не е казал, че е бит едва на другата
сутрин в 06:00 часа той отива в медицинско заведение и отново не твърди, че
е бит. По отношение на отока на мозъка това не е проблем медицински, което
да доведе до летален изход и това е пределно ясно, защото лекарите са щели
да предприемат интервенция трепанация на черепа и са щели да локализират
огнището. Такова нещо не е правено и се вижда от експертизата. По
отношение на следващата диагноза, която е сложена на пострадалия от
лекарите. Следващата диагноза по никакъв начин не може да се обвърже с
поведението на моя подзащитен касае се за бронхопневмония, която по
никакъв начин не може да се получи от залежаване. Значи той умира и от
бронхопневмония 11-дни след като е постъпил в лечебното заведение. Което
ще рече, че от бронхопневмония умряха милиони хора в света, така че това е
едно самостоятелно заболяване, което не може да бъде в причинно следствена
връзка с нанесения удар. Така, че по никакъв начин в експертизата не е
посочено, че бронхопневмонията се явява, като последица от травматично
увреждане.
Сега по отношение на факта, че е трудово ангажиран са приложени
доказателства по отношение на това, че има две деца. Обръщам отново
внимание на съда, че моят подзащитен страда от наследствена епилепсия и е с
64% трудова нетрудоспособност инвалидност. Присъствието в ареста е
опасно за него, тъй като ако получи гърч и припадък и няма човек до него той
може да почине също. Така, че не намирам нито едно основание на този етап
той да бъде задържан и да продължава да бъде задържан. Забележете 2 месеца
и вече 3 месец се води това разследване и не му е променено обвинението.
Самата прокуратура все още се колебае, каква е причината и дали има
3
причинно следствена връзка между доказателствата и повдигнатото
обвинение. Моята преценка е, че няма нито едно такова доказателство и от
видеозаписите, които са направени и от свидетелските показания. Само ще
Ви обърна внимание в първоинстанционния съд мотивите са отбелязани 3
доказателства, които аз по никакъв начин не мога да ги приема, това са:
самопризнанията на обвиняемия, признанията, които са направени от неговия
баща и неговия брат. Като разпитват, как са ги разпитвали и как са ги
получили, т.е. как са ги разпитвали и че не са им разяснени правата, аз
считам, че това са най – ненадеждните свидетели по това дело, а това е
единствения мотив, които е приел съда за доказателства по делото. Аз считам,
че основанията за по – лека мярка са налице, а и предходният съдебен състав
на този съд имаше особено мнение. Аз считам, че повече задържането на това
лице в ареста е прекалена репресивна мярка, тъй като нито една от другите
предпоставки не е налице. Нито може да се укрие, нито може да извърши
друго престъпление. Касае се за един битов скандал, ако въобще се е случил
такъв. Все още не е доказано.
Благодаря Ви.
ЗАЩИТНИКЪТ адв. М.: Уважаеми въззивни съдии, моля да
постановите съдебен акт, с който да уважите депозираната жалба. Подобно на
колегата считам, че не е налице обосновано предположение за авторство на
деянието. Следва да бъде отчетено, че самото пострадало лице е заявило, че е
падало многократно. Същото е падало, защото предходната вечер е
употребило значително количество алкохол, за което има данни в
свидетелските показания. От представената СМЕ действително не се
установява причината за настъпване на смъртта, не се установява и на
пострадалия да е причинена средна телесна повреда от удар. До колкото е
възможно телесната повреда да е от удар, толкова е възможно и да е от
падане от собствен ръст. Предвид, което намирам, че не е налице първата
предпоставка. На следващо място намирам, че подзащитният ми е задържан
вече в значителен период от време. По делото не се работи с достатъчна
степен не интензивност. Единственото събрано доказателство се явява
изготвената СМЕ. Предвид, което намирам наред с всичко изложено от
колегата, че продължаване на мярка за неотклонение „задържане под стража“
е нецелесъобразна. В случай, че приемете, че е налице все пак опасност от
извършване на престъпление, считам, че мярка за неотклонение „домашен
арест“ напълно би постигнала целите визирани в чл. 57 от НПК. Предвид
трудовата ангажираност на подзащитния ми намираме, че мярка за
неотклонение „гаранция в пари“ също е приложима.
Моля да се произнесете в горния смисъл.
Благодаря Ви.
4
ОБВИНЯЕМИЯТ А.: Присъединявам се, към казаното от защитниците
ми.
ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми окръжни съдии, считам, че така подадената
жалба от страна на защитата на обвиняемия е неоснователна.
Първоинстанционният съд съвсем правилно е преценил, че продължават да са
налице всички изискуеми от закона предпоставки за продължаване на най –
тежката мярка за неотклонение „задържане под стража“. Съвсем правилно
съдът е преценил, че в хода на ДП е налице обосновано предположение
относно авторството на инкриминираното деяние. Също така продължава да е
налице опасността от това обвиняемият да извърши ново престъпление, ако
му бъде взета мярка различна от „задържане под стража“. ДП, към настоящия
момент продължава най – малко над 2 месеца по никакъв начин не може да
говорим за неразумни срокове. Извършват се ритмично действия по
разследването. По отношение на твърдените налични заболявания от страна
на обвиняемия следва да се отрази, че към ареста и към затвора в С. е налице
болница за активно лечение, което естествено могат да окажат необходимото
съдействие и да се запази здравето и живота на обвиняемия и в арестните
помещения.
Поради това ще Ви помоля да потвърдите определението на РС и да
оставите в сила най – тежката мярка за неотклонение спрямо обвиняемия.
Благодаря Ви.
СЪДЪТ се оттегля на тайно съвещание.
СЪДЪТ след проведено тайно съвещание , като разгледа жалбата на
заявените основания, прецени събраните доказателства по ДП и пред първата
инстанция – СМЕ на труп № 286 от 2023 г. в съответствие с приложимия
закон прие за установено следното:
Съдът е изложил убедителни съображения, които настоящата инстанция
споделя частично. Формирайки окончателния си избор и концентрирайки
същия в най – тежката мярка за неотклонение „задържане под стража“ в
своето определение, не е успял да даде отговор на въпроса има ли друга
мярка за неотклонение, която в настоящия случаи е способна да обслужи
целите на ДП, същевременно постигайки разумен баланс с правата на
привлеченото към отговорност лице. На следващо място съдът отчита, че във
фазата на производството, в която се разгледа настоящото дело по чл. 65 от
НПК в съответствие с практиката, както по наказателни дела на ВКС, така и
практиката по международните дела за правата на човека, намаляват по
интензитет предполагаемите опасности от извършване на престъпление и от
укриване. Като същевременно се засилват и се завишават изискванията за
обоснованост от доказателствено правна и законнова гледна точка на тези
5
опасности. В конкретния случай опасността, която следва да бъде изследвана
и да се даде отговор на въпроса, коя мярка за неотклонение има най –
адекватно възпиращо действие по отношение на лицето, на опасността да се
извърши престъпление. На следващо място съдът не би могъл да се съгласи
до край с изводите на първия съд за нормалния ход и интензитет на
разследването по ДП, както и би могъл да отправи значителен упрек, към
съдържанието и качеството на СМЕ, която е приложена в съдебно заседание
пред РС – И., за първи път. При положение, че вещото лице е същото, което е
извършило аутопсия, съдът съзира достатъчно съществени пропуски в
експертното заключение, което има своето доказателствено правно отражение
в негативен план, според мнението на въззивния съд. Така н.п. експертизата
по никакъв начин не дава отговор на въпроса дали увреждането на мозъка и
травматичното увреждане на черепа би могло да бъде причинено само и
единствено от един удар или няколко удари, или от падане на лицето, удар от
собствен ръст и удар на главата върху терена. В колко плоскости на главата
се намират следи от удари, дали се касае за наслагващи се удари и с каква
сила са нанесени същите. Всичко това има изключително съществено
значение за правната квалификация на деянието, като може би до голяма
степен да не бъде даден отговор на тези въпроси зависи от начина, по който е
поставена задачата, на експертизата. Констатирайки тези слабости при
разследването съдът намира, както с оглед на настоящите констатации
изложени по – горе така и от гледна точка на всички критерии, които следва
да прецени при определяне на най – подходящата мярка, че следва бъде
ревизиран изводът на първия съд РС – И., като счита че има друга мярка,
която да обслужи ефикасно целите визирани по чл. 57 от НПК, а именно
мярката за неотклонение следва да бъде следваща по тежест „домашен арест“,
която да се приложи ведно с електронен идентификатор за проследяване.
Предвид, на което и на основание чл. 65, ал. 7 и ал. 8 вр. с ал.1 от НПК
СЪДЪТ,
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯВА определение на РС – И. 23.06.2023 г. постановено по ЧНД
№ 400 от 2023 г. по описа на съда, като вместо това постановява:
ИЗМЕНЯВА мярката за неотклонение взета по отношение на В. Н. А., с
ЕГН: **********, обвиняем по ДП № 66 от 2023 г. по описа на РС – И. от
„задържане под стража“ в „домашен арест“ с прилагане на електронен
идентификатор за проследяване (24 часово проследяване).
ПОСТАНОВЯВА мярката за неотклонение „домашен арест“ да бъде
6
изпълнявана на домашния адрес на обвиняемия гр. И. обл. С. ул.
**************.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Съдебното заседание приключи в 12:00 часа.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
Секретар: _______________________
7