Р Е Ш Е Н И Е
№
17.04.2019г.
гр. Плевен
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, единадесети граждански състав,
в открито съдебно заседание на девети април през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АСЯ ШИРКОВА
При секретаря Галина Карталска и прокурора
Весела Иванова като разгледа докладваното от председателя гр.д.№8816/2018г. по
описа на ПлРС, за да се произнесе, намери за установено следното:
Настоящето производство е образувано по искова
молба от М.И.Т. и С.Н.Т., двамата от гр.Плевен против ***с
правно основание чл.2б ЗОДОВ и цена на исковете по 10000 лева за неимуществени
вреди. Ищците твърдят, че на 10.09.2008г. в гр.*** настъпил пожар, засягащ
собствения им недвижим имот, придобит по време на брака, стопанисван от фирмата
им ЕТ“Т.- М.Т.“ като мебелен магазин. Твърдят, че било образувано досъдебно
производство на РП *** срещу неизвестен извършител за това, че на 10.09.2008г.
в гр.***, по непредпазливост запалил чужд имот – сграда на значителна стойност,
собственост на ЕТ“Н.Л.А.“, вследствие на което пожарът се разпространил върху
сграда на значителна стойност обособена като мебелен магазин, собственост на
ЕТ“Т.-М.Т.“ и последвали значителни вреди. Ищците твърдят, че била назначена
пожаро-техническа експертиза, от която било установено, че причина за пожара не
е външен източник, а електрическа скара в кухненското помещение на снек-бара.
Ищците твърдят, че с Постановление от 26.03.2009г. производството по делото
било спряно срещу неизвестен извършител. Ищците обжалвали постановлението за
спиране и същото било отменено. Твърди се, че била изготвена втора техническа
експертиза, при която било установено, че не била почиствана вътрешната страна
на аспирацията, за което отговорност носи Л.А.. Твърди се, че наказателното
производство отново било спряно с постановление от 04.12.2009г., а на
13.01.2010г. постановлението било отменено и делото върнато за събиране на
доказателства. След извършена повторна тройна съдебно-техническа експертиза,
като обвиняем по делото, на 12.07.2010г. бил привлечен Л.Ц.А.. По делото били
разпитани нови свидетели и била изготвена петорна пожаротехническа експертиза, която
дала заключение, че причина за пожара е внесен отвън огнеизточник в
покривната конструкция на мебелния магазин. Твърди се, че на 16.11.2010г.
производството било частично прекратено по отношение на привлеченият като
обвиняем Л.А. и делото било спряно срещу неизвестен извършител за извършен
умишлен палеж. С определение от 22.12.2010г. спирането било отменено, след
което били извършени нови процесуално-следствени действия. С оглед характера на
престъплението, производството било изпратено на Окръжна прокуратура ***. С
постановление на ОП ***, потвърдено от ОС ***, производството по делото било
спряно и изпратено на РУП *** за продължаване издирването на извършителя на
престъплението. Твърди се, че след спиране на производството не били извършвани
никакви действия за откриване на извършителя. Ищците твърдят, че по делото не
се работи, но и не се прекратява, поради което те са възпрепятствани да
потърсят друго обезщетение.
Твърдят, че поради забавяне на развитието и
приключването на предварителното производство, ищците претърпели неимуществени
вреди свързани с психологичното им състояние. Твърдят, че имат личен интерес от
своевременното приключване на делото, а поради забавеното производство станали
психо-емоционално напрегнати, обзети са от отчаяние и разочарование от липсата на адекватна дейност на държавата.
Твърдят, че резултатът от производството за тях като пострадали е от
изключителна важност. Твърдят, че причинените им неимуществени вреди от
забавеното правосъдие, изразяващи се в депресивни състояния, чувство на страх,
притеснения, влошено здравословно състояние, изменения на характера следва да
бъдат репарирани с присъждане на обезщетение в размер на по 10000 лева на всеки
от двамата.
Ответникът оспорва исковете като
недопустими за периода от до 14.12.2012г. като твърди, че разпоредбата на чл.2б ЗОДОВ е влязла в сила на тази дата и няма обратно действие и не може да се
прилага за периода 10.09.2008г. – 14.12.2012г. Твърди, че искът следва да се
разглежда за периода 14.12.2012г. – 10.10.2013г, на която дата е спряно
наказателното производство по делото. Твърди, че този период е една година и
пет месеца и се явява разумен срок за разследване.
Съдът като прецени събраните по
делото доказателства, включително и приложеното наказателно производство,
приема за установено следното:
Производството е започнало на
10.09.2008г. срещу неизвестен извършител за това, че на 10.09.2008г. в гр.***,
по непредпазливост запалил чужд имот, собственост на ЕТ „Н.“ с.***, вследствие
на което пожарът се разпространил върху сграда на значителна стойност,
обособена като мебелен магазин, собственост на ЕТ „Т.“ гр.***, което
представлява престъпление по чл.331 ал.1 и ал.3 вр. чл.330 НК.
Установява се от приложеното
досъдебно производство, че в хода на разследването е извършен оглед на произшествието,
изготвена е тройна пожаротехническа експертиза, приобщени са документи за собственост
на сградите, изготвена е съдебно-строително техническа експертиза за
установяване стойността на запаленото
имущество, както и съдебно-оценителна за установяване стойността на унищожените
вещи, събрани са свидетелски показания.
С оглед установената по делото
фактическа обстановка, с Постановление на наблюдаващия прокурор от
26.03.2009г., производството по делото
било спряно срещу неизвестен извършител, което постановление било
отменено с определение на РС *** и делото било върнато за допълнително
разследване. При допълнителното разследване
била назначена тройно пожаротехническа експертиза, която дала
заключение, че помещенията са отговаряли на изискванията за пожарна и аварийна
безопасност, оборудвани са били с необходимите средства за гасене. При
експертизата било установено, че липсват данни за почистване на вътрешната
страна на аспирацията с изключение на периодичното почистване на филтрите. Било
установено също, че отговорността за спазване на нормативните изисквания за
пожарна и аварийна безопасност била на управителя Л.А., който периодично
провеждал инструктаж на персонала, над всеки уред имало залепени инструкции за
употребата му. В резултат на така установените обстоятелства, с постановление от
04.12.2009г. наказателното производство отново било спряно срещу неизвестен
извършител за престъпление по чл.331 ал.1 и ал.3 вр. чл.330 ал.1 НК. С
определение от 13.01.2010г. постановлението било отменено, а делото било
върнато на прокуратурата за събиране на нови доказателства. Била изготвена
повторна тройно пожаротехническа експертиза, които потвърдили заключението на
предходната такава.
С Постановление от 12.07.2010г. като
обвиняем бил привлечен Л.Ц.А. за извършено престъпление по чл.331 ал.3 предл.2
вр. ал.1 вр. чл.330 ал.1 НК. По делото били събрани нови доказателства и била
назначена и изготвена петорна пожаротехническа експертиза, която е дала
заключение, че не е възможно възпламеняване на наслоени в аспирационния чадър
мазнини, а също и че в него не е възникнало запалване и пламъчно горене. В
заключение са посочили, че причина за възникналия пожар е внесен външен
източник в покривната конструкция на
мебелния магазин, откъдето горенето се е разпространило във всички посоки.
Установява се от досъдебното
производство, че въз основа на тези нови доказателства, с постановление от
16.11.2010г. производството по делото било частично прекратено по отношение на
привлеченото като обвиняем лице и спряно срещу неизвестен извършител.
С определение от 22.12.2010г.
постановлението било отменено и били дадени указания за извършване на нови
процесуално-следствени действия. В изпълнение на дадените указания били
разпитани повторно част от свидетелите и била изготвена повторна петорна
пожаротехническа експертиза, а доказателствата отново сочели, че пожарът е
възникнал от външен източник в покривната конструкция на магазина.
Установява се, че с Постановление от
23.01.2013г., производството в частта срещу Л.А. било частично прекратено и с
оглед правната квалификация на деянието по чл.330 ал.3 предл.1 вр. ал.2 т.2 вр.
ал.1 НК, производството било изпратено по подсъдност на Окръжна прокуратура ***.
Установява се, че с Постановление от
10.10.2013г., производството по делото било спряно и изпратено на РУП *** за
продължаване на издирването на извършителя на престъплението, а с определение
на ОС ***, постановлението било потвърдено.
Съгласно практиката
на ВКС, обективирана в Решение №210/15.06.2015г. на ВКС по гр.д. №3053/2014г.,
IIIг.о., ГК, чл.2б ЗОДОВ е правната квалификация
на иска за обезщетение на вреди от нарушение на правото по чл.6, §1 Европейската конвенцията
за защита правата на човека по висящо производство, ако производството, по което е
допуснато нарушението, е заварено към датата на влизане в сила на ЗИД на ЗОДОВ (обн. ДВ, бр.
98/11.12.2012 г). В тази връзка,
предявеният иск е допустим, тъй като към този момент, наказателното
производство е висящо.
Разпоредбата на чл.2б ал.1 от ЗОДОВ
посочва, че “Държавата отговаря за вредите, причинени на граждани и на
юридически лица от нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в
разумен срок съгласно чл.6, §1 от Конвенцията.” Фактическият състав на иска включва
наличието на образувано и висящо производство, увредено лице, вредата да
произлиза от действия на Прокуратурата, причинна връзка между вреда и действия.
Основен принцип на наказателното
производство като цяло, а и на досъдебното, прогласен с чл.22, ал.1 и ал.2 НПК е разумността на
сроковете за разглеждането им, който принцип е залегнал и в чл.6, §1 Конвенцията. Съгласно разпоредбата на чл.6,
ал.1 от ЕКПЧОС, за да възникне правото на едно лице да бъде обезщетено за
претърпени неимуществени вреди, причинени му от правораздавателен орган в РБ,
вследствие нарушаване на принципа за разглеждане на делото в разумен срок,
следва да е налице причинно - следствена връзка между продължителността на
наказателното производство и вредоносния резултат. В практиката на ЕСПЧ се
приема, че разумността на срока се преценява с оглед на обстоятелствата по
конкретното дело, като интересите на лицето за бързо получаване на решение по
обвинението се съпоставят с изискванията за правилно проучване на делото и
провеждане на производството. Тежестта на нарушението трябва да се оценява,
като се вземат впредвид и субективните възприятия на жалбоподателя и това,
което е обективно в конкретния случай ( в този смисъл Решение №25551/05,
ЕСПЧ 2010г.) В практиката на ЕСПЧ не съществува
фиксиран срок, определящ понятието разумен срок, като по отношение на
нарушаване на правото на разглеждане на делото в разумен срок, сроковете по
отделните решения варират от 15 месеца до 8 години. Застъпва се довода, че всяко
лице има правото на адекватен срок - подходящ според обстоятелствата, за
приключване на делото. Разглеждането и решаването на наказателното дело в разумен срок е посочено в
разпоредбата на чл.22 НПК, като съдът разглежда и решава делата в разумен
срок, а прокурорът и разследващите органи са длъжни да осигурят провеждането на
досъдебното производство в предвидените в този кодекс срокове.
В хипотезата на чл.2б от ЗОДОВ, когато досъдебното производство не е приключило в разумен срок,
прокуратурата е легитимирана да отговаря за неимуществени вреди, причинени от
забавянето, ако такова е налице. В процесния случай се претендира забавяне на
това производство от единадесет години, като се претендира обезщетение за
неимуществени вреди в размер на по 10000 лева за всеки от двамата ищци.
В случая производството е
образувано на 10.09.2008г., а считано от 10.10.2013г., досъдебното производство
е спряно поради неоткриване на извършителя.
Съдът споделя становището на
представителя на ответната страна и приема, че нормата на чл.2б ЗОДОВ е влязла
в сила на 14.12.2012г. и тъй като няма обратно действие, същата е неприложима
за времевия период, обхващащ започването на ДП№244/20018г. на 10.09.2008г. до
14.12.2012г. Поради това и в тази част, предявеният иск се явява неоснователен.
Що се касае за времето след
14.12.2012г. до момента, съдът счита, че следва да се разгледат и обсъдят
събраните по делото доказателства. В писмените бележки е застъпено становище,
че тъй като производството по делото е било спряно на 10.10.2013г., то следва
да се счита, че срокът, който се преценява дали е разумен или не е до тази
дата. Съдът не споделя тези доводи. Дори и да е спряно наказателното производство с
Постановление на прокурора и да е върнато на органите на РУП за действия за
разкриване на извършителя, времето през което производството е било спряно до
разкриване на извършителя на деянието също следва да бъде взето предвид, както
приема ВКС в Решение №320/27.12.2016 по дело №2403/2016 на
ВКС, ГК, IV г.о. От 14.12.2012г. до
момента е изтекъл период по-дълъг от шест години. За да се установи дали е
спазено изискването за разумен срок, следва да се изясни продължителността на
релевантния период и след това да се прецени дали той е разумен. При преценката
за разумността на релевантния период, както съдът посочи по-горе се прилагат 3
критерия: сложност на делото, поведение на жалбоподателя и поведение на
компетентните органи. Видно от материалите по делото, същото се касае с
фактическа сложност, назначавани са множество експертизи, изслушвани са
свидетели, което само по себе си налага необходимост от повече време. В същото
време и ищците са проявили активност и са обжалвали всеки акт, с който делото е
било спирано, което също изисква време за размяна на книжа и произнасяне на
съответното инстанция. Третият критерии е поведението на компетентните органи.
Видно е, че всяко действие е извършвано в срок, като единствено срокът, изтекъл
от спиране производството до разкриване на извършителя до момента е значително по-дълъг.
Но следва да се отбележи, че обстоятелството, че от оперативно-издирвателните
мероприятия не е установен извършителя не може да се вмени във вина на органите
на разследването. От друга страна, ищците претендират, че делото следва да бъде
прекратено, но такава възможност не съществува, тъй като по делото са налице
изготвени петорни експертизи, от които се установява, че се касае за палеж,
т.е. налице е доказано извършено престъпление, но не и неговото авторство. При
така обсъденото от правна страна, съдът приема, че въпреки че изтеклият срок е
продължителен, не може да се направи извод, че същият е неразумен.
Ищците твърдят, че
забавянето на развитието и неприключването на предварителното производство е засегнало тяхното психологическо състояние,
защото те самите имат личен интерес от своевременното приключване на делото. В
резултат на забавяне на делото твърдят, че са станали психо-емоционално
напрегнати, обзети от отчаяние и разочарование от липсата на адекватна дейност
на държавните органи. В хода на производството свидетелят С.Г. твърди, че след
пожара, тази тема била основна тема на разговор между тях. Заяви, че ищците
взели заеми от близки, тъй като в магазина изгоряла стока за 30 – 40 хиляди
лева. Заяви, че ищецът станал нервен и избухлив, оплаквал се от главоболие и
високо кръвно. Свидетелят заяви, че ищецът очаквал да бъде открит виновния за
пожара, за да потърси обезщетение. Споделил му също, че много го тормозел
факта, че не било повдигнато обвинение на човека, който първоначално бил
посочен за виновен. Свидетелят заяви, че ищецът бил разстроен поради
претърпяната финансова загуба, а по-късно и от това, че неразкривайки
извършителя, ищецът няма от кого да потърси обезщетение. Свидетелят заяви, че
ищецът знаел, че без приключване на наказателното производство, не може да
претендира обезщетение за претърпени имуществени вреди от този, когото смята за
виновен. В този смисъл са и показанията
на другия свидетел на ищцовата страна И.С., който твърди, че след пожара ищецът
започнал да вдига високо кръвно и бил много разстроен, наложило се да вземат
заеми, а при всяка среща говорели за инцидента. Заяви, че са имали финансови
затруднения, но се разстройвал и от това, че „делото няма никакво развитие“. При така събраните гласни доказателства,
съдът приема, че се установи, че ищецът е претърпял големи финансови загуби,
което кореспондира и със заключенията на назначените в досъдебното производство
експертизи. Съдът приема, че ищците са преживели психо-емоционален стрес, което
безспорно представлява неимуществена вреда. Не се установи, обаче този стрес да
е резултат от това, че производството не е приключило в кратки срокове. Обстоятелството,
че производството е спряно поради неразкрит извършител и делото е изпратено на
разследващите органи за разкриване на извършителя не представлява противоправно
действие, тъй като разкриването на извършителя не зависи единствено от
действията на оперативно-издирвателните органи – при този вид престъпления,
колкото по-дълъг период е минал, толкова по-трудно става разкриване на
престъплението. Не е противоправно действие и това, че делото не е прекратено.
Установено е извършено престъпление и няма основание, на което да се прекрати
производството- такова основание би била изтекла давност. Отделно от това дали
наказателното производство ще бъде прекратено или не, няма значение за
възможността на ищците да потърсят обезщетението си по друг ред. От събраните
по делото доказателства се установява, че ищците считат, че виновен за пожара е
Л.Ц.А., който не е спазил изискванията на нормативната уредба при експлоатация
на техниката в заведението за хранене. Следва да се отбележи, че ищците са
имали възможност да предявят иск срещу лицето, за което считат, че с действията
си им е причинило претърпените имуществени вреди, което те не са направили и
тази тяхна възможност няма връзка с обстоятелството дали наказателното
производство е приключило или не. Ищците са имали възможност да предявят иск и
в едно гражданско производство да докажат елементите на непозволено увреждане и
да осъдят виновното лице да им заплати обезщетение за претърпените вреди.
Що се касае за твърдяната от
свидетелите промяна в психо-емоционалното състояние на ищците след пожара,
съдът счита, че не се установи по безспорен и категоричен начин, това им
състояние да се дължи на дългия срок, през който производството не е
приключило. Установи се, че ищците са претърпели големи финансови загуби, в
резултат на което е нормално те да им повлияят негативно, да ги разстроят, тъй
като те са загубили бизнеса си и от една страна са претърпели загуби от пожара,
а от друга са им нужни много средства, за да възстановят дейността си. От
свидетелските показания не се установи безспорно и категорично, че влошеното здравословно
състояние на двамата ищци е резултат от неприключване на производството в
разумен срок.
При така изложеното, съдът приема, че предявените искове са
неоснователни и недоказани и следва да бъдат отхвърлени. Не се доказа наличие
на всички елементи от фактическия състав на този иск, а именно вредата да произлиза от действия
на Прокуратурата, наличие на причинна връзка между вреда и действия.
С оглед изложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от М.И.Т. ЕГН **********,*** против ***,
гр.***, иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на
10000 лева от нарушаване на правото му на разглеждане и решаване в разумен срок
на наказателното производство по досъдебно производство № 244/2008г. по описа
на РУ на МВР ***.
ОТХВЪРЛЯ предявения от С.Н.Т., с ЕГН **********, *** ***, гр.***,
иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 10000 лева
от нарушаване на правото ѝ на разглеждане и решаване в разумен срок на
наказателното производство по досъдебно производство № 244/2008г. по описа на
РУ на МВР ***.
Решението подлежи на
обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен
съдия: