РЕШЕНИЕ
№ 132
гр. Карлово, 15.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, І-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Анна Г. Георгиева
при участието на секретаря Маргарита Ст. Тянчева
в присъствието на прокурора Румен Георгиев Иванов (РП-Пловдив)
като разгледа докладваното от Анна Г. Георгиева Административно
наказателно дело № 20215320200392 по описа за 2021 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Производство по реда на чл.145 от АПК във връзка с чл.72 ал.4 от
Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР).
Образувано е по жалба на Н. ИЛ. ДР., ЕГН **********, от гр. К., П. обл.
чрез пълномощника му адв. С.П.- К.- АК- Пловдив срещу Заповед за
задържане на лице рег. № 281зз-29 от 31.01.2021 г., издадена от С.И.- мл.
инспектор при РУ- Карлово, с която на основание чл.72 ал.1 т.1 от ЗМВР е
заповядано за срок от 24 часа задържане на Н. ИЛ. ДР. с оглед данни за
извършено от лицето престъпление по чл.343б ал.3 от НК.
Жалбоподателят чрез процесуалния си представител иска от съда да
постанови решение, с което да прогласи нищожност на оспорваната заповед.
Твърди се некомпетентност на полицейския орган, издал оспорваната заповед
за задържане.
Ответникът- органът, издал оспорвания акт С. ИВ. ИВ.- полицай при
РУ- Карлово, взема становище за неоснователност на жалбата, като счита, че
същата следва да бъде отхвърлена.
1
Районна прокуратура- Пловдив, ТО- Карлово, представлявана от
прокурора Р.И. взема становище за отхвърляне на жалбата като
неоснователна, поради наличие на достатъчно данни за съпричастност на Д.
към престъплението по чл.343б ал.3 от НК.
Съдът, като разгледа становищата и възраженията на страните и след
преценка на събраните по делото доказателства, намери за установено
следното:
С атакуваната заповед, на основание чл.72 ал.1 т.1 от ЗМВР, Н. ИЛ. ДР.
е бил задържан на 31.01.2021 г. за срок от 24 часа в помещение за временно
задържане на РУ- Карлово. Отбелязано е, че задържането е направено в 22,27
часа на 31.01.2021 г., като лицето е освободено в 11,55 часа на 01.02.2021 г. В
обжалваната заповед е посочено, че същата е издадена от мл. инспектор С.И.-
полицай при РУ- Карлово на основание чл.72 ал.1 т.1 от ЗМВР, тъй като за
лицето имало данни, че е извършител на престъпление по чл.343б ал.3 от НК
по ЗМ/К 59/31.01.2021 г., за това, че на 31.01.2021 г. в гр. К., ул. „О.“ № *
управлявал лек автомобил „Ауди А3“ с рег. № ****** след употреба на
наркотични вещества – кокаин, опиати, метамфетамин и метадон, установено
с техническо средство „Дръг чек 5000“. Съгласно съдържанието на заповедта,
на задържаното лице са разяснения правата по чл.72 ал.3-6 и чл.73 от ЗМВР.
На Н.Д. е извършен и личен обиск, за което е съставен съответен
Протокол за обиск на лице, от съдържанието на който не се установява да са
намерени наркотични вещества или други забранени за държане вещи.
Била извършена и проверка на лекия автомобил, управляван от Д., за
което е бил съставен протокол за проверка на лични вещи на лица и превозни
средство, от съдържанието на който се установява, че не са открити предмети
и вещи, обект на престъпление.
На 01.02.2021 г. била издадена на основание чл.171 т.1 б.“Б“ от ЗДвП
Заповед за принудителна административна мярка № 21-0281-000038,
съгласно която на Д. е било отнето временно свидетелството за управление на
МПС и контролния талон към него до решаване на отговорността.
От представеното по делото постановление за прекратяване на
наказателното производство се установява, че срещу Д. е било образувано
наказателно производство на 01.02.2021 г., а именно досъдебно. производство
2
№ 59/2021 г. по описа на РУ- Карлово за престъпление по чл.343б ал.3 от НК.
В обстоятелствената част на цитираното постановление прокурорът
отбелязал, че след отчитане на резултата от извършения тест с „Дръг чек
5000“, който отчел употреба на четири вида наркотични вещества, Н.Д.
