Р
Е Ш Е Н И Е
№
30
гр.
Габрово, 03.05.2023
година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД– ГР. ГАБРОВО в открито съдебно заседание от двадесет
и осми март, две хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ КИРОВА-ТОДОРОВА
и секретар – Радина Церовска, като разгледа
материалите по адм. дело № 84 по описа за 2022 година и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството по
настоящото адм. дело е образувано въз основа на депозирана в деловодството на
Административен съд Габрово /ГАС/ жалба с вх. № СДА-01-816 от 10.05.2022 г.,
подадена от С.П.П. ***, с ЕГН: **********, против Ревизионен акт /РА/ №
Р-04000721004169-091-001 от 24.01.2022 г., издаден от началник сектор
„Ревизии“, в частта му, в която е потвърден с Решение № 38 от 18.04.2022 г. на
директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ /ОДОП/ Велико
Търново при Централно управление /ЦУ/ на НАП.
С обжалвания РА са
установени задължения за внасяне от страна на ревизираното лице и настоящ
жалбоподател в размер на 23 937.13 лв., от които – 17 522.41 лв. главница като
задължение за данък върху годишна данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ и 6 414.72 лв.
лихва за забава.
РА е издаден въз основа
на издаден РД № Р-04000721004169-092-001 от 10.12.2021 г. и с него по отделни
годишни данъчни периоди, считано от 2016 г. до 2019 г., вкл., са установени за
внасяне задължения за данък върху годишна данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ.
Установено е превишение на разходите над приходите на РЛ за всяка от четирите
години, поради което е счетено, че са налице обстоятелства за провеждане на
ревизията по специален ред– чл. 122 и сл. ДОПК, като основанията са такива по т.
2 и т. 7, а именно: данни за укрити приходи или доходи и декларираните и/или
получени доходи или приходи, източници на формиране на собствения капитал или
на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на РЛ не съответства на
имущественото и финансовото му състояние за ревизирания период.
В подадена против РД
жалба до ТД на НАП – Велико Търново в тази връзка П. оспорва наличието на
основания за прилагане на чл. 122 от ДОПК. Нормата съдържа оборима презумпция
за наличието на подлежащи на облагане с данъци печалба или доходи когато
стойността на имуществото явно и съществено превишава размера на декларираните
приходи, доходи, източници на формиране на собствен капитал или на безвъзмездно
финансиране, получени от него или направените разходи от ДЗЛ и свързаните с
него лица. Оспорва се началното салдо на проверявания период, т.к. ДЗЛ е
декларирало, че е започнало същия със значителна налична сума в брой на
стойност 240 000 лв., като част от тази сума е получено наследство по
завещание от 1986 г. без конкретизирана сума; 94 158.07 лв. изплатена
гаранция от ФГВБ /депозит в „КТБ“/; от 2006 г. до 2017 г. е получавал от
майката на своята съпруга ежемесечо теглени от банковата й сметка суми от
700.00 лв. в замяна за полагани лични грижи, като представя банкови бордера,
съставляващи част от тези, с които разполага; получени суми от бащата на
жалбоподателя на стойност 10 266.39 лв., поради което приетата като
начално салдо сума за 2016 г. е неправилно и немотивирано определена като
размер.
Въз основа на този РД е
издаден процесния РА, с който се установяват задължения на жалбоподателя
за процесните периоди по години към 24.01.2022 г. на стойност 23937.13 лв., от които 17522.41 лв.
главница от дължими данъци по чл. 17 от ЗДДФЛ и 6 414.72 лв. лихва към датата на изготвянето на РА. В РА е отразено, че жалбоподателят е внасял
средства по банкови сметки на дъщеря си Л.П., които за 2016 г. са
39 200.00 лв.; за 2018 г. – 44 700.00лв.; за 2019 г. – 8 500.00
лв., като е прието за неоснователно твърдението му, че самата Пенчева му ги е
оставяла на съхранение като нейни лични средства от положен от нея труд във
Великобритания и той ги е внасял след това по сметките й. Не са представени
доказателства дали, кога и по какъв начин тези пари са внесени от Пенчева и
предадени на баща й, декларирани ли са при внасянето им от друга държава. От
задълженото лице /ЗЛ/ не са декларирани средства, държани от него в брой през
тези години с такъв произход, което противоречи на твърдението му, че е
съхранявал пари, предоставени му от неговата дъщеря. За ревизирания период е
установен недостиг на средства, т.к. получените доходи от лицето не
съответстват на имущественото и финансовото му състояние – налично имущество и
разходи. Това превишение за годишния данъчен период е основание за прилагането
на чл. 123, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ДОПК, според която норма не е необходимо
установяване източника на доходите, а наличието на такива се презумира, като се
счита, че е налице подлежаща на облагане дейност и приходи от такава. Така по
периоди НАП установява следното:
1.За 2016 г.:
Парични средства в брой у лицето в началото на този годишен период не са
налице. Установена е само б. наличност от 5 495.64 лв. /л.68 – РД/. Към
тази б. наличност са прибавени приходите от наеми, от продажба на имущество,
други източници – дарения, наследство и др., получени суми по вземания от трети
лица – заеми, лизинг, получени парични заеми – общо 78 100.45 лв.
От сбора са извадени
установените разходи за периода – комунални по фактури от доставчици, за придобиване
на имоти и движими вещи, платени суми по задължения към други лица,
предоставени парични заеми, разходи за пътувания и екскурзии, разходи за
платени данъци, такси, осигурителни вноски и други публични задължения на
лицето, други разходи, като общата стойност на разходите възлиза на
155 851.04 лв. Внесените по сметка на Л.П. средства ревизиращите органи са
счели за разходи на П., които следва да се впишат в съпоставката за годината
като други разходи, предвид факта, че ЗЛ не ги е декларирало, като за годината
те възлизат на 39 200.00 лв. Те са отчетени като други разходи в едно с платени
от РЛ депозит за участие в търг, такси за ЧСИ, за Агенция по геодезия КК и
различни банкови такси.
В края на периода е
налице б. наличност от 5 237.37 лв.
Въз основа на тези
данни органите на НАП считат, че е налице превишение на разходи над приходите в
размер на 77 482.31 лв., което е данъчна основа за периода, през който
жалбоподателят е получил и декларирал само доходи от наем. Определен е данък от
10% върху сумата или 7 748.23 лв. и лихва за забава от падежа – 1.05.2017
г. – 3 723.75 лв.
2. За 2017 г.:
Началното салдо за годината стартира с наличните банкови средства, с които
приключва 2016 г., като в графа „пари в брой“ не са посочени налични средства.
В приходната част на
рекапитулацията са налице същите източници, аналогични на тези от предходната
година. Като приход са отчетени 19 000.00 лв., внесени по сметката на РЛ
от Христо Христов, посочени като „други облагаеми доходи“, т.к. не е установено
основанието, на което същите са получени от П. /л. 69, т. 1.6., л. 72, стр.
втора и л.74, т.8 от РД/. Специално тази
сума органите на НАП са счели, че е подлежаща на облагане по реда на чл. 35,
т.6 от ЗДДФЛ, тя съставлява доходи с неустановен произход. Също така тази сума
влиза и в приходната част на рекапитулацията за 2017 година.
В разходната част
перата са също аналогични, но липсват плащания на П. по сметката на дъщеря му Л.П.,
отнесени към други разходи, т.к. такива операции не са установени за този
период.
Налице е превишение на
разходите
над приходите в размер на 3 311.55 лв., което е данъчна основа за периода,
през който е ревизирана и съпругата на жалбоподателя, при която се установява
превишение на доходите спрямо разходите с 2 633.86 лв. и е направена
компенсация с установения при П. недостиг за същия период. След компенсацията
се установява недостиг за годината /превишение на разходите над приходите/ в
размер на 677.69 лв.
Освен това за
установените други доходи с неустановен произход на стойност 19 000.00 лв.
е определен е данък от 10% върху сумата или 1 967.769 лв. и лихва за
забава от падежа – 1.05.2018 г. – 746.17 лв. на това основание.
Годината приключва и с б.
наличност от 4 029.90 лв., която сума отново се третира като преходен
остатък и се прехвърля като начално салдо на налични парични средства по банка
за 2018 година.
3. За 2018 г.:
Към началното салдо от банковата наличност за годината са добавени отново приходите
на П. с аналогичен произход на този, от предходните два годишни периода.
От сборът са извадени
разходите за същата година, като и за този период като други такива са отчетени
суми, които жалбоподателят е внесъл по банкови сметки на дъщеря си Л.П.,
възлизащи на стойност 43 000.00 лв. за годината.
Налице е установено
превишение на разходите над приходите на РЛ в размер на 56 049.93
лв., което е данъчна основа за периода. Определен е данък от 10% върху сумата
или 5 604.99 лв. и лихва за забава от падежа 1.05.2019 г. – 1 557.07
лв.
В края на периода
банковата наличност е 14 664.44 лв.
4. За 2019 г.: В
началото на периода салдото е банковата наличност, съставляващо крайно салдо за
2018 година – 14 664.44 лв.
Приходната част отново
е сформирана основно от получени през годината наеми, доходи от прехвърляне на
имущество, необлагаеми доходи – върнати суми от ЧСИ, възстановена сума ОДЗ и
доходи от лихви, възстановени заеми, получени заеми.
Разходната част е
сформирана от платени заеми, предоставени лични парични средства на трети лица,
платени публични задължения – данъци, такси и осигуровки, разходи за пътувания
и екскурзии, а към други разходи отново е включена сумата на направените от П.
вноски по банковите сметки на дъщеря му на стойност 8 500.00 за тази
година.
Налице е превишение на
разходите над приходите в размер на 36 669.96 лв., което е данъчна основа
за периода, през който жалбоподателят е получил и декларирал доходи от наем.
При съпругата на жалбоподателя за същия период се установява превишаване на
приходите спрямо разходите с 14 655.74 лв., с която сума се извършва
компенсация по отношение резултата на П. за недостиг на средства и след
приспадането се формира нова сума на недостига от 22 014.22 лв.
Определен е данък от 10% върху сумата или 2 201.42 лв. и лихва за забава
от падежа – 1.05.2020 г. – 387.73 лв.
В жалбата си до
директор дирекция ОДОП против процесния РА П. възразява, че РД,
съответно и РА, са обосновани с наличието на обстоятелства по чл. 122, ал. 1 от ДОПК, като изтъкнатите от него аргументи не са обсъдени при издаването и на РА,
въпреки че доказателства за тях са предоставени на ревизиращите органи още след
съставянето на РД и това съставлява процесуално нарушение. Също така в РД и РА
се твърди, че П. многократно е захранвал сметката на дъщеря си през процесния
период от свои лични средства, но не са приложени доказателства в тази насока.
Ревизията на дъщеря му е вече приключила, като е съставен РД от 3.12.2021 г. В
него са установени получени от дъщеря му суми от трудови възнаграждения, както
и от продажбата на недвижим имот. В нарушения на процесуалните правила
ревизиращите органи не са изискали обяснения от Л.П. за изясняване на
относимите към случая факти. С оглед изложеното жалбоподателят намира, че не са
налице основания за преминаване към ревизия по особен ред и се явява
неприложима презумпцията за наличие на подлежащ на облагане недеклариран и
недоказан по своя произход доход.
С Решението на
директор дирекция ОДОП процесният РА е отменен частично – в частта му, в която
за 2017 г. е установен допълнително данък в размер на 67.77 лв. и лихва в
размер на 25.70 лв. и актът е потвърден в останалата му част. Счита се, че
надвишението на разходите на приходите с тази сума не е съществено. За същата
година обаче остава задължението за данък на физическото лице за сумата от
19 000.00 лв., като доход с неустановен източник.
По направените в
жалбата възражения решаващият орган е изразил следното становище:
От РЛ са изискани
обяснения и декларации за произхода на средствата, съставляващи надвишение на
направените от него разходи над получените приходи. Същият представя седем
договора за паричен заем, по силата на които е получил в заем определени
парични суми от различни физически лица, които към проверката той не е
възстановил. По отношение на средствата, с които е захранил сметките на дъщеря
си, обяснението е, че това са нейни лични спестявания от трудовите й
възнаграждения, които тя му е предоставила за съхранение и които той в
последствие е внесъл по нейните сметки.
По банковата сметка на
РЛ са получени парични средства от друго лице – *** /19 000.00 лв./, за
които е посочено като основание за превод „доплащане за недвижим имот“, но в
последващи обяснения става ясно, че получените средства са заем и *** е заемодател на П. по
договор от 2.01.2017 г. С писмо от 19.05.2021 г., т. 5, РЛ сочи по този повод,
че сумата е получен заем от *** и прилага копие от
договор за паричен заем от 2.01.2017 г., но при направена проверка в
информационния масив на НАП не се установява наличието на лице с такива имена и
данни /ЕГН/. По тази причина са изискани отново обяснения от П. за получената
сума и на 18.06.2021 г. се посочва, че тя била получена от продажба на имот, но
не се представя НА за сделката и информация за такава не е намерена. Не се
установяват и сделки, сключени между жалбоподателя и лице ***. Липсата на основание
за получаването на сумата е основание за третирането й като облагаем доход,
върху който е изчислен дължим данък за годината, през която доходът е получен.
Поради липса на доказателства за произхода на сумата се приема, че тя
съставлява доход по чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ, с която следва да се увеличи
данъчната основа за периода.
РА на дъщерята на РЛ – Л.П.,
е влязъл в сила към издаването на Решението.
Тези обстоятелства са
наложили именно извода за наличие на мотиви за прилагането на чл. 122, ал. 1,
т. 2 и т. 7 от ДОПК, поради което и ревизията е извършена по реда на чл. 122 от
Кодекса. След направената проверка в РА са определени допълнителни данъчни
основи за доходи от други източници по чл. 35, ал. 6 от ЗДДФЛ в размер на
постъпилата сума по банков път през 2017 г., както и в размер на установените
несъответствия за всяка година от проверявания период.
В решението си по
жалбата против РА решаващият орган е отчел, че не са постъпили възражения за
размера на установената за облагане данъчна основа. П. не е посочил притежание
на определени парични суми в брой в началото и в края на ревизираните годишни
периоди, поради което ревизията не признава наличието на такива суми.
Установени са притежавани от РЛ банкови сметки със салда на парични средства по
тях към началото и края на всяка от проверяваните години, като от общо начално
салдо /сборувано от наличните сметки/ от 5 495.64 лв. към 1.01.2016 г. е
достигнато крайно салдо към 31.12.2019 г. от 62 361.87 лв. При направената
съпоставка от органите по приходите се установява, че към началото и края на
ревизираните периоди П. не е притежавал парични средства в брой.
При извършената
съпоставка за процесните години органите по приходите са приели, че П. е имал
следните източници на доходи и финансирания:
1.Доходи от наеми,
отразени за всяка от четирите години за периода.
2.Доходи от прехвърляне
на имущество, също посочени за всяка една от четирите години, като е
съобразено, че имотите са в режим на СИО, поради което е взета в случая
½ от продажната им цена, съгл. посоченото в НА.
3.Доходи от продажби на
МПС през 2016 г. и 2017 г., също взети предвид като СИО.
4.Други облагаеми
доходи – полученият през 2017 г. банков превод от 19 000.00 лв.
5.Необлагаеми доходи за
четирите години по отделно от хазарт, рента и дарение – като такива са взети
предвид преводи по банковите сметки на жалбоподателя от ***, майка на съпругата
му, получени в замяна на полагани за нея грижи от семейството.
6.Получени суми по
вземания от трети лица – заем, лизинг: през 2016 г. ТД „***“ ЕООД е възстановило
получени от П. заем; През 2018 г. получени суми по отпуснат на П. банков заем;
През 2019 г. е налице частично върнат на жалбоподателя заем от Григор Димитров
по банковата му сметка.
7.Получени парични
заеми: през 2016 г., 2018 г. и 2019 г. от частни лица.
При съпоставката на
имуществото на задълженото лице и направените от него разходи и декларираните
и/или получени от него доходи, органите по приходите са приели, че той е
направил следните разходи:
1.Разходи за издръжка и
живот по години;
2.Комунални разходи по
фактури от доставчици;
3.Разходи за
придобиване и подобрение на недвижимо имущество по години при режим на СИО –
½ от стойността;
4.Разходи за
придобиване и ремонт на МПС през 2017 г.;
5.Плетин суми по
задължения към трети лица по години: по направени погасителни вноски по два изтеглени
банкови кредита, като погасяването на два такива кредита е извършено в края на
ревизирания период;
6.Предоставени парични
заеми на трети лица за четирите години;
7.Разходи за екскурзии,
пътувания и др. за четирите години;
8.Разходи за данъци,
такси и осигурителни вноски, както и др. публични задължения;
9.Разходи за
застраховка и охрана за 2017 г., 2018 г. и 2019 г.
10.Други разходи –
заплатени банкови такси, такси за управление, такси за ЧСИ, депозити по търгове
и суми, внесени по изпълнителни дела, както и внесените суми по банкови сметки
на дъщерята Л.П. в ДСК и ОББ за 2016 г., 2018 г. и 2019 г.
В резултат на
съпоставката между приходи и разходи за ревизираните периоди се установява
превишение на разходите над приходите по години, както е посочено за всяка от
тях: 2016 г. – 77 482.11 лв.; за 2017 г. – 3 311.55 лв.; за 2018 г. –
56049.93 лв.; за 2019 г.- 36 669.96 лв.
За аналогичен период
2016 г. – 2019 г., е извършена ревизия и на съпругата на жалбоподателя – П.Х. П., която е приключила
със съставянето на РА № Р-0400072100418-091-001 от 24.01.2022 г., при която е
установено превишение на доходите над разходите за 2017 г. и 2019 г., съответно
– с 2 633.86 лв. и с 14 655.74 лв., с които суми в настоящия РА е
извършена компенсация на доходите на жалбоподателя. В резултат от това
установеното в РД за 2017 г. превишение от 3 311.55 лв. е намалено на
677.69 лв. Констатираното несъответствие в този размер, предвид размера на
разполагаемите средства, съотнесени към размера на разходите, не е явно
съществено, по смисъла на разпоредбата на чл. 123, ал. 1 от ДОПК, т.к. не всяко
несъответствие следва да се вземе предвид, а само същественото такова. По тази
причина и данък за 2017 г. в размер на 67.77 лв. не се дължи, както и лихвите от
25.70 лв. върху определения такъв. За същата 2017 г. обаче са установени
постъпления на суми по банкови сметки на П., квалифицирани от приходните органи
като облагаеми от други източници по чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ, които не са
декларирани с ГДД, поради което и за този период се приема, че са налице
обстоятелства за прилагането на чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК. Извършена е
такава компенсация по същите причини и за 2018 г. и 2019 г., като новата
данъчна основа на П., като част от годишната данъчна основа за облагане по чл.
17 от ЗДДФЛ, по години е определена така: за 2016 г. няма промяна; за 2017 г. –
677.69 лв.; за 2018 г. – 56049.93 лв.; за 2019 г. – 22 014.22 лв.
На основание чл. 123,
ал. 1, т. 2 от ДОПК, в случаите по чл. 122, ал. 1 от същия Кодекс определената
данъчна основа по този ред се смята за доказана до установяване на противното.
Обстоятелства за прилагането на този ред са налице за всеки от ревизираните
периоди. Изразходваните парични средства, които не са покрити с доказани доходи
за лицето, за 2016 г., 2018 г. и 2019 г. са с недоказан произход и съставляват
облагаем доход по ЗДДФЛ.
Упоменава се извършване
на предходна проверка, обхващаща периодите 2015 г. – 2019 г., когато П. е
следвало да декларира притежаваните от него парични средства в брой към
началото и края на всяка от годините, но такава информация не е предоставена от
него. В последствие РЛ твърди, че в началото на 2015 г. е разполагал със 170
000.00 лв., които държал в сейф в дома си, с произход – посоченият по
подадените и цитирани по-горе жалби. При направен анализ ревизиращите органи са
приели, че наличната сума към началото на 2015 г. е била 33 500.00 лв. –
изтеглени средства от банка. При настоящото ревизионно производство в
Решението, с което е потвърден процесният РА, се приема, че не може да се
установи налична парична сума за началото на 2016 г. Няма данни каква сума е
получил П. от леля си през 1986 г. въз основа на оставеното от нея завещание.
Преди ревизирания период той е изтеглил ипотечен кредит и е закупил редица
недвижими имоти.
В края на 2014 г. П. е
изтеглил от банковата си сметка сума в брой от 33 500.00 лв., които са
обезщетение, изплатено му от ФГВБ /гаранционен фонд, във вр. с „КТБ“/. Тези
средства са били приети от органите на НАП като налични средства в брой в
началото на 2015 година. В банка е налице паричен остатък в началото на същия
период от 60 658.07 лв. и до края на същата година е изтеглена почти
цялата сума до размера на обезщетението, като в сметката е останала сума от
597.66 лв. На 29.07.2021 г. от П. отново е изискана декларация за налични
парични средства в брой към началото на 2016 г.
и останалите проверявани периоди и доказателства за съхранението им, но
такива информация и доказателства не са представени на органите по приходите.
Затова и ревизиращият екип не приема, че изтеглената до края на 2015 г. от
банковата сметка сума от 94 158.07 лв. следва да участва в съпоставката за
2016 г. като налични парични средства в брой към 1.01.2016 г.
В Решението е посочено,
че размерът на разполагаемите суми в брой към този момент не може да бъде
установен и от документите, на които се позовава РЛ в жалбата си, като развива
съответните доводи за това, накратко изразяващи се в неустановеност факта на
получаване на конкретни суми от лелята на П. през 1986 г. и баща му през 2012
г. Доказано е наследяване на апартамент от лелята, който е продаден от П. през
2019 г. на Георги Тиханов и доходът от продажбата е взет предвид като такъв при
направената съпоставка за този период. По отношение наследството от бащата на
жалбоподателя са представени само вносни документи, от които е видно, че
жалбоподателят е внасял определени суми по сметките на баща си, но не са
представени доказателства, че натрупаните суми, изтеглени след това от бащата,
са съхранявани в брой и предадени на сина, съхранявани от него до 2016 година.
Преди ревизията жалбоподателят е изтеглил ипотечен кредити и е закупувал
множество недвижими имоти. Относно сумите, които П. твърди, че е получавал от
майката на своята съпруга за периода 2006 г. – 2017 г. се установява, че такива
действително са били превеждани в „Юробанк“ АД от нея по сметката на
жалбоподателя и ежемесечно той е получавал по този начин 700.00 лв. или общо по
8400.00 лв. за всяка година. Тази сума е намерила отражение като доход/приход
за лицето от други източници и участва в съпоставката за всяка от посочените
години.
В жалбата си П.
претендира, че превежданите от него суми по сметката на дъщеря му Л.П. са
съхранявани от него нейни парични средства, поради което тези суми не следва да
бъдат включвани към разходите на жалбоподателя при изготвената съпоставка, но и
тази теза не се възприема от решаващия орган. Този орган приема за установено,
че Л.П. е имала доходи от трудова дейност във Великобритания, но липсват
доказателства, от които да се установи, че
част от тях тя е предоставила на баща си, за да ги внесе той по
банковите й сметки в България. При ревизията П. не е декларирал оставени при
него на съхранение такива парични средства.
В жалбата си против
процесния РА П. оспорва основателността за провеждане на ревизията по специален
ред. Счита, че не е била извършена проверка на всички налични преди началото на
ревизирания период суми, получени от него. Не са изискани обяснения от посочените
лица, с които П. е реализирал различни сделки и договорености. Доводите,
изложени в жалбата, съответстват на изложените такива в жалбите срещу РД и РА
до съответните административни органи.
В съдебно заседание
жалбоподателят се представлява от адв. С. Б., която поддържа депозираната
жалба.
Ответникът се
представлява от главен юрисконсулт М., която оспорва жалбата.
Съдът извърши проверка
на всички основания за действителност и законосъобразност на процесния РА, при която
се установи следното:
При направена от съда
проверка за компетентност на органите, съставили РД, РА и потвърдителното
Решение, съдът намира, че същите са изготвени от компетентни органи в рамките
на предоставената им от закона компетентност.
РД и РА са издадени от
упълномощени със заповед органи по приходите от компетентната териториална
дирекция по постоянния адрес на ФЛ – жалбоподател. Ревизията е възложена от
началник сектор и орган по приходите ***, заместващ началник сектор в Дирекция
„Контрол“ ***,
вкл. до датата на издаване на ЗВР – 27.07.2021 г., двамата оправомощени от
директора на ТД на НАП Велико Търново със Заповед № 6 от 3.01.2017 г.,
съобразно чл. 112 от ДОПК. Със същата ЗВР е определен периодът на ревизията,
който съответства на проверявания такъв, както и обекта на контрол – ФЛ С.П.П.
с посочен постоянен адрес и адрес по чл.
8 от ЗОПК в гр. Габрово, за период 2016 г. – 2019 г. за задължения на лицето по
чл. 17 от ЗДДФЛ. ЗВР е връчена на адресата на 26.07.2021 г. Заповедта е
изменена със ЗИЗВР от 25.10.2021 г. на началник сектор „Контрол“ ***, с която е определен
срок за приключване на ревизията – до 26.11.2021 г., като се изисква да се
състави РД в срок 14 дни от изтичане срока за приключване на ревизията, т.е. до
10.12.2021 г. Ревизията е възложена на *** и ***, инспектори по
приходите. РД е изготвен на 10.12.2021г., в рамките на този срок, връчен на
същата дата на своя адресат, от лицата, на които е възложена ревизията – *** и ***. РА е издаден от
лицето, възложило извършването на ревизията – началник сектор *** – ръководител на
ревизията, в съответствие с изискването на чл. 119, ал. 2 от ДОПК. Против него
е подадена жалба, входирана на 30.12.2021 г.
Жалбоподателят е
оспорил положените електронни подписи на РД и РА, но според изслушаната, приета
и неоспорена техническа експертиза актовете са подписани с КЕП и съдържат
необходимите реквизити в тази връзка и с оглед изискванията на Регламент /ЕС/ №
910 от 2014 г., като тези подписи идентифицират титулярите си – автори на
електронните документи. Съдът не намира, че по делото се установяват
недействителност на положени подписи на РД и РА от лицата, сочени като техни
автори.
Постановеният РА е от
24.01.2022г., издаден след срока по чл. 119, ал. 2 от ДОПК, което обаче не
съставлява съществено нарушение на закона, т.к. този срок е инструктивен
/Решение № 2233 от 26.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 74/2015 г., I о./.
Неразделна част от него е РД, съгл. чл. 120, ал. 2 от ДОПК, както и решението
на ответника, с което е потвърден РА, които обективират не само фактическите
основания на органите по приходите във връзка с определените задължения за
данъци на ревизираното лице, но също посочват и правните основания за
произнасянето им. Публичните вземания са конкретизирани в достатъчна степен на
яснота по основание, размер и субект. Посочени са данни за ревизираното лице,
за име и длъжност на авторите на РА. Съдържа се информация за обхвата на
ревизията. Посочен е срокът и органът, пред който може да се обжалва съобразно
изискванията на чл.120 от ДОПК.
По наведените от
жалбоподателя твърдения за нарушения на процесуалния и материалния закон съдът
взе предвид следното:
До П. е изпратена форма
- Искане за представяне на документи и писмени обяснения от 16.02.2021 г. –
формулярна бланка за попълване, получена от адресата на 17.02.2021 г., във
връзка с извършвана проверка, възложена с Резолюция от 11.02.2021 г. Сред
исканите данни са източници и размер на получени доходи, придобити и отчуждени
имоти, вноски са съучастия в ТД и предоставени парични средства на фирми,
придобито и отчуждено движимо имущество, вкл. МПС, придобити и прехвърлени
ценности, финансови активи, съучастия, нематериални ДМА, вземания от трети
лица, получени кредити и заеми, притежавани банкови сметки и парични средства в
левове и валута, направени застраховки, суми, платени за доброволно
осигуряване, платени публични задължения, разходи за почивки и развлечения,
предоставени заеми и кредити – за периода 01.01.2015 г. - 31.12.2019 г.
В отговор на Искането,
на 19.03.2021 г. П. представя документи и писмени обяснения. Заявява б. сметка
в УниКредит Булбанк с начално салдо
60 694.66 и крайно салдо – 599.70 за 2015 г., разходи за платен данък
върху дохода. Не декларира налични парични средства в левове и във валута. За
2016 г. декларира прехвърляне и придобиване на недвижими имоти и МПС, а като
начално парично салдо сумата от 599.70 в сметката му в банката и крайно салдо
за периода по същата сметка – 578.01 лв., като отново не декларира парични
средства в брой. Също така декларира платен данък и разход за екскурзия, както
и предоставени заеми/кредити през годината на две дружества. За 2017 г. също сочи данни за сделки с имоти и МПС,
наличност на пари в банка по две сметки – 578.01 в. УниКредит Булбанк и крайно
салдо по същата сметка – 558.14 лв., както и парична наличност 2 500.00
лв. в ОББ и крайно салдо по сметката – 40.82 лв. Разходи има за платен данък.
За 2018 г. са налице отново сделки с недвижими имоти, получен заем от УниКредит
Булбанк от 70 000.00 лв., а що се касае до паричните суми декларира три
банкови сметки за началото на периода – две в същата банка и една в ОББ, с
посочени начални и крайни салда, но отново не декларира парични средства в
брой. Разходи са посочени за платен данък и екскурзия. За 2019 г. П. посочва
наличие на сделки с недвижими имоти, една б. сметка в УниКредит Булбанк с
начално салдо, съвпадащо с крайното от предходния период по една от сметките в
същата банка, а по другата сметка крайното салдо от 2018 г. не кореспондира с
такова начално за 2019 г. Сметката в ОББ е закрита в края на 2018 г., поради
което за нея не е отразено начално салдо за 2019 г. Не са декларирани парични
средства в брой. Разходите са отново за платен данък и екскурзия. П. представя
и справки за получени доходи от наеми за 5-те години; Справка от имотен
регистър; Нотариални актове, Договори за заем и разписки.
Очевидно данните,
посочени в тази декларация не съвпадат както с установеното след това при
настоящата ревизия, така и с установеното от вещото лице. Проверката е
самостоятелна процедура и с нея не се установяват задължения към фиска на
проверяваните лица, съгл. чл. 110, ал. 3 от ДОПК.
С ново Искане за
представяне на документи и обяснения от 28.04.2021 г. по повод извършваната
проверка въз основа на Резолюцията от 11.02.2021 г. са изискани допълнително
документи, сред които документи относно предоставените от трети лица заемни
средства; обяснения и документи за получената сума от 19 000.00 лв. от *** на 4.01.2017 г., както
и относно постъпили суми, внесени от други лица по негови банкови сметки;
информация за предоставените от него заеми на търговски дружества; копия от
сключените договори за наем. Изискано е декларирането на наличните парични
средства в брой към 01.01 за всяка от годините в периода 2015 г. – 2019 г. и в
края на последната година. Изискано е деклариране относно факта, дали
получените парични средства по банковите му сметки са посочени в подадените от
него ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ като получен /облагаем или необлагаем/ доход.
Изисква се деклариране на разходите за издръжка и живот за петте години.
Искането е получено от адресата по електронен път на 29.04.2021 г.
В представено на
проверяващите съпроводително писмо П. разяснява кога са му били предоставени в
заем парични средства от различни лица, като прилага копия на договори за
паричен заем с тях; Посочва, че сумите по договорите за наем е получавал в
брой, с изключение на един наемател – търговско дружество, което е плащало по
банков път, като доходите, получени в тази връзка, са декларирани от него;
Декларира, че на 1.01.2015 г. е разполагал с налични парични средства в брой в
размер на 170 000.00 лв., които е съхранявал в сейф в дома си, като част
от тях е изтеглил от банковите си сметки и друга – получени по наследство от
леля му ***.
Пояснява, че домакинството му се състои от него и съпругата му и посочва среден
размер на суми – разходи за живот, включващи храна и други консумативи, вода,
ел. енергия; други разходи или всичко месечно – 1 030.00 лв. и за година –
12 360.00 лв. Представя наемни договори и ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ.
От Община Габрово
ревизиращите органи са изискали подадените от жалбоподателя ГДД по ЗМДТ за 2015
г. – 2019 г. и информация за внесените от него данъци и такси от местен
характер, като исканите документи са представени на инспекторите по приходите
на 19.02.2021 г. Представени са платежни документи на лицето за релевантния
период от „ВиК“ ООД, „Енерго – про продажби“ АД, телефонни оператори – „А1
България“ ЕАД, „Теленор България“ ЕАД, „Виваком – БТК“ ЕАД. Изискана е информация за представяне на
сведения и документи от различни банки – начални и крайни салда по сметките на
жалбоподателя за периодите, данни за действащи, открити и закрити банкови
сметки, за наличие на приети ценности на съхранение и отдадени под наем сейфове,
предоставени парични заеми и извършени плащания на лицето, както и направените
парични преводи от и към него и са получени отговори от ОББ АД, Общинска банка
АД, УниКредит Булбанк АД, Юробанк България АД, Пощенска банка АД.
Изискана е информация
от други лица във връзка с дадени/взети заеми на/от С.П. от „***“ ООД, с което
дружество през 2015 г. жалбоподателят е сключил договор за паричен заем, като
дружеството е заемател, а жалбоподателят е негов управители представляващ
същото. Такъв договор е сключен и на 10.12.2016 г., като по него отново П.
предоставя в заем парична сума на дружеството.
С Агенция „***“ ЕООД лицето също е
сключило договор за заем през 2015 г., 2017 г., 2019 г. по който отново
заемодател е П.. В свои писмени обяснения по Искане от 26.04.2021 г. П. сочи,
че за периода 1.01.2015 г. – 21.12.2019 г. е предоставил собствени парични
средства на Агенцията в посочен общ размер 11 600.00 лв., негови лични
средства, получени от наеми.
П. е предоставял и суми
на друго управлявано от него дружество – „***“ ЕООД.
Приложени са разписки
от частни лица, получили посочени в тях суми от жалбоподателя – ***, заемодатели, които е
предоставяли в заем парични суми, които са им възстановени от заемополучателя
през 2016 г., 2017 г.
Ревизираното лице е
представило справка за получени от него доходи от наеми на недвижими имоти за
2015 г. – 2019 г.
Към ревизионното
производство са присъединени документи от проверка на свързано лице ЕТ „П. ***,
за която е съставен протокол от 13.07.2021 г., връчен на същата дата на
адресата по електронен път.
Извършена е насрещна
проверка на ***
относно предоставяне на средства под формата на заем
на жалбоподателя, като са представени писмени обяснения и договори за заем от
2016 г. Такава проверка е извършена и на другите две физически лица, за които е
установено, че са давали средства в заем на П. – *** /с представен договор
за заем от 2017 г. и 2018 г./, ***
/представил обяснения и договор за заем от 2018 г., *** /представил договор за
отпускане на заем от 2019 г./, ***
/с представени заемни договори от 2016 г. и 2017 г., още една разписка от 2018
г./. Представен е договор за заем с ***
от 2.01.2017 г. за 19 000.00 лв. /л.15, стр. втора/
С Искане от 11.06.2021
г. от П. е поискана информация за платени от него суми, както и за спорната
сума от 19 000.00 лв., получена от него по банков път на 4.01.2017 г. в Банка
ДСК от ***,
като са изискани обяснения за основание за плащане и документи. В отговор от
18.06.2021 г. по този въпрос П. сочи, че *** е платил сумата за продажба на недвижим
имот, но не може да се представи НА. Не представя и други документи.
След издаването на ЗВР
от 23.07.2021 г. за настоящата ревизия е издадено Искане до жалбоподателя на
29.07.2021 г. за представяне на документи и писмени обяснения, като е посочено,
че във вр. с установено при проверката превишаване на разходите над приходите
на РЛ са установени по години посочените разлики в лв., поради което се
изискват доказателства за източниците на средствата и доказателства за техния
произход; посочване къде и по какъв начин са съхранявани паричните средства; да
се декларират наличните парични средства в брой към 01.01. за периода от 2016
г. до 2019 г. и към края на последната посочена година. Искането е връчено на
адресата на 29.07.2021г., видно от приложеното удостоверение.
В отговор П. твърди, че
ревизиращите органи неоснователно не
са взели предвид представени от него доказателства за получени парични средства
при изчисляването на движението на паричните средства в таблицата за паричните
потоци, но не конкретизира кои точно доказателства има предвид. Сочи, че
собствените му парични средства са съхранявани в брой, без да сочи сума и място
на съхранение. Представя договори за
парични заеми с различни физически лица, както и за депозит от 10.01.2019 г.
сключен с „***“
ЕООД.
На 6.10.2021 г. до РЛ
отново е подадено Искане за представяне на писмени обяснения и документи,
получено от адресата на 7.10.2021 г. по електронен път. В него е посочено, че
по проведената ревизия са установени факти и обстоятелства по реда на чл. 122
от ДОПК, поради което П. следва да попълни приложените към това искане справки
№№ 1 до 5 и Декларация по чл. 124 от ДОПК. Формулярите за попълване са
изпратени по електронен път.
На същата дата – 6.10.2021
г., до жалбоподателя е изпратено Уведомление във връзка с провежданата ревизия
за това, че определянето на задълженията му за данъци и осигурителни вноски в
производството ще се извърши чрез законовите начини и средства, като се
разясняват приложими текстове от НК в случай на различни препятствия, поставени
от него пред ревизиращите органи. На тази дата до П. е изпратено и Уведомление
по чл. 124, ал. 1 от ДОПК за извършването на ревизия по специалния ред поради
наличието на посочени основания по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 7 от Кодекса, като
данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за ревизирания период и
осигурителен доход за установяване на задълженията по ЗОВ ще се определи по
реда на чл. 122 – чл. 124 от ДОПК. Определен е законово предвидения
14-дневенсрок за даване на становище и представяне на доказателства.
Уведомлението е връчено на адресата на 7.10.2021 г., видно от приложено по
делото Удостоверение. С това е реализирана необходимата процедура за започване
на ревизионно производство по специалния ред, съгл. чл. 124, ал. 1 от Кодекса.
На 14.10.2021 г. П.
връща отговор с попълнени пет броя справки и декларация. В декларацията си той
посочва, че доходите му са от наеми. Декларира банковите си сметки с отразени
начални и крайни салда на целия ревизиран период; вземания от дадени парични
заеми на три търговски дружества, посочени по-горе; заявява, че не е придобил
по безвъзмезден начин имущество; описва сделките си с недвижими имоти; не
посочва получени кредити; изброява разходите си за придобиване на недвижимо
имущество; декларира разходите си за живот и издръжка; други разходи;
реализираните доходи и участията си в юридически лица.
С Искане от 26.10.2021
г. от РЛ са изискани документи и обяснения във връзка с направените от него
парични вноски по банкови сметки на дъщеря му Л.П., като са посочени подробно
дати от 2016 г., 2018 г. и 2019 г. и суми.
В отговор на това
искане от 10.11.2021 г. П. сочи, че въпросните суми са спестени от дъщеря му и
са нейни лични средства, които тя му е предавала при идванията си в България и
той е трябвало да внесе по банковите й сметки. Представя фишове за работни
заплати на Л.П..
Извършена е насрещна
проверка на „***“
ЕООД, приключила с Протокол от 13.10.2021 г. Такива проверки са извършени и по
отношение на ***,
гореупоменатата проверка на ЕТ „П. ***, ***. С Протокол от 22.10.2021 г. /л. 157 и
сл./ към ревизията са приобщени доказателствата от ревизията на Л.П..
В РД на ***, дъщеря на
жалбоподателя, е посочено, че по отношения на същата като физическо лице е
извършена ревизия за периода 2015 г. – 2019 г. Тя е местно ФЛ с постоянен адрес
***. Притежава разплащателна левова сметка в ОББ АД, открита на 30.08.2019 г. и
има спестовен влог в ДСК АД, закрит на 4.09.2019 г. На нейно име с пълномощно
баща й С.П. е закупил три имота през 2017 г. – 2018 г., като платежни документи
не са представени, като същият е участвал, отново въз основа на пълномощно, от
името на дъщеря си в търг за възлагане на недвижим имот, който в последствие й
е възложен с постановление на ч.с.и. и отново не са представени платежни
документи. По повод ревизията е извършена насрещна проверка на жалбоподателя,
приключила с Протокол от 4.11.2021 г., при която се установява, че същият е
внасял парични средства по б. сметка на дъщеря си за периода 1.01.2015 г. –
31.12.2019 г., като от него са искани с писмо документи и обяснения. На
2.11.2021 г. са представени писмени обяснения, според които тези парични
средства са спестявания на самата Л.П. от работни заплати, които тя е оставила
на съхранение при баща си, като писмени доказателства в тази насока не са
представени. Представени са фишове от работни заплати на Л.П., но те не
доказват дали, кога и по какъв начин съответни суми са били предавани от нея на
С.П.. Те са доказателство за това, че тя е получила тези суми от посоченото в
документите лице и на посоченото основание. Направена е съпоставка между
приходите и разходите на лицето за ревизирания период, от която се установява,
че до 2017 г., вкл., няма установено превишение на разходите над приходите. За
2018 г. е налице такова превишение с 10 590.00 лв. и се следва дължим данък от 1 059.00 лв.
За 2019 г. също е налице такова превишение с 8 176.20 лв. и следващ се
данък от 817.62 лв. Това са и установените задължения на лицето, върху които е
начислена и лихва за забава.
В РД на Л.П. е
отразено, че на 29.12.2015 г. С.П. е внесъл по банковата й сметка в ДСК от
3000.00 лв. и на 31.12.2015 г. – още 3000.00 лв. или общо за 2015 г. – 6000.00
лв. През 2016 г. същият е внесъл по сметката сумата от 39 200.17 лв. През
2017 г. няма правени вноски по сметката на ***. За 2018 г. по
сметката й С.П. е внесъл общо
44 700.00 лв. През 2019 г. П. е внесъл по
сметката на дъщеря си 8 500.00 лв. Общата стойност, според този РД, на
внесените от С.П. парични средства по сметката на Л.П. възлиза на 98 400.17
лв. Установява се, че ***
е получавала заплати и че жалбоподателят е внасял суми по банковите й сметки,
но това не било
достатъчно, за да може да се направи извода, че внесените пари са именно суми,
спестени от заплатите на Пенчева.
Към настоящата преписка
е приложен и РА на Л.П. от 14.02.2022 г. В него за 2015 г., 2016 г. и 2017 г.
не са установени основания за плащане на публични задължения /данъци/ от РЛ, вкл. и върху внасяните от баща й суми, които не са
приети като други доходи с друг произход по ЗДДФЛ за нея.
Задължения са установени
за последните две години –
2018 г. и 2019 г. Като доходи за тези два периода в рекапитулацията към РД са
включени доходите й от трудови отношения и от прехвърляне на имущество, но отново не и внесените от баща
й парични средства по банковите й сметки. Това се потвърждава и от вещото лице,
назначено по настоящото дело.
Сестра на П., свидетелката
Й., заявява, че т.к. брат й се грижел за техния баща, който умира през 2012
година, той получил неговото имущество. Не е имало завещание. Приживе баща
получавал пенсия, която вземал жалбоподателят. Също така бащата имал влогове в
банки, които също отишли при П.. Съдът следва да отбележи, че няма данни за
размера на тази пенсия и не може да се установи дали е била достатъчна за
покриване нуждите на бащата и дали и каква сума е оставала непохарчена, както и
дали и какви суми е имал на свое име по банкови сметки. Относно наследството,
получено от лелята на П. през 1986 г. също няма никакви данни на каква стойност
е възлизало същото. Съдът не може да приеме за доказано получаването на
конкретна сума или имущество на определена стойност, придобито от бащата и
лелята на жалбоподателя, вкл. и поради това, че от смъртта на лелята са изтекли
35 години, през които полученото е претърпяло най-вероятно различни
трансформации и е невъзможно да се установи дали от него, както и от
наследство, оставено от бащата, изобщо в началото на 2015 година е имало
налични парични средства и колко са били те. Свидетелката не заявява, че е
виждали дали и с какви пари разполага брат й в дома си на разположение през
който и да било от процесните периоди или преди това. Не знае и дали брат й има
банкови влогове. Не е виждала какво има в сейфа си.
По делото не е спорно,
че на 18.05.2012 г. е починал бащата
на жалбоподателя – П.Д.П., оставяйки за свои наследници него и сестра му
– В.Й., която е направила отказ от наследство на 15.11.2012 г. в РС – Габрово,
за което по делото е представено удостоверение /л.200/. Налице е представена
вносна бележка от 2005 г. за внесена от Петър П. суми по безсрочен влог в
Пощенска банка за 20 000.00 лв., но няма данни до кога тази сума не е
намирала по тази б. сметка, нито се установява, че при смъртта на титуляра през
2012 г. тя е била налична и придобита в наследство от жалбоподателя. Напротив,
на 9.02.2005 г. сметката е била закрита, като наличните по нея парични средства
са били изтеглени от титуляра ***.
/л.206/. По същия начин са били открити и закрити негови банкови сметки през
2006 година – закрити са, съответно, на 20.03.2006 г. и на 19.09.2006 г. Съдът
не приема за установено, че изтеглените шест години преди смъртта му и близо 10
години преди началото на ревизирания период парични средства са придобити от
жалбоподателя и съхранявани от него до началото на този период, т.к. за това не
са налице доказателства към преписката и делото.
На 23.01.2012 г. С.П. е
внесъл по сметка на баща си сумата от 10 000.00 лв., като не е посочил
основание за това. На 21.06.2012 г. жалбоподателят е внесъл по същия начин по
сметката на баща си 10 266.39 лв., но какво е станало с тази сума, дали
към момента на смъртта на Петър П. тя се е намирала в банковата му сметка и ако
се е намирала, дали към 1.01.2016 г. е била налична у жалбоподателя, не е ясно.
Приложените декларации на П.Д.П. също не могат да установят по безспорен начин
какво точно е придобил в наследство жалбоподателя – и като активи, и като
пасиви, както и дали придобити по наследство парични средства са се запазили в
наличност към началото на 2015 г. и 2016 година на разположение на
жалбоподателя.
Показанията на свидетеля
***са в насока, че в
началото на 2015 година жалбоподателят му предложил общ бизнес – покупка на
парцел за застрояване, като заявил, че имал свободни около половин милион или
повече, но свидетелят отказал да участва. Знаел за каса в дома на
жалбоподателя, в която държал едни банкноти. От тези показания не може по
несъмнен начин да се установи дали и каква сума в брой е имало у жалбоподателя
като негови лични пари, особено към
конкретна дата. Свидетелят заявява „останах с
впечатление, че са негови лични“.
От показанията на свидетеля
П. също се установява,
че същият знаел,
че дъщерята на П. живеела
в чужбина и носела пари на баща си при идванията си в България по няколко пъти
в годината, който ги влагал по нейна сметка, но не може да се установи с точност
колко пари е предоставяла дъщерята на баща си, кога и колко точно е внасял той
по сметката й в банката. Показанията обче са индиция за факта, че това се е
случвало.
Свидетелката Пенчева,
съпруга на жалбоподателя, заявява, че майка й получавала по 700.00 лв. месечно
от наеми за 6 години, които суми давала на зет си и семейството му „да си
помагат“, но достоверността на тези показания не се установява документално, не
може по несъмнен начин да се установи дали такива суми са били получавани,
какви са по размер те и за колко време. Заявява, че дъщеря им, която 11 години
живее в Лондон, където работи, си идвала често и носела валута на ръка, която
оставяла на баща си да внася по банковата й сметка, т.к. нямала доверие в
банките, затова парите били внасяни на ръка. Съпругът й е споделял, че
започвали година с голяма парична
сума в наличност. Свидетелката била виждала голямо количество
пари в касата в дома им,
но сочи, че не ги е броила, не знаела колко са.
За наследството от лелята на П. заявява, че с получените пари си купили
автомобил, но останали и непохарчени, като тя не може да посочи каква сума точно е останала.
Съгласно представена ГДД
на С.П. за 2012 година, според която жалбоподателят има доходи от наем или
друго възмездно предоставяне на права или имущество и не са посочени други
източници на такива за цялата година. През 2013 г. доходите са от същия
източник, както и за 2014 г. и 2015 година. За процесния период също има
представени ГДД, като според тях за 2016 г. доходите на жалбоподателя са от
наеми, за 2017 г. – от наеми; за 2018 г. – от наеми; за 2019 г. – също, но са
посочени и приходи от получен паричен заем.
По делото са приложени договори
за наем, по силата на които жалбоподателят, съпругата му и трето физическо лице
отдават под наем офиси и търговски помещения от собствена сграда на различни
дружества и физически лица. В тях е договорена наемна цена, като е посочено, че
наемателят поема консумативите и поддръжката на помещенията. По тази причина и
изплащаните разходи за ел. енергия не следва да се считат за разход на
жалбоподателя. Още повече, че лицата, представляващи тези наематели, разпитани
в о.с.з. – свидетелите Ножарова, Кънев, Дулева, Тотевска, Грозданова, заявяват,
че са плащали на ръка на наемодателите си /основно на П./ сумите за
консумираната от тях енергия, като за всеки обект в сградата е имало отделен
електромер, но партидата към
доставчика била обща, на името на собственика на
сградата. Наемателите не са
разкривали партиди на свое име, докато са ползвали помещенията под наем.
По делото е изслушана и
приета съдебно-счетоводна експертиза. По отношение на спорния въпрос за
началното салдо към 1.01.2016 г. на налични парични средства в брой, вещото лице потвърждава, че от 4.12.2014 г.
до 31.12.2014 г. П. е изтеглил от преведеното му по банков път обезщетение от
Гаранционния фонд 33 500 лв. – приета като налични парични средства в брой
към 1.01.2015 г. при проверката на НАП. Освен това към тази дата по банкови
сметки лицето има налични средства 72 307.34 лв., а в края на 2015 г. –
5 760.06 лв. /7 365.64 според проверката на НАП/. Общата налична
парична сума се равнява на 105 807.34 лв. Доходи от трудова и друга
дейност няма, има доходи от получени наеми – 18 750.00 лв.; необлагаеми
доходи 406.53 лв.; други източници – дарения – 8 400.00 лв.; получени
суми по вземания от трети лица – 10 702.40 лв. или общо приходи за периода
– 38 258.93 лв. Като разходи са отчетени такива за издръжка и живот на
стойност 8 933.33 лв.; платени суми по задължения към трети лица от заеми,
лизинг – 10 106.16 лв.; предоставяне на парични заеми на трети лица
/парите напускат партимониума на лицето, затова са пренесени като разход/ -
31 700.00 лв.; платени данъци, такси, осигурителни вноски и др. публични
задължения – 3 319.22 лв.; други разходи – 4 677.62 лв. Общо разходи
– 58 736.33 лв. Не е налице превишение на разходите над приходите за този
период /2015 г./. Разполагаемата наличност в края на 2015 г., е 85 329.94
лв., която включва б. наличност от 5 760.06 лв. и пари в брой – остатъчната
сума от 79 569.88 лв., съставляващи общ преходен остатък и начално салдо
за 2016 година.
Съдът намира, че вещото
лице е използвало правилен,
логичен
и законовообоснован метод за изчисляване на такъв преходен остатък, т.к. след
като имаме установена сума на налични парични средства по банкови сметки и в
брой за началото на 2015 г., имаме общ приет за установен размер на приходите и
разходите и установена б. наличност в края на периода, то разликата между
първоначалната наличност плюс приходите, минус разходите и касовата наличност в
края следва да даде сума, която след като няма данни да е разходена, остава да
се е намирала на разположение у лицето като пари в брой. По този начин се
реализират основни принципи на ЗСч – чл. 26, ал. 1, т. 2 и т. 4, а именно -
последователност на представянето и сравнителна информация, като представянето
и класификацията на статиите във финансовите отчети, счетоводните политики и
методите на оценяване се запазват и прилагат последователно и през следващите
отчетни периоди с цел постигане на сравнимост на счетоводните данни и
показатели на финансовите отчети и начисляване – предприятието изготвя
финансовите си отчети, с изключение на отчетите, свързани с паричните потоци,
на базата на принципа на начисляването – ефектите от сделки и други събития се
признават в момента на тяхното възникване, независимо от момента на
получаването или плащането на паричните средства или техните еквиваленти, и се
включват във финансовите отчети за периода, за който се отнасят. Физическите
лица не са задължени да водят счетоводство, но и за тях и при извършваните на
тях проверки следва да се прилагат такива принципи, т.к. при тях няма напр. сч.
см. „каса“, но те имат пари в наличност и когато се установи, че от фиксирана
парична сума е разходена също точно установена част, то разликата няма как и
къде да се „изгуби“, а следва да се приеме като касова наличност или, в случая
– налични парични средства. Така както има преходен остатък на паричната сума
по банкови сметки, така е логично да има такъв остатък и при наличните пари в
брой. В случая общият преходен остатък е 85 329.94 в края на 2015 г.,
респективно към 1.01.2016 г., от която сума след като се извадят наличните
парични средства в банка – 5 760. 06 лв., се получава наличност в брой от
79 569.88 лв. Това е логиката и изчислението на вещото лице, които съдът
споделя.
В Протокола от
проверката от 13.07.2021 г., л. 18-19, органите на НАП също са посочили, че в
началото на 2015 г. С.П. е притежавал сума в брой от изтеглени в края на 2014
г. суми от банковата си сметка 33 500.00 лв. и парични средства в банката
– 72 307.34 лв. Общата стойност на приходите и разходите за годината
съвпадат с таблицата на вещото лице. Остатъчната сума по банка е посочена като
7 365.64 лв. В края на таблицата е изчислено „установено превишение от
0.00 лв.“,
което е получено от разликата между сбора на колони 2 и 3, от който се изваждат
колони 4 и 5, но сумата тук дори и чисто математически не е нулева, а възлиза
положителна величина, като превишение на приходите над разходите със
77 964.30 лв. именно защото тази разлика е налична и тя следва да намери
своето отражение, което при липсата на доказателства, че е била похарчена,
следва да се счита на разположение като пари в брой у лицето.
По тази причина съдът намира
за неправилно началото на 2016 г. да стартира с пари в брой – нула лв. При
грешка още в първата рекапитулация за първия годишен период, тя се натрупва и
за следващите периоди, като се отразява и при тях именно поради логиката и
принципа на последователност на представянето и сравнителна информация.
„Правилен е и
подходът на съда, съобразен с установената съдебна практика по този род дела,
като начално салдо към 01.01. на всеки един от ревизираните периоди да се
включва и установеното положително такова към 31.12 на предходната година.“ - Решение
№ 17660 от 23.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7661/2019 г., I о.
„В
конкретния случай правилно е прието, че изводите на ревизиращия екип за
невключване на тези суми в началното салдо поради липса на доказателства за
това къде са съхранявани, са неправилни. Изразходването на част от тези суми
/за придобиване на по-значими вещи или някакви други съществени разходи/ е
положителен факт, който е можело да бъде изследван от органа по приходите по
време на ревизията, а не да се сочи аргумента, че след като липсват
доказателства за това, къде са били съхранявани сумите и че към тоя период
банковата система е била стабилна, то за сумите следва да се презумира, че са
изхарчени. Приложеният в ревизията подход на приходната администрация, че едно
физическо лице не притежава нищо преди ревизията и всичко започва след нея, не
следва да бъде толериран.“
- Решение № 625 от 20.01.2015 г. на ВАС по адм. д. №
2148/2014 г., VIII о.
Не може да се очаква
физическото лице, което не води счетоводна отчетност по ЗСч и не съставя
счетоводни документи, да има точен спомен коя година каква налична сума точно е
имало у себе си в брой. Още
по-малко това може да се очаква да се знае от трети лица по отношение на
неговите чужди за тях средства. Не са налице и законови
изисквания за начина, по който се установява това. Още при проверката от 2021
г. П. е декларирал, че е имал у себе си парична сума на ръка през 2015 и 2016
г., но не е посочил размер, т.к. най-вероятно не е бил наясно с това какъв е
този размер. За целите на предходната
проверка и на настоящата ревизия той винаги е
бил на позицията, че е разполагал с налични пари в началото на 2016 година и е
посочвал този факт в декларациите, които е попълвал в ревизионното
производство.
Вещото лице установява
друга сума в края на 2015 г. като б. наличност и това е сумата 5 760.06
лв. Дори и да се приеме като достоверна сумата, посочена от ревизиращите органи
като краен остатък по банковите сметки към 31.12.2015 г. – 7 365.64 лв.,
то с това не се променя съществено крайният резултат за установяване налична
парична сума, която РЛ е
следвало да има на ръка в началото на 2016 г.,
която втози случай
би била приблизително 32 000.00 лв. и с която пак 2016 г. не би завършила
с надвишение на разходите над приходите. Експертизата на вещото лице не е
оспорена по отношение изчисляването на банковата наличност в края на 2015
година и съдът приема сумата, посочена от експерта, като достоверна.
Вещото лице също не е
взело предвид като пари в брой в началото на ревизирания период, както и в
началото на 2015 г. сумата от 170.00 лв. в цялост, което изцяло се поддържа от
тезата и на съда, т.к. за горницата от доказаните като изтеглени суми от
банковата сметка средства в края на 2014 г. не са налице доказателства, поради
изложеното по-горе, що се касае до твърдени парични средства получени по
наследство през 1986 г. от лелята на П. и през 2012 г. от баща му. По тази
причина съдът не счита, че е приложим вариант № 2 от изготвената експертиза и
приема като начална сума в брой у РЛ към 1.01.2016 г. 79 569.88 лв., както
е дадено във вариант № 1.
При тази ситуация за
2016 г. вещото лице е изчислило, че годината приключва за П. с преходен
остатък от 7 589.36 лв., от които суми в банка – 5 242.18 лв. и
остатъчната сума в брой, която е и преходен остатък за началото на следващия
период – 2 347.18 лв. В началото на 2017 г. тази сума и наличните
пари по банка дават началното салдо за 2017 г. от 7589.36 лв. Постъпленията за
годината са 70 925.49, а разходите – 75 444.51 лв. Или 2017 г. отново
приключва с превишение на приходите над разходите със 3 070.34 лв. В
банковите си сметки обаче лицето има по-голяма сума в края на годината –
4 070.72 лв. За същата година е направена компенсацията с такова
превишение на съпругата му с 2 633.86 лв., което е обяснение за
надвишаване сумата по банка от сумата, полуцена при изваждането на разходите от
началното салдо и приходите. И така при изваждането на сумата от банковата
сметка на П. – 4 070.72 лв. на получената разлика от началното салдо и
приходите минус разходите – 3070.34 лв. се получава излишък от 1000.38 лв., но
с оглед компенсацията с 2 633.86 лв., от която този излишък се изважда, се
получава касов остатък 1 633.48 лв., който заедно с наличните пари в
банкови сметки в края на периода – 4 070.34 лв. съставлява началното салдо
за следващия период – 2018 г., като това салдо се равнява на
5 704.20 лв. Едва през тази календарна година вече е налице превишаване на
разходите над приходите с 56 837.14 лв., с оглед на което и през
следващата 2019 г. не е налице отчетена и призната парична наличност в брой. За
2019 г. също следва да се отчете превишение на разходите над приходите с
20 761.85 лв.
По изложените по-горе
съображения съдът не приема и не обсъжда вариант № 2 с начално салдо за 2016 г.
за пари в брой 110 807.18 лв. Впрочем и при този вариант вещото лице е
изчислило превишение на разходите над приходите за същите 2018 г. и 2019 г.
С.П. не е посочвал в
подадените от него ГДД налични парични суми в брой. Подаването на такива
декларации е с цел установяване на данъчни задължения но това е в рамките на
друго производство по ДОПК, не на ревизионното такова, което се провежда по друг
ред и почива върху събрани по него други доказателства. С.П. е физическо лице,
което не води счетоводна отчетност и не съставя първични и вторични счетоводни
документи за приходите и разходите си, нито води счетоводни регистри.
Непопълване на елементи в ГДД или погрешното подаване на информация в тях
следва да доведе евентуално до отговорност за невярно попълнена декларация, но
тази декларация не е единствено доказателство, което да изключва всички други и
то събирани в хода на настоящата ревизия и изключително за нейните цели, както
и доказателствата, събирани в хода на съдебното производство по оспорване на
РА. Видно от заключението на вещото лице например има разминаване и между
посочените от П. приходи от наеми и приходите, съгласно наличните договори за
наем и разписки за получени суми, изчислени от експерта в това производство.
Както бе отразено по-горе обаче в настоящото ревизионно производство и
конкретно за неговите цели е правена предходна проверка от органите на НАП,
която е установила за края на 2015 г. наличие на паричен остатък, който съдът
по-горе подробно е мотивирал по какви причини приема като наличен, вкл. и
относно посочения негов размер. В касата в дома си П. би могъл да има и повече
средства от така установеното, те може да са били негови или частично негови и
заети от други лица, но по отношение на точно тази сума, която е била изтеглена
от банковата му сметка в края на 2014 г. и за която не са налице доказателства,
че е разходена през 2015 г., видно от съставената от самите данъчни органи
рекапитулация за годината 2015-та, следва да се приеме, че като остатък е била
налична в началото на 2016 г. Няма причини, нито мотиви, изложени от
административния орган, въз основа на които да се счита, че 2016 г. П.
задължително следва да започне с 0.00 лв. пари в брой.
В т.3 от
заключението на вещото лице са изчислени приходите, разходите и наличните
средства в банка и в брой на жалбоподателя при положение, че към размера на
приходите бъдат прибавени и тези, получи от бащата и лелята на доверителя, но
съдът вече е обосновал становище, че не признава такива приходи за установени, поради липсата
на доказаност
както на самия приход, така и на неговия размер, на датата му на получаване и
на факта, че той е останал наличен в определена парична равностойност към
началото на 2016 г., като по тази причина той не следва да се добавя към
началното салдо.
В същия пункт № 3 от
заключението са изчислени разходите за комунални услуги /ел. енергия/,
за заплатени по партидата на жалбоподателя за отдадените под наем обект, които
разходи съдът намира, че следва да бъдат приспаднати от приетите разходи,
направени от и за сметка на П.. Съдът е изложил по-горе съображенията си за
това– по делото се установи, че тези суми са били за сметка на наемателите,
които са предавали парите на ръка на П., на чието име била общата партида за
ток и разплащанията правел той. Това е видно от договорите за наем, в които
такава клауза е предвидена изрично, както и от свидетелските показания на
наемателите. Налице са разписки, на които не се чете име на „броил сумата“, но
за всички, посочени в таблицата адреси, са налице договори за отдаване под
наем, в които е договорено, че ел. енергия се заплаща от наемателя. Освен това
съгласно чл. 232, ал. 2 от ЗЗД наемателят е длъжен да плаща наемната цена и
разходите, свързани с ползването на вещта, като такива разходи са включително
платените за ел. енергия за наетото помещение, а по административната преписка
не е посочено, че е установено договарянето на нещо друго, поради това
приложение следва да намери именно това законово правило.
Фактури за ел. енергия,
включени в разходната част на РД за 2016 г., дължима за отдадени под наем помещения, оказват
влияние на крайните резултати за годината, както и за следващи периоди, поради
което вещото лице е направило нова рекапитулация. Вещото лице е изчислило във
вариант № 1 стойността на фактурите за 2016 г., които неправилно са отчетени в
РД като разход, увеличавайки със стойността им приходната част и по този начин
се получава изменение в рекапитулацията за 2016 година, като
превишението на приходите над разходите в този случай се изчислява на 5 496.18
лв. Тъй като това превишение е по-голямо от превишението, отчетено при
отчитане на тези суми като разход на П., съответно, по-голям е и преходният
остатък за края на 2016 г. и началото на 2017 г. За 2017 г. превишението
на приходите над разходите към края на годината придобива също нова стойност,
равна на 2 148.62 лв. За 2018 г. надвишението на разходите
над приходите е 53 688.14 лв. За 2019 г. превишението на
разходите над приходите се запазва на стойност 20 761.85 лв.
В т. 4 от
заключението на експертизата е проследено на кои дати и какви суми е внесло РЛ
по сметките на Л.П.. От 29.12.2015 г. до 13.08.2018 г. сумата възлиза на
86 900.10 лв., а за 2019 г. – 8 500.00 лв. Общо жалбоподателят е
внесъл сумата от 95 400.10 лв. Отразените в РД на Л.П. постъпления от
парични средства, получени от С.П.П. в банка ДСК и Банка ОББ от 29.12.2015 г.
до 4.10.2019 г. не намират допълнително отражение в приходната част на
съответните години, както констатира и съдът. Данъчният орган е приел, че
внесените суми са с произход „от нейни работни заплати“ и като такива те не са обложени в
България, т.к. не са отчетени
като приход на Пенчева с произход у нас.
След като веднъж е приел наличието на такъв факт по отношение на същите суми,
то не е логично и последователно същият орган да приеме в настоящото ревизионно
производство друг подход и да счете, че тези средства не са част от работните
заплати на Пенчева, а са внесени от и за сметка на баща й. Ако това бе така, то
остава немотивирано решението на НАП сумите да се не обложат с данък в РА на Л.П.
като получени в България приходи
на това физическо лице. С Протокол № 1661482 от 22.10.2022 г. са приобщени
доказателствата, събрани в хода на ревизионното производство на Л.П. към
ревизионното производство на С.П..
Съгласно т. 5 от
заключението сумите по двата РА, внесени от С.П. по името на Л.П., са
идентични, като е направено сравнение на датите на вноските, сумите по всяка от
тях, банките, в които са внесени, вносител и получател, като П. ги е внасял с пълномощно,
издадено от дъщеря си, с № 6665 от
23.12.2015 г., цитирано в РД на Л.П. /л. 117 от делото/, № 13516 от 29.12.2017
г.
/също цитирано в РД на Л.П., л.122 от делото/. От извлечението от банковите
сметки на Л.П. също е видно, че С.П. е внасял по същите сметки парични суми въз
основа на пълномощно с отразени номер и дата, т.е. вноските са правени от името
и за сметка на упълномощителя Пенчева, като не е доказано, че вноските са за
сметка на упълномощеното лице.
Ако внесените по
сметката на Л.П. суми от страна на С.П. се отчетат като нейни лични средства от
заплати, както е направено това в ревизията на самата ***, и те бъдат извадени
от разходите на РЛ С.П. за съответните периоди, през които са направени, то
превишение на приходите над разходите не е налице за нито един от годишните
периоди, включени в процесната ревизия и според направената в тази връзка от
вещото лице рекапитулация.
Съгласно чл. 57, ал. 1
и ал. 2, т. 2 от ДОПК, с писмени обяснения могат да се установяват факти от
значение за ревизията, които са възприети от трето лице, в случая–свидетеля П. и съпругата
на жалбоподателя, декларацията на С.П. при
насрещната му проверка,
направена по повод ревизията на дъщеря му. Писмени обяснения от трети лица се
допускат за установяване на обстоятелствата, за доказването на които законът
изисква писмен документ, ако документът е загубен или унищожен не по вина на
ревизираното лице или третото лице, както и за установяването на факти и
обстоятелства, за доказването на които законът не изисква писмен документ. В
случая физическото лице С.П. не е задължен да води счетоводна отчетност. Особено
в отношенията си със своите близки /свързани лица/, каквато се явява дъщеря му,
нито законът, нито обикновената житейска логика налагат съставянето на
документи, от които да се установява, че спестени от трудовите доходи парични
средства Л.П. предоставя в брой на баща и той ги внася лично по нейна б.
сметка. Поради липсата на изискване за съставяне на такива документи в случая
като доказателства са допустими и писмените обяснения на трети за настоящото
ревизионно производство лица,
както и показанията на свидетели в съдебното производство.
Ревизията е следвало да провери тези твърдения, още повече че във връзка с тях
е правено изследване в самостоятелно ревизионно производство, това на самата ***, в което така
посочените суми не са приети като допълнителен облагаем доход за това лице, материалите по което са присъединени с
горецитиранияпротокол към материалите по ревизията на жалбоподателя.
Според нормата на чл. 37, ал. 1 от ДОПК доказателствата се събират служебно от
водещия процеса орган, а в ревизионното производство същият не е направил
проучване на декларираните факти от страна на РЛ, още повече че в рамките на
друго свое производство, което е в пряка връзка с настоящото, той е приел друга
позиция, което съставлява съществено процесуално нарушение, довело до
неизясняване на съществени факти. Не е налице документален способ, чрез който П.
да може да установи, че сумите, внесени по сметките на дъщеря му са нейни лични
средства, с които тя в последствие е закупила недвижим имот. При внасяне на парични средства на ръка от чужбина са
налице достатъчни по размер суми, които не подлежат на деклариране. При
положение, че Лили Пенчена си е идвала по няколко пъти в годината в България,
както твърди свидетелят П., то е напълно възможно и тя да е оставила спестени
от нея средства на баща си, който по силата на издадено от нея пълномощно да ги
внася по нейни банкови сметки. Той е дал писмени
обяснения при направено такова искане по този въпрос по чл. 56 от ДОПК, които
съставляват вид писмени доказателства по Раздел втори на Глава осма от ДОПК –
„Доказателства и доказателствени средства“.
В т. 6 вещото
лице е установило несъответствия между договорените суми по приложените договори
за наем и подадените от ревизираното лице ГДД, които не установява на какво
се дължат, но тъй като ревизията не се е занимала с такъв въпрос, съдът не може
да го обследва служебно.
При това
положение за нито един от ревизираните периоди не е налице съществено
надвишаване на разходите над приходите.
Що се касае до
сумата от 19 000.00 лв., то следва да се вземе предвид, че през 2017 г., тя се
облага като получен от П. приход, който не е деклариран и се третира като доход
от други източници. Специално за 2017 г. се приема, че по отношение на
жалбоподателя са налице обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК – наличие
на данни за укрити приходи или доходи. За произхода и основанието за получаване на тази сума
не са представени доказателства в хода на ревизията и в настоящото съдебно
производство. Няма спор, че сумата е преведена от трето лице по банковата
сметка на жалбоподателя. Съдът споделя мнението на органите на НАП, че
обстоятелствата по чл. 122, ал. 1 от ДОПК не са кумулативно дадени и наличието
само на едно от тях е достатъчно основание за провеждането на ревизия по
особения ред, но в случая такова обстоятелство е налице само за 2017 година. Съгласно
чл. 35, т.6 от ЗДДФЛ, облагаемият доход е
брутната сума на облагаемите доходи, придобити през данъчната година от всички други източници,
които не са изрично посочени в този закон и не са обложени с окончателни данъци
по реда на този закон. В случая
приходът отговаря на това условие, не е деклариран с ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ. При
прилагане на оборимата презумпция на чл. 123, ал. 1, т. 1
и т. 2 от ДОПК,
не се изисква установяване на източник на дохода, а се презюмира извън тези
обстоятелства. Съобразно на така
възприетото се налага изводът за наличието на доход с неустановен произход в
резултат на формирана по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК основа за ревизирания
субект за процесните данъчни периоди, съответно на обща данъчна основа по чл.
17 от ЗДДФЛ и дължим данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ, ведно с прилежащите му
лихви за забава, в посочените в процесната част от РА размери. В случая за 2017
г. остава дължима сума от 1 900.00 /хиляда и деветстотин/ лв. и лихва в
размер на 720.47 лв., изчислена от 1.05.2018 г. до съставянето на РА –
24.01.2022 г. или общата стойност на задължението е 2 620.47 лв.
при твърдяно такова от страна на органите на НАП в размер на 17 454.64 лв.
главница като задължение по чл. 17 от ЗДДФЛ и 6 389.02 лв. лихва или общо
– 23 843.66 лв.
В заключение съдът
намира, че процесният РА следва да бъде отменен в частта му, в която за жалбоподателя са установени
допълнителни данъчни задължения за 2016 г., 2018 г. и 2019 г., а по отношение
на 2017 г. същият следва да се отмени в частта му, в която се определят горница
такива над посочената по-горе сума. В останата му част същият следва да бъде
оставен в сила.
С оглед изхода на
правния спор частично основателно
се явява искането на процесуалните
представители на страните за присъждане в тяхна полза на направените по делото разноски
разноски, с оглед
отменената и оставена в сила част от РА. Съгласно чл. 161, ал. 1 и ал. 2 от ДОПК, на жалбоподателя се присъждат разноските по делото и възнаграждението за
един адвокат за всяка инстанция съразмерно уважената част на жалбата, а на
ответника се присъждат разноски съобразно отхвърлената част от жалбата. На
администрацията вместо възнаграждение за адвокат се присъжда за всяка инстанция
юрисконсултско възнаграждение в размера на минималното възнаграждение за един
адвокат, като при прекомерно възнаграждение за адвокат без оглед на
действителната правна и фактическа сложност на делото съдът може да присъди
по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално
определения размер съобразно чл. 36 от Закона
за адвокатурата.
Жалбоподателят
е направил разноски по делото, равняващи се на 4 648.00 лв., състоящи се от:
10.00 лв. заплатена държавна такса; 3000.00 /три хиляди/ лв. договорено и изплатено
в брой адвокатско възнаграждение и 1638.00 лв. разноски за вещо лице. С оглед
размера на материалния интерес договореното адвокатско възнаграждение не се
явява прекомерно. Ответната страна дължи 89% от общите разходи на жалбоподателя
или 4 136.72 лв.
На ответната
страна следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 562.05 лв., изчислена
съобразно чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба №
1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, въз основа на потвърдената част от процесния РА,
изменен с Решение № 38 от 18.04.2022 г. на директора на Дирекция ОДОП – Велико
Търново.
С оглед на така
изложеното и на основание чл. 160,
чл. 161 от ДОПК и във вр. с чл. 172, ал. 2, във вр.
с ал. 1 от Административен съд Габрово
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Ревизионен акт №
Р-04000*********-091-001
от 24.01.2022
г., издаден от ***, началник
сектор „Ревизии“ при ТД на НАП – Велико Търново,
възложила
ревизията и Стела Дечева
Цветкова – главен инспектор по приходите и
ръководител на ревизията за извършена ревизия на С.П.П. с ЕТ „П. – С – С.П.“***,
ЕГН: **********, потвърден частично
с Решение № 38 от 18.04.2022 г. на директор Дирекция „Обжалване и
данъчно-осигурителна практика“ Велико Търново при Централно управление на
Национална агенция по приходите, в частта, в която така посоченият Ревизионен
акт е оставен в сила за задължения на лицето по чл. 17 от ЗДДФЛ за 2016 г. в
размер на 7 748.23 лв. и лихва в размер на 3 723.75 лв.; за 2018 г. в
размер на 5 604.99 лв. и лихва в размер на 1 557.07 лв.; за 2019 г. в
размер на 2 201.42 лв. и лихва в размер на 387.73 лв.
ОСТАВЯ В СИЛА
същия Ревизионен акт в частта му, в която е потвърден с така посоченото Решение
на ответника за задължение по чл. 17 от ЗДДФЛ дължимо за 2017 г. в размер на 1 900.00
/хиляда и деветстотин/ лв. и лихва в размер на 720.47 /седемстотин и двадесет
лева и 47 стотинки/ лв.
ОСЪЖДА Национална
агенция за приходите да изплати на жалбоподателя С.П.П. ***,
с ЕГН: **********, направените за
настоящата съдебна инстанция деловодни разноски на стойност 4 648.00 лв., състоящи се от: 10.00 лв. заплатена
държавна такса; 3000.00 /три хиляди/ лв. договорено и изплатено в брой
адвокатско възнаграждение и 1638.00 лв. разноски за вещо лице.
ОСЪЖДА С.П.П.
***, с ЕГН:
********** да заплати на Национална агенция за приходите
деловодни разноски на стойност 562.05
лв., съставляващи юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на
обжалване с касационна жалба, подадена в 14-дневен срок от съобщаването чрез
Административен съд Габрово до Върховен административен съд.
Преписи от решението да
се връчат на страните в едно със съобщенията за така изготвения съдебен акт.
СЪДИЯ:
/ЕМИЛИЯ КИРОВА- ТОДОРОВА/