Р
Е Ш Е Н И Е
№
.................
Гр. София, 19.12.2019
г.
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ІV-Д въззивен
състав, в публично съдебно заседание на четиринадесети ноември през две хиляди
и деветнадесета година, в следния състав
:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЗДРАВКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:ЦВЕТОМИРА КОРДОЛОВСКА
БИЛЯНА КОЕВА
при
секретаря Екатерина Калоянова като
разгледа докладваното от съдия Кордоловска гр. д. № 105 по описа на съда за 2019
г., за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството
е по реда на чл. 294 във връзка с чл. 258 и следв. от ГПК.
С решение № 9317 от 23.06.2016 г. по
гр. д. № 51387/2015 г. на СРС, ІІ г.о., 78 състав, е допуснато извършването на
делба на поземлен имот с идентификатор № 07140.9092.547, находящ се в гр. Бухово, Столична община, р-н
"Кремиковци", ул. "*******, с площ от 909 кв.м., заедно
с построената в имота еднофамилна жилищна
сграда с идентификатор
№ 07140.9092.547.1 със застроена
площ от 72 кв.м., както и на сграда с идентификатор № 07140.9092.547.3 със застроена площ
от 22 кв.м., с предназначение - хангар, депо, гараж, при квоти от 3/6
ид.ч. за М.С.В., 2/6 ид. ч. за Д.К.Г. и 1/6 ид. част за В.Г.Ц.. Със същото
решение съдът на основание чл. 344, ал. 2 от ГПК е разпределил ползването на
делбените имоти до окончателното извършване на делбата, като на съделителката В.
е предоставил да ползва двете северни стаи от жилищния етаж на допуснатата до
делбата жилищна сграда и 1/2 част от дворното място, а на останалите
съсобственички Г. и Ц. предоставил да ползват заедно западната стая на жилищния
етаж и сутерена, заедно с останалата 1/2 част от мястото.
С решение № 6035 от
21.08.2017 г. по гр. д. № 10047/2016 г. на СГС, ІV-В състав, така постановеното
решение на районния съд е обезсилено и делото - прекратено.
С решение № 147 от 27.12.2018 г. по гр. д. № 429/2018
г. на ВКС, ІІ г.о., по реда на чл. 290 от ГПК така постановеното въззивно
решение от 21.08.2017 г. по гр. д. № 10047/2016 г. на СГС, ІV-В състав е
отменено и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд с
дадени от касационния съд задължителни указания по тълкуването и прилагането на
закона.
Във въззивната жалба недоволните от
първоинстанционното решение Д.К.Г. и В.Г.Ц. са развили съображения, че спорът
по подялба на имотите вече е решен със сила на пресъдено нещо и поради това се
явява непререшаем. Изложено е още, че тъй като общите на страните наследодатели
са закупили имота с нищожен акт, то наследниците им не биха могли и да го
придобият по наследство. С оглед недопустимостта на иска за делба решението се
оспорва и в частта, в която ползването на имотите е разпределено до
приключването на делбата.
Въззиваемата М.В. оспорва жалбата.
Съдът, като взе предвид събраните доказателства по
делото, доводите и възраженията на
страните и като съобрази задължителните указания в съответствие с чл. 294 от ГПК, приема от фактическа и правна страна следното:
Производството е за делба, в първата фаза по
допускането й.
Ищцата М.С.В. е
сезирала съда с иск с правно основание чл. 34 ал. 1 от ЗС срещу Д.К.Г. и В.Г.Ц.
за делба на следните недвижими
имоти: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ
с идентификатор №
07140.9092.547, находящ се в гр. Бухово, Столична община, р-н
"Кремиковци", ул. "*******, с площ от 909 кв.м. , при граници ПИ № 07140.8092.546, ПИ №
07140.8092.946, ПИ № 07140.8092.548, ПИ №
07140.8092.534, ПИ № 07140.8092.535, заедно с построените
в имота ЕДНОФАМИЛНА ЖИЛИЩНА СГРАДА с идентификатор № 07140.9092.547.1 със застроена площ от 72 кв.м., състояща
се в сутерена от входно антре, предверие, стая, кухненски бокс, баня с тоалетна, складово помещение и предверие
към него, състояща се на етажа от входно антре, предверие, три стаи -
две самостоятелни и една преходна, както и на СГРАДА с идентификатор №
07140.9092.547.3 със застроена площ от 22 кв.м. Придобивното основание, на
което ищцата В. се е позовала, е придобивна давност, започнала през 1954 г. от
нейните наследодатели (родителите й С. П. и В.С.), чието владение тя присъединила
към своето след смъртта им, насъпила съответно през 1979 г. и 1992 г.
Видно от нотариален акт № 64 том ІХ
дело № 1121/2011 г. за собственост на недвижим имот, придобит на основание
давност, ищцата В. е призната за собственик на 1/2 ид. част от делбените
имоти.
С нотариален акт за собственост върху
недвижим имот, придобит на основание давностно владение и наследство № 27 том І,
дело № 22/2013 г., ответниците Д.К.Г., В.Г.Ц. и сестрата на последнатаК.Г. П.,
са признати за собственици на останалата 1/2 идеална част от имотите, или по
1/6 идеална част за всяка една от тях. След като с нотариален акт № 64 том І
дело № 59/2014 г.К.П. дарила на сестра си В.Ц. собствената си 1/6 идеална част
от тях, ответницата Д.Г. се легитимира като собственик на 1/6 идеална част, а
ответницата Ц. - на 2/6 идеални части от имотите, чието допускане до делба се
иска.
Следователно и предвид формалната доказателствена
сила на констативните нотариални актове, от която съдът е обвързан, следва да
се приеме, че процесните имоти са в съсобственост между посочените съделители
при така определените квоти от 3/6 ид.ч. (1/2) за ищцата М. В., 2/6 ид.ч. за
ответницата В. Ц. и 1/6 идеална част за майка й Д. Г.. След като състоянието
на съсобственост между съделителите, възникнало в резултат на изтекла давност
поради упражнявано от тях съвладение, което не само не е опровергано,
но и е доказано от показанията на разпитаните пред първата инстанция свидетели,
не е преустановено доброволно, то делбата следва да бъде допусната при
посочените в мотивите на настоящото съдебно решение квоти.
Възражението на жалбоподателите, че ищцата В. не е
владяла имотите, поради което констативният нотариален акт не може да я
легитимира като собственик, не само е останало недоказано в процеса, но и се
явява пряко опровергано от показанията на свидетелите Д., С. и Т., които съдът
възприема като пълни, ясни,
безпротиворечиви и в съответствие с останалите доказателства по делото,
от които се установява, че след смъртта на родителите на ищцата в имота са
останали да живеят ответниците, но владеейки само половината от имота за себе
си, а частта на съсобственичката си В. са държали за самата нея. Че
ответниците са зачитали правата на ищцата и владението й следва не само от
това, че са оставили да държи свои вещи в имота и да го посещава винаги, когато
реши, но и от факта, че самите те са завели дело за делба с нея, твърдейки, че
тя е собственик на останалата част от имота.
В тази връзка неоснователно е и второто възражение
- за недопустимост на процеса поради формирана сила на пресъдено нещо с
влязлото в сила решение от 04.01.2011 г. по воденото между същите страни гр. д.
№ 21135/2008 г. на СРС, 68 състав, с което искът за делба е бил отхвърлен
поради недоказаност на твърдените права на собственост. Както това е
посочено в решението на касационния съд, с което е касирано предходното
въззивно решение по настоящия спор, пределите на силата на пресъдено нещо не се
простират до факти, настъпили след влизане на решението в сила, нито може да
обхванат основания за придобиване на собственост, различни от вече разгледаните
с него. В случая страните черпят права от констативни нотариални актове,
издадени след постановяване на решението по гр. д. № № 21135/2008 г. на СРС, 68 състав. От
друга страна, ищцата се позовава на давност, която е започната от нейните
наследодатели, като настъпването на ефекта на този оригинерен придобивен
способ е обоснован и с присъединяване на владение от нейна страна. Както
това е посочено в т. 3 от Тълкувателно
решение № 4/2012 г. на ВКС, ОСГК, имуществото на наследодателя преминава
към наследниците му като съвкупност от права, задължения и фактически
състояния. Поради това, ако едно лице е владяло недвижим имот в изискуемия по
79 от ЗС срок, но е починало преди да се позове на последиците от придобивната
давност, какъвто е настоящия случай, то в наследството се включва владението
върху имота, както и правото на наследницата да се позове на изтеклата придобивна
давност, щом е продължила владението. Именно в тази усложнена хипотеза ищцата В.
се легитимира като собственик на 1/2 ид.ч. от делбените имоти, които се намират
в съсобственост с ответниците, която съсобсхвеност не е прекратена. Ето защо,
предявеният иск за делба на поземления имот заедно с жилищната постройка и гаража,
следва да бъде уважен и делбата на имотите - допусната, както правилно е приел
и районният съд.
По отношение на ползването на имота до
извършването на делбата въззивниците не са посочили никакви доводи и
възражения, а само са поискали отмяна на решението и в тази му част по
съображения за акцесорност на това допълнително, несамостоятелно производство.
Поради бланкетността на жалбата в тази й част, въззивния съд е достатъчно да
посочи, че така разпределоното ползване е в пълно съответствие с процесуалните правила
на чл. 344 от ГПК и квотите на страните в съсобствеността, поради което
решението и в тази му част следва да бъде потвърдено.
Водим от горното, Софийски градски съд
Р
Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 9317 от 23.06.2016 г. по гр. д. № 51387/2015
г. на СРС, ІІ г. о., 78 състав.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС с касационна жалба в
тридесет дневен срок от съобщаването на страните за изготвянето му, чрез
връчване на препис от същото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1. 2.