РЕШЕНИЕ
№ .......
гр.София, 11.07.2017 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - 21 състав, в публичното съдебно заседание
на шестнадесети март през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
БИЛЯНА БАЛИНОВА
при участието на секретаря Снежана
Апостолова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 16466 по описа за 2015 год. по описа
на СГС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са
искове по чл.226, ал.1 КЗ /отм./.
Ищецът А.И.Г.
твърди, че на 18.12.2014г. около 17.25 часа на пътен участък от Републиканската
пътна мрежа, път І-301, при км 5+0.14 от гр. Левски в посока с. К.Б. се е
движел товарен автомобил „ДАФ“, с рег. № ********заедно с прикачено към него
ремарке с рег. № ********. Водачът му, след подаване на десен пътепоказател
предприема извършване на маневра „престрояване“ източно спрямо платното за
движение върху изграденото уширение с цел преустановяване на движението си. В
този момент движещият се З. товарен автомобил „Фиат Домбо“ с рег. № *******, управляван
от Г.Г.П.предприема извършването на маневра „изпреварване“ на товарения
автомобил „ДАФ“ като навлиза в западната пътна лента, с цел продължаване на
движението си в северна посока – с. К.Б.. Ищецът заявява, че в същото това време се е предвижвал като
пешеходец и се готвил да предприеме пресичане на пътното платно отляво надясно
спрямо посоката на движение на автомобила. Преди пресичането същият се огледал
първо наляво в посока с. К.Б., като не видял светлини, след което погледнал
надясно и видял единствено светлините на спрелия товарен автомобил „ДАФ“. След
като се убедил, че няма други автомобили продължил маневрата пресичане на пътното платно, направил
няколко крачи и в последния момент видял светлини от фарове на кола на около 3
метра от него, вследствие на което е настъпил удар между него и предната дясна
част на автомобила. В исковата молба се твърди, че причина за настъпване на пътно
– транспортното произшествие е поведението на водачът Г.Г.П., която управлявала
товарния автомобил „Фиат Добло“ с несъобразена скорост от 74.9 км/ч. и сама се
е поставила в невъзможност да предотврати процесното ПТП с оглед видимостта,
която е имала. Ищецът заявява, че непосредствено след настъпилото ПТП бил
прегледан в ФСМП гр. Плевен и настанен за лечение в ортопедията в гр. Плевен с
охлузна рана на главата и фрактура на десен крайник. Вследствие на злополуката му
били причинени телесни увреждания, изразяващи се в разкъсно-контузна рана на
челото, подлежащо счупване на черепа с кръвоизлив на фронталния синус
/хемосинус/, мозъчно сътресение, луксация /изкълчване/ на дясна раменна става и
открито счупване с рана на голям и малък пищял на дясна подбедрица. Лечението
на което бил подложен се изразявало в нанасяне на 9 шева с цел възстановяване
на получената разкъсно-контузна рана на челото, наместване на извадената
раменна става на два пъти, тъй като след първият опит ставата отново се е
върнала в начално положение, извършване на операция на дясната подбедрица и
поставянето на имплант. След извършването на всички тези манипулации и лечения
в периода от 18.12.2014г. до 26.12.2014г., ищецът бил изписан от лечебното
заведение с препоръки за режим и медицинско лечение отбременяване на десен
горен крайник за срок от 2 /две/ седмици, отбременяване на десен долен крайник
за срок от 3 /три/ месеца и продължаване на антикоагулантната профилактика за
срок от 35 /тридесет и пет/ дни. Твърди, че в първите четири месеца след
инцидента бил напълно обездвижен като му се наложило през голям период от време
да бъде в легнало положение, а в случаите, когато му се е налагало да премине
поредните медицински прегледи да бъде придвижван с инвалидна количка. През
целия този период заявява, че преживял болка, страх, физическо и психическо
страдание, като имал опА.ия, че няма да се възстанови никога напълно и за
всичко ще трябва да разчита на помощта на съпругата и сина си, включително и поддръжка
на личната си хигиена. След преминаването на този период, който в
действителност бил около 4 месеца ищецът започнал да прави малки и неуверени
крачки с помощни средства /патерици/, след което се е опитал да прави по-големи
и така достигал до настоящия момент, в който изпитвал затруднение при движение
без помощни средства и все още нямал увереността, че може да стъпва спокойно на
десния си крак. Към настоящият момент все още изпитвал болка в областта на
дясното рамо и приемал болкоуспокоителни, а раната на главата му не е зараснала
напълно, като белегът останал на нея след инцидента бил видим. Твърди, че вследствие
на получената травма в областта на главата получавал световъртеж при всяко
ставане от легнало положение и за да избегне това му се налага първо да премине
в седнало положение, да изчака определено време, след което да се изправи.
Освен белега на главата /на челото/, такъв щял да остане завинаги и на десния
му крак, в резултат на извършената операция и поставянето на имплант. Сочи, че
във връзка с лечението на причинените травми от пътно – транспортното
произшествие е направил разходи за закупуването на имплант и медицински материални и лекарства. Твърди, че
към датата на ПТП за увреждащия товарен автомобил „Фиат Добло“ е била налице валидно
сключена застраховка „гражданска отговорност“ при ответното дружество.
Предвид
изложеното, моли съда да осъди ответника да му заплати, на основание чл. 226,
ал. 1 КЗ /отм./ сумата от 70 000 лв., представляваща застрахователно обезщетение
за претърпени неимуществени вреди, както и сумата от 2 067,22 лв.,
представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в разходи за закупуване
на медицински материали и лекарства от пътно – транспортното произшествие,
реализирано на 18.12.2014г., ведно със законната лихва върху сумите от датата
на настъпване на увреждането до окончателното им изплащане. Претендира
разноски, включително присъждане на процесуалния представител адвокатско
възнаграждение по чл. 38 ЗА.
Ответникът З. „А.Б.“ АД оспорва иска.
Заявява, че след запознаване с влязлата в сила присъда относно процесното ПТП
на ищеца е определено и изплатено застрахователно обезщетение за претърпените
от него неимуществени вреди в размер на 30 000 лв. и 1 030,11 лв. за
имуществените вреди, ведно със законната лихва върху тези суми от 18.12.2014г. при
отчитане на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца в
съотношение на 1/2, тъй като същият се е движил в нарушение на правилата на чл.
108, чл.113 и чл.114 ЗДвП и е допуснал навлизане внезапно на пътното платно на
необозначено за целта място, без да се съобрази с опасността, която ще създаде
за останалите участници в движението, с тяхната скорост на движение и
ограничената видимост в този участък на пътя. Оспорва началната дата на
претендираната законна лихва относно имуществените вреди доколкото същите не са
настъпили към датата на ПТП, а в по-късен момент. Претендира юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът, след като взе предвид доводите на
страните и след оценка на събраните по делото доказателства, при спазване на
разпоредбите на чл. 235 ГПК, намира следното:
Съгласно чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./, при
застраховка “Гражданска отговорност” увреденият, спрямо който застрахованият е
отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя. За основателността на прекия иск
в тежест на ищеца е да докаже, че в причинна връзка с виновно противоправно
деяние на лице, чиято гражданска отговорност към датата на деянието е
застрахована при ответника, е претърпял вреди, както и какъв е техният размер.
От представената и приета по делото
влязла в сила присъда, постановена на 11.05.2016г. по НОХД № 128/2016г. от
Районен съд – гр. Левски се установи, че на 18.12.2014г. около 17.30 часа на
пътен участък от Републиканската пътна мрежа, път І – 301, от гр. Левски в
посока с. К.Б., общ. Левски, км 5+0,14, Г.Г.П., при управлението на МПС –
товарен автомобил „Феат Добло“ с рег. № *******, нарушила правилата за движение
по пътищата, визирани в чл. 20, ал.2 ЗДвП, задължаващи водачите на пътни
превозни средства при избиране на скоростта си на движение да се съобразяват с
атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на
превозното средство, с превозния товар, с характера и интензивността на
движение, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат
пред всяко предвидимо препятствие, както и да намалят скоростта и в случай на необходимост
да спрат, когато възникне опасност за движението, при което по непредпазливост
е причинила средна телесна повреда на ищеца А.И.Г., изразяваща се в изкълчване
на дясната раменна кост, довело до трайно затруднение на движението на десен
горен крайник и счупване на дясната подбедрица /голям и малък пищял в горната
трета/, довело до трайно затрудняване на движението на десния долен крайник,
което деяние представлява престъпление по чл. 343, ал. 1, бук. б, предл. 2, вр.
чл. 342, ал. 1 НК. Настоящият съдебен състав приема тези факти за доказани,
като съобрази обвързващата сила на влязлата в сила присъда, тъй като същата на
основание чл. 300 ГПК установява по З.ължителен за гражданския съд начин вината
на деликвента и механизма на извършеното деяние, вкл. причинната връзка между
ПТП и причинените травми. С оглед на това, съдът достигна до правния извод, че
водачът на товарния автомобил „Феат Добло“ Г.Г.П. е извършила виновно
противоправно деяние, което е в разрез с описаните по – горе разпоредби на
ЗДвП.
Безспорно е между страните, че към
датата на процесното ПТП по отношение на процесния автомобил е бил сключен
договор за З.ължителна застраховка „гражданска отговорност на автомобилисти“,
страна по който е З. „А.Б.“ АД, в качеството му на застраховател.
Обект на застраховане по посочената З.ължителна
застраховка е гражданската отговорност на застрахованите физически и юридически
лица за причинените от тях на трети лица имуществени и неимуществени вреди,
свързани с притежаването и/или използването на моторни превозни средства, за
които застрахованите отговарят съгласно българското законодателство или
законодателството на държавата, в която е настъпила вредата, съгласно нормата
на чл. 257, ал.1 КЗ /отм./.
Застрахованите лица по тази застраховка,
съгласно втората алинея на посочената норма, са собственикът на моторното
превозно средство, за което е налице валидно сключен застрахователен договор,
както и всяко лице, което ползва моторно превозно средство на законно
основание. В случая, водачът е ползвал процесното МПС без противопоставяне на
собственика и съответно се ползва от застрахователната закрила.
Нормата на чл.226, ал.1 КЗ /отм./
регламентира прякото право на увредения, спрямо който застрахованият е
отговорен да иска обезщетението от застрахователя по застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилисти“.
Предвид обстоятелството, че гражданската
отговорност на виновния водач е покрита от ответника, същият дължи заплащането
на застрахователното обезщетение на ищеца за претърпените от него неимуществени
и имуществени вреди.
Основният спор между страните в
настоящото производство се свежда до размера на застрахователното обезщетението
за претърпените от ищеца вреди, настъпили в резултат от пътно – транспортното
произшествие станало на 18.12.2014г. В тежест на ищеца е да докаже твърдените неимуществени
и имуществени вреди причинени му от злополуката, а в тежест на ответника е да
докаже съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия, на който
се позовава, доколкото установяването на последното е основание за намаляване
на отговорността на ответника, на основание чл. 51, ал.2 ЗЗД.
В тази връзка безспорно установено е по
делото, че след завеждане на исковата молба застрахователното дружество, в
качеството си на ответник е заплатило на ищеца сума в общ размер на 37 143, 46
лв., от която 30 000 лв. обезщетение за претърпените неимуществени вреди и 1 031,61
лв. за имуществени вреди, като разликата над 31 031 лв. до пълния размер 37
143, 46 лв. е заплатена мораторна лихва върху двете обезщетения.
От заключението на приетата по делото съдебно
– медицинска експертиза, изготвена въз основа на представената по делото
многобройна медицинска документация и след извършен личен преглед от вещото
лице – специалист се установи, че на ищеца са му причинени следните травматични
увреждания: разкъсно - контузна рана на челото, счупване на челната кост на
черепа в дясно с кръвоизлив във фронталния синус, малко контузионно огнище на
челния мозъчен дял, мозъчно сътресение, изкълчване на дясната раменна става, открито
счупване на костите на дясната подбедрица. След инцидента спешна медицинска
помощ, болнично и оперативно лечение пострадалият получил в Клиниката по
ортопедия и травматология при УМБАЛ „ Д-р Георги Странски“ гр. Плевен, като му
били извършени хематологични, рентгенови, и ехографски изследвания и
консултации с неврохирург, хирург , ортопед , интернист и анестезиолог. При
извършеното компютърно-томографски изследване на черепните кости и мозъка са
били установени фрактурна ивица преминаваща през фонталния синус на черепа и малко
контузионно огнище фронтално. По спешност раната на челната област е била
хирургично обработена и зашита с 9 конеца. Изкълчената дясна раменна става е
била наместена и обездвижена с мека превръзка за срок от 30 дни, а дясната
подбедрица е била поставена временно на скелетна екстензия. След проведена
предоперативна подготовка на 23.12.2014г. пострадалия е бил опериран. Извършено
му било открито наместване на счупените кости на дясната подбедрица и обездвижването
им с метална остеосинтеза. Включена била инфузионна, антибиотична,
антикоагулантна и обезболяваща терапия.
След изписването му от болницата на
26.12.2014г. лечението продължило амбулаторно с назначени контролни прегледи и
подходящ режим, който включвал обездвижване на дясната ръка за няколко седмици
и препоръка да не стъпва на десния си крак в продължение на 3 месеца. Назначени
били превръзки и продължаваща антикоагулантна и обезболяваща терапия. По време
на амбулаторното лечение пострадалият посещавал контролни прегледи, в които
било отбелязано начална хипотрофия на десния долен крайник и намален обем за
движение в дясната колянна става. На 30-ия ден имобилизационната превръзка била
свалена от дясната раменна става и пострадалият започнал рехабилитация. Според
експертизата уврежданията на ищеца са с доказан произход и са често срещани при
пешеходци претърпели ПТП. По своя медико-биологичен характер се отличават със
следната характеристика: получената черепно-мозъчна травма, включваща
разкъсно-контузна рана на челото, счупване на челната кост на черепа в дясно с
кръвоизлив във фронталния синус, малко контузионно огнище на челния мозъчен дял
и мозъчно сътресение - като комплекс са довели на пострадалия разстройство на
здравето с опасност за живота; полученото изкълчване на дясната раменна става му
е причинило трайно ограничение на движенията на десния горен крайник за срок около
2 месеца; претърпяното открито счупване на костите на дясната подбедрица е
причинило на ищеца трайно ограничение на движенията на десния долен крайник за
срок около 8 месеца. Вещото лице е посочило, че общо лечебният и
възстановителен период при тези травми е приключил окончателно за срок от 8
месеца, като е направило уточнението, че раната на челната област на главата е
зараснала за срок до 2 седмици, а в продължение на 4 месеца пострадалият не е
можел да стъпва на десния си крак. Едва в началото на 5-ия месец започнал
постепенно да го натоварва използвайки патерици, като в края на 6-ия месец и да
стъпва с цяла тежест на крака поради забавена консоидация на фрактурата. Последвала
е продължителна рехабилитация на дясната колянна става. През посочения
период от 8 месеца пострадалият е търпял болки и страдания, които са били с
по-интензивен характер през първите 3 месеца непосредствено след злополуката и
около 2 месеца в началото на проведената рехабилитация. Наред с претърпените
болки в продължение на 30 дни пострадалият не е можел да си и с служи с дясната
ръка, което е правило обслужването му трудно. При извършеният личен преглед на
пострадалия вещото лице е констатирало наличието на остатъчен белег на челото –
11 см., получен в резултат на разкъсно- контузната рана на челото, който белег представлявал
козметичен дефект, тъй като се намирал във видимата част на лицето. Изкълчената
раменна става към момента на прегледа била на анатомичното си място, като движенията
на ставата били вече в пълен обем и сила. Счупените кости на дясната подбедрица
също били зараснали. В горната част на подбедрицата имало остатъчни белези от
проведената костна операция. Металната остеосинтеза все още не била извадена.
Същата се отстранявала оперативно и тази операция щяла да причини на пострадалия
допълнителни болки и страдания за срок до 30 дни. Движенията на дясната колянна
става били почти в норма, като само при движението флексия /свиване/ все още
имало дефицит от 10 градуса, който затруднявал пострадалия при клякане и
изкачване на стълби. Това ограничение според експерта щяло да изчезне след
отстраняване на металната остеосинтеза. Към момента на прегледа пострадалият се
предвижвал самостоятелно без помощни средства с нормална походка. Разпитано в
проведеното на 16.06.2017г. съдебно заседание вещото лице е уточнило, че в
резултат на травмата на дясната колянна става ищеца се движел с леко накуцване,
но тази накуцваща походка придавал на един естествен страх. Иначе костта била
зараснала, като остатъчния недостатък е трудно клякане, защото коляното не можело
да се сгъва до края т.е. има 10 градуса намаление на свиването. Това щяло да се
подобри, когато се махнела металната остеосинтеза. Счупването било неприятно, тъй
като било под коляното и пукнатините минавали навътре в ставата, което
означавало, че при по продължително ходене пострадалия би могъл да има утежняване,
умора и оток в коляното.
По отношение на белега на челото, вещото
лице е посочило, че същият е обезобразяващ.
От показанията на разпитаната по делото свидетелка
А.Г., съпруга на пострадалия, се установи, че когато е отишла да го види той
бил много зле, целият бил в кръв – по крака, по челото, по косата и не бил
адекватен. В болницата престоял десет дни и тя останала там да се грижи за
него, тъй като той не можел нито да обслужва сам, нито да се храни и ходи до
тоалетна. След изписването му бил почти 6 месеца на легло, като свидетелката се
грижила за него. Около месец след инцидента започнал да се храни сам, но не
можел да става сам и да се движи, тъй като бил с лонгета 40 дни. Дясното му
рано било изкълчено, а лявото се вадило при най – малкото движение. Споделя, че
когато трябвало да го водят на прегледи го предвижвали с помощта на инвалидна количка.
С помощта на бастун започнал да се движи след около 3 месеца, тъй като заради
проблемите си с рамената не можел да ползва патерици. Освен това мъжът й след
произшествието станал нервен и трудно свикнал с мисълта, че дълго време ще е на
легло. Сега казвал, че е благодарен, че е останал жив и, че всичко е отминало.
Относно размерът на дължимото
обезщетение за неимуществени вреди, съдът приема следното:
Обезщетението за неимуществени вреди в
хипотезата на чл.226, ал.1 КЗ /отм./ във вр. с чл. 45 от ЗЗД се определя от
съда в съответствие с установения в чл.52 ЗЗД принцип за справедливост. Освен
това, съдът преценявайки обстоятелствата, при които е настъпило произшествието,
вида, характера и тежестта на травмите, възрастта на ищеца към момента на
настъпване на увреждането - 57 г., продължителния лечебен и възстановителен
период - около 8 месеца, интензитета на болките, извършената оперативна
интервенция, поставянето на временна скелетна екстензия на дясната подбедрица,
откритото наместване на счупените кости на дясната подбедрица и обездвижването им с метална остеосинтеза, хирургичното
обработване на получената рана в челната област, наместването и обездвижването
с мека превръзка за срок от 30 дни на изкълчената дясна раменна става, последващата
рехабилитация, ползването на помощни средства, изживения шок от инцидента,
претърпените неудобства от личен, битов и социален характер, включително и
тези, свързани със затрудненото самообслужване, тоалет и други ежедневни
действия, останалият обезобразяващ белег във видимата част на лицето, отражението
на произшествието върху психо-емоционалното му състояние, както и факта, че на
ищеца му предстои още една оперативна интервенция по отстраняване на металната
остеосинтеза свързана с допълнителни болки и страдания за срок от около 30 дни
и провеждането на допълнителни рехабилитационни процедури съдът намира, че
сумата от 60 000 лв., представлява справедливо обезщетение по смисъла на чл. 52
от ЗЗД за репариране на вредите от ПТП. Обезщетението в този размер съответства
както на установения в чл. 52 от ЗЗД
принцип за справедливост, така и да възмезди неблагоприятните последици,
настъпили за ищеца в резултат на непозволеното увреждане.
С оглед наведеното от ответника
възражение за съпричиняване на вредоносния резултат следва да бъде изследван
въпроса налице ли е съпричиняване от пострадалото лице при настъпване на
вредоносния резултат, с оглед евентуалното намаляване на дължимото обезщетение
по реда на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД. Съпричиняване е налице, когато със своето
поведение на пътя, пострадалия, като участник - пешеходец в движението по
пътищата и в нарушение на правилата за движение е допринесъл за настъпването на
вредоносния резултат. Изводът за наличие на съпричиняване на вредата не може да
почива на предположения, а намаляването на дължимото обезщетение за вреди от
деликт по правилата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД изисква доказани по безспорен начин
конкретни действия или бездействия на увреденото лице, с което то обективно да
е способствало за настъпването на вредите /Решение 99/08.10.2013 г. по т.д.
44/2012 г. на ВКС, Второ ТО; Решение 98/24.06.2013 г. по т.д. 596/2012 г. на ВКС,
Второ ТО/. Съгласно разпоредбата на чл. 300 от ГПК влязлата в сила присъда на
наказателния съд има З.ължителна сила за гражданския съд, който разглежда
гражданските последици от деянието относно това дали е извършено деянието,
неговата противоправност и виновността на дееца. Трайно установената практиката
на ВКС е приела, че влязлата в сила присъда има доказателствено значение за
вината, противоправността и деянието само на извършителя на престъплението, а
поведението на пострадалия не е предмет на присъдата, освен ако съпричиняването
представлява елемент от състава на престъплението и е било предмет на
изследване по конкретното дело /Решение № 55/2009г. на ВКС, ІІ – т.о. по т.д. №
728/2008г./ С друго свое решение, ВКС е приел, че присъдата е задължителна за
гражданския съд относно вида и размера на определеното с нея наказание /
Решение № 25/2012г. на ВКС, ІІ г.о. по гр.д. № 798/2011г./. Цитираните решение
са постановени по реда на чл.290 от ГПК и са задължителни за по-нискостепенните
съдилища. Следователно задължително за гражданския съд е установеното, въз
основа на което наказателния съд е определил вида и размера на наказанието. От
това се налага извода, че ако при определяне на наказанието, наказателния съд е
отчел съпричиняване от страна на пострадалия, то гражданският съд е обвързан от
фактическите констатации на наказателния съд, свързани с приетото съпричиняване
при определянето на наказанието. Предвид прието в посочените две решения на
ВКС, настоящият съдебен състав приема, че е длъжен да съобрази възприетите
факти, установени в присъдата на наказателния съд, свързани със съпричиняване
от пострадалия в два случая – 1/ ако съпричиняването е елемент от фактическият
състав на престъплението и е било изследвано от наказателния съд и 2/ ако
съпричиняването е било отчетено в наказателното производство при определяне на
наказанието. В случая по настоящото дело е налице втората хипотеза. Ето защо,
въз основа на вече констатираният механизъм на настъпване на процесното пътно –
транспортно произшествие следва да се прецени от настоящият съдебен състав в
каква степен пострадалият е допринесъл за настъпване на пътния инцидент.
Безспорно е по делото, че на 18.12.2014г. около 17:30
часа, в тъмната част на денонощието, товарен автомобил „ДАФ” с рег.№*******,
заедно с прикачено към него полуремарке с рег.№ ********, се е движел от юг на
север, по път 1-301, при км. 5+0,14, в посока от гр.Левски към с.К.Б.. Водачът
му, след подаване на десен пътепоказател, предприема извършване на маневра
престрояване, източно спрямо платното за движение, върху изграденото уширение,
с цел преустановяване на движението си. Движещият се след него товарен
автомобил „Фиат Добло” с рег. № *******, предприема извършването на маневра „изпреварване“,
като навлиза в западната пътна лента, с цел продължаване на движението си в
северна посока - с.К.Б.. По същото време, предвижващия се като пешеходец А.Г. предприема
пресичане на платното за движение, пред товарния автомобил „Фиат Добло”, от
запад към изток, отляво на дясно, спрямо посоката на превозното средство.
Вследствие на пресичане траекториите на движение на товарен автомобил „Фиат
Добло” и пешеходецът, настъпва удар с предната част на автомобила и дясната
странична част на пешеходеца, въпреки предприетото интензивно спиране от
страна на
водача на товарния автомобил. След удара, в процес на оставяне на спирачни
следи по платното за движение, автомобилът спира с предната си част към
север-североизток, върху платното за движение, а пешеходецът се установява на около
17,1 метра пред автомобила, върху изграденото уширение, на 5,15 метра източно
от прекъснатата разделителна линия. Установено е от техническа гледна точка, че ударът на пешеходецът е станал на платното за движение, което в напречно
направление е по средата на пътя, на около 3,4 метра от западния ръб
/границата/ на пътното платно. Надлъжно на платното за движение, ударът се
осъществява северно, спрямо приетия ориентир /помощната права/, на разстояние
около 2 метра. Установено е също така, че скоростта на движение на увреждащия товарен
автомобил „Фиат Добло” в района на произшествието е била около 74,9 км./ч., а
към момента на удара - 54,7 км./ч, а скоростта на движение на пешеходеца, при
бърз ход за възрастни от 50 години до 60 години, е от порядъка на 6 км/ч.,
изминато за 1,67 мин./сек. При тези стойности необходимото разстояние за
спиране на товарния автомобил или т.нар. „опасна зона” се разпростирала на
разстояние 74,1 метра, като критичната
пътна ситуация възникнала в момента, в който пешеходецът е навлязъл върху
западната пътна лента, с цел перпендикулярно пресичане на пътното платно. Предвид
изминатия път от него по платното за движение в порядъка на 3,4 метра, водачът
на товарния автомобил „Фиат Добло“ е възприел пешеходеца като опасност и е
реагирал, преди той да навлезе върху пътното платно, но с оглед на скоростта си
на движение от 74,9 км/ч, е нямал техническата възможност да предотврати
настъпването на произшествието, чрез аварийно задействане на спирачната
система, от момента на възприемане на пешеходеца като опасност и реакцията му.
Водачът е управлявал автомобила със скорост по-висока от граничната за спиране
в зоната на своята видимост, като това действие е реализирано от него без
помощта на други обстоятелства, или водачът сам се е поставил в това положение.
По делото е установено, че ако водачът на товарния автомобил се е движел със
скорост до 60,1 км/ч, а пешеходецът е
осъществявал перпендикулярно пресичане със спокоен или бърз ход, то при
движение на къси светлини и от момента на предприетото спиране от водача, то
същият би спрял до мястото на удара, с което да предотврати пътнотранспортното
произшествие. Освен това пострадалият пешеходец също е имал техническа
възможност да възприеме посоката и направлението на процесния автомобил, преди
да навлезе върху платното за движение, и като преустанови движението си или
промени посоката, така че да бъде извън коридора на движение на автомобила, с
тези свои действия той е имал техническата възможност за предотврати
пътнотранспортното произшествие. Доколкото виновният водач е имал обективната
възможност да забележи пешеходеца като опасност още преди последният да навлезе
върху пътното платно /т.е. той е представлявал препятствие за водачът на
автомобила още преди да е стъпил на пътното платно, съгласно ТР №
28/28.11.1984г. по н.д. № 10/1984г. на ОСНК на ВС/ е следвало да очаква и
внезапното пресичане на пътното платно от негова страна. Установи се също така,
че пострадалият също е имал техническа възможност да възприеме посоката и
направлението на увреждащия автомобил, преди да навлезе върху платното за
движение, като преустанови движението си или промени посоката си, така че да
остане извън коридора на движение на автомобила. Като не е осъществил нито едно
от тези действия, пострадалият също не е изпълнил законово предписаните
задължения, в качеството му на участник в движението по пътищата. Следователно
се налага извода, че в конкретният случай пострадалият, който се е предвижвал
като пешеходец се е движил в нарушение на императивни правилата визирани в
чл.113, ал.2 вр. ал.1, т.1 и чл.114, т. 1 и т.2 ЗДвП изискващи от пешеходците
при пресичане на платно за движение преди да навлязат на него да се съобразят с
разстоянията на приближаващите се пътни превозни средства и с тяхната скорост
на движение, както и да не навлизат внезапно и при ограничена видимост на
пътното платно. Доколкото безспорно се установи, че поведението на пострадалия
в конкретната пътна ситуация е било неправомерно, то следва да бъде отчетен и
неговият принос за настъпване на процесното ПТП. Ако пешеходеца не беше
предприел внезапно пресичане на пътното платно и беше изчакал преминаването на
намиращият се там товарен автомобил обективно нямаше да настъпи засичане на
неговата траектория на движение с тази на увреждащия автомобил и те биха се
разминали безпроблемно. Ето защо, съдът намира, че неспазването на правилата за
движение по пътищата от страна на пострадалото лице е в причинно – следствена
връзка с настъпването на вредоносния резултат, тъй като чрез действията си то е
допринесло за осъществяването на пътно – транспортното произшествие. Предвид
гореизложеното, настоящият съдебен състав приема, че възражението от страна на
ответника, че ищецът е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат
нарушавайки разпоредбата на чл.113, ал.2 вр. ал.1, т.1 и чл.114, т. 1 и т.2 ЗДвП
е доказано. В останалата част обаче възражението е неоснователно, тъй като по
делото не се установи пострадалият да е нарушил правилата на движение заложени
в разпоредбата на чл.108 ЗДвП. С оглед на така установеното е налице
основанието на чл.51, ал.2 от ЗЗД за намаляване на присъденото по –горе
обезщетения с 1/2, тъй като на толкова съответства приноса на пострадалия
пешеходец за настъпване на вредите – съзнателно е предприел рисковано пресичане
в опА.участък какъвто е бил процесният участък. Предвид това, съдът намира, че
дължимото на ищеца обезщетение, намалено съответно с процента на съпричиняване
възлиза на 30 000 лв. Такъв е и доброволно платени от ответника размер в
хода на процеса, ведно със законната лихва.
По предявеният иск за имуществени вреди,
изразяващ се в направени разходи в размер на 1 773 лв. за поставен имплант
и 290,22 лв. за закупуване на медицински материални и лекарства, свързани с процесния
инцидент, съдът намира следното:
Претендираните имуществени и
неимуществени вреди произлизат от един и същи правопораждащ юридически факт -
процесното ПТП, поради което изложеното по-горе по иска за неимуществени вреди относно
наличието на фактическия състав на непозволеното увреждане по чл. 45 ЗЗД, застрахователния
договор и т.н. е напълно относимо и
спрямо този иск.
От представените и приети по делото писмени
доказателства – фактура № ********** от 23.12.2014г. и вносна бележка за заплащане
на имплант и 7 бр. фискални бонове за закупуване на медицински материали и
медикаменти се установи, че ищецът действително е направил твърдените от него
разходи за лечение в посочените размери. Предвид обаче приетия по-горе процент
на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия, претенцията
за имуществени вреди също следва да бъде редуцирана с по 1/2, а именно 886,50
лв. за поставения имплант и 145,11 – закупуване на медицински материални и
медикаменти /или общо до сумата от 1 031,61 лв./. По делото безспорно е
установено, че ответника доброволно вече е заплатил на ищеца сумата от
1 031,61 лв., ведно със законната лихва върху обезщетението от датата на
увреждането, то същият не следва да дължи повторно заплащане.
По предявения акцесорен иск за законната
лихва върху присъденото обeзщетение за неимуществени вреди от датата на
настъпване на ПТП до окончателното изплащане на сумата, съдът намира следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 223, ал. 2
от КЗ /отм./, системно разположена в Глава 20 „Застраховане на гражданска
отговорност” и съдържаща общите правно норми, приложими към всички видове
застрахователни договори, покриващи риска от възникване на отговорност на
застрахования за обезщетяване на причинени вреди, което включва и застраховката
„гражданска отговорност на автомобилисти” застрахователят заплаща обезщетение
за вреди, които са пряка и непосредствена последица от непозволеното увреждане,
както и за лихви за забава, когато застрахования отговаря за тяхното плащане. В
настоящия случай застрахованото при ответника лице – деликвент отговаря за
мораторни лихви върху обезщетението за причинени вреди от деликт от момента на
увреждането, на основание чл. 84, ал. 3 ЗЗД. В подкрепа на посочения извод е
разпоредбата на чл. 268, т. 10 от КЗ, системно разположена в Глава 24
„Задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилисти” и уреждаща
правния режим на този вид застрахователен договор, която предвижда изрично, че
застрахователят не заплаща обезщетение за лихви, освен в случаите на чл. 223,
ал. 2 КЗ, т.е. освен в случаите, когато застрахованото лице – деликвент
отговаря за тяхното плащане, която отговорност, както беше посочено, възниква
от датата на деликта с оглед изричната разпоредба на чл. 84, ал. 3 ЗЗД. Израз
на обективираната в посочените разпоредби изрична воля на законодателя
застрахователят да отговаря за обезщетението за забава от момента, от който
отговаря и деликвента в настоящия случай е и разпоредбата на чл. 227, т. 2 КЗ
/отм./, която предвижда, че застрахователят по застраховки за гражданска
отговорност има право на регрес срещу застрахования за платените лихви за
забава, съответстващи на периода от датата на настъпване на застрахователното
събитие до датата на съобщаването за събитието по чл. 224, ал.1 КЗ /отм./ или
до датата на предявяване на иска по чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./.
Предвид горното и с оглед системното
тълкуване на разпоредбите на чл. 268, т. 10, чл. 223, ал. 2 и чл. 227, т. 2 от КЗ съдът намира, че отговорността на застрахователя по застраховка „гражданска
отговорност на автомобилисти” като функционално обусловена от отговорността на
деликвента обхваща и мораторната лихва за забава, дължима от датата на
застрахователното събитие – в случая от датата на увреждането – по отношение на
обезщетението за неимуществени вреди. Дължимата сума за мораторна лихва е погА.а
с извършеното от ответника плащане.
По отношение на разноските.
Независимо от изхода на спора ответникът
следва да бъде осъден да заплати разноски по делото, направени от ищеца,
съразмерно на тази част от иска, която е отхвърлена поради плащане, направено в
хода на процеса, доколкото към момента на завеждане на иска ответникът е бил в
забава и е станал повод за извършване на разноски. По тези съображения
съразмерно на отхвърлената поради плащане част от исковете ответникът следва да
бъде осъден да заплати възнаграждение по чл. 38 ЗА, както и разноски и държавна
такса в полза на бюджета на съда. В полза на ответника следва да бъдат
присъдени разноски за юрисконсулт съразмерно на отхвърлената част от исковете,
извън частта поради плащане в хода на процеса
Мотивиран от горното, Софийски градски
съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
предявените
от А.И.Г., ЕГН ********** против ЗАД „А.Б.“ АД, ЕИК ******* искове по чл.
226, ал. 1 КЗ /отм./ за сумата 70 000
лв., представляваща застрахователно
обезщетение за претърпени неимуществени вреди - болки и страдания от
травматични увреждания, настъпили в резултат на пътно-транспортно произшествие,
реализирано на 18.12.2014г. по вина на Г.Г.П., чиято гражданска отговорност
като автомобилист за вреди, причинени при управлението на товарен автомобил „Фиат
Добло“ с рег. № ******* към посочената дата е бил застрахован при ответника, както
и за сумата 2 067,22 лв. – обезщетение
за имуществени вреди – разходи за лечение на травматичните увреждания,
настъпили като последица на посоченото ПТП.
ОСЪЖДА
ЗАД „А.Б.“ АД, ЕИК
******* да заплати на А.И.Г., ЕГН **********
сумата 1 241,26 лв. - разноски
по делото, съразмерно на частта от исковете, отхвърлени поради плащане,
извършено в хода на процеса.
ОСЪЖДА
ЗАД „А.Б.“ АД,
ЕИК ******* да заплати на адв. Р.Р.,
на основание чл.78,ал.1 от ГПК вр. чл.38 от ЗА вр. с чл.7, ал.2, т.4 от Наредба
№ 1 за минималните размера на адвокатските възнаграждения сумата 1 159,16 лв. – адвокатско възнаграждение при безплатна
адвокатска помощ, съразмерно на частта от исковете, отхвърлени поради плащане,
извършено в хода на процеса.
ОСЪЖДА
А. И.Г., ЕГН
********** да заплати на ЗАД „А.Б.“ АД, ЕИК *******, на основание чл.78, ал.8 от ГПК
вр.чл.37 ЗПП сумата 170,82 лв., представляваща
юрисконсултско възнаграждение, съразмерно на отхвърлената част от иска, извън
частта, която е отхвърлена поради извършено в хода на процеса плащане.
ОСЪЖДА
ЗАД „А.Б.“ АД, ЕИК
******* да заплати по сметка на Софийски градски съд, на основание чл.
78, ал. 6 ГПК сумата 172,24 лв. –
разноски за възнаграждение за вещо лице, платено от бюджета на съда, съразмерно
на частта от исковете, отхвърлени поради плащане, извършено в хода на процеса
плащане.
Решението може да се обжалва с въззивна
жалба пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
СЪДИЯ: