Р Е Ш
Е Н И Е №
гр. П., 14.10.2021г.
ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД , гражданска колегия, в открито заседание на четиринадесети
септември през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНИ ХАРИЗАНОВА
при секретаря Наталия Димитрова като разгледа докладваното от районния съдия Ани
Харизанова гр.д.№475 по описа на съда за 2020г.и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е във втора фаза –по извършване на делбата.
С решение №260016 от 15.01.2021г., постановено
по настоящото дело съдът е допуснал съдебна делба между Н.П.П. с ЕГН ********** ***,Т.Н.Т. с ЕГН **********
***, С. П.П. –А. с ЕГН **********, Х.С.А.
с ЕГН ********** *** на следния недвижим имот: самостоятелен
обект в сграда с идентификатор
55155.503.534.1.1 по КККР на град П., одобрени със
Заповед№РД-18-97/28.10.2008г. на изп.директор на АГКК с адрес на имота : гр.П.
п.к.4400 бул.“Б.“№19, ет.1, ап.1 ,който самостоятелен обект се намира на етаж 1
в сграда с идентификатор 55155.503.534.1, брой надземни етажи 4, брой подземни
етажи 0, предназначение : жилищна сграда-многофамилна, която сграда е
разположена в поземлен имот с идентификатор 55155.503.534 с предназначение на
самостоятелния обект: жилище-
апартамент, брой нива на обекта :1 с площ на обекта 77.97кв.м., прилежащи
части: мазе №1 и 2.576% ид.части от общите части на сградата и от правото на
строеж върху мястото, ниво:1 при съседни
самостоятелни обекти в сградата: на
същия етаж:55155.503.534.1.2 под обекта: 55155.503.534.1.39,
55155.503.534.1.38, 55155.503.1.37, над обекта :55155.503.534.1.4. Дяловете на
съделителите са както следва: ¼ идеална част за Н.П.П., ¼ идеална
част за Т.Н.Т. и 1/ 2 идеална част в режим на СИО общо за С.П.П. –А. и Х.С.А..
На основание чл.344, ал.2 от ГПК е осъдена С. П.П.
–А. с ЕГН ********** *** да заплаща на Н.П.П.
с ЕГН ********** *** сумата от по 100лв./ сто лева/ месечно , представляваща
обезщетение за едноличното ползване на делбения имот, съответно на
притежаваната от Н.П. идеална част от имота, ведно със законната лихва за
всяка просрочена вноска, считано от влизане в сила на настоящото определение до
окончателното извършване на делбата. На основание чл.344, ал.2 от ГПК е осъдена С. П.П.
–А. с ЕГН ********** *** да заплаща на Т.Н.Т.
с ЕГН ********** *** сумата от по 100лв./ сто лева/ месечно , представляваща
обезщетение за едноличното ползване на делбения имот, съответно на
притежаваната от Т.Т. идеална част от имота, ведно със законната лихва за
всяка просрочена вноска, считано от влизане в сила на настоящото определение до
окончателното извършване на делбата.
В първото съдебно заседание
след допускане на делбата ищците Н.П.П. и Т.Н.Т. са предявили срещу С.П.- А.
възлагателна претенция по чл.346 от ГПК във вр.с чл.31, ал.2 от ЗС да заплати на всеки от тях сумата от
1256.50лв., представляваща обезщетение за ползваните от нея лично техни идеални
части от съсобствения имот / по ¼ ид.ч. за всеки от ищците/ за периода
от 14.02.2020г до 04.03.2021г., ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от влизане в сила на решението.