отрекъл това обстоятелство, оспорил резултата, поради което дал кръв за
изследване. Пробите били взети, съхранявани и транспортирани съгласно
изискванията на Наредба № 1 от 19 юли 2017 г. за реда за установяване
концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични
вещества или техни аналози. Пробите отговаряли на изискванията за
токсикологично изследване в ХТЛ при ВМА. Съгласно заключението на
извършената съдебно- химикотоксикологична експертиза при извършване на
изследванията на представените проби от кръв и урина на Н.Д. не било
установено наличие на наркотични и упойващи вещества. С оглед на
посоченото прокурорът направил извод за несъставомерност на деянието по
чл.343б ал.3 от НК и прекратил наказателното производство.
От представеното уверение № 501/10.06.2021 г. на УНСС се установява,
че Н.Д. е студент трети курс в редовна форма на обучение по специалността
„Право“.
Съгласно приложената по делото справка, заповед № 317з-
1637/20.04.2015 г. на ОДМВР- Пловдив и акт за встъпване в длъжност от
20.04.2015 г. мл. инспектор С.И. заема длъжността младши автоконтрольор
първа степен в група „Пътен контрол“ на сектор Охранителна полиция“ към
РУ- Карлово при ОДМВР- Пловдив от 20.04.2015 г.
Съгласно приложената типова длъжностна характеристика за
длъжността „младши автоконтрольор“ основните длъжностни задължения на
заемащия длъжността са да „участва в борбата срещу престъпността,
охраната на обществения ред и разследване на ПТП; работи по
предотвратяването и пресичането на нарушения по пътищата и обществения
ред; изготвя документи, свързани с административно- наказателната дейност
и разследване на ПТП“ и т.н.“
Съгласно приложената по делото справка от РУ- Карлово се установява,
че за времето то 19.00 часа на 31.01.2021 г. до 07.00 часа на 01.02.2021 г. мл.
автоконтрольор С.И. е изпълнявал служебните си задължения, съгласно
часови график с рег. № 281р-1603/29.01.2021 г. Същият е преминал обучение
3
за работа с техническо средство Дръг тест с рег. № АRАМ 0008 за
установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози,
съгласно приложения към справката протокол.
Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът направи
следните правни изводи:
Предявената жалба се явява процесуално допустима, предвид факта, че
в нея се навеждат доводи за нищожност на обжалваната заповед за
задържане, а искане за обявяване на нищожност може да се депозира без
ограничение във времето, съгласно разпоредбата на чл.149 ал.5 АПК.
Оспорването е направено от адресата на заповедта за задържане, поради което
и процесната жалба се явява подадена от легитимирана страна и при наличие
на правен интерес от обжалване.
Разгледана по същество жалбата се явява неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл.146 от АПК, в настоящото производство
съдът следва да прецени законосъобразността на административния акт, като
проверява дали е издаден от компетентен за това орган и в съответната
форма, спазени ли са процесуалноправните и материалноправните разпоредби
по издаването му и съобразен ли е с целта, която преследва закона.
Съдът намира, че оспорената заповед е издадена от компетентен
полицейски орган по смисъла на чл.57, ал.1 от ЗМВР, в пределите на
материалната му компетентност по чл.72, ал.1 от ЗМВР. Полицейският орган
мл. автоконтрольор С.И. е служител на РУ- Карлово към ОДМВР- Пловдив,
чиито основни длъжностни задължения са да участва в борбата срещу
престъпността, охраната на обществения ред и разследване на ПТП,
предотвратяването и пресичането на нарушения по пътищата и обществения
ред, както и да изготвя документи, свързани с административно-
наказателната дейност и разследване на ПТП, т.е. същият осъществява
дейностите по чл.6 ал.1 т.2, т.3, т.7, т.8 и т.9 от ЗМВР. Бидейки служител в РУ
към областна дирекция на МВР и осъществявайки няколко основни дейности
на МВР, съгласно чл.6 ал.1 т.1, т.2, т.3, т.7 и т.8 от ЗМВР, мл. автоконтрольор
И. се явява полицейски орган, съгласно чл.57 ал.1 от ЗМВР, който разполага с
правомощието да задържа лица по чл.72 ал.1 от ЗМВР. Ето защо,
неоснователен е доводът на оспорващия и на неговия процесуален
представител, че заповедта е издадена от орган, който не притежава
4
правомощия да издава такава заповед и от там същата е нищожна, защото
цитираните по- горе норми на ЗМВР изрично предоставят правомощия на
полицейски органи, включени в състава на областните дирекции да издават
заповеди за задържане. За нищожност би могло да се говори само и
единствено, ако заповедта е издадена от орган, който не притежава
правомощия, което в случая не е налице.
Процесната заповед е издадена в установената от закона форма по чл.74
ал.2 от ЗМВР. Съгласно чл.74 ал.1 от ЗМВР, задържането на лицата по чл.72
ал.1 от ЗМВР се извършва с писмена заповед. Реквизитите на съдържанието
на заповедта за задържане са определени в чл.74 ал.2 от ЗМВР. Съобразно т.2
на същата разпоредба заповедта трябва да съдържа както фактически, така и
правни основания за издаването й, т.е. актът трябва да бъде мотивиран. По
силата на тази специалната правна норма в заповедта трябва да е посочено,
както правното основание, така и конкретните фактически обстоятелства като
основание за задържането на лицето. Оспорената заповед има в съдържанието
си, изискуемите по чл.74, ал.2 от ЗМВР елементи като съдържа името,
длъжността и местоработата на служителя, издал заповедта, основанието за
задържането, данни, индивидуализиращи задържаното лице, датата и часът на
задържането, ограничаването на правата на лицето по чл.72 от ЗМВР. В
оспорения административен акт изрично е посочено, че лицето, веднага след
задържането си е запознато с правата по чл.72 ал.3 и 4 и чл.73 от ЗМВР, за
което е положил подпис.
В заповедта е посочено като правно основание на чл.72 ал.1 т.1 от ЗМВР
наличието на данни за извършено престъпление, квалифицирано като
престъпление по чл.343б ал.3 от НК. Спазен е срока по чл.73 от ЗМВР,
жалбоподателят е освободен преди изтичане на 24 часа от задържането му.
Поради изложеното, съдът намира, че не са допуснати нарушения на
административно- производствените правила при издаване на заповедта.
По правната си същност, мярката „задържане за срок от 24 часа“, чиято
уредба е в чл.72- чл.75 от ЗМВР, представлява принудителна
административна мярка- административно разпореждане на орган на власт,
непосредствено засягащо правната сфера на адресата. Предпоставка за това
задържане е наличието на данни, от които може да се направи обосновано
предположението, че задържаното лице е извършило противоправно деяние,
5
което законодателят определя като престъпление. Целта на закона е
задържането като превантивна мярка да предотврати възможността
задържаното лице да се укрие и спрямо него да не може да бъде проведено
предварително разследване. В случая полицейският орган, действащ при
условията на оперативна самостоятелност, е приложил принудителната
административна мярка „задържане за срок до 24 часа“, във връзка с
осъществяване на дейност, свързана с разкриване на престъпление. Видно от
доказателствата по делото на 01.02.2021 г. е образувано досъдебно
производство спрямо Д. за престъпление по чл.343б ал.3 от НК. Налице са
били и данни за извършено престъпление- техническото средство, с което е
изпробван Д. като водач на МПС е отчело наличие на кокаин, опиати,
метамфетамин и метадон, все вещества, явяващи предмет на забрана при
управление на МПС.
Въз основа на гореизложеното, съдът намира, че следва да остави без
уважение жалбата на Н. ИЛ. ДР. срещу заповед за задържане Заповед за
задържане на лице рег. № 281зз-29 от 31.01.2021 г., издадена от С.И.- мл.
инспектор при РУ- Карлово, с която на основание чл.72 ал.1 т.1 от ЗМВР е
заповядано за срок от 24 часа задържане на Н. ИЛ. ДР. с оглед данни за
извършено от лицето престъпление по чл.343б ал.3 от НК.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на Н. ИЛ. ДР. срещу заповед за
задържане Заповед за задържане на лице рег. № 281зз-29 от 31.01.2021 г.,
издадена от С.И.- мл. инспектор при РУ- Карлово, с която на основание чл.72
ал.1 т.1 от ЗМВР е заповядано за срок от 24 часа задържане на Н. ИЛ. ДР. с
оглед данни за извършено от лицето престъпление по чл.343б ал.3 от НК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд- Пловдив в четиринадесет дневен срок от
съобщаването му на страните.
МТ
Съдия при Районен съд – Карлово: _______________________
6