ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 2842
гр. Бургас, 27.09.2021 г.
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXXVIII СЪСТАВ в закрито заседание на
двадесет и седми септември, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:НЕВЕНА ИВ. КОВАЧЕВА
като разгледа докладваното от НЕВЕНА ИВ. КОВАЧЕВА Гражданско дело
№ 20212120106180 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на „Кад“ ЕООД, ЕИК
************ срещу В. Д. П., ЕГН **********, с която се моли съда да приеме за
установено в отношенията между страните, че запис на заповед от 17.01.2007 г. за сумата от
150000 лева е неистински документ – неавтентичен, тъй като не е подписан от управителя
на ищците, както и да установи съществуване на престъпно обстоятелство по съставяне и
използване на записа на заповед.
В исковата молба се твърди, че срещу „Кад“ ЕООД е издадена заповед
за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по ч. гр. д. № 3043/2020 г. на БРС въз основа
запис на заповед от 17.01.2007 г. за сумата от 150000 лева с поемател по записа на заповед
Димитър Димитров. Ответникът В.П. е негов наследник, взискател по образуваното въз
основа на изпълнителния лист изп. д. № 340/2020 г. по описа на ДСИ към БРС. Ищецът
сочи, че записът на заповед не е подписан от управителя на дружеството, поради което е
неистински документ. В заповедното производство не е успял своевременно да възрази
срещу заповедта, която е връчена по реда на чл. 50, ал. 4 ГПК, не е прието и възражението
му по чл. 323 ГПК. Образувано е досъдебно производство за престъпление по чл. 316 във вр.
с чл. 309, ал. 1 НК, в хода на което е установено, че подписите, положени в записа на
заповед, не са на управителя на дружеството Кристофър Дорел. Досъдебното производство е
спряно. Сочи, че има интерес от предявяване на иска, тъй като при уважаване на иска
изпълнителното дело ще бъде прекратено. Освен това заповедта за изпълнение може да се
атакува по реда на чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК. Евентуално решение в полза на ищеца ще се
отрази благоприятно на отношенията му с банкови институции. Поради това счита, че има
интерес от предявяване на иска.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на ищеца и съобрази
разпоредбите на закона, намира предявения иск за недопустим.
1
Като направи служебна справка по цитираното ч. гр. д. № 3043/2020 г.
на БРС съдът установи, че същото е образувано по подадено заявление по чл. 417 ГПК от В.
Д. П. срещу „Кад“ ЕООД въз основа на запис на заповед от 17.01.2007 г., като в полза на П.
е издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за сумата от 150000 лева.
Срещу издадената заповед за изпълнение е подадено възражение по чл. 423 ГПК, което не е
прието от БОС. Образувано е изп. дело № 340/2020 г. по описа на ДСИ към БРС.
Съдът намира, че са предявени искове по чл. 124, ал. 4 и ал. 5 ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 124, ал. 1 ГПК предпоставка за допустимост на
установителните искове е наличието на интерес от установяване на действителното
фактическо положение на отношенията между страните. В конкретния случай в настоящото
производство е предявен иск за установяване неистинност на документ запис на заповед,
като се твърди, че същият е неавтентичен – иск, уреден в разпоредбата на ал. 4 на чл. 124
ГПК. Съдът намира, че предявяване на такъв иск в отделно производство е недопустимо, ако
ищецът може да го оспори по реда на чл. 193 ГПК в производството, в което този документ
е бил представен. Страната губи правото си по исков ред да установи неистинността на
документа, когато правният интерес от иска по чл. 124, ал. 4 ГПК се обосновава само с
висящия процес. Това е така защото основанията за оспорването на истинността на
документ по реда чл. 193 ГПК и чрез нарочния иск по чл. 124, ал. 4 ГПК съвпадат. Искът за
установяване на неистинността на документа би бил всякога недопустим, ако страната
пропусне срокът за оспорването му във висящото производство, в който той е представен.
Такова разрешението е дадено в Тълкувателно решение № 5 от 14.11.2012 г. на ОСГТК на
ВКС. В случая процесният документ – запис на заповед, не е надлежно оспорен по реда на
чл. 193 ГПК, тъй като длъжникът е пропуснал срока за подаване на възражение по чл. 414
ГПК, съответно не е образувано исково производство по реда на чл. 422 ГПК за
установяване съществуване на вземането. Не е успял успешно да се защити и чрез
възражение по чл. 423 ГПК. В случая длъжникът се позовава на обстоятелства, които са
съществували към срока на подаване на възражение. Ето защо за ищеца липсва интерес от
установяване неистинност на документа и предявяване на настоящия иск, което е абсолютна
процесуална предпоставка за допустимост на същия.
Недопустим е и искът по чл. 124, ал. 5 ГПК – за установяване на
престъпно обстоятелство по съставяне и използване на записа на заповед. Съгласно
разпоредбата предявяване на иска се допуска в случаите, когато наказателното преследване
не може да бъде възбудено или е прекратено на някое от основанията на чл. 24, ал. 1, т. 2-5,
или е спряно на някое от основанията по чл. 25, т. 2 или чл. 26 НПК и в случаите, когато
извършителят е останал неоткрит. Следователно хипотезата на чл. 124, ал. 5 ГПК включва
като процесуална предпоставка за допустимост на установителния иск невъзможността
престъпното обстоятелство да бъде установено и преследвано по реда на НК и НПК и то в
посочените случаи на прекратяване и спиране и в случаите когато извършителят е останал
неоткрит (в този смисъл решение № 244 от 23.03.2017 г.
2
по гр. д. № 1318/2016 г. на ВКС, III гр. о.). В случая ищецът се е позовал на постановление
за спиране на наказателното производство поради неустановяване на извършителя (чл. 244,
ал. 1, т. 2 НПК). Хипотезата на чл. 124, ал. 5 ГПК – „когато извършителят на деянието е
останал неоткрит“, има предвид приключило наказателно производство, по което
извършителят не е разкрит, а не спряно наказателно производство. Процесуалният способ за
установяване на престъпление с установителен иск за факта на престъплението по чл. 124,
ал. 5 ГПК е допустим само в случаите, в които наказателно преследване е изключено поради
някоя от причините, предвидени в НПК, съответно изчерпателно посочени в чл. 124, ал. 5
ГПК. В случая искът по чл. 124, ал. 5 ГПК се явява преждевременно предявен, тъй като
наказателното производство не е прекратено, а само е спряно поради неоткриване на
извършителя, т. е. възможно е то да продължи, което води до недопустимост на иска, по
който е образувано настоящото производство.
Мотивиран от горното, Бургаският районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА исковата молба, подадена от „Кад“ ЕООД, ЕИК ************
срещу В. Д. П., ЕГН **********, с която се моли съда да приеме за установено в
отношенията между страните, че запис на заповед от 17.01.2007 г. за сумата от 150000 лева е
неистински документ – неавтентичен, тъй като не е подписан от управителя на ищеца, както
и да установи съществуване на престъпно обстоятелство по съставяне и използване на
записа на заповед.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 6180/2021 г. по описа на
БРС.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен
срок от връчването му на страната пред БОС.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
3