ПРОТОКОЛ
№ 149
гр. Златоград, 07.05.2025 г.
РАЙОНЕН СЪД – ЗЛАТОГРАД в публично заседание на седми май през
две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Динко К. Хаджиев
при участието на секретаря Йоанна З. Башева
Сложи за разглеждане докладваното от Динко К. Хаджиев Гражданско дело №
20255420100016 по описа за 2025 година.
На именното повикване в 11:00 часа се явиха:
ИЩЕЦЪТ В. С. В.- редовно призована, не се явява, представлява се от
адв. Е. В..
ОТВЕТНИКЪТ ОБЩИНА Н. - редовно призована, представлява се
от юрк. И. Д..
АДВ. В. – Моля, да се даде ход на делото. Нямам възражение да
започнем по-рано след като и двете страни по делото сме тук.
ЮРК. Д. - Моля, да се даде ход на делото. Нямам възражения за по-
ранния час.
СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на
делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
СЪДЪТ кани страните към спогодба.
АДВ. В. – Ответникът е направил признание на иска. Ще се ползваме
от него.
ЮРК. Д. – Поддържаме така направеното признание.
СЪДЪТ пристъпи към изяснява на предварителните въпроси и
фактическата страна на спора.
СЪДЪТ запита ответникът въпреки признанието, някога общината
владяла ли е процесния имот, има ли интерес към този имот.
ЮРК. Д. – Уважаеми г-н Председател, Община Н. не е осъществявала
фактическа власт върху процесния имот, същата не го е ползвала,
управлявала, не го е стопанисвала, няма интерес към същия имот. Записването
на имота по чл. 19 от ЗСПЗЗ е по повод проведена кампания преди време, при
1
която масово имоти, които са нямали документ за собственост са записвани
като стопанисвани от общината, макар че практически са си владени от хората
и не са предполагали, че същите имоти са записвани като стопанисвани от
общ. Н.. По-късно по повод на инициатива на хората да се сдобият с документ
за собственост е станало ясно за вписването на имотите по чл. 19.
АДВ. В. – Няма да правя отвод на състава на съда. Нямам искания.
ЮРК. Д. - Няма да правя отвод на състава на съда. Нямам искания.
СЪДЪТ пристъпи към доклад по делото.
ОБСТОЯТЕЛСТВАТА, от които произтичат претендираните права е
твърдението на ищеца, че е собственик на имот с идентификатор 51319.7.34 в
местност ,,Х. к.‘‘, землище на общ. Н., представляващ нива с площ 6350кв.м.
Правната квалификация е разпоредбата на чл. 124, ал. 1 ГПК, във
вр. с чл. 77 от ЗС и чл. 79, ал. 1 от ЗС.
Няма права и обстоятелства, които се признават. Няма и
обстоятелства, които не подлежат на доказване. Няма твърдения от страните,
за които същите не представят доказателства и не сочат такива за събиране.
В тежест на ищеца е да докаже, че владее процесния имот като го е
получил от неговите родители, считано от 1983г., като обработва имота,
засаждайки го с различни земеделски култури. Към настоящия момент,
имотът в едната си част е обработваема нива, а в друга – превърнат в ливада,
от която се събира сено.
Ищецът следва да докаже, че имотът е записан, като категория земя по
чл. 19 от ЗСПЗЗ, но въпреки това никога не е бил с неустановен собственик
или безстопанствен, както и никога общ. Н. не го е управлявала и
стопанисвала, възползвайки се от правото си по чл. 19 ЗСПЗЗ.
След 1983г. владението на ищецът не е прекъсвано и не е губено от
него.
Ответникът не навежда фактически твърдения, а признава иска,
поради което не носи доказателствена тежест.
СЪДЪТ предоставя възможност на страните да изложат становището
си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да
предприемат съответните процесуални действия.
АДВ. В. – Приемам доклада, нямам възражения и бележки. Да се
приеме за окончателен.
ЮРК. Д. - Приемам доклада, нямам възражения и бележки. Да се
приеме за окончателен.
СЪДЪТ намира, че ще следва да обяви за окончателен
гореизложеният проект за доклад, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ОБЯВЯВА за окончателен гореизложеният проект за доклад.
СЪДЪТ ПРИСТЪПИ КЪМ СЪДЕБНО ДИРЕНЕ.
На основание чл.146, ал.4 от ГПК, съдът
2
О П Р Е Д Е Л И :
ПРИЕМА и ПРИЛАГА като писмени доказателства по делото
допуснатите такива с Определение № 79/25.03.2025 г., а именно ксерокопия
представени от ищцата на: Скица на ПИ № 15-81428-20.01.2025 г. за ПИ с
идентификатор 51319.7.34; Удостоверение за данъчна оценка по чл. 264, ал. 1
ДОПК изх. № **********/21.01.2025 г.
АДВ. В. – Уважаеми г-н Председател, с оглед направеното признание
на иска ще се ползваме от същото. Отказваме се от разпит на допуснатите ни
свидетели. Моля, да бъде прекратено съдебното дирене и постановен съдебен
акт, съгласно направеното признание за уважаване на исковата претенция по
реда на чл. 237 от ГПК при липса на отрицателните предпоставки, визирани в
ал. 3, т. 1 и 2 от същата разпоредба, както и предвид факта, че настоящото
производство не е в категорията на съдебни производства, които изрично са
изключени от приложното поле на чл. 237 от ГПК. Претендираме разноски,
съгласно представения списък и договор за правна защита и съдействие.
ЮРК. Д. - Уважаеми г-н Председател, поддържаме признанието на
иска. Моля, да постановите съдебен акт, съгласно направеното признание.
СЪДЪТ намира, че в случая са налице основанията по чл. 237, ал. 1 от
ГПК, а освен това липсват отрицателните предпоставки по ал. 3 от същата
разпоредба. Вярно е, че в Решение №20/07.04.2014г. на ВКС по гр.д.
№5289/2013г., първо г.о. е постановено, че е недопустимо признание на иск,
когато предметът на този иск е право на собственост върху недвижим имот. В
това решение обаче ВКС не застава категорично на тази позиция, а дава
възможност съдът първо да се произнесе по допустимостта на иска,
съобразно изложените твърдения и след това да се произнесе по
основателността и евентуално, да допусне и уважи признанието на иска.
В настоящия случай, представителят на ответника освен, че прави
признание на иск, в съдебно заседание изрично заявява, че процесния имот
никога не е владян от общината и същата няма интерес към имота. Освен това
пояснява, че записването на много имоти в общината по чл. 19 е станало в
минал момент, тъй като се е смятало, че тези имоти нямат собственици, но
всъщност такива е имало и това са хора от общината, които са си владели
имотите.
Поради всичко гореизложено, съдът намира, че в случая е излишно
съдът да указва на страните, против волята им, да ангажират доказателства за
основателността на иска. Следва също така да се посочи, че ако съдът
възприеме становище за недопустимост на признанието на иск, то страните
биха могли да прибегнат до ползване на други облекчени правни фигури за
приключване на делата, с цел незаплащане на разноски от ответника, като
например неприсъствено решение, а също така и спогодба. Следва също така
да се посочи че там, където законодателят е искал да изключи приложението
на признанието на иск, той го е направил изрично с правни норми, като
например чл. 324, чл. 318, чл. 331, чл. 334 и 339 от ГПК.
Водим от всичко гореизложено, съдът
3
О П Р Е Д Е Л И:
ПРЕКРАТЯВА СЪДЕБНОТО ДИРЕНЕ и ОБЯВЯВА на страните,
че ще се произнесе с решение, съобразно признанието на иска.
ПОСОЧВА 07.06.2025г., като ден, в който ще обяви решението си.
ПРОТОКОЛЪТ се изготви в с.з.
ЗАСЕДАНИЕТО приключи в 11:05ч.
Съдия при Районен съд – Златоград: __________Д.Х._____________
Секретар: __________Й.Б._____________
4