Решение по дело №2390/2019 на Окръжен съд - Пловдив

Р Е Ш Е Н И Е  №  123

 

Гр.Пловдив, 29.01.2020г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пловдивски Окръжен съд, четиринадесети граждански състав на 21.11. две хиляди и деветнадесета година  в публично заседание в следния състав:

                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: Анна Иванова

                                ЧЛЕНОВЕ: Радослав Радев

                                                   Иван Анастасов                                                                                            

При секретаря: В.Василева, като разгледа докладваното от председателя гр.д.№2390/2019 г. по описа на ПОС, за се произнесе, съобрази:

          Производството е по реда на чл. 258  и  сл. от ГПК.

Образувано по въззивна жалба от „ОТП Факторинг България” ЕАД – гр. ***, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление в **** против решение №3202/29.07.2019 г., постановено по гр. д.№10249/2018 г. на РС Пловдив, 12 гр. състав, в частта, с което са отхвърлени предявените при условията на евентуалност искове  да бъде осъден П.П.П., ЕГН **********,***, да заплати следните суми по договор от 08.11.2012г. за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ ефект: сумата 3000 лева – главница, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаването на исковата молба в съда до окончателното изплащане на вземането ;сумата 768.98 лева – „редовна „ лихва за периода от 20.07.2013г до 12.02.2014г; сумата 97.42 лева – лихва за забава за периода от 20.07.2013г до 12.03.2014г.; сумата 60 лева такси и разноски и с което е осъден да заплати разноските на ответника в размер на 650 лв. Излага съображения за неправилност и незаконосъобразност на решението и се иска неговата отмяна и постановяване на друго, с което да се уважат предявените осъдителни искове. Претендират се разноските по делото в двете инстанции, включително юрисконсултско възнаграждение съгласно чл.78, ал.1, във връзка с ал.8 от ГПК и чл.37 от Закона за правна помощ.

 Конкретно,  във въззивната жалба се излагат доводи, че по силата на договор за потребителски кредит от 08.11.2012 между „Банка ДСК“ЕАД и П.П.П., на последният е отпуснат кредит за сумата от 3 000 лв., със срок на издължаване 12 месеца  на равни месечни вноски, с ГЛП 24,30% годишно. Тъй като на 12.03.2014 г. кредитополучателят е преустановил да погасява задължението по Договора за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ ефект и настъпилата предсрочна изискуемост на цялото вземане, по искане на банката – кредитор е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист срещу длъжника. По силата на Договор за покупко-продажба на вземания /цесия/ от 31.07.2014 г. „ОТП Факторинг България” ЕАД е придобило от „Банка ДСК“ЕАД вземането срещу посочения длъжник. Цесионерът с пълномощно от „Банка ДСК“ЕАД е изпратил от името на цедента уведомително писмо за прехвърлянето на вземането, което е достигнало до него, поради което е надлежно уведомен за извършената цесия; въззвивникът счита, че неправилно ПРС е приел, че договорът за кредит е недействителен на осн.чл.22 във вр. с чл.11, ал.1,т.9 и т.11 ЗПК, тъй като в т.26 от договора за кредит  е посочената точната методология за определяне на лихвения %; в погасителния план били посочени вноските и начина на начисляване на лихвата; съгласно чл.70, ал.2 и 3 от ОУ – методологията за определяне на базовия лихвен %, стойностите и промените му се оповестяват в офисите на кредитора и на интернет страница му, а при промяна на лихвения % банката изпраща уведомление до кредитополучателя на последния посочен от него адрес, който има право да прекрати договора още преди влизане в сила на промените. Счита, че неуведомяването на кредитополучателя за предсрочната изискуемост на кредита не  води до отхвърляне на исковете - няма пречка цесионерът да обяви предсрочната изискуемост с уведомлението за цесията, както и с ИМ. Счита, че неправилно съдът е приел, че договорът за цесия е нищожен на осн.чл.26 от ЗПК и цесионерът не е кредитор на претендираното вземане, както и че няма клауза нито в договора за кредит, нито в ОУ, че Банка ДСК има право да прехвърля вземането си на трето лице.

В срока по чл. 263 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемия П.П.П., с който се оспорва ВЖ като неоснователна. Претендират се разноски.

Решението на ПРС, имащо характер на определение, в частта, с  която е прекратено производството във връзка с предявените главни, обективно съединени искове по чл.422, вр. с чл.415 от ГПК да се признае за установено спрямо П.П.П. съществуването на вземане на ищеца по договор от дата 08.11.2012г за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ ефект, за които е издадена и заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по  частното гражданско дело №  3958/14 г. на ПРС за сумите: 3000 лева – главница, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаването на заявлението за издаване на заповед -  12.03.2014г, до окончателното изплащане на вземането;768.98 лева – редовна лихва за периода от 20.07.2013г до 12.02.2014г; 97.42 лева – лихва за забава за периода от 20.07.2013г до 12.03.2014г, и   75 лева такси и разноски и е обезсилена заповедта за незабавно изпълнение №2575/14.03.2014 г. и издадения ИЛ от 14.3.2014 г. по ч.гр.д.№3958/14 г. на РС, 3 бр.с. – не е обжалвано и е влязло в сила. 

Пловдивският окръжен съд, след като провери обжалваното  решение  съгласно  чл.269  от  ГПК,  прецени събраните по делото доказателства и обсъди възраженията и доводите на страните, намери за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната  жалба  е подадена  в срок, от страна,  която  има  право  да  обжалва  и  срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима.

Предмет на ВЖ е предявеният при условията на евентуалност осъдителен иск с правно основание чл. 79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. с чл. 430 и сл. ТЗ, вр. с чл. 99 ЗЗД за осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата от 3000 лева – главница, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаването на исковата молба в съда до окончателното изплащане на вземането ;сумата 768.98 лева –редовна лихва за периода от 20.07.2013г до 12.02.2014г; сумата 97.42 лева – лихва за забава за периода от 20.07.2013г до 12.03.2014г.; сумата 60 лева такси и разноски.

По делото не се спори, че по силата на договор за кредит за издаване и обслужване на кредитни карти револвиращ кредит от 08.11.2012 г.“Банка ДСК” ЕАД е предоставила на ответника кредитен лимит по издадената карта в размер 3 000 лв., По делото е установено от приетата  ССЕ, изпълнена от в.л.В. Ш. /л.69 от д.РС/, че  предоставените заемни средства са били усвоени от ответника в размер на 2095,24 лв., начислените банкови такси -171,60 лв., начислената лихва 911,29 лв., как са формирани възнаградителната лихва за периода 20.7.2013 г.-до 12.03.2014 г. в размер на 768,98 лв. и наказателната лихва от 97,42 лв. От доказателствата по делото и от заключението на вещото лице не става ясно как е формиран размера на дължимата главница от 3000 лв. и какви суми са включени в него след като е усвоен само 2095,24 лв. от кредитния лимит /3000лв./, а общата стойност на погасените вноски е 297,50 лв., т.е. искът е недоказан.

Относно действителността на процесния договор за заем:

Съгласно чл. 11, ал. 1 от Закона за потребителския кредит (ЗПК), договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа изрично изброени реквизити, сред които - общият размер на кредита и условията за усвояването му (т. 7); лихвеният процент по кредита; годишният процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит (т.10) и условията за издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски (т.11).

В настоящия случай в чл.1,ал.2 от договора е посочено, че е предоставен кредитен лимит в размер на 3000 лв., ГПР -24,30%, обща дължима сума -3368,53 лв. Налице е погасителен план, съдържащ размера, разпределението и падежа на вноските за 1 година, периодичността на плащанията, падежната дата, фиксираният годишен лихвен процент – 21,95%.

Не е спазено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 20 ЗПК, за наличието или липсата на право на отказ на потребителя от договора, не е конкретизиран начинът на определянето на задължението за лихва при отказ от договора, както и не е посочен размера на лихвения процент на ден.

Договорът за кредит е недействителен на основание чл. 22 във връзка с чл. 11 ал. 1 т . 9 от ЗПК, където е казано, че ако при различни обстоятелства се прилагат различни лихвени проценти, договорът за кредит е нищожен, когато в него липсва информация за всички приложими лихвени проценти, както и поради неспазване на чл.  чл. 11 ал. 1 т . 11 от ЗПК –когато в договора са предвидени различни лихвени проценти, но липсва посочване на последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването.

В случая договорът предвижда  различни начина  на олихвяване на заемната сума – веднъж  фиксирана като размер  лихва ( 368.53 лева за една година ), втори път –в чл.26,ал.2 от ОУ, където е казано, че за усвоената част от кредитния лимит чрез транзакции, клиентът заплаща променлива лихва в размер на договорения лихвен % по кредита, която се начислява ежедневно върху фактически ползваната сума, а в ал.4 на чл.26 ОУ е казано, че този лихвен % се променя по реда и при условията в чл.70 от ОУ, но чл.70 от ОУ не е представен по делото. Горното води до извода, че липсва ясно посочен критерий за приложимост на различните лихвени проценти, а оттам – и на размера на дължимите за погасяването суми.

            Съгласно чл. 26,ал.1 от ЗПК  и чл. 99 ал.1 от ЗЗД – кредиторът може да прехвърли вземането си по договора за потребителски кредит на 3 лице само това е договорено между страните, каквато клауза липсва в настоящия договор, поради което договорът за цесия също е нищожен.

По отношение неуведомяването на кредитополучателя за настъпване на предсрочната изискуемост на вземанията по кредита: Не са представени доказателства за уведомяването на длъжника за предсрочната изискумост на кредита. Съгласно ТР №4/2013 г. от 18.06.2014 г. по т.д.№4/2013 г. на ОСГТК,т.18 – не е изискуемо вземането, чиято пресрочна изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявленето за издаване на заповед за изпълнение от банката –кредитор. А освен това в процесният договор няма уговорен краен срок на връщане на кредита, а е записано, че договорът е валиден до прекратяването му, съгласно ОУ, каквите не се представени по делото; от погасителният план е видно, че има такъв за 1 година – от 8.11.2012 г. до 8.11.2013 г., няма представени данни за срока на валидност на картата, от което следва, че не е доказано по делото, че е налице предсрочна изискумост на дължимите суми по кредита.

По изложените съображения  предявените исковете като неоснователни и недоказани следва да бъдат отхвърлени.

До същите изводи е достигнал и РС, поради което  първостепенното решение ще  бъде потвърдено като законосъобразно и правилно в обжалваната част.

По разноските с оглед изхода на спора: на жалбоподателят не се дължи присъждане на разноските по делото, тъй като няма данни такива да са направени от него н настоящето поризводство.

Решението е окончателно и неподлежи на обжалване на основание чл.280, ал.3, т.1, предложение второ ГПК, в който смисъл е Определение № 479 от 22.11.2018 г. на ВКС по ч. т. д. № 2364/2018 г., I т. о., ТК.

Така мотивиран, Пловдивски окръжен съд

 

                                                             Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА решение №3202/29.07.2019 г., постановено по гр. д.№10249/2018 г. на РС Пловдив, 12 гр. състав, в частта, с което са отхвърлени предявените при условията на евентуалност искове на „ОТП Факторинг България” ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. **** против П.П.П., ЕГН **********,***, за осъждането му да заплати следните суми по договор от 08.11.2012г. за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ ефект: сумата 3000 лева – главница, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаването на исковата молба в съда до окончателното изплащане на вземането ;сумата 768.98 лева – редовна лихва за периода от 20.07.2013г до 12.02.2014г; сумата 97.42 лева – лихва за забава за периода от 20.07.2013г до 12.03.2014г.; сумата 60 лева такси и разноски и с което е осъден ищеца да заплати разноските на ответника в размер на 650 лв.

В останалата част Решението не е обжалвано и е влязло в законна сила.

        Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. 

        ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                     ЧЛЕНОВЕ: 1.

                                                                                                2.