№ 910
гр. София, 20.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-З, в закрито заседание на
двадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Райна Стефанова
Членове:Милена Богданова
Анна Ненова
като разгледа докладваното от Райна Стефанова Въззивно гражданско дело
№ 20221100501095 по описа за 2022 година
Производството е по реда на ал. 435 и сл. ГПК.
Образувано е по жалба на длъжника по изпълнението СВ. К. М., с ЕГН *******, с
постоянен адрес: гр.София, ж.к. “******* чрез адв.Е.Т. от САК, със съдебен адрес:
гр.София, бул.“******* срещу постановен Отказ за прекратяване на изп. дело №
20108380403318 по описа на ЧСИ – М.Б., с рег. № 838 КЧСИ, с район на действие - СГС,
обективиран в съобщение изх.№ 101612/21.12.2021 година.
В жалбата се сочи, че с молба вх.№ 83099 от 15.12.2021 година поискал от съдебния
изпълнител да прекрати горепосоченото изпълнително дело поради настъпила перемция, но
молбата била оставена без уважение. Сочи, че за период повече от две години не са
извършвани никакви изпълнителни действия по смисъла на тълкувателно решение № 2 от
26.06.2015 година по тълкувателно дело № 2/2013 година на ОСГТК на ВКС. Сочи, че
изпълнителното дело е образувано на 01.07.2010 година като са наложени запори и
изпратени запорни съобщения до трети задължени лица, като след извършването на тези
действия в период от близо три години, взискателят не е поискал никакви действия и
съответно съденият изпълнител не е предприемал такива. Твърди, че е извършено
изпълнително действие на 08.05.2013 година с изпращане на запорно съобщение до „В.И.-Б.
ООД след прекратяване по силата на закона на изпълнителното производство с изтичането
на двегодишния период – на 06.07.2012 година.
Сочи, че извършените от него плащания след 06.07.2012 година в съответствие с
чл.75 ЗЗД не могат да санират прекратеното по право изпълнително дело.
Моли отказа да бъде отменен.
Претендира направените разноски.
Взискателят не взема становище по жалбата.
В срока и в изпълнение на чл.436, ал.3 ГПК ЧСИ – М.Б., с рег. № 838 КЧСИ, с район
на действие - СГС е изложил мотиви, че подадената от взискателя жалба е допустима, но е
неоснователна.
1
Твърди, че когато по изпълнителното дело е направено искане за прилагане на нов
изпълнителен способ, след като перемцията е настъпила, съдебният изпълнител не може да
токаже да изпълни способа-той дължи подчинение на представения пред него изпълнителен
лист, като сочи че единствената правна последица от перемцията е, че той следва да
образува ново изпълнително дело, тъй като старото е прекратено по право.Твърди, че
необразуването на ново изпълнително дело не вреди на кредитора, нито ползва или вреди на
длъжника и може да бъде квалифицирано като дисциплинарно нарушение на съдебния
изпълнител, само доколкото не е събрана дължимата авансова такса за образуване на
отделно дело и с това са нарушени канцеларските правила по водене на изпълнителните
дела, като се позовава на практика на ВКС.
Сочи, че от взискателя е поискано с молба вх.№ 24994/15.04.2020 година проверка на
банковите сметки на длъжника и трудови договори за налагане на запор върху тях, както и
опис и оценка на движими вещи, които действия са извършени по-късно заради
извънредното положение и в резултат на която молба е наложен запор на банковата сметка
на длъжника със запорно съобщение изх.№ 58244 от 30.09.2020 година в „Първа
инвестиционна банка“ АД, което следвало да се приеме като искане за образуване на ново
изпълнително дело.
Поддържа, че съдебният изпълнител не е компетентен да преценява дали вземането е
погасено по давност.
Софийски градски съд, съобразно наведените в жалбата и мотивите доводи и
данните по делото, намира следното:
Жалбата е подадена в срока по чл.436, ал.1 ГПК от надлежна страна в
изпълнителното производство и срещу действие на съдебния изпълнител, подлежащо на
съдебен контрол с оглед разпоредбата на чл.435, ал.2, т.6 от ГПК, поради което е
процесуално допустима.
Разгледана по същество същата е основателна.
Съдът констатира, че изпълнително дело № 20108380403318 по описа на ЧСИ – М.Б.,
рег. № 838 КЧСИ, с район на действие - СГС, е образувано по молба вх.№ 15858 от
01.07.2010 година на „Т.С. ЕАД срещу СВ. К. М. , въз основа на изпълнителен лист, издаден
на 02.06.2010 г. по гр. д. № 2641/2010 г. по описа на СРС, 90 - ти състав, въз основа на
подлежаща на изпълнение заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 24.02.2010 г.