В първото по делото съдебно
заседание след допускане на делбата
ответниците С.П.П.-А. и Х.С.А. са
предявили възлагателна претенция по чл.349 от ГПК и претенция по сметки за
извършени през 2019г подобрения на обща
стойност 2203лв., изразяващи се в извършване на
следните строително –ремонти дейности: поради аварирал водопровод в
апартамента над процесния имот се наложило изкъртване на мазилката в една от
стаите на апартамента до здрава основа, шпаклова на стените и тавана на цялата
стая и боядисване на същата. За тези дейности ответницата е заплатила за труд
750лв. и за материали 250лв. При наводняване на стаята напълно е повредена и
подовата настилка, което е наложило цялостната и подмяна. За целта е премахнат
стария паркет, като за труд са заплатени 150лв. Положена е саморазливна замазка
на обща стойност 500лв. , от които 200лв. за материали и 300 лв. за труд. След
това е положен ламиниран паркет на площ от 42 кв.м. като за материали е
заплатена сумата от 453лв. и за труд 100лв.Твърди се, че тези ремонти дейности
са извършени със знанието и съгласието на ищците и без тяхното противопоставяне
. От общата стойност на ремонтите дейности, възлизаща на сумата от 2203лв.
ответниците претендират ищците да им заплатят ½ част от тази стойност,
възлизаща на сумата от 1101.50лв. или по 550.75лв. за всеки ответника.
Пазарджишкият районен съд
като обсъди поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, за да
се произнесе по извършване на делбата и претенциите по чл.346 от ГПК прие за
установено следното от фактическа страна:
За пазарната стойност и
поделяемостта на делбения имот бе назначена съдебно-техническа експертиза,
чието заключение съдът кредитира като компетентно и обосновано изготвено.От
заключението на вещото лице Б.Г. се установи ,че допуснатият до делба недвижим
имот е неподеляем и с пазарна стойност
75 630лв.
За изясняване на
релевантните обстоятелства с оглед предявените от страните претенции се
ангажираха гласни доказателствени средства.
От разпита на свидетелката
Десислава К. се установи, че познава сестрите С. и Н. Попови.
Знае за техния съсобствен апартамент, находящ се в град П., бул.“Б.“.В този
апартамент е живеел баща им до смъртта си. С. се грижела за баща си и
поддържала жилището. След като баща им починал двете сестри решили да отдават
апартамента под наем и за целта С. направила ремонт Подовата настилка паркет била много стара
и била подменена с ламинат. В коридора
подовата настилка била мозайка, която била подменена с терекот. Всичко в кухнята
било подменено като се направила съвременна кухня. След 2016г когато
наемателите освободили имота С. отново направила ремонт. Според свидетелката за
всички ремонти работи С.
уведомявала Н. като последната и казвала да
прави това, което прецени, само гледа да е по-евтино.
От разпита на свидетеля
Иван Д. се установи, че познава С. от
2011г. Свидетелят знае и за процесния апартамент, тъй като го е посещавал много пъти. Поводът бил
правените в този имот няколко ремонта. Единият от ремонтите се наложил поради
наводнение. С. се обърнала към свидетеля Дренчев да организира този ремонт като
лично С. финансирала този ремонт. Свидетелят уточни, че този конкретен ремонт включвал
боядисване стени, които преди това били
изтъркани и шпакловани. Свидетелят ангажирал майстор конкретно за тази дейност като парите били
дадени от С. . Имало нужда от ламиниран
паркет като преди да се нареди, по подът била положена саморазливаща се
замазка. Свидетелят намерил майстор, който да извърши тези конкретни ремонти
работи и необходимите материали и труд
били платени от С., която лично
дала парите на свидетеля. Според свидетеля тези ремонти се извършили в
края на 2018г или началото на 2019г. след като наемателите освободили жилището.
Наемателите освободили жилището, тъй като С. и съпругът и се настанили да
живеят в него.
От разпита на свидетелката Е.Т.
се установи, че същата познава и двете сестри- С. и Н.. Посещавала е и тяхното
съсобствено жилище, находящо се на бул.“Б.“. Месец след като баща им починал през
2013г свидетелката, заедно с ищцата
ходили в апартамента, за да го почистят. Жилището било запазено,
поддържано и двете сестри решили да го дават под наем . Според свидетелката
преди жилището да се отдава под наем ремонт не е правен. Наемателката се обадила
на Н. за теч в спалнята на
жилището. Свидетелката, заедно с Н.
