Р Е Ш Е Н И Е
143/26.2.2013г.
гр. Шумен, 26.02.2013г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ШУМЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, VII – ми състав, в
публично заседание проведено на дванадесети
февруари през две хиляди и тринадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Христина
Колева
при
секретаря Т.Т., като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 2060 по описа за 2012
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по повод предявени от М.Д.И., ЕГН **********,***,
чрез адв. А. Д. – ШАК, със съдебен адрес: гр. ***, против ответниците “Напоителни системи”
ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. “Цар Борис III” № 136,
ЕИК ***, представлявано от Е. К. П. - Изпълнителен
директор и “Напоителни системи” ЕАД, клон Черно море - Варна, със седалище и
адрес на управление гр. Варна, район Одесос, ул.„ Христо Ботев " № 10, ЕИК
***, представлявано от В. К. К. - управител на
клона, обективно кумулативно съединени
искове с правно основание чл.128, т.2 КТ за осъждане на последните да
заплатят на ищеца солидарно главница в общ размер на 4215.34 лв. /четири хиляди двеста и петнадесет лева и тридесет и четири
стотинки/, представляваща разлика между дължимите, но неначислени и
неизплатени трудови възнаграждения и реално начислените и изплатени трудови
възнагражденя на ищеца, дължими за период от м. 06. 2009г. до м. 09. 2011 г.
включително, подробно индивидуализирани в табличен вид към исковата молба.
Ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 27.06.2012г. до
окончателното изплащане.
Ищецът основава исковите
си претенции на следните фактически твърдения: по
силата на безсрочно трудово правоотношение и последно Допълнително споразумение
№ ***/30.06.2011 г. към трудов договор № *** от 02.01.1995 г. е заемал длъжността „Шофьор уаз "
с НКПД 8322 2006 в предприятието на втория ответник, с място на работа в
гр.Шумен. Със заповед № *** от
07.09.2011г., считано от 09.09.2011 г., трудовото му правоотношение е
прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ. Твърди, че ответникът не е
заплатил в пълен размер дължимото трудово възнаграждение за претендирания
период в общ размер от 4215.34 лв.,
позовавайки се на действащите към момента КТД с ВПФРЗ към тях. За този период
при ответниците са действали два КТД – първият подписан на 31.10.2007 г., а
вторият на 01.12.2009 г. Всеки един КТД е имал срок на действие две години.
През целия претендиран период в страната е действала МРЗ в размер на 240 лв., а
съобразно разпоредбите на КТД и изготвените и действащи при ответниците ВПФРЗ,
подписани на 06.11.2007 г. и действащи до 30.05.2011 г., е договорена начална
месечна работна заплата за всеки един работещ в предприятията на ответниците,
която е различна от договорената в индивидуалните трудови договори и
начислявана във ведомостите. При изчисляване на дължимото трудово
възнаграждение е следвало да се приложи чл. 18 на КТД от 31.10.2007 г.,
съгласно който, основната месечна заплата нараства ежегодно с процент не по -
малък от националния препоръчителен индекс, а от 01.12.2007г., с не по - малко
от 8 %, както и клаузата на чл. 24 на КТД от 01.12.2009 г., съгласно която
основната месечна заплата нараства ежегодно с процент не по - малък от
националния препоръчителен индекс. В чл.16 на КТД от 2007 г. било посочено как
се формира началната месечна заплата по степен на образование, като началната
месечна работна заплата на ищеца е следвало да се образува като произведение от
МРЗ за страната, увеличена с коефициент 2.20. Чл. 23, ал. 2 на КТД от 2009 г.
препращал към ВПФРЗ от 06.11.2007 г., които били в сила до 30.05.2011г. Моли за
уважаване на исковите претенции и за присъждане на сторените в хода на
производството съдебно-деловодни разноски.
В законоустановеният срок по чл.131 от ГПК,
ответникът „Напоителни системи" ЕАД, гр. София е депозирал писмен отговор. В отговора релевира
възражение, че е ненадлежна страна по правния спор и моли производството да
бъде прекратено спрямо него. Ако съдът приеме, че исковете са допустими, моли
същите да бъдат отхвърлени като неоснователни. Не оспорва факта, че ищецът се е
намирал в трудово правоотношение с „Напоителни системи" ЕАД, клон Шумен по
силата на сключен трудов договор № ***/02.01.1995
г., както и че поради закриване на клон Шумен е било сключено Допълнително
споразумение № ***/30.06.2011г. между ищеца и
„Напоителни системи" ЕАД, клон Черно море. Ищецът е бил преназначен на
длъжност - „шофьор УАЗ" с шифър по НКП: 8322 2006, при пълно работно време
и уговорено основно месечно трудово възнаграждение в размер на 275 лв.. Счита
заявените претенциите за неоснователни, доколкото при сключването на
горепосочения трудов договор и допълнителните споразумения към него, ищецът е
обективирал съгласието си с предложеното му трудово възнаграждение. Не оспорва
наведените в исковата молба фактически твърдения досежно действащите през
претендирания период КТД. Твърди, че за периода от 06.2009 г. до 12.2009 г. са
действали в Дружеството КТД от 2007 г. и ВПОРЗ от 06.11,2007 г., според които
минималната месечна работна заплата за Дружеството била в размер на минималната
работна заплата за страната увеличена с коефициент 1,35. В чл. 12, ал. 1 от
ВПОРЗ било посочено, че размерът на индивидуалната работна заплата се договарял
с работодателя при участие на прекия ръководител, съгласно Приложение №4. Чл.
16 на КТД от 2007 г. и чл. 10 от ВПОРЗ не били приложими по отношение на ищеца,
тъй като тези разпоредби се отнасяли за новопостъпили служители или работници
без трудов стаж - чл. 11, ал. 2 от ВПОРЗ, а към момента на приемане на тези
правила ищецът бил с трудов стаж над 12 години, за което получавал ежемесечно
към основната си заплата допълнително трудово възнаграждение за трудов стаж и
професионален опит в размер на 1.03 % за всяка година върху основното трудово
възнаграждение, определено с индивидуалния трудов договор - чл. 19, ал. 1 от
КТД от 2007 г. За заеманите от ищеца длъжности „Шофьор - снабдител" с
шифър по НКП: 6322 2001 и „Шофьор на УАЗ" с шифър по НКП: 8322 2005, било
необходимо лицето да притежава правоспособност за управление на МПС, като това
изискване не било свързано с придобитата от него образователна степен и не
рефлектирало върху размера на основната заплата, уговорена при подписване на
трудовия договор и допълнителните споразумения към него. Според чл. 23, ал. 1
на КТД от 2009г., минималната месечна работна заплата за дружеството при
8-часов работен ден е следвало да бъде в размер на минималната работна заплата
за страната. Това правило било спазено по отношение определеното трудово
възнаграждение на ищеца. Според чл. 23, ал. 2 на КТД от 2009 г. основните
месечни работни заплати в дружеството се определяли по реда на вътрешните правила
за работна заплата на „Напоителни системи" ЕАД, но такива правила към КТД
от 2009 г. не били приети. В § 1 от Заключителните разпоредби на тези правила
било посочено, че са със срок на действие 2 години. Поради липса на ВПОРЗ след
06.11.2009 г, следвало да се прилагат разпоредбите на Наредба за структурата и
организацията на работната заплата, приета с ПМС № 4 от 17.01.2007 г., съгласно
която в предприятията е необходимо да се изготвят вътрешни правила за
организация на работната заплата, които да доразвият нормативната уредба без да
и противоречат /глава пета „Организация на работната заплата" - чл. 22 от
НСОРЗ/. В чл. 16, ал. 1 на НСОРЗ се посочвало, че месечната основна работна
заплата се изчислява в съответствие с прилаганите системи за заплащане и уговореното
в индивидуалния трудов договор. Размерите и/или механизмите за формиране на
основната работна заплата се договаряли в КТД и/или от страните по
индивидуалното трудово правоотношение и се включвали във вътрешните правила за
работната заплата на предприятието - чл. 5, ал. 1 от НСОРЗ.
Сочените от ищеца клаузи на КТД от 2007 г.,
според които основната месечна заплата нараства ежегодно с процент не по-малък
от националния препоръчителен индекс, а от 01.12,2007 г. - с не по-малко от 8%
- чл. 18, както и клаузата на чл. 24 от КТД от 2009 г., съгласно която
основната месечна заплата нараства ежегодно с процент не по-малък от
националния препоръчителен индекс, давали само общата рамка на едно бъдещо
нарастване на основните заплати в Дружеството, но трябвало да се вземе под
внимание обстоятелството, че работната заплата се определяла с индивидуалния
трудов договор и съобразно финансовите възможности на Дружеството. В този
смисъл моли за постановяване на решение, с което исковете бъдат отхвърлени като
неоснователни.
Ответникът “Напоителни системи” ЕАД, клон
Черно море - Варна, в срока по чл. 131 ГПК е подал писмен отговор, с който
счита предявените искове за допустими, но неоснователни. Не оспорва факта, че
между него и ищеца е съществувало валидно трудово правоотношение, като по
последно Допълнително споразумение № *** от
30.06.2011 г., ищецът е заемал длъжността „Шофьор на УАЗ". Не оспорва и
факта, че считано от 09.09.2011г., на основание Заповед № ***/07.09.2011 г. на Управителя на „Напоителни системи"
ЕАД - Клон Черно море, трудовото правоотношение на ищеца е прекратено, поради
съкращаване в щата /чл. 328, ад, 1, т. 2 от КТ/. Счита предявените искове за
неоснователни, по съображения идентични с тези на първия ответник. Моли за
постановяване на решение, с което исковете бъдат отхвърлени.
В хода
на проведените по делото съдебни заседания страните, чрез
процесуални представители, поддържат заявените с исковата молба и отговорите по
нея становища.
СЪДЪТ, след като взе предвид представените по делото доказателства
– по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и
нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено
следното от фактическа страна:
Не е спорно в отношенията между страните, а се установява и от представения
трудов договор №***/02.01.1995г., че ищецът М.И. е бил назначен на
длъжност „Охрана на помпени станции, база „Тракия" и шофьор на деж. кола" в сектор
„Автотранспорт", направление „Енерго-механично" при „Напоителни
системи" ЕАД, клон Шумен, на основание чл.70, ал.1 КТ.
С Трудов договор №***/01.04.1995г., ищецът е бил
преназначен на длъжност „шофьор на фолксфаген с ДК№ НА 89-09 и ВАЗ 2105 с ДК№
15-25", със срок на изпитване - 02.07.1995г. при „Напоителни системи"
ЕАД, клон Шумен.
С Допълнителни
споразумения за периода от датата на сключване на Трудовия договор на ищеца са
изменяни елементи на трудовото правоотношение - основна заплата, допълнителни
възнаграждения по КТ и елементи, произтичащи от промяна вътрешната структура на
„Напоителни системи" ЕАД.
С Допълнително
споразумение №***/13.07.2007г.,
на основание чл.119 КТ, считано от 01.07.2007г. за ищеца са определени: място
на работа „Напоителни системи" ЕАД, клон Шумен, отдел
„Енергомеханичен", звено „Транспорт и механизация", длъжност „Шофьор
на лек автомобил и снабдител", шифър по НКП: 83222001, категория персонал
„Оператори на машини и съоръжения и работници по монтаж на изделия", като
трудовото му правоотношение се е превърнало в безсрочно при пълно и ненормирано
РВ, основно месечно трудово възнаграждение - 284,00 лв. и допълнително
възнаграждение по КТ за придобит трудов стаж 14,42%
- 40,95 лв..
С Допълнително
споразумение №11/28.06.2010г., сключено на основание чл.119 КТ, считано от
28.06.2010г. за ищеца са определени: място на работа "Напоителни системи ЕАД,
клон Шумен, отдел „Транспорт, механизация и охрана", длъжност „Шофьор на
УАЗ", шифър по НКП; 83222005, за определено време - заместване на
работник, който отсъства, на пълно и ненормирано РВ, основно месечно трудово
възнаграждение - 275,00 лв. и допълнително възнаграждение по КТ за придобит
трудов стаж 17,60% - 48,40лв..
С Допълнително
споразумение №*** от
30.06.2011г., във връзка с преструктуриране на „Напоителни системи ЕАД /Заповед
№РД 5637/27.05.2011г. на МЗХ/, на основание чл.119 КТ за ищеца са определени:
място на работа „Напоителни системи"ЕАД, клон Черно море-Шумен, длъжност
„Шофьор на УАЗ", шифър по НКП: 83222006, основно месечно трудово
възнаграждение-275,00лв, и допълнително възнаграждение по КТ за придобит трудов
стаж-19,80% /1,1% за 18г. трудов стаж/.
Със Заповед
№000095/07.09.2011г., считано от 09.09.2011г., трудовото правоотношение между
страните е прекратено на основание чл.328, ал.1, т.2 КТ.
Представени са по делото и копия от фишове за РЗ /л.64-л.79/ за периода от
м.06.2009 год.
до м.10.2011год..
По длъжностна характеристика за
длъжност «Шофьор на лек автомобил-снабдител», с която ищецът се е запознал на
25.01.2007г., изискванията за заемане на длъжността са: равнище на образование -
средно, квалификация-правоспособност за управление на МПС, като равнището на
образование на ищеца е средно специално.
За процесния период
м.06.2009г.-м.09.2011г. при ответника по делото „Напоителни системи" ЕАД
са действували: КТД от 31.10.2007 г.; КТД от 01.12.2009г. и ВПОРЗ от 06.11.2007г.
Съгласно чл.16 КТД /31.10.2007г./
„минималната работна заплата за
дружеството при 8-часов работен ден е в размер на минималната работна заплата
за страната, увеличена с коефициент 1,35, като началната месечна заплата по степен на образование
се определя като произведение от МРЗ за страната и следните коефициенти: средно
образование - 1,50. Този КТД
действа за част от исковия период /до 31.10.2009 г./.
От представения КТД от 01.12.2009 год./действащ за исковия период от м.11.2009г. до м.09.2011г./ е видно, че в
раздел V от него са уговорени трудовите и допълнителни възнаграждения. Съгласно чл.23 КТД „минималната работна заплата за
дружеството при 8-часов работен ден е в размер на минималната работна заплата
за страната, като основните месечни работни заплати се определят по реда на
Вътрешните правила за работна заплата на „Напоителни системи" ЕАД. В чл.24 от него се съдържа уговорка ОМРЗ на работещите да нараства
ежегодно с процент, не по-малък от националния препоръчителен индекс.
Видно от представените от ответника ВПРЗ, същите са приети и
утвърдени на 06.11.2007г., т.е. след възникване на процесното трудово правоотношение
между страните. Съгласно §1 от тези ВПРЗ, същите влизат в сила от 01.11.2007 г.
и техния срок на действие е 2 години. По делото няма данни, дали след изтичане
на горния двугодишен срок, който е изтекъл на 01.11.2009г., така представените от
ответника ВПРЗ са продължили да действат в същия вид. Видно от чл.9, ал.1 ВПРЗ,
МРЗ за
дружеството е в размер на обявената за страната увеличена с коефициент 1.35 и служи за основа на началната работна заплата, която на основание чл.10, т.2 ВПРЗ се определя като произведение
от минималната за страната работна заплата и определеният в т.2 коефициент -
1.50.
По делото е приета ССчЕ и допълнителна такава, изготвени от вещото
лице Р.А., заключенията по които съдът кредитира като обективни. В заключението
си вещото лице установява, че на ищеца е изплащана основна месечна заплата в
размер на 310 лева за периода м. 06.2009г. до м. 07.2010г., която е различна от договореното
основно месечно възнаграждение
284,00 лв. и от 07.2010г. до 09.2011г. – 275 лева,
а осигурителните вноски са внасяни върху минималния осигурителен праг за
длъжността, което право е дадено съгласно промяна в КСО. По длъжностни
разписания за длъжността, която ищецът е заемал-шифър по НКДП 83222005, са
определени следните коефициенти към МРЗ и начални месечни възнаграждения: от
01.11.2006г.; 01.04.2010г. - 1,875, а от 20.09.2010г.; 01.12.2010г. -
397,00лв.. Вещото лице дава
заключение, че по данни от разплащателни ведомости за заплати, размерът на
основната заплата на ищеца е съобразен с посочените размери по одобрени
поименни длъжностни разписания, но не и с вътрешните правила за организация на
работната заплата при ответниците, действуващи през процесния период, както и с
колективните трудови договори от 2007г. и от 2009г.. Вещото лице е определило основната работна заплата на ищеца в размер на 450 лева /чл.11, ал.1 ВПОРЗ/, като е съобразило №42 от Приложение №3 от ВПРЗ, за длъжност „шофьор на л. автомобил до 7 места"
или „шофьор л.т.автомобил до 1 т.", степен на образование „средно",
каквато е длъжността на ищеца, при посочен коефициент 1,875. Този свой извод,
вещото лице е основало и на КТД от 2007г., КТД от 2009г., НСОРЗ и КТ. Предвид
начислените трудови възнаграждения на ищеца и одобрените коефициенти към МРЗ
съобразно КТД, ВПОРЗ и длъжностни разписания при ответника, за периода от
м.06.2009г. до м.09.2011 г. разликата между начислените и дължимите трудови
възнаграждения за ищеца М.Д.И. за длъжността, която е заемал и съобразно
изискванията по длъжностна характеристика възлиза на 4215,34 лв..
Съобразно заключението на вещото лице по допълнителната
експертиза, начислената във ведомостите работна заплата и допълнителни трудови
възнаграждения, са изплатени изцяло на ищеца за процесния период.
Предвид
така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ
формулира следните изводи от правна
страна:
По иска
срещу ответника “Напоителни системи” ЕАД, гр. София:
Установената
в § 1, ал. 1 от ДР на КТ специална дееспособност е както от материално, така и
от процесуалноправно естество. В първия случай обуславя правната възможност на
посочените формирования да участват като страна - работодател по трудово правоотношение
самостоятелно и независимо от принципала или горестоящия орган, с изключението
и по аргумент от противното съгласно чл. 61, ал. 2 КТ. Вторият случай касае
възможността за самостоятелно участие в съдебни производства по трудови
спорове, която процесуална дееспособност не се обуславя от това, дали
посоченото предприятие по смисъла на §1, т. 1 от ДР на КТ има или няма
качеството на работодател по трудовото правоотношение. Достатъчно е ищецът да
твърди, че посоченият от него ответник има това качество. Липсата на
доказателства в подкрепа на това твърдение има за последица отхвърлянето на
предявеният иск като неоснователен, който извод може и следва да бъде формиран
по същество едва след събирането и анализа на всички доказателства по делото,
но няма отношение по въпроса за наличието на пасивна процесуална легитимация за
посочения ответник – в случая “Напоителни системи” ЕАД, гр. София. В случая
обаче, самият ищец в исковата си молба твърди, че трудовото му правоотношение е
възникнало и е съществувало с втория ответник “Напоителни системи” ЕАД, клон
Черно море – Варна. Този факт се установява и от обсъдените доказателства. При
наличие на такива твърдения производството по отношение на ответника “Напоителни
системи” ЕАД, гр. София следва да бъде прекратено като недопустимо при липса на
правен интерес.
По иска
срещу ответника “Напоителни системи” ЕАД, клон Черно море - Варна:
Безспорно е и се
установява от представените по делото фишове, че през
исковия период ищецът е бил член на синдикална организация в предприятието
на ответника
– „КНСБ”. Между синдикалната организация и ответника е сключен КТД
в предприятието. Договорът е в сила за срок от две години, считано от 01.11.2007г.
/чл. 37 КТД/. Съгласно чл. 16 ал.1 КТД,
МРЗ за дружество се определя на базата на МРЗ за страната, завишена с
коефициент „к” = 1, 35, а съобразно ал.2 от същата разпоредба РЗ за отделните
категории персонал се определя с коефициент към МРЗ за дружеството.
Видно от & 1, раздел VII от заключителните
разпоредби на ВПРЗ, същите влизат в сила от 06.11.2007 год. и са със срок на
действие 2 години, съответно до 06.11.2009г. Съдът приема, че ВПРЗ са приложими само за исковия
период 06.2009г. – 10.2009г.
На основание
посочените във ВПРЗ чл.9 и чл.10 - началната месечна заплата в ответното дружество
по степен на образование се определя като произведение от минималната работна
заплата за страната и съответният коефициент за изпълняваната длъжност. От
вътрешните правила се установява, че началните и основните работни заплати в
дружеството и клоновете му се оценяват по система, съгласно Приложение 1,2 и 3,
като видно от приложение 3 за заеманата от ищеца длъжност, началната основна
заплата следва да бъде умножена по коефициент 1,875/чл. 11,ал.1/.
Работодателят е следвало да завиши основното трудово възнаграждение на ищеца,
като го умножи с посочения коефициент, съгл. Проложение 3. За ищеца е
неприложим коефициент 1.50, доколкото съобразно чл.11, ал.2 във вр. с чл. 10 се
прилага само за новонастъпили работници, какъвто ищецът не е.
От
изготвеното заключение по извършената ССЕ се установи, че след приспадане на
реално начислените и заплатени месечни трудови възнаграждения, разликата с
дължимите е в общ размер 4215,.34 лв..
Както съдът
прие по - горе ВПРЗ и КТД от 2007г. обхващат само част от исковия период /месеците
юни, юли, август, септември и октомври 2009 г./. Ответникът не е изпълнил
задължението си за привеждане на трудови възнаграждения на ищеца в съответствие
действащите към момента вътрешни правила и КТД, като за посочения период, съобразно
заключението по допуснатата ССЕ, дължи сума в общ размер от 821.32 лв. и следва
да бъде осъден да я заплати на ищеца.
За
исковия период от месец ноември 2009 г. до месец септември 2011 г. претенцията
в размер на 3394.02 лева следва да бъде отхвърлена по следните мотиви:
Съобразно КТД, действащ през този период, минимална месечна работна заплата за
работещите в ответното дружество, при осемчасов работен ден, е в размер на
минималната работна заплата за страната/чл. 23/. Съгласно ПМС№ 1/10.01.2009г. и ПМС № 326/30.12.2009г.,
минималната работна заплата за страната е била в размер на 240 лева, а едва с
ПМС № 180/30.06.2011г., считано от 01.09.2011г. минималната работна заплата за
страната е била увеличена на 270 лева, т.е. е под договорената между страните
по трудов договор основна работна заплата. Не е спорно, че начислените трудови
възнаграждения са изплатени от ответника.
Постановеният правен резултат обуславя
положително произнасяне по въпроса за сторените от ищеца разноски в процеса по
реда на чл. 78, ал. 1 ГПК. Релевираното възражение за прекомерност на
възнаграждението за адвокат по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК е неоснователно на
основание чл. 7, ал. 2, т. 2 вр. § 2 от ДР на Наредба
№ 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Съразмерно уважената част от иска
на ищеца следва да му бъдат заплатени 194.84 лева.
На
основание чл.78, ал.4 вр. с
ал.8 ГПК, ищецът следва да заплати на ответника “Напоителни системи” ЕАД,
гр. София, разноски в размер на 392.92 лева, представляващи
юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на чл.7, ал.2, т.2 НМРАВ.
На
основание чл. 78, ал.3 вр. с ал.8 ГПК, ищецът следва да заплати на ответника “Напоителни
системи” ЕАД, клон Черно море – Варна, разноски съразмерно с
отхвърлената част от исковете, равняваща се на сумата от 412.98 лева, представляваща
юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на чл.7, ал.2, т.2 НМРАВ и депозит за вещо лице.
На
основание чл.78, ал.6, вр. с чл.83, ал.1, т.1 ГПК, ответникът “Напоителни
системи” ЕАД, клон Черно море – Варна следва
да заплати по сметка на Шуменски районен съд, сумата от 52.34 лв., държавна
такса и разноски за вещо лице по допуснатата ССЕ, изчислени съобразно уважената
част от исковете.
Мотивиран
от така изложените съображения, Шуменски районен съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА “Напоителни
системи” ЕАД, клон Черно море – Варна, район Одесос, ул. “Христо Ботев” №10,
ЕИК ***, представлявано от В. К.- управител, ДА
ЗАПЛАТИ на М.Д.И., ЕГН **********,***,
чрез адв. А. Д. – ШАК, със съдебен адрес: гр. ***, сумата
от 821.32 лв. /осемстотин двадесет и
един лева и тридесет и две стотинки/, представляваща разлика между
дължимите, но неначислени и неизплатени трудови възнаграждения и реално
начислените и изплатени трудови възнагражденя на ищеца, дължими за период - месеците
юни, юли, август, септември и октомври 2009 г., ведно с обезщетение за забава,
в размер на законната лихва върху главницата, считано от 27.06.2012г. до
окончателното изплащане на главното задължение, на основание чл.128, т.2 КТ
и чл. 86 ЗЗД, като ОТХВЪРЛЯ
предявените искове, в останалата им част, за сумата над 3394.02 лева до пълния
предявен размер от 4215.34 лева, представляваща разлика между дължимите, но
неначислени и неизплатени трудови възнаграждения и реално начислените и
изплатени трудови възнаграждения на ищеца, дължими за период от м. 11. 2009г.
до м. 09. 2011 г., като неоснователни и недоказани.
ПРЕКРАТЯВА производството
в частта по предявените в условията на солидарност от М.Д.И., ЕГН **********,***, чрез адв. А. Д. – ШАК,
със съдебен адрес: гр. ***, срещу Напоителни системи” ЕАД, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. “Цар Борис III” № 136, ЕИК ***, представлявано от Е. К. П. - Изпълнителен директор обективно кумулативно съединени искове с
правно основание чл.128, т.2 от КТ за осъждане на ответника да заплати на
ищеца главница в общ размер на 4215.34
лв. /четири хиляди двеста и петнадесет лева и
тридесет и четири стотинки/, представляваща разлика между дължимите, но
неначислени и неизплатени трудови възнаграждения и реално начислените и
изплатени трудови възнагражденя на ищеца, дължими за период от м. 06. 2009г. до
м. 09. 2011 г. включително, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда –
27.06.2012г. до окончателното изплащане, като недопустимо.
ОСЪЖДА “Напоителни системи” ЕАД, клон Черно море –
Варна, район Одесос, ул. “Христо Ботев” №10, ЕИК ***,
представлявано от В. К. -
управител ДА ЗАПЛАТИ на М.Д.И., ЕГН **********,***
сумата от 194.84
лв./сто деветдесет и четири лева и осемдесет и
четири стотинки/ лева, представляваща
реализирани от ищеца съдебно деловодни разноски
под формата на възнаграждение за защита и съдействие от един адвокат, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА М.Д.И., ЕГН **********,***
ДА ЗАПЛАТИ на “Напоителни
системи” ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. “Цар Борис III”
№136, ЕИК *** сумата от 392.92 лв.
/триста деветдесет и два лева и деветдесет и две стотинки/, представляваща реализирани от ответника
съдебно
деловодни разноски под формата на възнаграждение за защита и съдействие от юрисконсулт,
на основание чл. 78, ал. 4 вр. ал.8 ГПК.
ОСЪЖДА М.Д.И., ЕГН **********,*** ДА
ЗАПЛАТИ на “Напоителни системи” ЕАД, клон Черно море –
Варна, район Одесос, ул. “Христо Ботев” №10, ЕИК ***, представлявано от В. К.- управител, сумата от 412.98 лв. /четиристотин и дванадесет лева
и деветдесет и осем стотинки/,
представляваща реализирани от ответника съдебно деловодни разноски под формата на
заплатен депозит за вещо лице и възнаграждение за защита и съдействие от юрисконсулт, на
основание чл. 78, ал. 3 вр. ал.8 ГПК, съразмерно с отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА “Напоителни
системи” ЕАД, клон Черно море – Варна, район Одесос, ул. “Христо Ботев” №10,
ЕИК ***, представлявано от В. К.- управител ДА ЗАПЛАТИ по сметка на ШРС сумата
от 52.34 лв. /петдесет и два лева и
тридесет и четири стотинки/, държавна такса и разноски за възнаграждение на
вещото лице по допуснатата ССЕ, изчислени съобразно уважената част от исковете,
на основание чл.78, ал.6 ГПК.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на въззивно обжалване пред Шуменски окръжен съд, в двуседмичен срок,
считано от датата на обявяването му – 26.02.2013г.,
на основание чл. 315, ал.2 ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО, с което е прекратено производството по отношение на ответника “Напоителни системи” ЕАД, гр. София подлежи на въззивно обжалване
пред Шуменски окръжен съд, в едноседмичен срок, считано от датата на
обявяването му – 26.02.2013г.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: