№ 21725
гр. София, 29.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 88 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА
ПЕТКОВА
при участието на секретаря БОЖИДАРА П. КУБАДИНОВА
като разгледа докладваното от ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА ПЕТКОВА Гражданско
дело № 20241110125347 по описа за 2024 година
Производството е по чл. 235 ГПК.
Производството е образувано по искова молба от „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО АРМЕЕЦ“ АД срещу "ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО "ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ" АД, с която са предявени по реда
на чл. 422 ГПК установителни искове с правно основание чл. 411 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
установяване съществуването на вземане за сумата от 428,21 лв., представляваща
незаплатен остатък от регресно вземане за платено застрахователно обезщетение по
имуществена застраховка „Каско на МПС“ по щета № 10019030126921 за вреди на МПС
марка ********, с рег. No ********, причинени при ПТП от 10.10.2019 г., настъпило в ****
и ********* по вина на водача на л. а. марка ***, модел *****, с рег. No ******** със
сключена при ответника застраховка „Гражданска отговорност“, ведно със законната лихва
от 19.01.2024 г., до окончателното плащане, както и сумата от 141,07 лв., представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва от 18.01.2021 г. до 18.01.2024 г.
включително, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по
реда на чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 3898/2024 г., по описа на СРС, 88 състав.
Ищецът "ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО АРМЕЕЦ" АД твърди,
че в срока на застрахователното покритие по договор за имуществена застраховка „Каско на
МПС” е настъпило събитие – ПТП, в **** и *********, на 10.10.2019 г., в причинна връзка с
което са причинени вреди на застрахован при него автомобил марка ********, с рег. №
********. Твърди, че ответникът е застраховател по валидна задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на другия л. а. марка ***, модел *****, с рег. №********,
участвал в процесното ПТП. Поддържа, че събитието е настъпило поради виновното и
противоправно поведение на застрахования при ответника водач, които при потегляне удря в
задната броня паркиралия автомобил марка ********, с рег. No ********. Ищецът твърди,
че по силата на възникналото от договора за имуществена застраховка „Каско“
облигационно отношение, изплатил на собственика на застрахованото МПС сумата от
1
1067,65 лв. Сочи, че изпратил до ответника извънсъдебна покана за заплащане на платеното
обезщетение за отстраняване на нанесените вреди на застрахованото при ищеца МПС, ведно
с ликвидационни разноски в размер на 15 лв., или претенция в общ размер от 1082,65 лв.,
като ответникът изплатил на ищеца сума в общ размер от 654,44 лв., а остатъкът от
платеното от ищеца обезщетение по щета № 10019030126921 в размер от 428,21 лв.
останало непогасено. Поддържа, че ответникът е изпаднал в забава, с оглед което
претендира заплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва от 141,07 лв. за
периода от 18.01.2021 г. до 18.01.2024 г. Моли за уважаване на предявените искове.
Претендира разноски. Сочи банкова сметка: IBAN: ***********************.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК по делото не е постъпил писмен отговор на исковата
молба от ответника.
С писмена молба с вх. No 230265/12.07.2024 г., подадена чрез юрисконсулт П.,
ответникът признава предявените искове и представя доказателства за погасяване на
процесните претенции чрез плащане. Моли за отхвърляне на исковете.
С молба от 07.08.2024 г., подадена от ищеца чрез юрисконсулт Р., ищецът е потвърдил
извършеното плащане и е заявил, че претендира единствено сторените разноски в
заповедното и исково производство.
В открито съдебно заседание, проведено на 29.10.2024 г. се явява процесуалния
представител на ищеца, който поддържа претенцията за разноски. Не се явява представител
на ответника.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал.
2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Предявените субективно съединени искове намират правната си квалификация в чл.
чл. чл. 422 ГПК вр. чл. 411 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
По допустимостта:
Видно от приложеното ч. гр. д. № 3898/2024 г. по описа на СРС, 88 с-в вземанията по
настоящото производство съответстват на тези по заповедта за изпълнение от 01.02.2024 г.
Заповедта е връчена на длъжника и в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК е подадено възражение,
поради което са дадени указания по чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК. Исковете, по които е образуван
настоящият процес, са предявени в едномесечния срок по чл. 415, ал. 1 ГПК. Налице е пълна
идентичност между страните и предмета на образуваното заповедно производство и
настоящото дело, като предявените искове са допустими и подлежат на разглеждане по
същество.
По основателността:
В чл. 411 КЗ е регламентирано регресното право на застрахователя по имуществена
застраховка да получи платеното от него в полза на застрахованото при него увредено лице
обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне, от причинителя на
вредата или от застрахователя, при който делинквентът е застраховал гражданската си
отговорност. Основателността на предявената искова претенция с правно основание чл. 411,
ал. 1 КЗ се обуславя от кумулативното наличие на следните обстоятелства: 1) наличие на
валиден договор за имуществено застраховане по застраховка "Автокаско" между ищеца и
увреденото лице в сила към момента на настъпване на процесното застрахователно събитие,
представляващо покрит риск; 2) противоправно и виновно поведение на лицето, с което
ответникът се намира в застрахователно правоотношение, в причинна връзка с което са
настъпили вреди (деликт); 3) изплатено от ищеца в изпълнение на договорното му
задължение застрахователно обезщетение в полза на застрахования или на трето овластено
да получи плащане лице в размер до действителните вреди; 4) наличие на валиден договор
за застраховка "Гражданска отговорност" между причинителя на вредата и ответното
2
застрахователно дружество, както и извършване на ликвидационни разходи за определяне на
застрахователното обезщетение.
По делото са събрани писмени доказателства, обосноваващи основателността на
предявените искове. Същите не се оспорват от ответника, а и вземанията са погасени в хода
на делото, за което са представени писмени доказателства – платежно нареждане, което не се
оспорва от ищеца.
В открито съдебно заседание, проведено на 29.10.2023 г., ищецът признава факта на
погасяване на претендираните с исковата молба суми от страна на ответника чрез плащане.
Предвид нормата на чл. 235, ал. 3 ГПК, съдът съобрази извършеното погашение,
поради което исковете следва да се отхвърлят, без да се обсъждат другите обстоятелства по
делото и доказателствата, свързани с тях.
По разноските:
С Тълкувателно решение № 119 от 01.12.1956 г. на ВС, ОСГК по гр.д. № 112/1956 г. е
прието, че по общо правило разноските се дължат от страната, която с поведението си е
причинила възникването на съдебния спор, като задължението за заплащане на направените
по делото разноски е задължение за заплащане на понесените от съответната страна вреди.
Присъждат се разноски в полза на ищеца и в случаите при отхвърляне на иска, когато след
предявяването му, ответникът доброволно е възстановил правото на ищеца. При настоящата
хипотеза сумата, предмет на иска, е изплатена в хода на процеса. Това налага извод, че с
поведението си ответникът е дал повод за завеждане на делото - тъй като не е погасил дълга
си преди процеса. В този смисъл следва да се тълкува и разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК,
съгласно която, ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако
признае иска, разноските се възлагат върху ищеца, какъвто безспорно не е настоящият
случай. В случая не са налице предпоставките на чл. 78, ал. 2 ГПК, тъй като извършеното
плащане с платежно нареждане от 11.07.2024 г.е след получаване на препис от исковата
молба, поради което не освобождава ответника от задължението за заплащане на разноски
по делото.
Не се твърди и не се установява в ползва на ищеца да са платени сторените в
заповедното и исковото производство разноски.
Съгласно т. 12 на Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г.,
ОСГТК, ВКС дължи да се произнесе по разноските. Пред заповедния съд
„ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО АРМЕЕЦ“ АД е сторило разноски в
размер на 75 лв. – 25 лв. държавна такса и 50 лв. – юрисконсултско възнаграждение. В
исковото производство е сторило разноски в размер на 75 лв – за държавна такса и с оглед
разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение
в минимален размер с оглед правната и фактическа сложност на делото.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО
АРМЕЕЦ“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в
****************** срещу "ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО
"ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в
****************** с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 411 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
установяване съществуването на вземане за сумата от 428,21 лв., представляваща
3
незаплатен остатък от регресно вземане за платено застрахователно обезщетение по
имуществена застраховка „Каско на МПС“ по щета № 10019030126921 за вреди на МПС
марка ********, с рег. № ********, причинени при ПТП от 10.10.2019 г., настъпило в **** и
********* по вина на водача на л. а. марка ***, модел *****, с рег. № ******** със
сключена при ответника застраховка „Гражданска отговорност“, ведно със законната лихва
от 19.01.2024 г., до окончателното плащане, както и сумата от 141,07 лв., представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва от 18.01.2021 г. до 18.01.2024 г.,
включително, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по
реда на чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 3898/2024 г., по описа на СРС, 88 състав, като ПОГАСЕНИ
ЧРЕЗ ПЛАЩАНЕ в хода на процеса.
ОСЪЖДА "ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО "ОЗК -
ЗАСТРАХОВАНЕ" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в
****************** да заплати на „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО
ДРУЖЕСТВО АРМЕЕЦ“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в
****************** сумата от 75 лв. – разноски в заповедното производство и сумата от
175 лв. – разноски в исковото производство.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4