посетили жилището и свидетелката видяла
изсъхнало жълто петно по стената и по
тавана до коминното тяло . След като наемателите освободили имота през 2019г. С.
започнала да го ползва. Ищцата се
обадила на свидетелката и звучала много разстроено. Ищцата и свидетелката посетили апартамента и
установи, че С. е изхвърлила личния
багаж на Н.. Според свидетелката С. била изкъртила дъбов паркет, който по думите на свидетелката бил здрав и
хубав и на негово място сложила
ламинат,като обяснила, че го е направила, защото било модерно. Свидетелката
заяви, че Н. не била уведомена за подмяната на паркета и едва когато посетила
апартамента разбрала за това. Според свидетелката петното на стената,
образувано от теч от горния етаж, било само замазано, но шпакловка на стените
на стаята не е правена.
Свидетелят Пламен Петров
заяви, че познава ищцата и ответницата.
Познавал е и техния баща. Ходел е
процесния имот. Свидетелят обясни, че след като баща им починал жилището се
отдавало под наем. През периода, през която жилището било обитавано от
наематели се появил някакъв малък проблем с наводняване от горния етаж и се образувал теч по
част от тавана и част от стената
на една от стаите в процесното жилище. Наемателката замазала с боя проблемните
места, което било са нейна сметка и сумата и била приспадната от наема.
Свидетелят заяви ,че скоро е ходил и апартамента и това петно си личи. Според
свидетеля би трябвала мястото на теча са се изкърти ида се сложи нова мазилка. Свидетелят
допълни, че наемателите били изгонени от С., която се нанесла със семейството
си да живее в този апартамент. Според свидетелят С. е сложила ламинат на мястото на дървения паркет. Н. не е била
уведомена за смяната на паркета с ламинат и след като разбрала била възмутена.
От изслушаната в първа фаза
на делбата съдебно-икономическа експертиза се установи, че пазарният месечен
наем на целия имот е 416лв. или ¼ възлиза на сумата от 104лв.
От приложените два броя
удостоверения за декларирани данни , издадени от Дирекция БОС отдел „МДТ“ към
Община П., съдържащи се на лист 101 и 102 от делото е видно, че ответниците не
притежават други недвижими имоти.
Въз основа на така
очертаната по делото фактическа обстановка от правна страна съдът прави
следните изводи:
По извършване на делбата на
недвижим имот съдът намира следното:
Съгласно общият принцип за извършване на делбата всеки от съделителите
следва да получи реален дял от делбеното имущество. Само при неподеляемост,
невъзможност за възлагане, то следва да се изнесе на публична продан като
съделителите да получат паричната равностойност на дела си от продажната цена.
Тук е момента за обсъждане на възлагателната претенция на ответниците С.П.п.-А.
и Х.С.А.. Същата е неоснователна. Спрямо
ответниците не е налице нито една от хипотезите на чл.349 от ГПК. Не е налице
хипотезата на чл.349, ал.1 от ГПК тъй като неподеляемият делбен жилищен имот не
е бил съпружеска имуществена общност, прекратена със смъртта на единия съпруг
или с развод и преживелият или бивш съпруг, на когото е предоставено
упражняването на родителските права по
отношение на децата от брака няма
собствено жилище.
Съгласно чл.349, ал.2 от ГПК ако неподеляемият имот е жилище всеки от
съделителите , който при откриване на наследството е живял в него и не
притежава друго жилище , може да поиска то да бъде поставено в негов дял като дяловете на останалите съделители се
уравнят с друг имот или с пари. Тази
възлагателна претенция би била приложима ако съсобствеността върху делбения
имот е възникнала въз основа на наследяване
като се дава възможност на някой от наследниците –съделител, който е
живял в жилището и няма друго жилище да иска възлагане. Настоящият случай не е
такъв, тъй като съсобствеността е възникнала чрез прехвърлителна сделка-
алеаторен договор/ за прехвърляне собствеността върху жилището срещу задължение
на приобретателите да гледат и издържат прехвърлят до смъртта му и срещу
безвъзмездното пожизнено право на
прехвърлителя да ползва този имот. При
това положение е безпредметно да се обсъждат
другите две предпоставки – дали съделителите, заявили претенцията, са живели в имота към момента на откриване на
наследството както и че същите към настоящия момент нямат друго жилище.
