№ 17
гр. София, 04.01.2022 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-7, в закрито заседание на
четвърти януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Светослав Василев
като разгледа докладваното от Светослав Василев Търговско дело №
20211100902859 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на КР. ХР. П., с която
срещу ДП „Н.к.ж.и.“ са предявени искове , както следва:
- за прогласяване на нищожността на решенията на М. на т. и с.,
упражняващ правата на Държавата в предприятието, обективирани в заповед
№ПД-268/23.12.2021 г. за освобождаване на ищеца като директор и член на
управителния съвет на предприятието, за прекратяване на договора му за
възлагане на управлението, за изплащане на обезщетение за неспазване на
предизвестието, за назначаване на З.К. за член на Управителния съвет и
генерален директор на НКЖИ;
- искове за признаване за установено по реда на чл. 29, ал. 1
ЗТРРЮЛНЦ, че обстоятелствата, за които е подадено заявление А9 вх.№
20211229141912 за вписване на промени по партидата на ДП НКЖИ в
търговския регистър (за освобождаване на ищеца като директор и член на
управителния съвет на предприятието и за вписване на З.К. като член на
управителния съвет и генерален директор на НКЖИ), като несъществуващи
обстоятелства.
В исковата молба се твърди, че решенията са нищожни, тъй като са
взети от некомпетентен орган в противоречие с чл. 17 ЗЖТ и чл. 21 от Закона
за публичните предприятия и Правилникът за неговото приложение.
Назначените лица не са участвали в конкурсна процедура, което също е
нарушение на ЗПП.
Съдът като обсъди доводите на ищеца и се запозна с доказателствата по
делото намира исковете за процесуално недопустими по следните
1
съображения:
Исковете за прогласяване на нищожността на процесните решения на
едноличния собственик на ДП НКЖИ са недопустими, тъй като нито ЗЖТ,
нито Правилника за устройството и дейността на държавно предприятие
"Национална компания "Ж.и.", предвиждат самостоятелната им проверка за
законосъобразност. Следователно такава може да бъде извършвана от съда
единствено инцидентно в хипотезата на предявен иск относно
съществуването на мандатното правоотношение на ищеца или осъдителен иск
за заплащане на обезщетение за вреди, които той може да е претърпял от
евентуалното незаконосъобразно прекратяване на мандатното
правоотношение. Такива искове с процесната искова молба не са предявени, с
оглед на което исковете за прогласяване нищожността на решенията на
принципала са недопустими.
Исковете за установяване по реда на чл. 29, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ, че
обстоятелствата, заявени за вписване с процесното заявление обр. А9 №
20211229141912, представляват несъществуващи обстоятелства, също са
недопустими, тъй като от една страна член на управителен орган не е
легитимиран/няма признат правен интерес да предяви искове за защита срещу
заличаването му от търговския регистър като последица от решение на
едноличния собственик на капитала на дружеството, още по-малко искове за
защита срещу вписването на новоизбрани членове на управителния орган. От
друга, допустимостта на иска по чл. 29 ЗТРРЮЛНЦ, предполага да е вписано
несъществуващото обстоятелство в ТР, каквото вписване в случая не е
налице, поради постановеното с определение №1573/30.12.2021 г. по т.д. №
2858/2021 г по описа на СГС, ТО, 21-ви състав, спиране на вписването по реда
на чл. 536 ГПК на обстоятелствата заявени със заявление обр. А9 №
20211229141912 до приключване на производството образувано по искова
молба вх. № 35464/30.12.21г, по която е образувано т.д. №2859/30.12.2021г.
по описа на СГС
Относно липсата на правен интерес за заличен управителен орган на
търговско дружество от предявяване на искове за защита срещу заличаването
му от партидата на дружеството в търговския регистър е налице и трайно
установена съдебна практика на ВКС (виж решение №311 от 06.02.2019г. по
т.д. №2742/2017г. на ВКС, II ТО и цитираната в него съдебна практика, която
2
макар да касае хипотезите на освободен управител на дружество с ограничена
отговорност е в пълна степен приложима и към хипотезите на освободен член
на управителен съвет на държавно предприятие, доколкото последното се
подчинява на аналогични правни разпоредби относно действието на
решенията за назначаване и освобождаване на управителните органи.
По изложените съображения, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ВРЪЩА на основание чл. 130 ГПК исковата молба на КР. ХР. П. вх.№
35464/30.12.21 г., и ПРЕКРАТЯВА производството по т.д. №2859/2021г. на
СГС, ТО, 7 с-в.
Определението може да се обжалва с частна жалба пред Софийския
апелативен съд в едноседмичен срок от връчването на преписа.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
3