Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 260033
гр.Свищов, 11.03.2021 год.
Свищовският
районен съд в публично заседание на 23.02.2021 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА СТОЯНОВА
при секретаря Василка Лалова,
като разгледа докладваното от съдията НАХД 80 по описа за 2020 год., за да се
произнесе, взема предвид:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба от „А.“ЕООД, с.Б.Сливово,
представлявано от Л.Т.Л. против НП № КГ-2287/5.03.2020г. на Председателя на Д.а.з.м.и т.н. с което за
нарушение на чл. 8, ал. 2 от Закона за чистотата на атмосферния въздух ,във връзка с чл. 6,
т.1 и приложение № 1 от Наредбата за изискванията за качеството на течните
горива, условията, реда и начина за техния контрол , на основание чл.34,
ал.2 от ЗЧАВ му е наложено наказание -имуществена санкция в размер на 10 000
лв.
и дружеството е задължено за заплати разходите за вземане и изпитване на проба
в размер на 1150,00
лв. Моли се наказателното постановление да бъде отменено като
незаконосъобразно. В съдебното заседание
повереникът на жалбоподателя-адв.И. поддържа жалбата.
За административно-наказващия орган не се явява представител.
Съдът, след като прецени
събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна
следното:
Като подадена против акт подлежащ на съдебен контрол,
жалбата е допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна.
С обжалваното Наказателно постановление №
КГ-2287/5.03.2020г. на
Председателя на Д.а.з.м.и т.н. на „А.“ЕООД, с.Б.Сливово,
представлявано от Л.Т.Л. за нарушение на чл.
8, ал. 2 от Закона за чистотата на атмосферния въздух във връзка с чл. 6, т. 1
и приложение № 1 от Наредбата за изискванията за качеството на течните горива,
условията, реда и начина за техния контрол и на основание чл.
34, ал. 2 от ЗЧАВ му е наложено наказание имуществена санкция в размер на 10000
лв и дружеството е задължено за заплати разходите за вземане и изпитване на
проба в размер на 1150,00лв. Наказателно постановление е издадено въз основа на Акт за
установяване на административно нарушение А-154/04.10.2019 г. съставен от главен инспектор при
наказващия орган. В акта и НП се сочи, че на 1.08.2019г. е извършена проверка в обект -
бензиностанция в с.Драгомирово, управляван от дружеството. От бензиноколонка №2 с налично количество 2322 литра е взета проба от течно
гориво- автомобилен бензин А-95Н, с
Протокол за проверка и вземане на проба
№Рс-102/1.08.2019г. Установено било,
че последната доставка на гориво е в количество 990 литра по фактура от 27.07.2019г. с експедиционна бележка от 27.07.2019г. и с декларация за
съответствие № 1429/10.07.2019г. , издадена от доставчика „Ромпетрол България“ ЕАД. Взетата
контролна проба била изпитана в стационарна лаборатория за изпитване на горива,
смазочни материали и присадки към ГД ККТГ - ДАМТН, гр. София, при което бил
издаден Протокол за изпитване №С-0300-1/6.08.2019г. На основание изготвения протокол за
изпитване в ГД ККТГ е извършена експертиза и е изготвен Констативен протокол
№КП - 0431/6.08.2019г. за съответствие на
течното гориво с изискванията за качество, съгласно който: течно гориво -
автомобилен бензин А- 95Н не съответства на изискванията за качество, както
следва: - „Дестилационни
характеристики“:
-
„край
на кипене“ (°C ): Получен резултат от
изпитването 218,5 °C при норма
максимум 210,0 °C - отклонение с 8,5 °C над максимално допустимата
стойност. След прилагане на критериите за прецизност на използвания методит за изпитване, съгласно чл.7 от Наредбата
за изискванията за качеството на течните горива, условията, реда и начина за
техния контрол, при
получен резултат от изпитването над 211, 8 °C, продуктът не съответства на
изискването за температура на край на кипене. Прието е, че по показател „Дестилационни
характеристики“
продуктът не съответства на изискванията за качество.
Разпитани са като свидетели актосъставителят Д. Ш. и св.А. Мангозова. Същите потвърждават изложените в акта и
НП обстоятелства. Разпитана е и свидетелката Миглена Маринова, която към момента на
проверката е
работила
в дружеството жалбоподател, освен това
живее на съпружески начала с управителя на дружеството.
Същата обясни , че при зареждане на
бензиностанцията с гориво преди проверката, са разтоварили и бензин и дизелово
гориво, като това е станало през един маркуч. Шофьорът изцедил маркуча
доколкото можал, но вероятно е имало остатъци от дизела по маркуча, когато е
започнало разтоварването на бензина. Свидетелката е присъствала и
описва процедурата по вземане на проби, макар и от думите и да става ясно, че
не помни добре някой обстоятелства, още повече има връзка с жалбоподателя.
В този смисъл съдът намира, че нейните показания не оборват показанията на
актосъставителя, който е значително по-конкретен и очевидно добросъвестно
разказва това което се е случило. Спорът се концентрира върху факта на
нарушаването на правилата при вземането на пробите и оттам до компрометирането им, които са изследвани за съответните
дестилационни характеристики, както и върху резултатите от проведеното
изследване на взетите проби, установяващи несъответствието с изискването за
качеството на разпространяваното гориво. В случая е била
приложима разпоредбата на чл.30в ал.1 от ЗЧАВ в релевантната към момента на твърдяното нарушение
редакция /с изм. в сила от 3.01.2019г./ , според която „Контролните органи вземат проба от
течното гориво за изпитване в присъствието на собственика или ръководителя на
контролирания обект, или на служител на контролирания обект, като: 1. в
зависимост от предназначението пробата се разделя на арбитражна и контролна; 2.
една част от контролната проба се предава за изпитване; 3. в случаите на
оспорване на резултатите от изпитването заинтересованата страна е длъжна в
7-дневен срок от получаването на протоколите от изпитването и констативните
протоколи да поиска арбитражната проба да бъде изпитана за нейна сметка в трета
акредитирана лаборатория, като резултатите от изпитването на арбитражната проба
и изготвената експертиза са окончателни; 4. резултатите от изпитванията на
пробите по т. 2 и 3 служат за доказателствено средство при съдебно решаване на
спора“. Не е и спорно между
страните, а се установява от протокола за проверка и вземане на проба, че при
това вземане на пробите е присъствал служител на жалбоподателя-св.Маринова. От този протокол се
установява, че една част от пробите е разпределена за евентуален арбитраж, а
друга част е разпределена както следва - 3 броя за изследване и една проба за
ответника по касация. При това са изпълнени изискванията на чл. 30б, ал. 1, т.
1 и т. 2 от приложимата редакция на ЗЧАВ.
Една от пробите е изпитана в лаборатория за изпитване на
горива, смазочни материали и присадки към ГД ККТГ в град София, като от протокола
се установява, че пробата е от 0,8 литра, предоставена е в метален съд със
запечатана гърловина, пломбирана с пломба и е означена с код 0969. По отношение на резултатите
от изпитването е констатирано в протокола за изпитване, че дестилационната
характеристика край на кипене на пробата е 218,5 °C , при допустима по вече цитирания
стандарт 210 °C . Въз основа на този протокол е изготвено експертно заключение,
според което
продуктът не съответства на показателя "дестилационна
характеристика".
Дружеството-жалбоподател е подало заявление за провеждане на арбитражно изпитване.Такова е проведено в Изпитвателна лаборатория за горива при „БТ“ ООД
гр.Стара Загора. По отношение на резултатите от изпитването е констатирано
в протокола за изпитване №
303/14.08.2019г. и Експертиза за съответствие на течно ториво с изискванията за
качество след арбитражно изпитване № Еа-016/15.08.2019г. , че дестилационната характеристика край на кипене на
пробата е 221,4 °C , при допустима по вече
цитирания стандарт 210 °C . Въз основа на този протокол е изготвено експертно
заключение, според което продуктът не съответства на показателя
"дестилационна характеристика".
При тези установени факти, съдът приема, че при провеждането на изземването и изследването
на пробите
е спазен стриктно реда на ЗЧАВ.В този смисъл е
и заключението на назначената съдебно-химическа експертиза.Според вещото лице,
което
с оглед материалите по делото и след вземане предвид показанията на
свидетелите, установява, че при вземане на контролните проби са спазени
техническите и технологични правила, предвидени в техническите стандарти.
Вземането на контролни проби отговаря на Наредбата за изискванията за
качеството на течните горива, условията, реда и начина за техния контрол.
Спазени са технологичните правила за съхранение на контролните проби. Анализът
на контролните проби е направен по установените в Наредбата методи на
изпитване, като са спазени и изискванията на БДС EN ISO 3405:2011. Заинтересованата
страна е поискала в нормативния срок и арбитражна проба, която също е с отклонения в показателя „край на кипене“ . Процедурата, установена в БДС EN ISO 14275:2013 е спазена при
вземане на пробите.
С оглед тези
доказателства, като взема предвид и писмените такива, съдът приема, че
обстоятелствата описани в НП са доказани.
Въз основа на така установеното от фактическа страна,
съдът намира за установено от правна страна следното: Съдът намира, че АУАН и
НП покриват нормативните изисквания и не страдат от такива пороци, които да са
от естество, че да се приемат за съществени и не налагат отмяна на НП.
Вмененото на обжалващото юридическо лице нарушение се доказва по делото.
Наказаното дружество е нарушило чл. 8, ал.2 от ЗЧАВ във вр. чл. 6, т. 1 и
Приложение № 1 от Наредбата, тъй като е допуснало да се разпространява течно
гориво /автомобилен бензин/ в отклонение с визираните изисквания за качество по
показателя „Дестилационни
характеристики“.
Разпоредбата на чл.
8, ал. 2 от ЗЧАВ съдържа забрана за пускане на пазара, разпространение,
транспортиране и използването на течни горива, които не отговарят на някое от
изискванията за качество, определени в ал. 1 от НИКТГУРНК, а санкционната норма на
чл. 34 ал.2 от ЗЧАВ предвижда глоба от 2000лева до 20 000лева, съответно имуществена санкция в размер от
10 000лева
до 100 000лева за лице, което
разпространява, включително като краен разпространител, или използва течни
горива, които не съответстват на някое от изискванията за качество, определени
в наредбата по чл. 8, ал. 1, ако деянието не съставлява престъпление,
независимо от наличието или липсата на декларация за съответствие. Жалбоподателят несъмнено е краен разпространител на течно гориво - бензин
А-95Н, за което притежава декларация за съответствие от производителя, но то не
съответства на изискването за качество по показател „Дестилационни
характеристики“:
„край
на кипене“"
по Приложение № 1 към НИКТГУРНК - факт, безспорно установен със събраните в
хода на производството доказателства, и то при спазване на специалния ред за
това.В случая субективната
съставомерност не подлежи на изследване при ангажиране на обективната
безвиновна отговорност на дружеството,
търговецът носи самостоятелна отговорност като разпространител на
гориво, без значение от къде, от кого и колко пъти се е снабдявал с него. Наложеното наказание е в минималния размер за
юридически лица е не може да се коригира. Не може и да се поставя въпрос за
приложение на инситута на маловажния случай, тъй като разглежданото нарушение
не се отличава с по-ниска тежест от типичните такива. С оглед всичко изложено
съдът намира, че наказателното постановление е законосъобразно и следва да бъде
потвърдено.
При този изход на делото, разноски не следва да се
присъждат.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №
КГ-2287/5.03.2020г. на
Председателя на Д.а.з.м.и т.н. с което на „А.“ЕООД с ЕИК *******, с адрес
на управление ***, представлявано от Л.Т.Л. за нарушение на чл.8
ал.2 от Закона за чистотата на атмосферния въздух, във връзка с чл.6 т.1 и приложение № 1
от Наредбата за изискванията за качеството на течните горива, условията, реда и
начина за техния контрол , на основание чл.34, ал.2 от ЗЧАВ е наложено наказание -имуществена санкция в
размер на 10 000 лв. и дружеството е задължено за заплати разходите за вземане
и изпитване на проба в размер на 1150,00 лева, като законосъобразно.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВТ
Административен съд , в 14 дневен срок от съобщаването.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: