Р Е Ш Е Н И
Е №
гр. К., 28.07.2020 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд - К., гражданска колегия, в
публично заседание на 20.07.2020 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НЕЙКО НЕЙКОВ
при секретаря Детелина Димитрова, като
разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 796 по описа
за 2020 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Делото е
образувано по предявен иск от “Б.” ЕООД,
*** и адрес на управление ***, вписано в ТРРЮЛНЦ при Агенция по вписванията,
ЕИК *********, представлявано от Н.Х.Х.– управител, чрез адвокат А.Г.С. ***,
офис 7 против “ГРАНИТ – СУКМО АГ“ ЕООД,
със седалище *** Б, вписано в ТРРЮЛНЦ при Агенция по вписванията, ЕИК
*********, представлявано от А.Д.Г.- управител, с правно основание чл. 79 и чл. 86 ЗЗД,
с цена на иска 3 295,66 лв.,
от които 2 873,40 лв. главница и 422,26 лв. мораторни лихви.
Ищецът чрез процесуалния си представител
сочи, че през месец ноември 2018г. „Б.“ ЕООД, *** било ангажирано от „ГРАНИТ -
СУКМО АГ“ ЕООД, гр. София да достави пясък - 172 куб., бетон клас С 12/15 - 3
куб. м. и съпътстващите тези доставки транспортни услуги: услуга със самосвал -
2 курса и услуга с валяк 3,5 т. - 6 ч. Доставките и услугите били извършени на
обект в гр. К., квартал „******“. Сочи, че договорили следните цени за
доставките и услугите: за пясък - 172 куб.м. - 3 612,00 лв. без вкл. ДДС, за
бетон клас С 12/15 - 3 куб. м. - 222,50 лв. без вкл. ДДС; за услугата със самосвал - 16,67 лв. без вкл.
ДДС и за услугата с валяк 3,5 т. - 210,00 лв. без вкл. ДДС. За описаните по - горе
доставки и услуги дружеството – ищец издало данъчна фактура №*******/30.11.2018г.
на стойност 4 873,40 лв. с вкл. ДДС. Фактурата била приета от представител на
ответника, била отразена в счетоводните му книги и описана в дневника по ЗДДС.
Ищецът твърди, че фактурираната сума била дължима на датата на издаване на
фактурата -30.11.2018г., тъй като не били договорили разсрочено плащане на
задължението с възложителя. Ответникът
извършил частично плащане в размер на 2 000,00 лв. след издаване на
фактурата. Ищецът твърди, че към момента дължимата сума по описаната по - горе
фактура възлизала на 2 873,40 лева главница и че на основание чл.86 от ЗЗД
ответното дружество дължало мораторни лихви за периода от 01.12.2018г. до
датата на подаване на исковата молба в съда, в размер на 422,26 лева.
Ищецът моли съда да постанови решение, с
което на основание чл. 79 и чл.86 от ЗЗД да осъди „ГРАНИТ - СУКМО АГ“ ЕООД, гр.
София да заплати на “Б.” ЕООД, ***
исковите суми, ведно със законната лихва върху присъдената главница, считано от
датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на задължението. Претендира
от съда да му бъдат присъдени разноските, направени от него в исковото
производство и в производството по обезпечаване на иска - ч. гр. дело
№731/2020г. по описа на РС К.. Посочва банкова сметка ***.
В съдебно заседание по искане на ищеца
акцесорният иск за мораторните лихви е изменен, като е намален от 422,26 лв. на
418,24 лв.
Ответникът “ГРАНИТ – СУКМО АГ“ ЕООД, гр. София не е
представил в срок отговор на исковата молба, не е взел становище и не се явява
в съдебно заседание. На същия редовно са връчени препис от исковата молба и
приложенията към нея, видно от съобщението, приложено на л. 14 от делото.
С
исковата молба и в хода на производството, на основание чл. 238, ал. 1 от ГПК
ищецът е направил искане, съдът да постанови неприсъствено решение.
От
събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност,
съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
От представените с исковата молба
писмени доказателства, както и от приетото по делото заключение на съдебно - икономическата
експертиза, срещу което страните не са възразили и което съдът приема изцяло
като обективно и добросъвестно изготвено се установява, че ищцовото дружество е
извършило по възлагане на ответника описаните в исковата молба доставки и
транспортни услуги на обект в гр. К.,
квартал „******“, за които е издало данъчна фактура №*******/ 30.11.2018г.
на стойност 4 873,40 лв. с вкл.
ДДС, дължима на 30.11.2018г. Ответникът е извършил частично плащане в размер на
2 000,00 лв. след издаване на фактурата, като до датата на проведеното
съдебно заседание няма данни да са извършвани други плащания. По делото
не се представиха доказателства и не се установи ответникът да е извършил
цялостно или частично плащане на исковите суми.
От така приетите за установени факти и обстоятелства съдът прави следните
правни изводи:
Съгласно разпоредбата на
чл. 238, ал. 1 от ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на
исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил
искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска
постановяване на неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска. За
да се постанови неприсъствено решение обаче, на страните трябва да са указани
последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването
им в съдебно заседание, и искът да е вероятно основателен, с оглед посочените в
исковата молба обстоятелства и представените доказателства или вероятно да е
неоснователен, с оглед направените възражения и подкрепящите ги доказателства.
Съобщението по чл.131 от ГПК и призовката
за първото съдебно заседание са връчени на ответника чрез законния му
представител – управителя Атанас Гиздов. Предвид изложеното и с оглед
разпоредбата на чл. 50, ал. 3 ГПК съдът счита, че ответникът е редовно
призован.
От приложеното по делото
съобщение, с което на ответника е връчена исковата молба и приложенията към
нея, съобразно законоустановените срокове е видно, че на същия са указани
последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от
непредставянето в срок отговор на исковата молба. От приложената по делото
призовка, която е редовно връчена на ответника се установява, че на същия е
разяснено обстоятелството, че при неявяване в първото по делото заседание, без
да е направено искане за разглеждане на делото в негово отсъствие, може да бъде
постановено неприсъствено решение по искане на ищеца.
В настоящия случай са на лице
предпоставките на чл. 239, ал. 1 от ГПК, поради което съдът уважава искането на
ищеца за постановяване на неприсъствено решение.
Съгласно
разпоредбата на чл. 79 ЗЗД, ако длъжникът не изпълни точно задължението си,
кредиторът има право да иска изпълнението заедно с обезщетение за забавата или
да иска обезщетение за неизпълнение. В тежест на ищеца е да докаже
съществуването на вземането си по основание и размер, а в тежест на ответника -
че не дължи процесните суми.
Предвид събраните доказателства съдът
счита, че ищецът е извършил доставките и услугите, описани в исковата молба
съобразно издадената фактура, за които ответникът като възложител не е извършил
плащане на договорената цена на падежа – 30.11.2018г. Предявеният иск е
основателен и доказан, поради което следва да се уважи. Основателен се явява и
акцесорният иск за присъждане на мораторни лихви за сочения в исковата молба
период.
По
отговорността за разноски:
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК направените от ищеца разноски в настоящото съдебно производство следва да му
се заплатят от ответника в пълен размер.
Според т. 5 от Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013
г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК (докладчик съдиите Елеонора Чаначева и
Албена Бонева) направените
от страните в обезпечителното
производство разноски се присъждат с окончателното съдебно решение по
съществото на спора, с оглед крайният му изход, поради което ответникът следва
да заплати на ищеца и разноските, направени от последния по ч. гр. дело
№731/2020г. по описа на РС К., приложено към настоящото дело.
Ищецът е направил съответно искане и е приложил списък
по чл.80 ГПК, като е представил доказателства за сторени във връзка с исковия
процес и в обезпечителното производство разноски. Размерът на тези разноски съм
датата на постановяване на съдебния акт е в общ размер на 950,00 лева.
Водим от горното, съдът:
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА “ГРАНИТ – СУКМО АГ“ ЕООД, със
седалище *** Б, вписано в ТРРЮЛНЦ при Агенция по вписванията, ЕИК *********, представлявано от А.Д.Г.-
управител да заплати на “Б.” ЕООД,
*** и адрес на управление ***, вписано в ТРРЮЛНЦ при Агенция по вписванията, ЕИК *********, представлявано от Н.Х.Х.–
управител, на основание чл. 79 от ЗЗД сумата 2 873,40 лв. главница, представляваща
неизплатено задължение за доставки и услуги по фактура №*******/30.11.2018г., ведно със законната лихва върху присъдената
главница, считано от датата на предявяване на иска – 14.05.2020г. до
окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА “ГРАНИТ – СУКМО АГ“ ЕООД, със
седалище *** Б, вписано в ТРРЮЛНЦ при Агенция по вписванията, ЕИК *********, представлявано от А.Д.Г.-
управител да заплати на “Б.” ЕООД,
*** и адрес на управление ***, вписано в ТРРЮЛНЦ при Агенция по вписванията, ЕИК *********, представлявано от Н.Х.Х.–
управител, на основание чл. 86 от ЗЗД сумата 418,24 лв. мораторни лихви за
забавеното изпълнение на задължение за доставки и услуги по фактура №*******/30.11.2018г.,
за периода от 01.12.2018г. до датата на подаване на исковата молба в съда –
14.05.2020г.
ОСЪЖДА “ГРАНИТ – СУКМО АГ“ ЕООД, със
седалище *** Б, вписано в ТРРЮЛНЦ при Агенция по вписванията, ЕИК *********, представлявано от А.Д.Г.-
управител да заплати на “Б.” ЕООД,
*** и адрес на управление ***, вписано в ТРРЮЛНЦ при Агенция по вписванията, ЕИК *********, представлявано от Н.Х.Х.–
управител, на основание чл. 78 от ГПК сумата 425,00
лева, представляваща сторените съдебно – деловодни разноски в настоящото
производство, както и сумата 525,00 лева, представляваща сторените
съдебно – деловодни разноски в обезпечителното производство по ч. гр. дело №731/2020г.
по описа на РС К..
Всички дължими суми от ответника на
ищеца могат да бъдат платени по банков път, по следната банкова сметка, *** “Б.” ЕООД: IBAN: ***; BIC: ***.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не
подлежи на обжалване, съгласно разпоредбата на чл. 239, ал. 4 от ГПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: