РЕШЕНИЕ
№ 3121
гр. София, 02.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 9-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ВЕЛИЗАР СТ. КОСТАДИНОВ
при участието на секретаря ДИЛЯНА П. Ц.А
като разгледа докладваното от ВЕЛИЗАР СТ. КОСТАДИНОВ
Административно наказателно дело № 20231110207012 по описа за 2023
година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ (НП) № 42-
0005967 от 06.04.2023г. издадено от Директор на РД „АА“ гр.София,
определен от Министъра на МТИТС за длъжностно лице по реда на чл.92,
ал.2 от ЗАвПр, чл.189, ал.12 от ЗДвП и чл.47, ал.2 от ЗАНН, с което на
основание чл.53 от ЗАНН е наложено на П. Д. А., ЕГН: **********
административно наказание „парична глоба“ в размер на 1500.00 лева за
извършено административно нарушение по чл.44, ал.1, т.1, б. „а“, пр.1 от
Наредба № Н-32 от 16.12.2011г. на МТИТС за периодичните прегледи за
проверка на техническата изправност на пътните превозни средства вр.
чл.178а, ал.7, т.3, пр.4 от ЗДвП.
В депозираната жалба се инвокират подробни съображения против
постановения санкционен акт. Твърди се, че обжалваното наказателно
постановление е неправилно и незаконосъобразно, като постановено при
съществени процесуални нарушения. Релевира се, че липсва извършено
административно нарушение. Иска се отмяната му.
В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован, не се явява.
Същият се представлява от надлежен процесуален представител, който излага
допълнителни аргументи в съдебно заседание в подкрепа на основателността
на депозираната жалба. Претендират се разноски
Въззиваемата страна е редовно уведомена и призована, не се
1
представлява от процесуален представител в съдебно заседание, който да
релевира доводи и оспорвания на изложените такива от въззивната жалба. Не
е заявена претенция за разноски.
Съдът като обсъди на основание чл.14 от НПК всестранно,
обективно и пълно доводите на страните и събраните по делото
писмени и гласни доказателства, намира за установено следното:
I. Въззивната жалба е депозирана в законоустановеният срок на
основание чл.59, ал.2 от ЗАНН, от процесуално легитимирана страна,
подписана от жалбоподателя, с обоснован и доказан правен интерес, срещу
санкционен акт по ЗАНН – наказателно постановление, подлежащ на законов
съдебен контрол от родово, местно и функционално компетентен съд на
основание чл.59, ал.1 от ЗАНН, като жалбата е редовна от външна страна с
посочване на изискуемите по закон реквизити, поради което се явява
процесуално ДОПУСТИМА.
II. Разгледана по същество, въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.
III. От фактическа страна (“ipso facto” – извод от самият факт; “res
ipsa loquitur” – фактите говорят сами за себе си):
Свидетелят Д. Г. Ц. и неговия колега В. Е. С. в качеството им на
инспектори към РД „АА“ гр.София извършили проверка на 01.03.2023г.,
около 11:50 часа в гр.С., кв. „В. ********“, където се помещавал пункт за
периодични прегледи за проверка на техническа изправност на ППС,
стопанисван от „Т. Т. С.“ ЕООД, притежаващ разрешително № 1741, валидно
до 18.03.2024г., по доклад с рег. № 11-56-1213/09.02.2023г. Свидетелят Ц. и
неговия колега С. установили на място, че жалбоподателя П. Д. А., като член
на комисията за технически прегледи и като техническо лице, извършил
визуална проверка чрез външен оглед на МПС „С. П****“ с рег. № ***** на
01.02.2023г., около 15:05 часа в същия пункт, без да извършва задължителния
оглед с проверка на това ППС (било влизайки в канал или чрез подвижно
техническо средство под автомобила, или чрез подемно устройство, вдигащо
във височина МПС) и в частта на проверката на хлабините в окачването и
управлението на товарния автомобил, съгласно изискванията на Методиката
по чл.31, ал.1 от Наредба № Н-32 от 16.12.2011г. на МТИТС за периодичните
прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни
средства – част втора, раздел първи. Свидетелят Ц. съставил АУАН №
333771/01.03.2023г. срещу жалбоподателя А.. Въз основа на този АУАН било
съставено и НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ (НП) № 42-0005967 от
06.04.2023г. издадено от Директор на РД „АА“ гр.София, определен от
Министъра на МТИТС за длъжностно лице по реда на чл.92, ал.2 от ЗАвПр,
чл.189, ал.12 от ЗДвП и чл.47, ал.2 от ЗАНН, с което на основание чл.53 от
ЗАНН е наложено на П. Д. А., ЕГН: ********** административно наказание
„парична глоба“ в размер на 1500.00 лева за извършено административно
нарушение по чл.44, ал.1, т.1, б. „а“, пр.1 от Наредба № Н-32 от 16.12.2011г.
на МТИТС за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност
на пътните превозни средства вр. чл.178а, ал.7, т.3, пр.4 от ЗДвП.
Изложената фактическа обстановка се установява по безспорен и
2
категоричен начин от събраните по делото доказателствени средства чрез
разпита от показанията на свидетеля (актосъставител) Д. Г. Ц. в качеството
му на инспектор към РД „АА“ гр.София, и от приложените по делото
писмени доказателства, прочетени по реда на чл.283 от НПК, въз основа на
които е издадено обжалваното НП, които съдът кредитира изцяло, като
пълни, последователни, изчерпателни и детайлни на изложената фактическа
обстановка. Решаващата инстанция на СРС кредитира изцяло показанията на
свидетеля Ц.. Съдът кредитира изцяло същите като пълни, конкретни,
детайлни, логични, последователни, единни, достоверни и добросъвестни.
Свидетелят Ц. излага възприятия за установеното от него нарушение,
извършено от жалбоподателя А., а именно, че на 01.02.2023г., около 15:05
часа в гр.С., кв. „В. П****“, където се помещавал пункт за периодични
прегледи за проверка на техническа изправност на ППС, стопанисван от
„Т.Т.С.“ ЕООД, като техническо лице и член на комисията за технически
прегледи, не извършил и дължимата проверка (било влизайки в канала или
чрез подвижно техническо средство под автомобила, или чрез подемно
устройство, вдигащо във височина МПС) и на хлабините в окачването и
управлението на товарния автомобил, съгласно изискванията на Методиката
по чл.31, ал.1 от Наредба № Н-32 от 16.12.2011г. на МТИТС за периодичните
прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни
средства – част втора, раздел първи, извършвайки само външен визуален
оглед на автомобила. Според свидетеля Ц. непълната проверка на ППС би
създало рискове да се верифицира товарният автомобил като технически
изряден, без да е извършен задължителната проверка отдолу на товарния
автомобил и в частта на хлабините му, окачването му и управлението му –
например чрез проверка на стабилизиращите щанги, носачи, греди, ресори,
ходова част, взависимост от модела на проверяваното ППС. Свидетелят Ц.
сочи възприятия, че това действие не било осъществено от жалбоподателя А.,
който само външно огледал (визуално) МПС „С. П***“ с рег. №***** на
01.02.2023г., около 15:05 часа. Показанията на свидетеля Ц. са добросъвестни.
По делото няма данни показанията на свидетеля Ц. като служител на РД „АА“
гр.София да са превратни или да се основават на злоупотреба с държавни
правомощия, докато е изпълнявал държавната си служба към ИА „АА“.
Съдът се довери на показанията на свидетеля Ц., водещи до установяване на
посоченото административно нарушение от АУАН и НП. Свидетелят Ц. е
независим и обективен, тъй като няма никаква връзка със жалбоподателя А..
Показанията на свидетеля Ц. изцяло опровергават показанията на свидетеля
Ц. В. Ц.. Същият е в близки отношения със жалбоподателя А. и излага в
негова полза твърдения за благоприятни факти, за да се избегне ангажирането
на административно-наказателната му отговорност. Свидетелят Ц. В. Ц.
излага в показанията си, че когато дошли на място служителите от РД „АА“
за проверка, същият не им е разяснил по никакъв начин на инкриминираната
дата дали е извършен съответния оглед на МПС „С.П***“ с рег. № *******
под него чрез подвижно техническо средство чрез проверка на
стабилизиращите щанги, носачи, греди, ресори, ходова час, взависимост от
модела на проверяваното ППС. Свидетелят Ц. В. Ц. излага такива възприятия
3
за първи път пред съда, поради което показанията му обслужват линията на
защита на жалбоподателя А. да избегне административно-наказателното си
преследване. Предвид липсата на противоречия в гласните доказателствени
средства, както и поради липсата на такива с всички писмени доказателства
по делото, съдът не следва да излага съображения на основание чл.305, ал.3
от НПК – “per argumentum a contrario”. Необходимо е да се изложи, че с
оглед непосредственото формиране на субективните възприятия на
конкретната личност е нормално разпитания свидетел да описва някои
детайли от събитието по различен начин, според собствената си гледна точка.
Това обстоятелство се обуславя от човешка перцепция, сугестия и
контрасугестия, които са предпоставени от обективни фактори, основани
например на изминало време, но и от субективни фактори, свързани със
способността на всяко лице с оглед неговите психофизически качества като
свидетел да възприема със сетивата си факти от обективната действителност,
да може ги запомни в пълнота и/или цялост, като при тяхното последващо
по-късно възпроизвеждане след датата на конкретно събитие и/или след
първоначален разпит е логично възприятията на отделния свидетел да
не са пълни, поради липсата на спомени, и/или да са неточни с тези,
които първоначално са били изложени като свидетел, поради фактора
време. В тази насока е Решение № 440 от 24.10.2011 г. на ВКС по н. д. №
2150/2011 г., III н. о., НК, докладчик съдията Цветинка Пашкунова, според
което установяването на обикновени факти е дейност, строго индивидуална за
всеки отделен субект. Освен добросъвестността, тя се влияе от множество
други фактори - възраст, наблюдателност, особености и специфика на
умението за точно възпроизвеждане, интелектуални възможности, и не на
последно място волева устойчивост, изразяваща се във възможността да се
запамети и възпроизведе адекватно възприетото, даже и в условията на по-
нестандартна ситуация, каквато се явява инкриминираното престъпление.
IV. От правна страна (“ipso jure” – поради смисъла на правото):
При разглеждане на дела по оспорени НП районният съд е винаги
инстанция по същество – чл. 63, ал. 1 от ЗАНН. Това означава, че следва да
провери законността, т.е. дали правилно е приложен както процесуалният,
така и материалният закон, независимо от основанията, посочени от
жалбоподателя – аргумент от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.
Налице е редовна процедура по връчването на АУАН и НП на жалбоподателя.
АУАН и НП са съставени от материално компетентни органи по закон. В
изпълнение на това свое правомощие съдът намира, че АУАН и НП
отговарят от външна страна по форма и съдържание на изискванията по
чл. 42, респ. чл. 57 от ЗАНН, издадени са от надлежен орган и в рамките на
неговите пълномощиия, като констатираното нарушение е изчерпателно
описано в акта за установяване на административните нарушение, по
идентичен начин – описано и в наказателното постановление, подведено е
правилно под съответната норма на материалния закон. АУАН и НП са
надлежно връчени на нарушителя с оглед гарантиране на неговите права.
Поради тези причини съдът намира, че административно-наказващия орган не
е извършил процесуални нарушения при провеждане на процедурата по
4
съставяне на обжалваното наказателно постановление, като обратните
съображения на жалбоподателя срещу тези правни доводи на съда са
неоснователни и недоказани. Административнонаказателното производство е
образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е
издадено в шестмесечния срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57
от ЗАНН, а при издаването на административния акт е спазена разпоредбата
на чл. 42 от ЗАНН. Вмененото в отговорност на жалбоподателя нарушение е
индивидуализирано в степен, позволяващо му да разбере в какво е обвинен и
срещу какво да се защитава. Нарушената материалноправна норма е посочена
правилно.
Правилен е изводът на административно-наказващият орган за
законосъобразно ангажиране на административнонаказателната отговорност
на жалбоподателя П. Д. А. за извършено нарушение по чл.44, ал.1, т.1, б. „а“,
пр.1 от Наредба № Н-32 от 16.12.2011г. на МТИТС за периодичните прегледи
за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства вр.
чл.178а, ал.7, т.3, пр.4 от ЗДвП.
Според материалната разпоредба на чл.44, ал.1, т.1, б. „а“, пр.1 от
Наредба № Н-32 от 16.12.2011г. на МТИТС за периодичните прегледи за
проверка на техническата изправност на пътните превозни средства, при
извършване на периодични прегледи на ППС председателят на комисията
трябва да следи за качественото и пълнообемно провеждане на периодични
прегледи на ППС от страна на техническите специалисти, като не издава
документ за техническа изправност, когато ППС не е представено на преглед.
От събраните по делото доказателства и гласни доказателствени средства
от показанията на свидетеля Д. Г. Ц. и в съответствие с Решение № 269 от
17.01.2022 г. на АдмС - София по адм. д. № 9737/2021 г., се установи, че на
01.02.2023г., около 15:05 часа в пункт за периодични прегледи за проверка на
техническа изправност на ППС, стопанисван от „Т. Т.С.“ ЕООД в гр.С., кв.
„В.П******“ жалбоподателят П. Д. А. в качеството му на член на комисията
за технически прегледи и като техническо лице, извършил визуална проверка
чрез външен оглед на МПС „С.П*****“ с рег. № *******, без да е извършил
задължителният оглед с проверка на това ППС (било влизайки в канал или
чрез подвижно техническо средство под автомобила, или чрез подемно
устройство, вдигащо във височина МПС) и в частта на проверката на
хлабините в окачването и управлението на товарния автомобил -
стабилизиращите щанги, носачи, греди, ресори, ходова част, взависимост от
модела на проверяваното ППС и други, съгласно изискванията на Методиката
по чл.31, ал.1 от Наредба № Н-32 от 16.12.2011г. на МТИТС за периодичните
прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни
средства – част втора, раздел първи. Извършеното административно
нарушение не представлява така също и маловажен случай по смисъла на чл.
28 от ЗАНН. В конкретния случай извършеното деяние е застрашило
обществените отношения, предмет на защита, с достатъчна интензивност, за
да се приеме, че същото е административно нарушение. Това е така, тъй като
нарушението засяга съществено правоотношенията, гарантиращи движението
на технически изправни МПС – в тази насока съдът се позова изцяло на
5
показанията на свидетеля Д. Г. Ц. сочещ на възможните последици и
опасности за движението по ЗДвП и участниците в него, при липса на
извършен пълен и цялостен преглед на съответното МПС, което се подлага на
проверка за техническа изправност. В тази насока е и Решение № 4460 от
5.07.2021 г. на АдмС - София по адм. д. № 3934/2021 г.
Нарушението по чл.44, ал.1, т.1, б. „а“, пр.1 от Наредба № Н-32 от
16.12.2011г. на МТИТС за периодичните прегледи за проверка на
техническата изправност на пътните превозни средства е извършено от
жалбоподателя П. Д. А. с форма на вината пряк умисъл – същият е съзнавал
общественоопасния характер на деянието, и е целял неговото извършване. С
оглед на това, че се касае за „формално“ нарушение (такова „на просто
извършване“) не е необходимо наличието на представи в съзнанието на дееца
за общественоопасните последици на деянието. При реализацията на
административно-наказателната отговорност, адмиминистративно-
наказващият орган е наложил предвиденото в санкционната част на нормата
наказание по чл.178а, ал.7, т.3, пр.4 от ЗДвП, което е с абсолютно определен
размер и не може да бъде намалявано от настоящата инстанция.
В тази насока съдът се позова изцяло на чл.178а, ал.7, т.3, пр.4 от ЗДвП,
според която наказва се с глоба 1500 лв.: 3. технически специалист, който не
провери изправността на оборудването, частите, агрегатите, уредбите,
механизмите, елементите и характеристиките на пътните превозни средства,
които подлежат на преглед за проверка на техническата изправност, по
методите, определени с наредбата по чл. 147, ал. 1;
По изложените съображения съдът прие, че атакуваното наказателно
постановление е правилно - законосъобразно и обосновано, издадено в
съответствие с изискванията на материалния закон и при съобразяване с
процесуалните правила. Основания за отмяната или изменението му не се
констатираха. Поради това следва да бъде потвърдено, а жалбата - оставена
без уважение.
В заключение съдът не споделя изводите на въззивния жалбоподател от
жалбата му, тъй като същите изцяло и в изложената пълнота обслужват
упражняваната защитна функция в процеса и като най-заинтересована страна
да избегне инициираното срещу него административно – наказателно
обвинение, като счита, че с приемане на неоснователността на тезите от
въззивната жалба, с изложените от съда изводи от фактическа и правна страна
се опровергават обратните по съображения доводи на жалбоподателя от
жалбата му, поради което съдът приема, че на същите е отговорено и не
следва отново да им се противопоставят аргументи за тяхната
неоснователност, с цел процесуална икономия.
По разноските:
Разноски на жалбоподател за заплатено адвокатско възнаграждение не се
следват с оглед изхода на делото. Такива не са претендирани от въззиваемата
страна.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т.5 от ЗАНН, съдът
6
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА като ПРАВИЛНО И ЗАКОНОСЪОБРАЗНО
НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ (НП) № 42-0005967 от 06.04.2023г.
издадено от Директор на РД „АА“ гр.София, определен от Министъра на
МТИТС за длъжностно лице по реда на чл.92, ал.2 от ЗАвПр, чл.189, ал.12 от
ЗДвП и чл.47, ал.2 от ЗАНН, с което на основание чл.53 от ЗАНН е наложено
на П. Д. А., ЕГН: ********** административно наказание „парична глоба“ в
размер на 1500.00 лева за извършено административно нарушение по чл.44,
ал.1, т.1, б. „а“, пр.1 от Наредба № Н-32 от 16.12.2011г. на МТИТС за
периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на пътните
превозни средства вр. чл.178а, ал.7, т.3, пр.4 от ЗДвП.
Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред
административен съд софия – град, в 14-дневен срок от съобщението за
изготвянето му до страните.
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от съдебното решение на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7