Безспорно се установи, че допуснатият до делба имот е един и е неподеляем, поради което способите са
разпределение на имотите и теглене на жребий са неприложими. Установи се също
така, че възлагателните претенции са неоснователни.Ето защо единствения
възможен и приложим в настоящия случай способ за ликвидиране на съсобствеността
е този по чл.348 от ГПК. Делбеният имот следва да бъде изнесен на публична
продан, тъй като не може да бъде поставен в дял на нито един от съделителите.
След извършване на проданта получената цена следва да бъде разделена между
съделителите съобразно дяловете им, определени с решението за допускане на
делбата. Всяка страна следва да заплати по сметка на РС-П. държавна такса върху
дела си както следва: Н.П.П. следва да
заплати ДТ в размер на 756.30, Т.Н.Т. следва да заплати 756.30лв. и
съделителите С.П.П.-А. и Х. С.А. следва да заплатят общо държавна такса в
размер на 1512.60лв.
По претенцията на ищците Н.П.П. и Т.Н. Т. с правно основание чл.346 от ГПК във вр.с
чл.31, ал.2 от ЗС съдът намира следното:
Същата бе приета за разглеждане във
втората фаза на делбата като допустима. Претенцията не бе оспорена от ответната страна. Напротив в
първото по делото съдебно заседание след допускане на делбата пълномощникът на
ответниците изрази изрично становище, че същата е основателна.
Тази претенция намира своята правна опора в разпоредбата на чл.31 ал.2 от
ЗС, според която норма когато общата вещ се използва лично само от някой от
съсобствениците, те дължат обезщетение на останалите за ползата от която са
лишени, от деня на писменото поискване. Периодът, за който се иска обезщетение е от 14.02.2020г/ датата на подаване на
исковата молба до 04.03.2021г./ датата на която е влязло в сила определението
на съда по чл.344, ал.2 от ГПК/ Насочена е срещу ответника С.п.-А. и се
претендира заплащане на обезщетение в
размер на 1256.50лв. за всеки от ищците.
Понятието „ лично ползване“ е всяко поведение на съсобственика , което
възпрепятства или ограничава останалите съсобственици да ползват общата вещ
съобразно правата им , без да се събират добиви и граждански
плодове/Тълкувателно решение №7 от 02.11.2012г. по т.д.№7/2012г на ОСГК на ВКС.
Безспорно се установи от анализа на събраните както в първата фаза на
делбеното производство, така и във втора
фаза гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетелите свидетелите Т., Д.
и Петров, от чиито показания се
установи, че от 2019г и до настоящия момент в процесният делбен имот живеят единствено и
само от ответницата С.П.-А. и нейния съпругът- ответникът Х.А.. Ето защо съдът
намира, че е налице една от кумулативните предпоставки за уважаване на този иск.
Другата кумулативна предпоставка за уважаване на иска е наличие на писмено
поискване/ покана/. Съдържанието на
поканата не е нормативно уредено. Всяко писмено волеизявление,
отправено от съсобственик до съсобственик, съдържащо искане за лично ползване
или за заплащане на обезщетение за лишаване от ползването, съставлява покана по
смисъла на чл.31, ал.2 ЗС. Без значение е дали поканата е нарочна или се
съдържа в друг акт, най-често искова молба с искане за заплащане на
обезщетение, което произтича от личното ползване на имота от ответника.
Неползващият вещта не е длъжен да изяви желание за лично ползване, за да може
да претендира обезщетението, тъй като причина за разместването на блага в
имуществените сфери на двамата съсобственици е осъщественото само от един от
тях ползване, а не липсата на изразена воля от другия съсобственик да ползва
вещта според правата си – решение №
119/11.03.2009 г. по гр.д. № 3204/2008 г., ВКС, ІІ г.о. В този смисъл е преобладаващата
практика на ВКС. В контекста на така изложеното съдът приема, че е налице
втората кумулативна предпоставка за уважаване на иска -писмена покана по чл.31, ал.2 от ЗС, обективирана в настоящата искова молба за
делба , с която покана неползващите съсобственици / ищците по делото / изрично
изявата желанието си за заплащане на обезщетение от ползващия лично общата вещ
съсобственик С.п.-А..С
Съдът приема, че искът по чл.31, ал.2 от ЗС е доказан
както по основание, така и по размер, който размер бе доказателствено обезпечен приетата и ценена съдебно –икономическа експертиза. Размерът
съставлява пропусната полза от неползващия съсобственик. За недвижимите имоти
това е средният месечен наем за имот със съответното предназначение и
състояние, освен ако ищецът не е доказал го-голям размер. Присъжда се сумата,
съответстваща на правата на ищеца в съсобствеността за периода от писмената
покана. Обезщетение се дължи само за ползваната от съсобственика част от общата
вещ / в т.см.решение№116/08.10.2015г по гр.д.№2677/2015г на II г.о. на ВКС/
Ето защо следва
да бъде осъдена С.П.П.-А. да заплати на Н.П.П. на основание чл.346 от ГПК във
вр.с чл.31, ал.2 от ЗС сумата от 1 256.50лв., представляваща обезщетение за ползата която е лишена , поради
ползването от ответника С.П.-А. нейната идеална част / ¼ ид.част / от
делбения имот за периода от 14.02.202г до 04.03.2021г., ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от влизане в сила на решението.
Следва да бъде
осъдена С.П.П.-А. да заплати на Т.Н.Т.
на основание чл.346 от ГПК във вр.с чл.31, ал.2 от ЗС сумата от
1 256.50лв., представляваща
обезщетение за ползата която е лишен , поради ползването от ответника С.П.-А. на неговата идеална част / ¼ ид.част /
от делбения имот за периода от 14.02.202г до 04.03.2021г., ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от влизане в сила на решението.
По претенцията
на С.П.П.-А. и Х.С.А. срещу Н.П.П. и Т.Н.Т.
с правно основание чл.346, от ГПК във вр.с чл.30, ал.3 от ЗС за заплащане на сумата от 1101.50лв.,
представляваща половината от общата стойност от 2203лв. за сторени необходими разноски за общата вещ/
ремонтни дейности/ като бъде осъден всеки от тях да заплати по 550.75лв./ съобразно
дела им -1/4 ид.част за всеки/ съдът намира следното:
Всеки съсобственик е длъжен да участва в тежестите
на общата вещ, а следователно и в разноските по поддържането и.Необходими разноски са тези, които са запазили
вещта от погиване или повреда или са условие за нейното запазване или
използване, т.е. следва да е налице обективна наложителност за извършването им.
Това не означава обаче, че съществува законово задължение за направата на тези
разноски, поради което дори и при наличието на обективна необходимост, ако
владелецът не направи разноски за запазването на вещта /дори тя да погине/
същият не е отговорен към собственика. Не са необходими разноските,
предизвикани от причинено от владелеца или лице, за което той отговаря
увреждане на вещта; свързани с нормалното използване на вещта или с нейното
по-добро използване /щом не водят до увеличаване на стойността й/.
Следва са се
отбележи ,че не е необходимо съгласие на останалите съсобственици и те дължат
възстановяване на направените разноски.
След като ответниците уточниха претенцията си с
молба вх.№263720/26.04.2021г. съдът квалифицира
същата като такава по чл.30, ал.3 от ЗС за заплащане на необходими
разноски по запазване на общата вещ. На доказване в случая подлежи само
факта, че тези разноски са предпазили вещта от развала/ погиване/, но не и дали
са увеличили нейната стойност. Това важи и когато съсобственикът, извършител на
необходимите поправка, сам си служи с цялата обща вещ, тъй като се касае до
самото запазване на общия имот, до съхранението на неговата стойност, дял от
която имат и всички други съсобственици /макар и да не използват пряко общия
имот за задоволяване на свои лични нужди/.
Това вземане има облигационен характер и може да се упражни само спрямо
съсобствениците, участвали в съпритежанието на общия имот по времето, когато са
извършени необходимите разходи. Тези
разходи за необходими поправки не е необходимо да са увеличили стойността на
имота или неговата полезност и доходност. Достатъчно е да са били действително
необходими и да са направени за неговото запазване и то с грижата на добър стопанин. При спор
съдът следва да прецени до каква степен същите са били необходими/ дали
материалите и труда са заплатени по средни пазарни цени или са изразходвани
повече средства/.Присъждат се необходимите разноски.разноските за текущо
поддържане на общия имот с цел да се осъществи непосредственото служене с него
не спадат към необходимите разноски, а остават в тежест на съсобственика, който
лично полза имота
В контекста на
гореизложеното и след преценка на гласните доказателствени средства съдът
приема , че поради наводнение, причинено от живущите на горния етаж през 2019г се наложило ответниците, които ползват съсобствения
имот да извършат ремонти дейности, изразяващи се в изкъртване на мазилка на стените в една от стаите на жилището,
шпакловка на стените и тавана на тази стая и боядисването и, респективно
подмяна на подовата настилка като е премахнат стария паркет, след което по пода
е положена саморазливна замазка и е положен нов ламиниран паркет. Данни за
извършени ремонтни дейности като шпакловка на стени и тавани и полагане на ламиниран паркет в две то
стаите на жилището се извличат и от констативно съобразителната част на
съдебно-техническата експертиза, в която
част на заключението си вещото лице е
описало състоянието на жилището след извършване на непосредствен оглед на същото.
В тази връзка показанията на св.Пламен Петров и на св.Е.Т. в частта им, в която
заявяват, че стените и тавана на стаите не са шпаклован и боядисвани са напълно
дискредитирани от останалия доказателствен материал и не се ценят от съда.
Извършените разноски съдът квалифицира като необходими такива, тъй като са
извършени с цел запазване на общата вещ. Както се посочи по- горе в този
случай знание и съгласие за извършването
им не е било необходимо от ищците. Ответниците обаче не доказаха стойността на
вложените труд и материали за извършените ремонтни дейности по запазване на
общата вещ, поради което искът остана недоказан по размер и следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
С оглед
изхода по делото по заявената от ищците
претенция по сметките ответникът С.п.-А. следва да бъде осъдена за заплати в полза на РС-П. държавна такса в
размер на 100.52лв.
Така мотивиран
Пазарджишкият районен съд
Р Е
Ш И :
ИЗНАСЯ НА ПУБЛИЧНА ПРОДАН следния недвижим
имот : самостоятелен обект в
сграда с идентификатор 55155.503.534.1.1 по КККР на град П., одобрени със
Заповед№РД-18-97/28.10.2008г. на изп.директор на АГКК с адрес на имота : гр.П.
п.к.4400 бул.“Б.“№19, ет.1, ап.1 ,който самостоятелен обект се намира на етаж 1
в сграда с идентификатор 55155.503.534.1, брой надземни етажи 4, брой подземни
етажи 0, предназначение : жилищна сграда-многофамилна, която сграда е
разположена в поземлен имот с идентификатор 55155.503.534 с предназначение на
самостоятелния обект: жилище- апартамент,
брой нива на обекта :1 с площ на обекта 77.97кв.м., прилежащи части: мазе №1 и
2.576% ид.части от общите части на сградата и от правото на строеж върху
мястото, ниво:1 при съседни
самостоятелни обекти в сградата: на
същия етаж:55155.503.534.1.2 под обекта: 55155.503.534.1.39, 55155.503.534.1.38,
55155.503.1.37, над обекта :55155.503.534.1.4. с пазарна стойност
75 630лв.
След извършване на публичната продан получената цена следва да се разпредели между съделителите съобразно
правата им, определени с решението по допускане на делбата.
ОТХВЪРЛЯ претенция на С.П.П.-А. с
ЕГН ********** и Х.С.А. с ЕГН **********
*** на основание по чл.349, ал.2 от ГПК да им бъде възложен в техен дял
допуснатия до делба недвижим имот: самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 55155.503.534.1.1 по КККР на град П., одобрени със
Заповед№РД-18-97/28.10.2008г. на изп.директор на АГКК с адрес на имота : гр.П.
п.к.4400 бул.“Б.“№19, ет.1, ап.1 ,който самостоятелен обект се намира на етаж 1
в сграда с идентификатор 55155.503.534.1, брой надземни етажи 4, брой подземни
етажи 0, предназначение : жилищна сграда-многофамилна, която сграда е
разположена в поземлен имот с идентификатор 55155.503.534 с предназначение на
самостоятелния обект: жилище-
апартамент, брой нива на обекта :1 с площ на обекта 77.97кв.м., прилежащи
части: мазе №1 и 2.576% ид.части от общите части на сградата и от правото на
строеж върху мястото, ниво:1 при съседни
самостоятелни обекти в сградата: на
същия етаж:55155.503.534.1.2 под обекта: 55155.503.534.1.39,
55155.503.534.1.38, 55155.503.1.37, над обекта :55155.503.534.1.4.
ОСЪЖДА С.П.П.-А. с ЕГН **********
*** да заплати на Н.П.П. с ЕГН **********
*** на основание чл.346 от ГПК във вр.с
чл.31, ал.2 от ЗС сумата от
1 256.50лв., представляваща
обезщетение за ползата която е лишена , поради ползването от ответника С.П.-А.
на нейната идеална част / ¼
ид.част / от делбения имот за периода от 14.02.202г до 04.03.2021г., ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от влизане в сила на решението.
ОСЪЖДА С.П.П.-А. с ЕГН ********** *** да
заплати на Т.Н.Т. с ЕГН ********** *** на основание чл.346 от ГПК във вр.с чл.31,
ал.2 от ЗС сумата от 1 256.50лв.,
представляваща обезщетение за ползата
която е лишен , поради ползването от ответника С.П.-А. на неговата идеална част / ¼ ид.част /
от делбения имот за периода от 14.02.202г до 04.03.2021г., ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от влизане в сила на решението.
ОТХВЪРЛЯ предявения
от С.П.П.-А. с ЕГН ********** и Х.С.А. с ЕГН ********** *** срещу Н.П.П. с ЕГН ********** *** и Т.Н.Т. с ЕГН ********** *** иск с правно основание чл.346 от ГПК във вр.
с чл.30, ал.3 от ЗС за заплащане на сумата
от 1101.50лв./ от която всеки да заплати по 550.75лв.съобразно дела му-
¼ ид.ч./, представляваща
половината от общата стойност от
2203лв. за сторени необходими разноски/
ремонти дейности/ за общата вещ.
ОСЪЖДА Н.П.П. с ЕГН ********** *** да
заплати по сметка на РС-П. държавна такса в
размер на 756.30лв. , съобразно частта си от недвижимия имот, изнесен на
публична продан.
ОСЪЖДА Т.Н.Т. с ЕГН **********
*** да заплати по сметка на РС-П.
държавна такса в размер на 756.30лв. ,
съобразно частта си от недвижимия имот, изнесен на публична продан.
ОСЪЖДА С.П.П.-А. с ЕГН ********** и Х.С.А.
с ЕГН ********** *** да заплатят по
сметка на РС-П. държавна такса в размер
на 1 512.60лв. ,съобразно частта им от недвижимия имот, изнесен на публична
продан.
ОСЪЖДА С.П.П.-А. с
ЕГН ********** *** да заплати по сметка на РС-П. държавна такса в размер на
100.52лв. във връзка с уважената претенция по сметки.
Решението е неокончателно и подлежи на обжалване
пред Пазарджишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: