№ 484
гр. Варна, 15.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Даниела Д. Томова
Членове:Галина Чавдарова
Радостин Г. Петров
при участието на секретаря Христина Здр. Атанасова
като разгледа докладваното от Даниела Д. Томова Въззивно гражданско дело
№ 20223100500194 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. № 303441/06.12.2021 г. по описа на ВРС, на С.С.
А.-А. ЕГН **********, с адрес с. ********, общ. Белослав, обл. Варна, ул. „Черно море“ №
18, ет. 2, ап. 2, подадена чрез пълномощник адвокат Е.К., срещу решение №
262830/19.11.2021 г. на Варненски районен съд, 20-ти състав, постановено по гр.д. №
2452/2021 г. по описа на ВРС.
С обжалваното решение жалбоподателката С.С. А. - А. е осъдена да заплати на ищеца
„ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище гр. София, сумата 5 312,52
лв., представляваща изплатено застрахователно обезщетение и разходи за ликвидация по
щета №44010311805420А, настъпила по товарен автомобил „Лексус“ с ДК № ********
вследствие на причинено по вина на ответницата ПТП на 05.07.2018 г. на кръстовището на
бул. „Осми Приморски полк“ и ул. „Царевец“, ведно със законната лихва върху
главницата от датата на подаване на исковата молба - 18.02.2021 г., до окончателното □
плащане, както и сумата 962,00 лв., представляваща обезщетение за забава за плащането на
главницата за периода 08.05.2019 г. - 17.02.2021 г., на основание чл.410, ал.1 от КЗ и чл.86,
ал.1 от ЗЗД, както и сумата от 1357,50 лева, представляваща сторени разноски в
производството по делото, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
Оплакванията във въззивната жалба са за незаконосъобразност и неправилност на
решението като се твърди, че правните изводи на съда за ангажиране отговорността на
1
жалбоподателката са формирани въз основа на неправилно възприета и възпроизведена
фактическата обстановка. Излага се, че в противоречие със събрания доказателствен
материал е прието, че управляваният от С.А. лек автомобил с рег. № РР 1772 ВК е блъснал
управлявания от Р.Х. лек автомобил с рег. № ********, който от своя страна удря
управлявания от Д.П. лек автомобил с рег. № ********. Твърди се, че по делото пред първа
инстанция не била представена цялата административнонаказателна преписка по протоколи
за ПТП № 1649366 и № 1665433 от 05.07.2018 г., въпреки направеното от ответника -
въззивник искане с отговора на исковата молба. Иска се от въззивния съд да отмени
обжалвания съдебен акт и да постанови ново решение по същество на спора, с което
исковата претенция да бъде отхвърлена изцяло.
В подадения отговор на въззивната жалба насрещната страна – ищецът „ДЗИ-Общо
застраховане“ ЕАД, гр. София, излага аргументи за нейната неоснователност и моли
обжалваното решение да бъде потвърдено.
В насроченото пред въззивния съд открито съдебно заседание въззивникът Сузана А.
- А. чрез процесуален представител адвокат Антоанета Баева заявява, че поддържа
подадената въззивна жалба и изложените в нея основания. Като обосновава становище, че
вината за настъпилото ПТП е единствено и само на водача на л.а. „Фолксваген“ Р.Х., моли
жалбата да бъде уважена. Петендира и присъждане на разноски, за което представя списък
по чл.80 ГПК. Доводите на страната са развити подробно в представена писмена защита.
Въззиваемата старна „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД чрез процесуален представител
адвокат Петя Петкова заявява, че поддържа обоснованото с отговора оспорване на
въззивната жалба и моли за нейното отхвърляне като неоснователна.
За да се произнесе по същество на предявените въззивни жалби, съдът взе
предвид следното от фактическа и правна страна:
Производството пред районния съд е образувано по исковата молба на ищеца „ДЗИ-
Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище гр. София, с която е поискано
съдебно ответникът С.С. А.-А. ЕГН **********, с адрес с. ********, общ. Белослав, обл.
Варна, да бъде осъден да му заплати сумата 5 312,52 лева, представляваща изплатено от
ищеца – застраховател и подлежащо на възстановяване от ответника застрахователно
обезщетение за поправяне на щетите, причинени на товарен автомобил „Лексус” с ДК №
********, при ПТП, настъпило на 05.07.2018г. в гр. Варна на кръстовището на бул. „Осми
Приморски полк” и ул. „Царевец”, в резултат от противоправно поведение на ответника
като водач на л.а. „Мерцедес” с ДК № ********, управлявал превозното средство без
сключена задължителна застраховка “Гражданска отговорност” и обичайните разноски за
определяне на платеното обезщетение (15 лева), както и следващото се обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху главницата 918 лв., считано от 08.05.2019г. (датата
на депозиране на отговор от ответника на отправената му регресна покана) до
окончателното погасяване на задължението, чийто размер до датата на постъпване на
2
исковата молба в съда – 17.02.2021г., се претендира в размер на 962 лева.
Така предявените искове намират своето правно основание в нормата на чл.410, ал.1,
т.1 от Кодекса за застраховането (КЗ) и чл.86, ал.1 от Закона за задълженията и договорите
(ЗЗД).
Суброгационното си право спрямо ответницата ищецът обосновава с твърденията, че
на 05.07.2018г. като водач на л.а. „Мерцедес” с ДК № ********, същата е допуснала
нарушение на правилата за движение по пътищата – навлязла в кръстовището между бул.
„Осми приморски полк” и ул. „Царевец” с ляв завой (посока от центъра на града), за да
навлезе по ул. „Царевец”, на неразрешен сигнал на светофарната уредба, именно в резултат
на което последвал сблъсък с навлизащия в кръстовището направо (посока към центъра на
града) л.а. Фолксваген“ с ДК № ********, от който впоследствие на застрахованата при
ищеца вещ – т.а. „Лексус” с ДК № ********, са били причинени увреждания. Към момента
на ПТП за водача на л.а. „Мерцедес” с ДК № ********, не е била сключена задължителна
застраховка “Гражданска отговорност”.
В подадения отговор на исковата молба ответникът е заявил оспорване на твърдения
механизъм на настъпване на ПТП с твърдения, че е навлязъл в кръстовището на зелена
разрешаваща завой наляво светлина на светофарната уредба като е бил ударен от л.а.
Фолксваген“ с ДК № ******** поради допуснато от неговия водач Р.Х. нарушение – вместо
единствено разрешената посока за движение от крайна дясна лента завой надясно,
продължил движение направо бул. „Осми приморски полк”, което изключва вината му за
настъпването на ПТП и нанасянето на вредите по застрахования при ищеца автомобил. В
евентуалност е заявил възражение за съпричиняване на ПТП, съответно на вредите, от
страна на водача на л.а. Фолксваген“ с ДК № ******** Р.Х.. Оспорил е и размера на
платеното от ищеца обезщетение за отстраняване на щетите по увредения автомобил, което
не се поддържа във въззивното производство.
Не е спорно между страните, надлежно е установено от събраните по делото писмени
доказателства, че към датата на настъпване на застрахователното събитие (05.07.2018г.)
между ищцовото дружество и собственика на т.а. „Лексус” с ДК № ********, е налице
валидно застрахователно правоотношение по имуществена застраховка „Каско+”, сключена
по комбинирана полица № 440218213004580 с период на застрахователно покритие
12.05.2018 – 11.05.2019 година.
Не е спорно, че за настъпилото на 05.07.2018г. в гр. Варна, на кръстовището на бул.
„Осми Приморски полк” и ул. „Царевец”, пътно произшествие, при което на застрахования
автомобил са били причинени увреждания, застрахованият собственик е уведомил
своевременно застрахователя като отправил заявление за репариране на щетите. По
образуваната преписка по щета №44010311805420/06.07.2018г. били установени
конкретните щети (по вид и обем) като тяхното отстраняване било възложено на посочен
сервиз. С приемо-предавателен протокол от 05.10.2018г. отремонтирания автомобил бил
върнат на собственика, а застрахователят заплатил стойността на ремонта в размер на
5297,52 лева по банков път с платежно нареждане от 29.10.2018 година.
3
Впоследствие на основание чл.107 КЗ застрахователят е изискал от ОД на МВР
– Варна данни за обстоятелствата, при които е настъпило ПТП от 05.07.2018 г. и
установения виновен за неговото причиняване водач (писмо № 0-92-4/08.03.2020г.). В
получения отговор УРИ 819000-18538/24.04.2020 г. е посочено, че за това пътно
произшествие са били съставени протоколи за ПТП № 1649366 и № 1645433, била е
установена вината на водача на МПС „Мерцедес А180” с ДК № ******** С.С. А.-А.,
спрямо която е бил съставен АУАН с бл. № Д/378920/05.07.2018 г. за извършено
нарушение по чл. 6, т.1 от ЗДвП, а впоследствие е било издадено и НП №18-0819-
004391/07.11.2018г. с наложена санкция на основание чл. 179, ал.2 от ЗДвП, което е
влязло в законна сила на 22.11.2018 година. Заверени копия от съставеният протокол за
ПТП № 1649366/05.07.2018г. и НП №18-0819-004391/07.11.2018г. са приложени като
писмени доказателства по делото. Приета е и изисканата административно-
наказателната преписка по издаване на НП №18-0819-004391/07.11.2018г. срещу
ответницата С. А..
Не е спорно, че към момента на настъпване на ПТП - 05.07.2018г., ок. 15,20 ч., за
водача на л.а. „Мерцедес А180” с ДК № ******** не е била сключена застраховка
„Гражданска отговорност”.
Позовавайки се на разпоредбите на чл.410, ал.1 от КЗ, във вр. с чл.45 от ЗЗД, с писмо
изх. №92-307 от 08.02.2019г. застрахователят отправил регресна покана към ответницата
С.С. А. - А. за възстановяване на платеното застрахователно обезщетение и обичайните
разноски за неговото определяне (общо 5 312,52 лв.).
Версията на ответницата, че водачът на л.а. Фолксваген“ Р.Х. от крайната дясна лента
(т.нар. бус лента) е продължил движение направо по бул. „Осми Приморски полк” с цел
преминаване през кръстовището (в посока центъра), а това е било забранено от тази пътна
лента – движението през нея за други превозни средства (извън автобуси и МПС със
специален режим на движение) преди кръстовище е позволено само за завиване надясно,
като именно в резултат на това допуснато от него нарушение на правилата за движение по
пътищата се е стигнало до сблъсъка с управлявания от нея л.а. „Мерцедес” малко преди
излизането му от кръстовището с цел навлизане по ул. „Царевец”, макар да е вероятна, не е
подкрепена с посочени и представени в хода на пъровинстанционното производство
доказателства. Опитът на ответника да преодолее този свой пропуск в рамките на
въззивното производство е отклонен като недопустим с оглед забраната на чл.266 ГПК.
Фактът, че самата ответница като водач на л.а. „Мерцедес” с ДК № ******** е
извършила нарушение на правилата за движение по пътищата, навлизайки в кръстовището с
ляв завой за продължаване движението по ул. „Царевец” на неразрешен сигнал на
светофарната уредба, е установен с влязлото в сила наказателно постановление (НП), с
което й е наложено административно наказание именно за извършено нарушение по чл.6, т.1
ЗДвП. Че ответницата А. е навлязла в кръстовището на неразрешен сигнал на светофарната
уредба се установява и от заключението на допуснатата по делото съдебна автотехническа
4
експертиза (САТЕ), изслушано и прието без възражение от страните. Според вещото лице,
като се има предвид, че кръстовището е доста широко, пътното платно на бул. „Осми
Приморски полк” е с четири пътни ленти за движение в една посока, ул. „Царевец” е тясна и
за навлизане в нея се изисква повишено внимание и намаляване на скоростта (като
допълнително следва да се пропуснат и пешеходци), и при навлизане на жълт (след
изгасване на зелен) сигнал на сфетофара за извършване маневра „завой наляво“ времето за
преминаване през кръстовището не е достатъчно за безопасно изнасяне през него. С оглед
на това и като се имат предвид конкретното място на сблъсъка между л.а. „Мерцедес” и л.а.
Фолксваген“ – в зоната на кръстовището, пред крайната дясна пътна лента на бул. „Осми
Приморски полк”, факта, че при завъртането си след удара л.а. Фолксваген“ удря странично
т.а. „Лексус”, което означава, че автомобилите от средните пътни ленти на бул. „Осми
Приморски полк”, посока центъра, са потеглили, т.е. за движението направо в тази посока е
бил светнал зелен сигнал на светофара, изводът, че л.а. „Мерцедес” е навлязъл с ляв завой за
преминаване през кръстовището в посока ул. „Царевец” след като за него зеленият
разрешаващ извършването на тази маневра сигнал е бил изгаснал, е достатъчно обоснован.
Макар в съставения втори протокол за ПТП № 1665433 от 05.07.2018 г. да е посочено,
че освен на водача Сузана А.-А., акт за установяване на административно нарушение
(АУАН) е бил издаден и на водача на л.а. Фолксваген“ Р.Х., не са представени своевременно
доказателства, че това административно-наказателно производство е приключило с влязло в
сила НП. Не са посочени и представени и доказателства за установяване на конкретната
пътна маркирова (надлъжна и/или вертикална) или сигнализация със съответни пътни знаци,
указващи позволените посоки за движение по бул. „Осми Приморски полк”, в частност, че е
въведена забрана за преминаване на кръстовището в посока направо от крайната дясна
специализирана пътна лента за превозни средства извън съответните превозни средства от
редовните линии за обществен превоз на пътници. Не е възложено и в задачите на САТЕ да
установи конкретната пътна маркировка към датата на пътното произшествие.
С оглед на това не може обосновано да се приеме, че като е предприел пресичане на
кръстовището в посока направо по крайната дясна лента водачът на л.а. Фолксваген“ Р.Х. е
извършил нарушение на установени правила за движение по пътищата, съответно, че
обезщетените от ищцовото дружество – застраховател щети по застрахования при него т.а.
„Лексус” с ДК № ******** са настъпили от виновни и противоправни действия на този
водач. Ето защо възражението на ответницата – настоящ въззивник, че не е регресно
отговорна към обезщетилия вредите от процесното ПТП застраховател, тъй като не е
виновна за неговото настъпване (изцяло или в условие на съпричиняване с водача на другия
автомобил – участник в това ПТП Р.Х.), се преценява като неоснователно.
И тъй като в случая са установени всички елементи от правопораждащия фактически
състав на чл.410, ал.1, т.1 КЗ, то обосновано следва да се приеме, че в полза на ищеца ДЗИ-
Общо застраховане” ЕАД, ЕИК *********, съставът на въззивния съд намира, че
предявеният главен иск е доказан в своето основание. По отношение на неговия размер
липсва повдигнат спор с предявената въззивна жалба, поради което и по аргумент от
5
разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивният съд не дължи произнасяне.
В заключение въззивната жалба се преценява като неоснователна. Обжалваното
решение на първоинстанционния съд следва да бъде потвърдено.
При този изход на спора и предвид разпоредбата на чл.78, ал.1 от ГПК искането на
въззиваемата страна – ищец в първоинстанционното производство за присъждане на
разноски, изразяващи се в платено адвокатско възнаграждение на адвоката, осъществил
защитата й във въззивното производство, се преценява като основателно. Съгласно
представения списък по чл.80 ГПК и приложения към него договор за правна защита и
съдействие е в размер на 645 лева и се възлага в тежест на въззивника.
Въз основа на изложените мотиви и на основание чл.271, ал.1 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №262830/19.11.2021г. на Варненски районен съд, 20-ти
състав, постановено по гр.д. №2452/2021г. по описа на ВРС.
ОСЪЖДА С.С. А. - А., ЕГН **********, с адрес: с. ********, ул. „Черно море” №18,
ет.2, ап.3, да заплати на „ДЗИ-Общо застраховане” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ул. „Г. Бенковски” №3, сумата 645 лева (шестстотин
четиридесет и пет лева), представляваща направени разноски за въззивното производство,
на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване по аргумент от чл.280, ал.3 от
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6