№ 3113
гр. Варна, 18.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 39 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Христина В. Т. Колева
при участието на секретаря Цветелина Пл. Илиева
като разгледа докладваното от Христина В. Т. Колева Гражданско дело №
20223110103410 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по предявен от Ж. Т. Р., ЕГН
********** срещу „Б.Е.Д.К." ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр.***, иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, да бъде прието
за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на
ответника сумата в размер на 414 лв., представляваща възнаграждение за
бързо разглеждане на искането за кредит по чл. 9, ал. 1 от Договор за кредит
№ *** от 28.01.2020 г., за периода 12.02.2020 г. - 23.09.2020 г.
Ищецът твърди, че на 28.01.2020 г. сключил с ответника Договор за
кредит № ***. Излага, че по силата на Договора, ответното дружество му
предоставило кредит в размер на 1500.00 лв. срещу поето от него задължение
да върне предоставената сума в срок от 8 месеца и 14 дни - до 23.09.2020 г.,
на 17 двуседмични вноски, всяка в размер на 99.89 лв., при годишен лихвен
процент 36,79 % и годишен процент на разходите 43,80 %. Сочи, че в чл. 5,
ал. 5 от Договора е уговорено, че общата сума за погасяване възлиза на
1698.13 лв., а в чл. 6 е представен погасителният план, включващ размера на
погасителните вноски, датите на тяхното падежиране и оставащата главница.
Поддържа, че в чл. 9, ал. 1 е посочено, че кредитоискателят е заявил желание
за бързо разглеждане на искането му за кредит при условията на т. 7.3 от
раздел V от Общите условия, за което дължи такса в общ размер на 414 лв.,
като тя се дължи на равни части през периода на кредита, съразмерно
добавени във всяка една погасителна вноска от погасителния план по кредита.
Твърди, че поради поемане на задължението да се заплати такса за бързо
разглеждане на искането, е налице несъответствие на правата и задълженията
на страните, като неравноправно се третират икономически слаби участници
в оборота и се използва недостига на материални средства или незнанието на
едната страна в правоотношението за облагодетелстване на другата, което
води до противоречие с добрите нрави. Поддържа, че клаузата,
1
регламентираща възнаграждение за тази допълнителна услуга, е нищожна на
осн. чл. 21, ал. 1 ЗПК и заобикаля закона, тъй като не представлява такса или
комисионна за допълнителни услуги по смисъла на чл. 10а, ал. 1 ПК, а по
своето естество е свързана с усвояване и управление на кредита. Твърди, че
по договора е извършвал плащане само на главница и лихва. По изложените
съображения моли за уважаване на предявения иск и присъждане на
сторените по делото разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника
„Б.Е.Д.К." ООД, обективиращ становището му за неоснователност на
исковата претенция. Счита, че не са налице сочените от ищеца пороци на
клаузата по чл. 9, ал. 1 от Договор за кредит № *** от 28.01.2020г. Ищецът,
като страна по договора за кредит е пожелал допълнително действие – бързо
разглеждане, като посоченото действие не е било предпоставка за отпускане
на кредита. Сочи, че действието – бързо разглеждане на искането, присъства
като цена в Европейския формуляр /СЕВ/. Моли за отхвърляне на иска.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото
доказателства, преценени заедно и по отделно, намира за установено от
фактическа страна следното:
Безспорни между страните са следните обстоятелства, че между Ж. Т. Р.
и „Б.Е.Д.К." ООД е сключен договор за кредит от 28.01.2020 г., включващ
клаузата за ползване на услугата "Бързо разглеждане на искането за кредит"
на стойност 414 лева.
Като писмено доказателство по делото е приет договор за кредит от
28.01.2020 г. В чл.9, ал.1 от същия е посочено, че при кандидатстването си за
кредит, кредитополучателят изрично е заявил желание за Бързо разглеждане
на искането му за кредит при условията на т.7.3 от раздел V от Общите
условия. Паричната сума за Бързото разглеждане на кредита е в размер на 414
лева и е дължима на равни части през периода на Кредита от 12.02.2020 г. до
23.09.2020 г., съразмерно добавени във всяка погасителна вноска от
погасителния план по кредита, заложен в договора.
Приети като писмени доказателства са Общите условия към договор за
потребителски кредит. В чл.7.3 от същите е посочено, че услугата „бързо
разглеждане" представлява предоставена възможност за разглеждане
искането на кредитополучателя в срок до два часа в рамките на работното
време, от постъпването му. За ползването на тази услуга заемополучателят
дължи парична сума съобразно погасителния план и в случая тя се сочи да е в
размер на сумата от 414 лева/чл.9, ал.1/.
При така установените фактически обстоятелства съдът достигна до
следните правни изводи:
Съдът следва да разгледа наведените от страна на ищеца възражения за
нищожност на клаузата, обективирана в чл. 9, ал.1 от договора, като следва да
започне от най-обременителното, а именно в настоящия случай нищожност,
поради противоречие със закона. Каквато и поредност и каквото и
съотношение да е посочил ищецът, възраженията са предявени в условията
евентуалност, тъй като никоя сделка не може да бъде нищожна на повече от
едно основание. Съдът е длъжен да разгледа основанията за нищожност
според тежестта на сочения от ищеца порок в поредност от най-тежкия
(противоречие със закона или заобикалянето му) през по-леките, каквито са
липсата на основание, липса на съгласие, привидност, невъзможен предмет,
2
противоречие на морала или липсата на форма /решение № 198/10.08.2015 г.,
четвърто гражданско отделение, гр.д. № 5252 по описа за 2014 година на
ВКС; решение № 199 от 12.07.2016 г. на ВКС по гр. д. № 583/2016 г., IV г. о.,
ГК/.
Разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, предвиждаща забрана кредиторът да
изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и
управление на кредита. Тази норма е императивна, поради което отклонение
от същата е недопустимо. Съдът намира, че услугата „Бързо разглеждане на
кредита", няма характер на допълнителна такава, по смисъла на чл. 10а, ал.2
ЗПК, доколкото същата е пряко свързана със самото задължение по кредита.
Допълнителни са такива услуги, които нямат пряко отношение към
насрещните престации на страните, като издаване на удостоверения, различни
референции и т. н. Уговорената в чл.9, ал.1 от договора услуга - „Бързо
разглеждане на кредита" няма характеристика на допълнителна услуга, а
същата е пряко свързана със самото задължение по кредита. Този извод на
съда следва от съществената характеристика на услугата - извършване на
действия по предоставяне на заетата сума, които съставляват усвояване на
кредита, доколкото чрез тях се осигурява съдействие на заемополучателя за
изпълнение на основното му задължение по договора. Затова начисляване на
възнаграждение за извършване на такива действия под каквато и да било
форма или наименование, противоречи на закона и заемодателят няма право
да изисква заплащането му, аргумент от чл. 10а, ал. 2 ЗПК. Дължимостта на
такава такса от заемополучателя не може да се обоснове и с довода, че
услугата е доставена, защото това би означавало доставянето да се признае за
правно основание, въпреки изричната забрана на закона за възмездяване на
действията, свързани с усвояване и управление на кредита. Така уговорена,
съдът приема, че не се касае за допълнителни услуга, а за забранена такса за
действия, свързани с усвояването на кредита, което води до нейната
нищожност.
Вземането за бързо разглеждане на заявката за отпускане на кредит,
съдът намира, че е свързано с предоговорните отношения между страните, а
клаузата от договора касаеща това вземане всъщност само уточнява
насрещната престация на едната страна като елемент от облигационно
правоотношение възникнало преди сключване на договора, което касае само
разглеждането на заявката за кредит. Следователно макар и да е обективирана
в договора за кредит, уговорката за такса възниква за услуга, която не е
обусловена от самия договор за кредит, доколкото такъв може и изобщо да не
се сключи, независимо дали търговецът е осигурил предимство на конкретния
потребител при влизането в преговори по отпускане на заем. Липсата на
връзка на обусловеност между основанието, въз основа, на което възниква
вземането на кредитната институция за такса експресно разглеждане и самия
договор за кредит, с който е уговорена, сочи за наличие на противоречие с чл.
10а, ал.1 ЗПК, който предвижда, че кредиторът по договор за потребителски
кредит може да събира от потребителя такси и комисиони за допълнителни
услуги, но свързани с договора за потребителски кредит.
С оглед гореизложеното клаузата в договора, уреждаща заплащането на
такса за услугата „Бързо разглеждане на кредита" се явява нищожна, на
основание чл. 26, ал.1, предл.1 ЗЗД, поради противоречие с разпоредбата на
чл. 10а, ал. 1 и 2 ЗПК. С оглед гореизложените мотиви следва изводът, че
разписаната клауза в чл.9, ал.1 от процесния договор е нищожна поради
противоречие със закона. Твърдението за нищожност на процесната клауза от
3
договора е въведено с възражение, поради което по него съдът следва да се
произнесе само в мотивите на решението, но не и в диспозитивната му част /В
този смисъл решение № 788 от 4.01.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1741/2009 г., I
г. о., ГК/.
Съдът не следва да излага допълнителни мотиви и по останалите
възражения за нищожност, доколкото разглеждането на същите е при
условията на евентуалност, съобразно гореизложените мотиви, а и не може
една договорна клауза да е нищожна на повече от едно основания.
Предвид констатираната нищожност на клаузата на чл.9, ал.1 от
договора, следва изводът, че ищецът не дължи заплащането на предвидената
за тази услуга „Бързо разглеждане на кредита " сума в размер на 414 лева.
На основание изложените мотиви, исковата претенция се явява
основателна и подлежи на уважаване.
По отношение на разноските:
С оглед изхода на делото право на разноски има само ищцовата страна,
която претендира заплащането на сумата от 50 лева, представляваща дължима
държавна такса, както и адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал.1, т.2
ЗА, като е посочен и размер на възнаграждението, което иска да се определи в
размер на 400 лева. Нормата на чл. 38, ал.2, изр.2 от ЗА посочва, че съдът
определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в наредбата
по чл. 36, ал. 2 и осъжда другата страна да го заплати. При съблюдаване на
тази норма следва изводът, че съдът е този, който определя какво следва да е
възнаграждението на процесуалния представител, оказал безплатна правна
помощ, а не последният да заявява какъв размер следва да му бъде определен.
С оглед гореизложените мотиви и при съблюдаване на чл. 7, ал.2, т.1 от
Наредба № 1 от 2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения следва, че дължимото възнаграждение в настоящото
производство възлиза на 300 лева. Именно в този размер следва да се присъди
в полза на процесуалния представител на ищеца възнаграждение за
осъществената безплатна правна помощ, като същото следва да се възложи в
тежест на ответната страна. С оглед гореизложените мотиви, съдът не дължи
произнасяне по направеното възражение за прекомерност на претендираното
адвокатско възнаграждение, доколкото същото е определено от съда в
минималния размер, предвиден в Наредба № 1 от 2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения. В полза на ищцата следва да се
присъди заплатената държавна такса в размер на 50 лева, която следва да се
възложи в тежест на ответника, на основание чл. 78, ал.1 ГПК.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между Ж. Т. Р., ЕГН
**********, адрес: град *** и „Б.Е.Д.К." ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес
на управление: град ***, че Ж. Т. Р., ЕГН ********** не дължи на „Б.Е.Д.К."
ООД, ЕИК *** сумата от 414 лева, представляваща възнаграждение за бързо
разглеждане на искането за кредит по чл. 9, ал. 1 от Договор за кредит № ***
от 28.01.2020 г., за периода 12.02.2020 г. - 23.09.2020 г., на основание чл. 124
ГПК
ОСЪЖДА „Б.Е.Д.К." ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
4
управление: град *** да заплати на Ж. Т. Р., ЕГН **********, адрес: град ***
сумата от 50 лева, представляваща сторени от последната разноски, на
основание чл. 78, ал.1 ГПК
ОСЪЖДА „Б.Е.Д.К." ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: град *** да заплати на адвокат П. Й. Н., ЕГН **********, член на
Варненска адвокатска колегия, адрес: град *** сумата от 300 лева,
представляваща дължимо адвокатско възнаграждение за предявената искова
претенция, на основание чл. 38, ал.2 ЗАдв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от настоящото решение да се връчи на страните по делото, заедно
със съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5