Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 25.11.2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, ГО, IV Б въззивен състав, в
публичното заседание, проведено на четиринадесети
октомври през две хиляди и
деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РЕНИ
КОДЖАБАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
СТАНИМИРА ИВАНОВА
мл.съдия
СВЕТОСЛАВ СПАСЕНОВ
при секретаря
Капка Лозева, като разгледа докладваното от мл. съдия Спасенов в.гр.дело № 9274 по
описа за 2019 г. и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение №
57079/06.03.2019 г., постановено по гр. д. № 47119/2018 г. по описа на СРС, ГО,
141 състав, ответникът З. „А.Б.“ АД е осъден да заплати на ищеца Агенция „П.И.“,
действащ чрез ОПУ-Велико Търново на основание чл. 432, ал. 1 КЗ сумата от
1705,22 лева, представляваща неизплатена част от застрахователно обезщетение за
претърпени имуществени вреди от застрахователно събитие, настъпило на
28.09.2017 г. на Републикански път I-4 „Севлиево-Велико Търново – Антоново“ при
км. 171+160, и съставляващо застрахователен риск, покрит съгласно договор за
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, застраховател по който
е ответникът, ведно със законната лихва върху сумата от 1705,22 лева, считано
от 13.07.2018 г. до окончателното ѝ изплащане, както и на основание чл.
86 ЗЗД сумата от 83,85 лева, представляваща мораторно обезщетение за забава
върху главницата за периода 17.01.2018 г. – 12.07.2018 г.
С решението
първоинстанционният съд е отхвърлил предявеният от Агенция „П.И.“, действащ
чрез ОПУ-Велико Търново срещу З. „А.Б.“ АД осъдителен иск с правно основание
чл. 86 ЗЗД за разликата над уважената част от 83,85 лева до пълния предявен
размер от 136,42 лева, както и за периода 28.09.2017 г. – 16.01.2018 г.
С решението
първоинстанционният съд се е произнесъл по въпроса за разпределение
отговорността за разноските в производството пред себе си, съобразно изхода на
спора, като е осъдил З. „А.Б.“ АД да заплати на ищеца Агенция „П.И.“, действащ
чрез ОПУ-Велико Търново на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 395,13 лева,
представляваща сторени от ищеца разноски в първоинстанционното производство,
определени по компенсация.
Срещу решение №
57079/06.03.2019 г., постановено по гр. д. № 47119/2018 г. по описа на СРС, ГО,
141 състав, в частта, с която е отхвърлен предявеният от Агенция „П.И.“,
действащ чрез ОПУ-Велико Търново срещу З. „А.Б.“ АД осъдителен иск с правно
основание чл. 86 ЗЗД за разликата над уважената част от 83,85 лева до пълния
предявен размер от 136,42 лева, както и за периода 28.09.2017 г. – 16.01.2018
г., е подадена въззивна жалба от Агенция „П.И.“, действащ чрез ОПУ-Велико
Търново.
Във въззивната
жалба се излагат съображения за неправилност на първоинстанционното решение в
обжалваната част. Поддържа се, че задължението за заплащане на законна лихва
става изискуемо веднага /от момента на
настъпване на вредите/ и от същия момент изпълнението на това задължение се
счита за забавено. Сочи се, че при дълг за обезщетяване на вреди от деликт
покана не е необходима, тъй като в този случай длъжникът се счита в забава от
момента на възникване на главното задължение. Поддържа се, че отговорността на
застрахователя за заплащане на обезщетение за вреди произтича от сключения
договор, а не от непозволено увреждане, но доколкото отговорността му е
обусловена от отговорността на прекия причинител на застрахователното събитие,
то застрахователят отговаря за всички причинени вреди и при същите условия, при
които отговаря самият причинител на вредите.
Моли се за
отмяна на първоинстанционното решение в частта, с която е отхвърлен предявеният
иск с правно основание чл. 86 ЗЗД за разликата над уважената част от 83,85 лева
до пълния предявен размер от 136,42 лева, както и за периода 28.09.2017 г. –
16.01.2018 г.
Претендират се
разноски за двете съдебни инстанции.
В
законоустановения срок по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна З. „А.Б.“ АД е
депозирала отговор на въззивната жалба, с който се излагат съображения за
нейната неоснователност. Моли се същата да бъде оставена без уважение, а
първоинстанционното решение в обжалваната част да бъде потвърдено.
Претендират се
разноски за юрисконсултско възнаграждение пред въззивната инстанция.
Софийски градски съд, като обсъди събраните по
делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата
на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:
Първоинстанционният
съд е бил сезиран от ищеца Агенция „ П.И.“ с искова молба, с която срещу З. „А.Б.“
АД е предявен иск с правно основание чл. 432, ал.1 КЗ вр. чл. 493, ал.1, т.2 КЗ
с претенция, ответникът да бъде осъден да му заплати сумата от 1705,22 лв,
представляваща представляваща неизплатена част от застрахователно обезщетение
за претърпени имуществени вреди от застрахователно събитие, настъпило на
28.09.2017 г. на Републикански път I-4 „Севлиево-Велико Търново – Антоново“ при
км. 171+160, и съставляващо застрахователен риск, покрит съгласно договор за
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, застраховател по който
е ответникът, ведно със законната лихва върху сумата от 1705,22 лева, считано
от 13.07.2018 г. до окончателното ѝ изплащане, както и иск с правно
основание чл. 86, ал.1 ЗЗД, с който се претендира обезщетение за забава в
размер на 136,42 лева върху дължимото по-горе застрахователно обезщетение за
периода от 28.09.2017 г. - датата на увреждането до датата на подаване на
исковата молба -.12.07.2018 г.
В исковата молба
се твърди, че на 28.09.2017г. на Републикански път I-4 „Севлиево-Велико Търново
– Антоново“ при км. 171+160 е настъпило ПТП, констатирано с Констативен
протокол за ПТП № 1582092/28.09.2017г., от което били причинени имуществени
вреди на Агенция „П.И.“ – ОУ Велико Търново, изразяващи се в повредена 24
метрова предпазна ограда, пътен знак В26 и 3 метра стоманени стълбчета ф 60 с
дебелина 4мм/м. Общата стойност на вредата била в размер на 2 740,88 лв. ПТП
било настъпило по вина на водача на МПС – лек автомобил с рег.№ ********М.В.В.,
застрахован при ответника З. „А.Б.“ АД по полица № BG/01/11701654510 със срок
на валидност на застраховката от 02.07.2017 г. до 01.07.2018. Посочва се, че на
22.11.2017 г. ответното дружество направило частично плащане в размер на 1035,66
лв., като остатъкът до 1 705,22 лв. останал дължим. Поради което претендира да бъде заплатен остатъкът
от дължимото му обезщетение за причинените на Агенция „П.И.“ имуществени вреди,
равняващ се на 1705,22 лв, ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба до окончателното плащане, както и лихва за забава върху
главницата в размер на 136,42 лв. за периода от 28.09.2017 г. /датата на
настъпване на процесното ПТП/ до 12.07.2018 г. /датата на завеждане на исковата
молба/.
Ответникът З. „А.Б.“
АД не е депозирал отговор на исковата молба в срока по чл. 131 ГПК. В
проведеното в производството пред СРС открито съдебно заседание на 26.02.2019 г., процесуалният представител
на ответница заявява, че не оспорва наличието на застрахователно
правоотношение, като спорен е само размерът на вредите. Поддържа също, че
платеното в размер на 1035,66 лв. обезщетение е достатъчно за покриването на
вредите, произтичащи от реализираното ПТП.
Първоинстанционният
съд е уважил главния иск за сумата от 1705,22
лв., представляваща непогасената част от застрахователното обезщетение, ведно
със законната лихва от датата на подаване на исковата молба, както и акцесорния
иск за лихва за сумата от 83,85 лв. за
периода от 17.01.2018 г. до 12.07.2018 г. и в тази част не е постъпила въззивна
жалба и решението е влязло в сила. С
решението е отхвърлена претенцията за лихва върху главницата за
разликата над 83,85 лв. до пълния претендиран размер от 136,42 лв. и за периода
28.09.2017 г. – 16.01.2018 г., като е прието, че на основание чл. 432, ал. 1
вр. чл. 380 вр. чл. 409 вр. чл. 405, ал. 1 вр. чл. 108, ал. 3 вр. чл. 496, ал.
1 КЗ и доколкото с писмо изх. № 310-01-6997/20.10.2017 г., застрахователят е
уведомил ищеца, че следва да представи допълнителни доказателства по щетата,
забавата в плащането на процесната главница следва да бъде отчетена считано от
17.01.2018 г., т.е. след изтичане на три месеца от сезирането на застрахователя
с уведомление за щети от 16.10.2017 г.
Въззивната
жалба, с която е сезиран настоящият съд, е подадена в срока по чл. 259, ал.1 от ГПК и е процесуално допустима.
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Решението на
първоинстанционния съд в обжалваната част е валидно и допустимо, поради което
следва да се разгледат доводите във връзка с неговата правилност.
Първоинстанционното
решение се обжалва единствено в частта, с която частично е отхвърлена
претенцията на ищеца за заплащане на лихва за забава върху главницата от
1705,22 лева за периода от датата на деликта – 28.09.2017 г. до 12.07.2018 г.
По отношение на претенцията с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за сумата от
1705,22 лева, представляваща неизплатена част от застрахователно обезщетение за
претърпени имуществени вреди от застрахователно събитие, настъпило на 28.09.2017
г. на Републикански път I-4 „Севлиево-Велико Търново – Антоново“ при км.
171+160, и съставляващо застрахователен риск, покрит съгласно договор за
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ първоинстанционното
решение не е обжалвано, поради което е формирана сила на пресъдено нещо по
отношение на тези обстоятелства и въззивният съдебен състав не дължи
произнасяне по тях.
Съгласно чл.
497, ал. 1, т. 1 и т. 2 КЗ, застрахователят дължи законната лихва за забава
върху размера на застрахователното обезщетение, ако не го е определил и
изплатил в срок, считано от по-ранната от двете дати: 1. изтичането на срока от
15 работни дни от представянето на всички доказателства по чл. 106, ал. 3 от КЗ; 2. изтичането на срока по чл. 496, ал. 1 от КЗ освен в случаите, когато
увреденото лице не е представило доказателства, поискани от застрахователя по
реда на чл. 106, ал. 3 от КЗ. Съгласно чл. 106, ал. 3 КЗ, когато ползвателят на
застрахователната услуга е увредено лице по застраховки "Гражданска
отговорност" или трето ползващо се лице по други застраховки,
застрахователят го уведомява за доказателствата, които той трябва да представи
за установяване на основанието и размера на претенцията му. По делото няма
доказателства за наличието на условията на чл. 496, ал. 4 КЗ застрахователят да
е уведомил ищеца, че не е представил достатъчно документи за удостоверяване на
съществени обстоятелства във връзка с настъпването на ПТП. Посоченото от
първоинстанционния съд в тази връзка писмо изх. № 310-01-6997/20.10.2017 г., с което
застрахователят е изискал от ищеца представянето на декларация, с която
последният да потвърди, че не е претендирал, получил или предстои да получи
обезщетение от друг застраховател/лице/виновния водач/неговите наследници във
връзка с процесното застрахователно събитие, настоящият съдебен състав намира,
че не представлява документ за удостоверяване
на съществени обстоятелства във връзка с настъпването на ПТП по смисъла на чл.
496, ал. 4 КЗ. Чл. 496, ал. 1 КЗ предвижда, че срокът за окончателно произнасяне
по претенция по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите не може да е по-дълъг от три месеца от нейното предявяване по
реда на пред застрахователя, сключил застраховката "Гражданска
отговорност" на автомобилистите, или пред неговия представител за уреждане
на претенции.
Относно
дължимостта на лихвата за забава - от представеното уведомление за щети по щета
№ 100/17/040/500045 се установява, че ищецът е заявил претенцията си за
заплащане на обезщетение за имуществени вреди на 16.10.2017 г.. В срок от 15 работни
дни ответникът е следвало да заплати обезщетение, поради което дължи лихва от
дата 08.11.2017 г.
Предвид горното
претенцията за лихва за забава върху главницата от 1705,22 лева, представляваща
неизплатена част от застрахователно обезщетение за претърпени имуществени вреди
от застрахователно събитие, настъпило на 28.09.2017 г. на Републикански път I-4
„Севлиево-Велико Търново – Антоново“ при км. 171+160 е основателна и за сумата
от 33,14 лева (определена по реда на чл. 162 от ГПК) за периода 08.11.2017 г. –
16.01.2018 г.
Предвид
гореизложеното първоинстанционното решение следва да бъде отменено в частта, с
която предявеният осъдителен иск с правно основание чл. 86 ЗЗД е отхвърлен за сумата
от 33,14 лева, представляваща мораторно обезщетение върху главницата от 1705,22
лева, дължимо за периода 08.11.2017 г. – 16.01.2018 г., като вместо това
ответникът З. „А.Б.“ АД следва да бъде осъден да заплати в полза на ищеца
Агенция „П.И.“, действащ чрез ОПУ-Велико Търново сумата от още 33,14 лева,
представляваща мораторно обезщетение върху главницата от 1705,22 лева, дължимо
за периода 08.11.2017 г. – 16.01.2018 г.
По отношение на разноските в производството пред СРС:
При този изход
на спора З. „А.Б.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***
следва да бъде осъдено да заплати в полза на Агенция „П.И.“, действащ чрез
ОПУ-Велико Търново на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от още 10,63 лева,
представляваща сторени от ищеца разноски в производството пред СРС, определени
по компенсация.
По отношение на разноските в производството пред
СГС:
При този изхода
на спора право на разноски във въззивното производство имат и двете страни.
Същите са направили искане за присъждане на разноски и са представили
доказателства за извършването им.
Въззивникът Агенция
„П.И.“, действащ чрез ОПУ-Велико Търново е представил доказателства за платена
държавна такса в настоящото производство в размер на 50 лева, като предвид
обстоятелството, че в производството пред въззивния съд въззивникът е бил
представляван от юрисконсулт и на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК /изм. – ДВ бр.
8/2017/, вр. чл. 37, ал. 1 от ЗПП вр. чл. 25 от Наредба за заплащането на
правната помощ, на ищецът - въззивник се дължи юрисконсултско възнаграждение,
което съдът определя в общ размер на 100 лева, доколкото процесуалният му представител
не е взел участие в проведеното по делото открито съдебно заседание.
Предвид горното
и съобразно изхода на спора З. „А.Б.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление:*** следва да бъде осъдено да заплати в полза на Агенция „П.И.“,
действащ чрез ОПУ-Велико Търново на основание чл. 78, ал. 1 вр. чл. 273 ГПК
сумата от 94,56 лева, представляваща сторени от ищеца разноски за държавна
такса и юрисконсултско възнаграждение в производството пред СГС, съразмерно на
уважената част от иска.
Въззиваемата
страна З. „А.Б.“ АД, ЕИК ******* е бил представляван от юрисконсулт в
производството пред въззивния съд, поради което и на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК /изм. – ДВ бр. 8/2017/, вр. чл. 37, ал. 1 от ЗПП вр. чл. 25 от Наредба за
заплащането на правната помощ, на ищецът - въззивник се дължи юрисконсултско
възнаграждение, което съдът определя в общ размер на 100 лева, доколкото
процесуалният му представител не е взел участие в проведеното по делото открито
съдебно заседание.
Предвид горното
и съобразно изхода на спора Агенция „П.И.“, действащ чрез ОПУ-Велико Търново
следва да бъде осъден на основание чл. 78, ал. 3 вр. чл. 273 ГПК да заплати в
полза на З. „А.Б.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***
сумата от 36,96 лева, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение
в производството пред СГС, съразмерно на отхвърлената част от иска.
С оглед цената
на иска и на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК настоящият съдебен акт не
подлежи на касационно обжалване.
Така мотивиран,
Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 57079/06.03.2019 г.,
постановено по гр. д. № 47119/2018 г. по описа на СРС, ГО, 141 състав, в
частта, с която предявеният осъдителен
иск с правно основание чл. 86 ЗЗД е отхвърлен за сумата от 33,14 лева,
представляваща мораторно обезщетение за забава върху главницата за периода 08.11.2017
г. – 16.01.2018 г., като вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА З. „А.Б.“ АД, ЕИК *******, със седалище
и адрес на управление:*** да заплати в полза на ищеца Агенция „П.И.“, действащ
чрез ОПУ-Велико Търново на основание чл. 86 вр. чл. 497, ал. 1, т. 1 КЗ сумата
от още 33,14 лева, представляваща мораторно обезщетение, дължимо за периода
08.11.2017 г. – 16.01.2018 г. върху
главницата от 1705,22 лева, представляваща неизплатена част от застрахователно
обезщетение за претърпени имуществени вреди от застрахователно събитие,
настъпило на 28.09.2017 г. на Републикански път I-4 „Севлиево-Велико Търново –
Антоново“ при км. 171+160.
ОСЪЖДА З. „А.Б.“ АД, ЕИК *******, със седалище
и адрес на управление:*** да заплати в полза на Агенция „П.И.“, действащ чрез
ОПУ-Велико Търново на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от още 10,63 лева,
представляваща сторени от ищеца разноски в производството пред СРС, определени
по компенсация.
ОСЪЖДА З. „А.Б.“ АД, ЕИК *******, със седалище
и адрес на управление:*** да заплати в полза на Агенция „П.И.“, действащ чрез
ОПУ-Велико Търново на основание чл. 78, ал. 1 вр. чл. 273 ГПК сумата от 94,56
лева, представляваща сторени разноски за държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение в производството пред СГС, съразмерно на уважената част от иска.
ОСЪЖДА Агенция „П.И.“, действащ чрез
ОПУ-Велико Търново да заплати в полза на З. „А.Б.“ АД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление:*** на основание чл. 78, ал. 3 вр. чл. 273 ГПК
сумата от 36,96 лева, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение
в производството пред СГС, съразмерно на отхвърлената част от иска.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 57079/06.03.2019 г.,
постановено по гр. д. № 47119/2018 г. по описа на СРС, ГО, 141 състав, в
останалата му обжалвана част.
Решението не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.