В пределите на инициирания изпълнителен процес се констатира, че съдебния
изпълнител е започнал проучаване имущественото състояние на длъжника, като е събрал
сведения от НАП, СДВР-КАТ, Столична община, Дирекция ПАМДТ, изпратил е запорни
съобщения до функциониращите на територията на Р. България банки и клонове на
чуждестранни банки за налагане на запор върху евентуално налични парични средства на
длъжника, депозирани по банкови сметки в тези кредитни институции. Изпратена е покана
за доброволно изпълнение на длъжника, връчена на 07.07.2010 година. Получен е отговор на
14.07.2010 година от ПИБ, че сметката на С.М. е блокирана до посочения размер като по
същата има минимална наличност. Получен от отговор на 23.07.2010 година от Банка ДСК,
че длъжникът има открита банкова сметка, запорът е наложен и изпълнен частично от
наличната сума по сметката.От останалите банки са постъпили отговори , че длъжникът не е
техен клиент. Постъпил е отговор на 11.08.2010 година от СО, Дирекция ПАМДТ за
притежаван имот и автомобил от длъжника /стр.61 от изпълнителното дело/, отговор от
21.07.2010 година от НАП, че длъжникът няма задължения и отговори от банки. Приложена
е и справка без дата-данни за осигурени лица, видно от която длъжникът се осигурява от
В.И.-Б../стр.62/ Изпратено е запорно съобщение изх.№ 33496 от 08.05.2013 година до В.И.-Б.
ООД. Със съобщение изх.№ 39696/27.05.2014 година длъжникът СВ. К. М. е уведомен, че
2
ЧСИ пристъпва към принудително изпълнение чрез опис на движими вещи./стр.66/,
получено на 23.07.2014 година. С молба вх.№У844 от 04.02.2015 година длъжникът е
поискал вдигане на запора, наложен в ПИБ, тъй като там получава трудовото си
възнаграждение.Запорът е вдигнат, за което изпратено съобщение изх.№ 07447/04.02.2015
година до ПИБ АД. На 15.04.2020 година с молба вх.№ 24994 взискателят е поискал от ЧСИ
по изп.дело № 3318/2010 извършване на справка в РБСС за банковите сметки и сейфове на
длъжника и налагането на запор върху откритите такива, както и справка в НОИ за
действащи трудови договори, както и опис и оценка на собствени движими вещи, в случай
че не открие банкови сметки и трудови договори.Изпратено е запорно съобщение до ПИБ на
25.08.2020 година.
С молба вх.№ 83099 от 15.12.2021 година длъжникът е поискал на основание чл.433,
ал.1, т.8 от ГПК да бъде прекратено изпълнителното дело поради настъпила перемция и да
бъдат вдигнати всички обезпечителни мерки, като възстанови по сметката му постъпилата
сума от ПИБ АД.
Видно от резолюция на съдебния изпълнител, датираща от 15.12.2021 г. същият е
отказал да прекрати изпълнителното дело, поради липса на основание.
С разпоредбата на чл. 433 ГПК законодателя изчерпателно е уредил хипотезите, в
които се прекратява изпълнението, сред които е и т.8 предвиждаща, че изпълнителното
производство се прекратява, ако взискателят не поиска извършването на изпълнителни
действия в продължение на две години, с изключение на делата за издръжка.
При започнало изпълнително производство взискателят следва да проявява активност
в действията си и да инициира пред съдебния изпълнител предоставените му от закона
изпълнителни действия, посредством приложението на които цели да постигне успешно
удовлетворение на изпълняемото си право. Цитираната процесуална норма представлява
санкция за за кредиторите, които за един сравнително дълъг период от време /2 години/
бездействат, като не полагат необходимите усилия за успешната реализация на съдебно
признатите им и допуснати до принудително изпълнение права.
Прекратяването на изпълнителното производство не води до прекратяване на
субективните имуществени права, които са предмет на допуснато принудително изпълнение,
като взискателят на общо основание продължава да бъде носител на материалното си право
на вземане и на негово разположение е процесуалното право повторно да поиска образуване
на изпълнително дело пред предпочетен от него съдебен изпълнител.
С Тълкувателно решение № 2/2013 г. от 26.06.2015 година на ОСГТК на ВКС са посочени
изпълнителните действия, които са от категорията на тези, прекъсващи законово
установения двугодишен срок по смисъла на чл. 433, т. 1 ГПК- насочването на
изпълнението чрез запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на
вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ,
назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на
парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица.
В конкретния случай се установява, че изпълнителното производство е било
образувано на 01.07.2010 година от „Т.С. ЕАД, като в молбата е направено искане за
предприемане на изпълнителни действия за събиране на вземането, които не се сочат, а е
възложено проучване на имущественото състояние на длъжника, чрез справки, документи,
книжа и определяне на начина на изпълнение, на основание чл.18, ал.1 от ЗЧСИ.
Единствените изпълнителни действия, които попадат в кръга на посочените по-горе и
водещи до прекъсване на двегодишния срок са наложените запори върху вземанията на
длъжника –по банковите му сметки открити в ПИБ АД и Банка ДСК през юли 2010 година,
съответно 14.07.2010 и 23.07.2010 година. Видно от отразяването на гърба на изпълнителния
лист на 02.09.2010 година са изплатени на взискателя 216, 80 лева.
3
Така, считано от 23.07.2010 г. срокът по смисъла на чл. 433, т. 1 ГПК по отношение
на длъжника С.М. е започнал да тече отново и е изтекъл на 23.07.2012 година.
След тази дата 23.07.2010 година отсъстват валидно предприети от взикателя
изпълнителни действия, които да се ползват с преустановително действие по отношение
течението на обсъждания срок до 23.07.2012 година. С изтичането на този срок
автоматично и по силата на самата правна норма изпълнителното производство спрямо
длъжника – СВ. К. М., следва да се смята за прекратено с всички произтичащи от това
последици.
Първото изпълнително действие, предприето след изтичане на двугодишния срок е
изпращане на запорно съобщение на „В.И.-Б. ООД с писмо изх.№ 33496 от 08.05.2013
година за налагане на запор върху всяко възнаграждение за труд на длъжника, респ. почти
година след перемцията и впоследствие съобщение от 27.05.2014 година от ЧСИ до
длъжника за пристъпване към принудително изпълнение чрез опис на движими вещи.
Съгласно задължителните разяснения по т.10 от ТР № 2/2013 г. от 26.06.2015 г. на
ОСГТК на ВКС “Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на
изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение,
проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки,
набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на
непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на
влязлото в сила разпределение и др.“ Поради изтичане на двегодишен срок от последните
действия на принудително изпълнение изпълнителният процес се е прекратил ex lege на
23.07.2012 г. От този момент нататък всички предприети действия за събиране на дълга са
лишени от правно основание, доколкото са извършени, след като изпълнителното дело е
прекратено. Съгласно горецитираното тълкувателно решение и съобразената с него съдебна
практика, която е безпротиворечива, когато изпълнителното производство е прекратено,
предприетите по него изпълнителни действия не са прекъснали погасителната давност по
смисъла на чл. 116, б. "в" ЗЗД. Тези действия се обезсилват по право с прекратяването на
принудителното изпълнение и не могат да имат нито процесуалноправни, нито
материалноправни последици.
Постановеният от съдебния изпълнител акт, с който е отказал прекратяване на
изпълнителното производство, с оглед изложените от съда съображения е
незаконосъобразен, защото не почива на фактическите и правни действия, реализирани в
изпълнителния процес и следва да бъде отменен в рамките на настоящия съдебен контрол.
Относно разноските:
С оглед изхода на делото, на основание чл. 78, ал.1 ГПК и направеното от
жалбоподателя искане, насрещната страна следва да бъде осъдена да заплати на
жалбоподателя разноските в настоящото производство в общ размер на 377, 10 лева,
съгласно представен списък по чл. 80 ГПК и приложени доказателства за заплащането на
разноските.
Предвид изложеното СГС
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по жалба на СВ. К. М., с ЕГН *******, с постоянен адрес: гр.София, ж.к.
“******* чрез адв.Е.Т. от САК, със съдебен адрес: гр.София, бул.“******* , Отказ от
15.12.2021 година за прекратяване на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК на изпълнително
4
дело № 20108380403318 по описа на ЧСИ – М.Б., с рег. № 838 КЧСИ, с район на действие -
СГС, обективиран в съобщение изх.№ 101612/21.12.2021 година.
ОСЪЖДА „Т.С. ЕАД, с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:
гр.София, ул.“******* да заплати на СВ. К. М., с ЕГН *******, с постоянен адрес: гр.София,
ж.к. “******* направените по делото разноски в размер на 377, 10 лева.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5