№ 224
гр. София, 10.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Ани Захариева
Членове:Доротея Кехайова
Любомир Игнатов
при участието на секретаря Гергана П. Цветкова
в присъствието на прокурора Сашо Димитров Тотев (СГП-София)
като разгледа докладваното от Ани Захариева Въззивно наказателно дело от
общ характер № 20211100602836 по описа за 2021 година
Производството е по реда на глава XXI от НПК.
С присъда от 19.01.2021 г. по НОХД № 2753/2018 г. на СРС, НО, 107 състав,
подсъдимият Е.В. Д. е признат за виновен за извършено престъпление по чл.209, ал.3 вр.
ал.1 вр. чл.20, ал.2 вр. ал.1 от НК и е осъден на наказание „Лишаване от свобода“ за срок от
четири месеца, като на основание чл.66, ал.1 от НК изтърпяването на наказанието е
отложено за три години. С присъдата на основание чл.189, ал.3 от НПК подсъдимият е
осъден да заплати разноските по делото.
Срещу присъдата е постъпила въззивна жалба от служебния защитник на
подсъдимия, с която се иска отмяна й като неправилна, незаконосъобразна и необоснована и
постановяване на нова от въззивната инстанция, с който подсъдимият да бъде признат за
невиновен, поради недоказаност на обвинението. Твърди се и нарушаване принципа за
разкриване на обективната истина, предвид отказа на съда да допусне до разпит в
качеството на свидетели на поемните лица от проведеното разпознаване в хода на
досъдебното производство. В тази връзка се прави и искане за провеждане на въззивно
съдебно следствие и разпит на поемните лица.
В разпоредително заседание въззивният съд по реда на чл. 327 от НПК, прецени, че за
изясняване на обстоятелствата по делото не се налагат разпити на подсъдимия, свидетели
и/или изслушване на експертизи, като остави без уважение искането за допускане до разпит
в качеството на свидетели на поемни лица, участвали при провеждане на разпознаване в
хода на досъдебното производство.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция служебният защитник на
подсъдимия – адв. К., поддържа жалбата и намира постановената осъдителна присъда за
неправилна и незаконосъобразна, по изложените в нея съображения. Счита, че в хода на
съдебното следствие пред СРС не са събрани категорични доказателства за авторството на
1
процесното деяние, поради което моли съда да отмени първоинстанционната присъда и да
постанови нова, с която да оправдае подсъдимия. Алтернативно, моли съда да приложи
разпоредбата на чл. 9, ал. 2, пр.2 НК, като сочи доводи за малознчителност на деянието.
Представителят на СГП счита, че жалбата е неоснователна, а обвинението е доказано
по безспорен и несъмнен начин от събраните от първата инстанция доказателства. Намира
присъдата за правилна и законосъобразна, подробно мотивирана, поради което моли съда да
я потвърди.
Софийски градски съд, след като обсъди доводите в жалбата и допълнението към нея,
както и тези, изложени от страните в съдебно заседание и след като в съответствие с чл. 314
НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда, намери за установено следното:
За да постанови обжалваната присъда, СРС е приложил процедурата на задочното
производство, като след проведено щателно издирване, отговарящо на критериите в
константната съдебна практика на ВКС, като по делото са събрани данни, че подсъдимият се
намира извън пределите на страната, местонахождението му не е известно и същият не е
установен на територията на Република България. Първоинстанционният съд е положил
необходимите усилия за изясняване на обективната истина по делото, като е направил
своите доказателствени изводи въз основа на всестранно и пълно изследване на всички
обстоятелства по делото. Въззивният съд, след като подложи на анализ доказателствената
съвкупност, не установи възможност въз основа на нея да бъдат направени съществено
различни изводи относно фактите по делото, поради което, споделя в цялост фактическите
констатации на СРС. Въз основа на извършения собствен анализ на събраните
доказателства, СГС приема за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият Е.В. Д. е роден на ******* в гр. Варна, българин, български гражданин,
осъждан, постоянен адрес в гр. София, ул. „******* ЕГН: **********. Към датата на
инкриминираното деяние подсъдимият Е.Д. е неосъждан.
На 15.12.2017 г. около 14.30 часа подсъдимият Е.Д. и А..И.И. се намирали на
територията на „Централна автогара” в гр. София на бул. „*******, като решили да
извършат измама, за да се облагодетелстват неправомерно. В тази връзка двамата
разпределили ролите си, като взели решение подсъдимият Е.Д. да се представя за чужденец,
говорещ турски език, който желае спешно да обмени валута - сумата от 140 долара срещу
сумата от 100 евро, тъй като колата му се е повредила и закъсала, а А. И.И. да се представи
за случаен минувач, който да превежда от турски на български език и да потвърждава
създаваните неверни представи у набелязания пострадал.
В изпълнение на взетото решение около 14.30 часа на 15.07.2017 г. на територията на
„Централна автогара” в близост до сектор 11 подсъдимият Е.Д. се приближил до
пострадалата С.М. М. и я заговорил на турски език, който език тя не разбирала. В същото
време до пострадалата и до подсъдимия Д. се прближил А. И.И., който започнал да
превежда казаното от Д. на български език. А. И.И. казал на М., че подсъдимият Д. бил
закъсал с колата си, която се повредила, като желаел да обмени долари за евро, за да си
плати ремонта на колата. И. казал на М., че подсъдимият Д. желае да й даде сумата от 140
щатски долара срещу сумата от 100 евро. За дата 14.07.2017 г., според фиксирания курс на
БНБ, едно евро се обменяло срещу 1.95583 лева, а един щатски долар се обменял срещу
1.71339 лева. 15.07.2017 г. като ден от седмицата бил събота, като според правилата на БНБ
в почивен ден валутният курс се взема според курса за последния работен ден. Левовата
равностойност на 140 щатски долара по курса на БНБ за деня се равнявала на 239.87 лева, а
левовата равностойност на 100 евро по курса на БНБ за деня се равнявала на 195.58 лева.
Свидетелката М. се съгласила да даде сумата от 100 евро на подсъдимия Д., който от
своя страна да й даде сумата от 140 щатски долара. Подсъдимият Д. извадил пачка с долари
и изброил пред пострадалата сумата от 140 щатски долара на банкноти с номинал от по
двадесет долара. След това свидетелката М. бръкнала в чантата си, извадила си портфейла и
отброила пет банкноти от по двадесет евро. Докато вадила и брояла парите, свидетелката М.
не наблюдавала действията на подсъдимия Д. и на А. И.И.. Пострадалата подала на
2
подсъдимия Д. сумата от 100 евро, който от своя страна й предал пачка, която трябвало да
съдържа сумата от 140 долара. Банкнотите били свити на две, пристегнати с ластик, като
горната банкнота била с номинал пет долара. След като получила пачката, пострадалата не
махнала ластика й и не проверила каква реално е предадената й сума, а прибрала същата в
чантата си. След това А. И. поискал от пострадалата да му даде сумата 10 евро за
възнаграждение за извършения превод, която сума М. предала на лицето. Веднага след това
подсъдимият Д. и А. И. си тръгнали от мястото, където стояли с пострадалата, като на
последната направило впечатление, че двамата напускат мястото, тичайки. Това накарало
свидетелката М. да провери щатските долари, които й бил дал подсъдимият Д.. След като
махнала ластика, с който били завързани, свидетелата М. установила, че освен външната
банкнота от пет долара, пачката съдържала още четири банкноти от по един долар или общо
дадените й пари от подсъдимия Д. възлизали на 9 долара. Сумата от 9 долара, която
свидетелката М. получила от подсъдимия Д., се равнявала на сумата от 15.42 лева по
фиксирания курс на БНБ, според който един долар се купува за 1.71339 лева. Така общата
стойност на нанесената на свидетелката М. вреда възлиза на сумата от 180.16 лева,
равняваща се на разликата между левовата равностойност на получените от пострадалата
доларови банкноти и левовата равностойност на предоставените на подсъдимия Д. евра.
При извършените на 03.08.2017 г. разпознавания пострадалата М. категорично е
разпознала като извършители на деянието подсъдимия Д. и А. И., като е конкретизирала и
точно кой от двамата какви действия е извършил по отношение на нея.
Според заключенията на изготвените видеотехнически експертизи на приобщените
като веществени доказатествени средства оптични носители се съдържат записи от
записващи устройства - камери 13 и 14, монтирани в района на „Централна автогара” гр.
София за периода от 14.20 часа до 15.00 часа на 15.07.2017 г. според индикацията на
записващите устройства. На записите се наблюдават действията на две лица от мъжки пол и
едно лице от женски пол. Двете лица от мъжки пол извършват действия, оприличени на
разговор и предаване на вещи помежду си. Предоставените изображения не са годни за
фотосъпоставително изследване с цел лицева идентификация предвид ниската резолюция на
записа, далечния план на заснемане, горния ракурс и зоната, в която се намират лицата, но
изображенията на лицето от мъжки пол, облечено със светла риза, къси сини панталони и
светли маратонки са годни за идентификация по общи признаци от външността -
телосложение, коса, облекло, което може да се извърши от свидетели и очевидци.
В хода на досъдебното производство като обвиняем е бил привлечен и А. И.И..
Същият е починал на 23.10.2017 г., като с постановление от 22.11.2017 г. наказателното
производство е било частично прекратено спрямо него. Постановението за частично
прекратяване е било връчено на обв. Д. на 16.01.18 г., а на пострадалата С.М. на 06.12.17 г.,
като не е било обжалвано.
Изложената фактическа обстановка се подкрепя изцяло от събраните от първата
инстанция по делото доказателства и доказателствени средства, а именно: показанията на
свидетелите С.М. /вкл. и тези от ДП, приобщени на осн. чл. 281, ал. 4, вр. ал. 3, вр. ал. 1, т. 2,
пр. 2 НПК/, И.Щ. /вкл. и приобщените на осн. чл. 281, ал. 4, вр. ал. 3, вр. ал. 1, т. 2, пр. 2
НПК показания от ДП/; протоколи за разпознаване на лице ведно с фотоалбуми /л. 14-18 и л.
19-23 от ДП/; заключенията на изготвените видеотехнически експертизи /л. 27-31 и л. 68-73
от ДП/; констативен протокол ведно с извлечения от фиксирани курсове и курсове на лева
към отделни чуждестранни валути за 14.07.17 г. и за 17.07.17 г./л. 34-37 от д.пр./, препис-
извлечение от акт за смърт на А. И.И. /л. 50 от д.пр./; справката за съдимост на подсъдимия
и др.
Спазвайки принципа за преценка достоверността на доказателствата, съставът на
Софийски районен съд, постановил атакувания съдебен акт, е коментирал достатъчно
задълбочено и прецизно целия доказателствен материал по делото, съпоставяйки го.
Настоящият съдебен състав споделя доказателствения анализ, даден в мотивите към
първоинстанционната присъда, поради което намира за безпредметно цялостното му
обсъждане, преповтаряне и допълване в настоящото решение.
3
Правилно в основата на фактическите си изводи за времето, мястото и начина на
извършване на инкриминираното деяние и предмета на престъпното посегателство
първоинстанционният съд е поставил показанията на пострадалата свидетелка С.М., които
са подробни, логични последователни, непротиворечиви и кореспондират с останалия
доказателствен материал. Въззивният състав отчете възможната заинтересованост на
пострадалата, като не откри признаци на предубеденост в изложените от нея факти.
Заявеното в двете фази на процеса е еднопосочно и съдържа конкретна информация за
механизма на въвеждането в заблуждение, описанието на двамата извършители, които
впоследствие разпознава, и претърпяната вреда. Същото кореспондира със заснетото от
камерите за видеонаблюдение на „Централна автогара” – София и косвено се подкрепя от
показанията на свидетеля Щ., поради което този състав го намира за достоверно обективно
отразяващо личните възприятия на свидетелката М..
Въззивният съд, подобно на първостепенния, се довери на показанията на свидетеля
Щ., от които се установяват обстоятелства, свързани с извършената по подадения от
пострадалата сигнал проверка и предприетите действия за установяване на заподозрените
лица. При анализа на заявеното от него настоящият състав отчете изпълняваните от
свидетеля служебни задължения и пълното му съвпадение както със заявеното от
свидетелката очевидец на инкриминираното деяние, така и със заключението на изготвените
видеотехнически експертизи. Поради това прие, че макар и косвени, показанията му
способстват за проверката на преките доказателствени източници и са източник на
информация за обстоятелствата от предмета на доказване.
Въззивният съд, също като първоинстанционния, кредитира протокола от
извършеното от пострадалата разпознаване, като намира за неоснователни възраженията на
защитата за допуснати нарушения при процесуално-следственото действие. Непосредствено
преди разпознаването е бил проведен разпит на свидетелката, в който тя е дала подробно
описание на индивидуалните белези на извършителя. Самото действие е било извършено в
присъствието на две поемни лица, които при разпита си пред съда свидетелката посочва
като „двама мъже, които бяха свидетели, които присъстваха през цялото време на
разпознаването“, а разпознаваното лице е било поставено заедно с три сходни с него по
външност лица. Тук е мястото да бъде отбелязано, че е обективно невъзможно да бъдат
намерени четири лица с абсолютно идентична външност, поради което и законът изисква
лицата да са със сходна такава. Както основателно е посочила първата инстанция,
обстоятелството, че едно от представените за разпознаване лица е по-високо не е от естество
само по себе си да опорочи процесуално-следственото действие, като този състав изцяло
споделя изложените в мотивите съображения. Видно от приложения към протокола
фотоалбум всички представени за разпознаване лица са от мъжки пол, със сходно
телосложение и форма на лицето, късо подстригани и отговарящи на даденото от
разпознаващите описание. Освен това свидетелката обективно е имала възможност да
възприеме добре всички индивидуализиращи извършителя белези, по които го е разпознала,
предвид изложените данни за механизма на въвеждане в заблуждение и проведения
помежду им разговор. За да се довери на протокола от извършеното разпознаване,
въззивният съд взе предвид обстоятелството, че свидетелката потвърждава подписите си на
протокола както и липсата на колебание за посоченото от нея лице. С оглед на
гореизложеното въззивният съд приема, че процесуално-следственото дейстие е валидно
извършено при спазване на изискванията на процесуалния закон, а протоколът от него е
годно доказателствено средство.
Обосновано първата инстанция се е доверила на заключенията на изготвените
експертизи, които въззивният съд също намира за обективно изготвени, даващи компетентен
и добре обоснован отговор на поставените задачи.
Правилно районният съд е кредитирал представените по делото писмени и
веществени доказателства, които допринасят за изясняването на обективната истина.
Въз основа на така установената и приета фактическа обстановка, правилно СРС е
обосновал своите правни изводи за осъществен от обективна страна състав на
4
престъплението по чл. 209, ал. 3, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 НК от подсъдимия Е.Д.,
които настоящият състав споделя изцяло.
От обективна страна на посочените в обвинителния акт време и място подсъдимият
Д. възбудил заблуждение у пострадалата С.М., че е чужденец и че желае да обмени
паричната сума 140 долара за сумата от 100 евро с левова равностойност 195,58 лв.
Вследствие на създадената у нея невярна представа пострадалата се разпоредила, като
предала на подсъдимия Д., със сумата от 100 евро /с левова равностойност 195,58 лв./, срещу
която получила от подсъдимия сума в размер на 9 долара с левова равностойност 15,42 лв.
От извършените имуществени разпореждания С.М. претърпяла имотна вреда в размер на
180,16 лв.
От обективна страна инкриминираното деяние е извършено от подсъдимия при
условията на съучастие с А. И., спрямо когото наказателното производство е прекратено
поради смъртта му, които са действали като съизвършители, тъй като всеки от тях е
участвал лично в изпълнителното деяние – подсъдимият Д. се е представил за чужденец,
говорещ турски език, и извадил от джоба си пачка долари, от които изброил договорената
сума, а А. И. е „превеждал” казаното от Д., с което са създали невярната представа у
пострадалата, че „чужденецът” иска да обмени валута, като пострадалата ще получи сума от
140 долара за сумата от 100 евро.
От субективна страна подсъдимият е действал при условията на пряк умисъл като е
съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е настъпването на
общественоопасните последици, изразяващи се във формирането на неверни представи у
пострадалата като основание за имущественото разпореждане и самото разпореждане и е
целял същото, като е налице и специфичната за измамата користна цел. От субективна
страна подсъдимият е осъзнавал и участието на А. И. в изпълнителното деяние на
престъплението и е искал и целял това участие, като двамата са действали като
съизвършители при разпределение на ролите.
Правилно, с оглед размера на причинената имотна вреда, районният съд е приел, че
деянието представлява маловажен случай по смисъла на чл. 93, т. 9 от НК. Същевременно
по делото са налице фактори, които изключват малозначителност или явно незначителна
степен на обществена опасност на деянието и дееца. Независимо от обстоятелството, че към
датата на деянието подсъдимият е бил неосъждан, липсва информация същият да полага
труд за осигуряване на издръжката си, за него са събрани отрицателни характеристични
данни и са налице други криминалния прояви. Освен това самото деяние разкрива
особености, които сочат на наличие на значителна степен на обществена опасност –
извършено е от две лица, с предварителна подготовка и добре обмислен сценарий. Поради
това правилно първоинстанционният съд е признал подсъдимия Е.Д. за виновен в
извършването на престъпление по чл. 209, ал. 3 вр. ал. 1 от НК, като въззивният съд намира
за неоснователни възраженията на защитата, касаещи приложението на разпоредбата на чл.
9, ал. 2 от НК.
При преценка на определеното от първоинстанционния съд наказание, настоящата
инстанция не намери основание за изменение на същото. Правилно като отегчаващи
отговорността обстоятелства са отчетени извършването на деянието на обществено място, в
съучастие с още един съизвършител, в изпълнение на предварително уговорен и добре
обмислен сценарий при разпределение на ролите, а като смекчаващи такива - чистото
съдебно минало на подсъдимия към датата на деянието и ниската стойност на причинената
имотна вреда. При това съотношение обосновано СРС е счел, че в случая не са налице
изключителни или многобройни смекчаващи вината обстоятелства, които да обуславят
приложението на чл. 55 от НК и е определил наказанието при условията на чл. 54 НК.
С оглед на това настоящият съдебен състав достигна до самостоятелен извод, че
налагането на по-тежкото по вид наказание „лишаване от свобода“ за срок близък до
минималния предвиден от закона – четири месеца, в пълен обем отчита тежестта на
извършеното деяние и личността на подсъдимия, поради което се явява и най-подходящото
5
такова в конкретния случай.
Правилно, при наличието на предпоставките на чл. 66, ал. 1 от НК, съдът е отложил
изпълнението на наложеното наказание за изпитателен срок от три години, като настоящата
инстанция намира, че за постигане на целите на наказанието не се налага ефективното му
изтърпяване.
Законосъобразно с оглед изхода на делото, подсъдимият е осъден да заплати в полза
на държавата разноските по делото, както и държавна такса за служебното издаване на
изпълнителен лист за принудителното им събиране.
При извършената служебна проверка на основание чл. 314 НПК, въззивният съдебен
състав не установи допуснати процесуални нарушения от категорията на съществените,
водещи до отмяна или изменение на атакувания съдебен акт.
Така мотивиран и на основание чл. 334, т. 6 вр. чл. 338 от НПК, Софийски градски
съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда от 19.01.2021 г., постановена по НОХД № 2753/2018 г. по
описа на СРС, НО, 107 състав.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6